Решение по дело №1388/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 12.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри състав в публично заседание на седемнадесети декември, две хиляди и двадесет и първа година

 

Съдия: Евгени Георгиев

                          

          и секретар Юлиана Шулева разгледа гр. д. 1 388/2021 г., докладвано от съдия Георгиев, и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД да заплати следните суми:

1. на Ю.Н.Г.:

а) 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 11.04.2016 г. на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) плюс законната лихва от 15.10.2020 г. до окончателното изплащане;

б) 768,75 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на адвокат С.К.Н. – 1 297,50 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

3. на СГС – 675,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ на Ю.Г. срещу ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 30 000,00 лева до пълния предявен размер от 40 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА Ю.Г. да заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.И З..“ АД 81,25 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 600,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. Ако ищцата обжалва решението, тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на държавна такса по сметка на САС, изчислена по следната формула – обжалваем интересХ0,02Х700,00/1 600,00. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. По исковата молба на ищеца

 

[6] Ю.Г. е заявила в искова молба от 02.02.2021 г., че на 11.04.2016 г. е участвала в ПТП, предизвикано от С.Н.П.. От това ПТП Ю.Г. е получила изкълчване на дясната акромиоклавикуларна става. От увреждането тя е претърпяла болки, страдания и неудобства.

 

[7] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на С.П. е била застрахована при ответника ЗАД „Д.Б.Ж.И З..” АД (З..). Ю.Г. оценява на 40 000,00 лева неимуществените вреди, които е претърпяла от ПТП. Затова тя моли съда да осъди З.. да ѝ заплати:

- 40 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди;

- законната лихва върху тях от 11.04.2016 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-3).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[8] З.. е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. С.П. не е причинил ПТП;

2. ищецът не е претърпял от ПТП твърдяното увреждане;

3. търсеното обезщетение е прекомерно;

4. Ю.Г. е допринесла за настъпването на ПТП, защото е управлявала мотоциклета си с превишена и несъобразена скорост. Затова З.. моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 23-27).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[9] Не се спори, че Ю.Г. е била родена на *** г. Тя е била весела и динамична, обичала е да управлява мотоциклет (показанията на свидетеля М., л. 61-гръб).

 

[10] На 11.04.2016 г. сутринта Ю.Г. е управлявала мотоциклет „Ямаха“ по Околовръстния път, с посока от кръговото за гр. Банкя към кв. Суходол. Тя се е движила с около 25 км/ч, на около 1,54-1,76 метра от дясната граница на платното за движение.

 

[11] Когато тя е наближила черния път между автокъщите „Шерком“ и „Емо Ауто“, отдясно на нея в Околовръстния път е навлязъл лек автомобил „Санг Йонг Родиус“ (Санг Йонг). Той е бил управляван от С.П. с около 17 км/ч. С.П. не е изчакал преминаването на мотоциклета с Ю.Г. и го е ударил. Ударът е бил предотвратим за С.П., но не и за Ю.Г. (заключението на вещото лице доц. Х. и показанията му, л. 81, 92-93; показанията на свидетелката И., л. 60-61; двустранния констативен протокол, л. 5). Не се спори, че към този момент ГО на С.П. е била застрахована при З...

 

[12] От удара Ю.Г. е паднала с мотора и е получила травматично изкълчване на дясната акромиоклавикуларна става (лопаткова става) с патоморфологично разкъсване на ставната капсула и акрокиоключичните лигаменти. Акромиалният край на ключицата е бил изместен нагоре, като при дислокацията му са били разкъсани и корако-клавикуларните връзки.

 

[13] Първоначално е било приложено имобилизационно лечение с превръзка тип Dessault. След това лекарите са преценили, че разместването е било голямо. Затова са извършили открито наместване и фиксация по метода AC TightRope. В зоната на костното раздробяване те са извършили автоостеопластика със спонгиозна кост, взета от акромиона.

 

[14] Ю.Г. е носила превръзка около 30 дни. След това тя е провела рехабилитация и физиолечение.

 

[15] Ю.Г. се е възстановявала около шест месеца. Тя е изпитвала неприятни болки в първите дни след травмата и операцията. До пълното си възстановяване Ю.Г. е имала леки болки. В момента активните ѝ движения са възстановени. Вследствие на операцията тя има цикатрикс и лека неравност по горната страна на ключицата, в зоната на импланта (заключението и показанията на вещото лице д-р М., л. 82-86, л. 98-99; медицинските документи, л. 6-11).

 

[16] Докато Ю.Г. се е възстановявала, са ѝ помагали свидетелят М. и нейни близки. Тя се е страхувала от мотоциклети и е спряла да се занимава с мотоциклетизъм (показанията на свидетеля М., л. 61-62).

 

[17] Увреждането на Ю.Г. е по-тежко от уврежданията, предмет на обезщетяване на решения на САС 938-2019-14-ти с-в по в. гр. д. 6171/2018 г. и 2334-2017-4-ти с-в по в. гр. д. 2 505/2017 г. По скала от едно до пет, като едно е най-леко подобно увреждане, а пет е най-тежко:

- едно е оценката на увреждането по решение на САС 2334-2017-4-ти с-в по в. гр. д. 2 505/2017 г.;

- две е оценката на увреждането по решение на САС 938-2019-14-ти с-в по в. гр. д. 6171/2018 г.;

- три е оценката на увреждането на Ю.Г.. Четири би била оценка за случаи, при които ключицата изпъква под кожата, а пет за случаи, при които кожата е била разкъсана и ключицата стърчи над нея (показанията на вещото лице д-р М., л. 98-99).

 

[18] На 15.10.2020 г. Ю.Г. е поискала от З.. да ѝ заплати обезщетение за неимуществените вреди от увреждането от ПТП (претенцията, л. 12). На 14.01.2021 г. З.. е изпратил уведомление до Ю.Г., с което е отказал изплащането на обезщетение (л. 13).

 

[19] Ю.Г. е заплатила: 700,00 лева държавна такса (л. 20; съдът я е освободил от заплащането на държавна такса над 700,00 лева до 1 600,00 лева, л. 16); 325,00 лева за вещи лица (л. 41-42). Тя е била представлявана безплатно от адвокат (л. 4). З.. е заплатил: 30,00 лева за разноски за свидетел (л. 45; те подлежат на възстановяване от съда при условията на чл. 82 от ГПК; 325,00 лева за вещи лица (л. 46-47).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[20] Ю.Г. е предявила искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

 

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

[21] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената от застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[22] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са:

1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени/ имуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[23] Съдът установи, че:

1. на 11.04.2016 г. Ю.Г. е участвала в ПТП, предизвикано от С.П.;

2. от него Ю.Г. е получила увреждания;

3. ГО на С.П. е била застрахована при З..;

4. от уврежданията Ю.Г. е претърпяла неимуществени вреди;

5. З.. не е изплатил на Ю.Г. обезщетение за неимуществени вреди.

 

[24] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение за неимуществени вреди.

 

[25] Моментът на определянето на обезщетението за неимуществени вреди е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.^[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 11.04.2016 г.

 

[26] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на увредения; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[27] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г. Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[28] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)^[2]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[29] Съдът установи, че към 11.04.2016 г. Ю.Г. е била на 27 години. Тя е била весела и динамична, обичала е да управлява мотоциклет.

 

[30] От ПТП Ю.Г. е получила травматично изкълчване на дясната акромиоклавикуларна става (лопаткова става) с патоморфологично разкъсване на ставната капсула и акрокиоключичните лигаменти. Акромиалният край на ключицата е бил изместен нагоре, като при дислокацията му са били разкъсани и корако-клавикуларните връзки.

 

[31] Първоначално е било приложено имобилизационно лечение с превръзка тип Dessault. След това лекарите са преценили, че разместването е било голямо. Затова са извършили открито наместване и фиксация по метода AC TightRope. В зоната на костното раздробяване те са извършили автоостеопластика със спонгиозна кост, взета от акромиона.

 

[32] Ю.Г. е носила превръзка около 30 дни. След това тя е провела рехабилитация и физиолечение.

 

[33] Ю.Г. се е възстановявала около шест месеца. Тя е изпитвала неприятни болки в първите дни след травмата и операцията. До пълното си възстановяване тя е имала леки болки. В момента активните ѝ движения са възстановени. Вследствие на операцията тя има цикатрикс и лека неравност по горната страна на ключицата, в зоната на импланта.

 

[34] Докато Ю.Г. се е възстановявала, са ѝ помагали свидетелят М. и нейни близки. Тя се е страхувала от мотоциклети и е спряла да се занимава с мотоциклетизъм.

 

[35] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ (отм)), а след 20.11.2011 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[36] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, макар и несъществено, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Тя е била:

- 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[3];

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[4]. Увеличението на МРЗ от 20.07.2015 г. и 09.11.2015 г. до 11.04.2016 г. е 10,53% (420,00-380,00/х100).

 

[37] Увреждането на Ю.Г. е по-тежко от уврежданията, предмет на обезщетяване на решения на САС 938-2019-14-ти с-в по в. гр. д. 6171/2018 г. и 2334-2017-4-ти с-в по в. гр. д. 2 505/2017 г. По скала от едно до пет, като едно е най-леко подобно увреждане, а пет е най-тежко:

- едно е оценката на увреждането по решение на САС 2334-2017-4-ти с-в по в. гр. д. 2 505/2017 г. – съдът е определил 15 000,00 лева обезщетение за увреждане от 20.07.2015 г.[5];

- две е оценката на увреждането по решение на САС 938-2019-14-ти с-в по в. гр. д. 6171/2018 г. – съдът е определил 18 000,00 лева за увреждане от 09.11.2015 г.[6];

- три е оценката на увреждането на Ю.Г..

 

[38] Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита също, че увреждането на ищцата е значително по-тежко от тези, предмет на обезщетяване по цитираните решения на САС. Съдът отчита и, че МРЗ се е увеличила с 10,53 % от момента на настъпване на уврежданията по решенията на САС до момента на настъпване на процесното увреждане. Затова съдът приема, че 30 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от Ю.Г..

 

[39] Налице са предпоставките за уважаването на иска за 30 000,00 лева. Затова съдът осъжда З.. да заплати на Ю.Г. 30 000,00 лева обезщетение, като отхвърля иска за разликата над 30 000,00 лева до пълния предявен размер от 40 000,00 лева.

 

[40] З.. е възразил, че Ю.Г. е допринесла за настъпването на ПТП, защото е управлявала мотоциклета с превишена и несъобразена скорост. Съдът не установи това. Ето защо възражението е неоснователно.

 

2. По разноските

 

[41] Ю.Г. търси разноски. Тя е направила такива за 1 025,00 лева и е била представлявана безплатно от адвокат.

 

[42] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска на Ю.Г. за 24 000,00 лева при предявен размер от 40 000,00 лева. Ето защо съдът осъжда З.. да заплати на Ю.Г. 768,75 лева разноски по делото (1 025,00х30 000,00/40 000,00), а на адвокат Н. 1 297,00 лева адвокатско възнаграждение (40 000,00-10 000,00х0,03+830,00х30 000,00/40 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда З.. да заплати на СГС 675,00 лева държавна такса (1 600,00х30 000,00/40 000,00-(700,00х30 000,00/40 000,00).

 

[43] З.. също търси разноски. Той е направил такива за 325,00 лева.

 

[44] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 10 000,00 лева при предявен размер от 40 000,00 лева. Затова съдът осъжда Ю.Г. да заплати на З.. 81,25 лева разноски по делото (325,00х10 000,00/40 000,00).

 

Съдия: