Решение по дело №1181/2023 на Административен съд - Варна

Образувано е по касационна жалба на В.П. чрез адв.К.Г. срещу Решение № 348/06.03.2023г. по анд № 5074/2022г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 365зз-763/17.11.2022г. на Началник сектор при ОКП ОДМВР – Варна. Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила; в оспорената заповед не са посочени фактически и правни основания за издаването й; твърди, че никъде по преписката няма данни, че жалбоподателят е съпричастен в извършването на соченото престъпление. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение, както и процесната заповед за задържане. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответната страна редовно призована не се явява представител в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за основателност на жалбата.

Административен съд - Варна, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Настоящата съдебна инстанция възприема изложеното от Районен съд – Варна, като формира извод, че постановеното от него решение не подлежи на отмяна поради неговата неправилност по смисъла чл. 209, т. 3 АПК.

Не са налице основания за прогласяване нищожността на заповедта като издадена от некомпетентен орган, съответно за нейната отмяна поради неспазване на установената по чл. 74, ал. 2 ЗМВР писмена форма. В акта се съдържат датата и часа на задържането, от който момент започва да тече срокът от 24 часа, спазен предвид часа, вписан като момент, в който задържаното лице е освободено. В заповедта се съдържат данните, индивидуализиращи задържаното лице. Спазено е изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, доколкото данните по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са ясно и изрично отразени в самия текст на заповедта. Въпреки че не е направено разграничение между основните и квалифицираните състави на соченото за извършено престъпление, задържането на лицето се обосновава само от наличието на данни за извършването му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като не се поставя изискване както да са безспорно установени престъплението, извършителят му и неговата вина, така и на извършителя да бъде повдигнато обвинение.

Заповедта е връчена на В.П., поради което и същият е узнал фактическото и правното основание за задържането му, представляващо ограничаване правото на свободно придвижване по смисъла на чл. 73 ЗМВР, както и какви са правата му по чл. 72, ал. 3-6, съответно по чл. 74, ал. 2, т. 6 ЗМВР. Лицето е подписало протокола за личен обиск и декларацията по чл. 74, ал. 3 ЗМВР относно запознаване с правата му по чл. 74, ал. 2, т. 6 ЗМВР. Следва да се има предвид, че попълването на декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР е действие, извършено в изпълнение на заповедта и последващо издаването й, а не е елемент от самия акт - заповедта за задържане, поради което не би могло да се отрази на законосъобразността й. Не се констатира ограничаването на каквито и да било други права, освен на свободното придвижване на жалбоподателя. Доколкото на основание чл. 72, ал. 4 ЗМВР П. е упражнил правото си на ефективна защита, оспорвайки заповедта за задържане, се формира извод, че спрямо него като задържано лице не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. Спазени са разпоредбите на чл. 5, § 2 и § 4 КЗПЧОС.

Посочва се в мотивите на решение № 363/12.01.2017г. по адм. д. № 10527/2015г. на Върховния административен съд, V отделение, че: "разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР включително. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението. Обсъдените по делото доказателства обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно - наличие на "данни", че задържаното лице е извършило престъпление. Понятието "данни" по смисъла ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по смисъла на по чл. чл. 207, ал. 1 от НПК, имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление.

При налагането на ПАМ "задържане за 24 часа" по чл. 72 от ЗМВР, са необходими само данни за извършено престъпление, т. е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице е извършило престъпление. За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката". В този смисъл е и утвърдилата се практика по прилагане на чл. 5, § 1, б. "с" КЗПЧОС.

С процесната заповед на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР касационният жалбоподател П. е задържан за срок до 24 часа на 17.11.2022г. в 23.40часа. Посочено е като основание за задържането му образувано ДП № 657/2022г. по описа на СГП за участие в ОПГ за каналджийство – чл.321, вр. с чл.280 от НК.Въпросът дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно обаче подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват лицето със соченото нарушение, не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.

Полицейският орган е разполагал с правомощието да постанови задържане при спазване на условията за оперативна самостоятелност /чл. 169 АПК; така вж. Решение № 16596 от 05.12.2019г. по адм. д. № 6616/2019 г., VІІІ отд. на ВАС/, като не се установяват обстоятелства, от които да може да бъде направен извод за незаконосъобразността му. Принудителната административна мярка от вида на процесната представлява възможност, предоставена на административния орган за улеснение изпълнение на неговите функции, и налагането й не е предпоставено от действително извършено престъпление. Принудителната административна мярка, каквато безспорно е задържането на лице за срок до 24 часа, е приложена спрямо П. в съответствие с принципа за съразмерност по смисъла на чл. 6 АПК, като ограничаването на правото на свободно придвижване е само с оглед постигане на предвидени в закона цели: да се съдейства за разкриване на престъпление и да се осуети възможността за укриване на извършителя. Изведените от съдебната практика принципи по прилагането на чл. 5, § 1 КЗПЧОС, отнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на П. са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който след извършване на "теста на справедливия баланс" е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.

По изложените съображения постановеното от Районен съд - Варна съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 348/06.03.2023г. по анд № 5074/2022г. по описа на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: