РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2139/25.11.2020г.
гр.Пловдив, 25 . 11 . 2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив,VI състав, в открито заседание на единадесети ноември през две
хиляди и двадесета година в състав :
Административен съдия :
Здравка Диева
С участието на секретаря Г.Г., като
разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2121/2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производство по реда на чл.268 във вр.
с чл.267 ал.2 т.5 ДОПК.
Д.И.Б., ЕГН
**********,***, обжалва Решение № 262/06.08.2020г. на Директора на ТД на НАП –
Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата й против Разпореждане изх.№
С200016-137-0006507/27.07.2020г. относно отказ за погасяване по давност на
публични задължения по изпълнително дело № *********/2017г. по описа на ТД на
НАП-Пловдив, издадено на основание чл.226 ал.1 ДОПК от старши публичен
изпълнител в дирекция „Събиране” при ТД на НАП-Пловдив.
Становища
на страните :
-
Жалбоподателката счита решението за незаконосъобразно. Заявено е, че не
притежава КЕП, не е упълномощавала свой представител за подаване от нейно име
на декларации образец №6 за процесните периоди, не е подписвала лично
протоколи, с които се депозират тези декларации, като по този начин не са
спазени изискванията на гл. Тринадесета „Декларации“ от ДОПК относно
изискванията за подаване и приемане на процесните декларации. Поддържа, че не е
налице законово основание за предприемане на принудително изпълнение за събиране
на въпросните вземания на НАП с позоваване на т.14 от Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015г. на ВКС по тълк.д. № 2/2013г., ОСГТК. Според жалбоподателката,
твърдението че е получила съобщение за доброволно изпълнение изх.№
С170016-048-0083178 от 15.05.2017г. не
отговаря на действителността. Поискано е оспореното решение да бъде отменено.
По същество
оспорващото лице поддържа, че липсват протоколите към декларациите, както и че
трябва лично да се подпишат от задълженото лице за подаване на въпросните
декларации и се позовава на чл.6 ал.6 от Наредба № Н-8/2006г. В писмени съображения по същество е
посочено, че съгл. чл.172 ал.2 ДОПК – давността се прекъсва с издаване на акта
за установяване на публично вземане или предприемането на действия по
принудително изпълнение. Спорен момент в случая е дали образуването на
изпълнителното дело и издаването на съобщение за доброволно изпълнение
съставляват ли действия по принудително изпълнение. Предвид разпоредбата на
чл.220 ДОПК – „Образуване на изпълнително дело“, която е включена в раздел
„Действия“ на глава Двадесет и пета „Принудително изпълнение“, е заявено, че
следва да се направи разграничение между визираните в чл.172 ал.2 ДОПК –
действия по принудително изпълнение и съответно действия, които може да
извършва публичния изпълнител. Според оспорващото лице отговор на въпроса – кои
са действия по принудително изпълнение е даден в Т.Р. № 2 / 2013г. от
26.06.2015г. по т.д. № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС – основен разграничителен
критерий е, че това са действията, за които длъжникът е уведомен с възможност
да участва в производството. Цитирана
е т.10 от мотивите на посоченото ТР – „не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение“ и др. Прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ:
насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана; присъединяването
на кредитора; възлагането на вземане за събиране или вместо плащане; извършване
на опис и оценка на вещ; насрочване и извършване на продан и др., дори и да е
връчено, както в случая, със съобщението за доброволно изпълнение длъжникът се
уведомява за образуваното срещу него дело, както и за законовото му право да
предложи подходящ начин на изпълнение /чл.221 ал.2 ДОПК/. В допълнение е отбелязано, че в чл.215 ал.1 ДОПК, раздел Трети
„Способи“, глава Двадесет и пета „Принудително изпълнение“, са посочени
способите за осъществяване на принудително изпълнение на вземанията по ДОПК, и
сред тях не са образуване на изпълнително дело и съобщение за доброволно
изпълнение, поради което последните не представляват действие по принудително
изпълнение, които да прекъснат давността на основание чл.172 ал.2 ДОПК.
Следователно, съобщението за доброволно изпълнение изх.№
С170016-048-0083178/15.05.2017г. не е прекъснало давността за вземанията.
В случая основанието на предприетото
принудително събиране на конкретните публични задължения за задължителни
осигурителни вноски /ЗОВ/, са подадените от жалбоподателката декларации обр.6
за съответните периоди /чл.209 ал.2 т.2 ДОПК/. В тази вр. е цитирана
разпоредбата на чл.6 ал.6 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигурявящите се лица
/отм. ДВ бр.1 от 03.01.2020г./ - в редакцията, действаща към момента на
процесните периоди – декларация обр.6 на хартиен или електронен носител се
подава с протокол съгласно приложение № 5, подписан от задълженото лице по
наредбата или негов представител, а за самоосигуряващите се лица, каквото е и
жалбоподателката, подписан от лицето. В същия текст още е посочено –
достоверността на информацията, подадена с електронен носител, се доказва с
подписа върху протокола. Протоколът се подава в два екземпляра, единият от
които остава в компетентната териториална дирекция на НАП. Според представените
в преписката доказателства от ответната страна – нито една от подадените
декларации обр.6 за дължими осигурителни вноски за процесните периоди не са
оформени по изискванията на закона – чл.98 и сл. ДОПК и чл.6 ал.6 от Наредба №
Н-8/2005г. Предвид изложените съображения е поискана отмяна на оспореното
решение.
- Ответникът
Директор на ТД на НАП – Пловдив, се представлява от гл.юрисконсулт Д. и оспорва
жалбата като неоснователна. Поддържа мотивите в оспорения административен акт и
сочи, че протоколът е документът, с който се приема самата декларация, а в
случая има пълномощно да се подава такава декларация и не е необходимо да бъдат
представени протоколите. В писмено становище /л.5/ е заявено, че в оспореното
решение е даден аргументиран отговор на изложените в жалбата до съда твърдения.
Поискано е
жалбата да се отхвърли с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
- В съдебното производство не е
встъпил представител на Окръжна прокуратура Пловдив.
1. Оспореното решение е връчено по
електронен път – удостоверение за извършено връчване по електронен път /л.11/
на 13.08.2020г., а жалбата е входирана в ТД на НАП Пловдив на 19.08.2020г. /л.3/.
Оспорването е осъществено в предвидения 7 дн.срок /чл.268 ал.1 ДОПК/ от адресат
на неблагоприятен акт, подлежат на съдебен контрол, поради което допустимо.
2. С обжалваното пред Директора на
ТД на НАП - Пловдив разпореждане на ст.публичен изпълнител Т.А. изх.№
С200016-137-0006507/27.07.2020г. - не е прекратено събирането по ИД № *********/2017г.
поради изтекла погасителна давност по отношение на задължения за държавно
обществено осигуряване за 2011г. в размер на 897,12 лв. и начислени лихви за
невнесени в срок задължения за ДОО в размер на 659,69 лв. и задължения за
държавно обществено осигуряване за 2012г. в размер на 897,12 лв. и начислени
лихви за невнесени в срок задължения за ДОО в размер на 811,25 лв.
В обстоятелствената част на
разпореждането е посочено, че задълженията за ДОО: за периода от 01.01.2011г. –
31.12.2011г. са декларирани с декларация № 160021506083977/09.07.2015г. и са с
дата на доброволно плащане 02.05.2012г., като давностния срок започва да тече
от 01.01.2013г. и би следвало да изтече на 31.12.2017г. ; за периода от
01.01.2012г. – 31.12.2012г. са декларирани с декларация №
160021506084484/09.07.2015г. и са с дата на доброволно плащане 30.04.2013г.,
като давностния срок започва да тече от 01.01.2014г. и би следвало да изтече на
31.12.2018г. Отразено е, че на 10.05.2017г. е образувано изпълнително дело №
*********/2017г. и е издадено Съобщение за доброволно изпълнение №
С170016-048-0083178/15.05.2017г., връчено на 25.05.2017г.
Според ст.публичен изпълнител, с
издаване на съобщението за доброволно съобщение се прекъсва 5-годишната давност
и започва да тече нов 5-годишен давностен период. В разпореждането е посочено
още, че е издадено Постановление изх.№ С180016-022-0046656/29.06.2018г. - връчено
на 10.07.2018г., като е наложен запор върху банкова сметка *** „ОББ“ и с тези
действия давността е спряна. Налице е и предпоставка за прилагане на
10-годишната абсолютна давност, която към момента на издаване на разпореждането
не е изтекла и задълженията за ДОО за периода от 01.01.2011-31.12.2011г. и за периода
от 01.01.2012-31.12.2012г. не са погасени по давност. Ст.публичен изпълнител се
е позовал на чл.171 от ДОПК.
С оспореното решение териториалният
директор оставил без уважение жалбата против Разпореждането от 27.07.2020г. по
реда на чл.266 ДОПК. Описани са фактите по случая: ИД № *********/2017г. е
образувано против Д. Б. за събиране на изискуеми публични вземания, произтичащи
от подадени с протоколи №№ 16403153001006 и 16403153001007 от 09.07.2015г.
Декларации – обр.6 вх. № 160021506083977 /за 2011г./ и вх.№ 160021506084484 /за
2012г./. Издадено е съобщение за доброволно изпълнение изх.№С170016-048-0083178
от 15.05.2017г., получено от длъжника на 27.05.2017г., за което преписката
съдържа доказателства – л. 18 и 19 - известие за доставяне. Прието е, че
давностния срок по отношение вземанията е бил прекъснат с образуването на
изпълнително дело, като съобщението за образуването на изпълнителното дело се
съдържа в съобщението за доброволно изпълнение по чл.221 ДОПК. Издадено е и Постановление
за налагане на обезпечителни мерки № С180016-022-0046656/29.06.2018г., с което
е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка *** „ОББ“ АД
за сумата от 4072,25 лв., дължима към датата на издаване на постановлението, съобщено
с получено известие за доставяне, на 10.07.2017г. /л.20 гръб/. Запорното съобщение
до банката /л.21/ е получено - потвърдено с писмо изх.№ 230-ОПЗ/********* от
09.07.2018г. л.22/.
Директорът на ТД на НАП Пловдив се е
позовал на разпоредбите на чл.6 ал.7, и ал.8 и на чл.7 ал.4 от КСО, като е
съобразено, че за самоосигуряващите не е предвидено изключение от задължението
да посочат годишен размер на дължимите осигурителни вноски за предходната
календарна година, чрез подаването на декларация образец 6 за съответната
календарна година, която представлява изпълнително основание за принудително
събиране на задължителните осигурителни вноски, които задълженото лице само е
изчислило. Органът се е позовал на чл.2 ал.4 от Наредбата за общественото
осигуряване на самоосигуряващите се лица и български граждани на работа в
чужбина, като е посочил, че в конкретния случай лицето е следвало да подаде
както ГДД, така и декларация обр.6, в които да декларира получения доход и
съответно дължимия данък, както и осигурителните вноски по КСО за 2011г. до
30.04.2012г. и в този срок е следвало да заплати същите тези осигурителни
вноски, съответно за 2012г. до 30.04.2013г. Направил е извод, че задължението
за задължителни осигурителни вноски е годишно задължение, което се внася по
посочения ред и съответно - размери.
От правна страна е пояснена същността
на давността и териториалният директор е преценил за неоснователно твърдението
на жалбоподателя, че дължимите осигуровки са погасени по давност. Посочено е,
че след като задължението за заплащане на вноските за ДОО съобразно
окончателния осигурителен доход на лицето е станало изискуемо през 2012г.,
респ. 2013г., то общата 5-годишна давност по чл.171 ал.1 от ДОПК за събиране на
тези задължения започва да тече съответно от 01.01.2013г. и 01.01.2014г. и е
следвало да изтече съответно на 31.12.2017г. и 31.12.2018г. Давностният срок е
бил прекъснат с образуваното изпълнително дело, за което длъжникът е уведомен с
получаване на съобщение за доброволно изпълнение изх.№ С170016-048-0083178 от
15.05.2017г. - на дата 27.05.2017г., от който момент е започнала да тече нова
5-годишна давност /чл.172 ал.3 ДОПК/. Давността е спряна, съгласно чл.172 ал.1
т.5 ДОПК, тъй като с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№
С180016-022-0046656/29.06.2018г. е наложен запор върху налични и постъпващи
суми по банкова сметка *** „ОББ“ АД.
Преписката съдържа и : Разпореждане за
изпълнение на запорно съобщение изх.№ С180016-029-0017730/06.07.2018г.; Писмо
на ОББ до ТД на НАП Пловдив изх.№ 230-ОПЗ/*********/11.07.2018г.; молба
възражение вх.№ С200016-000-0306865/08.07.2020г. с искане за погасяване на
публични вземания /л.25/; справка за задължения на осигурител по Декларация
обр.6 /л.31/ - в същата са отразени двата протокола, цитирани по-горе;, 2 бр.
декларация обр.6 с дата на подаване 09.07.2015г. /л.32-33/.
В съдебното производство са приети : справка
за задължения на Д. Б. към 12.10.2020г. /л.49/; заверено копие от уведомление
за упълномощаване, оттегляне на упълномощаване и промяна на електронен адрес
/л.52-54/, ведно с пълномощно с упълномощител Д. Б. /л.55/.
3. Оспореното решение е издадено от
компетентен орган в писмена форма. Обжалваното пред административния орган
разпореждане също е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в
компетентната териториалната дирекция на НАП и в рамките на правомощията му
/чл. 226 ал. 1 от ДОПК/. Налице са валидни административни актове, в писмена
форма, с фактическите и правни основания за постановяването им.
Правните изводи на териториалният
директор са основани на данните от административната преписка. Опровергаващи ги
доказателства не са представени в хода на съдебното производство, поради което
се възприемат относимите към спора дати, за които е налице информация в
преписката.
Съгласно чл. 266 ал. 1 ДОПК,
действията на публичния изпълнител /каквото представлява и разпореждането по
молба-заявление за отписване като погасени по давност публични задължения/,
могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора
на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е
извършил, в 7-дневен срок от деня на съобщението. Според чл. 268 ал. 1 ДОПК, в посочените
случаи / чл.
267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 /, актът на решаващия орган може да се
обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището на
длъжника.
На
основание чл. 168 т. 3 ДОПК публичното вземане се погасява по давност, като в
посочения случай се "отписва" съобразно правилото на чл. 173 ДОПК и е
приложим чл. 225 ал. 1 ДОПК, регламентиращ прекратяване на производството по
принудително изпълнение на публичните вземания, с разпореждане на публичния
изпълнител в нормативно уредените в посочения текст случаи, в т.ч. и тези по т.
