Определение по дело №2089/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3
Дата: 3 януари 2020 г.
Съдия: Даниела Илиева Писарова
Дело: 20193101002089
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 19 декември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№……………./……………2019г.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на втори януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА 

ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

Като разгледа докладваното ч.т.дело №2089/2019г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Производството е по реда на чл.278 във вр. чл.419, ал.1 ГПК. 

Производството е образувано по частна жалба на М.Т.Р., ЕГН **********,***, чрез адв.Кр.Танева от ВАК срещу разпореждане №9851/28.02.2019г., постановено по ЧГД №3079/2019г. на 14 състав на ВРС, с което е уважено изцяло заявление по чл.417 ГПК на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, София за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от сметка, срещу солидарни длъжници М.Т.Р. и Т.Г.Р., за сумите: 71 580.86 евро, представляващи част от дължима главница по договор за кредит №129-249/2008, Продукт Нов Алфа кредит за покупка, строителство и ремонт, сключен на 24.11.2008г. ведно с анекси към същия, последния №3 от 27.01.2012г.; сумата от 994.51 евро нот.такси по същия договор както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 26.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата се излага, че разпореждането на ВРС е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалните и процесуални норми. На първо място в жалбата се твърди, че заповедният съд дължи формална преценка за редовност на документа по чл.417 ГПК, основание за незабавното изпълнение, при която следва да се установи наличието на данни за договора за кредит, за кредитополучателя, задължението и неговия размер, начина и срока за издължаване, непогасения размер на вземането – главница и лихви както и за момента на неговата изискуемост. Твърди се, че в процесното заявление не е посочен размер на поетото от длъжника задължение и размера на кредита. Не било посочено също и договорното основание, на което кредиторът счита договора за предсрочно изискуем. Твърди се, че в настоящия случай поради липсата на тези данни в извлечението – документ по чл.417, т.2 ГПК – съдът е тълкувал основанието за наличие на предпоставките по чл.418, ал.2 ГПК. Не е конкретизиран моментът на настъпилата предсрочна изискуемост. Освен, че е нередовно от външна страна, жабоподателят твърди, че приложеното извлечение не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на банката. Довод за това жалбоподателят черпи от характера на заемното правоотношение, по което кредиторът следва да удостовери и предоставянето на сумата по заема. Не са налице доказателства за реалното усвояване на кредита. Ако съдът не възприеме тези възражения, жалбоподателят сочи, че вземането не е изискуемо и ликвидно. Твърди се, че приложеното заявление липсвали доказателства за отправено до длъжника изявление на банката за обявяване предсрочната изискуемост на договора за кредит съгласно т.18 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Поради това, жалбоподателят претендира отмяна на разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение ведно с обезсилване на издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист. Претендират се и сторените по делото разноски.

В срока за отговор е постъпило становище на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД чрез адв.Вл.Павлов за неоснователността за частната жалба. Претендира се оставянето и без уважение и потвърждаване на съдебния акт на ВРС. /не се претендират разноски/. В подкрепа на становището си банката заявява, че поради липсата на дата на преписа от ЧЖ, изпратен до страната, не са налице данни за нейната допустимост. От друга страна се сочи, че жалбата следва да се основе само на обстоятелства, извлечени от документа по чл.417 ГПК. Твърди, че приложеният документ – извлечение от сметка – отговаря напълно на формалните изисквания за редовност като цитираната от жалбоподателя практика не е актуализирана. Не отговаря на действителността и оплакването в жалбата, че извлечението не съдържало размер на предоставения и усвоен кредит. Напротив, твърди се, че същото съдържа данни за предоставената сума в размер на 145 000 евро. Липсата на посочено основание в извлечението кредиторът обосновава с изискванията на чл.60, ал.2 ЗКИ. Според отговора, в документа се съдържа справка както за сумата по договора за кредит, така и за усвоената, т.е. реално предоставена на кредитополучателя сума. Твърди се, че оплакването за липса на обявена от банката предсрочна изискуемост също не отговаря на действителността доколкото били представени доказателства и за връчване на уведомлението до длъжника Р. чрез ЧСИ Румяна Тодорова, рег.№717 в КЧСИ.

Съдът, при преценка допустимостта на жалбата констатира, че същата изхожда от надлежно легитимирано лице – длъжника по обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение М.Р., чрез редовно упълномощения му процесуален представител адв.Кремена Танева /с приложено по делото пълномощно към възражението по чл.414 ГПК, л.57 по заповедното дело/. Същевременно, от приложеното писмо на ЧСИ Р.Тодорова, пред която е образувано изп.дело №417/2019г. по издадената заповед за изпълнение, се установява, че длъжникът М.Р. е уведомен лично за заповедта на 02.10.2019г. /л.51/ Считано от тази дата, подадената по пощата на 16.10.2019г. частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение е в срока по чл.419 ГПК /преди изм. от декември 2019г./. Същата е подадена едновременно с възражение срещу издадената заповед, видно от заповедното досие. Към жалбата е приложен пощенски плик с дата 16.10.2019г., придружаващ подадената жалба. С оглед на изложеното съдът намира същата за допустима.

При преценка за нейната основателност съдът намира оплакванията в жалбата за несъстоятелни и необосновани. Производството пред РС-Варна е образувано по заявление на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД като правоприемник на АЛФА БАНК А.Е. – КЛОН БЪЛГАРИЯ срещу М.Р. и ТАТЯНА РИЗОВА като солидарни длъжници, за издаване на заповед по реда на чл.417, т.2 ГПК, за задължения по договор за банков кредит, въз основа извлечение от сметка. Към заявлението си кредиторът е приложил документ, даващ основание за постановяване на незабавното изпълнение. Видно от извлечението от сметка е посочено договорното основание на вземането – договор за кредит, посочени са длъжниците по него, разрешения кредитен лимит и усвоената сума, погасената част от дълга, липсата на погашения по главницата, крайната падежна дата, началната дата на спиране на плащанията и наличието на 64 бр. непогасени вноски за лихви както и непогасяване на главница, считано от м.10.2013г. Посочени са размерите на отделните пера по договора за кредит, вкл. заявената със заявлението главница, която се претендира частично. Посочена е дата на обявената предсрочна изискуемост на 17.01.2019г., която предхожда подаването на заявление през м.02.2019г. Към извлечението кредиторът е приложил и договор за кредит както и ОУ към същия, а така също и цитираните в самото заявление анекси, последният от 27.01.2012г.

Компетентният съд е сезиран с надлежен формуляр по чл.417 ГПК, изготвен от заявителя по образец съгласно приложение към НАРЕДБА № 6 от 20.02.2008г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство

. Произнасянето на заповед за незабавно изпълнение и съпътстващото я разпореждане за незабавно изпълнение е действително.  С чл.419, ал.2 ГПК законът е дал възможност на длъжника да обжалва разпореждането, с което се уважава молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение, въз основа единствено на съображения,  извлечени от акта по чл.417 ГПК, в случая извлечение от сметка по чл.417, т.2 ГПК. Компетентността на съда в производството по чл.419 ГПК е ограничена до преценка на обстоятелството дали актът, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение е редовен от външна страна - т.е. дали е от категорията на тези по чл.417 ГПК и дали удостоверява изискуемо вземане срещу длъжника.

Въз основа на горното съдът намира, че подаденото заявление формално отговаря на изискванията за редовност по см.на чл.411 ГПК вр.чл.127 ГПК, подадено е от оправомощено лице – правоприемник на кредитодателя. Същевременно, заявлението съдържа ясна и точна информация относно претендираната сума като основание и размер, която е подкрепена не само с извлечението от сметка, а с договорът и Общите условия на банката. Съдът намира, че оплакването за нередовност на извлечението от сметка е несъстоятелно и не отговаря на действителността. Всъщност, приложеното извлечение по чл.417, т.2 ГПК съдържа пълна и точна информация относно договора за кредит, сумата на кредитиране, длъжниците, извършените плащания и дължимите непогасени суми, изпадането в забава на длъжника и наличието на основание за обявяване предсрочната изискуемост на цялото задължение. В извлечението са посочени и формалните клаузи от договора, анексите и ОУ за обявяване изискуемостта на задължението. Въз основа на горното съдът намира, че същото представлява формално редовен от външна страна документ по т.2 на чл.417 ГПК, годен да породи правото на кредитора на незабавно изпълнение. От друга страна са налице и основанията по чл.418, ал.2 ГПК - подлежащо на изпълнение вземане на заявителя.

Към този извод на съда следва да се добави, поради наличието на оплаквания, че предсрочната изискуемост е надлежно обявена на длъжника М.Р. преди подаване на заявлението, а именно на 17.01.2019г., видно от писмо на ЧСИ Р.Тодорова, рег.№717 в КЧСИ изх.№460/17.01.2019г. Към същото е приложена молба на заявителя Юробанк България АД за връчване на длъжниците уведомление за обявяване на изискуемостта съгласно чл.18, ал.5 ЗЧСИ. Поканата е връчена лично на длъжника М.Р. на 17.01.2019г. Дори при отчитане на предоставения с нея 7 дневен срок за доброволно изпълнение, към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК на 25.02.2019г., този срок е бил изтекъл и настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане на банката. Поради това, освен надлежно установено, вземането е и подлежащо на изпълнение, изискуемо съобразно изискването на чл.418, ал.2 и ал.3 ГПК. Поради това разпореждането на РС е правилно и следва да бъде потвърдено.

На жалбоподателя не се следват разноски, а насрещната страна не претендира такива.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №9851/28.02.2019г., постановено по ЧГД №3079/2019г. по описа на 14 състав на ВРС, в обжалваната част, с което е разпоредено незабавно изпълнение на заповед №1738/28.02.2019г., издадена по заявление на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, София, за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от сметка, срещу солидарния длъжник М.Т.Р., ЕГН **********, за сумите: 71 580.86 евро, представляващи част от дължима главница по договор за кредит №129-249/2008, Продукт Нов Алфа кредит за покупка, строителство и ремонт, сключен на 24.11.2008г. ведно с анекси към същия, последния №3 от 27.01.2012г.; сумата от 994.51 евро нот.такси по същия договор както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 26.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата, по жалбата на М.Т.Р., на осн.чл.419 вр.чл.278 ГПК. 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: