№ 17275
гр. София, 14.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20251110115670 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
С решение № 1177 от 27.02.2025 г. по в.гр.д. № 11244/2023 г. по описа на СГС,
III-В въззивен състав, е обезсилено решение № 11260 от 29.06.2023 г.. постановено по
гр.дело № 36269/2022 г. по описа на СРС, 138 състав, и е върнато делото на СРС, за
ново разглеждане от друг състав на същия съд, за произнасяне по предявените
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ТПК, вр. чл.59, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, като са дадени указания новото разглеждане да започне от стадия на
изготвянето на доклад по делото по чл.146 ГПК.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 от ГПК следва да се насрочи делото
в открито съдебно заседание, като се уведомят страните за изготвения проект за
доклад.
СЪСТАВЯ, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото,
както следва:
Предявени са обективно съединени установителни искове от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Л. Т. Д., за установяване съществуване на
вземания срещу ответника, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 10.03.2022 г. по ч.гр.д. № 10112/2022 г., по описа на СРС, 55 състав, както следва:
искове по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата от 1563.11 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., доставена в имот, представляващ супермаркет,
находящ се в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 9, с абонатен № 338778, инсталация
№ *********, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на
ищеца, както и на сумата 19.55 лева – цена на услугата дялово разпределение за
периода 01.04.2019 г. – 31.10.2020г., ведно със законната лихва от подаване на
заявление по чл. 410 от ГПК- 25.02.2022г.;
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от
1
ЗЗД за установяване съществуване на вземане към ответника за сумата от 227.81
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 31.12.2019 г. до 15.03.2022 г., както и на сумата 3.76 лева – лихва за
забава върху дяловото разпределение за периода 31.05.2019 г. – 15.02.2022 г.
Ищецът - „Топлофикация София“ ЕАД, твърди, че ответното дружество е
потребявало топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот-
супермаркет, находящ се в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 9, с абонатен № 338778,
инсталация № *********, за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., както и дължал
сумата 19.55лева – цена на услугата дялово разпределение за периода 01.04.2019 г. –
31.10.2020г. Сочи, че въпреки отправена покана до ответника, страните не са
сключили писмен договор за доставка за топлинна енергия до процесния обект.
Поддържа, че ответникът не е заплатил дължимите суми за доставена топлинна
енергия, с което се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Твърди, че предвид
забавата на ответника, последният дължал и лихва за забава върху главницата в размер
на сумата от 227.81 лева енергия за периода от 31.12.2019 г. до 15.03.2022 г., както и
сумата 3.76 лева – лихва за забава върху дяловото разпределение за периода 31.05.2019
г. – 15.02.2022 г., като въпреки изпратената покана, процесните вземания не били
заплатени. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителни искове за
търсените вземания с проведено заповедно производство и издадена на ищеца заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.03.2022 г. по ч.гр.д. № 10112/2022 г., по описа на
СРС, 55 състав, срещу която е постъпило възражение. Моли за уважаване на
предявените искове. Представя доказателства. Прави искане за допускане на
счетоводна и техническа експертиза, както и искане за привличане на трето лице-
помагач и искане по чл. 190 от ГПК. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се твърди, че исковата молба е недопустима и неоснователна. Поддържа,че
претендираните вземания са недължими поради нищожност на издадената заповед за
изпълнение. Оспорва да е налице облигационно правоотношение между страните,
както и че има качеството потребител на топлинна енергия. Твърди, че не е потребител
на топлинна енергия в недвижимия имот през процесния период, че не е ползвал
топлинна енергия, че сградата е присъединена към топлопреносната мрежа. Навежда
доводи, че общите условия за доставка на топлинна енергия не представляват
конкретен писмен договор, който да е подписан от ответника, същите не са приети от
ответника по арг. от чл. 147 ЗЗП, между страните не е сключван договор за продажба
на топлинна енергия. Поддържат, че във всички цитирани в отговора на исковата
молба разпоредби е записано, че трябва да има договори, а не единствено ОУ, които не
били част от конкретен писмен договор, подписан с ответника, поради което ОУ
нямали силата на договор, не обвързвали нито страните, нито съда, защото не били
подписани от ответника. Суми се дължали само от абонати на ищеца за доставена и
2
консумирана топлинна енергия, а не за непоръчана услуга. Релевира съображения, че
претендираните суми се претендират в противоречие на основни изисквания на
правото на ЕС за договорите от разстояние по чл.2 т.1 от Директива 2011/83 и чл.3 от
Директива 93/13/ЕИО за неравноправните клаузи в договорите. Поддържа, че
претендираната стойност на топлинна енергия е недължима и като завишена по
размер, както и недоказана по основание, с оглед приложените по делото писмени
документи. Искането към съда е да отхвърли исковите претенции. Претендира
разноски.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира
следното:
По исковете с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59, ал. 1
от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи обедняването си - количеството и цената на
доставената през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника - че
последният е консумирал тази енергия и предоставянето през исковия период на
услугата дялово разпределение, както и наличието на връзка между обогатяването и
обедняването - че енергията е доставяна до имот на ответника при липса на валидно
основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта.
По исковете с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на
длъжника в забава - че е поканен да плати, както и размера на обезщетението за
забава.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на дълга.
Съдът следва да зачете събраните до момента доказателства.
Съдът на основание чл.146, ал.3 ГПК следва да предостави възможност на
страните да изложат становището си във връзка с дадената правна квалификация и
разпределена тежест на доказване с проекта на доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия.
На страната на ищеца е конституирано „Бруната“ ООД като трето лице-помагач в
производството.
Приложените към исковата молба документи са приети като допустими, относими
и необходими за правилното решаване на делото.
Доказателствените искания на ищеца за допускане на съдебно – техническа и
съдебно – счетоводна експертиза, както и искането по чл. 190 ГПК са уважени.
Следва да се присъедини производството по ч.гр.д. № 10112/2022г. по описа на
СРС, 55 състав.
Така мотивиран, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИОБЩАВА материалите по ч.гр.д. № 10122/2022г. и по гр.д. № 36269/2022г.
на СРС, 138 състав.
ПРИЕМА представените от страните и от третото лице - помагач документи като
писмени доказателства по делото.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица К.М.М..
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им.
На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат
процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не
съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива.
Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на
добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени
значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство
или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния
процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.06.2025г.
от 13:20ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящето определени има
характера на проект за доклад по делото по смисъла на чл.140, ал.3 ГПК, който при
липса на твърдени за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание ,
може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по смисъла на чл.146 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчат съобщенията. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се
прилагат по делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях отсъства повече от един месец от
адреса, на който веднъж му бъде връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат
по делото и ще се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4