Р Е Ш Е Н И Е № 123

гр. Сливен, 17.09.2020  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,    в публичното заседание на девети септември

през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 

при секретаря                                Галя Георгиева                             и с участието на прокурора                              Х. Куков                                             като разгледа докладваното от                 председателя                           КАНД № 100        по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 232/01.07.2020 г., постановено по АНД № 1777/2019 г. по описа на СлРС е потвърден като законосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 2382290 на ОД на МВР – Сливен, с който на Е.В.Б. *** наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 600 лв., на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Касаторът Е.В.Б. обжалва в срок горепосоченото решение. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно. Касаторът била собственик на процесния автомобил, но не можела да попълни декларация за водача, управлявал автомобила, тъй като не знаела кой е той. Моли съда да постанови решение,  с което отмени решението на Районен съд - Сливен, както и електронния фиш.

В с.з. касационният жалбоподател редовно и своевременно призован не се явява, чрез пълномощника си адв.Х. поддържа жалбата.   

В с.з. ответникът по касационното обжалване редовно и своевременно призован не се представлява. В писмено становище представено от пълномощника му оспорва подадената жалба, като неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което остави в сила обжалваното решение. Претендира за юрисконсултско възнаграждение

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Налице били условия атакуваното първоинстанционно решение да бъде оставено в сила. 

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 12.11.2018 год. в 15,21 часа в обл. Сливен, път II-66 с. Злати войвода - до пазара за плодове и зеленчуци в посока гр. Сливен, при ограничение за населено място 50 км./ч., въведено е пътен знак Д-11, с автоматизирано техническо средство TFR1-M № 570, било заснето движение на лек автомобил „Сеат Ибиза“ с peг. № ………….., със скорост от 96 км./ч. - над разрешената скорост от 50 км./ч.

След обработване на данните от мобилната камера, служителите на ОД на МВР - Сливен установили чия собственост е автомобила, чрез справка в Централна база - КАТ, а именно лицето Е.В.Б. ***.

Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 2382290, в който като нарушител била вписана Е.В.Б. ***. В издадения Електронен фиш за налагане на глоба е отразено, че за констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателката на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба" в размер на 600,00 лева.

От приложената по делото служебна справка от Сектор „ПП"' към ОД на МВР - Сливен се установява, че на 13.11.2019 год. жалбоподателката е попълнила разписката за получен електронен фиш, както и че в Сектор „ПП" към ОД на МВР - Сливен не е била получавана Декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел, че от приложената към преписката снимка безспорно се установява, че автомобилът е управляван с по – висока скорост от разрешената 50 км/ч., налагащо извода, че санкционираната Б. е извършила нарушение по чл. 21 ал.1  от ЗДвП. Съдът не е констатирал нарушения на процедурата по издаване на електронния фиш, като същият съдържал всички необходими реквизити по ЗДвП. Приел е още, че законосъобразно е определен и размерът на наложеното административно наказание, който е нормативно фиксиран. При такива мотиви Районният съд е потвърдил процесния електронен фиш за налагане на глоба.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.

Наведените в касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд в обжалваната част, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, са неоснователни. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изложил мотиви, които кореспондират на установената по делото фактическа обстановка. Всички наведени с жалбата и с изявления по делото възражения на жалбоподателя са обсъдени от съда и той е изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Тези мотиви се възприемат изцяло от касационния съд.

Съгласно чл.220 от АПК касационния съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Въззивният съд правилно е установил фактическата  обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. От доказателствата събрани пред първоинстанционния съд се установява по безспорен и категоричен начин, че на 12.11.2018 год. в 15,21 часа в обл. Сливен, път II-66 с. Злати войвода - до пазара за плодове и зеленчуци в посока гр. Сливен, при ограничение за населено място 50 км./ч., въведено е пътен знак Д-11, с автоматизирано техническо средство TFR1-M № 570, било заснето движение на лек автомобил „Сеат Ибиза“ с peг. № …………., със скорост от 96 км./ч. - над разрешената скорост от 50 км./ч., видно от представения по делото снимков материал. Скоростта на движение на процесния автомобил е отчетена в населено място, което налага извода за допуснато от водача административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на императива въведен с чл. 21, ал.1 от Закона за движението по пътищата. Цитираната норма вменява забрана за водачите на превозни средства при управление на автомобила да превишават строго фиксирани стойности. Нарушението е управление на МПС със скорост над допустимата определена за движение в населено място. В процесния случай касационният жалбоподател, като собственик на автомобила носи отговорност съгласно чл.188 ал.2 от ЗДвП, след като не е посочил лицето, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство, за нарушения при управление на лекия автомобил. Неоснователно е възражението на касатора, че не е знаел кой е водача на МПС. Както правилно е посочил възивния съд, законодателят изрично е предвидил процедурата по която се издава електронен фиш на лицето, което го е управлявало. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС, като на лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В настоящия по административнонаказателната преписка няма попълнена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от собственика на MIIC, а именно от жалбоподателката. От собственика не е представено и писмено възражение пред директора на съответната структура на Министерството на вътрешните работи съгласно чл.189 ал.6 от ЗДвП. Съгласно този текст от закона директорът разглежда възражението и преценява доказателствата в 7-дневен срок от постъпването му. Издаденият електронен фиш се анулира, ако от събраните доказателства е установено, че: 1. моторното превозно средство е било обявено за издирване или 2. нарушението е извършено с моторно превозно средство със специален режим на движение.

Не е логически обосновано твърдението на касатора, че не знае кое е лицето, на което е предоставила автомобила, след като е посочила, че е предоставила пълномощно на Динко Вълканов. Като собственик същата има редица правни възможности да реализира своето право на собственост, като причините поради което не се е възползвала от тях не са предмет на делото и не мога да послужат като основание за освобождаването и от отговорност.

При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че  обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за това, че както от субективна, така и от обективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност, поради което и постановеното от Районния съд решение е законосъобразно. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

По изложените по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че решение на СлРС следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и законосъобразно.

С оглед изхода на спора основателно и своевременно се явява искането на ответника по касацията за присъждане на разноски. Касаторът следва да бъде осъдена да заплати на ОД на МВР Сливен 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определени на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за плащането на правната помощ.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

Оставя в сила Решение № 232/01.07.2020 г., постановено по АНД № 1777/2019 г. по описа на Районен съд - Сливен.

Осъжда Е.В.Б., ЕГН **********,***, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР Сливен сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.