Р
Е Ш Е Н И Е
№………./17.11.2015г.
гр.
В.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и първи октомври през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТА ПАВЛОВА
ИВАНКА
ДРИНГОВА
при секретар К.М.,
като разгледа докладваното от съдия Дрингова
въззивно търговско дело № 1285 по описа за
2015г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба с вх. № 12859/20.05.2015
г. на „САНО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище гр. В., подадена чрез адв. К.Ж., срещу решение № 1883 от 22.04.2015г. на
Варненския районен съд, ХХХІ-ти състав, по гр.дело № 13752/2014г., с което е
прието за установено в отношенията между страните, че въззивникът
дължи на „Консорциум ПБЕС“ ООД, със седалище гр.В. сумата от 23 100лв., част от
главница по договор за заем от 21.09.2011г., целия за сумата от 115500лв.,
ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда – 27.08.2014г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 10867/14г. по описа на ВРС, VІІ състав и е осъден за заплати
направените в заповедното производство и в исковото производство разноски.
В жалбата се твърди,
че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага че с
отговора на исковата молба е направил възражение относно съществуването на договор
за заем, като твърди че такъв не е представен в хода на производството. Излага,
че в отговора на исковата молба изрично е направил възражение, че сумата е
недължима, тъй като се касае за сложни разчетни взаимоотношения между страните,
при които е налице финансова и капиталова свързаност между тях. Сочи, че е
извършвал плащания на парични суми в полза на ищеца, които не са изследвани в
хода на производството в тяхната цялост. Твърди, че приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза не отразява действителното фактическо положение,
тъй като трябва да бъдат изследвани всички парични потоци между двете дружества
от датата на договора за заем до датата на исковата молба. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли
предявения срещу него иск, като претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.263,
ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата „Консорциум
ПБЕС“ ООД, в която е изразено становище за неоснователност на подадената жалба
и е отправено искане за потвърждаване на първоинстанционното
решение.
Към производството е
присъединена и частна жалба вх. № 15743/12.06.2015г. от „Сано
България“ АД срещу определение № 6246 от 21.05.2015г., с което е изменено
решението в частта му за разноските и ответникът е осъден да заплати държавна
такса в размер на 462лв. Твърди, че е налице пропуск на съда да събере
дължимата държавна такса при завеждане на делото, както и че ищецът е поискал
присъждане само на заплатените от него държавни такси при завеждане на делото,
а не и на допълнително заплатените. Моли съда да отмени обжалваното от него
определение за изменение на решението в частта за разноските.
В срока по чл.276 от ГПК от насрещната страна е постъпил писмен отговор, в който изразява становище
за неоснователност на частната жалба и моли съда да потвърди обжалваното
определение.
За да се произнесе по
спора, съдът съобрази следното:
Производството пред
ВРС е образувано по предявен от „КОНСОРЦИУМ ПБЕС” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. В., ул. ***, представлявано от управителя С.К.К. срещу „САНО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. В., бул. ***, представлявано от Изпълнителния директор
М.И.К., ЧАСТИЧЕН иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. 240, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 23100 лева,
представляваща част от главница по договор за паричен заем от 21.09.2011г. с
падеж 21.09.2012г. на обща стойност 115 500лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 27.08.2014г. до окончателното изплащане
на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
№ 5646/29.08.2014г. по ч.гр.д. № 10867/2014г. по описа на ВРС.
Ищецът „Консорциум
ПБЕС” ООД твърди, че на 21.09.2011г. между него и ответното дружество „Сано България” АД са възникнали договорни отношения,
регулирани от валиден реален договор за заем със срок за връщане на заетата
сума 21.09.2012г. На 21.06.2014г. на ответното дружество била връчена
нотариална покана за изпълнение на задължението, но плащане не постъпило. На 27.08.2014г.
е депозирал в Районен съд В. заявление за издаване на заповед за изпълнение
против ответника, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №10867/2014г. по
описа на ВРС, по което в негова полза на 29.08.2014г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за сумата от 23 100лв., представляваща част от
изискуема и неиздължена главница в общ размер от 115 500лв. по договор за
паричен заем от 21.09.2011г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателно заплащане
на задължението, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски в
размер на 1003,20лв. включващи заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение. Срещу издадената заповед за изпълнение, в законоустановения
срок е постъпило възражeние от ответника, поради
което предявява настоящия положителен установителен
иск за дължимостта на присъдените в рамките на
ч.гр.д.10867/2014г. по описа на ВРС суми и за присъждане на сторените по настоящото дело разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Сано България“ АД е депозирал
отговор, в който оспорва твърденията на ищеца, че договорът е сключен за срок
от 1 година. Твърди, че отношенията между страните и преведената сума пари -
115 500 лв. се основават на сложни отчетни отношения помежду им, произтичащи от
дружеството „Електрически системи“ ООД, ЕИК *********, в което притежават
значителна капиталова свързаност.
Варненският окръжен
съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и
е действително, произнасянето съответства на предявеното искания и правото на
иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания.
От приетото за
послужване ч.гр.д. № 10867/2014 на ВРС, VІІ-ми състав е видно, че в развилото
се заповедно производство въз основа на заявление на кредитора „Консорциум
ПБЕС” ООД, ЕИК ********* е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против ответника „Сано България” АД, ЕИК ********* за
сумата от 23100 лв., представляваща част от незаплатена главница по неформален
договор за паричен заем от 21.09.2011г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението – 27.08.2014г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 462 лв., представляваща заплатена държавна такса и
сумата от 541,20 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.1 ГПК. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е депозирал
възражение, което е обусловило допустимостта на предявения иск.
По делото е
представено извлечение от сметка на ищеца в банка „Кредит Агрикол
България” ЕАД, от което се установява, че на 21.09.2011г. от сметка на
„Консорциум ПБЕС” ООД в полза на ответното дружество са постъпили сумите 16300
лв. и 59200 лв., а на 27.09.2011г. – сумата от 40000 лв., като и на трите
превода е посочено основание за преводите - договор за заем от 21.09.2011г.
С нотариална покана
от ищеца до ответника от 18.06.2014г., връчена чрез залепване на уведомление на
актуалния към м.06.2014г. адрес на управление на ответника гр.В.,
бул.”Сливница” 26, ет.5, „Сано България” АД е поканен
да върне на „Консоциум ПБЕС” ООД предоставената в
заем сума от 115500 лева по договор за заем от 21.09.2011г., ведно с дължимата
лихва. Поканата е получена редовно при условията на чл.50, ал.4, вр. ал.2 от ГПК на 02.07.2014г. с изтичане на указания
двуседмичен срок от залепването на уведомлението на адреса на управление на
ответника, удостоверено от нотариуса.
От заключението на
проведената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в счетоводството
на ищеца са извършени три превода по банков път, като вземането на ищцовото дружество към „Сано
България” АД по договор за заем от 21.09.2011г.е в размер на общо 115 500 лева.
В счетоводството на ищеца няма отразени плащания по процесния
договор. На вещото лице не е предоставен достъп до счетоводството на „Сано България“ АД.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
По
въззивна жалба с вх. № 12859/20.05.2015г. на „САНО
БЪЛГАРИЯ” АД срещу решение № 1883 от 22.04.2015г.:
Съгласно чл. 240 от ЗЗД с договора за заем за потребление заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да ги върне. По
своята правна същност той е реален договор, при който е необходимо предаването
на вещта. В тежест на ищеца е да установи, че е дал заемни средства, а на
ответника – евентуалните си възражения. Договорът е неформален, тъй като за
валидността му не се изисква форма за действителност.
В задължителната
практика на ВКС се приема, че предявяването на специалния установителен
иск по чл.
422 ГПК предпоставя наличие на издадена в полза
на кредитора - ищец заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е оспорена от длъжника с възражение в срока по чл. 414 ГПК. Подаването на възражение поражда правен интерес за кредитора да
предяви иск в преклузивния едномесечен срок по чл.
415, ал. 1 ГПК с цел да установи със сила на пресъдено
нещо съществуването на оспореното вземане и да стабилизира изпълнителната сила
на заповедта, за да послужи същата като изпълнителен титул за принудително
реализиране на вземането срещу длъжника. Заявителят в заповедното производство
трябва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за
възникването и съществуването на вземането му. Ищецът по иска с правно
основание чл.
422 ГПК следва да посочи кое е материалното право, чието изпълнение се
претендира в заповедното производство и да докаже пораждането на задължението
по него. По този начин кредиторът продължава защитата си по исков път, като
следва да докаже основателността на претенцията си, тъй като специалният установителен иск по чл. 422 от ГПК има за предмет съществуване
на вземането по заповедта за изпълнение.
В конкретния случай „Консорциум
ПБЕС“ ООД е изложило обстоятелствата, от които произтича вземането му в т. 12
на заявлението по чл.410 от ГПК. Посочено е, че между страните е постигнато неформално съглашение заявителят да
предостави на „Сано България“ АД паричен заем в
размер на 115500 лв., както и че сумата е преведена по сметка на заемополучателя и получена
на 21.09.2011г. Тези твърдения се поддържат и в исковата молба, като отново
ищецът се позовава на неформално облигационно правоотношение на страните,
възникнало с реалното превеждане на цялата
заемна сума по сметка на ответника на
21.09.2011г. Същевременно, в исковата молба се съдържа изявление за
съществуването на друг съдебен спор между страните досежно
договорна лихва по договор за заем от 21.09.2011г. на сумата от 115500 лв. Това
изявление е подкрепено от представени писмени доказателства – отговор на искова
молба, определение по чл.140 от ГПК и решение по гр.д. № 10427/2014г. на ВРС,
Х-ти състав .От същите се установява, че между страните съществува писмен договор за заем от 21.09.2011г.
за сумата от 115500 лв., която е преведена на заемополучателя
с три превода, извършени на 21.09.2011г. и на 27.01.2011г.
От събраните
доказателства – извлечение от банкова сметка ***одните
книги на ищеца се установи, че на 21.09.2011г. от сметка на „Консорциум ПБЕС”
ООД в банка „Кредит Агрикол България” ЕАД в полза на
ответното дружество са постъпили сумите 16300 лв. и 59200 лв., а на
27.09.2011г. – сумата от 40000 лв., като посочено основание и на трите превода
е договор за заем от 21.09.2011г. Не се установи превод на сумата от 115500
лв., извършен на 21.09.2011г. от заемодателя в полза на заемателя.
Предвид изложените
по-горе последователно поддържани твърдения на заявителя – ищец досежно произхода на вземането му, както и възраженията на
ответника – въззивник и служебно известните на съда
редица съдебни спорове между страните се налага извода, че в проведеното исково
производство пред ВРС „Консорциум ПБЕС” ООД не е установил съществуването на
валидно вземане от „Сано България“ АД за сумата от
115500 лв., произтичащо от неформален договор за заем от 21.09.2011г. Това е
така доколкото не се установи превод на такава сума на посочената дата. Фактът,
че сума в общ размер на процесната, е преведена на въззиваемата страна с три превода и на основание договор за
заем от 21.09.2011г. е ирелевантен, доколкото същият
вероятно касае друго облигационно правоотношение между страните, основано на
писмен договор за заем от същата дата и за същата сума. След като въззиваемият се е позовал на твърдения за неформален договор
за заем чрез еднократно предоставяне на процесната
сума и не е установил същото с допуснатите му доказателствени
средства, то предявеният от него иск е останал недоказан и като такъв е
следвало да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изложеното
съдът намира предявения установителен иск за
съществуване на вземане в полза на ищеца в размер на 23100 лв., представляващо част
от главница по договор за заем от 21.09.2011г., цялата от 115500лв., за неоснователен.
Предвид несъвпадението на правните изводи на двете инстанции, решението на ВРС
следва да бъде отменено изцяло.
По
частна жалба вх. № 15743/12.06.2015г. от „Сано
България“ АД срещу определение № 6246 от 21.05.2015г.:
Атакуваното
определение е постановено по инициатива на съда, след постановяване на
решението по съществото на спора. Със същото, съдът, след като е установил, че
ищецът е останал задължен за дължимата държавна такса по делото, го е осъдил да
заплати дължимата сума в полза на държавата. В тази част, определението е
допустимо и намира правно си основание в разпоредбата на чл.77 от ГПК, но не е
предмет на жалбата. Определението е оспорено в частта, с която е изменено
решението в частта му за разноските и ответникът е осъден да заплати държавна
такса в размер на 462 лв. Разпоредбата на чл.248 от ГПК предоставя правото на страните по делото да поискат от съда
допълване или изменение на решението в частта на разноските. Текстът на
разпоредбата е ясен и в правната теория и съдебна практика липсва спор, че
съдът не е оправомощен служебно да допълни или измени
решението си в тази част. На осн. препращащата норма
на чл. 278, ал.4 от ГПК и в производството по обжалване на определения съдът се
произнася по допустимостта на обжалвания акт в обжалваната му част. Настоящият
съдебен състав намира, че като е изменил постановеното от него решение, без
надлежно да е сезиран от някоя от страните по делото, първоинстанционният
съд е постановил недопустимо определение. Предвид изложеното, определение №
6246 от 21.05.2015г., в частта, с която е изменено решението в частта му за
разноските и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 462 лв., следва
да бъде обезсилено.
Предвид изхода от
спора и направеното от въззивника искане, в тежест на
въззиваемият следва да се присъдят направените пред
настоящата инстанция разноски, възлизащи в размер на 477 лева,
представляващи внесената държавна такса по въззивната
и частната жалба. Доказателства за действително направени разноски пред първата
инстанция не са представени, поради което такива не му се дължат.
Воден от горното,
съставът на Варненски окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 1883 от 22.04.2015г., постановено по гр.дело № 13752/2014г. на Варненския районен
съд, ХХХІ-ви състав, с което е прието за установено в отношенията между
страните, че „САНО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., бул. *** дължи на „Консорциум ПБЕС” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. В., ул. *** сумата от 23 100 лв., представляваща
част от главница по договор за заем от 21.09.2011г., целия за сумата от
115500лв., ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда –
27.08.2014г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 10867/14г. по описа на ВРС, VІІ
състав, както и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1003,20 лв. и
592 лв., представляваща направените в заповедното производство и в исковото
производство разноски.
и ВМЕСТО ТОВА
постановява:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
частичен иск с правно основание чл.422 от ГПК от „Консорциум ПБЕС” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. В., ул. *** срещу „САНО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. *** за приемане за
съществуващо вземането на ищеца срещу ответника за сумата от 23100 лв., представляваща
част от главница по договор за заем от 21.09.2011г., целия за сумата от
115500лв., ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда –
27.08.2014г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 10867/14г. по описа на ВРС, VІІ-ми
състав.
ОБЕЗСИЛВА определение № 6246 от
21.05.2015г., постановено по гр.дело № 13752/2014г. на Варненския районен съд,
ХХХІ-ви състав, В ЧАСТТА, в която е изменено
решение № 1883 от 22.04.2015г. в частта за разноските като „САНО БЪЛГАРИЯ” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. *** е осъдено
да заплати на „Консорциум ПБЕС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. В., ул. *** сумата от 462 лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.