МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 3420/2014 г.
ПО ОПИСА НА СОФИСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 20 СЪСТАВ
Софийска градска прокуратура е повдигнала следните обвинения (при отразяване на допуснато в
о. с. з. на 18.03.2016 г. изменение по реда на чл. 287 от НПК на обвинението против
подс. Й. и подс. К. за престъплението по чл. 142 от НК) против следните лица и
за следните престъпления:
I. Подс. В.П.Й.
за това, че:
1. На 27 срещу 28.11.2001 г. в гр. С., от апартамент № ***********, заедно
с А.Т.К., отвлякъл Б. С.Д. и протИ.законно го лишил от свобода, като деянието е
извършено от две лица - престъпление по
чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от НК /ред. ДВ, бр. 62/05.08.1997 г./.
2. През периода от 03.12.2001 г. до 04.12.2001 г. в гр. С., действайки като
подбудител и помагач, в съучастие с А.Т.К. /подбудител и помагач/, Р.З.З.
/помагач/, И.С.Р. /помагач/ и Н. А.Х. /извършител - починал - Акт за смърт №
237/03.04.2005г./, при условията на продължавано престъпление, когато две или
повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и
също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, чрез използване
на неистински документ - Пълномощно с нотариална заверка от 03.12.2001 г., вписано
под peг. № 24695 в регистъра на нотариус № 270 на СРС - С.К.К., на което е
придаден вид, че е подписано от Б. С.Д. като упълномощител в полза на Н. А.Х.,
от различни банки направил опит да получи без правно основание чуждо движимо
имущество - парична сума в общ размер на 241 638,08 лева от сметките на Д., с
намерение да ги присвои, като документната измама е в особено големи размери и
представлява особено тежък случай, както следва:
- на 03.12.2001 г. в гр. С., в ТБ Б. АД, клон Централен, находящ се на пл.
”*********, действайки като подбудител и помагач, в съучастие с А.Т.К. /помагач
и подбудител/, И.С.Р. /помагач/, Р.З.З. /помагач/ и Н. А.Х. /извършител -
починал/, чрез използване на неистински документ - Пълномощно с нотариална
заверка от 03.12.2001 г., вписано под peг. № 24695 в регистъра на нотариус №
270 на СРС - С.К.К., на което е придаден вид, че е подписано от Б. С.Д. като
упълномощител в полза на Н. А.Х. да оперира с банковите му сметки в банката,
което Х. представил пред банковия служител М.Б.С. - касиер на каса № 9 при ТБ Б.
АД и получил без правно основание чужди движимо имущество - парична сума в
размер на 7 000 щатски долара, равностойни на 15 339,87 лв. /по курс на БНБ за
деня: 1 щ.долар = 2,191410 лв./, която Х. изтеглил с дебитно авизо №
78/096/631539 от 03.12.2001 г. от сметката на Д. с № ********** в ТБ Б. АД, с
намерение да го присвои, като документната измама е в особено големи размери,
представляваща особено тежък случай, и помагачеството се изразява в това, че
умишлено е улеснил извършването на престъплението, чрез съвети и набавяне на
средства - сдобил се с Договор за срочен влог в ТБ Б. АД и номера на сметката
на Д., личната му карта и банкови извлечения, от които е видно движението на
средствата, наличността по сметката и олихвяването им и подсигурил неистинския
документ - Пълномощно от 03.12.2001 г., на което е придаден вид, че е подписано
от Д., а подбудителството се изразява в умишлено склоняване на Н. А.Х. да
извърши и И.С.Р. да подпомогне извършването на престъплението;
- на 04.12.2001 г., в гр. С., в ТБ ДСК ЕАД, банков клон на ул. ”***********,
действайки като подбудител и помагач в съучастие с А.Т.К. /подбудител и
помагач/, И.С.Р. /помагач/, Р.З.З. /помагач/ и Н. А.Х. /извършител - починал/,
чрез използване на неистински документ - Пълномощно с нотариална заверка от
03.12.2001 г., вписано под peг. № 24695 в регистъра на нотариус № 270 на СРС - С.К.К.,
на което е придаден вид, че е подписано от Б. С.Д. като упълномощител в полза
на Н. А.Х. да оперира с банковите му сметки в банката, което Х. представил пред
банков служител Е.Б.Й. - касиер на фронт-офис валутно гише № 19 в ТБ ДСК ЕАД и
направил опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество - парична
сума в размер на 53 000 щатски долара, равностойни на 116444,71 лв. /по курс на
БНБ за деня 1 щ. долар=2,197070 лв./ от сметката на Д. № *********** в ТБ ДСК ЕАД,
с намерение да го присвои, като документната измама е в особено големи размери,
представляваща особено тежък случай, и опита е останал недовършен по независещи
от дееца причини /Х. е отпратен от служители на банката под предлог, че трябва
да подаде предварителна заявка за извършване на банковата операция и същата ще
бъде извършена два дни от подаване на заявката/, като помагачеството се
изразява в това, че умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез
съвети и набавяне на средства - сдобил се е с Договор за срочен влог в ТБ ДСК
ЕАД и номера на сметката на Д., личната му карта и банкови извлечения , от
които е видно движението на средствата, наличността по сметката и олихвяването
им и подсигурил неистинския документ - Пълномощно, на което е придаден вид, че
е подписано от Д., а подбудителството се изразява в умишлено склоняване на Н. А.Х.
да извърши и И.С.Р. да подпомогне извършването на престъплението;
- на 04.12.2001 г., около 15,30 часа, в гр. С., в ТБ Б. АД, клон Централен,
находящ се на пл. ”*********, действайки като подбудител и помагач в съучастие
с А.Т.К. /подбудител и помагач/, И.С.Р. /помагач/, Р.З.З. /помагач/ и Н. А.Х.
/извършител - починал/, чрез използване на неистински документ - Пълномощно с
нотариална заверка от 03.12.2001 г., вписано под peг. № 24695 в регистъра на
нотариус № 270 на СРС - С.К.К., на което е продаден вид, че е подписано от Б. С.Д.
като упълномощител в полза на Н. А.Х. да оперира с банковите му сметки в
банката, което Х. представил пред банков служител Д.В.Т. - касиер при ТБ Б. АД
и направил опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество -
парична сума в размер на 50 000 щатски долара, равностойни на 109853,50 лв. /по
курс на БНБ за деня 1 щ. долар = 2,197070 лв./ от сметката на Д. №***********в
ТБ Б. АД, с намерение да го присвои, като документната измама е в особено
големи размери, представляваща особено тежък случай, и опита е останал
недовършен по независещи от дееца причини /Х. е отпратен от служители на
банката да се яви на следващия ден, когато е задърЖ.от органите на МВР/, като
помагачеството се изразява в това, че умишлено е улеснил извършването на
престъплението чрез съвети и набавяне на средства - сдобил се е с Договор за
срочен влог в ТБ Б. АД и номера на сметката на Д., личната му карта и банкови
извлечения, от които е видно движението на средствата, наличността по сметката
и олихвяването им и подсигурил неистинския документ - Пълномощно, на което е
придаден вид, че е подписано от Д., а подбудителството се изразява в умишлено
склоняване на Н. А.Х. да извърши и И.С.Р. да подпомогне извършването на
престъплението - престъпление по чл.
212, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл.
20, ал. 3 и ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2
от НК /ред. ДВ, бр. 10/05.02.1993 г./.
II. Подс. А.Т.К. за това, че:
1. На 27 срещу 28.11.2001 г. в гр. С., от апартамент № 34 на бл. **********,
заедно с В. П. Й. отвлякъл Б. С.Д. и противозаконно го лишил от свобода, като
деянието е извършено от две лица - престъпление
по чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от НК
/ред. ДВ, бр. 62/05.08.1997 г./;
2. През периода от 03.12.2001 г. до 04.12.2001 г. в гр.С., действайки като
подбудител и помагач в съучастие с В.П.Й. /подбудител и помагач/, Р.З.З.
/помагач/, И.С.Р. /помагач/ и Н. А.Х. /извършител - починал Акт за смърт №
237/03.04.2005г./, при условията на продължавано престъпление, когато две или
повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и
също престъпление са извършени през непродължителни периоди от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, чрез използване
на неистински документ - Пълномощно с нотариална заверка от 03.12.2001 г.,
вписано под peг. № 24695 в регистъра на нотариус № 270 на СРС - С.К.К., на
което е придаден вид, че е подписано от Б. С.Д. като упълномощител в полза на Н.
А.Х., от различни банки направил опит да получи без правно основание чуждо
движимо имущество - парична сума в общ размер на 241 638,08 лева от сметките на
Д., с намерение да ги присвои като документната измама е в особено големи
размери, представляваща особено тежък случай, както следва:
- на 03.12.2001 г. в гр. С., в ТБ Б. АД, клон Централен, находящ се на пл.”*********,
действайки като подбудител и помагач в съучастие с В.П.Й. /помагач и
подбудител/, И.С.Р. /помагач/, Р.З.З. /помагач/ и Н. А.Х. /извършител -
починал/, чрез използване на неистински документ - Пълномощно с нотариална
заверка от 03.12.2001 г., вписано под peг. № 24695 в регистъра на нотариус №
270 на СРС - С.К.К., на което е придаден вид, че е подписано от Б. С.Д. като
упълномощител в полза на Н. А.Х. да оперира с банковите му сметки в банката,
което Х. представил пред банковия служител М.С. - касиер на каса № 9 при ТБ Б.
АД и получил без правно основание чужди движимо имущество - парична сума в
размер на 7 000 щатски долара, равностойни на 15 339,87 лв. /по курс на БНБ за
деня: 1 щ.долар = 2,191410 лв./, която Х. изтеглил с дебитно авизо №
78/096/631539 от 03.12.2001 г. от сметката на Д. № ********** в ТБ Б. АД, с
намерение да го присвои, като документната измама е в особено големи размери,
представляваща особено тежък случай, и помагачеството се изразява в това, че
умишлено е улеснил извършването на престъплението, чрез съвети и набавяне на
средства - сдобил се с Договор за срочен влог в ТБ Б. АД и номера на сметката
на Д., личната му карта и банкови извлечения, от които е видно движението на
средствата, наличността по сметката и олихвяването им и подсигурил неистинския
документ - Пълномощно от 03.12.2001 г., на което е продаден вид, че е подписано
от Д., а подбудителството се изразява в умишлено склоняване на Н. А.Х. да
извърши и В.П.Й. да подпомогне извършването на престъплението;
- на 04.12.2001 г., в гр. С., в ТБ ДСК ЕАД, банков клон на ул. "***********,
действайки като подбудител и помагач в съучастие с В.П.Й. /подбудител и
помагач/, И.С.Р. /помагач/, Р.З.З. /помагач/ и Н. А.Х. /извършител - починал/,
чрез използване на неистински документ - Пълномощно с нотариална заверка от
03.12.2001 г., вписано под peг. № 24695 в регистъра на нотариус № 270 на СРС - С.К.К.,
на което е продаден вид, че е подписано от Б. С.Д. като упълномощител в полза
на Н. А.Х. да оперира с банковите му сметки в банката, което Х. представил пред
банков служител Е.Б.Й. - касиер на фронт-офис валутно гише № 19 в ТБ ДСК ЕАД и
направил опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество - парична
сума в размер на 53000 щатски долара, равностойни на 116444,71 лв. /по курс на
БНБ за деня 1 щ. долар=2,197070 лв./ от сметката на Д. № *********** в ТБ ДСК
ЕАД, с намерение да го присвои, като документната измама е в особено големи
размери, представляваща особено тежък случай, и опита е останал недовършен по
независещи от дееца причини /Х. е отпратен от служители на банката под предлог,
че трябва подаде предварителна заявка за извършване на банковата операция и
същата ще бъде извършена два дни от подаване на заявката/, като помагачеството
се изразява в това, че умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез
съвети и набавяне на средства - сдобил се е с Договор за срочен влог в ТБ ДСК
ЕАД и номера на сметката на Д., личната му карта и банкови извлечения, от които
е видно движението на средствата, наличността по сметката и олихвяването им. и
подсигурил неистинския документ - Пълномощно, на което е придаден вид, че е
подписано от Д., а подбудителството се изразява в умишлено склоняване на Н. А.Х.
да извърши и В.П.Й. да подпомогне извършването на престъплението;
- на 04.12.2001 г., около 15,30 часа, в гр. С., в ТБ Б. АД, клон Централен,
находящ се на пл. ”*********, действайки като подбудител и помагач в съучастие
с В.П.Й. /подбудител и помагач/, И.С.Р. /помагач/, Р.З.З. /помагач/ и Н. А.Х.
/извършител - починал/, чрез използване на неистински документ - Пълномощно с
нотариална заверка от 03.12.2001 г., вписано под peг. № 24695 в регистъра на
нотариус № 270 на СРС - С.К.К., на което е придаден вид, че е подписано от Б. С.Д.
като упълномощител в полза на Н. А.Х. да оперира с банковите му сметки в
банката, което Х. представил пред банков служител Д.В.Т. - касиер при ТБ Б. АД
и направил опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество -
парична сума в размер на 50 000 щатски долара, равностойни на 109853,50 лв. /по
курс на БНБ за деня 1 щ. долар = 2,197070 лв./ от сметката на Д. №***********в
ТБ Б. АД, с намерение да го присвои, като документната измама е в особено
големи размери, представляваща особено тежък случай, и опита е останал
недовършен по независещи от дееца причини /Х. е отпратен от служители на
банката да се яви на следващия ден, когато е задърЖ.от органите на МВР/, като
помагачеството се изразява в това, че умишлено е улеснил извършването на
престъплението чрез съвети и набавяне на средства - сдобил се е с Договор за
срочен влог в ТБ Б. АД и номера на сметката на Д., личната му карта и банкови
извлечения, от които е видно движението на средствата, наличността по сметката
и олихвяването им и подсигурил неистинския документ - Пълномощно, на което е
придаден вид, че е подписано от Д., а подбудителството се изразява в умишлено
склоняване на Н. А.Х. да извърши и В.П.Й. да подпомогне извършването на
престъплението - престъпление по чл.
212, ал.4, вр. ал.1, пр.2, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. ал.1, вр. чл. 18,
ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 2 от НК /ред. ДВ, бр. 10/05.02.1993 г./;
III. Подс. Р.З.З.
за това, че:
През периода от 03.12.2001 г. до 04.12.2001 г. в гр.
С., действайки като помагач в съучастие с А.Т.К. /подбудител и помагач/, И.С.Р.
/помагач/, В.П.Й. /подбудител и помагач/ и Н. А.Х. /извършител - починал Акт за
смърт № 237/03.04.2005г./, при условията на продължавано престъпление, когато
две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави
на едно и също престъпление са извършени през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, чрез
използване на неистински документ - Пълномощно с нотариална заверка от
03.12.2001 г., вписано под рег. № 24695 в регистъра на нотариус № 270 на СРС - С.К.К.
, на което е придаден вид, че е подписано от Б. С.Д. като упълномощител в полза
на Н. А.Х., от различни банки направил опит да получи без правно основание
чуждо движимо имущество - парична сума в общ размер на 241 638,08 лева от
сметките на Д., с намерение да ги присвои като документната измама е в особено
големи размери, представляваща особено тежък случай, както следва:
- на 03.12.2001 г. в гр. С., в ТБ Б. АД, клон Централен, находящ се на пл.
”*********, действайки като помагач в съучастие с А.Т.К. /помагач и
подбудител/, В.П.Й. /подбудител и помагач/, И.С.Р. /помагач/ и Н. А.Х.
/извършител - починал/, чрез използване на неистински документ - Пълномощно с
нотариална заверка от 03.12.2001 г., вписано под рег. № 24695 в регистъра на
нотариус № 270 на СРС - С.К.К., на което е придаден вид, че е подписано от Б. С.Д.
като упълномощител в полза на Н. А.Х. да оперира с банковите му сметки в
банката, което Х. представил пред банковия служител М.Б.С. - касиер на каса № 9
при ТБ Б. АД и получил без правно основание чужди движимо имущество - парична
сума в размер на 7 000 щатски долара, равностойни на 15 339,87 лв. /по курс на БНБ
за деня: 1 щ.долар = 2,191410 лв./, която Х. изтеглил с дебитно авизо №
78/096/631539 от 03.12.2001 г. от сметката на Д. № ********** в ТБ Б. АД, с
намерение да го присвои, като документната измама е в особено големи размери,
представляваща особено тежък случай, и помагачеството се изразява в това, че
умишлено е улеснила извършването на престъплението, чрез съвети и набавяне на
средства - подсигуряване на банкови извлечения по движението на сметките в ТБ Б.
АД, където работела на трудов договор на длъжност „специалист банкови продукти”
и имала парола и потребителско име, даващи право на достъп до сметки на
физически и юридически лица клиенти на ТБ Б. АД клон Централен, от които е
видно движението средствата, наличността по сметката и олихвяването им и част
от същите са били предадени от нея на А.Т.К.;
- на 04.12.2001 г., в гр. С., в ТБ ДСК ЕАД, банков клон на ул.’’***********,
действайки като помагач в съучастие с А.Т.К. /подбудител и помагач/, В.П.Й.
/подбудител и помагач/, И.С.Р. /помагач/ и Н. А.Х. /извършител - починал/, чрез
използване на неистински документ - Пълномощно с нотариална заверка от
03.12.2001 г., вписано под рег. № 24695 в регистъра на нотариус № 270 на СРС - С.К.К.,
на което е придаден вид, че е подписано от Б. С.Д. като упълномощител в полза
на Н. А.Х. да оперира с банковите му сметки в банката, което Х. представил пред
банков служител Е.Б.Й. - касиер на фронт-офис валутно гише № 19 в ТБ ДСК ЕАД и
направил опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество - парична
сума в размер на 53000 щатски долара, равностойни на 116444,71 лв. /по курс на
БНБ за деня 1 щ. долар=2,197070 лв./ от сметката на Д. № *********** в ТБ ДСК
ЕАД, с намерение да го присвои, като документната измама е в особено големи
размери, представляваща особено тежък случай, и опита е останал недовършен по
независещи от дееца причини /Х. е отпратен от служители на банката под предлог,
че трябва подаде предварителна заявка за извършване на банковата операция и
същата ще бъде извършена два дни от подаване на заявката/, като помагачеството
се изразява в това, че умишлено е улеснила извършването на престъплението чрез
съвети и набавяне на средства - подсигуряване на банкови извлечения по
движението на сметките в ТБ Б. АД, където работела на трудов договор на
длъжност „специалист банкови продукти” и имала парола и потребителско име,
даващи право на достъп до сметки на физически и юридически лица клиенти на ТБ Б.
АД клон Централен, от които е видно движението средствата, наличността по сметката
и олихвяването им и част от същите са били предадени от нея на А.Т.К.;
- на 04.12.2001 г., около 15,30 часа, в гр .С., в ТБ Б. АД, клон Централен,
находящ се на пл.”*********, действайки като помагач в съучастие с А.Т.К. /
подбудител и помагач/, В.П.Й. /подбудител и помагач/, И.С.Р. /помагач/ и Н. А.Х.
/извършител - починал/, чрез използване на неистински документ - Пълномощно с
нотариална заверка от 03.12.2001 г., вписано под рег. № 24695 в регистъра на
нотариус № 270 на СРС - С.К.К., на което е придаден вид, че е подписано от Б. С.Д.
като упълномощител в полза на Н. А.Х. да оперира с банковите му сметки в
банката, което Х. представил пред банков служител Д.В.Т. - касиер при ТБ Б. АД
и направил опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество -
парична сума в размер на 50 000 щатски долара, равностойни на 109 853,50 лв.
/по курс на БНБ за деня 1 щ. долар=2,197070 лв./ от сметката на Д. №***********в
ТБ Б. АД, с намерение да го присвои, като документната измама е в особено
големи размери, представляваща особено тежък случай, и опита е останал
недовършен по независещи от дееца причини /Х. е отпратен от служители на
банката да се яви на следващия ден, когато е задърЖ. от органте на МВР/, като
помагачеството се изразява в това, че умишлено е улеснила извършването на
престъплението чрез съвети и набавяне на средства подсигуряване на банкови
извлечения по движението на сметките в ТБ Б. АД, където работела на трудов
договор на длъжност „специалист банкови продукти” и имала парола и
потребителско име, даващи право на достъп до сметки на физически и юридически
лица клиенти на ТБ Б. АД, клон Централен, от които е видно движението
средствата, наличността по сметката и олихвяването им и част от същите са били
предадени от нея на А.Т.К. - престъпление
по чл. 212, ал. 4, вр. ал.1, пр. 2, вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.18, ал.1,
вр.чл.26, ал.1, вр.чл.2 от НК /ред. Д.В. бр.10/05.02.1993 г./.
IV. Подс. И.С.Р.
за това, че:
През периода от 03.12.2001 г. до 04.12.2001 г. в гр. С., действайки като
помагач в съучастие с А.Т.К. /подбудител и помагач/, Р.З.З. /помагач/, В.П.Й.
/подбудител и помагач/ и Н. А.Х. /извършител - починал Акт за смърт №
237/03.04.2005г./, при условията на продължавано престъпление, когато две или
повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и
също престъпление са извършени през непродължителни периоди от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, чрез използване
на неистински документ - Пълномощно с нотариална заверка от 03.12.2001 г.,
вписано под рег. № 24695 в регистъра на нотариус № 270 на СРС - С.К.К. , на
което е придаден вид, че е подписано от Б. С.Д. като упълномощител в полза на Н.
А.Х., от различни банки направил опит да получи без правно основание чуждо
движимо имущество - парична сума в общ размер на 241 638,08 лева от сметките на
Д., с намерение да ги присвои като документната измама е в особено големи
размери, представляваща особено тежък случай и деянието представлява опасен
рецидив - Р. го е извършил след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
която не е отложено по чл.66 от НК и е бил осъждан два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, а именно: с присъда
по НОХД № 2609/95 г. на СРС, НК, в сила от 30.01.1997 г. за престъпление по
чл.195, ал.1, т.4 и 7, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.54 от НК за което му е наложено
наказание в размер на една година и един месец лишаване от свобода при общ
режим и с присъда № 14 от 30.05.1995 г. по НОХД № 111/94 г. на Видински ОС, в
сила от 07.01.1997 г., за престъпление по чл. 330, ал.1 от НК, вр.чл.36 и чл.54
от НК, за което му е наложено наказание две години лишаване от свобода, както
следва:
- на 03.12.2001 г. в гр.С., в ТБ Б. АД, клон Централен, находящ се на пл.”*********действайки
като помагач в съучастие с А.Т.К. /помагач и подбудител/, В.П.Й. /подбудител и
помагач/, Р.З.З. /помагач/ и Н. А.Х. /извършител - починал/, чрез използване на
неистински документ - Пълномощно с нотариална заверка от 03.12.2001 г., вписано
под рег. № 24695 в регистъра на нотариус № 270 на СРС - С.К.К., на което е
придаден вид, че е подписано от Б. С.Д. като упълномощител в полза на Н. А.Х.
да оперира с банковите му сметки в банката, което Х. представил пред банковия
служител М.Б.С. - касиер на каса № 9 при ТБ Б. АД и получил без правно
основание чужди движимо имущество - парична сума в размер на 7 000 щатски
долара, равностойни на 15 339,87 лв. /по курс на БНБ за деня: 1 щ.долар =
2,191410 лв./, която Х. изтеглил с дебитно авизо № 78/096/631539 от 03.12.2001
г. от сметката на Д. № ********** в ТБ Б. АД, с намерение да го присвои, като
документната измама е в особено големи размери, представляваща особено тежък
случай, и помагачеството се изразява в това, че умишлено е улеснил извършването
на престъплението, чрез съвети и набавяне на средства - подсигуряване на лек
автомобил, с който закарал Х. до местопрестъплението, изчакал го да изтегли
посочената сума и със същия автомобил го отдалечил от местопрестъплението,
както и обещал да даде помощ след деянието;
- на 04.12.2001 г., в гр. С., в ТБ ДСК ЕАД, банков клон на ул.’’***********,
действайки като помагач в съучастие с А.Т.К. /подбудител и помагач/, В.П.Й.
/подбудител и помагач/, Р.З.З. /помагач/ и Н. А.Х. /извършител - починал/, чрез
използване на неистински документ - Пълномощно с нотариална заверка от
03.12.2001 г., вписано под рег. № 24695 в регистъра на нотариус № 270 на СРС - С.К.К.,
на което е придаден вид, че е подписано от Б. С.Д. като упълномощител в полза
на Н. А.Х. да оперира с банковите му сметки в банката, което Х. представил пред
банков служител Е.Б.Й. - касиер на фронт-офис валутно гише № 19 в ТБ ДСК ЕАД и
направил опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество - парична
сума в размер на 53 000 щатски долара, равностойни на 116444,71 лв. /по курс на
БНБ за деня 1 щ. долар=2,197070 лв./ от сметката на Д. № *********** в ТБ ДСК
ЕАД, с намерение да го присвои, като документната измама е в особено големи
размери, представляваща особено тежък случай, и опита е останал недовършен по
независещи от дееца причини /Х. е отпратен от служители на банката под предлог,
че трябва подаде предварителна заявка за извършване на банковата операция и
същата ще бъде извършена два дни от подаване на заявката/, като помагачеството
се изразява в това, че умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез
съвети и набавяне на средства - подсигуряване на лек автомобил, с който закарал
Х. до местопрестъплението, изчакал го да изтегли посочената сума и със същия
автомобил го отдалечил от местопрестъплението, както и обещал да даде помощ
след деянието;
- на 04.12.2001 г., около 15,30 часа, в гр. С., в ТБ Б. АД, клон Централен,
находящ се на пл.”*********, действайки като помагач в съучастие с А.Т.К. /
подбудител и помагач/, В.П.Й. /подбудител и помагач/, Р.З.З. /помагач/ и Н. А.Х.
/извършител - починал/, чрез използване на неистински документ - Пълномощно с
нотариална заверка от 03.12.2001 г., вписано под рег. № 24695 в регистъра на
нотариус № 270 на СРС - С.К.К., на което е придаден вид, че е подписано от Б. С.Д.
като упълномощител в полза на Н. А.Х. да оперира с банковите му сметки в
банката, което Х. представил пред банков служител Д.В.Т. - касиер при ТБ Б. АД
и направил опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество -
парична сума в размер на 50 000 щатски долара, равностойни на 109 853,50 лв.
/по курс на БНБ за деня 1 щ. долар=2,197070 лв./ от сметката на Д. №***********в
ТБ Б. АД, с намерение да го присвои, като документната измама е в особено
големи размери, представляваща особено тежък случай, и опита е останал
недовършен по независещи от дееца причини /Х. е отпратен от служители на
банката да се яви на следващия ден, когато е задърЖ. от органите на МВР/, като
помагачеството се изразява в това, че умишлено е улеснил извършването на престъплението
чрез съвети и набавяне на средства - подсигуряване на лек автомобил, с който
закарал Х. до местопрестъплението, изчакал го да изтегли посочената сума и със
същия автомобил го отдалечил от местопрестъплението, както и обещал да даде
помощ след деянието - престъпление по
чл. 212, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 2, вр. ал.1, пр.2, вр. чл.20, ал. 4, вр. ал. 1,
вр. чл. 18, ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. ”б”, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл.2
от НК /ред. Д.В. бр.10/05.02.1993г./.
V. Подс. С.К.К. за това, че:
На 03.12.2001 г. в гр. С., в качеството си на длъжностно лице - частен
нотариус, вписан под № 270 към Софийски районен съд, в кръга на службата си,
съставил официален документ - Пълномощно с нотариална заверка от 03.12.2001 г.,
вписано под рег.№ 24695 в регистъра на нотариус К., на което е придаден вид, че
е подписано от Б. С.Д. като упълномощител в полза на Н. А.Х. да оперира с
банковите му сметки в ТБ”Б.”АД клон централен и сметката му в “Б.ДСК” ЕАД, в
който удостоверил неверни обстоятелства и изявления, с цел да бъде използван
този документ като доказателство за тия обстоятелства и изявления - престъпление по чл. 311 от НК.
Със свое протоколно определение съдът
остави без уважение искането на наследниците на Б. С.Д. да бъдат конституирани
като граждански ищци в наказателното производство, както и да бъдат приети за
съвместно разглеждане предявените от тях искове за обезщетение на неимуществени
вреди. Освен изложените в мотивите на определението съображения, следва да се
има предвид, че наследниците на Д. нямат качеството на пострадали от процесните
престъпления, а претенцията за неимуществени вреди е строго лична и не може да
бъде заявявана за първи път от наследниците на този, който евентуално ги е
претърпял.
В о.с.з. на 18.03.2016 г. съдът по
искане на СГП допусна изменение на обвинението по чл. 142 НК в посочения
по-горе смисъл досежно датата на извършване на деянието – 27 срещу 28 ноември
2001 г. Съдебното заседание бе отложено, с оглед обезпечаване правото на
подсъдимите да организират защитата си по измененото обвинение .
В хода на съдебните прения прокурорът
от СГП поддържа изцяло обвиненията срещу подс. А.К., В.Й., И.Р., Р.З. и С.К..
Счита за доказана изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, вкл. от:
разпитите на свидетели, дадени непосредствено пред съдебния състав, както и от
приобщените по реда на чл. 281 от НПК, изготвените и приети експертизи в хода
на наказателното производство, извършените огледи на местопроизшествие,
приложените по делото документи, включително инкриминираното пълномощно и
банкови документи. Фактите прокурорът намира за установени и въз основа на
обясненията на Н. Х., спрямо който наказателното производство е прекратено,
поради смъртта му, както и частично от обясненията на подсъдимите И.Р. и Р.З..
Останалата част от обясненията на подсъдимите прокурорът интерпретира като
защитна позиция, която не се подкрепя от останалите доказателства по делото. В
частност, по отношение на обясненията на
подсъдимия Р. посочва, че в по-голямата си част същите съответстват на
доказателствата по делото, поради което следва да бъдат кредитирани, като все
пак се прецени и се вземе предвид фактът, че същият прикрива и омаловажава
участието си в престъплението. Всички преки и косвени доказателства по делото,
според прокурора от СГП, сочат на участието на подсъдимите в инкриминираните
деяния.
По-нататък в пледоарията си прокурорът
описва установените, според него, факти по делото, както и участието на всеки
един от подсъдимите в престъпната деятелност, предмет на настоящото наказателно
производство. Поддържа, че Н. Х. се е явил в банката, представил е неистинското
пълномощно и е направил опит да изтегли парите на Б. Д.. Той е бил подбуден за
извършване на престъплението от подсъдимите В.Й. и А.К., които го уговорили да
се представи като пълномощник на Д. с обещание да получи част от парите. Обв. Н.
Х. бил подпомогнат от подс. Й. и К., които се снабдили с информация за сумите
по влоговете и сметките на постр. Б. Д., снабдили се с оригиналите на банковите
договори и личната карта на Д., снабдили се с неистинското пълномощно на името
на Х., като изготвили същото и уговорили подсъдимия К., в качеството му на
нотариус, да го завери. Пълномощното било заверено в отсъствие на упълномощителя,
който по това време не бил в гр. С.. Подсъдимите Й. и К. давали съвети и указания на Н. Х. как да
действа. Самият той, след като изтеглил сумата от 10 000 щатски долара, я
предал на подсъдимия Й.. Н. Х. бил подпомогнат и от подсъдимия И.Р., който го свързал
с подсъдимия Й., осигурявал връзката между Х. и Й., транспорта до банковите офиси. От
своя страна, подсъдимата З. подпомогнала
извършването на престъплението, като споделила с подсъдимия К. информация за
финансовото състояние на Б. Д., разпечатала справки за наличностите и движението
на пари по банковите му сметки и дала тези разпечатки на подсъдимия К.. Тя е
била наясно със замисленото престъпление, а именно - да се изтеглят и присвоят
парите, които Б. Д. е притежавал. За това говорел и фактът, че се е опитала да
унищожи вторите екземпляри от банковите извлечения.
Държавното обвинение поддържа правната квалификация по чл. 212 НК, като
представителят му счита, че извършеното представлява особено тежък случай.
Развива доводи за изключително голяма обществена опасност на конкретното
деяние.
Престъплението по чл. 142 от НК, за което е повдигнато обвинение на
подсъдимите К. и Й., било извършено именно с оглед подпомагане на
престъплението по чл. 212 от НК. Чрез отвличането и противозаконното лишаване
от свобода на Б. Д. двамата се снабдили с необходимите им документи - личната
карта и банковите документи на Б. Д. и осуетили възможността същият да се
противопостави на намисленото теглене на парични средства. За това, че Д. е бил
отвлечен сочели редица установени по делото факти, свързани с ежедневието и
ангажиментите на Д. към инкриминирания период. Установено било пребиваването на Д. на вила, неговото
връзване с въже. Извършената ДНК експертиза е категорична, че по намереното във
вилата има наличие на кръв именно от Б. Д.. Идентично парче от въже било
намерено и при обиска на подс. А.К.. Подсъдимият К. бил разполагал с ключа от
жилището на пострадалия Б. Д. и от автомобила му. Обв. Н. Х. и подс. И.Р. в
своите обяснения сочели, че и подсъдимият Й. също е участвал в престъплението
по чл. 142 от НК. Свидетелят Й. и свидетелитеП.твърдят и сочат наличието на още
едно лице, освен подсъдимия К., което го е придружавало. Дадените описания на
това лице, макар и доста общи, съответствали на описанието на подсъдимия Й..
Той бил лицето, което е уговаряло подс. И.Р. и обв. Н. Х. да изтеглят парите на
пострадалия Б. Д. с неистинско пълномощно, той бил дал и банковите документи на
Д. и неговата лична карта, т. е. същите са се намирали именно в негово владение
и именно той е заявил, че “старецът ще даде фира”, съгласно обясненията на Н. Х..
Подсъдимия К. умишлено заверил пълномощното, което му е представено от
други лица, без да присъства лицето, чийто подпис заверява, със съзнанието, че
по този начин заверява едно неистинско пълномощно, което ще бъде използвано. С
посочената нотариална заверка подсъдимият К. осъществил състава на
престъплението по чл. 311 от НК.
С оглед отегчаващите отговорността на подсъдимите лица обстоятелства, но и
отчитайки изминалия период от време, прокурорът предлага на подсъдимите да се
наложат наказания между средния и максималния размер за съответните
престъпления. По отношение на подс. К. счита, че следва да бъде определено
наказание в размер под средния за посоченото престъпление в НК с приложение на
чл. 66 от НК.
Защитникът адв. Б. поддържа,
че няма доказателства, че подс. Й. е съпричастен към отвличането, за което му е
повдигнато обвинение. Таксиметровият шофьор - св. Й. заявил, че не е виждал
никога Й.. Нямало никакви доказателства и никой не сочел, че той е бил в
колата. Нямало нито един свидетел, който
да казва, че в жилището на Д. е влязъл и Й., за да го отвлекат или че после е
ходил там.
Що се касае до
документната измама, защитникът поддържа, че липсват свидетели, които да са
видели да подпомага извършителя на престъплението - покойния Х., като му е дал
личната карта на Д., документацията, пълномощното, с което трябва да се
изтеглят парите от банката. В показанията на Х., след като той е заловен, се
съдържали само голословни твърдения.
В обобщение, адв. Б.
пледира по отношение на подс. Й. съдът да постанови оправдателна присъда, като
го признае за невиновен и по двете повдигнати против него обвинения.
Защитникът адв. П.
също моли за постановяване на оправдателна присъда по отношение на подзащитния
й- подс. А.К.. Липсвали преки доказателства за съпричастност на К. с описаните
в ОА деяния. От разпита на свидетели се установило, че Б. Д. бил в дома си,
както обичайно, водили се нормални разговори. На 27 срещу 28 ноември Д. се бил
намирал в жилището си. За да е налице съставомерност по чл. 142 НК, необходимо
било кумулативното наличие на отвличане и противозаконно лишаване от свобода. Нямало
доказателства Д. да е отвлечен. По отношение на деянието по чл. 212 НК, не се
установявало подбудителство и помагачество, осъществени като форми на съучастие
от страна на подс. К.. В тази част обвинението почивало само на предположения. Защитникът,
освен това, моли при постановяване на присъдата си съдът да вземе предвид
изминалия период от време и постановените спрямо К. ограничителни мерки.
Защитникът адв. К.
пледира подс. З. да бъде оправдана. Счита показанията на св. П. за неверни и
некореспондиращи с обективната истина. Нямало данни З. да се познава с Б. Д..
Подсъдимата щяла да направи услуга на познат на подс. А.К., без наличие на
какъвто и да било умисъл да върши престъпление. Единствената цел била да се
спести чакането на дълги опашки за извлеченията от сметки. Защитникът моли
подсъдимата да бъде призната за невинна, т.к. дори и да е налице извършено
деяние, то същото било останало недовършено във фазата на опита. Макар и
формално признаци на престъпление да били налице, хипотезата можела да се подведе
под чл. 9, ал. 2 НК. Изтъкват се и смекчаващи отговорността на З.
обстоятелства.
Защитникът адв. Р.
също намира обвинението за недоказано. Посочва, че същото почива предимно на
обясненията на покойния обвиняем Х.. Върху него вероятно било въздействано. Бил
се отказал от защитника си. От обясненията на останалите подсъдими било видно,
че спрямо тях е оказана принуда. Подс. Р. не бил разпознат, същият не бил
полагал подпис под неистинското пълномощно. Р. бил подложен на психически
тормоз от страна на разследващите.
Защитникът адв. Ц. посочва,
че не се сочело кой е занесъл инкриминираното неистинско пълномощно за заверка.
Не било ясно дали пълномощното е представено лично от Д. или от друго лице. На
това основание защитникът пледира за постановяване на оправдателна присъда по
отношение на подс. К..
Подсъдимите се
възползват от правото си да депозират обяснения по повдигнатите им обвинения.
В хода на съдебните
прения подс. Й. коментира показанията на св. Д. и начинът на доброволно
предаване на лекия автомобил, открит до х-л “Хемус”. В последната си дума моли
да се вземат предвид показанията на свидетелите и да бъде признат за невинен.
Подс. К. анализира
показанията на св. Т.. Счита обвиненията против него за недоказани. Акцентира
върху установени, според него, противоречия в обвинителната теза. В последната
си дума иска от съда оправдателна присъда, а не отлагане на делото.
Подс. З. се счита за невинна,
т.к. извлечението, което била направила, било за услуга, а не за да извърши
престъпление. В последната си дума се смята за невиновна, защото извлечението
не е документ, с който да се извърши престъпление.
Подс. Р. съзира вината си в това,
че се познава с обв. Х.. Съжалява, че се опитал да съдейства на разследващите
органи. В последната си дума се надява да не бъде осъден без вина. Предоставя
на съда, не се признава за виновен.
Подс. К. поддържа, че е невинен.
Поддържа дадените от него обяснения, както и пледоарията на защитника си.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, НО, 20 СЪСТАВ,
като съобрази събраните по делото доказателства, както и доводите на страните,
при спазване изискванията на чл. 13, 14 и 18 НПК, прие за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият В.П.Й.
(по прякор “В.”) е роден на *** г. в Р., българин, български гражданин,
постоянен адрес ***, с висше образование, женен, неосъждан, собственик на фирма
„С. 12” ЕТ, ЕГН **********.
Подс. А.Т.К. е
роден на *** г. в гр. Казанлък, българин, български гражданин, постоянен адрес ***,
средно образование, разведен, осъждан, работи като брокер на недвижими имоти,
ЕГН **********.
Подс. Р.З.З. е родена на ***г***, българска, български гражданин, постоянен
адрес ***, средно образование, разведена, неосъждана, не работи - пенсионер по
болест, ЕГН **********.
Подс.
И.С.Р. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно
образование, вдовец, неосъждан - понастоящем е реабилитиран по право, работи в
“М.П.” ООД, ЕГН **********.
Подс. С.К.К. е
роден на *** г. в гр. Лом, българин, български гражданин, постоянен адрес ***,
висше образование, разведен, понастоящем е осъждан (неосъждан към
инкриминираната дата), пенсионер, ЕГН **********.
За подсъдимите в
хода на досъдебното производство (ДП) са представени писмени характеристики,
приобщени по реда на чл. 283 НПК, съдържащи положителни характеристични данни
за тях. Относно тези от тях, които са предходно осъждани, обаче - подс. Р., К.,
К., съдът намира данните в характеристиките за разколебани.
Пострадалият Б.
С.Д., роден през 1928 г., живеел сам в жилището си в гр. С., ж.к. “***********”),
ул. ”***********” бл. ***********. Децата и съпругата му, с която бил разделен,
живеели постоянно в Италия.
Б. Д. дълги
години също бил живял извън България и имал спестени пари, които съхранявал в
търговски банки в страната. Имал открити две банкови сметки в ТБ “Б.” АД в
щатски долари - с № ********** - текуща валутна сметка, и с №***********-
депозитна сметка.
На 22.11.2001
г. Б. Д., в присъствието на св. Т.П., който обичайно го придружавал, от
сметката си с №***********в “Б.” АД, изтеглил в брой сумата от 60 000,00 щатски
долара, като за останалата сума като наличност в банката - в размер на 53
927,32 щатски долара, сключил нов договор за срочен депозит. Договорът бил
подписан от страна на “Б.” АД от банковия служител - св. Д.Т..
Същия ден, на
22.11.2001 г., Б. Д. внесъл изтеглената по-рано от него сума на срочен влог №
16241 432723 004 в “Б.ДСК” ЕАД /л.14, т. 3 от ДП/.
При тегленето
на парите от “Б.” АД и внасянето им в “Б.ДСК”, Б.Д. бил придружаван от св. Т.П.
и св. Л.А., която се грижела и за поддърЖ.е на жилището му. По това време в “Б.”
АД работела подс. Р.З., където заемала длъжността “специалист банкови
продукти”, сектор “Разплащания на местни физически и юридически лица”. В това
си качество З. имала достъп до информационната система на банката.
Подс. З.
познавала Б. Д. като клиент на банката и имала информация за размера на
притежаваните от него банкови влогове и депозити, като на 22.11.2001 г., при
тегленето на сумата от 60 000 щатски долара, именно тя донесла парите, които Д.
следвало да получи. Това било видяно от св. Т.П..
Подс. З.
споделила за парите на Д. на подс. А.К., с когото по това време живеела на
семейни начала. Подс. А.К. решил да се
сдобие с парите на Б. Д. по неправомерен начин, използвайки и служебното
положение на З.. За целта той поискал от подс. Р.З. да му донесе справка за наличностите
по сметките на Д.. Последната разпечатала поисканите справки относно двете
банкови сметки на Д. в “Б.” в два екземпляра, като единия от екземплярите дала
на К.. Другите екземпляри останали в чантата й.
Подс. А.К. се познавал
с подс. В.Й., с когото споделил придобитата от него информация за притежаваните
от Д. суми по банкови сметки, както и възможността да се вземат парите му, тъй
като същия е възрастен и живее сам. Двамата решили да отвлекат Д., да вземат от
него личните му документи и договорите с банките, да се сдобият с неистинско
пълномощно, с което да изтеглят парите му.
От своя страна,
подс. Й. споделил с подс. И.Р., с който също се познавали, че има възможност да
се изкарат много пари, като се изтеглят с неистинско пълномощно от банковите
сметки на един възрастен мъж и му предложил да участва в намисленото и да се
изготви пълномощното на негово име. Подс. Р. отказал той да изтегли парите, но
се ангажирал да помогне, вкл. като осигури транспорт с автомобил за лицето,
което ще изтегли парите, и му окаже нужната помощ. Подс. Р. решил да привлече
за тегленето на парите обв. Н. Х., за когото знаел, че е без работа и без пари
и когото познавал от около седем години. За целта споделил на последния, че
може да се изкарат големи пари във валута от един възрастен човек, който никога
нямало да разбере, че парите ги няма. Същия ден запознал Н. Х. с подс. Й. (“В.”),
който от своя страна в последствие го запознал с подс. К..
Около два-три
дни по-късно подс. Р., Й. и обв. Н. Х. отново се срещнали и отново обсъдили
въпроса за възможността да се вземат парите на стареца (пострадалия Б. Д.). Подс.
Й. казал на Х., че човека бил много болен, а имал около 110 хил. щатски долара
в банки. Й. и К. предложили на Х. да му се направи пълномощно от името на
стареца (т.е. на постр. Д.), с което Х. да изтегли парите от банката. Обещали
му 10 000 щатски долара от изтеглената сума. Х. се съгласил. Впоследствие
записал на листче личните си данни за изготвяне на пълномощното и го предал на подс.
Р., който от своя страна предал листчето на подс. Й..
За да се
сдобият с необходимите им документи и да си осигурят безпрепятствено теглене на
парите от банковите сметки, подс. К. и Й. решили да отвлекат пострадалия Б. Д.,
да го отведат във вилата на подс. З. край гр. Своге (с. ***********където да го
принудят да им каже къде са документите и да го държат вързан във вилата до
получаване на парите.
На 27.11.2001
г. двамата пристъпили към изпълнение на замисленото, като подс. А.К. се обадил
на своя познат - св. К.Н., за когото знаел, че работи като таксиметров шофьор,
и поискал от него да изпълни извънградски курс. Св. Н. го уведомил, че не може
да изпълни курс, тъй като в момента не разполага с автомобил и не работи, но
поел ангажимент да намери свой колега таксиметров шофьор, който да изпълни
курса. За целта св. Н. се обадил на колегата си - св. А.Й. и го помолил да
извърши курс за негов приятел с име А., като свидетелят трябвало да бъде в
21.00 ч. на стоянката на 29-та поликлиника в кв. ”***********”. Свидетелят Й.
се съгласил и приел заявката. Малко след 21.00 часа на стоянката дошъл подс. К.,
представил се с името А. и поискал св. Й. да го закара до магазин на бул. “Гоце
Делчев”. От магазина подс. К. закупил алкохол, след което св. Й. го върнал
отново на стоянката пред 29-та поликлиника. Подсъдимият му поръчал да го чака
на същото място в 02.30 ч.
След като
закупил алкохола, подс. К. се срещнал с подс. В.Й. и двамата отишли в дома на Б.
Д.. В хода на разследването, а и в хода на съдебното следствие, не бяха
установени причините, поради които Б. Д. ги е пуснал в апартамента си.
Събитията около пребиваването на двамата подсъдими в дома на Д. не могат да
бъдат категорично установени, като за тях може да се съди по последващите
несъмнено установени факти.
Около 02.30
часа на 28.11.2001 г. постр. Б. Д., след оказана спрямо него принуда и вероятно
под въздействието на алкохол, бил принуден против желанието си да напусне жилището
си и да тръгне с подсъдимите К. и Й.. Б. Д. излязъл от дома си без за вземе със
себе си вещи, без които никога не излизал - зъбната си протеза, очила, връхна
дреха и шапка. Той бил придружаван от подсъдимите, като тримата отишли до
таксиметровата стоянка пред 29-та поликлиника, където чакал св. Й., и се качили
в таксито. Подс. К. казал на св. Й. да кара към с. *********, кв. Ромча. По
пътя Б. Д. не говорел. След пристигането в Ромча, подс. К. казал на св. Й. да
спре до една къща и да го изчака, за да му донесе парите за курса. Тримата
слезли от автомобила и отишли във вилата на подс. З., където подс. А.К. и В.Й.
завързали Б. Д. с бяло въже от полиамидни влакна. Взели от него ключовете от
жилището му и го принудили да каже къде държи личните и банковите си документи.
Междувременно, след като изчакал 30-40 минути, св. Й. ***, без да получи
плащане за извършения от него курс.
На 28.11.2001
г. сутринта в гр. С. се прибрали и подсъдимите К. и Й., като оставили Б. Д.
вързан във вилата. Те отишли в жилището на Д., намерили и взели личната му
карта и банковите документи за откритите банкови сметки в “Б.” АД и “Б.ДСК”
ЕАД, както и за наетата от Д. банкова касетка в БНБ.
За да не събуди
съмнение отсъствието на Д., подс. К. решил да премести автомобила му Фолксваген
Голф -2 с ДК№ *********, който бил на паркинга пред жилищния блок. Тъй като самият
К. не можел да управлява МПС, той се обадил на св. Н.Т., с когото се познавали
отпреди, и поискал да се видят. На срещата помолил свидетеля да премести един
автомобил от едно място на друго, като обещал да му даде някакви пари за това,
на което свидетелят се съгласил. За целта подс. К. и св. Т. отишли до жилището
на Д., подсъдимият отключил входната врата, поканил св.Т. вътре и го помолил да
го почака, след което излязъл. Свидетелят го чакал известно време, след което
се обадил от домашния телефон в апартамента на Д. на мобилния телефон, използван от подс. К.. По
това време последният ползвал СИМ-карта, издадена на името на дъщерята на подс.
Р.З. с № *********.
Скоро след
проведения разговор подс. К. се върнал в апартамента и се скарал на свидетеля,
че му е звънял от домашния телефон на Д.. Дал му ключовете и талона на
автомобила на Д., показал му го от прозореца на апартамента и му казал да го
закара зад хотел “Хемус” и да остави талона в сенника, а ключовете - под
бронята. Преди това му казал да отиде до кв. “Свобода”, да вземе дъщерята на
приятелката му - св. С.П. и да я закара до офис на “Мобилтел” ЕАД, за да пусне
молба, че телефона й е откраднат.
Св. Т. излязъл
пред блока и отключил автомобила, при което за момент се задействала алармата.
Действията на св. Т. по отключването на автомобила и потеглянето били
забелязани от св. И.А. - съсед на Б. Д..
Св. Т. закарал
св. П. до офис на “Мобилтел” , но същият бил вече затворен, поради което върнал
свидетелката на мястото, откъдето я взел, след което закарал автомобила зад
хотел “Хемус” и го оставил съгласно дадените му указания. Вечерта подс. К. го
посетил в дома му, където му занесъл обещаната парична сума за услугата, и
споделил, че на сутринта ще пътува за селото на подс. З.. Свидетелят Т. изявил
желание да го закара, като за целта на следващия ден, по желание на подс. А.К.,
го закарал с автомобила на Д. до ж.п. гарата на с. *********, кв. Ромча, след
което върнал автомобила на същото място - зад хотел Хемус, като оставил талона
и ключовете по същия, указан му отпреди, начин.
Междувременно,
на 29.11.2001 г. имало панахида за близък на Д., която последният лично бил
организирал и заплатил. Когато Б. Д. не дошъл на панахидата, близките му се
учудили и разтревожили какво се случва с него. След като не могли да се свържат
с него по телефона, свидетелите Хр.Х. и Т. Н. отишли до дома му, но никой не им
отворил. Видели, че и автомобила му го няма. Потърсили го в “Пирогов” и съдебна
медицина, но не го намерили. Св. Н. разговарял със св. А., който му споделил,
че е чул шум от жилището му предния ден и е видял друг човек да потегля с
автомобила му. След проведен разговор от страна на св.А. със служител на 04
РУП, в присъствието на живеещи във входа, св.А. се прехвърлил от своя прозорец
на терасата на Д., счупил едното стъкло на вратата и влязъл в жилището.
Установил, че са спуснати плътните завеси, което никога преди това не се било
случвало, видял, че Б. Д. го няма, че жилището е подредено, но на масата са
зъбната му протеза и очилата му. Св. А. се обадил в 04 РУП и на св. Н. и
съобщил какво е видял.
На следващия
ден св. Н. и Х. отишли в 04 РУП- МВР и обявили Б. Д. за изчезнал. След това се
видели със св. Т.П.. Тримата споделили опасенията си, че може би Д. е отвлечен,
при което св. П. предложил да предупредят банковите служители, които водят
сметките му, да не позволяват теглене на суми от други лица.
На 30.11.2001
г. свидетелите са срещнали със св. Т. от “Б.” АД, със служител на БНБ, където Д. имал банкова
касета, както и със св. С.П. - супервайзър в “Б.ДСК” ЕАД. На всички тях
съобщили за изчезването на Д. и споделили опасенията си, че може някой да се опита
неправомерно да изтегли парите му.
На 03.12.2001
г. пред подс. С.К., в качеството му на нотариус с район на действие СРС, било
представено за заверка пълномощно, изходящо от името на Б. С.Д., като
упълномощител, с което последният
упълномощавал Н. А.Х. да го представлява пред “Б.ДСК” ЕАД и “Б.” АД, като
открива, закрива и оперира с банковите му сметки, в това число да внася и тегли
неограничено суми от сметките. Поискана била нотариална заверка на подписа на
упълномощителя. Въпреки, че посочения като упълномощител Б. Д. отсъствал и
съзнавайки, че пълномощното е неистинско, подс. С.К. удостоверил истинността на
подписа. Пълномощното било заведено с peг. № 24695 от 03.12.2001 г. /л. 74, т. 4
от ДП - в оригинал/ и вписано в
регистъра на нотариуса /л. 41, т.7 от ДП/. Пълномощното е установено, че не
било подписано от Д., а от неустановено в хода на разследването лице.
Пълномощното
взел подс. Й., който същия ден се срещнал с Н. Х. и подс. Р.. На срещата подс. Й.
носел куфарче с документи, в което били личната карта на Б. Д., договорите му с
“Б.” АД и “Б.ДСК” ЕАД, които показал на Х.. Успокоил го, че ако стане издънка,
документите ще бъдат унищожени, а старецът щял “да даде фира”. Подс. Й. дал на Н.
Х. пълномощното, изготвено от името на Б. С.Д. и заверено от подс. К..
Същия ден, на
03.12.2001 г., подс. Р. закарал Н. Х. до “Б.” АД, където последният,
представяйки неистинското пълномощно, поискал да изтегли от банковата сметка на
Д. с № ********** сумата от 7000 щатски долара. След проверка на личните данни
на упълномощения и проведен телефонен разговор със служителка в нотариалната
кантора, от която получила уверение, че пълномощното е заведено в нотариалния
регистър и е с посочения в него текст, касиерът – св. М.С. изплатила на Х. с
дебитно авизо № 78/096/631539 посочената сума, равняваща се на 15 339,87 лева
по курса на БНБ за деня. След получаване на парите, Х. бил откаран от подс. Р.
пред дома му, където пристигнал и подс. Й.. Х. предал на подс. Й. парите. От
тях последният дал на подс. Р. 450 долара и му купил дрехи.
На
следващия ден - 04.12.2001 г., подс. Р. закарал с автомобила си Н. Х. до клона
на “Б.ДСК”, находящ се в С., на ул. "*********”. Р. останал в автомобила,
а Х. влязъл в банката и представяйки пълномощното от името на Д., договора му с
банката и личните си документи, поискал да изтегли сумата от 53 000 щатски
долара от срочния влог на Б. Д.. Служителката - св. Е.Й. се усъмнила и се
обърнала към св. П.. Последната, след като видяла, че се касае за теглене на
пари с пълномощно от името на Д., веднага информирала за случая главния
счетоводител - св. К.Р.. След като ксерокопирали представените документи, св. П.
отишла при Х. и му съобщила, че такава голяма сума не могат да му дадат
веднага, а първо трябва да я заяви и да дойде да я получи на 07.12.2001 г.
По-късно св.П. блокирала сметката на Д. в банката, като за случая било уведомено
ръководството.
След
неуспешния опит за теглена на сумата от 53 хил. щ.д., Х. напуснал “Б.ДСК” и бил
откаран от подс. Р. до офиса на “Б.” АД, находящ се срещу хотел “Шератон”. В
банката влязъл само Х., който се обърнал
към св.Т., представил й документите и поискал да изтегли сумата от 50 000
щатски долара от срочния влог на Д.. Св. Т. обяснила на Х., че не може да му
даде веднага парите, тъй като сумата е голяма и му казала да дойде на следващия
ден. Задържала представените й оригинални документи - договора за банков
депозит и пълномощното, като на Х. дала копия от тях. След като последният си
тръгнал, св.Т. съобщила за случилото се на своя ръководител. Информацията била
предадена на св. Т.П., който от своя страна съобщил на полицията.
Междувременно,
Х. и подс.Р. обсъждали помежду си случващото се в банковите клонове.
На
05.12.2001 г. около 10:00 часа подс. Р. отново закарал с автомобила си Х. до “Б.”
АД, за да получи парите. Там последния бил задърЖ. от органите на МВР.
На
12.12.2001 г. при извършен оглед на местопроизшествие /л.72, т.3 от ДП/ -
вилата на подс. Р.З. в с.*********, общ. Своге, върху легло в едната стая, е
намерено бяло на цвят въже, зацапано с кафяво-червеникава материя. В тоалетната
били намерени и иззети 17 бр. накъсани парчета хартия с неправилна форма от
разпечатано извлечение за движението по сметка № ********** на Б. С.Д. в “Б.”
АД/ приложени на л. 190, т.3 ДП/. В дамската чанта на подс. З., присъствала на
огледа, било намерено и иззето извлечение от движението по сметка №***********на
Б. С.Д. в “Б.” АД. Намерени и иззети били и угарки от цигари.
При
извършен личен обиск на подс. А.К. по реда на ЗМВР на /л.49,т.3 ДП/ у него също
било намерено и иззето парче от бяло въже.
Съгласно
извършената техническа експертиза - протокол №27/21.01,2002г. на НИКК-МВР
/л.38, т.2 ДП/, механизма на разделянето на въжетата, иззети с протокола за
оглед на местопроизшествие в с.*********, кв. ****и с протокола за обиск на А.Т.К.,
е срязване с твърд заострен предмет. Представените въжета са сходни по цвят,
сплетени са по един и същи начин, с еднакъв брой слитъци - 3 бр., като броят на
сплетените нишки, образуващи един слитък е 7 бр. Двете въжета са усукани от
еднородни нематирани текстилни влакна с еднаква дебелина, т.е. те са партидно
сходни помежду си и е възможно да са били съставни части на едно цяло.
Съгласно
извършената по делото СМЕ на веществени доказателства №5/2002г. на НИКК-МВР
/л.51, т.2 ДП/, по иззетото при огледа на вилата в с.****бяло въже се доказва
наличие на човешка кръв от кръвна група А.
Съгласно
извършената СМЕ на ВД по метода на ДНК-профилиране №27/2002г. на НИКК-МВР, ДНК
профила на кръвта по посоченото въже показва пълно съответствие с ДНК профила
на биологичния материал по четка за зъби, иззета от дома на Б. С.Д. при
извършен на 13.12.2001 г. оглед на местопроизшествие /л.70, т.3 ДП/.
Съгласно
извършената СМЕ на ВД № 203/2004г. /л.74,т.5/, иззетите при огледа на
местопроизшествие в с.*********о, кв.****3 броя угарки от цигари, може да са
пушени от подс. Р.З. и/или подс.А.К..
Съгласно
извършената Графическа експертиза - протокол № 14/15.01,2002г. на НИКК-МВР
/л.60,т.2/, подписът за “упълномощител” от името на Б. С.Д. в нот.заверено
пълномощно рег.№ 24695/03.12.2001 г. на нотариус С.К., не е положен от Б. С.Д..
Съгласно
извършената графическа експертиза -протокол № 24/05.03.2014г. /л.37, л.11 ДП/, подписът
за “нотариус” в пълномощно от името на Б. С.Д. с нот. заверка peг.№24695/03.12.2001
г. е положен от подс. С.К.К..
Съгласно
извършената финансово-счетоводна експертиза /л.21, т.58, курса на БНБ за 03.12.2001
г за 1 щатски долар е 2,191410 лв., съответно 7000 щатски долара се равняват на
15 339,87 лева. Курса на БНБ за 04.12.2001 г. за 1 щатски долар е 2,197070,
съответно 50 000 щатски долара се равняват на 109 853,50 лева, а 53 000 щатски
долара се равняват на 116 444,71 лева.
Б. С.Д.
не е открит.
На
14.06.2002г. по ДП № 18/2002 на ТО-Своге, е извършен оглед на вилата на подс.Р.З.,
при който е намерен зелен бидон, поставен в метален варел, в който са намерени
трупни човешки части, залети с киселина. Поради напредналия стадии на
денатурация не е било възможно извършване на ДНК-анализ, но е установено, че
костите са от едно и също лице, вероятно Д..
На Б. Д. е издаден Акт за смърт №
0392827.03.2008г. от Район “Триадица” гр. С. /л.50, т.7 ДП/.
В
хода на разследването, на 02.04.2005 г. Н. А.Х. е починал, видно от препис-извлечение
от Акт за смърт №237/03.04.2005г. /л.126, т.7 ДП/.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът
намери за установена въз основа на събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства и доказателствени средства, вкл. - обясненията на
подсъдимите В.Й., А.К., Р.З., И.Р. (пред съда и от ДП, прочетени на осн. чл.
279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 НПК), С.К., обясненията на обв. Н. Х. - починал
(т.1, л. 11-13 ДП, дадени пред съдия, прочетени на осн. чл. 279, ал. 1, т. 1 НПК), показанията на свидетелите Т.Н., Х.Ч., Т.П., Д.Т., М.С., Н.Т., Ж. К., С.П.,
Л.А., К.Р., Е.И., И.А., Е. П., А.Й., К.Н., А.Ф., К.Н., М.П., Е.К., Л.Д., писмените
доказателства и доказателствени средства, между които: пълномощно рег. №
24695/03.12.2001г. (приложено в оригинал на л. 74 от т. 4 от ДП), копие от
паспорт на Н. Х., протоколи за доброволно предаване, протоколи за оглед,
протокол за полицейски обиск на А.К. от 12.12.01 г. (т. 3, л. 49 ДП),
постановления за задърЖ.е за срок до 72 ч. по реда на НПК, писмо от Б. АД – управление
“Вътрешен контрол” № 04826/22-02-20, ведно с приложенията към него – искане за
откриване на сметка, документи за Е. П., споразумение към труд. договор, длъжн.
характеристика, декларация (т. 2, л. 65 и сл. от ДП), писмо на Б. АД рег. №
03485/07-02-02 г., ведно с приложения към него – споразумения към труд.
договори, длъжн. характеристики, декларация, списъци, писмо от БНБ № 0403-0024
с приложена към него справка (дневник) на посещения, договор за срочен влог от
22.11.01, договор за наем на банкова касета от 05.8.96 г., анекс № 3/23.7.01
г., анекс № 3/24.7.01 г., анекс № 2/19.7.99 г., вносни бележки и банкови
документи, касаещи операции по сметките на Б.Д., справки за съдимост и бюлетини
за съдимост, решение по НЧД№ 2778/02 на СРС, НО, 96 с-в, писмо от Б. АД изх. №
20565/31.7.02 г., извлечение по банкова сметка, ***.12.2001 г., решение по НЧД№
11453/02 на СРС, НО, 99 с-в, протоколи за изземване на сравнителен материал,
отпечатъци от пръсти и длани, справки от М-Тел (т. 6 от ДП), писма от мобилни
оператори, препис-извлечение от акт за смърт № 237/03.4.05 г., веществени
доказателства, иззети по делото, заключенията на изготвените експертизи - СМЕ
на ВД № 5/2002 г., СМЕ на ВД № 203/2004 г., ДНК-експертиза, комплексна експертиза,
единична графическа експертиза, тройна графическа експертиза, финансово-счетоводна
експертиза, дактилоскопна експертиза № 276/01.9.2004 г.
Съвкупната оценка на доказателствата
сочи, че същите са от косвено естество. Независимо от това, те са от такъв
характер и се намират в такава взаимовръзка, че налагат единствения възможен
извод, че извършването на процесните престъпления и съпричастността на петимата
подсъдими в тяхното осъществяване е доказана по изискуемия от чл. 303 НПК несъмнен
начин.
Eдно от основните средства за
изграждане на вътрешното убеждение на съда по фактите в процесния случай се
явяват събраните свидетелски показания. Това с особена сила важи касателно
деянието по чл. 142 НК. Неговият механизъм е такъв, че установяването му с
други доказателства (особено преки) е и трудно да се очаква.
При събирането на гласните
доказателства съдът срещна редица затруднения – голяма част от свидетелите
нямат ясен спомен за събитията от процесния период; някои лица са починали.
Това наложи приобщаване на гласни доказателства (свидетелски показания) по реда
на чл. 281 НПК.
Съдът, като цяло, кредитира събраните
по делото свидетелски показания, преценяйки същите като логични, последователни
и кореспондиращи помежду си, както и с останалите събрани доказателства.
Споменатата вече липса на спомени у някои свидетели е напълно обяснима с
изминалия доста продължителен период от време, който естествено е заличил и/или
изкривил субективните възприятия на разпитаните свидетели.
Така например, липса на спомени бе
констатирана при разпита на св. Т.Н.. Показанията му от ДП, дадени пред
разследващ орган, бяха прочетени, на осн. чл. 281, ал. 5 НПК – при наличие на
съгласие на страните. В хода на ДП свидетелят е депозирал подробни и
изчерпателни показания, които се кредитираха от съдебния състав. От същите се
установиха обстоятелствата относно изчезването на Б. Д. – същият неочаквано не
се е появил на планираната и организирана от самия него панахида на близък.
Съседи на Д. споделили с Н., че чули необичаен шум (блъскане, тропане) от
жилището му, а непознато лице (мъж с очила) се опитвало и след като е и успяло
да отвори автомобила му – потеглило с него в неизвестна посока. Установява се и
уведомяването на банките, в които Д. е имал открити сметки, за неговото
необичайно изчезване.
Обстоятелствата около изчезването на Д.
се потвърдиха и от показанията на св. Т.П. – също кредитирани от съда. От
разказа му пред съда се установи и посещението му в дома на Д. непосредствено
след неговото изчезване. Свидетелят посочва, че като цяло всичко в дома на Д. е
било налице, с изключение на сключените от него договори за откриване на
банкови сметки. Впоследствие свидетелят узнал, че покойният Н. Х. е задърЖ. с
тези договори и неистинско пълномощно при опит да изтегли пари от сметките на Д..
При едно от съвместните посещения на Д. и св. П. в банката, подс. З. помогнала
при обслужването на Д., като донесла теглените от него 60 000 щ.д. В хода на
съдебното следствие непосредствено пред съдебния състав П. изрично идентифицира
подс. З. именно като това лице, донесло въпросната сума.
Показанията на П. относно посещението
в дома на Д. и относно прехвърлянето на пари от “Б.” в “Б.ДСК” се потвърдиха и
от разказа на св. Л.А. и св. Ж. К. – полицейски служител, които също бяха
кредитирани от съда в цялост. От показанията на св. К. се установиха и
обстоятелствата около задърЖ.ето на Н. Х. в банковия клон при опита му да
изтегли сумата от 50 хил. щ.д. Св. А. потвърди пред съда, че също е присъствала
при тегленето на сумата от 60 хил. щ.д. от Б. Д. на 22.11.2001 г., на което
свидетел е бил св. Т.П. и при което същият потвърждава, че в обслужването на Д.
участие е взела и подс. З. (донесла парите на пострадалия).
Беше дадена изцяло вяра и на показанията на св. Ч., от които се установи
редът за теглене на суми в Б. АД, както и обстоятелствата около изтеглянето на
сумата от 7 000 щ.д. с неистинското пълномощно, заверено нотариално от подс. К.,
от сметката на Б. Д..
Като достоверни съдът цени и показанията на св. Т., от които се установяват
обстоятелствата около опита за изтегляне на сумата от 50 000 щ.д. от Н. Х..
Свидетелката посочва, че е била предупредена за възможността, с оглед
изчезването на Д., да бъде направен опит за неправомерно теглене на суми от
сметката му. Когато такъв бил осъществен
от Х., тя уведомила охраната в банковия клон и същият бил задърЖ. на място. С
оглед частичната липса на спомени у св. Т., съдът, при наличие на съгласие на
страните, при условията на чл. 281, ал. 5 НПК, прочете показанията й от ДП.
Същите се поддържат от свидетелката, поради което и се кредитираха от съда в
цялост.
Показанията на Т. се явяват подкрепени и от заявеното от св. Е. П.. От
същите се установиха и установените в Б. процедури за работа с клиенти, вкл. и
това, че подс. З. по времето, през което е работела в банката, е имала достъп до
всички извлечения на клиенти, както и до информацията за техните сметки – колко
сметки има клиента, вида на сметките, наличности, движения и др.
Относно теглене на суми от сметка на Д. чрез използване на неистинското
пълномощно свидетелства и св. М.С.. Свидетелката се усъмнила в представеното и
от Х. пълномощно, т.к. в него липсвала една цифра от ЕГН на упълномощителя Д..
Провела разговор с подс. Кршевски, както и със служителка от нотариалната му
кантора. Автентичността на пълномощното й била потвърдена, като я уверили, че
грешката в ЕГН ще бъде коригирана. Това мотивирало С. да изплати на Х. сумата
от 7 000 щ.д. от сметката на Д. в Б. АД.
От показанията на С., следователно, както и от кореспондиращите с тях писмени
доказателства (банкови документи), съдът намира за установено извършването на
инкриминираното първо от общо трите деяния, включени в състава на
продължаваното престъпление по чл. 212 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
От особено значение за изграждането на убеждението на съда по фактите се
явяват показанията на св. Н.Т., дадени в хода на ДП пред съдия и пред
разследващ орган, прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 НПК – при наличие на
съгласие на страните. В хода на съдебното следствие свидетелят изцяло поддържа
показанията си от ДП, поради което и съдът ги кредитира.
Свидетелят установява, че подс. К. му се обадил по телефона, поискал от
него да се срещнат и да му направи една услуга, за която щял да си плати – да
закара автомобила на Б. Д. от кв. Г. Д.до х-л “Хемус”. Подс.К. завел Т. в
жилището на Б. Д., като свидетелят възприел, че подс.К. разполага с ключове от
входната врата и вратата на апартамента на Д.. След като влезли вътре, подс. К.
го помолил да го изчака и излязъл, но тъй като се забавил, Т. му се обадил от
домашния телефон на Д. на ползвания от него по това време мобилен телефон. Когато
се върнал, подс.К. дал на Т. ключовете и талона на автомобила на Д. и му
показал къде е паркиран автомобила – марка “Фолксваген”. Т. откарал автомобила
пред х-л “Хемус”, съобразно указанията на подс. К., и поставил ключа на
указаното му от подсъдимия място. Преди това обаче закарал дъщерята на подс. З.
до офис на Мобилтел, за да заяви, че собствената й СИМ-карта, която по това
време ползвал подс. К., е открадната. Офисът обаче бил затворен. На другия ден Т.
отново управлявал автомобила на Д., като с него откарал подс.К. до гарата на с.
********, кв. ****(където се намирала вилата на подс. З. и където по това време
очевидно се е намирал и постр. Б. Д.).
От показанията на св. Е. Й. и св. П. се установява опитът за теглене на
пари от сметка на Д., открита в “Б.ДСК”, след като банката е била уведомена от
близките на Д. за неговото изчезване и за възможни злоупотреби. Св.Й. се
усъмнила в предоставеното й пълномощно. В унисон с показанията на св. П. са и
показанията на св. Р..
Ето защо, съдът изцяло даде вяра на показанията на трите посочени свидетелки,
служителки на “Б.ДСК”, от които се установи опитът за теглене на сумата от 53
хил. щ.д. от “Б.ДСК”, съставляващ второто инкриминирано деяние, включено в
продължаваното престъпление по чл. 212, вр. чл. 26 от НК.
От показанията на св. А. съдът формира изводите си относно момента на
отвличането на пострадалия Б. Д.. Именно през нощта на 27-ми срещу 28-ми
ноември 2001 г. А. е възприел изключително необичаен шум от жилището на Д.,
който го е обезпокоил. Дочул е разговори от апартамента на Д.. В тази връзка,
неоснователни се явяват доводите на адв. П., че от жилището на Б.Д. били дочути
обичайни разговори. Впоследствие се била задействала и алармата на автомобила
на пострадалия (очевидно при преместването му от св. Т. по молба на подс. К.).
Тези обстоятелства, съпоставени с факта на неявяването на Д. на 28.11.2001
г. на организираната от самия него панахида, формират еднозначния извод на
съдебния състав, че Д. е бил отвлечен и противозаконно лишен от свобода именно
през нощта на 27-28.11.2001 г. Именно от този момент никой не е виждал и имал
контакт с пострадалия, а единствените следи от него са намерените във вилата на
подсъдимата З. (биологични, изследвани от СМЕ и по метода на ДНК-профилиране).
Изводите на съда относно датата на отвличането се подкрепят и от
прочетените по реда на чл. 281, ал. 5 НПК показания на починалия св. М.П. (т.
5, л. 67 ДП), както и от показанията на св. И. П..
Кредитирани бяха и показанията на св. Й., дадени на ДП и приобщени в хода
на съдебното следствие по реда на чл. 281, ал. 5 НПК. Свидетелят установява как
е бил превозен възрастен мъж, отговарящ по описание на пострадалия Б. Д., от
кв. “Ем. Марков” в гр. С. до с. Вл.Тричков, кв. Ромча, т.е. до мястото където
пострадалият е бил противозаконно лишен от свобода. Налице е и съвпадение
касателно времето на отвличането на Б. Д. и времето, за което разказва св. Й..
Тези съвпадения дават на съда основание да приеме, че описаната случка касае
именно отвличането на Д.. Показанията на
св. Й. са в унисон и със заявеното от св. Н.. От показанията на Й. и Н. се
установява, че се касае до предварително планирано пътуване, а не до случайно
отиване до вилния имот на подс. З., което на свой ред изцяло съответства на
планираното процесно отвличане.
На осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 НПК, в хода на съдебното следствие,
при наличие на съгласие на страните, от съда бяха приобщени към доказателствата
и показанията на починалите свидетели К.Н. и М.П., които съдът кредитира в
цялост.
На основание чл. 279, ал. 1, т. 1 от НПК, поради наличие на процесуалните
предпоставки за това, съдът прочете обясненията на починалия обвиняем Н. Х., спрямо
когото наказателното производство е прекратено, дадени на досъдебното
производство пред съдия. Като ги намери за логични, последователни и
кореспондиращи с всички останали доказателства по делото, съдът прецени, че
следва да кредитира така дадените пред съдия обяснения, които постави в
основата на постановената осъдителна присъда. Следва да се посочи, че присъдата
на съда не почива единствено на така прочетените обяснения. Така например, обв.
Х. е депозирал обяснения, че са му показвани личните документи на Д., договори
с Б. и Б.ДСК. Изчезването на въпросните документи от жилището на Д. е
установено по делото от събраните свидетелски показания. Безспорно се
установява отвличането и
противозаконното лишаване от свобода на Д., както и престоя му във вилата в с.
Ромча. Несъмнено е установен достъпа до жилището на Д. на подс. К.. От
събраните банкови документи, а и от разпитаните служители на Б. и Б.ДСК се
установяват трите изпълнителни деяния на продължаваното престъпление по чл.
212, вр. чл. 26 НК. По експертен път е установена и неистинността на
пълномощното, използвано от Х., за което същият твърди, че му е било
предоставено от другите подсъдими.
Същевременно, видно е от обясненията на Х.,
той е бил добре запознат със здравословното състояние на Д. (имал два
байпаса), с неговото финансово положение (имал пари в Б.– около 110 хил. щ.д.),
за местоположението му (някакви хора се грижели за него, пазели го). Касае се
за информация, която е логично и правдоподобно да е била споделена на Х. именно
по описания от него в обясненията му начин – от подс. Й. (“В.”) и Р. (“Иво”).
В обобщение, по делото е налице значителна по обем доказателствена
съвкупност, извън обясненията на обв. Х., от които се установява извършването и
авторството на процесните престъпления.
По отношение на обясненията на подс. А.К., дадени пред съда:
По същество подсъдимият К. твърди, че в нощта на отвличането е участвал в
потушаването на пожар, без обаче да сочи конкретика във връзка със същия –
място, други участници в събитието и пр. В обясненията си подс. К. заявява, че
не желае да посочва свидетели на това събитие. Предвид това, а и с оглед
отдалечеността във времето, съдът намери, че не е възможно да подложи на
по-нататъшна проверка така дадените, макар и общи, обяснения от страна на подс.
К..
Съдът не даде вяра на заявеното от подс.К., че не е съпричастен към
отвличането на Б. Д., противозаконното му лишаване от свобода и извършеното
престъпление по чл. 212 от НК, съставено от три отделни деяния – едно довършено
и две останали във фазата на опит за теглене на суми от банкови сметки.
В допълнителни обяснения (л. 392-393 от делото) подс. К. излага фактически
твърдения във връзка с действията на подс. З. по отношение на изготвените от
нея извлечения (справка) от банкова сметка ***. Д.. С оглед несъмнената им
връзка с обвинението против З., тези обяснения съдът ще обсъди систематично в
раздела “От правна страна” и във връзка с обвинението против З., доколкото те
касаят и частично установяват именно виновността на З..
Частично бяха кредитирани и обясненията на самата З., дадени в хода на
съдебното следствие. Несъмнено опровергани от показанията на св. Т.П.,
подкрепени и от заявеното от св. Л. А., както и от писмените доказателства по
делото, са обясненията на З., че не е взела участие в обслужването на Б. Д. при
посещението му в “Б.” за тегленето на сумата от 60 хил.щ.д. Напротив, св. Т. П.
е категоричен пред съда, че именно подс. З. е помогнала при обслужването на Д.,
когото П. е придружавал. Констатираното противоречие съдът преодоля,
кредитирайки показанията на св. П..
Бяха кредитирани обясненията на З. в частта, в която тя признава
изготвянето на справка (извлечение) по сметката на Б. Д., която съхранявала до
задърЖ.ето й от органите на МВР. Съдът обаче не приема за правдоподобна частта
от обясненията на З. (кореспондираща и с обясненията на подс. К., които в тази
част съдът също не кредитира) относно причините за изготвянето на въпросното
извлечение – не за да се улесни извършването на престъплението по чл. 212 НК, а
за да се направи услуга. Подобна версия съдът намира за изцяло защитна. Тя
обаче е нелогична и се явява опровергана от всички останали доказателства и
установени факти.
Неправдоподобно е, според съда, да се касае за случайност, че подс. З. е
направила подобна “услуга”, във връзка с движението и наличността по сметката
на Д., кратко време след като го е обслужвала и е имала представа, че се касае
за заможен клиент на банката, приблизително по същото време, по което Д. е
отвлечен, противозаконно лишен от свобода и то именно в имота на З., след което
от банковите му сметки, вкл. от тази, за която З. е направила справка, е
извършено теглене и са направени опити за тегления на значителни парични суми. Подобна
съвкупност от косвени доказателства (улики), според съда, налага единствения
възможен извод – че подс. З. е изготвила справките за сметките на Д. именно с
посочената в обвинителния акт цел – да подпомогне и улесни извършването на
престъплението по чл. 212 НК, предмет на настоящото наказателно производство, в
което самата З., с оглед така установените нейни действия се явява съучастник –
помагач.
По отношение на обясненията на подс. Р. – дадени пред съда и прочетените от
досъдебното производство, дадени в присъствие на защитник и прочетени при
наличие на съгласие на страните. И по отношение на тези обяснения съдът
прецени, че следва да бъдат кредитирани в едни части, а в други – да не им бъде
дадена вяра. Така, съдът се довери на изнесеното в обясненията на подс. Р., че
действително е превозвал обв. Н. Х. при тегленето и опитите за теглене на пари
от банковите сметки на Б. Д., като така на практика е оказал помощ на извършителя на деянието по
чл. 212 НК – Н. Х..
На практика подс. Р. в обясненията си не отрича, че от обективна страна
действително е осъществил описаните в обвинителния акт действия. Оспорва
тяхната субективна съставомерност, като твърди, че не е знаел за действията на Х.,
респ. че им се е противопоставял. Именно в тази им част съдът прецени
обясненията на подс. Р. единствено като защитна версия, която обаче се явява
опровергана от останалите доказателства и не следва да се кредитира.
Обясненията на Р. противоречат на тези на Х., които са значително
по-убедителни, правдоподобни, логични и житейски достоверни. Очевидно е, че в
присъствието на подс. Р. са се случили редица от процесните събития, описани
по-горе, при което не е мислимо той да не е имал умисъл да действа като помагач
на обв. Х.. Ако не е желаел да вземе участие в осъществяване на престъплението,
той е могъл да преустанови участието си в него, но той очевидно не е сторил
това до края - до момента на задърЖ.ето на Х., което се дължи именно на
причината, че е имал общ умисъл с извършителя и неговите съучастници - да бъде
техен помагач.
Съдът не кредитира обясненията на подс. В. Й., в които той отрича
съпричастността си с престъпленията по чл. 142 и чл. 212 от НК. Видно от
обясненията на обв. Х. и обясненията на подс. Р., дадени на досъдебното
производство и приобщени по реда на чл. 279 от НПК със съгласие на всички
страни, вкл. на Й. и неговата защита, именно Й. е бил един от подбудителите и
основни организатори на процесните престъпления по чл. 142 и чл. 212 от НК.
Така, видно от обясненията на подс. Р. (т. 2, л. 6-гърба от ДП), Й. му обяснил,
че негов познат му предлагал да отвлекат някакъв старец, който бил самотен и
нямало кой да го търси, и да му се изтеглят парите. На активна роля в
отвличането на пострадалия Д. и в извършената документна измама сочат и
обясненията на обв. Х. – у подс. Й. се намирали документи на Д., включително
личната му карта; Й. заявил на Х., че ако стане проблем в хода на осъществяване
на престъпленията, старецът (т.е. пострадалия Д.) “ще даде фира – ще бъде залят
с киселина”. Именно подс. Й. бил този, който дал на Х. неистинското пълномощно,
заверено от нотариус К., на което бил придаден вид, че е подписано от Б. Д.. Подс.
Р. обяснява на ДП, че подс. Й. му е показал оригинал на договор за банков влог
с вписана в него сума над 50 000 щатски долара (53 900 – не точно), за който
договор Й. обяснил, че това са документите на стареца, за които са говорили
преди.
В обобщение, съвкупния анализ на обясненията на обв. Н. Х. и подс. Р. дава
възможност да се направи обоснован и несъмнен извод, че обясненията на подс. В.
Й. са израз единствено на предоставеното му от закона право на защита, а не се
явяват източник на достоверни доказателства за правнозначимите факти по делото.
Явявайки се опровергани от останалите кредитирани доказателства, обясненията на
Й. не се кредитираха от съда. Същевременно, съдът прие, че от коментираните
обяснения на обв. Н. Х. и подс. Р., както и от съвкупния анализ на всички
останали събрани доказателства, доказателствени средства и способи за
доказване, по изискуемия от чл. 303 НПК несъмнен и категоричен начин е доказано
участието на подс. Й. в престъпленията по чл. 142 и чл. 212 НК по описания в
обвинителния акт начин.
Съдът кредитира приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства и
доказателствени средства, с изключения на протоколите за личен обиск на лица по
реда на ЗМВР, по отношение на които са налице предпоставките по чл. 105, ал. 2 НПК – не са изготвени по реда на чл. 164 НПК, възпроизвеждащ дословно
съответната норма от НПК-отм. (от разследващ орган, в присъствие на две поемни
лица, с разрешение/одобрение на съдия от съответния първоинстанционен съд).
В тази връзка, по отношение на заключението на изготвената комплексна
експертиза (т. 2, л. 38 от ДП), съдът, макар и да прецени същото като
компетентно и обективно изготвено, прие, че то не способства за изясняване на
обстоятелствата по делото, т.к. вещото лице не е сравнявало надлежно иззети по
делото веществени доказателства. Едното от двете изследвани от експерта парчета
от въже (условен обект № 2) е иззето с протокол за полицейски обиск (по реда на
ЗМВР). Подобно веществено доказателство не е приобщено към доказателствената
съвкупност по установения в НПК ред, поради което ползването му в наказателното
производство не е допустимо, съгл. чл. 105, ал. 2 НПК.
Предвид казаното, съдът изключи и
цитираното веществено доказателство - 1 бр. въже с дължина 4.32 м., иззето с
протокол за полицейски обиск на А.К. от 12.12.01 г. от веществените
доказателства по делото. Цитираният протокол също не бе кредитиран от съда като
годно писмено доказателствено средство – не е съставен по реда на НПК (не са
присъствали две поемни лица, липсва разрешение/одобрение от съдия).
Независимо от така възприетия подход
на настоящата инстанция по отношение на коментираното веществено доказателство
(1 бр. въже с дължина 4.32 м.) , което обаче се явява и основното уличаващо
доказателство, на което се основава обвинението против подс. К., съдът прие, че
по делото са налице достатъчни по обем и интензитет доказателства за
виновността му и по двете, повдигнати спрямо него обвинения за извършени
престъпления – по чл. 142 от НК и по чл. 212 от НК. Дори и да бе кредитирано
въпросното веществено доказателство и следващите от него експертни изводи, това
не би било в полза на обвиняемото лице, а тъкмо обратното – в още по-голяма
степен би потвърдило и затвърдило формираните от съда изводи за неговата
виновност и съпричастност с процесните престъпни деяния.
Бяха кредитирани изготвените на ДП
протоколи за оглед на местопроизшествие от 12.12.2001 г. и 13.12.2001 г., както
и иззетите с тях веществени доказателства (ВД). При извършването на тези
процесуално-следствени действия не се констатираха нарушения на императивните
разпоредби на НПК. Предвид изземването на ВД чрез оглед, не е била нужна
санкция от съдия от съответния първостепенен съд.
Видно от кредитираното заключение на
СМЕ на ВД № 5/2002 г., по иззетите парчета от въже и потник са открити следи от
човешка кръв. Кръвта по потника е била в минимално количество, което не е
позволило извършването на последващи изследвания и анализи. За кръвта по въжето
е установено, че е група АВ /0/.
От същото заключение е видно, че по
изследваните угарки от цигари са открити биологични следи от лице с
кръвногрупова принадлежност 0 (алфа/бета) или несекретори на “А” и ”В”
аглутиногени в телесните си секрети. Това, според заключението на СМЕ на ВД №
203/2004 г. означава, че е възможно въпросните угарки да са пушени от подс. З.
и подс.К. и не е възможно следите по тях да са от лицата Х., Р., Й., Т..
Изготвената и кредитирана от съда ДНК-експертиза
е установила, че човешката кръв по иззетото въже и биологичния материал по
предоставения за сравнително изследване сравнителен материал от четка за зъби (иззета
при огледа в жилището на Б. Д.) произхожда от едно и също лице, т. е. от Б. С.Д..
Изцяло беше дадена вяра и на
обоснованото и мотивирано заключение на тройната графическа експертиза, видно
от което подписът за “Упълномощител” в нот. заверено пълномощно рег. №
24695/03.12.01 г. на нотариус Сл. К. не е положен от Б. С.Д..
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
По отношение на обвинението по чл.
142, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от НК /ред. ДВ, бр. 62/05.08.1997 г./, повдигнато
спрямо подс. А.Т.К. и подс. В.П.Й.:
При горната фактическа обстановка, съдът достигна до извод, че от обективна
и субективна страна подсъдимите А.Т.К. и В. П. Й. са извършили престъпление по
чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от НК
/ред. ДВ, бр. 62/05.08.1997 г./, като през нощта на 27-ми срещу 28-ми ноември 2001
г. в гр. С., от апартамент № 34 на бл. **********, заедно са отвлекли
пострадалия Б. С.Д. от неговото жилище, находящо се на горепосочения адрес,
транспортирали са го с таксиметров автомобил до вилата на подс. З. *** до гр.
Своге, където противозаконно са го лишили от свобода, завързвайки го с въже,
като така осъщественото процесно деяние е квалифицирано от обективна страна,
т.к. е извършено от две лица.
Авторството на това престъпление съдът
намира за установено въз основа на обясненията на обв. Н. Х., подс. Р.,
свидетелските показания, вкл. показанията на св. Т. и Й., писмените
доказателства и доказателствени средства, вкл. протоколите за оглед,
веществените доказателства.
Подсъдимите Й. и К. са разполагали с
документите на пострадалия Д.. По думите на Й., очевидно той е бил наясно и с
местонахождението на Д., като е давал уверение, че в случай на възникване на
проблем пострадалият “ще даде фира”. Именно Й. е разполагал с личната карта на Д.,
с оригинали на банковите му документи. При установените по-горе факти и с оглед
начинът на изчезване на Д., несъмнен за съда е изводът, че именно лицата, които
са отвлекли Д. и са го лишили от свобода, са разполагали с неговите документи
(лични и банкови). В случая – подсъдимите Й. и К..
Съпричастността на подс. К. към
деянието по чл. 142 НК съдът установява и от показанията на св. Т..
Обстоятелството, че подс.К. е разполагал с ключовете от жилището и автомобила
на Д. еднозначно сочи, че именно той е едно от лицата, отвлекли пострадалия и
лишили го противоправно от свобода. След извършване на престъплението, логично
извършителите са имали на разположение ключовете от жилището на Д..
На съпричастност към отвличането сочи
и установеното по делото поведение на подс.К.. Посещението в жилището и
склоняването на св.Т. да откара автомобила на Д. далеч от жилището му, очевидно
са сторени с цел да бъде в максимална степен минимизирана подозрителността на
обстоятелствата от изчезването на пострадалия. Логично е извършителите да са се
стремили да наложат версия, че Д. е отпътувал някъде с автомобила си. Доколкото
самият К. не е бил правоспособен водач на МПС, той логично е поискал и получил
съдействието на св. Т..
Изводът за авторството на деянието по
чл. 142 НК в лицето на подс.К. се подкрепя и от установеното от показанията на св.
Т. посещение на същия в Ромча. Именно в това населено място, във вилата, обитавана
от него и подс. З., несъмнено е установено от извършения оглед, иззетите ВД и
приетите експертни заключения (на СМЕ на ВД и ДНК-експертиза), че се е намирал
пострадалият Б. Д.. Негов биологичен материал е открит по иззето от имота въже,
поради което е вън от съмнение, че именно там пострадалият е дърЖ. (завързан) и
лишен от свобода след неговото отвличане.
На съпричастност на подс. К. и подс.Й.
към процесното деяние по чл. 142 НК сочат и показанията на св. Й., който към
инкриминирания момент е превозил с таксиметров автомобил “възрастен човек”,
придружаван от подс. К. и подс. Й. от
кв. *********** (местоживеенето на Д.) до с. ****(мястото, където се установява
Д. да е бил противозаконно дърЖ. след отвличането му). Възрастният мъж, който св.Й.
не видял добре, седял на задната седалка в автомобила и по време на пътуването
до ****не казал нищо – по думите на
свидетеля “спял или нещо такова”. Очевидно пострадалият е бил приведен в
състояние и му е било въздействано по начини, които не са му позволявали да оказва дейна съпротива и/или
да потърси помощ от таксиметровия водач.
От обективна
страна текстът на чл. 142 НК в приложимата редакция към ДВ, бр. 62/05.08.1997
г. предвижда за съставомерността на деянието кумулативното изискване за наличие
на отвличане и на противозаконно лишаване от свобода на пострадалия. В случая
това изискване е удовлетворено. Доказано е по делото както отвличането на
пострадалия Д. от неговото жилище през нощта на 27-28.11.2001 г. и
преместването му до с. Вл.Тричков, кв.Ромча, така и противоправното му, без
наличие на надлежно основание за това, лишаване от конституционното му право на
свобода на посоченото място – във вилата на подс. З.. При отвличането извършителят принудително променя
разположението на пострадалия в пространството, лишавайки го от възможността
сам да определя местоположението си. Противозаконното лишаване от свобода е
налице тогава, когато принудително е
ограничена възможността за свободно придвижване на пострадалия. Видно от
обясненията на Н. Х. и намерените биологични следи по изследването въже, иззето
от вилата в Ромча, пострадалият Д. е пребивавал във въпросната вила противно на
волята си (завързан) от деня на неговото отвличане поне до момента на
извършване на тегленето и опитите за теглене на парични суми от банковите му
сметки. Установената по делото фактология, съчетана и с последвалите
противоправни тегления на суми от банковите сметки на Д., извършени с
неистинско пълномощно, изключват доброволността в неговите действия.
Налице
е и квалифициращото обстоятелство по чл. 142, ал. 2, т. 2 НК – престъплението е
извършено от две лица по см. на чл. 97, т. 12 от НК, доколкото в самото му
изпълнение са участвали подс. К. и подс.Й..
От
обективна страна е налице форма на съучастие – съизвършителство по см. на чл.
20, ал. 2 НК, доколкото подсъдимите са взели участие в самите актове, включени
в състава на престъплението – отвличане и противозаконно лишаване от свобода на
пострадалия Д..
От субективна страна подсъдимите К. и Й. са действали виновно, при форма на
вината пряк умисъл. Предвиждали са общественоопасния характер на деянието си,
както и неговите общественоопасни последици, като пряко са целели настъпването
на вредоносния резултат. Имали са ясно формирана представа, че престъплението
извършват в съучастие помежду си като извършители и пряко са целели своето
(съ)участие в престъпното деяние.
Предвид изложеното, съдът призна подс. А.Т.К. и подс.В. П. Й. за виновни в
извършването на престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от НК /ред. ДВ, бр. 62/05.08.1997
г./.
По отношение на обвиненията по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, пр.2, вр. чл.20,
ал. 3 и ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 2, ал. 1
от НК /ред. Д.В. бр. 10/05.02.1993 г./ против подс. А.Т.К. и подс. В.П.Й.:
При горната фактическа обстановка съдът прие, че подс. В.П.Й. е осъществил
престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, пр.2, вр. чл.20, ал. 3 и ал. 4, вр.
ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 2, ал. 1 от НК /ред. Д.В.
бр. 10/05.02.1993 г./, като през периода от 03.12.2001 г. до 04.12.2001 г. в
гр. С., действайки като подбудител и помагач, в съучастие с А.Т.К. /подбудител
и помагач/, Р.З.З. /помагач/, И.С.Р. /помагач/ и Н. А.Х. /извършител - починал
- Акт за смърт № 237/03.04.2005г./, при условията на продължавано престъпление,
когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни
състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, чрез използване на неистински документ - Пълномощно с
нотариална заверка от 03.12.2001 г., вписано под peг. № 24695 в регистъра на
нотариус № 270 на СРС - С.К.К., на което е придаден вид, че е подписано от Б. С.Д.
като упълномощител в полза на Н. А.Х., от различни банки направил опит да
получи без правно основание чуждо движимо имущество - парична сума в общ размер
на 241 638,08 лева от сметките на Д., с намерение да ги присвои, като документната
измама е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, както
следва:
- на 03.12.2001 г. в гр. С., в ТБ Б. АД, клон Централен, находящ се на пл.
”*********, действайки като подбудител и помагач, в съучастие с А.Т.К. /помагач
и подбудител/, И.С.Р. /помагач/, Р.З.З. /помагач/ и Н. А.Х. /извършител -
починал/, чрез използване на неистински документ - Пълномощно с нотариална
заверка от 03.12.2001 г., вписано под peг. № 24695 в регистъра на нотариус №
270 на СРС - С.К.К., на което е придаден вид, че е подписано от Б. С.Д. като
упълномощител в полза на Н. А.Х. да оперира с банковите му сметки в банката,
което Х. представил пред банковия служител М.Б.С. - касиер на каса № 9 при ТБ Б.
АД и получил без правно основание чужди движимо имущество - парична сума в
размер на 7 000 щатски долара, равностойни на 15 339,87 лв. /по курс на БНБ за
деня: 1 щ.долар = 2,191410 лв./, която Х. изтеглил с дебитно авизо №
78/096/631539 от 03.12.2001 г. от сметката на Д. с № ********** в ТБ Б. АД, с
намерение да го присвои, като документната измама е в особено големи размери,
представляваща особено тежък случай, и помагачеството се изразява в това, че
умишлено е улеснил извършването на престъплението, чрез съвети и набавяне на
средства - сдобил се с Договор за срочен влог в ТБ Б. АД и номера на сметката
на Д., личната му карта и банкови извлечения, от които е видно движението на
средствата, наличността по сметката и олихвяването им и подсигурил неистинския
документ - Пълномощно от 03.12.2001 г., на което е придаден вид, че е подписано
от Д., а подбудителството се изразява в умишлено склоняване на Н. А.Х. да
извърши и И.С.Р. да подпомогне извършването на престъплението;
- на 04.12.2001 г., в гр.С., в ТБ ДСК ЕАД, банков клон на ул. ”***********,
действайки като подбудител и помагач в съучастие с А.Т.К. /подбудител и
помагач/, И.С.Р. /помагач/, Р.З.З. /помагач/ и Н. А.Х. /извършител - починал/,
чрез използване на неистински документ - Пълномощно с нотариална заверка от
03.12.2001 г., вписано под peг. № 24695 в регистъра на нотариус № 270 на СРС - С.К.К.,
на което е придаден вид, че е подписано от Б. С.Д. като упълномощител в полза
на Н. А.Х. да оперира с банковите му сметки в банката, което Х. представил пред
банков служител Е.Б.Й. - касиер на фронт-офис валутно гише № 19 в ТБ ДСК ЕАД и
направил опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество - парична
сума в размер на 53 000 щатски долара, равностойни на 116444,71 лв. /по курс на
БНБ за деня 1 щ. долар=2,197070 лв./ от сметката на Д. № *********** в ТБ ДСК
ЕАД, с намерение да го присвои, като документната измама е в особено големи
размери, представляваща особено тежък случай, и опита е останал недовършен по
независещи от дееца причини /Х. е отпратен от служители на банката под предлог,
че трябва да подаде предварителна заявка за извършване на банковата операция и
същата ще бъде извършена два дни от подаване на заявката/, като помагачеството
се изразява в това, че умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез
съвети и набавяне на средства - сдобил се е с Договор за срочен влог в ТБ ДСК
ЕАД и номера на сметката на Д., личната му карта и банкови извлечения , от
които е видно движението на средствата, наличността по сметката и олихвяването
им и подсигурил неистинския документ - Пълномощно, на което е придаден вид, че
е подписано от Д., а подбудителството се изразява в умишлено склоняване на Н. А.Х.
да извърши и И.С.Р. да подпомогне извършването на престъплението;
- на 04.12.2001 г., около 15,30 часа, в гр.С., в ТБ Б. АД, клон Централен,
находящ се на пл.”*********, действайки като подбудител и помагач в съучастие с
А.Т.К. /подбудител и помагач/, И.С.Р. /помагач/, Р.З.З. /помагач/ и Н. А.Х.
/извършител - починал/, чрез използване на неистински документ - Пълномощно с
нотариална заверка от 03.12.2001 г., вписано под peг. № 24695 в регистъра на
нотариус № 270 на СРС - С.К.К., на което е продаден вид, че е подписано от Б. С.Д.
като упълномощител в полза на Н. А.Х. да оперира с банковите му сметки в
банката, което Х. представил пред банков служител Д.В.Т. - касиер при ТБ Б. АД
и направил опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество -
парична сума в размер на 50 000 щатски долара, равностойни на 109853,50 лв. /по
курс на БНБ за деня 1 щ. долар=2,197070 лв./ от сметката на Д. №***********в ТБ
Б. АД, с намерение да го присвои, като документната измама е в особено големи
размери, представляваща особено тежък случай, и опита е останал недовършен по
независещи от дееца причини /Х. е отпратен от служители на банката да се яви на
следващия ден, когато е задърЖ. от органите на МВР/, като помагачеството се
изразява в това, че умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез
съвети и набавяне на средства - сдобил се е с Договор за срочен влог в ТБ Б. АД
и номера на сметката на Д., личната му карта и банкови извлечения, от които е
видно движението на средствата, наличността по сметката и олихвяването им и
подсигурил неистинския документ - Пълномощно, на което е придаден вид, че е подписано
от Д., а подбудителството се изразява в умишлено склоняване на Н. А.Х. да
извърши и И.С.Р. да подпомогне извършването на престъплението.
Същевременно, съдът прие, че от обективна и субективна страна подс. А.Т.К.
също е реализирал всички признаци на състава по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1,
пр.2, вр. чл.20, ал. 3 и ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1,
вр. чл. 2, ал. 1 от НК /ред. Д.В. бр. 10/05.02.1993 г./, като през периода от
03.12.2001 г. до 04.12.2001 г. в гр. С., действайки като подбудител и помагач в
съучастие с В.П.Й. /подбудител и помагач/, Р.З.З. /помагач/, И.С.Р. /помагач/ и
Н. А.Х. /извършител - починал Акт за смърт № 237/03.04.2005г./, при условията
на продължавано престъпление, когато две или повече деяния, които осъществяват
поотделно един или различни състави на едно и също престъпление са извършени
през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, чрез използване на неистински
документ - Пълномощно с нотариална заверка от 03.12.2001 г., вписано под peг. №
24695 в регистъра на нотариус № 270 на СРС - С.К.К. , на което е придаден вид,
че е подписано от Б. С.Д. като упълномощител в полза на Н. А.Х., от различни
банки направил опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество -
парична сума в общ размер на 241 638,08 лева от сметките на Д., с намерение да
ги присвои като документната измама е в особено големи размери, представляваща
особено тежък случай, както следва:
- на 03.12.2001 г. в гр. С., в ТБ Б. АД, клон Централен, находящ се на пл.”*********,
действайки като подбудител и помагач в съучастие с В.П.Й. /помагач и
подбудител/, И.С.Р. /помагач/, Р.З.З. /помагач/ и Н. А.Х. /извършител - починал/,
чрез използване на неистински документ - Пълномощно с нотариална заверка от
03.12.2001 г., вписано под peг. № 24695 в регистъра на нотариус № 270 на СРС - С.К.К.,
на което е придаден вид, че е подписано от Б. С.Д. като упълномощител в полза
на Н. А.Х. да оперира с банковите му сметки в банката, което Х. представил пред
банковия служител М.С. - касиер на каса № 9 при ТБ Б. АД и получил без правно
основание чужди движимо имущество - парична сума в размер на 7 000 щатски
долара, равностойни на 15 339,87 лв. /по курс на БНБ за деня: 1 щ.долар =
2,191410 лв./, която Х. изтеглил с дебитно авизо № 78/096/631539 от 03.12.2001
г. от сметката на Д. № ********** в ТБ Б. АД, с намерение да го присвои, като
документната измама е в особено големи размери, представляваща особено тежък
случай, и помагачеството се изразява в това, че умишлено е улеснил извършването
на престъплението, чрез съвети и набавяне на средства - сдобил се с Договор за
срочен влог в ТБ Б. АД и номера на сметката на Д., личната му карта и банкови
извлечения, от които е видно движението на средствата, наличността по сметката
и олихвяването им и подсигурил неистинския документ - Пълномощно от 03.12.2001
г., на което е продаден вид, че е подписано от Д., а подбудителството се
изразява в умишлено склоняване на Н. А.Х. да извърши и В.П.Й. да подпомогне
извършването на престъплението;
- на 04.12.2001 г., в гр.С., в ТБ ДСК ЕАД, банков клон на ул."***********,
действайки като подбудител и помагач в съучастие с В.П.Й. /подбудител и
помагач/, И.С.Р. /помагач/, Р.З.З. /помагач/ и Н. А.Х. /извършител - починал/,
чрез използване на неистински документ - Пълномощно с нотариална заверка от
03.12.2001 г., вписано под peг. № 24695 в регистъра на нотариус № 270 на СРС - С.К.К.,
на което е продаден вид, че е подписано от Б. С.Д. като упълномощител в полза
на Н. А.Х. да оперира с банковите му сметки в банката, което Х. представил пред
банков служител Е.Б.Й. - касиер на фронт-офис валутно гише № 19 в ТБ ДСК ЕАД и
направил опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество - парична
сума в размер на 53000 щатски долара, равностойни на 116444,71 лв. /по курс на
БНБ за деня 1 щ. долар=2,197070 лв./ от сметката на Д. № *********** в ТБ ДСК
ЕАД, с намерение да го присвои, като документната измама е в особено големи
размери, представляваща особено тежък случай, и опита е останал недовършен по
независещи от дееца причини /Х. е отпратен от служители на банката под предлог,
че трябва подаде предварителна заявка за извършване на банковата операция и
същата ще бъде извършена два дни от подаване на заявката/, като помагачеството
се изразява в това, че умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез
съвети и набавяне на средства - сдобил се е с Договор за срочен влог в ТБ ДСК
ЕАД и номера на сметката на Д., личната му карта и банкови извлечения, от които
е видно движението на средствата, наличността по сметката и олихвяването им. и
подсигурил неистинския документ - Пълномощно, на което е придаден вид, че е
подписано от Д., а подбудителството се изразява в умишлено склоняване на Н. А.Х.
да извърши и В.П.Й. да подпомогне извършването на престъплението;
- на 04.12.2001 г., около 15,30 часа, в гр. С., в ТБ Б. АД, клон Централен,
находящ се на пл. ”*********, действайки като подбудител и помагач в съучастие
с В.П.Й. / подбудител и помагач/, И.С.Р. /помагач/, Р.З.З. /помагач/ и Н. А.Х.
/извършител - починал/, чрез използване на неистински документ - Пълномощно с
нотариална заверка от 03.12.2001 г., вписано под peг. № 24695 в регистъра на
нотариус № 270 на СРС - С.К.К., на което е придаден вид, че е подписано от Б. С.Д.
като упълномощител в полза на Н. А.Х. да оперира с банковите му сметки в
банката, което Х. представил пред банков служител Д.В.Т. - касиер при ТБ Б. АД
и направил опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество -
парична сума в размер на 50 000 щатски долара, равностойни на 109853,50 лв. /по
курс на БНБ за деня 1 щ. долар=2,197070 лв./ от сметката на Д. №***********в ТБ
Б. АД, с намерение да го присвои, като документната измама е в особено големи
размери, представляваща особено тежък случай, и опита е останал недовършен по
независещи от дееца причини /Х. е отпратен от служители на банката да се яви на
следващия ден, когато е задърЖ. от органите на МВР/, като помагачеството се
изразява в това, че умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез
съвети и набавяне на средства - сдобил се е с Договор за срочен влог в ТБ Б. АД
и номера на сметката на Д., личната му карта и банкови извлечения, от които е
видно движението на средствата, наличността по сметката и олихвяването им и
подсигурил неистинския документ - Пълномощно, на което е придаден вид, че е
подписано от Д., а подбудителството се изразява в умишлено склоняване на Н. А.Х.
да извърши и В.П.Й. да подпомогне извършването на престъплението.
Участието на двамата подсъдими в извършването на престъплението по чл. 212
от НК съдът намира за безспорно установено най-вече въз основа на обясненията
на обв. Х. и подс. Р.. Видно от тях, именно Й. (“В.”) и К. са имали водещата,
най-дейна роля при планирането и осъществяването на престъплението. На практика
именно те са направили възможна неговата реализация, отвличайки пострадалия Д.
и снабдявайки се с неговите лични и банкови документи. Подс. К. е подсигурил,
чрез подс. З., извлечения от сметките на пострадалия. Активни действия на подс.К.
във връзка с отвличането на Д. и неговото прикриване, което отвличане на свой
ред несъмнено е сторено с цел да се улесни и осъществи документната измама, се
установяват и от свидетелските показания, подробно обсъдени вече в настоящите
мотиви на съответното систематично място.
От обективна страна подс. Й. и подс.К. не са взели участие в самото
изпълнително деяние на процесното престъпление по чл. 212 НК. Подсъдимите Й., К.,
З. и Р. и обв. Х. (починал) са действали помежду си като съучастници. Пряк
извършител по см. на чл. 20, ал. 2 НК обаче е бил единствено обв. Н. Х.,
доколкото само той с действията си е причинил и е направил опит чрез ползването
на неистинското пълномощно, с нотариална
заверка на подпис от подс. К., да причини имотна вреда на Б. Д.. Подс. Й. и К.
са действали като подбудители и помагачи по смисъла на чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК. Те са склонили останалите съучастници да вземат участие в престъплението
(видно от обясненията на Х., Р., З. –частично) и умишлено са улеснили
извършването на престъплението по чл. 212 НК чрез съвети и набавяне на
средства, съобразно посоченото по-горе.
В процесния случай документната измама е извършена от Х. чрез използване на
неистински документ – пълномощно. Изразява се в получаване на чуждо
(собственост на Б. Д.) движимо имущество – парични средства по негови банкови
сметки. Собствеността върху паричните средства е несъмнено установена от
приложените по делото писмени доказателства.
Съгласно дефинитивната разпоредба на
чл. 93, т. 6 от НК, “неистински документ” е този, на
който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго
лице, а не на това, което действително го е съставило. Завереното от нотариус К.
пълномощно отговаря в пълнота на посочената дефиниция. По експертен път е
установено, че подписът за “Упълномощител” не е положен от посочения като автор
на пълномощното Б. Д.. От обстоятелствата по делото еднопосочно следва, че в
случая това е било и обективно невъзможно. Допълнителни съображения в тази
насока съдът излага и по-долу във връзка с престъплението по чл. 311 НК.
Пълномощното като неистински диспозитивен документ е било
използвано, за да се получи чуждото движимо имущество – парични суми от
банковите сметки на титуляра на тези сметки – Б. Д.. При документната измама неистинският
документ се използува именно като средство за въвеждане, поддърЖ.е или
използуване на заблуждение в длъжностните или други лица, които упражняват
фактическа власт върху инкриминираното имущество, или пък за използуване на
тяхната неопитност или неосведоменост, за да извършат действия на юридическо
или фактическо разпореждане с това имущество. Под влияние на това заблуждение
съответните оправомощени лица (в случая – банкови служители от Б.ДСК и Б.)
предават или изплащат, или нареждат на други лица, които държат това имущество,
да го предадат или изплатят (в случая – от банковите сметки на Б.Д.).
Следователно, инкриминираният документ (пълномощното) създава привидното
основание, че този, който получава имуществото (обв. Н. Х.), има право на това. В изложения смисъл са задължителните за
съдилищата указания на ППВС № 8/78 г. по н.д. № 5/78 г.
В
цитираното ППВС е разяснено още, че престъпление по чл. 212, ал. 1 НК има както
когато деецът сам е съставил документ с невярно съдърЖ.ие, неистински или
преправен документ и после лично или посредствено го е използвал, така и когато
само с използван такъв документ, съставен от другиго (както е в процесния
случай – Х. е ползвал съставен от другиго документ – пълномощно). Самото
съставяне на документите по чл. 308 - 315 НК не е елемент от състава на
престъплението, защото в изпълнителното деяние влиза само ползването му.
Квалификацията на деянието по чл. 212 НК обаче изключва отделното приложение и
на чл. 308 - 316 НК, защото съгласно възприетия в глава девета -
"Документни престъпления" - принцип, не може да се търси отговорност
и за съставянето, и за използването на неистинския или преправен документ, или
за документа с невярно съдърЖ.ие. Като е употребил понятието
"документи", законодателят е имал предвид всички видове неистински,
поправени или с невярно съдърЖ.ие - както официалните по смисъла на чл. 93, т.
5 НК, така и частните документи, доколкото по силата на нормативен акт могат да
служат като основание за получаване на
имущество и без съдърЖ.ието им допълнително да е включено в други
официални документи.
Лицето,
което използва документа, носи наказателна отговорност по чл. 212, ал. 1 НК
независимо от това, дали може да се търси отговорност от съставителя му. Достатъчно
е този, който използва документа, да съзнава, че е с невярно съдърЖ.ие,
неистински или преправен, и че няма правно основание въз основа на което да
получи обществено имущество.
За
състава на престъплението по чл. 212, ал. 1 НК е необходимо субектът на
престъплението реално да получи общественото имущество. В случая при първото от
трите включени в продължаваното престъпление деяния обв. Х. реално е получил
сумата от 7000 щ.д. При вторите две деяния – касае се за опит за престъпление
по чл. 212 НК.
От обективна страна, налице е именно продължавано престъпление по смисъла
на чл. 26, ал. 1 от НК. В случая са налице три отделни деяния, осъществяващи
състави на престъплението “документна измама”, като помежду им несъмнено е
налице изискуемата от закона обективна и субективна връзка.
Само първото от деянията, извършено на 03.12.2001 г., изразяващо се в
изтегляне в брой от обв. Х. на сумата от 7000 щатски долара, съставлява
довършено престъпление, доколкото с изтеглянето на сумата за пострадалия Б. Д.
е настъпила имотна вреда – активите на неговото имущество (балансът на
банковата му сметка) е намалял.
Съгласно чл. 26, ал. 5 НК, процесната престъпна деятелност следва да се
квалифицира като опит по см. на чл. 18, ал. 1 от НК към престъпление по чл. 212
от НК, доколкото две от общо трите деяния са останали недовършени на фазата на
опита, макар и по независещи от извършителя Х. причини. Същевременно, следва да
се отчита и обстоятелствата, че потенциалната имуществена вреда от деянията,
които са останали недовършени, значително и в пъти надхвърля тази, причинена
при довършеното деяние.
Съобразно чл. 26, ал. 2 от НК, релевантен в случая при определяне на
размера на вредата е общият престъпен резултат в размер на инкриминираната с
обвинителния акт обща сума от 241 638,08 лева, която е направен опит да бъде
изтеглена от сметките на Б. Д.. От тази сума успешно са били изтеглени 7 000
щатски долара с левова равностойност 15 339,87 лева, а по отношение на
разликата е налице опит.
Предвид така установеният размер на вредата от 241 638,08 лева и предвид
дефинитивната разпоредба на чл. 97, т. 8 от НК, съдът прие, че по отношение на
престъплението, извършено от Й.
и К. е налице квалифициращото обстоятелство по чл. 212, ал. 4, вр. чл.
2, ал. 1 от НК /в приложимата редакция към ДВ, бр. 10/05.02.1993 г./ -
документната измама е в особено големи размери и представлява особено тежък
случай.
Наличието
на “особено големи размери” по см. на ТР № 1/98 г. на ОСНК на ВКС е въпрос на
елементарни математически изчисления. Съгласно ПМС № 209/21.09.2001 г.,
минималната работна заплата (МРЗ) за страната е установена в размер на 100,00
лева. Следователно, критерият за “особено големи размери” или 140 МРЗ е
удовлетворен при вреда от 14 000 лева, а процесната е в пъти по-голяма -
241638,08 лева.
Съдът прие, че извършената документна измама следва да се квалифицира като
“особено тежък случай” по см. на чл. 97, т. 8 НК, съобразно критериите,
заложени в ППВС № 3/1970 г., към което препраща и ППВС № 8/1978 г. В състава на
процесното престъпление са включени три отделни деяния, едното от които –
довършено престъпление. За улесняване извършването на престъплението по чл. 212
от НК са били извършени и другите две престъпления, предмет на настоящото наказателно
производство – по чл. 142 НК и по чл. 311 от НК. Отвличането и противозаконното
лишаване от свобода на пострадалия, насочени към улесняване на документната
измама, според съдебния състав, изключително много завишават обществената
опасност на деянието и на извършителите. Касае се за престъпление, съществено
отличаващо се от обикновените случаи на подобни деяния. Налице е форма на
усложнена престъпна дейност – съучастие, при което едно от лицата е рецидивист.
Механизмът на извършване на престъплението разкрива внимателно планиране,
комбинативност, престъпна упоритост, които допълнително завишават и без друго
изключително високата обществена опасност на деянието и дееца. Изчислената
вреда многократно (над седемнадесет пъти) надхвърля установения с ТР № 1/98 г.
критерий за “особено големи размери”.
Ето защо, адекватно на извършеното се явява обвинението по чл. 212, ал. 4,
вр. чл. 2, ал. 1 от НК /в приложимата редакция към ДВ, бр. 10/05.02.1993 г./ и съдът призна подс. Й. и подс.К. за
виновни именно по повдигнатото им квалифицирано обвинение по ал. 4 на
чл. 212 от НК (в предходната му редакция).
От субективна страна подс. Й.
и подс.К. са действали виновно, при форма на вината пряк умисъл.
Предвиждали са общественоопасния характер на деянието си, както и неговите
общественоопасни последици, като пряко са целяли настъпването на вредоносния
резултат. Подс. Й. и подс.К. са
имали ясно формирана представа, че престъплението извършват в съучастие с
останалите подсъдими и пряко са целели тяхното и своето (съ)участие в
престъпното деяние.
По отношение на обвинението срещу
подс. Р.З.З. за престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20,
ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1 от НК
/ред. ДВ, бр. 10/05.02.1993 г./:
При горепосочените факти, съдът прие за несъмнено доказано, че от обективна
и субективна страна подс. Р.З.З. е осъществила всички признаци на състава на
престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1,
вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1 от НК /ред. ДВ, бр.
10/05.02.1993 г./, като през периода от 03.12.2001 г. до 04.12.2001 г. в гр. С.,
действайки като помагач в съучастие с А.Т.К. /подбудител и помагач/, И.С.Р. /също
помагач/, В.П.Й. /подбудител и помагач/ и Н. А.Х. /извършител, спрямо когото
наказателното производство е прекратено, поради смърт, видно от Акт за смърт №
237/03.04.2005г./, при условията на продължавано престъпление, когато две или
повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и
също престъпление са извършени през непродължителни периоди от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, чрез използване
на неистински документ - Пълномощно с нотариална заверка от 03.12.2001 г.,
вписано под рег. № 24695 в регистъра на нотариус № 270 на СРС - С.К.К., на
което е придаден вид, че е подписано от Б. С.Д. като упълномощител в полза на Н.
А.Х., от различни банки е направил опит да получи без правно основание чуждо
движимо имущество - парична сума в общ размер на 241 638,08 лева от сметките на
Д., с намерение да ги присвои, като документната измама е в особено големи
размери, представляваща особено тежък случай, както следва:
- на 03.12.2001 г. в гр. С., в ТБ Б. АД, клон Централен, находящ се на
пл.”Света Неделя” N2 7, действайки като помагач в съучастие с А.Т.К. /помагач и
подбудител/, В.П.Й. /подбудител и помагач/, И.С.Р. /помагач/ и Н. А.Х. /извършител,
спрямо когото наказателното производство е прекратено, поради смърт/, чрез
използване на неистински документ - Пълномощно с нотариална заверка от
03.12.2001 г., вписано под рег. № 24695 в регистъра на нотариус № 270 на СРС - С.К.К.,
на което е придаден вид, че е подписано от Б. С.Д. като упълномощител в полза
на Н. А.Х. да оперира с банковите му сметки в банката, което Х. представил пред
банковия служител М.Б.С. - касиер на каса № 9 при ТБ Б. АД и получил без правно
основание чужди движимо имущество - парична сума в размер на 7 000 щатски
долара, равностойни на 15 339,87 лв. /по курс на БНБ за деня: 1 щ.долар =
2,191410 лв./, която Х. изтеглил с дебитно авизо № 78/096/631539 от 03.12.2001
г. от сметката на Д. № ********** в ТБ Б. АД, с намерение да го присвои, като
документната измама е в особено големи размери, представляваща особено тежък
случай, и помагачеството на подс. З. се изразява в това, че умишлено е улеснила
извършването на престъплението, чрез съвети и набавяне на средства -
подсигуряване на банкови извлечения по движението на сметките на Б. Д. в ТБ “Б.”
АД, където работела по силата на трудов договор на длъжност „специалист банкови
продукти” и имала достъп (чрез потребителско име и парола) до информацията за
сметките на физически и юридически лица - клиенти на ТБ “Б. АД”, клон “Централен”,
от които е видно движението средствата, наличността по сметката и олихвяването
им и част от същите са били предадени от нея на подс. А.Т.К.;
- на 04.12.2001 г., в гр. С., в ТБ ДСК ЕАД, банков клон на ул. “***********,
действайки като помагач в съучастие с подс. А.Т.К. /подбудител и помагач/, подс.
В.П.Й. /подбудител и помагач/, подс. И.С.Р. /също помагач/ и обв. Н. А.Х.
/извършител, спрямо когото наказателното производство е прекратено, поради
смърт/, чрез използване на неистински документ - Пълномощно с нотариална
заверка от 03.12.2001 г., вписано под рег. № 24695 в регистъра на нотариус №
270 на СРС - С.К.К., на което е придаден вид, че е подписано от Б. С.Д. като
упълномощител в полза на Н. А.Х. да оперира с банковите му сметки в банката,
което Х. представил пред банков служител Е.Б.Й. - касиер на фронт-офис валутно
гише № 19 в ТБ ДСК ЕАД и направил опит да получи без правно основание чуждо
движимо имущество - парична сума в размер на 53000 щатски долара, равностойни
на 116444,71 лв. /по курс на БНБ за деня 1 щ. долар=2,197070 лв./ от сметката
на Д. № *********** в ТБ ДСК ЕАД, с намерение да го присвои, като документната
измама е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, и опита
е останал недовършен по независещи от дееца причини /Х. е отпратен от служители
на банката под предлог, че трябва подаде предварителна заявка за извършване на
банковата операция и същата ще бъде извършена два дни от подаване на заявката/,
като помагачеството на подс. З. се изразява в това, че умишлено е улеснила
извършването на престъплението чрез съвети и набавяне на средства -
подсигуряване на банкови извлечения по движението на сметките в ТБ Б. АД,
където работела на трудов договор на длъжност „специалист банкови продукти” и
имала парола и потребителско име, даващи право на достъп до сметки на физически
и юридически лица клиенти на ТБ Б. АД клон Централен, от които е видно
движението средствата, наличността по сметката и олихвяването им и част от същите
са били предадени от нея на А.Т.К.;
- на 04.12.2001 г., около 15,30 часа, в гр .С., в ТБ Б. АД, клон Централен,
находящ се на пл.”*********, действайки като помагач в съучастие с А.Т.К. /
подбудител и помагач/, В.П.Й. /подбудител и помагач/, И.С.Р. /помагач/ и Н. А.Х.
/извършител - починал/, чрез използване на неистински документ - Пълномощно с
нотариална заверка от 03.12.2001 г., вписано под рег. № 24695 в регистъра на
нотариус № 270 на СРС - С.К.К., на което е придаден вид, че е подписано от Б. С.Д.
като упълномощител в полза на Н. А.Х. да оперира с банковите му сметки в
банката, което Х. представил пред банков служител Д.В.Т. - касиер при ТБ Б. АД
и направил опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество -
парична сума в размер на 50 000 щатски долара, равностойни на 109 853,50 лв.
/по курс на БНБ за деня 1 щ. долар=2,197070 лв./ от сметката на Д. №***********в
ТБ “Б.” АД, с намерение да го присвои, като документната измама е в особено
големи размери, представляваща особено тежък случай, и опита е останал
недовършен по независещи от дееца причини /Х. е отпратен от служители на
банката да се яви на следващия ден, когато е задърЖ. от органите на МВР/, като
помагачеството на подс. З. се изразява в това, че умишлено е улеснила
извършването на престъплението чрез съвети и набавяне на средства -подсигуряване
на банкови извлечения по движението на сметките в ТБ “Б.” АД, където работела
на трудов договор на длъжност „специалист банкови продукти” и имала парола и
потребителско име, даващи право на достъп до сметки на физически и юридически
лица клиенти на ТБ “Б.” АД, клон Централен, от които е видно движението средствата,
наличността по сметката и олихвяването им и част от същите са били предадени от
нея на А.Т.К..
От обективна страна подс. З. не е взела участие в самото изпълнително деяние
на процесното престъпление по чл. 212 НК. Подсъдимите Й., К., З. и Р. и обв. Х.
(починал) са действали помежду си като съучастници. Пряк извършител по см. на
чл. 20, ал. 2 НК обаче е бил единствено обв. Н. Х., доколкото само той с
действията си е причинил и е направил опит чрез ползването на неистинското
пълномощно, с нотариална заверка на
подпис от подс. К., да причини имотна вреда на Б. Д.. Подс. З. е действала като
“помагач” по смисъла на чл. 20, ал. 4 от НК. Тя умишлено е улеснила
извършването на престъплението по чл. 212 НК чрез съвети и набавяне на средства
- подсигуряване на банкови извлечения по движението на сметките на Д. в ТБ “Б.”
АД, където работела на трудов договор на длъжност „специалист банкови продукти”
и е имала достъп (парола и потребителско име), даващ й право да борави със
сметки на физически и юридически лица - клиенти на ТБ “Б.” АД, клон Централен,
от които извлечения (справки) е било видно движението на средствата,
наличността по сметките и олихвяването им, и екземпляри от извлеченията са били
предадени от нея на подс. А.К. (подбудител и помагач).
От показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие банкови
служители на “Б.” АД (напр. св. П., Т. и
др) и представените документи от трудовото досие на подс. З., се доказа, че по
принцип З. е имала достъп до всички извлечения на клиенти, както и до
информацията за техните сметки – колко сметки има клиента, вида на сметките,
наличности, движения и др.
Конкретно по отношение на постр. Б. Д.
се установи, че подс. З. е имала ясна представа, че се касае за “заможен
клиент” на банката. От показанията на св. Т.П., подкрепени от показанията на
св. Л. А., поради което и изцяло кредитирани от съда, се установи, че подс.З. е
взела участие в обслужването на Д. на 22.11.2001 г. (седмица преди отвличането
на Д.), при което той е изтеглил касово сумата от 60 хил. щ.д.
При установения достъп на подс.З. до
извлеченията по сметките на Д., както и при наличните доказателства за налични
у подсъдимите такива извлечения, по отношение на които дори е бил направен опит
да бъдат унищожени, единствения логичен, достоверен и доказателствено обезпечен
извод се явява именно този, обективиран в обвинителния акт – че подс. З.,
действайки като помагач на останалите подсъдими, умишлено е улеснила
извършването на престъплението по чл. 212 от НК – чрез съвети и подсигуряване
на средства – извлечения по банкови сметки.
Самите извлечения, макар и да не са били нужни за изтеглянето на сумите от
сметката на Д. в “Б.” АД, са направили възможно и улеснили извършването на
документната измама (чл. 212 НК), т.к. са дали точна информация на прекия
извършител – обв.Н. Х. и останалите съучастници за наличността по банковите
сметки на Б. Д.. Именно наличието на такава информация очевидно обяснява и
извършването на втория опит (неуспешен) за теглене на пари от сметката. Благодарение
на извлечението от сметката, съучастниците в извършеното престъпление са имали
и формирана представа за общата сума, която притежава Д. (видно от обясненията
на Х. – около 110 хил. щ.д., което е сумата от депозитите на пострадалия в “Б.ДСК”
и “Б.”).
На съпричастност на подс.З. към извършеното
престъпление, макар и по косвен начин, сочи и фактът, че пострадалият от
престъплението по чл. 212 от НК – Б. Д., е бил дърЖ. завързан и противоправно
лишен от свобода в нейната вила край гр. Своге (кв./с. ****- ********), където именно
в хода на досъдебното производство са открити и иззети неговите биологични
следи (видно от кредитираното от съда заключение на СМЕ на ВД чрез
ДНК-профилиране).
На практика фактът, че подс. Р. З. е
изготвила “справки” (извлечения) за сумите по сметката на Б. Д., т.е.
извлечения по неговите сметки, се потвърждава и в обясненията на подс. А.К.
(допълнителни обяснения на л. 392-393 от делото), в които подсъдимият признава,
че З. по негова молба е изготвила подобни справки, но им придава друго значение
(предназначение).
Съдът кредитира така дадените
обяснения само в частта, в която подс. К. посочва, че подс.З. действително е
изготвила извлечения (справки) по сметките на Д., от които се е установило наличието
на средства по сметките. Относно посоченото от К. за причината, поради която З.
е изготвила справките (извлеченията) -
тъй като Д. дължал пари на някой в квартала, а обяснявал, че няма, съдът
не кредитира обясненията на К.. В тази им част те са опровергани от показанията
на св. Т., който не свидетелства за подобни обстоятелства. Отделно, подобни
обяснения противоречат на цялостната установена престъпна деятелност на
подсъдимите, на останалите събрани доказателства и се явяват крайно нелогични и
неправдоподобни.
Предвид изложеното, обясненията на
подс. К., касаещи подс. З., бяха кредитирани от съда само частично.
Същите съображения важат и досежно
обясненията на самата З., дадени пред съда в хода на съдебното следствие. По
изложените вече по-горе в настоящите мотиви съображения, съдът ги кредитира
само частично, като прие, че подс. З. действително е изготвила извлечение по
сметките на Д., но тези й действия са били мотивирани не, за да извърши услуга на познат, а с
престъпен умисъл – за да подпомогне осъществяването на процесното престъпление
по чл. 212 НК, за съучастие в което съдът я призна за виновна с присъдата си.
От обективна страна, налице е именно продължавано престъпление по смисъла
на чл. 26, ал. 1 от НК. В случая са налице три отделни деяния, осъществяващи
състави на престъплението “документна измама”, като помежду им несъмнено е
налице изискуемата от закона обективна и субективна връзка.
Само първото от деянията, извършено на 03.12.2001 г., изразяващо се в
изтегляне в брой от обв. Х. на сумата от 7000 щатски долара, съставлява
довършено престъпление, доколкото с изтеглянето на сумата за пострадалия Б. Д.
е настъпила имотна вреда – активите на неговото имущество (балансът на
банковата му сметка) е намалял.
Съгласно чл. 26, ал. 5 НК, процесната престъпна деятелност следва да се
квалифицира като опит по см. на чл. 18, ал. 1 от НК към престъпление по чл. 212
от НК, доколкото две от общо трите деяния са останали недовършени на фазата на
опита, макар и по независещи от извършителя Х. причини. Същевременно, следва да
се отчита и обстоятелствата, че потенциалната имуществена вреда от деянията,
които са останали недовършени, значително и в пъти надхвърля тази, причинена
при довършеното деяние.
Съобразно чл. 26, ал. 2 от НК, релевантен в случая при определяне на
размера на вредата е общият престъпен резултат в размер на инкриминираната с
обвинителния акт обща сума от 241 638,08 лева, която е направен опит да бъде
изтеглена от сметките на Б. Д.. От тази сума успешно са били изтеглени 7 000
щатски долара с левова равностойност 15 339,87 лева, а по отношение на
разликата е налице опит.
Предвид така установеният размер на вредата от 241 638,08 лева и предвид
дефинитивната разпоредба на чл. 97, т. 8 от НК, съдът прие, че по отношение на престъплението, извършено
от З. е налице квалифициращото обстоятелство по чл. 212, ал. 4, вр. чл.
2, ал. 1 от НК /в приложимата редакция към ДВ, бр. 10/05.02.1993 г./ -
документната измама е в особено големи размери и представлява особено тежък
случай.
Наличието
на “особено големи размери” по см. на ТР № 1/98 г. на ОСНК на ВКС и съгласно ПМС № 209/21.09.2001 г., минималната
работна заплата (МРЗ) за страната е установена в размер на 100,00 лева. Следователно,
критерият за “особено големи размери” или 140 МРЗ е удовлетворен при вреда от
14 000 лева, а процесната е в пъти по-голяма - 241638,08 лева.
Съдът прие, че извършената документна измама следва да се квалифицира като
“особено тежък случай” по см. на чл. 97, т. 8 НК, съобразно критериите,
заложени в ППВС № 3/1970 г., към което препраща и ППВС № 8/1978 г. В състава на
процесното престъпление са включени три отделни деяния, едното от които –
довършено престъпление. За улесняване извършването на престъплението по чл. 212
от НК са били извършени и другите две престъпления, предмет на настоящото
наказателно производство – по чл. 142 НК и по чл. 311 от НК. Отвличането и
противозаконното лишаване от свобода на пострадалия, насочени към улесняване на
документната измама, според съдебния състав, изключително много завишават
обществената опасност на деянието и на извършителите. Касае се за престъпление,
съществено отличаващо се от обикновените случаи на подобни деяния. Налице е
форма на усложнена престъпна дейност – съучастие, при което едно от лицата е
рецидивист. Механизмът на извършване на престъплението разкрива внимателно
планиране, комбинативност, престъпна упоритост, които допълнително завишават и
без друго изключително високата обществена опасност на деянието и дееца. Изчислената
вреда многократно (над седемнадесет пъти) надхвърля установения с ТР № 1/98 г.
критерий за “особено големи размери”.
Ето защо, адекватно на извършеното се явява обвинението по чл. 212, ал. 4,
вр. чл. 2, ал. 1 от НК /в приложимата редакция към ДВ, бр. 10/05.02.1993 г./ и съдът призна подс. З. за виновна
именно по повдигнатото й квалифицирано обвинение по ал. 4 на чл. 212 от НК (в
предходната му редакция).
Предвид казаното току-що, изцяло
неоснователно се явява позоваването на защитника адв. К. на разпоредбата на чл.
9, ал. 2 НК. Деянието на подс.З. е общественоопасно и то в изключително висока
степен.
От субективна страна подс. З. е
действала виновно, при форма на вината пряк умисъл. Предвиждала е
общественоопасния характер на деянието си, както и неговите общественоопасни
последици, като пряко е целяла настъпването на вредоносния резултат. З. е имала
ясно формирана представа, че престъплението извършва в съучастие с останалите
подсъдими и пряко е целяла тяхното и своето участие в престъпното деяние.
По отношение съставомерността на
деянието на подс.З. съответно важат и мотивите на съда, изложени във връзка със
съставомерността на деянието на подс. Й. и К., които следва да бъдат взети
предвид и е безпредметно да се повтарят дословно в цялост.
По отношение обвинението против подс. И.С.Р. за престъпление по чл. 212, ал.
4, вр. ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл.
18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б. ”б”, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2,
ал. 1 от НК /ред.Д.В. бр.10/05.02.1993г./.
Съдът, с оглед горната фактическа обстановка, прие за доказано, че подс. И.Р.
е извършил престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 2,
вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. ”а” и б.
”б”, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1 от НК /ред.Д.В. бр.10/05.02.1993г./,
като през периода от 03.12.2001 г. до 04.12.2001 г. в гр. С., действайки като
помагач в съучастие с А.Т.К. /подбудител и помагач/, Р.З.З. /помагач/, В.П.Й.
/подбудител и помагач/ и Н. А.Х. /извършител – починал - Акт за смърт №
237/03.04.2005г./, при условията на продължавано престъпление, когато две или
повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и
също престъпление са извършени през непродължителни периоди от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, чрез използване
на неистински документ - Пълномощно с нотариална заверка от 03.12.2001 г.,
вписано под рег. № 24695 в регистъра на нотариус № 270 на СРС - С.К.К. , на
което е придаден вид, че е подписано от Б. С.Д. като упълномощител в полза на Н.
А.Х., от различни банки направил опит да получи без правно основание чуждо
движимо имущество - парична сума в общ размер на 241 638,08 лева от сметките на
Д., с намерение да ги присвои като документната измама е в особено големи
размери, представляваща особено тежък случай и деянието представлява опасен
рецидив - Р. го е извършил след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
която не е отложено по чл.66 от НК и е бил осъждан два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, а именно: с присъда
по НОХД № 2609/95 г. на СРС, НК, в сила от 30.01.1997 г. за престъпление по
чл.195, ал.1, т.4 и 7, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.54 от НК за което му е наложено наказание
в размер на една година и един месец лишаване от свобода при общ режим и с
присъда № 14 от 30.05.1995 г. по НОХД № 111/94 г. на Видински ОС, в сила от
07.01.1997 г., за престъпление по чл. 330, ал.1 от НК, вр.чл.36 и чл.54 от НК,
за което му е наложено наказание две години лишаване от свобода, както следва:
- на 03.12.2001 г. в гр. С., в ТБ “Б.” АД, клон “Централен”, находящ се на
пл.”*********, действайки като помагач в съучастие с А.Т.К. /помагач и
подбудител/, В.П.Й. /подбудител и помагач/, Р.З.З. /помагач/ и Н. А.Х.
/извършител - починал/, чрез използване на неистински документ - Пълномощно с
нотариална заверка от 03.12.2001 г., вписано под рег. № 24695 в регистъра на
нотариус № 270 на СРС - С.К.К., на което е придаден вид, че е подписано от Б. С.Д.
като упълномощител в полза на Н. А.Х. да оперира с банковите му сметки в
банката, което Х. представил пред банковия служител М.Б.С. - касиер на каса № 9
при ТБ Б. АД и получил без правно основание чужди движимо имущество - парична
сума в размер на 7 000 щатски долара, равностойни на 15 339,87 лв. /по курс на
БНБ за деня: 1 щ.долар = 2,191410 лв./, която Х. изтеглил с дебитно авизо №
78/096/631539 от 03.12.2001 г. от сметката на Д. № ********** в ТБ Б. АД, с
намерение да го присвои, като документната измама е в особено големи размери,
представляваща особено тежък случай, и помагачеството се изразява в това, че
умишлено е улеснил извършването на престъплението, чрез съвети и набавяне на
средства - подсигуряване на лек автомобил, с който закарал Х. до
местопрестъплението, изчакал го да изтегли посочената сума и със същия автомобил
го отдалечил от местопрестъплението, както и обещал да даде помощ след
деянието;
- на 04.12.2001 г., в гр. С., в Б.ДСК, банков клон на ул. “***********,
действайки като помагач в съучастие с А.Т.К. /подбудител и помагач/, В.П.Й.
/подбудител и помагач/, Р.З.З. /помагач/ и Н. А.Х. /извършител - починал/, чрез
използване на неистински документ - Пълномощно с нотариална заверка от
03.12.2001 г., вписано под рег. № 24695 в регистъра на нотариус № 270 на СРС - С.К.К.,
на което е придаден вид, че е подписано от Б. С.Д. като упълномощител в полза
на Н. А.Х. да оперира с банковите му сметки в банката, което Х. представил пред
банков служител Е.Б.Й. - касиер на фронт-офис валутно гише № 19 в ТБ ДСК ЕАД и
направил опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество - парична
сума в размер на 53 000 щатски долара, равностойни на 116444,71 лв. /по курс на
БНБ за деня 1 щ. долар=2,197070 лв./ от сметката на Д. № *********** в ТБ ДСК
ЕАД, с намерение да го присвои, като документната измама е в особено големи
размери, представляваща особено тежък случай, и опита е останал недовършен по
независещи от дееца причини /Х. е отпратен от служители на банката под предлог,
че трябва подаде предварителна заявка за извършване на банковата операция и
същата ще бъде извършена два дни от подаване на заявката/, като помагачеството
се изразява в това, че умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез
съвети и набавяне на средства - подсигуряване на лек автомобил, с който закарал
Х. до местопрестъплението, изчакал го да изтегли посочената сума и със същия
автомобил го отдалечил от местопрестъплението, както и обещал да даде помощ
след деянието;
- на 04.12.2001 г., около 15,30 часа, в гр. С., в ТБ Б. АД, клон Централен,
находящ се на пл.”*********, действайки като помагач в съучастие с А.Т.К. /
подбудител и помагач/, В.П.Й. /подбудител и помагач/, Р.З.З. /помагач/ и Н. А.Х.
/извършител - починал/, чрез използване на неистински документ - Пълномощно с
нотариална заверка от 03.12.2001 г., вписано под рег. № 24695 в регистъра на
нотариус № 270 на СРС - С.К.К., на което е придаден вид, че е подписано от Б. С.Д.
като упълномощител в полза на Н. А.Х. да оперира с банковите му сметки в
банката, което Х. представил пред банков служител Д.В.Т. - касиер при ТБ Б. АД
и направил опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество -
парична сума в размер на 50 000 щатски долара, равностойни на 109 853,50 лв.
/по курс на БНБ за деня 1 щ. долар=2,197070 лв./ от сметката на Д. №***********в
ТБ Б. АД, с намерение да го присвои, като документната измама е в особено
големи размери, представляваща особено тежък случай, и опита е останал
недовършен по независещи от дееца причини /Х. е отпратен от служители на
банката да се яви на следващия ден, когато е задърЖ. от органите на МВР/, като
помагачеството се изразява в това, че умишлено е улеснил извършването на
престъплението чрез съвети и набавяне на средства - подсигуряване на лек
автомобил, с който закарал Х. до местопрестъплението, изчакал го да изтегли
посочената сума и със същия автомобил го отдалечил от местопрестъплението,
както и обещал да даде помощ след деянието.
Както се посочи и по-горе, от
обективна страна участието на подс. Р. като помагач, чрез осигуряване на
транспорт на обв. Х., не се отрича и в обясненията на самия Р.. Спорна се явява
субективната съставомерност, която обаче по изложените вече съображения съдът
прие за доказана.
Предвид това, съдът прие, че от
субективна страна подс. Р. е действал
виновно, при форма на вината - пряк умисъл. Предвиждал е общественоопасния
характер на деянието си, както и неговите общественоопасни последици, като
пряко е целял настъпването на вредоносния резултат. Имал е ясно формирана
представа, че престъплението извършва в съучастие с останалите подсъдими и
пряко е целял тяхното и своето участие в престъпното деяние.
По отношение съставомерността на
деянието на подс.Р. съответно важат и мотивите на съда, изложени във връзка със
съставомерността на деянията на подс. Й., К. и З., които са изложени по-горе и е безпредметно да се повтарят дословно в
цялост.
Следва да се допълни само, че спрямо подс. Р., налице е и квалифициращото
обстоятелство – деянието е извършено при условията на опасен рецидив. Видно от
справката за съдимост на Р., той е осъждан, както следва: с присъда по НОХД №
2609/95 г. на СРС, НК, в сила от 30.01.1997 г. за престъпление по чл.195, ал.1,
т.4 и 7, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.54 от НК, за което му е наложено наказание в
размер на една година и един месец лишаване от свобода при общ режим; с присъда
№ 14 от 30.05.1995 г. по НОХД № 111/94 г. на Видински ОС, в сила от 07.01.1997
г., за престъпление по чл. 330, ал.1 от НК, вр.чл.36 и чл.54 от НК, за което му
е наложено наказание две години лишаване от свобода. С оглед на това, налице са
предпоставките по чл. 29, ал. 1, б. “а” и б. “б” от НК. Не е налице забраната
по чл. 30 НК – от изпълнение на наказанията по предходните осъждания до извършване
на процесното престъпления да не са изтекли 5 години. Евентуалната настъпила
реабилитация не изключва квалификацията на деянието като извършено при
условията на опасен рецидив.
По изложените съображения, съдът
призна подс. Р. за виновен по обвинението по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 2,
вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б. ”а” и б. ”б”, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1 от НК /ред.Д.В.
бр.10/05.02.1993г./.
По отношение на обвинението по чл.
311 НК против подс. С.К.:
С оглед изявлението на подс. К., че
желае да бъде оправдан, на осн. чл. 24, ал.2 НПК, вр. чл. 289, ал. 2 НПК, съдът
не прекрати наказателното производство против К..
По същество, съдът намери обвинението
по чл. 311 НК, повдигнато против подс. К. за несъмнено доказано от събраните и
проверени в хода на съдебното следствие доказателства.
Престъплението по чл. 311 НК е такова
с особен субект – длъжностно лице. Бидейки нотариус с район на действие СРС,
подс. К. е притежавал това качество (по см. на чл. 93, т. 1, б. “б” от НК).
Нотариалното удостоверяване на подпис
е действие, което съгласно ГПК и ЗННД спада в кръга на службата на нотариуса.
В случая удостоверяването е на неверни
обстоятелства и изявления – че упълномощителната сделка изхожда, респ. че е
подписана (авторството на подписа произхожда) от Б. Д.. По експертен път е
несъмнено установено, че подписът за “Упълномощител” върху инкриминираното
пълномощно е неистински.
Видно от заключение на СГЕ № 24/2014,
а и от обясненията на подс. К., подписът за “Нотариус” в инкриминираното
пълномощно е положен именно от подс. К.. Следователно, авторството на деянието
е установено несъмнено.
Макар и самото пълномощно в частта, в
която съдържа упълномощително изявление да е частен документ, то в частта на
нотариалното удостоверяване на подписа на упълномощителя от страна на нотариуса
е налице официален удостоверителен документ (писмено изявление).
Нотариалната заверка на подпис,
извършена от подсъдимия в кръга на службата му, представлява съставяне на
официален документ с невярно съдърЖ.ие по смисъла на чл. 311 НК, тъй като от
обективна страна се установява, че подписът не е положен от упълномощителя Б. Д..
Пълномощното е изготвено с
нотариалното удостоверяване с цел да бъде използвано за удостоверяване на
обстоятелството, че Б. Д. е упълномощил друго лице в изискуемата за
разпореждане със суми по банкови сметки писмена форма с нотариална заверка на
подписа. Законодателят в състава на чл. 311 НК не въвежда изискване документът
да е бил ползван, за да е довършено престъплението.
Субективните представи, че документите
- в частта му относно нотариалната заверка, се съставя с цел използването му,
се извежда от неговия характер и съдърЖ.ие, тъй като пълномощното предоставя
права на трето лице да се разпореди с паричните средства, налични по банковите
сметки на лицето, от чието име формално изхожда инкриминираният частен
документ.
По нататък, от субективна страна
деянието е осъществено от подс.К. виновно, при форма на вината - пряк умисъл.
Неоснователни са доводите на защитата
за отсъствие на субективните елементи на престъпния състав на деянието по чл.
311 НК. Съгласно трайно установената съдебна практика, за умисъла на дееца се
съди по обективно проявената деятелност. В процесния случай последната е от
такова естество, че позволява несъмнен извод за наличие на умисъл в действията
на подс.К.. Извършването на нотариална заверка на подпис в отсъствие на
упълномощителя еднозначно свидетелства, че подс. К. добре е съзнавал
общественоопасния характер на своите действия, предвиждал е последиците им и
пряко ги е целял. Несъмнено, бил е наясно и с длъжностното си качество.
Съдът не кредитира обясненията на
подс. К.. На първо място, същите са само принципни, лишени от конкретна
фактология. Подсъдимият само в принципен план пояснява как се осъществяват
нотариалните удостоверявания на подпис. На второ място, нужно е да се има
предвид, че видно от поставения от подс.К. щемпел върху инкриминираното
пълномощно, той е удостоверил “полагането” на подписа от страна на Д..
Обясненията на подсъдимия биха били логични и съответни на така установеното,
само ако удостовереното от него бе в смисъл, че подписът е бил само потвърден
от явилото се лице. Напълно ирелевантно е, че в случая е поставен обичайно
използван в практиката на нотариусите щемпел. Изискване за поставяне на такъв
законът не е съдържал. Напълно допустимо е било, ако твърденията на подсъдимия
са верни, той да удостовери не обстоятелството, че подписът под пълномощното е
“положен” от Д., а че само му е потвърден от упълномощителя. На трето, както бе
прието за установено по-горе в настоящите мотиви, с оглед обвинението по чл.
142 НК, на 27.11.2001 год. пострадалият Б. Д. е бил отвлечен и противозаконно
лишен от свобода. Обстоятелствата относно съставянето и заверката на
пълномощното се изясняват частично и от обясненията на подс. С., дадени на ДП,
от които е видно, че Д. не е взел участие в съставянето на документа. Практически немислимо е, според съда, пострадалият
да е посетил доброволно кантората на подс. К., където да е потвърдил неистински
подпис под инкриминираното пълномощно, съобразно твърденията на подс. К..
В обобщение, СГС намира, че защитната
теза на подс. К. е категорично разколебана и се явява несъответна на доказателствата и на правилата на
формалната логика, поради което и не следва да бъде кредитирана (в този см.
напр. Решение № 533 от 26.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 579/2009 г., III н. о.,
НК).
По тези мотиви съдът прие, че от
обективна и субективна страна подс. К. е осъществил престъплението по чл. 311 НК.
ПО
ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА:
По отношение на подс. К.:
Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 4, вр.
чл. 81, ал. 3 от НК, абсолютната давност за преследване и наказване на деянието
по чл. 311 НК, за което законът предвижда наказание до пет години лишаване от свобода,
е изтекла. С оглед разпоредбата на чл. 305, ал. 5 НПК, тъй като наказателната
отговорност на подс. К. е погасена по давност,
съдът с присъдата си приложи института на давността, като постанови на
същия да не бъде налагано предвиденото в закона наказание.
По отношение на останалите подсъдими:
Отегчаващи отговорността на подс. Й., К.,
З. и Р. обстоятелства са - изключително високата обществена опасност на
деянието; наличието на форма на усложнена престъпна дейност (съучастие);
демонстрираната последователност, методичност и упоритост при осъществяване на
престъплението; отвличането и противозаконното лишаване от свобода на
пострадалия с цел да се улесни ощетяването на неговото имущество; изключително
високия размер на причинената вреда, надвишаващ над седемнадесет пъти
квалифициращият признак “особено големи размери”.
Смекчаващи отговорността обстоятелства
са добрите характеристични данни, чистото съдебно минало (с изключение на подс.
Р.) и изминалия продължителен период от време от деянието до днес.
По отношение на никой от подсъдимите
не са налице предпоставки по чл. 55 НК или по чл. 58 НК. Предвиденото в закона
най-леко наказание не е несъразмерно тежко, а установените смекчаващи
обстоятелства нито са многобройни, нито с изключителен характер. Макар и две от
общо трите деяния по чл. 212 НК да са останали недовършени на фазата на опита,
на осн. чл. 18, ал. 2 НК, вр. чл. 58 НК, следва да се отчете, че това е така
изключително и само по независими от дееца Х. причини. Предвид това,
наказанията съдът прецени, че следва да се определят при условията на чл. 54 НК.
Наличието на повече от едно
квалифициращо обстоятелство по отношение на престъплението по чл. 212 НК се
явява отегчаващо обстоятелство.
По отношение на деянието по чл. 142 НК
отговорността на подс. Й. и подс.К. допълнително се отегчава от
обстоятелствата, че пострадалият е бил в напреднала възраст, отвлечен е в
тъмната част на денонощието, лишен е от свобода за един относително продължителен
период от време, като така и не е бил открит впоследствие и от тогава е в
неизвестност (впоследствие е обявена и неговата презумптивна смърт по
законоустановения за това ред).
Като взе предвид горните обстоятелства
и степента на участие на всеки от подсъдимите в отделните престъпления, съдът
определи, при условията на чл. 54 НК, следните наказания:
За извършеното престъпление по чл.
142, ал. 2, вр. ал. 1 от НК съдът наложи на подс. К. наказание 6 (шест) години
лишаване от свобода, а на подсъдимия Й. – 4 (четири) години лишаване от
свобода. За да наложи различни наказания на двамата подсъдими съдът съобрази,
че по делото се установява по-интензивно участие на подс.К. в осъществяване на
деянието и неговото последващо прикриване (видно от показанията на св. Т. и Й.
именно подс.К. е имал водеща роля в това).
За извършеното престъпление по чл.
212, ал. 4 от НК съдът наложи на подс. К. наказание 12 (дванадесет) години
лишаване от свобода; на подс. Й. наложи наказание 11 (единадесет) години
лишаване от свобода; на подс. З. наложи наказание 10 (десет) години лишаване от
свобода и на подс. Р. наложи наказание 11 (единадесет) години лишаване от
свобода.
Всички наложени наказания са
ориентирани към минималния предвиден в чл. 212, ал. 4 НК (в предходна редакция)
размер най-вече с оглед изминалия продължителен период от време. На този етап
от производството, с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът
приема, че не е налице изключително смекчаващо обстоятелство, при наличието на
което и най-лекото предвидено в закона наказание би се явявало несъразмерно
тежко.
По отношение на подс. Й. и К. съдът
констатира, че са налице предпоставките по чл.23, ал. 1 НК – деянията, за които
са осъдени с настоящата присъда са извършени при условията на реална
съвкупност. Ето защо, съдът групира наложените им най-тежки наказания, като им
определи общо най-тежко, както следва: на подс. К. – 12 (дванадесет) години
лишаване от свобода и на подс. Й. – 11 (единадесет) години лишаване от свобода.
Така определените общи наказания съдът прецени, че няма необходимост да
увеличава по реда на чл. 24 НК.
Като взе предвид размера на
определените на подс. Р. и подс.З. наказания, както и размера на определените
на подс. Й. и подс.К. общи най-тежки наказания, съдът прецени, че същите
следва, на осн. чл. 61, т.2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС да се изтърпят в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим.
При изпълнение на наказанията, на осн.
чл. 59 НК, съдът постанови да бъде зачетено предварителното задърЖ.е на
подсъдимите в хода на досъдебното производство.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на делото пред
настоящата инстанция и постановената спрямо подсъдимите осъдителна присъда,
съдът, на осн. чл. 189, ал. 3 НПК, осъди всеки от подсъдимите да заплати
сторените по делото разноски в размер на 233,54 лева за всеки един от подсъдимите.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: