Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 17.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова
в.гр.дело № 496 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 165714 от 06.07.2017 г., постановено по гр.д. № 24378/2015 г. по
описа на СРС, 79 състав, „Х.-И..“ ЕООД е осъдено да заплати на „Дж. С.Р.С“ ООД
на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 18 132 лв.,
представляваща възнаграждение, дължимо по договор от 07.12.2010 г. за доставка
и монтаж на оборудване за СПА център и протокол обр. 19 от 31.05.2011 г., ведно
със законната лихва, считано от 23.05.2014 г. до окончателното изплащане. Със
същото решение са отхвърлени предявените от „Дж. С.Р.С“ ООД против „Х.-И..“
ЕООД искове за заплащане на сума от 22 366, 99 лв., представляваща
възнаграждение по договор от 07.12.2010 г. за доставка и монтаж на оборудване в
СПА център и протокол образец 19/15.08.2011 г. и образец 19/22.03.2011 г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното заплащане
и за сумата от 15 000 лв., представляваща възнаграждение за периода от
м.01.2011 г. до м.03.2012 г. по договор от 01.06.2010 г., ведно със законната
лихва, считано от 23.05.2014 г. до окончателното плащане.
Ищцовото
дружество „Дж.С.Р.С“ ООД е подало в срок
въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, в частта, в която предявените
от дружеството искове са отхвърлени. В жалбата се посочва, че съдът неправилно
е отхвърлил иска на дружеството за заплащане на сумата от 15 000 лв., тъй
като неправилно е квалифицирал договора от 01.06.2010 г., въз основа на който
същата се претендира, като договор за изработка, вместо като договор за
поръчка. Поддържа се, че във връзка с процесния договор ищцовото дружество няма
задължение да доказва изпълнение на конкретно свършена работа, тъй като в чл. 6
от същия е предвидено, че възнаграждението се заплаща ежемесечно без да се
влияе от възложената работа, тоест дължало се и при липса на конкретна работа
за текущия месец. В допълнение се твърди, че след като обектът, предмет на
ремонтни дейности, бил приет, то несъмнено било доказано, че ищецът е изпълнил
задължението си да осъществява контрол, съгласно възложеното му с договора от
01.06.2010 г. Поддържа се също така, че неправилно районният съд е отхвърлил и
иска за заплащане на сумата от 22 366, 99 лв. по договор от 07.12.2010 г.,
във връзка с който още в исковата молба било направено доказателственото искане
за допускане до разпит на двама свидетели, което искане било поддържано и в
допълнителната искова молба и в съдебно заседание пред СРС. Именно
свидетелските показания били от съществено значение за доказване на изпълнение
на поетото с договора от 07.12.2010 г. задължение. Твърди се, че съдът в
решението си не е извършил преценка на обясненията, дадени в съдебно заседание
от управителя на ищцовото дружество и на представеното удостоверение за
въвеждане в експлоатация. Предвид всичко изложено се моли решението в
обжалваната част да бъде отменено, като предявените искове бъдат изцяло уважени
и в полза на ищцовото дружество – присъдени разноските по делото.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника
„Х.-И..“ ЕООД, в който се поддържа, че постановеното решение е правилно. Взема
се становище по направените доказателствени искания, като се заявява, че за тях
е настъпила преклузия с оглед разпоредбата на чл. 266, ал. 2 ГПК.
В
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК ответното дружество „Х.-И..“ ЕООД е подало въззивна
жалба срещу първоинстанционното решението в частта, в която предявеният от ищцовото
дружество иск за сумата от 18 132 лв. е уважен. Излагат се твърдения, че тази
искова претенция не е доказана, тъй като съгласно приетата счетоводна
експертиза ищцовото дружество не е издавало фактури и нямало осчетоводени
вземания от ответника. С оглед изложеното се моли решението в обжалваната част
да бъде отменено, а исковата претенция – отхвърлена. Претендира се заплащане на
сторените по делото разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищцовото дружество е подало отговор на въззивната
жалба на „Х.-И..“ ЕООД. В него се посочва, че изложените доводи от ответника са
неоснователни. Поддържа се, че между страните има сключен договор, по който „Дж.С.Р.С.“
ООД е изпълнило всичките си задължения. Моли се решението на СРС да бъде
потвърдено в тази част, като на ищеца бъдат присъдени сторените разноски.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното
решение е валидно и допустимо. То следва да бъде потвърдено като правилно, като
във връзка с
доводите в подадените въззивни жалби
е
необходимо да се добави и следното. От събраните доказателства се установява следното:
На 01.06.2010 г. „Х.-И..“ ЕООД в качеството му на
възложител и „Дж.С.Р.С.“ ООД в качеството му на изпълнител са сключили договор,
по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема срещу
възнаграждение „да извършва текущо обслужване за цялостното осъществяване на
точното и качествено изпълнение на строително-монтажните работи, предвидени за
изграждане и реконструкция на обекти, собственост на „Х.-И..“ ЕООД, както и за
всички ремонтни дейности по поддръжката на тези обекти, по предварително
одобрени от възложителя проекти и технически задания“. Съгласно чл. 5 от
договора за изпълнение на възложената работа възложителят се задължава да
заплаща на изпълнителя месечно възнаграждение в размер на 1000 лв. без ДДС,
което според чл. 6 се дължи независимо от обема на възложената работа и следва
да се заплаща най-късно до 15-то число от следващия месец по банкова сметка ***.
По делото са приети две фактури, издадени по този договор, които са подписани
само от изпълнителя: фактура № 10 от 16.11.2010 г. за сумата от 6000 лв. с ДДС
с основание „текущо обслужване по договор от 01.06.2010 г. (л. 104) и фактура №
14 от 05.01.2011 г. за сумата от 1200 лв. с ДДС с посочено основание
„възнаграждение по договор от 01.06.2010 г.“ (л. 95). От приетото по делото
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по чл. 202 ГПК
следва да бъде кредитирано като пълно и обективно изготвено, се установява, че задълженията
по тези две фактури са осчетоводени и от двете дружества, както и че
задълженията по тях са платени от ответното дружество, както следва:
задължението по фактура № 10, което се отнася за общо пет месеца в периода м.
юни 2010 г. – м. октомври 2010 г., е платено на 17.11.2010 г., а задължението
по фактура № 14, което се отнася за м. ноември 2010 г., е платено на 05.01.2011
г.
На 07.12.2010 г. Х.-И..“ ЕООД в качеството му на
възложител и „Дж.С.Р.С.“ ООД в качеството му на изпълнител са сключили договор
за извършването на всички довършителни и подготвителни СМР за изграждане на спа
център в хотел „Абир“, гр. Велинград, както и да достави и монтира оборудване -
съоръжения и принадлежности, до степен пълна завършеност на обекта за пускането
му в експлоатация, както следва: мокър масаж, арома терапия, калолечение,
хидромасажна перлена вана, турска баня, вана тангентор, сух масаж – 1, сух
масаж – 2, козметичен салон, лекарски кабинет, помещение фоайе, рецепция,
релакс и гардероб. Възложителят се е задължил да заплати сумата от 150 000
лв. с вкл. ДДС, която сума представлява сбор от цените на гореописаните работи,
посочена в Приложение-сметка № 1, като допълнително възложени работи или
поръчани стоки се заплащат изцяло авансово или се подписва анекс. В чл. 12 от
договора е уговорено, че плащането ще се извърши на два етапа: 40 % от общата
стойност в размер на 60 000 лв. като аванс при подписването на договора и
60 % от общата стойност в размер на 90 000 лв. след монтажа на следващите
помещения по спецификации № 1, 2, 7, 8,
9, 10 и 11, удостоверено с протокол за монтаж. Съгласно чл. 14 срокът за
извършване монтаж на оборудването е 30 работни дни и започва да тече от датата
на превеждане на аванса. На 31.05.2011 г. страните са подписали анекс към
договора, с който са изменили срока за извършване на монтажа до 30.08.2011 г.
По делото са приети два протокола за установяване
завършването на СМР по този договор. Първият от тях е от 22.03.2011 г. (л. 45),
който е двустранно подписан и в него е посочена обща цена на монтираните
материали в размер на 109 083, 12 лв. с ДДС. Вторият протокол е от
15.08.2011 г. (л. 34), който е подписан само от изпълнителя „Дж.С.Р.С.“ ООД и в
него е посочена обща стойност на материалите в размер на 154 366, 99 лв. с
ДДС. Във връзка с този договор по делото са приети следните девет фактури:
фактура № 13/05.01.2011 г. на стойност 25 000 лв., фактура № 15/05.02.2011
г. на стойност 12 000 лв., фактура № 16/31.03.2011 г. на стойност
10 000 лв., фактура № 17/01.04.2011 г. на стойност 10 000 лв.,
фактура № 18/25.04.2011 г. на стойност 20 000 лв., фактура № 19/05.01.2011
г. на стойност „-10 000 лв.“, фактура № 20/10.05.2011 г. на стойност 4000
лв., фактура № 23/01.06.2011 г. на стойност 1000 лв., фактура № 24/13.07.2011
г. на стойност 2500 лв. От приетото заключение по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че във връзка с този договор е издадена още една
фактура № 11/07.12.2010 г. на стойност 60 000 лв. След проверка в
счетоводствата на двете дружества вещото лице е установило, че описаните десет
фактури са осчетоводени и при двете дружества, както и че ответното дружество е
извършило плащания по тях в общ размер от 134 500 лв. В заключението по
експертизата е посочено още, че в счетоводството на „Х.-И..“ ЕООД няма отразено
задължение към „Дж.С.Р.С.“ ООД, а при „Дж.С.Р.С.“ ООД няма осчетоводено вземане
от „Х.-И..“ ЕООД.
На 07.12.2010 г. Х.-И..“ ЕООД в качеството му на
възложител и „Дж.С.Р.С.“ ООД в качеството му на изпълнител са сключили трети договор,
по силата на който „Дж.С.Р.С.“ ООД се е задължило да извърши следните СМР за
изграждане на спа център в хотел „Абир“, гр. Велинград: боядисване и монтаж на
доставени от възложителя врати, доставка и монтаж на стъклени врати, доставка и
монтаж на две витрини 190/190, доставка и монтаж на входна стъклена врата,
монтаж на външна топлоизолация, преработка и пуск на радиатори съгласно
приложението, частична преработка на изолацията и настилките по терасите,
доставка и монтаж на алуминиеви прозорци 335/130 и 160/140, възстановяване на
шахти 3 бр. за изместване на ограда. Съгласно чл. 2 от договора дължимото по
него възнаграждение е в размер на 18 132 лв. с ДДС и представлява сбор от
цените на описаните СМР и оборудване, посочени в приложение- сметка № 1. В чл.
13 е посочено, че приемането на резултата ще се извърши с приемо-предавателен
протокол.
По делото е приет протокол № 19/приложение-сметка № 1 от
31.05.2011 г., в който са описани всички СМР, посочени и във втория договор от
07.12.2010 г., с обща стойност 18 132 лв. с ДДС, който е подписан и от
двете дружества. Вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза е
установило, че в счетоводствата на двете страни липсват данни за извършени
плащания по този договор.
И трите договора са сключени от страна на „Х.-И..“ ЕООД
чрез пълномощник Н.Ц.А., надлежно упълномощена от едноличния собственик и
управител на дружеството с пълномощно, приложено на л. 66, което е било
оттеглено на 26.07.2011 г. с известие за оттегляне на пълномощия, приложено на
л. 18 от производството пред районния съд.
На 05.08.2013 г. на „Х.-И..“ ЕООД е получило покана от
„Дж.С.Р.С.“ ООД, с която ищцовото дружество е поканило ответното дружество в
десетдневен срок да му заплати сумата от 61 434, 36 лв., останала дължима
по трите процесни договора.
Пред въззивния съд са разпитани и двама свидетели по
искане на ищцовото дружество и двама свидетели по искане на ответното
дружество. От показанията на свидетеля С.Ш.се установява, че той е работил за
юридическо лице с наименование „Б.И.“ като подизпълнител на „Дж.С.Р.С.“ ООД в
хотел „Абир“, гр. Велинград. Свидетелят разказва, че е извършвал
строително-ремонтни дейности в спа центъра на хотела – външна изолация, гипс
картон, фаянс, теракот, ВИК, къртене и смяна на плочки на терасата над спа
центъра и на терасата на президентския
апартамент, както и преправяне на басейн и работа, която е била извън договор,
сключен през месец декември 2010 г., но която била описана в
приемо-предавателен протокол. Свидетелят твърди, че работата на подизпълнителя
е приемана от О.С., управител на „Дж.С.Р.С.“ ООД, и „шефката“ на хотела, както
и че през месец май 2011 г. е изготвен приемо-предавателен протокол, а през м.
март 2011 г. такъв не е изготвян, след което трябвало да се срещнат през август
или септември 2011 г., но на тази среща не дошла жената, която отговаря за
приемането и работи за „Х.-И..“ ЕООД. През периода, в който е работил в хотела,
свидетелят не е забелязал някой друг да е работил на същия обект, а докато са
извършвани частични ремонти на хотела басейнът не е работел, работел е
ресторантът. Твърди, че не е получил възнаграждение за работата.
От показанията на свидетеля А.Ю.се установява, че същият
е бил нает самостоятелно от О.С. през 2011 г. за направата на инсталацията на
спа центъра в хотел „Абир“, който понастоящем се нарича хотел „Здравец“. След
приключването на инсталацията свидетелят е извършвал СМР на открития басейн на
хотела – направа на парапет, бордове, къртене на плочки, мазилки, боядисване,
ремонт на площадките на терасите, давал е консултация и по направата на
електрозахранването на ресторанта. Разказва, че през месец август 2011 г.
трябвало да се срещнат с г-жа А., но той така и не я видял, както и че в хотела
имало търкания и нещата били обтегнати. За извършената работа е получил
частично заплащане, но след като г-жа А. не се появила, станало ясно, че няма
да получи всички дължими пари. Свидетелят отрича да е бил ангажиран за ремонти
в хотел „Атлантик“ в гр. Варна или в хотел в гр. Смолян. В периода м. 01.2011
г. до пролетта на 2012 г. е извършил и ремонт на президентския апартамент и на
ВИП апартаментите от първи до четвърти етаж, все по възлагане от управителя на
„Дж.С.Р.С.“ ООД.
Свидетелят С.К.е работил като „надзорник“ на всички
дейности в хотел „Здравец“, гр. Велинград и в хотел „Атлантик“ в Златни пясъци
от около месец септември 2011 г. до настоящия момент. Твърди, че в периода 2011
г. – 2012 г. не са били извършвани СМР в хотел „Здравец“, които са изброени в
молбата, подадена от „Дж.С.Р.С.“ ООД на 02.03.2018 г. по делото и не е бил извършван
ремонт на ВИП апартаментите. Основен ремонт на басейна е бил правен през 2014
г. - 2015 г., като свидетелят разяснява, че при необходимост от ремонт г-н Х.,
собственикът на ответното дружество, е упълномощавал съответни лица, като
свидетелят не знае някой да е бил снабдяван с такова пълномощно. По отношение
твърдението на ищцовото дружество за извършване на „административна работа,
свързана със снабдяването на хотела с вода“ твърди, че такова снабдяване не е
било необходимо, а ако е било необходимо, самият той е щял да бъде уведомен и
той да възложи извършването на снабдяването. С.К.е заявил, че познава О.С. от
2010 г., когато г-н Х. ги е запознал. Тогава г-н Х. му обяснил, че ако има
нужда от документация във връзка с хотела, може да се обръща към г-н С.. Според
свидетеля г-н С. разполагал с такава документация, тъй като бил работил с
предишния управител на хотела.
Свидетелят Ю.Б.е работил в хотел „Здравец“ от 2009 г. до
настоящия момент като пиколо. Работил е на 12-часови смени през два дни, като е
полагал две дневни смени от 09.00 часа до 21.00 часа и след това е почивал два дни.
Твърди, че в периода 2011 г. – 2012 г. не е виждал да се извършват СМР на
ресторанта и басейна, на покривните тераси или на президентския апартамент.
По делото на л. 67 е прието и банково удостоверение,
издадено от „У.Б.“ АД, от което се установява, че в периода 01.06.2010 г. –
30.06.2014 г. „Х. – инв.“ ЕООД е превело по сметката на „Дж.С.Р.С.“ ООД общо
сумата от 139 200 лв.
При така установената фактическа обстановка въззивният
съд достигна до следните изводи от правна страна:
По иска за заплащане на сумата от 15 000 лв. по
договор от 01.06.2010 г. за периода м. 01.2011 г. – м. 03.2012 г.
По делото останаха недоказани възраженията на ищцовото
дружество, че сключеният на 01.06.2010 г. договор бил за поръчка, поради което
задължението за заплащане на уговореното месечно възнаграждение възниквало без
да е необходимо да се доказва конкретно изпълнение. Следва да бъде отбелязано,
че в хода на въззивното производство от „Дж.С.Р.С.“ ООД е постъпила молба вх. №
31032 от 02.03.2018 г., в която са изброени дейностите, които се твърди, че са
му били възложени от „Х.-И..“ ЕООД по този договор, като всички изброени
дейности с изключение на „административни процедури относно хотел „Атлантик“ в
гр. Варна“, „обследване на изградената конструкция на хотел в гр. Смолян и
изготвяне на варианти за довършителни работи и за консервиране на сградата“,
както и „административна работа, свързана със снабдяването на хотела с
минерална вода“, представляват ремонтни дейности, които обуславят
квалифицирането на договора, с който са възложени, като такъв за изработка.
Същевременно в самия договор от 01.06.2010 г. предметът на възлагане е
формулиран общо като текущо обслужване за цялостното осъществяване на точното и
качествено изпълнение на СМР, предвидени за изграждане и реконструкция на
обекти, собственост на „Х.-И..“ ЕООД, както и за всички ремонтни дейности по
поддръжката на тези обекти, по предварително одобрени от възложителя проекти и
технически задания. По делото не са ангажирани доказателства за конкретно
възложени дейности във връзка с този договор. Не се установи нито факта на
възлагането, нито извършването на твърдяната
в молбата от 02.03.2018 г. „административна работа“ в хотели в гр. Варна и в
гр. Смолян, както и по снабдяване на хотела в гр. Велинград с минерална вода. Разпитаните
във въззивното производство свидетели С.Ш., А.Ю.и Ю.Б.са работили само в хотел
„Здравец“ в гр. Велинград и не възпроизвеждат факти, относими към хотели в
други населени места. А свидетелят С.К.работи за „Х.-И..“ ЕООД от месец
септември 2011 г. като отговаря за хотелите в гр. Велинград и в Златни пясъци,
освен това не е пряк свидетел на процесните събития по сключване и изпълнение
на процесните договори, тъй като е започнал да работи за ответното дружество в
по-късен момент.
Към молбата от 02.03.2018 г. са представени стокови
разписки и фактури, издадени на името на „Х.-И..“ ЕООД за строителни материали
и инструменти, но те не могат по категоричен начин да бъдат свързани с договора
от 01.06.2010 г. и да докажат изпълнение на възложени по него дейности, като се
има предвид, че между страните са сключени още два договора за извършване на
СМР, по които също са били закупувани различни материали. След като ищцовото
дружество не е доказало какво конкретно му е възлагано за изпълнение, не може
да се приеме, че представените стокови разписки и фактури доказват изпълнение
именно на възложена с договора от 01.06.2010 г. работа. По аналогични
съображения представените във въззивното производство разпечатки от електронна
поща, в които се обсъжда проформа фактура за лепило и фугин за басейн, както и
оферта за осветителни тела, в която липсва посочване на конкретен договор и
дружество, не доказват изпълнението на работа, възложена по договора от
01.06.2010 г. Приложената към молбата от 02.03.2018 г. страница с напечатан
текст без посочен автор и подпис на л. 35 от въззивното производство не
представлява доказателство за извършена по договора от 01.06.2010 г. работа.
Следва да бъде посочено още, че въззивният съд споделя
напълно изложеното от районния съд, че чл. 6 от договора, който предвижда, че
месечното възнаграждение се дължи независимо от обема на възложената работа,
следва да се тълкува във връзка с останалите разпоредби на договора. В чл. 5 от
договора например е посочено, че възложителят се задължава да заплаща месечно
възнаграждение в размер на 1000 лв. за „изпълнение на възложената работа“, а в
чл. 1.1. изпълнителят е приел срещу възнаграждение да извършва съответните
работи и дейности по предварително одобрени проекти и технически задания. С
оглед на това не може да се възприеме предлаганото от ищцовото дружество
тълкуване на договора, че възнаграждение по него се дължи без да е необходимо
да се доказва изпълнение, тъй като страните са уговорили единствено, че
възнаграждението ще бъде непроменливо без значение дали е извършена по-малко
или повече по обем работа, а не че такова се дължи дори и когато не е извършена
никаква работа. В тази връзка следва да бъде посочено и че по този договор
ищцовото дружество е издало само две фактури -
фактура № 10 от 16.11.2010 г. за сумата от 6000 лв. с ДДС за общо пет
месеца в периода м. юни 2010 г. – м. октомври 2010 г. (л. 104) и фактура № 14
от 05.01.2011 г. за сумата от 1200 лв. с ДДС за м. ноември 2010 г. (л. 95). От
заключението на вещото лице се установява, че задълженията по тези две фактури
са осчетоводени и от двете дружества и са платени от ответното дружество. По
делото не са налични данни за възлагане на работа, за която да се дължи
претендираното заплащане.
По изложените съображения настоящият съдебен състав
споделя извода на районния съд, че предявеният иск за заплащане на сумата от 15 000
лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане, по сключения между страните договор от 01.06.2010 г., представляваща
възнаграждение за периода м. 01.2011 г. – м. 03.2012 г. следва да бъде
отхвърлен като недоказан, поради което в тази част решението следва да бъде
потвърдено.
По иска за заплащане на сумата от 22 366, 99 лв.,
представляваща остатък от неплатено възнаграждение за извършени по договор от
07.12.2010 г. строително-монтажни работи
Във връзка с изпълнението на този договор са представени
два протокола за установяване завършването на СМР. Първият от тях е от
22.03.2011 г. (л. 45), който е двустранно подписан и в него е посочена обща
цена на монтираните материали в размер на 109 083, 12 лв. с ДДС. Вторият
протокол е от 15.08.2011 г. (л. 34), който е подписан само от изпълнителя
„Дж.С.Р.С.“ ООД и в него е посочена обща стойност на материалите в размер на
154 366, 99 лв. с ДДС. Както е посочил и районният съд, вторият протокол
от 15.08.2011 г. не удостоверява приемане от страна на ответното дружество на
извършена работа за сумата от 154 366, 99 лв., тъй като не е подписан от
негов представител. Същевременно по делото не са представени други
доказателства, от които да се установява, че „Х.-И..“ ЕООД е възложило и/или приело
извършени СМР за тази сума.
Относно показанията на разпитаните свидетели С.Ш.и А.Ю.следва
да бъде посочено, че и двамата свидетели разказват за извършвани
строително-монтажни работи по спа центъра в хотел „Здравец“, които са предмет
на другите два договора между страните, сключени на 07.12.2010 г. Свидетелите
твърдят, че са извършвали и ремонтни дейности на басейна, на терасата на
президентския апартамент и на площадките на терасите, както и на ВИП
апартаментите. Според свидетеля Шейретов част от работата е била извън договор,
сключен през месец декември 2010 г., но е била описана в приемо-предавателен
протокол. По делото не е представен приемо-предавателен протокол, в който
посочените ремонтни дейности на басейн, тераси, президентски и ВИП апартаменти
да са били приети от ответното дружество, не са представени доказателства и за
възлагане на тяхното извършване от „Х.-И..“ ЕООД, като и двамата свидетели
твърдят, че работата им е възлагана от г-н О.С.. В тази част техните показания от
една страна не съответстват на описаните в протокола от 15.08.2011 г. дейности,
които са разделени ясно и изрично в няколко раздела, които не включват
описаните от тях дейности, нито раздели извън тези, които вече са описани в подписания
между страните по-рано протокол от 22.03.2011 г., а освен това сключеният на
07.12.2010 г. договор се отнася само до СМР във връзка със спа център, което
ясно и недвусмислено е посочено и в двата приети по делото протоколи.
В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че показанията
на свидетеля Ю.Б.не могат по категоричен начин да установят дали са извършвани
или не СМР, тъй като той е работил на 12-часови смени през два дни, не е
присъствал постоянно в хотела, следователно неговите показания. Освен това пред
въззивния съд той заяви единствено, че в периода 2011 г. – 2012 г. не е виждал
да се извършват СМР на ресторанта и басейна, на покривните тераси или на
президентския апартамент, за които СМР въззивният съд по-горе прие, че не са
представени доказателства нито за тяхното възлагане, нито за приемане на
извършването им, с оглед на което в тази им част неговите показания се явяват
неотносими. Не допринасят за изясняване предмета на делото и показанията на
свидетеля К., тъй като той заема длъжността „надзорник“ в хотел „Здравец“ от
месец септември 2011 г., когато изпълнението на процесните СМР вече е
завършило, следователно той няма преки впечатления за тях. Неговите твърдения
за това дали са извършвани СМР в хотела по процесните договори, не следва да
бъдат кредитирани, тъй като той няма преки и непосредствени впечатления от
съответния период.
Следователно по делото се установява приемане от страна
на ответното дружество-възложител на работата, описана в протокола от 22.03.2011
г. за сумата от 109 083, 12 лв. с ДДС, който е подписан от представител на
дружеството. От представените по делото фактури и от приетото и неоспорено
заключение на вещото лице се установява, че по този договор са издадени десет
фактури, които са осчетоводени и при двете дружества, както и че ответното
дружество е извършило плащания по тях в общ размер от 134 500 лв. Вещото
лице е посочило също така, че в счетоводството на „Х.-И..“ ЕООД няма отразено
задължение към „Дж.С.Р.С.“ ООД, а при „Дж.С.Р.С.“ ООД няма осчетоводено вземане
от „Х.-И..“ ЕООД.
Съгласно чл. 264, ал. 1 и 2 ЗЗД, поръчващият е длъжен да
приеме извършената съгласно договора работа. При приемането той трябва да
прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен
ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при
обикновения начин на приемане или се появят по-късно. Приемането на
изпълнението включва два елемента – получаване на фактическата власт върху изработеното от страна на
възложителя и заявяване, че предаденото отговаря на възложеното и уговореното в
договора, което всъщност е израз на одобряването му. Приемането може да бъде
извършено изрично или с конклудентни действия.
В разглеждания случай е налице изрично приемане на
работата с подписването на протокола от 22.03.2011 г., а едновременно с това е
налице и приемане на работата с конклудентни действия, каквото според
константната съдебна практика представлява осчетоводяването на издадените от
изпълнителя фактури за уговореното възнаграждение и плащането на задълженията
по тях. Въпреки че фактурите не са
подписани от възложителя, той ги е осчетоводил и е направил плащане по тях. От
заключението на вещото лице се установява, че с плащането на задълженията по
издадените десет фактури ответното дружество е погасило изцяло дължимата сума
по протокола от 22.03.2011 г. Правилно районният съд не е кредитирал
заключението на експертизата по пети въпрос, в който е посочено, че по договора
от 07.12.2010 г. е останала сума за плащане в размер на 19 866, 99 лв.,
тъй като при нейното изчисляване вещото лице е използвало сумата от
154 366, 99 лв., посочена в протокола от 15.08.2011 г., който както беше
посочено по-горе, не е подписан от представител на ответното дружество,
следователно не доказва приемане на извършена работа за тази сума. С оглед на
това по посочения договор няма неплатени задължения на „Х.-И..“ ЕООД.
С оглед на това правилно предявеният иск за заплащане на
сумата от 22 366, 99 лв., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното плащане, представляваща остатък от неплатено
възнаграждение за извършени строително-монтажни работи по договор от 07.12.2010
г., е отхвърлен и в тази част първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
По иска за заплащане на сумата от 18 132 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за извършени по договор от 07.12.2010
г. строително-монтажни работи
Във връзка с изпълнението на този договор е представен
протокол за установяване завършването на СМР от 31.05.2011 г., който е подписан
и от двете страни. Описаните в него СМР съответстват напълно на СМР, които са
предмет на договора за доставка и монтаж на оборудване за спа център от
07.12.2010 г. С подписването на този протокол възложителят е приел изрично и
без забележки извършената работа по смисъла на чл. 264 ЗЗД, поради което за
него е възникнало задължението по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
възнаграждението за приетата работа в размер на 18 132 лв., колкото е и
уговорената в договора цена.
Неоснователно е възражението на „Х.-И..“ ЕООД във
въззивната жалба, че този иск следва да бъде отхвърлен, тъй като вещото лице е
установило, че „Дж.С.Р.С.“ ООД не е осчетоводило вземане по този договор, както
и че ищцовото дружество не е издало фактура за претендираната сума. Вярно е, че
по делото не са представени фактури във връзка с този договор, което е посочено
и от вещото лице в откритото съдебно заседание на 16.03.2016 г. Задължението за
заплащане на извършената работа обаче произтича от факта на нейното приемане по
чл. 264 и чл. 266, ал. 1 ЗЗД, като възникването на това задължение не е
обвързано с издаването на счетоводен документ за него или осчетоводяването му
от изпълнителя. Въззивният съд не споделя и довода във въззивната жалба,
подадена от „Х.-И..“ ЕООД, че неиздаването на фактура по този договор
представлява извънсъдебно конклудентно изявление за липса на изпълнени СМР, тъй
като с подписването на протокола от 31.05.2011 г. възложителят е направил
изрично изявление, че такива СМР са извършени и са приети без забележки.
В тежест на ответното дружество е да докаже плащане на
дължимото възнаграждение по посочения договор. В хода на производството то не
твърди да е извършило плащане, нито е представило доказателства за това. От
заключението на вещото лице се установява, че в представената от страните
счетоводна документация липсват данни за извършени плащания по договора. С
оглед на това правилно районният съд е уважил предявения иск за заплащане на
дължимото възнаграждение в размер на 18 132 лв., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до окончателното плащане, в която част
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските
При този изход на спора пред
въззивната инстанция никоя от страните няма право на разноски за въззивното
производство.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на
предявения иск за заплащане на сумата от 22 366, 99 лв., представляваща
възнаграждение по договор от 07.12.2010 г. за доставка и монтаж на оборудване в
СПА център и протокол образец 19/15.08.2011 г. и образец 19/22.03.2011 г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
заплащане, настоящото решение може да бъде обжалвано само в частта по този иск пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 165714 от 06.07.2017 г., постановено по гр.д. № 24378/2015 г. по
описа на СРС, 79 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните само в частта по
иска за сумата от 22 366, 99 лв., представляваща възнаграждение по договор
от 07.12.2010 г. за доставка и монтаж на оборудване в СПА център и протокол
образец 19/15.08.2011 г. и образец 19/22.03.2011 г., ведно със законната лихва
от датата на исковата молба до окончателното заплащане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.