Р Е
Ш Е Н
И Е № 118
гр. Стара Загора, 23.06.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на двадесет и седми май през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Ива Атанасова
и с участието на
прокурора: Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия
Манолов КАН дело № 94 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Началник Районно
управление – гр.Казанлък при ОД на МВР Стара Загора против Решение № 15/14.01.2020г.,
постановено по АНД №696/2019г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено
наказателно постановление № 18-0284-004234/21.05.2019г., издадено от ВПД Началник
група към ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък. В жалбата се развиват
доводи за постановяване на решението при неправилно приложение на материалния
закон и допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Оспорва
се извода на съда, че въпроса за вината и извършване на деянието вече е решен с
постановление на Районна прокуратура – Казанлък по проведено и прекратено
наказателно производство по ДП №284 ЗМ-1506/2018г., което според съда имало
силата на присъдено нещо. Обосновава се,
че сила на присъдено нещо имат единствено съдебните решения, но не и актовете
на прокуратурата, които макар и влезли в сила, по всяко време, докато не е
изтекла давността, могат да бъдат отменени от горестоящата прокуратура. Моли се
съда да отмени оспореното съдебно решение.
Ответникът
по касация Неджин Г.Т., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не
се явява. Чрез процесуалния си представител в съдебно заседание – адв.Райко К.,
моли съда да остави без уважение касационната жалба. По подробно изложени
съображения моли съда да остави в сила решението на Районен съд Казанлък.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага
решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна
проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява основателна.
Производството
пред Районен съд Казанлък се е развило по жалба на Неджин Г.Т. *** против наказателно
постановление №18-0284-004234/21.05.2019г., издадено от ВПД Началник група към ОД
на МВР Стара Загора, РУ Казанлък, с което въз основа на АУАН серия „Д“, №855731/15.12.2018г.,
на Т. са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от един месец на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП и
„глоба“ в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП.
От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че Т. на
15.12.2018г., около 15:30 часа, в гр.Казанлък, по ул.Орешака до кръстовището на
ул.Капрони, в посока север-юг, е управлявал л.а.Сузуки Суифт с рама №JSAEZD11S00160605, без регистрационни табели, като не спира на подаден
светлинен и звуков сигнал от ПА Опел Астра с рег.№СТ 3061 СН, а завива в ляво и
навлиза в частен имот в близост до кръстовището. МПС не е регистрирано по
надлежния ред и няма поставени рег.табели на определените за това места.
Водачът не носи СУМПС и КТ към него. С тези деяния е прието, че са нарушени
разпоредбите на чл.103 от ЗДвП, чл.140, ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
С обжалваното съдебно
решение Районен съд Казанлък е отменил изцяло посоченото наказателно
постановление. Прието е, че след издаване на АУАН, е образувано ДП №284
ЗМ-1506/2018г. по описа на Районна прокуратура Казанлък, което е приключило на
10.05.2019г. с постановление за прекратявана на наказателното производство по
чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК. Районна прокуратура Казанлък е приела, че не може
да се твърди по един несъмнен и категоричен начин, че обвиняемия Т. е
управлявал нерегистрирания автомобил по улицата, като се имат предвид
показанията на свидетелите Дончо Атанасов и Динко Иванов, които твърдели, че
обвиняемия Т. ги е обслужвал и не е напускал района на автокъщата. В съдебното
решение е посочено, че с неналагането на наказание за нарушение по чл.140, ал.1
от ЗДвП административнонаказващият орган се е опитал да се съобрази с
постановлението на РП – Казанлък и да спази правилото ne bis in idem, но въпреки това неправилно
е издал санкционния акт, с който е наложил административни наказания за
нарушения по чл.103 и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Обосновано е, че това е
така, защото с влязлото в сила прокурорско постановление за прекратяване на
наказателното производство за същия случай е решен със сила на присъдено нещо
въпроса по отношение елемента от състава на твърдените за извършени нарушения
по чл.103 и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП – а именно качеството на жалбоподателя
на водач на моторно превозно средство. Изложени са съображения, че
постановлението за прекратяване на наказателното производство е издадено преди
издаване на санкционния акт, т.е. към момента на издаване на наказателното
постановление е било налице приключило наказателно производство, което макар и
да не е имало идентичен предмет като правна квалификация с административнонаказателното
производство, касае същия случай, като и двете наказателни по своя характер
производства има общ елемент от фактическите състави на повдигнатите обвинения,
а именно имал ли е Т. качеството на водач на пътно превозно средство по
платното за движение. Районният съд е посочил, че след като на този въпрос е
даден отрицателен отговор във влязлото в сила прокурорско постановление, той
няма как да се решава отново в друго наказателно по своя характер производство.
В заключение е прието, че когато прокурора постанови прекратяване на
наказателното производство срещу едно лице, не могат да се пререшават въпросите
за извършване на престъплението и за вината, и не може това лице отново да бъде
подведено под наказателна отговорност. С оглед тези мотиви районният съд е
отменил издаденото наказателно постановление.
Решението
на Районен съд Казанлък е неправилно.
Със съставения на
15.12.2018г. АУАН бланков №855731 е образувано административнонаказателно
производство срещу Неджим Т. за това, че на посочените в констативния акт дата
и място е управлявал МПС като: 1.не е спира на подаден светлинен и звуков
сигнал от патрулен автомобил, а завива наляво и навлиза в частен имот в близост
до кръстовището, с което е нарушил разпоредбата на чл.103 от ЗДвП; 2.управляваното
от Т. МПС не е регистрирано по надлежния ред, с което е нарушена разпоредбата
на чл.140, ал.1 от ЗДвП и 3.не носи СУМПС от съответната категория и контролен
талон, с което се сочи за нарушена разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. По
административнонаказателната преписка не са налице данни по какъв начин
материалите й са изпратени на Районна прокуратура – Казанлък, но очевидно това
е направено, тъй като е налице постановление за прекратяване на наказателно
производство от 10.05.2019г. на прокурор от тази районна прокуратура. Видно от
съдържанието на последното е проведено разследване срещу Т. за извършено от
него престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК. В разпоредбата на този текст
е предвидена наказателна отговорност на лице, което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред. С постановлението на РП – Казанлък
наказателното производство срещу Т. за извършено престъпление по чл.345, ал.2,
вр. ал.1 от НК е прекратено, поради недоказаност на обвинението. Прокурорът от
РП – Казанлък е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се
установи по един несъмнен и категоричен начин, че обвиняемият Т. е управлявал
нерегистриран автомобил по улицата. След прекратяване на наказателното
производство срещу Т., административнонаказващият орган е издал процесното
наказателно постановление като е наложил административни наказания на Т. за
извършени нарушения по чл.103 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, без
да налага наказание за вмененото с АУАН нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП.
При тези данни настоящата
касационна инстанция намира следното: принципа на приоритета на наказателната отговорност
над административнонаказателната, въплътен в разпоредбата на чл.33 от ЗАНН, не
допуска конкуренция между административнонаказателно и наказателно производства
срещу едно лице за едно и също извършено деяние. Щом за дадено деяние е инициирано наказателно производство,
административнонаказателно производство не се образува, а започналото се
прекратява. В случая административнонаказващият орган не е
прекратил производството по реда на чл.33, ал.2 от ЗАНН по отношение на
деянието, което осъществява и признаците на състав на престъпление, но след
прекратяване на наказателното производство не е и наложил наказание за него.
По отношение на вменените с АУАН деяния,
свързани с задължението на водача на МПС да спре след подаване на светлинен и
звуков сигнал и неносенето от същия на СУМПС и контролен талон към него, също не
е налице прекратяване по смисъла на чл.33, ал.2 от ЗАНН, следователно по
отношение на тях е продължила да тече административнонаказателна процедура,
която е приключила с налагане на съответните санкции от
административнонаказващия орган. Това обстоятелство не води до дублиране на
наказателни процедури и нарушение на правилото nе bis in idem, тъй като
последното препятства повторението на наказателно производство, приключило с
окончателно решение. Според ТР №3/22.12.2015г. по т.д. №3/2015г. на ОСНК на ВСК
видът на акта, с който е приключило това наказателно производство е без
значение, но същият следва да е придобил силата на res judicata – сила на присъдено нещо. С такава сила постановлението
на прокурора за прекратяване на наказателното производство, което не е било
обжалвано пред съдебен орган, не се ползва, защото може да бъде отменено от
прокурор от горестоящата прокуратура (респ. от главния прокурор) до изтичане на
давностния срок на престъплението. Следователно, противно на приетото от
районния съд, с това постановление не е окончателно решен въпроса имал ли е
ответника по касация в настоящото производство качеството на водач на МПС. Вярно
е, че в случая прокурорът от РП – Казанлък в постановлението си е приел, че от
събраните доказателства в досъдебното производство не може да се установи по
един несъмнен и категоричен начин, че Т. е управлявал нерегистрирания автомобил
по улицата. Вярно е също и че управлението на автомобила е елемент от
фактическите състави и на трите административни нарушения, вменени с АУАН като
обвинение към нарушителя. Но тъй като прокурорското постановление не се ползва
от материална законна сила, фактическите констатации в него не обвързват по
никакъв начин административнонаказващия орган и той има правото на самостоятелна
преценка да санкционира или не нарушителя, като тази негова преценка е свързана
със свободното му вътрешно убеждение по фактите, доказаността на извършеното
деяние и приложимия закон. В този смисъл като е наложил наказания за
извършените нарушения по чл.103 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП,
административнонаказващият орган не е нарушил принципа nе bis in idem, като
следва да се отбележи, че по отношение на тези нарушения не е налице прекратяване
по реда на чл.33, ал.2 от ЗАНН и санкционния акт е издаден в срока по чл.34,
ал.3 от ЗАНН. Дали наказателното постановление отговаря на формалните
изисквания на ЗАНН и дали е налице доказаност на извършването на тези две
вменени административни нарушения, следва да се провери в производството пред
районния съд, поради което това не може да се прави за пръв път пред настоящата
инстанция. Липсата на мотиви във въззивното решение в тази
насока води до невъзможност за касационната инстанция да извърши проверка на
оспореното решение за съответствието му с материалния закон и затова винаги
представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, налагащо
след отмяната на решението делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда.
Водим
от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Решение № 15/14.01.2020г. по а.н.д.№ 696/2019г. по описа на Районен съд Казанлък.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия
съд.
Решението не подлежи
на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.