Р
А З П О Р Е Ж Д А Н Е
Номер 5883 Година 09.05.2016 Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХI ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на девети май
Година 2016
в закрито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ АДЖЕЛЕВ
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от зам.-председателя КИРИЛ
АДЖЕЛЕВ
гражданско дело № 1443 по описа за 2016 година.
Производството по делото е образувано по искова молба
от М.Т.Г. против „Тролейбусни и автобусни превози“ ЕООД гр. Стара Загора, с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и 3 КТ.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответното дружество е
подало писмен отговор на исковата молба, с който излага съображения за неоснователност
на предявените искове.
Съдът намира, че за изясняване на делото от фактическа
страна следва да приеме представените с исковата молба и отговора
обстоятелства, да даде възможност на всяка от страните да води по трима
свидетели – за установяване на изложените в исковата молба и отговора
обстоятелства, както и да уважи доказателственото искане на ищцата по чл. 190
ал. 1 ГПК.
Следва да бъде дадена възможност на ищцата в с.з. да
представи оригинала на трудовата си книжка за констатация, че след уволнението
до датата на съдебното заседание не е започнала работа при друг работодател.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 312, ал. 1 ГПК
следва да бъде изготвен писмен доклад по делото. Страните следва да бъдат
приканени към спогодба, като им бъдат разяснени нейните преимущества.
Следва до бъде указано на страните в
едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада
по делото и да предприемат съответните процесуални действия, както и за
последиците от неизпълнение на указанията.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 312 ГПК, съдът
Р
А З П О Р Е Д И :
ПРИЕМА като доказателства по делото: трудов договор №131/02.10.2006 г.; длъжностна характеристика връчена на 02.10.2006 г.; допълнително споразумение №265/19.09.2011 г. към трудов договор; допълнително споразумение №362/19.05.2012 г. към трудов договор №131/02.10.2006 г.; допълнително споразумение №142/02.01.2013 г. към трудов договор №131/02.10.2006 г.; допълнително споразумение №108/10.01.2014 г. към трудов договор №131/02.10.2006 г.; заповед №2016-10/01.02.2016 г.; експертно решение №0334 от 014/05.02.2014 г.; експертно решение №0053 от 003/07.01.2016 г.; копие от диплома за средно образование рег. №53 от 07.1981 г.; копие от диплома за висше образование № 044357, серия ТрУ-2001; копие от диплома за висше образование с рег. №822/2004 г., серия ТрУ-2003 г. с приложение; извлечение от трудова книжка № 02, серия И, №526241; докладна записка вх. №131/26.01.2015 г.; протокол №32 от 16.04.2014 г.; докладна записка вх. №812/09.06.2015 г.; фактура №4/03.06.2015 г.; протокол за приемане на извършени СМР 1 от 02.06.2015 г. ; извлечение от Централна кооперативна банка по сметка BG38 CECB979010C6226502 към 08.06.2015 г.; протокол №36/11.09.2014 г.; сертификат №201118041437/18.04.2011 г.; удостоверение №18562/11.09.2014 г.; удостоверение №18586/12.09.2014 г.; заявка за поемане на задължение №233/05.08.2015 г.; фактура №10000004709/12.08.2015 г.; фактура **********/13.08.2015 г.; фактура №**********/12.08.2015 г.; фактура №**********/03.08.2015 г.; фактура №**********/04.08.2015 г.; заявка за поемане на задължение №343/18.11.2015 г.; заповед №131/22.10.2015 г.; протокол за окончателно приемане на доставките по Договор №04-2015 за обособена позиция 2 от 06.08.2015 г.; протокол за окончателно приемане на доставките по договор №BG161РО001/1.5-03/2011/003-DO3№01/09.02.2015 г.; щатно разписание на „Тролейбусни и автобусни превози” ЕООД - Стара Загора в сила от 01.09.2015 г.; щатно разписание на „Тролейбусни и автобусни превози” ЕООД - Стара Загора в сила от 01.01.2016 г.; заповед №130/20.10.2015 г.; справка за числеността на работниците и служителите в „Тролейбусни и автобусни превози” ЕООД - Стара Загора; възлагателно писмо изх. №10-50-286/20.11.2015 г.; възлагателно писмо изх. №10-50-302/03.12.2015 г.; възлагателно писмо изх. №10-50-303/03.12.2015 г.; възлагателно писмо изх. №10-50-304/03.12.2015 г.; справка за брой извършени курсове и изминат пробег за месец октомври 2015 г.; справка за брой извършени курсове и изминат пробег за месец януари 2016 г.; инвентарна книга на дълготрайните активи от дата 25.04.2016 г.; заповед №27/29.01.2016 г.; длъжностна характеристика получена на 01.02.2016 г.; заповед №2016-10/01.02.2016 г.
ПРИЛАГА към делото: договор за правна защита и съдействие и адв пълномощно на адв. А.К.; договор за правна защита и съдействие и адв пълномощно на адв. Христова; документ платен адв. хонорар на адв. Христова.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ
на ищцата в с.з. да представи оригинала на
трудовата си книжка - за установяване на обстоятелството, че не е работила
при друг работодател след уволнението.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на всяка от страните в
с.з. да води по трима свидетели - за установяване на изложените в исковата
молба и отговора обстоятелства.
ЗАДЪЛЖАВА на
осн. чл. 190 ал. 1 ГПК ответното
дружество най-късно до датата на с.з. да представи по делото в заверени преписи намиращите се при
него документи, посочени „Доказателствени искания“ раздел I, т.1-т.9 вкл., на стр. 8-9 от исковата молба.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Производството е образувано по искова молба на М.Т.Г. против Тролейбусни и автобусни превози” ЕООД гр. Стара Загора. Ищцата сочи, че на 02.10.2006г. между нея, в качеството й на служител, и ответното дружество, в качеството му на работодател, бил сключен Трудов договор № 131 / 02.10.2006г. за неопределено време за длъжността „Счетоводител”. С Допълнително споразумение от 14.12.2007 г. била изменена длъжността, заемана от ищцата, като същата заела длъжността „Главен счетоводител”. Размерът на трудовото възнаграждение бил последователно изменян с Допълнително споразумение № 265/19.09.2011 г., Допълнително споразумение № 362/19.05.2012г., Допълнително споразумение № 142/02.01.2013 г., Допълнително споразумение № 108/10.01.2014г., като последно договореното между страните основно трудово възнаграждение с допълнително споразумение от месец януари 2016 г. било в размер на 1217 лв. Към настоящия момент ищцата имала придобит трудов стаж и професионален опит - тридесет и три години. С оглед на това допълнителното й месечно трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит са равнявало на 401, 61 лв. - 33% х 1217 лв. По силата на КТД, действащ в предприятието, ищцата получавала 40 лв. месечно за социални разходи, както и ваучери за храна в равностойността на 60 лв. месечно. На 01.02.2016 г. на ищцата била връчена Заповед № 2016 - 10/01.02.2016 г. съгласно която, считано от 02.02.2016 г., на основание чл.328, ал.1,т.6 от КТ бил прекратен процесният трудов договор. Поради отказ на ищцата да получи гореописаната Заповед № 2016-10/01.02.2016г., последната била подписана от двама свидетели - Пенка Славова Михайлова и Диана С. Христова, като същите удостоверили отказа на М.Г. да получи връчената й заповед. На основание чл.220, ал.1 от КТ на ищцата било изплатено обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение на служителката за неспазения едномесечен срок на предизвестие. Ищцата оспорва законността на уволнението, тъй като счита, че същото е незаконосъобразно и следва да бъде отменено като такова. Трудовото правоотношение било прекратено едностранно от работодателя на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, а именно, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, в частност необходимото образование. В мотивите на заповедта било посочено, че във връзка с разширяване на дейността на дружеството чрез включване в предмета му на дейност извършването на автобусен превоз, значителното увеличаване обема на документооборота в дружеството и с цел създаване на оптимални условия и организация и подобряване на работата на сектор „.Финансово-счетоводен и административен” на дружеството, със Заповед № 27/29.01.2016г., считано от 01.02.2016г., била извършена промяна в длъжностното щатно разписание на „Тролейбусни и автобусни превози” ЕООД, Стара Загора, относно изискването за образователно-квалификационна степен и специалност за заемане на длъжността „главен счетоводител”, в сила от 01.02.2016 г., за заемане на посочената длъжност се изисквала образователно-квалификационна степен „магистър” по специалност „счетоводство и контрол”. Сочи се, че за променените изисквания служителката била изрично уведомена писмено чрез връчване на длъжностната характеристика, с която била запозната срещу подпис на 01.02.2016 г. Тъй като служителката притежавала образователно-квалификационна степен „магистър” по специалност „Аграрна икономика”, видно от представената пред работодателя й Диплома за висше образование на Тракийски университет Стара Загора, Аграрен факултет, per. № 833/2004г., серия ТрУ - 2003, ищцата не отговаряла на изискванията за образование и квалификация за заемане на длъжността „главен счетоводител” в „Тролейбусни и автобусни превози” ЕООД, Стара Загора, в сила от 01.02.2016 г. Поради това следвало да бъде прекратен на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ - поради липса на образование и професионална квалификация за изпълняваната работа. Посоченото от работодателя основание за едностранно прекратяване на трудовото му правоотношение с ищцата било неприложимо в настоящия случай, според ищцата. В този смисъл следвало да се посочи, че задължителната практика на ВКС, която провежда разграничение между основанията за уволнение по чл.328, ал.1, т.6 и чл.328, ал., т. 11 КТ, дава изчерпателен отговор на въпроса за приложението на всяко едно от тях. Според ВКС разграничението между хипотезите по чл.328, ал.1. т. 6 КТ и чл.328, ал.1, т. 11 КТ, която е приложимата правна норма в процесния случай, се изразява в следното: Съгласно чл.328, ал.1, т.6 КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор едностранно, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Съгласно чл.328, ал.1, т. 11 КТ, за работодателя възниква право да прекрати трудовия договор при промяна в изискванията за заемане на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях. Разликата между така уредените в закона възможности следва от съдържанието на самите текстове - в първия случай (чл.328, ал.1, т.6 КТ), трудовият договор е сключен при липса на необходимото образование или квалификация на работника/служителя за изпълнение на длъжността. Втората хипотеза (чл.328, ал.1. т. 11 КТ) визира настъпването на промяна в изискванията, т.е. изменението е настъпило след сключване на трудовия договор, каквато е настоящата хипотеза /така Решение № 295 / 09.12.2014г. по гр.д. № 979 / 2014г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК/. Процесният трудов договор № 131 за длъжността „Счетоводител” бил сключен на 02.10.2006г. и бил изменен с Допълнително споразумение от 14.12.2007 г., с което била изменена длъжността, заемана от ищцата, като по силата на посоченото допълнително споразумение същата изпълнявала длъжността „Главен счетоводител”. За заемане на посочената длъжност работодателят бил поставил изискване за завършено икономическо образование, степен „магистър”, на което видно от приложената към настоящата искова молба Диплома с рег.№ 822 / 2004г., Серия ТрУ - 2003 за завършено висше образование, ищцата отговаряла към момента на сключване както на трудовия договор с работодателя, така и на последващото допълнително споразумение от 14.12.2007 г. Промяната в длъжностното щатно разписание на ответното дружество относно изискването за образователно-квалификационна степен и специалност за заемане на длъжността, послужила като основание за прекратяване на трудовото правоотношение със служителката, поради факта, че същата не отговаряла на променените изисквания, била в сила от 01.02.2016 г. Длъжностната характеристика, с която ищцата била уведомена за настъпилата промяна била връчена срещу подпис също на 01.02.2016 г. Следователно се касае за последваща промяна в изискванията за заемане на длъжността, на които ищцата не отговаря. И двете хипотези - по чл. 328, ал.1, т. 6 и по чл.328, ал., т.11 КТ, включват изисквания за заемане на длъжността - образование и квалификация, в това число и квалификация за компютърна грамотност, квалификация като водач на превозно средство, владеене на чужди езици и др. и уреждат възможността за прекратяване на трудовия договор с работника/служителя, който не отговаря на изискванията за заемане на определена длъжност, в зависимост от това дали трудовият договор е сключен при начално несъответствие на изискванията за заемане на длъжността или тези изисквания са променени впоследствие, както било и в процесния случай. Според ВКС основанието по т.11 на чл.328 КТ не е частен случай на основанието по т.6 на чл.328 КТ. Извод, че в основанието по т. 11 на чл.328 КТ са включени само други изисквания, извън тези за образование и квалификация, не следва както от прочита на текстовете на закона, така и от систематичната им подредба, нито от тълкуването им с оглед изчерпателното уреждане на възможностите за извънсъдебно упражняване на потестативното право за прекратяване на трудовия договор. Да се приеме, че чл.328, ал.1, т.11 КТ обхваща само случаите, когато са въведени нови изисквания извън образование и квалификация, би означавало да се изключи възможността да бъде прекратен трудов договор, сключен при начална липса на съответните изисквания, каквито ограничителни условия няма и не би могло да бъдат предвидени от законодателя. Разбирането, че чл.328, ал.1, т.6 КТ е приложим само в случаите, когато липсата на образование или квалификация се явява след сключване на трудовия договор, би изключило възможността работодателят да прекрати трудовия договор, сключен при липсата на тези изисквания. Договорът, сключен при липса на необходимото образование или квалификация, е недействителен само в случаите, когато тези изисквания са нормативно установени, като във всички други случаи, когато работодателят е определил изискванията с вътрешен устройствен акт или с длъжностна характеристика, трудовият договор е валиден, независимо, че назначеният служител не отговаря на изискванията за длъжността и именно в тези случаи, работодателят разполага с възможността да прекрати трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ. В настоящата хипотеза е безспорно и видно дори от мотивите на процесната заповед, че към момента на сключване на трудовия договор и допълнителното споразумение към него за промяна на длъжността, ищцата е отговаряла на изискванията за образование и квалификация, както и за специалността, която е задължителна характеристика на придобитото висше образование и има отношение към професионалната квалификация, по отношение на длъжността, на която е била назначена - „главен счетоводител”. Следователно трудовият й договор не би могъл да бъде прекратен на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ за промени в изискванията, настъпили след заемане на длъжността. Изменението в изискванията за образование, и по-конкретно за специалността, е било въведено от работодателя на 01.02.2016 г., непосредствено преди връчване на процесната заповед. Изменението в изискванията за заемане на длъжността съставлявало основание за прекратяване на трудовия договор при условията на чл.328, ал.1, т.11 КТ, поради което извършеното на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ уволнение подлежало на отмяна като незаконно. В допълнение ищцата посочва Решение № 248/23.04.2010г. по гр.д. № 254/2009 г. ВКС и Решение № 4 / 27.01.2014г. по гр.д. № 4608 / 201 Зг. ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, които разглеждат промяната, касаеща образователния ценз и специалността, като попадаща в обхвата на разпоредбата на чл.328. ал.1, т. 11 КТ. Това представлявал допълнителен аргумент в подкрепа на твърденията, изложени с настоящата искова молба, а именно, че приложимото основание за едностранно прекратяване на процесния трудов договор от работодателя с оглед обстоятелствата в конкретния случай, е именно разпоредбата на чл.328. ал. 1, т. 11 от КТ. С оглед всичко гореизложено, ищцата счита, че процесната заповед следва да бъде отменена като незаконна, без да бъде разглеждан спорът по същество на основание чл.344, ал.3 във връзка с чл.333, т. 2 КТ. Към момента на връчване на процесната заповед ищцата е била трудоустроена. Когато с решението на ТЕЛК е определен процент на намалена работоспособност и са посочени противопоказни условия на труд, работникът/служителят е трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал.1, т.2 КТ - наличието на заболяване, налагащо трудоустрояване е установено по законния ред и от органа по чл.1, ал.1 от Наредбата за трудоустрояване (ДВ, бр.7 от 27.01.1987г.). Без правно значение за обхвата на предварителната закрила по чл. 333, ал.1, т.2 КТ е и дали работникът или служителят заема длъжност, определена за трудоустроени. Трудоустрояването на работника се изразява в съобразяване на изпълняваната работа с противопоказанията за заболяването му, респ. преместването му на подходяща работа, поради което, когато изпълняваната работа е подходяща за здравословното състояние на служителя, трудоустрояването му е фактически изпълнено. Задължението за вземане на предварително становище на ТЕЛК и разрешение на инспекцията по труда за предстоящото уволнение е с оглед преценката за евентуалното отражение на смяната на работата върху здравословното състояние на трудоустроения работник и възможностите му за адаптация на ново работно място, предвид което предварителната закрила по чл. 333, ал.1, т.2 КТ за трудоустроени работници и служители обхваща всички случаи, когато лицето страда от заболяване, налагащо облекчени условия на труд, независимо дали заема длъжност, определена от работодателя за трудоустроени. Когато трудоустрояването е за определен срок, след изтичане на срока работникът или служителят следва да бъде преосвидетелстван, като с новото решение на органа по чл.1, ал.1 от Наредбата за трудоустрояване, трудоустрояването му може да бъде продължено. Единствено в случаите, когато такова преосвидетелстване не е извършено, след изтичане на срока за трудоустрояване, работодателят няма задължение за изпълнение на изискванията за предварителна закрила. Съгласно представеното с настоящата искова молба експертно решение № 0334 от 05.02.2014 г. на ТЕЛК, II състав, към УМБАЛ ,.Проф. д-р Ст. Киркович’, гр. Стара Загора ищцата е била освидетелствана, като оценката за работоспособността й била 86 % трайно намалена работоспособност с дадени предписания за противопоказни условия на труд. Срокът на определения процент трайно намалена работоспособност бил за две години до 01.02.2016 г. Видно от представеното с исковата молба експертно решение № 53 от 07.01.2016 г. на втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ ,.Проф. д-р Ст. Киркович”', гр.Стара Загора, ищцата е била преосвидетелствана като процентът на трайно намалена работоспособност бил 76 на 100. Дадени били противопоказания за условия на труд. Срокът на определения процент на трайно намалена работоспособност бил за две години до 01.01.2018 г. Следователно към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е била с надлежно констатирана и установена трайно намалена работоспособност, с оглед на което се ползвала с предварителна закрила при уволнение на основание чл.333, ал. 1, т. 2 във връзка с чл.328, ал.1, т. 11 КТ, което било приложимото правно основание за уволнение в настоящия случай. Не само не било взето предварително съгласие за освобождаване на ищцата от инспекцията по труда, но също така не било взето и мнението на ТЕЛК преди уволнението. Следователно съгласно разпоредбите на чл.344, ал.3 от КТ във връзка с чл.333, ал.1, т. 2 във връзка с чл.328. ал.1, т.11 КТ процесната заповед следвало да бъде отменена като незаконна само на това основание. Ето защо, прекратяването на трудовото правоотношение в настоящия случай било незаконно, тъй като не били спазени императивните изисквания на чл. 333, ал.1, т.2 и ал.2, във връзка с чл.328. ал.1, т.11 КТ. С оглед на това заповедта следвало да бъде отменена само на това основание, без да се разглежда спорът по същество, предвид обстоятелството, че ищцата безспорно попадала в обхвата на закрилата по чл.333, ал.1, т.2 и ал.2 от КТ. На следващо място, в случай, че съдът прецени, че спорът следва да бъде разгледан по същество, ищцата счита, че в настоящия случай е налице злоупотреба с право от страна на работодателя. Според практиката на ВКС изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност могат да бъдат предвидени в закон, в друг по-нисък по степен нормативен акт или в длъжностната характеристика. Когато изискванията са предвидени в закон или друг нормативен акт, работодателят е длъжен да се съобрази с тези изисквания в длъжностната характеристика - изисквания за минимална степен на образование и квалификация за изпълнение на определени трудови функции. Видно от приложената към исковата молба длъжностна характеристика, работодателят бил спазил изискванията на чл. 18 от Закона за счетоводството, както й минималните изисквания за заемане на длъжността по НКПД. Видно от приложените Дипломи за бакалавърска и магистърска степен на ищцата, същата е отговаряла на изискванията за заемане на длъжността „Главен счетоводител”. С оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието, работодателят можел да въведе и по-високи изисквания за образование или квалификация за заемане на определена длъжност. В настоящия случай не се касае за повишени от работодателя изисквания, а за тяхната спецификация чрез детайлизиране на изискванията, касаещи специалността. Решението на работодателя за промени в изискванията за образование и квалификация за определена длъжност било въпрос на целесъобразност и това правомощие не подлежало на съдебен контрол. Само в случаите на въведен от работника/служителя довод за злоупотреба с право, какъвто бил процесния случай, предмет на делото е и установяването на това, дали работодателят е действал добросъвестно при промяна в изискванията за заемане на длъжността. Предмет на проверка от съда е дали изменението в изискванията е било въведено с оглед нуждите на работата и доколко работодателят е действал добросъвестно в съответствие с чл.8, ал.1 КТ, което обуславяло преценката за законност на уволнението. Относно това, трябва ли работодателят да установи наличие на обективно възникнала необходимост от предприетата промяна в изискванията за определена длъжност, то в този случай волята на работодателя била подчинена на негова суверенна преценка - съдът не бил компетентен да се произнасял какво образование и/или квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна, стига с нея да не се нарушават императивни правни норми, каквато била именно злоупотребата с право (чл.8, ал.1 КТ). Дали е налице злоупотреба с право от страна на работодателя било конкретен фактически въпрос по конкретното дело. Разширяването на дейността на ответното дружество чрез включване в предмета му на дейност извършване на автобусен превоз, представляващо според работодателя предпоставка за промяна на изискванията относно специалността за заемане на длъжността „главен счетоводител”, било извършено с Решение № 1460/11.09.2014г. на Общински съвет Стара Загора. С посоченото решение бил допълнен предметът на дейност „Тролейбусни превози” ЕООД с „автобусен превоз на пътници”, който да се чете: „извършване на тролейбусен и автобусен превоз на пътници в Община Стара Загора и други дейности, незабранени от закона, а за тези дейности, за които се изисква разрешителен или лицензионен режим, след съответно разрешение”. Променено било и наименованието на дружеството, както били извършени и съответните промени в Учредителния акт. Промените в щатното разписание, длъжностната характеристика и връчването на заповедта за уволнение във връзка с това били извършени на 01.02.2016 г. Следователно за период от година и четири месеца ответното дружество е реализирало разширения си предмет на дейност и ищцата е осъществявала трудовите си функции на главен счетоводител в дружеството, без да бъдат променени изискванията за специалността за длъжността. У ищцата буди недоумение фактът, как за такъв продължителен период от време, след като вече предметът на дружеството е бил допълнен и дейността е била разширена, не са били извършени промени, касаещи специалността за заемане на длъжността „главен счетоводител” и същите тези промени в предмета на дейност на дружеството, година и четири месеца, след като са били извършени, внезапно са довели до промяна в изискванията за придобита от главния счетоводител друг вид икономическа специалност. Сочи, че до момента на връчване на заповедта за уволнение, вкл. и периода от време (година и четири месеца) след разширяване предмета на дейност на дружеството и оттук и документооборота, тя е изпълнявала трудовите си функции добросъвестно, проявявайки изключително висок професионализъм. Като доказателство за това ищцата посочва годишните финансови отчети на дружеството, изготвени от нея в качеството й на „главен счетоводител”. Професионалното им изготвяне безспорно се потвърждавало от резултатите при извършвания независим финансов одит и изготвените одиторски доклади. Отчетите, формата им, приложенията им и оповестяването им, били изготвени съгласно Счетоводен стандарт 1, приложим при обявяване на годишните финансови отчети в Търговски регистър. Не била допусната масовата грешка при изготвянето им, а именно формата им да бъде съгласно изискванията, регламентирани със Закона за статистиката, който е приложим за формата на отчетите, подавани до НАП. На следващо място всички срокове, плащания, подаване на необходимите декларации, свързани с дейността на дружеството, били спазени и надлежно извършени без каквито и да било пропуски. В този смисъл всички задължения, произтичащи от трудовата функция на ищцата, били професионално изпълнени при изпълняване на длъжността й. Освен това, по време на заемане на длъжността от ищцата и след разширяване предмета на дейността на дружеството, същото успешно реализирало проекти по Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013” и Оперативна програма „Околна среда 2007-2013’, като по Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013” през 2015г. били доставени 14 броя тролейбуси, а по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013” били доставени 8 броя тролейбуси в дружеството. Последното плащане по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013” било извършено през януари месец 2015 г., а всички плащания по Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013” били приключили преди връчване на процесната заповед за освобождаване на ищцата. По-конкретно отчитането на финалната документация за постъпилите плащания следвало да бъде извършено на 05.02.2016 г. Всичко това показвало безупречното изпълнение на задълженията на ищцата, произтичащи от длъжността й на „Главен счетоводител” в ответното дружество, вкл. и именно в периода след разширяване предмета на дейност на дружеството. Независимо от факта, че ищцата не е участвала в екипа по изготвяне и управление на проектите, финансовите средства, които били постъпили от европейските фондове за финансиране на дружеството, неизменно пряко се отразявали върху счетоводната дейност на дружеството и финансовите отчети, които били част от дейността и компетенциите именно на главния счетоводител. Именно във връзка с разширяване предмета на дейност и по време на изпълняване на длъжността „Главен счетоводител” от ищцата ответното дружество е закупило и общо 55 броя дизелови автобуса висок екологичен клас за нуждите на обществения транспорт в гр. Стара Загора (50 бр. дизелови соло автобуси и 5 бр. дизелови съчленени автобуси). Във връзка със закупуването на 55 бр. автобуси именно ищцата, ведно с управителя, са представлявали дружеството в качеството му на възложител по договорите за обществена поръчка в цялата процедурата по осъществяване на обществените поръчки по ЗОП. Макар в мотивите на процесната заповед да се сочи, че промяната в изискванията за вида икономическа специалност за заемане длъжността „главен счетоводител” е с цел създаване на оптимални условия и организация и подобряване на работата на сектор „Финансово-счетоводен и административен” на дружеството, то подобна обективна необходимост не е съществувала нито преди разширяване предмета на дейност на дружеството, нито близо година и половина след това. Ищцата поставя въпроса за действителните цели и намерения на работодателя при внезапната и спонтанна промяна на изискванията за вида специалност, необходима за заемане на длъжността „Главен счетоводител”. Като свидетелство за високите професионални качества на ищцата като „главен счетоводител” към исковата молба са приложени докладни записки, от съдържанието на които става ясно високото ниво на компетентност на същата, отличното познаване на нормативната база, регламентираща счетоводната дейност и нейното добросъвестно спазване и прилагане от страна на ищцата. Посочените и приложени докладни записки и резолюции на заявките за поемане на задължения, според ищцата, са основателно съмнение за добросъвестността на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение с нея и неговите истински намерения. Ищцата твърди, че опитът за освобождаването й на посоченото основание - чл.328, ал.1, т.6 КТ, а не на приложимото в случая - чл.328, ал.1, т.11 КТ, е злоупотреба с право от страна на работодателя с цел заобикаляне на законовата уредба, даваща предварителна закрила на ищцата. По време на упражняване на дейността си, ищцата редовно подготвяла заповеди и препоръки, касаещи финансовата дисциплина в ответното дружество, която гарантира регулярни и ритмични парични постъпления в дружеството. Ищцата самостоятелно изготвила и разработила система за финансово управление и контрол, задължителна за публичните дружества, каквото било и ответното. Създала правила за предотвратяване на риска при упражняване дейността на дружеството, изготвила редица предложения до управителя на ответното дружество за целите, които да се поставят, за визиране на риска, както и за начините за минимизирането му. Ищцата счита, че посочените обстоятелства за пореден път разкриват нейното отговорното и компетентно професионално поведение и са индиция за наличие на злоупотреба с право от страна на работодателя при внезапната промяна на изискванията за специалността за заемане на длъжността „Главен счетоводител”. В случаите на въведен от работника или служителя довод за злоупотреба с право, предмет на делото е и установяването на това, дали работодателят е действал добросъвестно при извършването на промяна в изискванията за заемане на длъжността - дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и доколко е действал добросъвестно в съответствие с чл.8, ал.1 от КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението. Ищцата счита, че с оглед всичко гореизложено за безупречното й и успешно изпълнение на трудовите й задължения по време на дългогодишното заемане на длъжността „главен счетоводител” в ответното дружество, вкл. и след разширяване предмета му дейност, е ясно, че спонтанното решение на работодателя за промяна на изискванията относно специалността е било напълно неоправдано и буди основателно съмнение за действителната му цел. Искът по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ бил с обуславящо значение за обусловения от него иск по чл.344, ал.1, т. 3 КТ. С оглед на това, ищцата счита, че поради основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 следва да бъде уважена и претенцията по т.3 от същия член. Сочи, че в константната практика на ВКС е прието, че достатъчно доказателство за оставането без работа на незаконно уволнен работник или служител е обстоятелството, че в трудовата книжка няма отбелязване за исковия период, той да е започнал работа при друг работодател. Последното основно месечно възнаграждение, получено от ищцата било в размер на 1217 лв., ведно с допълнително месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит - 401,61 лв., както и социални придобивки под формата на ваучери за храна в равностойност на 60 лв. месечно, както и 40 лв. месечно за социални разходи. Следователно последното получено брутно трудово възнаграждение от ищцата е било в размер на 1 718, 61 лв. Затова и претенцията на ищцата по чл.344. ал.1, т. 3 във връзка с чл.225, ал.1 към датата на подаване на исковата молба в съда е в размер на 10 311, 66 лв., представляваща размера на последното получено от нея брутно трудово възнаграждение за период от шест месеца.
С оглед всичко гореизложено, ищцата моли съда да постанови решение, с което на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ. да признае уволнението й за незаконно и да постанови неговата отмяна; на основание чл.344, ал.1, т. 3 от КТ, ответното дружество да бъде осъдено да й заплати сума в размер на 10 311, 66 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от 02.02.2016 г. до 02.08.2016 г., ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното плащане. Претендира за направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК на 04.05.2016 г. е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който ответното дружество взема становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва изцяло. Според ответника прекратяването на трудовия договор на ищцата било законосъобразно - налице било посоченото в заповед №2016- 10/01.02.2016 г. фактическо и правно основание за прекратяване на трудовия договор и при прекратяване на трудовото правоотношение били спазени императивните разпоредби на КТ. Оспорва се становището на ищцата за неприложимост на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.6 от КТ при конкретните фактически основания, на които било прекратено трудовото правоотношение на ищцата със заповед №№2016-10/01.02.2016 г. и незаконосъобразност на прекратяването на трудовия договор. Не се спори относно обстоятелството, че към 14.12.2007 г. ищцата е отговаряла на изискванията за образование и професионална квалификация за заемане на длъжността „главен счетоводител”, установени с длъжностното щатно разписание в дружеството, действало към посочената дата и длъжностната характеристика за длъжността „главен счетоводител”. Ответното дружество оспорва становището на ищцата, изразено в исковата молба, относно приложимите фактически основания за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.6 и чл.328, ал.1, т.11 от КТ. В трайната практика на ВКС, включително и задължителната практика на ВКС по чл.2 90 от ГПК по приложението на чл.328, ал.1, т.6 и чл.328, ал.1, т.11 от КТ е направено категорично разграничаване на фактическите основания за прекратяване на трудовия договор на посочените две правни основания. Приема се, че фактическо основания за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.б от КТ е настъпила по време на трудовото правоотношение, т.е. след сключване на трудовия договор, промяна на изискванията за образование или професионална квалификация за заеманата длъжност в случаите, когато работникът или служителят не отговаря на новите изискванията за образование или професионална квалификация. Според трайната практика на ВКС, ако работникът или служителят не е отговарял на изискванията за образование или професионална квалификация за заеманата длъжност още при сключване на трудовия договор за съответната длъжност, то правната последица е недействителност на трудовия договор по см. на чл.74 от КТ. Фактическо основание за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.11 от КТ е налице при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността извън тези по т.б, ако работникът или служителят не отговаря на тях. Предвид посочената трайна практика на ВКС, ответното дружество счита, че прекратяването на трудовия договор на ищцата по чл.328, ал.1, т.6 от КТ е законосъобразно. Оспорва се становището на ищцата за незаконност на прекратяването на трудовия договор поради нарушение на чл.333, ал.1, т.2 от КТ, тъй като посочената разпоредба не се прилага при прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Оспорва се твърдението на ищцата за недобросъвестно поведение на работодателя и нарушение на чл.8, ал.1 от КТ и за липса на обективна необходимост, продиктувана от нуждите на работата в предприятието след разширяване предмета му на дейност при въвеждане в експлоатация на новозакупените тролейбуси и автобуси за изменение на изискванията за заемане на длъжността. Оспорват се също така изложените в исковата молба доводи на ищцата за изключителния й принос при реализиране на оперативните програми, по които са били закупени от дружеството новите тролейбуси и автобуси, тъй посочените ДМА били закупени по Договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми, по които договори бенецифиент била Община-Стара Загора, която осигурила финансирането на недопустимите разходи по проектите като собствен принос. Придобитите по проектите активи били предоставени на „Тролейбусни и автобусни превози” ЕООД чрез увеличение на капитала със стойността на ДМА по ОП „Околна реда” и финансов трансфер по ОП „Регионално развитие.” Оспорва се твърдението на ищцата, че тя е изпълнявала задълженията като гл.счетоводител в продължение на близо година и половина след разширяване предмета му на дейност - реалното разширяване на предмета на дейност на дружеството чрез изпълнението на обществен превоз на пътници по утвърдени автобусни линии от общинската транспортна схема било извършено в периода от 23.11.2015 г. до 18.12.2015 г. въз основа на възлагателни писма от Община-Стара Загора, когато били въведени в експлоатация новите 55 броя автобуси. Оспорват се доводите на ищцата, че представените от нея пред управителя на дружеството докладни записки и резолюции на гл.счетоводител на заявки за поемане на задължения са били действителния мотив за извършената промяна на изискванията за образование и професионална квалификация за заемане на длъжността „гл.счетоводител”. Визираните докладни записки и резолюции имали чисто оперативен характер и касаели незначителни текущи производствени въпроси, свързани с доументооборота в дружеството. Оспорва се иска по чл.225, ал.1 от КТ както по основание, така и по размер. Получаваните по силата на КТД в дружеството месечни суми като социални разходи и под формата на ваучери за храна не са били елемент на брутното трудово възнаграждение по см. на чл.228 от КТ. Не се спори относно посочения в исковата молба размер на основно и допълнително възнаграждение за професионален опит на ищцата. С Решение №1460 на Общински съвет-Стара Загора по Протокол №36 от 11.09.2014 г. бил допълнен предметът на дейност на ответното дружество с дейността „автобусен превоз на пътници”, а наименованието на дружеството било променено на „Тролейбусни и автобусни превози” ЕООД. Решение №1460 било предизвикано от намерението на общинската администрация и общинския съвет да се реализират проекти по Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013г.” и ОП „Околна среда 2007-2013” за закупуване на нови автобуси и тролейбуси за нуждите на Община-Стара Загора и ремонт на ТИС и ВКМ на дружеството. Реализирането на проекти по посочените програми било успешно и ответното дружество закупило 22 броя нови тролейбуси и 55 броя нови автобуси, чиято доставка била извършена поетапно през 2014 г. и 2015 г. Автобусите били доставени в периода от 22.10.2015 г. до 09.12.2015 г., за което имало оформени 2 броя протоколи за окончателно приемане на доставки на автобуси от 09.12.2015 г. и от 10.12.2015 г. Последната партида автобуси била доставена на 03.12.2012 г. Реалното изпълнение на автобусен превоз на пътници от дружеството наложило значително увеличение на личния състав на дружеството с оглед ресурсното обезпечаване на дейността. Със заповед №130/20.10.2015 г. на Управителя на дружеството била извършена промяна на числеността на персонала чрез увеличение на щатните бройки по длъжностно щатно разписание от 157 на 398,5 щатни бройки, считано от 20.10.2015 г. В периода от 20.10.2015 г. до 31.12.2015 г. бил извършен приема на новите работници и служители, а в периода от 23.11.2015 г. до 18.12.2015 г. въз основа на възлагателни писма от Община-Стара Загора дружеството започнало осъществяването на дейността „автобусен превоз на пътници” по маршрутни линии на градския транспорт от общинската транспортна схема. В резултат на въвеждане в експлоатация на новите автобуси обемът на транспортната дейност бил увеличен значително в сравнение с м.10.2015 г.: за м.10.2015 г. броят на извършените курсове бил 11029 с изминати километри 75031.788 км, а за м.01.2016 г. броят на извършените тролейбусни и автобусни курсове бил 30030, а изминатите километри 310110.133 km. В резултат на реализираните проекти по Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.” и ОП „Околна среда 2007-2013” за закупуване на нови автобуси и тролейбуси за нуждите на Община-Стара Загора и извършените ремонти и рехабилитация на токоизправителни станции /ТИС/ и въздушно-контактна мрежа /ВКМ/ по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Регионално развитие BG 161Р0001/1.5-03/2011- 003 и въвеждане на активите в действие, ДМА на дружеството се увеличили от 9 759 946.57 лв. към 01.01.2015 г. на 54 169 699.19 лв. към 01.01.2016 г. Въвеждането на тези ДМА в действие и разширения предмет на дейност на дружеството довело до изключително голямо увеличение на документооборота в дружеството, подлежащ на счетоводна и икономическа обработка, поради което числеността на персонала в сектор „Финансово-счетоводен и административен” била увеличена от 6 на 11.5 броя длъжности, подчинени на гл.счетоводител /без управител и зам.управител/, от които 1 зам.гл.счетоводител и 3 счетоводители, считано от 20.10.2015 г. До началото на 2016 г. щатните длъжности по щатното разписание на дружеството били заети почти напълно, а дружеството започнало изпълнението на разширения предмет на дейност в пълен обем. Счетоводната обработка на документацията на дружеството през м.януари показала наличието на някои проблеми от обективен характер, произтичащи от увеличения обем на документооборота и налагащи извода, че за създаване на оптимални условия и организация и подобряване на работата на сектор „Финансово- счетоводен и административен’ на дружеството е необходимо длъжността „главен счетоводител” да се заема от лице, притежаващо образователно-квалификационна степен „магистър’ по специалност „счетоводство и контрол”, а останалите счетоводителски длъжности да се заемат от лица, притежаващи образователно-квалификационна степен „магистър” по специалности „счетоводство” или „счетоводство и контрол”. Поради това със Заповед №27/29.01.2016 г., считано от 01.02.2016 г., била извършена промяна в длъжностното щатно разписание на "Тролейбусни и автобусни превози” ЕООД, Стара Загора, относно изискването за образователно-квалификационна степен и специалност за заемане на длъжността „главен счетоводител”, като съобразно длъжностната характеристика за длъжността „главен счетоводител”, в сила от 01.02.2016 г., за заемане на посочената длъжност се изисквала образователно-квалификационна степен „магистър” по специалност „счетоводство и контрол”. За променените изисквания ищцата била изрично уведомена писмено чрез връчване на длъжностната характеристика, с която била запозната срещу подпис на 01.02.2016 г., независимо че веднага след подписване на връчената й длъжностна характеристика ищцата скъсала подписания от нея екземпляр в присъствието на служители на дружеството. В новата длъжностна характеристика били вменени и нови задължения за длъжността, произтичащи от спецификата и нуждите на предприятието. Ищцата притежавала образователно-квалификационна степен „магистър” по специалност „Аграрна икономика”, видно от диплома за висше образование на Тракийски университет-Стара Загора, Аграрен факултет, регистрационен №822/2004, серия ТрУ-2003, която специалност била с насоченост „агробизнес и аграрна политика”, поради което не отговаряла на изискванията за образование и квалификация за заемане на длъжността „главен счетоводител” в „Тролейбусни и автобусни превози”-ЕООД, Стара Загора, в сила от 01.02.2016 г. Поради това трудовият й договор за длъжността „главен счетоводител” бил прекратен по чл. 328, т.б от КТ - поради липса на необходимото образование и професионална квалификация за изпълнявана работа със заповед №2016-10/01.02.201бг., която ищцата отказала да получи. Отказът бил удостоверен със свидетелски подписи.
Предвид гореизложеното ответното дружество счита, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива, а на ответника да бъдат присъдени всички направени по делото разноски.
Правната квалификация на предявените искове е чл. 344
ал. 1 т. и т 3 КТ, като производството е
по реда на глава 25, чл. 310 и сл. от ГПК.
Доказателствената тежест за
подлежащите на доказване факти, обуславящи неоснователността на исковете по чл.
344 ал. 1 т.1 КТ лежи върху работодателя и ответник по делото, който следва да
докаже законността на извършеното от него уволнение.
Доказателствената тежест за
подлежащите на доказване факти относно иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. чл. 225 КТ лежи върху ищеца по делото.
ПРИКАНВА страните към спогодба, като
им разяснява нейните преимущества : със спогодбата страните чрез взаимни
компромиси доброволно уреждат правния спор, като спогодбата има значение на
влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд. При спогодба
се дължи ДТ в половин размер.
УКАЗВА на страните, че в
едноседмичен срок от получаване на настоящото разпореждане следва да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат
съответните процесуални действия, както и че ако не сторят това губят
възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
НАСРОЧВА делото за 06.06.2016 г. от 09.30
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕПИС от писмения отговор и приложенията към него ДА
СЕ ВРЪЧИ на ищцата.
ПРЕПИС от настоящото разпореждане ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на
обжалване.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ :