Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, …………
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори тричленен
състав в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Д. МИХОВ
ЙОРДАН ДИМОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Д. Михов
КАД № 2165 / 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба вх. № 14279/30.09.2021г.
от Д.Т.Я., ЕГН: **********,***, чрез адвокат И.Г. срещу Решение № 509/25.08.2021г.,
постановено по н.а.х.д. № 20213110202876/2021г. на Районен съд гр.Варна, четвърти
състав.
С обжалваното решение районния съд е потвърдил
Наказателно постановление № 23 - 0000367/17.05.2021г., издадено от Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за извършено
нарушение на чл.8, § 6, второ тире, изр.1 от Регламент 561/06, във връзка с
чл.78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози и на основание чл.93б, ал.10, т.2 от Закона за автомобилните
превози на Д.Т.Я. е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00
/двеста/ лева.
Жалбоподателят счита въззивното решение за незаконосъобразно,
постановено при нарушение на закона – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1
от НПК. Направено е искане съдът да отмени обжалваното решение и потвърденото с
него наказателно постановление. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът по касационната жалба – Регионална
дирекция “Автомобилна администрация” - гр. Варна в депозиран писмен отговор вх.
№ 33055/27.09.2021г. оспорва жалбата, считайки същата за неоснователна и необоснована.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Варна, като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218,
ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
В атакуваното решение съдът е приел за
установено от фактическа страна следното: На 15.01.2021г. в гр. Варна служители
на Регионална дирекция “Автомобилна администрация” - гр. Варна, сред които св.
Ю., извършвали пътен контрол в гр. Варна, по ул.“Девня“, като КПП било устроено
на около 200 метра от магазин за гуми „Диана“. При това проверили специален
автомобил „Мерцедес“, категория №3 с рег. № В****ВК с водач Д.Т.Я.. Автомобила
извършвал превоз на товари – бетон от „Кул“ за „Дружба“. При проверката на
документите на водача било установено, че за период от 12,19 часа на
15.12.2020г. до 15.13 часа на 21.12.2020г. /шест дена 2 часа и 54 минути/
водачът не е ползвал намалената седмична
почивка от 24 часа, след шест последователни 24 часови периода. Предвид
констатацията от извършената проверка св. Юмер е съставил акт за установяване
на административно нарушение, а въз основа на акта е издадено процесното наказателно
постановление.
След извършена преценка на събраните по делото
доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, съдът е
обосновал извод, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, като наложеното административно наказание е
съобразено с предвидената от законодателя в чл.93б, ал.10, т.2 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/ санкция.
Решението е правилно.
Настоящият състав споделя фактическите
констатации и правни изводи на районния съд. Неоснователни са твърденията на
касатора, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон.
В АУАН и в НП правилно е посочена законовата
разпоредба, която е нарушена, не е налице нарушение на материалния закон,
респективно на процесуалните правила, имащо за последица незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление. Налице е пълно съответствие между
описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, за
които се твърди да са били нарушени. Касаторът е наказан за нарушение на чл.8,
§6, второ тире, изр.1 от Регламент /ЕО/ № 561/2006, във връзка с чл.78, ал.1,
т.1 от ЗАвПр. Приложената от административнонаказващия орган санкционна норма
на чл.93б, ал.10, т.2 от ЗАвП напълно съответства на установеното нарушение.
Съгласно посочената разпоредба, водач, който не спазва изискванията относно
намалената седмична почивка, определени в Регламент /ЕО/ № 561/2006, в друг
нормативен акт или в АЕТR, се наказва за
намаляване на времето за нормална седмична почивка. От представените по делото
доказателства категорично установено е извършеното нарушение. Изразените от
касационния жалбоподател доводи, че в наказателното постановление не е посочена
дата и място на нарушението са неоснователни. В АУАН и в НП ясно е посочено, че
водачът не е ползвал седмична почивка след шест 24 часови периода, за период
започващ в 12.19ч. /UTC/ на 15.12.2020г. до 15.13ч. /UTC/ на 21.12.2020г. с обща продължителност 6 дена 2 часа
и 54 минути, намалена с 2 часа и 54 минути. Относно мястото на извършване на
нарушението, съгласно чл.48, ал.4 от ЗАНН, когато не може точно да се определи
местоизвършването на нарушението, компетентен
да разгледа преписката е административнонаказващият орган, в чийто район
е постоянния адрес на нарушителя или адресът на управление на едноличния
търговец или юридическото лице, или органът, в района на който най-напред е било
образувано производството, т.е. в случая са спазени изискванията на ЗАНН.
С оглед изложеното, настоящият състав счита, че
установените от страна на районния съд данни законосъобразно са го мотивирали
да приеме, че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение. Като е достигнал
до горните изводи, районния съд е приложил правилно закона.
Неоснователно е искането на ответника за присъждане на
възнаграждение за осъществено процесуално представителство. Съгласно чл. 63д,
ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал
акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В
случая, при разглеждане на делото пред настоящата инстанция, ответната страна
не е била представлявана от процесуален представител, поради което искането за
присъждане на възнаграждение следва да се отхвърли.
Предвид горното, настоящия състав при
извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационни
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението
и същото следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения и на осн. чл.
221 , ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
втори тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 509/25.08.2021г. на Районен
съд гр.Варна, постановено по н.а.х.д. № 20213110202876/2021г.
ОТХВЪРЛЯ искането на Регионална дирекция “Автомобилна
администрация” - гр. Варна, за присъждане на възнаграждение на осн. чл.63д,
ал.4 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: