РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, 14.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „В“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЕЛЕНА ИВАНОВА
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	ЗЛАТКА ЧОЛЕВА АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

при участието на секретаря Донка Шулева,

като разгледа докладваното от младши съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 9828 по описа за 2017 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 271 ГПК.

Делото е образувано по въззивни жалби на първоначалните ищци – О. Д.Т. и А. Д. Т., и на ответника по първоначалния иск и ищец по насрещните искове – „О.б.б.“ АД („ОББ“ АД) срещу Решение №28252/07.02.2017 г. по гр. дело № 27218/2015 г. на Софийския районен съд, 40. състав, в частта, с която Софийският районен съд е осъдил „ОББ“ АД да плати на О.Д.Т. сумата от 419, 82 лева, представляваща разликата между 538, 14 лева и присъдения от първоинстанционния съд размер от 957, 96 лева – събрани без основание суми по изпълнително дело № 8/2008 г. на ЧСИ Н.С., в частта, с която е отхвърлен иска на О. Д.Т. за осъждане на „ОББ“ АД да ѝ плати разликата над сумата от 957, 96 лева до размер от 2 936, 76 лева, като погасени чрез прихващане с насрещно вземане на „ОББ“ АД към О.Д.Т. като наследник на починалия Д.Й. Т. по договор за потребителски кредит, сключен от последния с „ОББ“ АД на 09.02.2005 г., както и в частта, с която първоинстанционният съд е осъдил А.Д.Т. да плати на „ОББ“ АД като наследник на починалия Д.Й. Т. сумата от 1 978, 80 лева – задължения по сключен от починалия Д.Т. с „ОББ“ АД договор за потребителски кредит от 09.02.2005 г.

В частта, с която първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на О.Д.Т. и А.Д.Т., че същите не дължат следните суми на „ОББ“ АД: 3 957, 61 лева – главница по договор за банков кредит, и 864, 29 лева – лихва, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 06.12.2007 г. до окончателното ѝ плащане, както и 281, 10 лева разноски – вземания по изпълнителен лист, издаден от Районен съд – Кюстендил по ч. гр. д. 0 2397/2007 г., издаден по реда на чл. 237 ГПК (отм.), по който е образувана изпълнително дело № 8/2008 г. на ЧСИ Н.С., както и в частта, с която предявеният от „ОББ“ АД иск за осъждане на А. Д. Т. да плати на банката сума в размер на разликата над 1 978, 80 лева до пълния предявен размер от 2 410, 95 лева е отхвърлен като неоснователен, първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

С въззивната жалба на ответника по първоначалния иск – „О.б.б.“ АД, първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която банката е осъдена да плати жалбоподателката – ищца (по-нататък в мотивите страните ще бъдат наричани според първоначалното си процесуално качество по предявения срещу банката отрицателен установителен иск) О.Д.Т. сумата от 419, 82 лева, представляваща разликата между 538, 14 лева и присъдения от първоинстанционния съд размер от 957, 96 лева – събрани без основание суми по изпълнително дело № 8/2008 г. на ЧСИ Н.С., като се твърди, че същото е необосновано в тази част. Това било така, тъй като първоинстанционният съд бил приел, че всеки един от жалбоподателите – ищци дължал сумата от 1 978, 80 лева – главница, ведно със законна лихва от 07.01.2015 г. до датата на окончателното плащане. Първоинстанционният съд не бил съобразил, че за периода от 07.01.2015 г. до датата на постановяване на решението му тази законна лихва възлиза на 419, 82 лева, която сума е следвало да осъди жалбоподателката – ищца О.Т. да плати на жалбоподателя – ответник „ОББ“ АД. Поради това се иска намаляване на задължението на банката с оглед извършеното прихващане за сума от още 419, 82 лева, като банката бъде осъдена да плати само 538, 14 лева.

Постъпил е отговор на тази въззивна жалба от жалбоподателите – ищци О.Д.Т. и А.Д.Т., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи, че по делото не било установено бащата и наследодател на починалите да е дължал претендираната от банката сума по договор за банков кредит, тъй като същият бил починал преди издаване на изпълнителния лист. Поради това претенцията за дължима се на банката главница била неоснователна, а оттам – и претенцията за законна лихва в размер на 419, 82 лева.

С въззивната жалба на жалбоподателите – ищци О.Д.Т. и А. Д. Т. първоинстанционното решение се оспорва по отношение на частите си, с които по отношение на тях са уважени насрещните искове на банката, а по отношение на жалбоподателката ищца – О.Д.Т. – и в частта, с която е извършено прихващане с вземане на банката към нея по насрещния иск, т.е. с която нейният иск е отхвърлен за разликата над 957, 96 лева до размер от 2 936, 76 лева (съгласно уточнение на въззивната жалба, направено в откритото съдебно заседание на 29.11.2018 г., на лист 69 от делото), и в частта, с която жалбоподателят – ищец А.Д. е осъден да плати на банката 1 978, 80 лева, като решението се оспорва като недопустимо в тази част, евентуално – като неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Излага се довод, че насрещният иск на „ОББ“ АД не следвало да се разглежда в рамките на настоящото производство, тъй като нямал връзка с първоначалния такъв и вземане на банката спрямо двамата жалбоподатели – ищци Т.не можело да се установи, като поради недопустимо издаден срещу починалия им баща изпълнителен лист банката не разполагала с възможност да изпълнява срещу наследниците на починал длъжник. Оспорва се, че за наследодателя на жалбоподателите – ищци – Д.Т. въобще е възниквало задължение по договор за кредит, като по делото не било установено предоставяне на сумата по същия. Излагат се доводи, че счетоводната експертиза по делото не установила усвояване на сумата по кредита, а други доказателства по делото в тази насока не били събрани, поради което и съществуване на вземане не се установявало. На следващо място се излагат доводи, че вземането на жалбоподателя – ответник „ОББ“ АД било погасено по давност. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не бил зачел безспорния между страните факт, че кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 08.06.2007 г., съответно – на 09.06.2007 г., за всеки от двамата жалбоподатели – ищци, а от тези дати до подаването на исковата молба на „ОББ“ АД през 2015 г. били изминали повече от 5 години, поради което задълженията били погасени по давност. Вместо това съдът бил изчислявал давностния срок от датата на падеж на последната вноска по погасителния план към договора за кредит, като не бил отчел настъпилата предсрочна изискуемост, от датата на настъпването на която течал давностният срок. Освен това давностният срок течал от падежа на всяка отделна погасителна вноска, а не от този на последната такава за целия размер на кредита, както твърдял жалбоподателят – ответник. Поради това се иска отхвърляне на насрещните искове и свързаното с тях възражение за прихващане. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор на тази въззивна жалба от жалбоподателя – ответник – „ОББ“ АД, с който същата се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи, че изслушаната съдебносчетоводна експертиза по делото била установила размера на задължението на починалия праводател на жалбоподателите – ищци Т.– Д.Т., като установила изрично, че изтегленият от него кредит е усвоен на 09.02.2005 г. чрез банков превод по лична негова сметка. Установен бил и остатъчният размер на задължението от 5 760, 72 лева, както и датата на падеж на последната вноска по договора – 01.03.2010 г., както и че жалбоподателите – ищци били приели наследството на починалия Д.Т., което било преминало към тях по реда на чл. 5 ЗН поради факта, че същите са му деца. Излагат се доводи, че тъй като предсрочната изискуемост на кредита не била обявена на жалбоподателтие – ищци Т., то и давностният срок за погасяване на вземането течал от последната дата, на която се дължи вноска по кредита – 01.03.2010 г. и не бил изтекъл към датата на предявяване на насрещния иск – 07.01.2015 г. Излагат се доводи, че според практиката на Върховния касационен съд давностният срок за връщане на вноски по кредита не течал от падежа на отделните вноски, а от крайната дата на издължаване на целия кредит. Излагат се доводи, че били налице основания за прихващане, тъй като страните имали помежду си две еднородни (парични) насрещни вземания, които произтичали от един и същи факт – договора за кредит. Претендира се и че двете вземания са били изискуеми и установени по размер и нямало пречка прихващането да се извърши чрез отправено в рамките на съдебен процес изявление. В случая бил предявен и насрещен иск, защото прихващане се правило с вземания само на жалбоподателката – ищца О.Т., а по отношение на другия жалбоподател – ищец – А.Т., нямало насрещни вземания и се претендирало осъждането му. Претендира се, че в случая са налице предпоставките за разглеждане на насрещния иск в настоящия процес, тъй като той бил подсъден на същия съд като първоначалния иск и с него можело да се направи прихващане. Поради това се иска отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението на Софийския районен съд по предявения насрещен иск и направеното с него възражение за прихващане като правилно и законосъобразно.

В съдебното заседание въззивният съд двукратно е оставил насрещната искова молба, подадена от жалбоподателя – ответник – „ОББ“ АД, и направеното в нея възражение за прихващане без движение за отстраняване на констатирани в хода на въззивното производство нередовности – възможност, която въззивният съд има съгласно незагубилите значението си в тази част съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС за въззивното производство постановки на т. 4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, според които исковата молба може да бъде оставяна без движение и от въззивния съд, който да укаже на страните да отстранят нередовностите ѝ. Пред първоинстанционния съд ищецът по насрещните искове – жалбоподателят – ответник „ОББ“ АД е предявил претенции спрямо всеки от жалбоподателите – ищци Т.за осъждането им да платят на банката неуточнени по основание задължения, произтичащи от сключения от общия наследодател на жалбоподателите – ищци – Д.Т., и „ОББ“ АД на 09.02.2005 г. договор за потребителски кредит, като общият размер на задължението за всеки от двамата жалбоподатели – ищци възлиза на по 2 410, 95 лева (на лист 5 от първоинстанционното дело, образувано пред Софийския районен съд), като за тази сума е направил и евентуално възражение за прихващане, в случай, че бъде уважен предявения от жалбоподателката – ищца О.Т. срещу банката иск за възстановяване на платени без основание суми. Въззивният съд е поискал от жалбоподателя – ответник да конкретизира насрещните си искови претенции по основание, като посочи каква част от сумата от 2 410, 95 лева представлява главница, и каква – други разходи по кредита, и за какви периоди се претендират съответните вземания, като бъде уточнено и направеното възражение за прихващане срещу претендираното от жалбоподателката – ищца О.Т. вземане с първоначалния ѝ осъдителен иск. С молба от 01.03.2018 г. (на лист 42 от делото) е направено уточнение, че от всеки от ищците се претендират по 1 978, 81 лева главница; по 1 024, 03 лева договорна лихва за период от 07.01.2012 г. до 07.01.2015 г., и по 296, 82 лева „наказателна лихва“ за същия период. Съдът е констатирал, че сборът от тези суми възлиза на по 3 299, 66 лева за всеки от жалбоподателите – ищци, и поради това е дал нови указания да се конкретизират задълженията, като общият им размер не надвишава размера на претенциите пред първоинстанционния съд от по 2 410, 95 лева за всеки от жалбоподателите – ищци, като това уточнение на сумите касае и евентуалното възражение за прихващане срещу вземането на жалбоподателката – ищца О.Т.. С молба от 22.06.2018 г. (на лист 65 от делото) жалбоподателят – ответник „ОББ“ АД е направил ново уточнение, като този път от всеки жалбоподател – ищец се претендират по 2 880, 36 лева – отново сума, различна от претендираните в първоинстанционното производство по 2 410, 95 лева.

Първоинстанционният съд е приел в обжалваното решение, че е сезиран с първоначални отрицателни установителни искове от жалбоподателите – ищци Т.за това, че същите не дължат сумите по издаден от Кюстендилския районен съд изпълнителен лист по частно гражданско село № 2397/2007 г. Констатирал е, че е установено, че посоченият изпълнителен лист е издаден на 07.01.2008 г. в полза на ответника по първоначалния иск – „ОББ“ АД, за задължения по договор за кредит, сключен от наследодателя на жалбоподателите – ищци Т.– Д.Й. Т.. Установил е обаче също така, че този наследодател е починал на 02.09.2006 г., поради което процесът срещу него е бил недопустим, тъй като е издаден изпълнителен лист срещу починало лице, а наследниците му не били конституирани в процеса и не били обвързани от изпълнителния лист. Поради това е приел, че се явяват основателни и предявените от ищците Т.искове, че същите не дължат сумите по изпълнителния лист в размер на 3 957, 61 лева – просрочена главница; 864, 29 лева – лихва, и лихвата върху главницата за периода от 06.12.2007 г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 281, 10 лева. По предявения от жалбоподателката – ищца О.Т. иск за изплатените от нея суми в производството, образувано по издадения срещу починалия Д.Т. изпълнителен лист, съдът е установил, че платените в изпълнителното производство суми са в размер на 2 936, 76 лева, поради което искът на О.Т. срещу „ОББ“ АД е основателен в този размер, а за разликата над 2 936, 76 лева – отхвърлен като неоснователен. Доколкото обаче срещу същия е било направено възражение за прихващане, съдът е разгледал същото, както и свързаните с него два насрещни иска на „ОББ“ АД за осъждане на всеки от жалбоподателите – ищци да плати на жалбоподателя – ответник сумите от по 2 410, 95 лева. Първоинстанционният съд е установил, че жалбоподателите – ищци са деца и наследници на починалия Д.Т., който на 09.02.2005 г. бил изтеглил кредит от жалбоподателя – ответник „ОББ“ АД в размер на 5 000 лева, които усвоил на 10.02.2005 г. Съдът е установил, че кредитът е следвало да се върне на 59 равни месечни вноски, последната от които с падеж на 01.03.2010 г., като починалият Д.Т. бил заплатил до смъртта си 2 286 лева. След датата на смъртта му – 02.09.2006 г. останалото задължение за главница било в размер на 3 957, 61 лева главница, от които всеки от жалбоподателите – ищци дължал по 1 978, 80 лева в съответствие с наследствената си квота (по 1/2), а искът следва да се отхвърли до предявения общ размер от по 2 410, 95 лева за всеки от ищците. Задължението било изискуемо, тъй като банката била обявила предсрочна изискуемост. Съдът е отхвърлил възражението за погасяване на задължението в този размер по давност, като е приел, в противоречие с горепосочения си извод, че изискуемостта на задълженията е настъпила на 01.03.2010 г. и до датата на подаване на исковата молба по насрещния иск – 07.01.2015 г., не били изминали 5 години, а кредитът не бил обявен за предсрочно изискуем. Поради това осъдил жалбоподателя – ищец А.Т. да плати на „ОББ“ АД сумата от 1 978, 80 лева, а със същата сума, дължима се от  жалбоподателката – ищца О.Т. извършил прихващане с предявеното от нея вземане по първоначалния ѝ осъдителен иск, и като последица от това е уважил този иск само за сумата от 957, 96 лева, като за разликата над тази сума до размера от 2 936, 76 лева го е отхвърлил като погасен чрез прихващане.

При служебната проверка на обжалваното решение за валидност по реда на чл. 269 ГПК настоящият съдебен състав не установява пороци, които биха могли да доведат до нищожност на решението.

Пред настоящата инстанция страните излагат оплаквания и аргументи относно неправилността на първоинстанционното решение на практика само по отношение на насрещната претенция на жалбоподателя – ответник – „ОББ“ АД за установяване на дължимост на суми от наследниците на Д. Т. насрещни искове и заявеното във връзка с тях евентуално възражение за прихващане на жалбоподателя – ответник „ОББ“ АД срещу вземането на жалбоподателката – ищца О.Т.. В тази част решението е постановено по насрещен иск и предявено евентуално възражение за прихващане с присъдената по същия иск сума, които не са уточнени в достатъчна степен в насрещната искова молба. Настоящият съдебен състав на два пъти е указал на ищеца по насрещния иск – жалбоподателя – ответник „ОББ“ АД да конкретизира претенцията си по основание и размера на всяка от отделните претенции, като посочи каква част от общата сума от по 2 410, 95 лева за всеки от жалбоподателите – ищци претендира като главница по договора за кредит, и каква част – като лихви и други плащания, като нарочно е указал на страната и че сборът от отделните компоненти на претенцията не може да надвишава предявения пред първоинстанционния съд размер от по 2 410, 95 лева за всеки от жалбоподателите – ищци. Тези уточнения е следвало да бъдат направени и по евентуално заявеното от жалбоподателя – ответинк „ОББ“ АД възражение за прихващане с вземането му по насрещния иск срещу вземането на жалбоподателката – ищца О.Т.. Въпреки това жалбоподателят – ответник „ОББ“ АД на два пъти е конкретизирал сумите, като е посочвал претенция с различен общ размер от претендирания първоначално от него. Поради това исковата претенция не е уточнена по основание по начин, който да позволи адекватна защита на жалбоподателите – ищци Т.срещу размера на претендираните вземания и начина на изчисляването им – елемент на петитума на исковата молба – чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК. Въпреки дадените от съда указания този недостатък на насрещната искова молба и направеното с нея евентуално възражение за прихващане не е отстранен и пред въззивната инстанция и същата подлежи на връщане (чл. 129, ал. 3 ГПК). Съгласно указанията, дадени в т. 5 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС за въззивното производство и в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС в този случай първоинстанционното решение се явява частично недопустимо в частта, постановена по нередовните насрещни искове, и следва да се обезсили в обжалваната част, с която същите са уважени – а именно частта, с която жалбоподателят – ищец А.Т. е осъден да плати на „ОББ“ АД сумата от 1 978, 80 лева. Първоинстанционният съд не се е произнесъл с изричен диспозитив по предявения срещу жалбоподателката – ищца О.Т. насрещен иск на жалбоподателя – ответник „ОББ“ АД, макар и да е изложил мотиви по същия в обжалваното решение, поради което решението не следва да се обезсилва в частите му по отношение на О.Т., а след влизане на настоящото решение в сила първоинстанционният съд следва да извърши преценка за евентуално допусната очевидна фактическа грешка. Исковата молба на жалбоподателя – ответник „ОББ“ АД обаче следва да бъде върната в тази част като нередовна от настоящия съд в изпълнение на цитираните по-горе указания от тълкувателните актове на ВКС.

По направените в жалбата доводи за неправилност на решението настоящият съдебен състав намира следното:

Доколкото предмет на спора е и направеното при условията на евентуалност възражение за прихващане с претенцията по насрещния иск на жалбоподателя – ответник „ОББ“ АД, то настоящият съдебен състав следва да преразгледа и решението по първоначално предявения от жалбоподателката – ищца О.Т. иск за осъждане на „ОББ“ АД да ѝ върне неправилно заплатени от нея суми по оспорения изпълнителен лист. Първоинстанционният съд е приел, че този иск е основателен за сумата от общо 2 936, 76 лева, като е отхвърлил същият за разликата между 957, 56 лева до посочената сума единствено на основание извършено в рамките на процеса прихващане. Поради това, че е извършено прихващане с вземане по нередовно предявен насрещен иск и като последица от това самото възражение за прихващане срещу първоначално претендираните от жалбоподателката – ищца О.Т. вземания се явява нередовно и производството по него е прекратено, то следва първоинстанционното решение да се отмени в частта, с която искът е бил отхвърлен като погасен чрез прихващане за разликата над 957, 56 лева до приетия за установен от първоинстанционния съд размер на вземането на жалбоподателката – ищца О.Т. от 2 936, 76 лева. По основателността на първоначалния иск в този размер страните не спорят в настоящия процес, извън възраженията им във връзка с направеното възражение за прихващане, а и обстоятелството, че жалбоподателката – ищца О.Т. е заплатила в изпълнителното производство сумата от 2 936, 76 лева се установява от заключението на изслушаната от първоинстанционния съд счетоводна експертиза (на лист 314 от първоинстанционното дело пред Софийския районен съд), която като неоспорена от страните, извършена на база на проверка на данните по изпълнителното дело и обективно и логично изготвена настоящият съдебен състав кредитира напълно. Поради това и първоинстанционното решение следва да се отмени в посочената му отхвърлителна част и искът на жалбоподателката – ищца О.Т. – да се уважи за сумата от общо 2 936, 76 лева, като на последната се присъди разликата между посочената сума и уважената от Софийския районен съд претенция от 957, 56 лева, или сумата от още 1 978, 80 лева.

Относно разноските:

При този изход на спора разноски се дължат само на въззивниците Т.на основание чл. 78, ал. 1 и 4 ГПК.

Първоинстанционният съд не е присъдил разноски на ищците, приемайки, че исковете им са частично неоснователни поради прихващане, поради което с оглед изхода на делото пред въззивния съд тези разноски следва да се присъдят. Въззивниците Т.са доказали в хода на първоинстанционното производство разноски за държавна такса – 333, 50 лева. Същите следва да се присъдят на платилата ги въззивница О.Т. в пълен размер.

Пред въззивния съд въззивниците Т.са доказали разноски в размер на 79, 15 лева – държавна такса, които следва да се присъдят на платилата ги въззивница О.Т. в пълен размер.

Доколкото по настоящото дело отмяната на първоинстанционното решение е резултат от връщане на насрещна искова молба, настоящото решение има характер на прекратително определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – София по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. В останалата си част – по отхвърлената част от иска на О.Т., решението е постановено по иск с цена под 5 000 лева, поради което не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 113, изр. второ ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд, четвърти „в“ въззивен състав

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение №28252/07.02.2017 г. по гр. дело № 27218/2015 г. на Софийския районен съд, 40. състав, В ЧАСТТА, с която А. Д. Т., с ЕГН: *********, с адрес на управление:***, е осъден на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, е осъден да плати на „О.б.б.“ АД, с ЕИК:******, с адрес на управление:***, сумата от 1 978, 80 лева (хиляда деветстотин седемдесет и осем лева и 80 стотинки) – припадаща се съобразно наследствената част дължима сума по договор за кредит от 09.05.2005 г., сключен между „ОББ“ АД и Д.Й. Т., бивш жител ***, ведно със законната лихва считано от 07.01.2015 г. до окончателното й изплащане, вместо което

ВРЪЩА на основание чл. 129, ал. 3 и 4 ГПК насрещен иск, предявен с отговор на искова молба с вх. № 20121/07.01.2015 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, предявен от „О.б.б.“ АД, с ЕИК:******, с адрес на управление:***, В ЧАСТТА, с която е предявен иск за осъждане на О.Д.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да плати на „О.б.б.“ АД, с ЕИК:******, с адрес на управление:***, сумата в размер на 2 410, 95 лева (две хиляди четиристотин и десет лева и 95 стотинки) , предявена като неуточнена обща претенция за главница и лихви – припадаща се съобразно наследствената част дължима сума по договор за кредит от 09.05.2005 г., сключен между „ОББ“ АД и Д.Й. Т., бивш жител ***, ведно със законната лихва считано от 07.01.2015 г. до окончателното й изплащане, и иск за осъждане на А. Д. Т., с ЕГН: *********, с адрес на управление:***, да плати на „О.б.б.“ АД, с ЕИК:******, с адрес на управление:***, 95 лева (две хиляди четиристотин и десет лева и 95 стотинки), предявена като неуточнена обща претенция за главница и лихви – припадаща се съобразно наследствената част дължима сума по договор за кредит от 09.05.2005 г., сключен между „ОББ“ АД и Д.Й. Т., бивш жител ***, ведно със законната лихва считано от 07.01.2015 г. до окончателното й изплащане.

ОТМЕНЯ Решение №28252/07.02.2017 г. по гр. дело № 27218/2015 г. на Софийския районен съд, 40. състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от  О. Д.Т. за осъждане на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД на „О.б.б.“ АД, с ЕИК:******, с адрес на управление:***, да плати на О.Д.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сума в размер на разликата над 957, 96 лева (деветстотин петдесет и седем лева и 96 стотинки) и 2 936, 76 лева (две хиляди деветстотин тридесет и шест лева и 76 стотинки) – заплатени без основание суми по изпълнително дело № 8/2008 г. по описа на ЧСИ Н.С. с район на действие Окръжен съд – Кюстендил, отхвърлен в тази част поради прихващане с насрещно вземане на „О.б.б.“ АД за припадаща се на О.Д.Т. съобразно дела ѝ в наследството дължима се сума по договор за кредит от 09.05.2005 г., сключен между „ОББ“ АД и Д.Й. Т., бивш жител ***, вместо което

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, „О.б.б.“ АД, с ЕИК:******, с адрес на управление:***, да плати на О.Д.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, още 1 978, 80 лева (хиляда деветстотин седемдесет и осем лева и 80 стотинки) – заплатени без основание суми по изпълнително дело № 8/2008 г. по описа на ЧСИ Н.С. с район на действие Окръжен съд – Кюстендил.

В частта, с която първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на О.Д.Т. и А.Д.Т., че същите не дължат следните суми на „ОББ“ АД: 3 957, 61 лева – главница по договор за банков кредит, и 864, 29 лева – лихва, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 06.12.2007 г. до окончателното ѝ плащане, както и 281, 10 лева разноски – вземания по изпълнителен лист, издаден от Районен съд – Кюстендил по ч. гр. д. 0 2397/2007 г., издаден по реда на чл. 237 ГПК (отм.), по който е образувана изпълнително дело № 8/2008 г. на ЧСИ Н.С., както и в частта, с която предявените от „ОББ“ АД искове за осъждане на А.Д.Т. и О.Д.Т. да платят на банката сума в размер на разликата над 1 978, 80 лева до пълния предявен размер от 2 410, 95 лева са отхвърлени като неоснователни, първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

 Решението може да бъде обжалвано в частта, с която първоинстанционното решение е обезсилено и насрещната искова молба е върната, с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от получаване на препис от страните.

		ПРЕДСЕДАТЕЛ:
		ЧЛЕНОВЕ:          1.                                2.