7 - когато това е предвидено със закон. Общ принцип в прилагането на института
на погасителната давност е, че с погасяването на едно вземане по давност не
отпада дългът, а възможността за неговото принудително събиране. Предявяването
на възражение за изтекла давност е право на длъжника, което той може да не
упражни, а да изплати доброволно погасеното по давност задължение. В обратната
хипотеза - при изтекла погасителна давност и след позоваване на този юридически
факт, е налице основание за прекратяване на действията по принудителното
изпълнение на публично вземане от страна на публичния изпълнител. От момента на
настъпване на основанието за прекратяване на принудителното изпълнение същото
става недопустимо и следва да бъде прекратено. Публичният изпълнител е длъжен
да съобрази този факт при наведенено възражение /давността не се прилага
служебно/, а в случай, че не възприеме възражението за изтекла погасителна
давност - решаващият орган по чл. 266 ал. 1 ДОПК, като инстанция по същество
следва да констатира изтичането на давностния срок, респективно - настъпването
на основанието за прекратяване на изпълнителното производство, при което да
отмени евентуално извършените действия по принудителното изпълнение на такова
вземане. Следователно, възраженията за недължимост на публично държавно вземане
поради настъпване на някой от фактите от обхвата на чл. 168 ДОПК, в т.ч. и за
погасяването му поради изтекла погасителна давност, следва да бъдат заявени
пред публичния изпълнител. При евентуален отказ по искането за предприемане на
действия по смисъла на чл. 225 ал. 1 вр. чл. 173 ДОПК, те могат да бъдат
изтъкнати при защитата срещу действията на публичния изпълнител по
принудителното изпълнение на погасено по давност вземане, а в случай, че
незаконосъобразно не бъдат взети предвид и от решаващия орган по чл. 266 ал. 1 ДОПК - в производството пред административния съд, образувано при условията на
чл. 268 ДОПК.
3.1. Съгласно разпоредбата на чл. 171
ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден
по-кратък срок.
Като правна последица от действието на
нормите за давността, с изтичането на давностните срокове по чл. 171 от ДОПК се
погасява правото да се събере по принудителен ред публичното вземане. Самото
публично вземане не се погасява - то остава дължимо. Давността погасява правото
да се претендират публичните вземания, като те остават дължими и могат както да
бъдат платени доброволно /чл. 174 от ДОПК/, така и да бъдат прихванати /чл. 128
ал. 1 ДОПК/.
Както бе
посочено, изтичането на
погасителна давност е основание за погасяване на публичните вземания /арг. чл. 168 т. 3 ДОПК/, а погасяването на публичните
вземания по давност съставлява основание за отписване на същите /чл. 173 ДОПК/. Тъй като ДОПК не предвижда
специален документ за отписване на задължения, за документиране на тези
действия компетентният орган може да състави протокол по чл. 50 ДОПК /Решение №
13173/23.10.2012г., ВАС/. Въведената възможност по см. на чл. 173 ДОПК е в съответствие с фактът, че се погасяват публични задължения, без да
са определяни по основание и размер след проведено ревизионно производство,
приключило с издаване на ревизионен акт /в тази насока Решение № 10656/23.07.2012г.,
ВАС /.
Съгласно чл.172 ал.1 от ДОПК,
давността спира в предвидените от закона случаи по т. 1 до т. 6. Съгласно ал. 2
на чл. 172 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване
на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително
изпълнение, а според ал.3 на чл.172 от прекъсването на давността започва да
тече нова давност.
Посочените в оспореното решение
публични задължения са за държавно обществено осигуряване, установени с
подадени декларации обр. 6 за 2011г. и 2012г. Според съдебната практика по идентични
казуси, доколкото се касае за публични държавни вземания /чл.
162 ал. 2 т.1 ДОПК/, текстът следва да се тълкува във вр. с чл.
171 ал.1 ДОПК и давността започва да тече считано от 1 януари на годината,
следваща година през която е следвало да се плати публичното задължение. Редакцията
на КСО – чл.6 ал.8, ДВ бр.99 от 2009г., в сила от 01.01.2010г. определя
задължението за задължителни осигурителни вноски не като месечно задължение, а годишно
задължение, което се внася авансово по посочения ред и съответно размери /в
тази насока Решение № 13615 от 2013г., ВАС/.
Доколкото институтът на давността е
материалноправен, спрямо него следва да намери приложение нормативната уредба,
която е била в сила към момента на възникване на задължението. Съгласно чл. 105
от ДОПК, задълженията по декларация, по която задълженото лице само изчислява
основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в
сроковете определени в съответния закон. Съгласно
чл.2 ал.4 от Наредбата за обществено
осигуряване на
самоосигуряващите се лица, българските граждани на
работа в чужбина и морските лица /Загл. изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от
1.01.2010г./ в приложимата редакция, окончателният
размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя
за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година,
въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация
по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде
по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен
осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от
самоосигуряващите се лица в срока за подаване на декларацията върху годишния
осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително
задължително пенсионно осигуряване. Както правилно е посочил Директорът на ТД
на НАП Пловдив, лицето е следвало да подаде декларация обр.6 за 2011г. до
30.04.2012г. и за 2012г. до 30.04.2013г. и в тези срокове да заплати доброволно
осигурителните вноски.
3.2. В случая няма спор за наличие на
изпълнителни основания от обхвата на чл.209 ал.2 ДОПК /декларациите обр.6/. Задълженията
за ДОО по декларация обр. 6 за периода от 01.01.2011-31.12.2011г. и за периода
от 01.01.2012-31.12.2012г. са декларирани на 09.07.2015г. След като
задължението за заплащане на вноските за ДОО съобразно окончателния
осигурителен доход на лицето е станало изискуемо през 2012г., респ. 2013г., то
общата 5-годишна давност по чл.171 ал.1 от ДОПК за събиране на тези задължения
започва да тече съответно от 01.01.2013г. и 01.01.2014г. и е следвало да изтече
съответно на 31.12.2017г. и 31.12.2018г.
По отношение съобщението за доброволно
изпълнение по чл.221 ДОПК - изх. №С170016-048-0083178/15.05.2017г. /л.18/ се
установи, че е редовно връчено на 02.06.2017г.
Според трайно установената съдебна
практика на ВАС: при уредбата на чл. 182 ал. 1 ДОПК /отм./ и при предходната
уредба на чл. 145 ал. 7 ДПК /отм./, покана / съобщение за доброволно
изпълнение, не създава права или задължения, нито засяга права и законни
интереси на адресата си, а кани/осведомява за възможност за доброволно
заплащане на сумите по нея /Определение № 13269 от 8.11.2010г. на ВАС по адм.
д. № 13686/2010г., I о.; Определение № 9065 от 23.06.2011г. на ВАС по адм. д. №
8032/2011г., VIII о./. В допълнение и за съпоставка се отбелязва : Поканата за
доброволно изпълнение бе възприемана за "действие" на органа по
изпълнението по смисъла на чл. 294 АПК, предоставящо на заинтересуваното лице
възможност за защита срещу евентуални пороци при откриване и провеждане на
изпълнителното административно производство /Определение № 9445 от 17.09.2008
г. на ВАС по адм. д. № 10084/2008 г., II о./. Съгласно актуалната съдебна
практика /Определения № № 9064/2014г.; 9234/2014г. и др. на ВАС, Второ О.;
Определение № 1516 от 31.01.2013г. на ВАС, Седмо О. вр. с Определение № 6765 от
20.05.2014г. на ВАС, Първо О./ - Поканата за доброволно изпълнение по чл. 277 АПК не носи белезите на акт по чл. 294 АПК, предвид на което не подлежи на
оспорване по реда на раздел VI от
глава XVII
АПК. Характерът на Поканата за доброволно изпълнение следва да бъде разглеждан
във вр. с изпълнителното производство и възможността на длъжника да защити
правата си.
Съобщението за доброволно изпълнение
по чл.221 ДОПК не е действие по принудително изпълнение, тъй като към тези
действия органът може да пристъпи след като изпрати съобщението. Принудителното
събиране на публични задължения е обвързано с изтичане на срок за доброволното
им изпълнение, т.е. последното не е действие по принудителното изпълнение на
публичното задължение, а е предпоставка, за да се предприемат действия за това
/Решение № 9889 от 21.07.2009г. на ВАС по адм. д. № 2229/2009г., I о./ - със съобщението за доброволно изпълнение се
предоставя възможност на длъжника в дадения законов срок доброволно да изпълни задължението
си. Според мотивите по т. 10 от Тълкувателно Решение № 2 - от 26.06.2015
г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК - поканата за доброволно изпълнение не
прекъсва давността.
В случая с получаване на съобщението
за доброволно изпълнение, жалбоподателката не само е поканена за доброволно
заплащане на задължението в 7 дн.срок, но и е уведомена за образувано
изпълнително дело № ********* / 2017г. При отречено "действие" по
принудително изпълнение на съобщението за доброволно изпълнение, то образуването
на изпълнителното дело – чл.220 ал.1 ДОПК, раздел 4-ти „Действия” от Глава 25
„Принудително изпълнение” /
„Когато публичното
вземане не бъде платено в срок, изпълнително производство се образува въз
основа на заявление по електронен път до публичния изпълнител от публичния
взискател.”/, представлява действие по принудителното изпълнение с последица
прекъсване на давността / арг. и от Решение № 5265 от 22.04.2010г. на ВАС по
адм. д. № 12096/2009г., I о. и др./. Във вр. с твърдението за прилагане цитираното
ТР на ВКС, се отбелязва разликата в изпълнителните производства в ГПК и ДОПК,
съответно – служебните действия на публичния изпълнител, както и отмяната на
чл.182 ал.1 ДОПК, вкл. обезпечаването на публичните вземания – предпоставка – в
преценка на приходните органи и др. За да породи ефект на чл.172 ал.2 с
последицата на чл.172 ал.3 ДОПК, съобщението за образувано изп.дело следва да е
редовно връчено на адресата, тоест действието на публичния изпълнител следва да
е редовно сведено до знанието на длъжника. В случая това се установи
посредством приложената обр.разписка за връчване на съобщението за
доброволно изпълнение – л.19. Може да бъде прекъснат само давностен
срок, който към момента на прекъсването не е изтекъл, какъвто е разглеждания
случай – към 02.06.2017г. не е изтекъл давностния срок. Действително, при липса
на редовно уведомяване за образуване на изпълнително дело за събирането на
публични вземания, което се реализира посредством редовно връчване на
съобщението по чл.221 ДОПК, вземанията, произтичащи от конкретните изпълнителни
основания биха били погасени по давност към момента на издаване на оспореното
решение. Предприетото преди изтичането на срока действие е променило това
доколкото има отношение към прекъсване или спиране на давността, която към
02.06.2017г. не е изтекла. Давностният срок към момента на подаване на
възражението на г-жа Б. и към настоящия момент не е изтекъл, с оглед на което
възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.
В
конкретиката на фактите са налице и данни за спиране на давността на основание
чл.172 ал.1 т.5 ДОПК с налагане на обезпечителни мерки – ПНОМ изх.
№С180016-022-0046656/29.06.2018г., връчено на жалбоподателката на 10.07.2018г.
лично, за което по делото е представено известие за доставяне /л.20 гръб/. Не е
посочено за какъв срок е спрян давностния срок, но от значение е прекъсването
на 02.06.2017г., след която дата започва да тече нов 5 годишен давностен крок.
3.3.
Относно възражението за нарушения при подаване на декларациите : В
приложеното по делото Уведомление за упълномощаване, оттегляне на
упълномощаване и промяна на електронен адрес /л.52-54/, подписано от Д. Б. на
23.06.2015г. /т.е. преди подаване на процесните декларации обр.6/ е посочено,
че задълженото лице ще ползва електронните услуги, предоставяни от НАП чрез
КЕП, достъпни чрез интерфейса на информационната система на НАП и/или ще подава
по електронен път и ще подписва с КЕП следните документи: декларации, документи
или данни по ЗДДФЛ; искане за издаване на документ; декларации, документи или
данни, свързани със задължителното осигуряване; предоставяне на данъчна или
осигурителна информация и др. Посочен е и сериен номер на удостоверението за
КЕП, с който упълномощеното лице ще подписва документите и/или ще достъпва електронните
услуги, предоставяни от НАП. Посочена е и фирмата на титуляра на КЕП и трите
имена на физическото лице, посочено като автор в удостоверението за КЕП – А.Л.Б-Ш..
