№263
гр.Силистра, 21.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски
окръжен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и
първи ноември през две хиляди и седемнадесета година, като разгледа докладваното ЧНД №323/17г. по описа на СсОС,
вземайки предвид данните по делото и на основание чл.32, във връзка с
чл.16, ал.7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС , СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА Наказателно
решение № 500030684179 от 10.05.2017г.,
в сила от 02.06.2017г., издадено от Полицейски
президиум Рейнпфалц, Централна служба
„Глоби и парични санкции“, Германия,
с което на българския гражданин Б.Ж.Н., е наложена финансова санкция от 407.79
лева, представляваща равностойността на наложената парична глоба и разходи в
производството, в общ размер от 208.50 евро, за извършване на нарушение по чл.30, 69 от Правилника за
регламентиране на автомобилния транспорт/StVZO/, чл.24 от Закон за движение по
пътищата /STVG/, 214.1 от Федералния каталог за финансови санкции/BKAT/, И ГО ИЗПРАЩА НА НАП ЗА НЕЗАБАВНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ.
Решението може да се обжалва в
7-дневен срок от днес пред Варненски Апелативен съд, като обжалването не спира
изпълнението му.
ЗАДЪЛЖАВА НАП да уведомява незабавно
Окръжен съд за предприетите действия по изпълнението, както и при приключване
изпълнението на решението.
Уведомление за настоящото решение да се изпрати незабавно
на издаващия орган и на Министъра на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
МОТИВИ
КЪМ
РЕШЕНИЕ №263/21.11.2017г.
по
ЧНД№323/2017г.
по
описа на СсОС
Производството
е по реда на чл. 32, вр. чл. 16, ал. 1-8 ЗПИИРКОРНФС.
Образувано
е по искане на Федерална служба правосъдие, Германия, обективирано в
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване
на финансови санкции, за признаване и изпълнение на Решение№ 500030684179 от 10.05.2017г., издадено от Полицейски президиум Рейнпфалц,
Централна служба „Глоби и парични
санкции“, Германия, с което на
българския гражданин Б.Ж.Н. е
наложена финансова санкция в размер от 208.50 евро, за извършване на нарушение
по чл.30, 69 от Правилника за регламентиране на автомобилния транспорт/StVZO/,
чл.24 от Закон за движение по пътищата /STVG/, 214.1 от Федералния каталог за
финансови санкции/BKAT/.
Прокурорът
в съдебно заседание изразява становище за основателност на искането и моли
същото да бъде уважено.
Засегнатото
лице, редовно призовано, явява се лично. Признава основателността на искането и
декларира готовност за плащане на санкцията.
От
Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е видно, че
решението, с което е наложена финансовата санкция е влязъл в сила акт на
компетентен административен орган в Германия, с който е наложено задължение за
плащане на санкцията, като засегнатото лице е имало възможност да обжалва
решението пред съответния съд, с което е изпълнено условието на чл. 3, ал. 1
т.1 ЗПИИРКОРНФС.
От
описаните факти в Удостоверението е видно, че на 28.02.2017г. в 14.00 часа,
като водач на седлови влекач с ремарке с рег.№ СВ 9122 АР/СС 5838, движейки се
в гр.Еселборн 55234 по федерална
магистрала 61 при 325-ти километър, засегнатото лице е пуснало в движение
неизправния автомобил или съответно неговото ремарке /основната рама е била
прекъсната, ремаркето е висяло/. По този начин сигурността на движението по
пътищата е била значително застрашена.
Касае
се за поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, изрично
посочено и в списъка по б.“ж“ т.3 на Удостоверението, така че съгласно чл. 30,
ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС проверка за двойна наказуемост не се изисква.
Налице
е условието лицето, срещу което е
постановено решението да има местоживеене на територията на Република България.
Горното
обосновава извода за наличието на общите положителни предпоставки за
признаване, съгласно изискванията на чл. 30, ал. 1 и ал. 3 ЗПИИРКОРНФС.
Същевременно
с това, липсват факултативните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение
на решенията, визирани в чл. 35 от закона, а именно:
Представеното
удостоверение е пълно и отговаря на решението на издаващата държава.
Срещу
засегнатото лице не е постановено и приведено друго решение за налагане на
финансова санкция за същото деяние, не е изтекла давността по българското
законодателство и не се отнася за деяние, подсъдно на български съд, не е
налице имунитет или привилегия, съгласно българските закони и не са налице
условията на чл. 35, т. 5 от закона.
Решението
не се отнася за деяние, което не е престъпление или административно нарушение
според българския закон в случаите на чл. 30, ал. 1 от закона.
Физическото
лице, срещу което е постановено решението, е наказателно отговорно и подлежи на
наказателно преследване за деянието, което обосновава решението.
Производството
е било писмено и засегнатото лице е уведомено за правото и срока на обжалване,
като не са налице обстоятелствата по чл. 35, т. 9-11 ЗПИИРКОРНФС.
Финансовата
санкция е в размер от 208.50 евро, като не е налице и условието по чл. 35, т. 6
от закона, тъй като стойността й е по-голяма от 70 евро.
Въз
основа на фиксирания курс на еврото към българския лев, към деня на
постановяване на решението, равностойността на дължимата сума е в размер на
407.79 лева. Давностният срок за изпълнение на финансовата санкция изтича на
02.06.2020г.
Въз
основа на гореизложеното и на основание чл. 32, във връзка с чл. 16, ал. 7, т.
1 от ЗПИИРКОРНФС съдът прие, че са налице всички условия за признаване,
изискващи се от Закона, поради което постанови съдебен акт, с който призна решението на издаващия орган – Наказателно
решение № 500030684179 от 10.05.2017г., в сила от 02.06.2017г., издадено от Полицейски президиум Рейнпфалц,
Централна служба „Глоби и парични
санкции“, Германия, с което на
българския гражданин Б.Ж.Н., е наложена финансова санкция от 407.79 лева,
представляваща равностойността на наложената парична глоба и разходи в
производството, в общ размер от 208.50 евро, за извършване на нарушение по чл.30, 69 от Правилника за
регламентиране на автомобилния транспорт/StVZO/, чл.24 от Закон за движение по
пътищата /STVG/, 214.1 от Федералния каталог за финансови санкции/BKAT/.
Приходите
от изпълнение на това решение са в полза на изпълняващата държава – Република
България, а НАП е задължена да уведомява съда за предприетите действия по
изпълнението, както и при приключване на изпълнението, съобразно изискванията
на чл.22 и чл.24 от Закона.
Водим
от тези съображения, съдът постанови своето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.