Решение по дело №1575/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 808
Дата: 29 май 2020 г. (в сила от 14 октомври 2020 г.)
Съдия: Николай Христов Ингилизов
Дело: 20205330201575
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

808

 

гр. Пловдив, 29.05.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - XXIV наказателен състав в публично заседание на двадесет и осми май, две хиляди и двадесета година в състав:

                      

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

 

при секретаря: ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА,

като разгледа АНД № 1575/2020  г. по описа на ПРС, XXIV наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление НП № 1577 от 12.11.2018, издадено от **.З.И.В.– Заместник кмет „Транспорт“ в Община Пловдив с което на Г.М.С., ЕГН ********** е било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева на основание чл.43, ал.3 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив за нарушение на чл.4, ал.4, т.1 от същата наредба.

  С жалбата се  прави искане за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, като се твърди немотивираност, незаконосъобразност на НП и издаването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. В допълнителна молба се излагат допълнителни аргументи за допуснати процесуални нарушения и неясно описание на нарушението.

 Жалбоподателят Г.С.,  редовно и своевременно призован не се явява в съдебно заседание, представлява се от адвокат К.Д., който излага аргументи за отмяна на НП.

          Въззиваемата страна – Община Пловдив редовно призована не се представлява. В молба Т.Т.- гл.юрк. излага доводи за потвърждаването на наказателното постановление.

  Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

 Жалбоподателят Г.С.  притежавал лек автомобил „БМВ” с регистрационен **. На 29.08.2018 г. в 14.30 часа св.Й.С. – ** към Сектор „**“ Пловдив установил че на тревна площ на ул.“Рожен“ срещу  №3 се  намира лек автомобил „БМВ” с регистрационен **, който бил без водач и се намирал в покой. За това той залепил на лекия автомобил фиш ********** за нарушение на чл.4, ал.4, т.1 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив. Фишът бил оспорен от жалбоподателя, като образуваното съдебно производство било прекратено и материалите изпратени за съставяне на АУАН на основание чл.39, ал.3 от ЗАНН.

За констатираното спрямо жалбоподателя С., в негово присъствие на 27.09.2018 г. бил съставен АУАН за нарушение по чл.4, ал.4, т.1 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив, като копие от съставения АУАН бил връчен на жалбоподателя, като същият отразил че има възражения. Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление.

             Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от свидетелските показания на св.Й.С., както и от приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН, фиш **********, оправомощителни заповеди.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на Пловдивски районен съд,  достигна до следните правни изводи:

           Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.

          Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА. 

        На първо място АУАН и НП са съставени от компетентни лица, което се доказва от приложените по делото оправомощителни заповеди.

Съдебния състав счита, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че лек автомобил „БМВ” с регистрационен ** е бил паркиран в нарушение на изискванията на чл.4, ал.4, т.1 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив в зелена площ на ул. „Рожен” срещу № 3. Установява се безспорно, че на 29.08.2018 г. в 14.30 часа е бил залепен фиш за установено нарушение по чл.4, ал.4, т.1 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив. В последствие е бил съставен АУАН след оспорване на фиша. По делото не са ангажирани и никакви доказателства, които да оборват фактическите обстоятелства изложени в АУАН и НП. Ето защо съдът счита, че е безспорно доказано осъществяването на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят.

  Следва да се посочи и че съставения АУАН съдържа всички изискуеми реквизити дадено е описание на допуснатото нарушение, от което може да се установи кога и къде е допуснато същото, както и в какво се изразява. Правилно е санкциониран жалбоподателят, доколкото той е собственик на паркираното неправилно МПС, а по делото не са ангажирани доказателства, че автомобилът се управлява от друго лице. От друга страна коректно е посочена санкционната разпоредба и е наложено предвиденото наказание, което в твърд размер и наказващия орган няма възможност за индивидуализация на същото.

Спазен е и законоустановения 3 месечен срок за съставяне на АУАН по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Даденото описание на нарушението в АУАН и НП е достатъчно пълно и ясно, за да не се приеме за нарушено правото на защита на нарушителя, т.е. изпълнени са изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Неоснователни са възраженията за неясно описание на нарушението с използването на понятието „тревна площ“ в АУАН и НП вместо понятието „зелени площи“, което се употребява в сочената за нарушена правна разпоредба. Действително терминологично използваното за описание изразно средство в АУАН и НП е различно от употребеното в нормативния акт, но в конкретния случай се касае до употреба на синоним, който не оставя съмнение у нарушителят за какво негово поведение е санкциониран, а именно за неправилно паркиране на място, където това е забранено. Освен това следва изрично да се посочи, че тревната площ се включва изцяло в приложното поле на забраната за паркиране въведена с разпоредбата на чл.4, ал.4, т.1 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив тъй като винаги се явява зелена площ. От друга страна понятието зелена площ е по-широко по смисъл, тъй като в него се включват и територии на които не е задължително да е налична трева. С оглед на това и съдът не счита, че е дадено непълно или неточно описание на нарушението или пък следва да се приеме за нарушено правото на защита на жалбоподателят.

Не могат да се споделят и изложените аргументи за това че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила с подписване на акта от един свидетел, който не е бил очевидец на нарушението. Съдът счита, че това не съставлява нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените. Анализът на нормите на чл. 40, ал. 1 и чл. 40, ал. 3 ЗАНН сочи, че не е задължително АУАН да бъде съставен в присъствието на двама свидетели - очевидци на наруше нието или такива, присъствали при установяване на нарушението. Нормата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН предвижда АУАН да се съставя в присъствието на двама други свидетели, само ако не са налице свидетели, присъствали при извършването или установяване на нарушението или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие. Или иначе казано, един свидетел в настоящия случай е достатъчен /в този смисъл е и Решение № 2678 от 17.12.2019 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2915/2019 г. От друга страна  в настоящия случай, от приетите по делото доказателства се установява, че подписът, положен в АУАН за свидетел, е положен от лице, което се явява свидетел при съставянето на акта. Предвид обаче разпоредбата на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП, според която, издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител, в случая фишът се явява официален документ, поради което и АУАН не е нужно да бъде подписан от двама свидетели, предвид разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН /в този смисъл Решение 333 от 13.02.2019 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 3797/2018 г./.

В конкретния случай липсва основание да се приеме случаят за маловажен, тъй като същият не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на такива нарушения. Ето защо и съдът счита, е правилно не е приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

Що се касае до направеното процесуално искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за участие в делото съдът счита същото за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства страните имат  право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът счита че следва да определи минимално възнаграждение от 100 лева за участието на юрисконсулта на въззиваемата страна, като следва тези разноски с оглед изхода на делото да бъдат възложени на дружеството жалбоподател.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП № 1577 от 12.11.2018, издадено от *.З.И.В.– Заместник кмет „Транспорт“ в Община Пловдив с което на Г.М.С., ЕГН ********** е било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева на основание чл.43, ал.3 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив за нарушение на чл.4, ал.4, т.1 от същата наредба.

ОСЪЖДА Г.М.С., ЕГН ********** да заплати на въззиваемата страна Община Пловдив направените в производството разноски в размер на 100 лева.

 

  Решението  не е окончателно и подлежи на обжалва пред Административен съд Пловдив от страните  в 14-дневен срок  от получаване на съобщението по реда на Глава ХІІ от АПК.

 

                                                           

 РАЙОНЕН СЪДИЯ :

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.