По делото е представено пълномощно /л.55/, с което Д. Б. упълномощава няколко
лица, сред които и А.Л.Б-Ш. да я представляват отделно пред ТД на НАП – Пловдив
и ТП на НОИ-Пловдив.
Правилно е позоваването на чл.98 ДОПК
/“При подаване на декларации, документи или данни пред органите по приходите се
прилагат разпоредбите на тази глава, освен ако в закона е предвидено друго.“/ и
се съобрази нормата на чл. 102 ал.1 и ал.2 ДОПК : „(Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010
г., в сила от 1.07.2011 г., доп., бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.)
Подаването на декларации, документи или данни по електронен път се извършва от
субекта или от негов представител с квалифициран електронен подпис или с
издаден от Националната агенция за приходите персонален идентификационен код.; (2)
При приемането на декларации, документи или данни, подадени по електронен път,
се извършва автоматично издаване на входящ номер и дата, които се изпращат на
подателя с електронно съобщение.“. Следователно, предвидено е автоматично
издаване на входящ номер и дата, които се изпращат на подателя с електронно
съобщение, което гарантира приемането на декларациите. Вярно е, че съгл. отм.
Наредба и в частност – чл.6 ал.7 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда
за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица /отм.
03.01.2020г./ (Доп. - ДВ, бр. 7 от 2007 г., изм., бр. 1 от 2010 г., в
сила от 1.01.2010 г., предишна ал. 5, бр. 99 от 2013 г., в сила от 1.01.2014
г., предишна ал. 6, бр. 100 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., изм., бр. 9 от
2019 г., в сила от 29.01.2019 г.) : „Декларациите по ал. 1, т. 1 – 4 на хартиен
или електронен носител се подават с протокол съгласно приложение № 5, подписан
от задълженото лице по тази наредба или негов представител, а за
самоосигуряващите се лица – подписан от лицето. Когато се подава електронен
носител, върху него ясно и четливо се означава ЕИК по БУЛСТАТ/ЕИК по ЗТРРЮЛНЦ.
Достоверността на информацията, подадена с електронен носител, се доказва с
подписа върху протокола. Протоколът се подава в два екземпляра, единият от
които остава в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за
приходите.“. Както бе посочено, в случая има информация за протоколите, а
непредставянето им не означава неспазване на посочения ред. Извън това, дори
приемането на декларациите да не е редовно, жалбоподателката не твърди, че
информацията в декларациите е недостоверна.
Жалбата следва да бъде приета за
неоснователна. Разноски са заявени своевременно и се присъждат на ответника -
съдът се позовава на Определение № 3544/2018г.,
ВАС, Първо О. : „…Производството по чл. 268 ДОПК е особено производство,
различно от производството по обжалване на ревизионните актове, поради което
специалната разпоредба на чл. 161 ДОПК е неприложима. …размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт, не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към Наредбата за
заплащането на правната помощ. Именно това е приложимия подзаконов нормативен
акт, съгласно който следва да се определи размерът на присъденото
юрисконсултско възнаграждение в случая, с оглед предмета на спора….”.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.268 ал.2 ДОПК, съдът
Р
Е Ш И :
Отхвърля жалбата на Д.И.Б., ЕГН
**********,***, против Решение № 262/06.08.2020г. на Директора на ТД на НАП –
Пловдив.
Осъжда Д.И.Б.,
ЕГН **********,***, да заплати на ТД на НАП – Пловдив, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :