№ 50
гр. София, 11.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно частно
гражданско дело № 20211000503833 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Прокуратурата на Република България срещу
определение № 65 от 30.11.2021 г. по т.д. № 44/2021 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил,
с което е прекратено производството по делото на основание чл.130 от ГПК, образувано по
искова молба, подадена от Прокуратурата на Република България, за прекратяване на
„ЕМ.Х6” ЕООД на основание чл.155, т.3 от ТЗ поради липсата на вписан управител в
продължение на повече от 3 месеца. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното
определение е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния и
процесуалния закон, както и че противоречи и на установената съдебна практика. Сочи, че
съдът е сезиран от прокурор при ОП Кюстендил с искане за прекратяване на ответното
ЕООД на основание чл. 155, т.3 от ТЗ, каквато правна възможност законът изрично урежда.
Конститутивният иск е предявен от легитимиран субект и при очертаните в последната
норма факти, предвид на което и в нарушение на чл.2 от ГПК сезираният съд е отказал да го
разгледа. Поддържа, че е недопустимо при законова преценка за наличието на интерес и
допустимост на иска по чл.155, т.3 от ТЗ съдът да приеме, че такива липсват, основавайки се
на обстоятелства стоящи извън хипотезата на последната правна норма. По изложените
мотиви моли обжалвания съдебен акт да бъде отменен и делото да бъде върнато на
окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е извършил преценка досежно
допустимостта на сезиралия го иск по реда на чл.130 от ГПК. Изложени са мотиви, че
предявеният иск за прекратяване на ответното ЕООД е недопустим, доколкото съобразно
изложените в исковата молба факти ответното дружество вече е прекратено по силата на
закона на основание чл.157, ал.1 от ТЗ и предявеният иск за прекратяването му на друго
правно основание - чл.155, т.3 от ТЗ е лишен от правен интерес.
1
Софийският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото намира следното:
Съдебният акт е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл. 274, ал.1, т. 1 от ГПК,
обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване, частната жалба е постъпила в
законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Нормата на чл.2 от ГПК урежда задължението на съда да разгледа и разреши всяка подадена
до него молба за защита и съдействие. При изпълнение на последното си задължение при
съблюдаване на основния принцип за служебно начало в гражданския процес - чл.7 от ГПК,
съдът следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от
страните и в частност за допустимостта на сезиралия го иск - чл.130 от ГПК. При
извършване на последната преценка съдът съобразява всички известни по делото и
служебно известни му факти и обстоятелства.
В конкретния случай в самата искова молба са изложени факти за настъпилата смърт на
едноличния собственик и управител на ответника „ЕМ.Х6” ЕООД на дата 09.03.2020 г., за
което са представени и доказателства към исковата молба. Изложени са твърдения, че
наследниците по закон на починалия собственик на капитала да не желаят да продължи
дейността на дружеството. Служебно е извършена проверка и на вписаните обстоятелства
по партидата на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ.
Именно горните въведени от ищеца факти по делото и общоизвестните вписани в
ТРРЮЛНЦ обстоятелства са мотивирали у съда извод за недопустимост на сезиралия го иск,
предвид на което и оплакванията на жалбоподателя за процесуални нарушения и излизане
от съда извън предмета на делото са напълно необосновани. Същите са неоснователни и
предвид гореочертаното служебно задължение за съда да провери сам и без възражения от
страните допустимостта на сезиралия го иск – чл.130 от ГПК.
Настоящият състав не споделя и изложените в частната жалба оплаквания за неправилно
приложение на материалния закон от първоинстанционния съд с обжалвания съдебен акт по
следните мотиви:
Предвид нормата на чл.157, ал.1 от ТЗ дружество, в което капиталът се притежава от едно
физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците
не поискат да продължат дейността. Законовата разпоредба е специална и урежда хипотеза
на прекратяване на еднолично ООД, стояща извън очертаните общи хипотези за ООД в чл.
154 ТЗ и чл. 155 ТЗ.
Прекратяването с оглед ясната диспозиция на чл.157, ал.1 от ТЗ настъпва по силата на самия
закон със смъртта на едноличния собственик на капитала, когато последният е физическо
лице и не са налице ясно очертаните изключения, а именно: да е предвидено различно в
учредителния акт или в друг последващ акт на едноличния собственик на капитала, или ако
наследниците не поискат да продължат дейността на търговеца. Никое от изключенията от
правилото на чл.157, ал.1 от ТЗ не се твърди или установява по делото, предвид на което и
по силата на последната правна норма ответното еднолично ООД – „ЕМ.Х6” ЕООД, е
2
прекратено със смъртта на едноличния му собственик М. Т., настъпила на 09.03.2020 г.
Практиката на съдилищата за настъпване на прекратяването по силата на закона, без да се
изискват други действия от страна на наследниците, които не желаят да продължат
дейността на дружеството или от страна на държавен орган, е константна и съответна на
законовата уредба.
Вписването на настъпилото по силата на закона прекратяване има съобразно нормата на
чл.7 от ЗТРРЮЛНЦ само оповестително действие по отношение на третите добросъвестни
лица, и противно оплакванията по жалбата на Прокуратурата липсата на такова не означава,
че съдът, основан на фактите по делото, не може да приеме, че прекратяването е настъпило.
Напълно неприложима е цитираната от жалбоподателя разпоредбата на чл.140, ал.3 от ТЗ,
която във връзка с чл.154, ал.1, т.2 от ТЗ предвижда друга хипотеза на прекратяване на ООД
– с решение на съдружниците.
По горните мотиви на съда и от събраните по делото доказателства и вписаните по
партидата на ответното ЕООД обстоятелства се установява, че същото е прекратено по
силата на закона – чл.157, ал.1 от ТЗ, предвид смъртта на физическото лице едноличен
собственик на капитала му, липсата на друго уговорено в учредителния акт и липсата на
желание у наследниците на починалия едноличен собственик на капитала на продължи
дейността на дружеството.
Целта на предявен конститутивен иск по чл.155, т.3 от ТЗ е да бъде постигната правна
промяна с влизане в сила на съдебното решение, с което искът се уважава, изразяваща се в
прекратяване на ответното дружество. В конкретния случай правната промяна е вече
настъпила през 2020 г. на основание на специалната разпоредба на чл.157, ал.1 от ТЗ,
предвид на което и предявеният иск по чл.155, т.3 от ТЗ е лишен от правен интерес и на
последното основание е недопустим, доколкото е недопустимо и повторно прекратяване на
вече прекратено ЕООД.
В последния смисъл е и съдебната практика: решение № 73/21.06.2019 г. по т.д. № 2413/2018
г. по описа на ВКС, І ТО, както и определение № 295 от 31.05.2018 г. по т.д. № 1035/2018 г.
по описа на ВКС, ІІ ТО, която настоящият състав на съда споделя.
Извън горните, очертани в закона предпоставки за допустимост на предявения иск по
чл.155, т.3 от ТЗ, е наличието на непълнота в ЗТРРЮЛ и подзаконовите актове по
приложението му досежно субектите, които могат да подадат заявление за вписване на
подлежащото на вписване обстоятелство за настъпилото по силата на закона прекратяване
на ответното ЕООД, като настоящият състав споделя изводите на ВКС по горецитираното
решение, че празнотата в правната уредба на вписването на подлежащото на вписване
обстоятелство следва да бъде уредена по аналогия с параграф 5а от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ.
Нормите на чл.155, т.3 от ТЗ и чл.157, ал.1 от ТЗ, обаче дават пълна и ясна уредба на
различните хипотези на прекратяване на ЕООД, както и моментът, в който последното
настъпва, предвид на което и необосновани са доводите по жалбата на ищеца, че с оглед
непълнотата в правната уредба досежно субектите, които могат да инициират вписването на
настъпилото прекратяване на основание чл.157, ал.1 от ТЗ, и за целите на правната
3
сигурност следва да се развива едно недопустимо производство по иск по чл.155, т.3 от ТЗ
само по причина, че е налице правна уредба как постановеното решение по последния иск
следва да бъде вписано по изпратен препис от решението на съда в ТРРЮЛНЦ.
По горните мотиви на съда и предвид съвпадението в изводите на двете съдебни инстанции
обжалваният съдебен акт като правилен следва да бъде потвърден.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 65 от 30.11.2021 г. по т.д. № 44/2021 г. по описа на
Окръжен съд Кюстендил.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок
от връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4