О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………………….
гр. Варна, 06.12.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА,
XIV състав, в закрито заседание на шести декември дви хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
като разгледа ч. адм. д. № 2757/2022 г. по описа на АдмС – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 60 от АПК във вр. с чл. 188 от от Закона за данък добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „ОНЛАЙН ОБУВКИ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Хан Кубрат № 7А, ет. 5, ап. 14, представлявано от Евгени Георгиев Георгиев – управител, против Разпореждане за допускане на предварително изпълнение обективирано в Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 227-ФК/29.11.2022 г. издадена от - началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Национална агенция по приходите, с което е допуснато предварително изпълнение на ПАМ запечатване на търговски обект – магазин за обувки, находящ се на адрес: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 43 и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 187, ал. 1 ЗДДС.
В жалбата се твърди, че разпореждането е необосновано и незаконосъобразно, тъй като не е налице някое от основанията, предвидени в чл. 60, ал. 1 АПК. Сочи се, че в оспорения акт не са изложени конкретни фактически основания в мотивите обосноваващи допуснатото предварително изпълнение. Изложените такива са бланкетни. Сочи се, че разпореденото предварително изпълнение е наложено преди образуването на административнонаказателно производство, поради което производството изначално е опорочено. Излага също, че посоченото в ЗППАМ основание за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид и коригиране поведението на нарушителя не е предвидено от законодателя като основание за допускане на предварително изпълнение на ПАМ. Отделно твърди, че преустановяването на търговската дейност вследствие на запечатването ще доведе до реализиране на загуби за търговския обект, както и вреди, които се явяват значителни и труднопоправими. Счита се, че подобно наказание е много тежко, което не намира законодателна опора и е в несъответствие с чл. 6 АПК, а именно принципа за съразмерност. Иска се спирането на допуснатото предварително изпълнение до окончателното решаване на спора по същество.
Ответникът - Началник отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, не изразява становище по жалбата.
Административен съд – Варна, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, счита за изяснено от фактическа и правна страна следното:
Със Заповед № 227-ФК/28.11.2022 г. издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП на основание чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложил на „ОНЛАЙН ОБУВКИ“ ЕООД принудителна административна мярка (ПАМ), запечатване на търговски обект – магазин за обувки, находящ се на адрес: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 43 забрана за достъп до него за срок от 14 дни, поради извършено нарушение на чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
Посоченото от органа фактическото основание за налагане на процесната ПАМ е, че при извършената проверка от органите по приходите в обекта на 28.11.2022 г. е установено нарушение на чл. 8 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, изразяващо се в това, че на 28.11.2022 г. в 17:00 ч. в магазин за обувки, находящ се на адрес гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 43, чрез извършена контролна покупка обувки на стойност 55 лева е издадена фискален бон/касова бележка № 001496/28.11.2022 г. в 17:17 часа от работещото в обекта фискално устройство (ФУ) и е установено, че фискалния бон не съдържа QR код. За така посоченото ФУ е бил налице договор за абонаментно сервизно обслужване, както и свидетелство за регистрация.
Със заповедта на основание чл. 188 от ЗДДС, във вр. с чл. 60 АПК е разпоредено и предварително изпълнение на наложената принудителна мярка – запечатване на търговския обект за срок от 14 дни, като конкретният ден и час на запечатването е определен от връчителя на заповедта – 08.12.2022 г. от 17:00 часа.
Мотивите към включеното в ЗППАМ разпореждане за предварително изпълнение на принудителната административна мярка са за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, с цел да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговския обект, респективно правилното определяне на реализираните приходи и размерът на публичните задължения, както и че съществува опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено. Органът е посочил, че от събраните по преписката доказателства се установявало, че лицето не е привело дейността си в съответствие с изискванията на наредба № Н-18/2006 г., а именно използването на фискално устройство, което не отговаря на функционалните и техническите изисквания на наредбата, което показва, че в случая е налице засягане на държавен интерес. По този начин с нарушението на това свое задължение лицето е неравнопоставено положение с други стопански субекти, като получава предимство пред тези от тях, които отчитат законосъобразно приходите си.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 АПК, съдът приема следното:
Жалбата срещу разпореждането за предварително изпълнение на ПАМ е подадена от легитимирано лице, пред компетентния съд и в тридневния срок по чл. 60, ал. 5 АПК, тъй като заповедта е била връчена на 05.12.2022 г. (видно от декларация от 06.12.2022 г. приложена по делото). Предвид изложеното, съдът намира, че същата е допустима и подлежи на разглеждане по реда на чл. 60, ал. 5 АПК.
Разгледана по същество, жалбата срещу
допуснатото предварително изпълнение съдът намира за основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 188 ЗДДС, принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС (запечатване на обект със съпътстващата забрана за достъп до него) подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК. Тълкуването на чл. 188 ЗДДС в контекста на визираното изискване за спазване условията на АПК обуславя извод, че предварителното изпълнение на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се допуска не по силата на закона, а по разпореждане на административния орган при наличие на някое от основанията по чл. 60, ал. 1 АПК. Тъй като с тази норма е предвидено изключение от принципа, че на изпълнение подлежат влезлите в сила индивидуални административни актове, то във всеки конкретен случай административният орган, допускайки предварителното изпълнение, следва да конкретизира материалноправните предпоставки, обусловили крайното му решение за това. Следователно актът, с който се постановява предварително изпълнение на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, при всички положения трябва да съдържа мотиви, указващи на конкретните фактически основания, обуславящи наличието на една или няколко от изброените хипотези в чл. 60, ал. 1 АПК, а именно: осигуряване на живота или здравето на гражданите, защита на особено важни държавни или обществени интереси, опасност от осуетяването или сериозното затрудняване на изпълнението на акта или съществуваща реална възможност за настъпването на значителна или трудно поправима вреда от закъснението на изпълнението.
При наличието на такова разпореждане направено от административния орган съдът може да упражни контрол за неговата законосъобразност и да постанови спиране на изпълнението на административния акт, като по този начин осигури защита на лицата, подали жалба или протест. Спирането на допуснатото предварително изпълнение зависи от преценката дали са налице основанията за допускане, както и от това дали със същото ще се изпълнят целите на разпоредбата и дали няма да се увреди интерес на оспорващия, противопоставим по степен на важност на защитените с нормата на чл. 60 АПК интереси.
В случая в частта, разпореждаща предварителното изпълнение на наложената ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС като мотив е посочено, че разпореждането е издадено с цел защита на особено важни държавни интереси - интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство от одобрен тип в търговския обект, респективно правилното определяне на реализираните доходи и размерът на публичните задължения; засягане интересът на потребителите, който е обществено значим; привеждането на дейността на търговеца в съответствие с изискванията на нормативния акт, както и за да се коригира неговото поведение към спазване отчетността и начисляването на дължимите данъци върху реализираните обороти.
Настоящият съдебен състав счита, че така посочената цел не може да бъде постигната с допуснатото предварително изпълнение на ПАМ. Мярката е запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, а като нарушение в ЗППАМ е посочено такова по реда на чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, за това, че в търговския обект е издаден фискален бон, несъдържащ QR код, от използва фискално устройство, което не отговаря на техническите и функционалните изисквания, регламентирани в наредбата, независимо от обстоятелството, че фискалното е от одобрен тип и е вписано в регистъра по чл. 10, ал. 9. Съдът счита, че в ЗППАМ не е категорично ясна волята на органа по приходите относно това, как така извършеното нарушение е довело до засягане на особено важни държавни или обществени интереси, които ще осуетят или сериозно затруднят изпълнението на акта или ще доведат до нанасяне на значителна или трудно поправима вреда.
Дори и да се приеме, че релевантно за случая е нарушението свързано с използване на фискално устройство от одобрен тип, но неотговарящо на техническите и функционални изисквания на Наредба № Н-18/2006 г., административният орган не е обосновал конкретен извод за защита на особено важен държавен или обществен интерес, който да се нуждае от защита посредством допуснатото предварително изпълнение, а е изложил общи мотиви, които биха могли да се отнесат към всеки такъв случай. Съгласно чл. 60 АПК в тежест на административния орган е да изложи конкретни съображения за наличието на някоя от предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК, които обуславят включването в акта на разпореждане за предварителното му изпълнение, което в случая не е сторено.
В оспорения акт органът бланкетно е посочил, че е необходимо да се защитят особено важни държавни интереси, тъй като спазването на фискалната дисциплина и реда за отчитане на фискалните устройства са в интерес на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажби чрез ФУ в проверения обект на задълженото лице. Бланкетното цитиране на законовия текст не доказва наличието на елементите от фактическия състав на предварителното изпълнение на административния акт. От доказателствата по делото е видно, че при извършената проверка е констатирано единствено нарушение, че издаденият фискален бон в търговския обект от използваното от оспорващия ФУ, е от одобрен тип, но неотговарящо на изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., доколкото не съдържа QR код, но в случая под особено важни държавни интереси по смисъла на чл. 60, ал. 1 АПК следва да се разбират такива, които биха били застрашени в резултат на конкретно извършеното нарушение и по начин, който да сочи на реална необходимост от охраната им посредством допускане на предварително изпълнение. В протокола за извършена проверката № 0062804 от 28.11.2022 г. е отразено, че при направената контролна покупка на обща стойност 55 лева е издаден фискален касов бон, който обаче не съдържа QR код, поради което не са налице основания да се приеме, че от извършеното нарушение са последвали или ще последват вреди за фиска. По делото липсват данни нарушението, което органът е приел за установено, да води до неотчитане на приходи и съответно щета за фиска. Тук следва да се посочи също, че интересите на фиска не могат да бъда увредени и с оглед твърдяното вероятно извършване на ново нарушение от същия вид, тъй като от доказателства по делото се установява, че ФУ е иззето от органите по приходите.
Мотивът на органите по приходите, че предварителното изпълнение е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид и опасност за фискалния ред при констатирана подобна практика водеща до отклонение на данъчно облагане би била непосредствена, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Този мотив касае основанието за издаване на заповед за прилагане на ПАМ, но не предпоставя предварителното й изпълнение. Административният орган не е посочил фактически основания, които налагат извода, че изпълнението на акта може да бъде осуетено или сериозно затруднено. В случая е налице формално изпълнение на задължението за мотивиране на акта, без обвързване с конкретни факти, което е равнозначно на липса на мотиви. Освен това посочените от административния орган бланкетни съображения, освен че не почиват на конкретни фактически основания, съвпадат по принцип с целта на самата принудителна административна мярка, която е с преустановителен и превантивен характер и в този смисъл имат отношение към един от елементите за нейната законосъобразност. Соченият от административния орган държавен интерес всъщност се защитава от чл. 12 ЗАНН, доколкото генералната и специалната превенция относно спазването на финансовата дисциплина са цели на законоустановените административни наказания и не могат да служат като аргумент за допускане на предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна мярка. 3а да се обоснове обаче необходимостта от предварително изпълнение е следвало да бъдат посочени допълнителни съображения, обуславящи наличието на изтъкнатите основания, залегнали в закона.
В настоящия случай административният орган
незаконосъобразно е допуснал предварително изпълнение на акта си. Посочените от
органа мотиви за разпореденото предварително изпълнение не влекат извод за
наличие на предпоставките за допускането му. Визираната от органа обосновка
(мотиви) и цели на разпореденото предварително изпълнение не почиват на
конкретни фактически основания, а съвпадат по принцип с целта на самата
принудителна административна мярка, която е с преустановителен и превантивен
характер и в този смисъл са относими към законосъобразността на наложената ПАМ
и не следва да се приемат като основания за допускане на предварителното
изпълнение на мярката.
Предвид направените изводи се явява безпредметно обсъждането на доводите на оспорващия във връзка с препятстването на възможността по чл. 187, ал. 4 ЗДДС, с оглед неиздаването понастоящем на наказателно постановление.
Съдът намира оспореното разпореждане за допускане на предварително изпълнение за необосновано и като такова – за незаконосъобразно. Жалбата е основателна и следва да бъде отменено Разпореждане за допускане на предварително изпълнение обективирано в Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 227-ФК/29.11.2022 г.
По изложените съображения и на основание чл. 60, ал. 5 АПК, Административен съд – Варна, XIV състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане за допускане на предварително изпълнение обективирано в Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 227-ФК/29.11.2022 г. издадена от - началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Национална агенция по приходите, с което е допуснато предварително изпълнение на ПАМ запечатване на търговски обект – магазин за обувки, находящ се на адрес: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 43, стопанисван от „ОНЛАЙН ОБУВКИ“ ЕООД, ЕИК: *********, и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 2 от Закона за данък добавената стойност (ЗДДС) във вр. с чл. 187, ал. 1 ЗДДС.
Определението на основание чл. 188, ал. 2 от ЗДДС е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: