Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2019 г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ – ти състав, в публично заседание на дванадесети февруари 2019
г., в състав :
Административен съдия : Красимир Кипров
при
секретаря Н.
Катрикова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 1620 по
описа за 2018 година на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.83, ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано е по жалба на П.С.К. с ЕГН **********,***, срещу отказ
на Началника на ІІІ Районно управление при Областна дирекция на МВР – Варна с
рег*********., с който на основание чл.58, ал.1, т.10 във връзка с чл.76, ал.3,
т.3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия /ЗОБВВПИ/ на жалбоподателката е отказано издаването на разрешение за
съхранение и носене на късо нарезнó оръжие за самоохрана. Изложените в
жалбата доводи имат характер на такива за материална незаконосъобразност на оспорения
административен акт. Оспорват се изложените в него мотиви на ответника, че по
отношение на заявителката не са налице материалните предпоставки по смисъла на
чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ за издаване на исканото разрешение. Твърди, че
притежава огнестрелно оръжие от 2001 г. и в този смисъл подаденото от нея
заявление е за подновяване на разрешителното за носене на оръжие, а не тепърва за
придобиване на ново такова. Излагат се
доводи, че през годините не са се променили обстоятелствата, както законово, така
и по отношение на личността ѝ, поради което издаденият отказ е незаконосъобразен.
Поддържа, че оръжието ѝ е необходимо за самоохрана. Позовавайки се на
практиката на ВАС развива доводи, че в тези случаи не е необходимо наличието на
конкретно застрашаване и на реална опасност за заявителя и/или семейството му,
за да бъде издадено исканото разрешение. Счита, че разбиране в обратния смисъл, каквото е приложил ответника, би
довело до нарушаване на една от главните цели на специалния закон – Законът за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/,
закрепени законодателно в чл.6 от същият закон. В заключение моли съда да
отмени обжалвания административен акт като незаконосъобразен.
В съдебно заседание оспорващата П.С.К. се явява лично и с
процесуален представител – адв. Р. А.. И двамата поддържат жалбата и молят съда
да постанови решение, с което отказът на Началника на ІІІ –то Районно
управление при Областна дирекция на МВР – Варна да издаде на жалбоподателката разрешение за съхранение и носене на оръжие за
самоохрана да бъде отменен.
Ответникът – Началникът на ІІІ-то РУ при ОД на МВР – Варна се
представлява от юрисконсулт Г. Г., който оспорва жалбата. Развива доводи, че в
този вид административни производства органът действа в условия на оперативна
самостоятелност и във всеки конкретен случай следва да прецени налице ли са
всички предпоставки за удовлетворяване на искането за издаване на разрешение по
ЗОБВВПИ доколкото процедурата е за издаване на ново разрешително, а не за
подновяване на такова. Моли съда да се произнесе с решение в този смисъл.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.
Встъпилата в производството Окръжна прокуратура – Варна, редовно уведомена
за датата на съдебното заседание, за нея представител не се явява,съответно не е дадено заключение по делото.
Като взе предвид изложеното в жалбата, събраните по делото писмени
и гласни доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е започнало пред органа във връзка
със заявление Приложение №10 вх. № 412 от 12.04.2018г. (л. 19 от делото) на П.С.К..
С него заявителката е поискала от Началника на ІІІ РУ на ОД на МВР – Варна да
ѝ издаде разрешение за съхранение и носене на късоцевно оръжие, марка ************,
поради предстоящото изтичане срока на предходно разрешение за носене и
съхранение на оръжие. Към заявлението са представени задължителните приложения,
приложени към делото от л.20 до л.28, както следва: анкетен лист; декларация за
спазване изискванията на чл.26 и чл.27 от ЗОБВВПИ; декларация по чл.76, ал.4,
т.2 от ЗОБВВПИ; удостоверение от Окръжна прокуратура Варна рег. индекс
2548/14.03.2018г.; документ от ДКЦ „Св. Марина“ ЕООД гр. Варна
№231/10.04.2018г. за психиатрично освидетелстване; свидетелство за съдимост;
удостоверение № 0012649/29.03-2018г. за техническа годност на притежаваното от
заявителката оръжието пистолет ************, с оценка „годно“; документ за
платена държавна такса за провеждане на административното производство, копие
от лична карта.
Видно от съдържанието на
приложения към заявлението анкетен лист, жалбоподателката П. С. К. работи в
наземно обслужване на летище Варна. Като цел на придобиване на оръжието е посочила
„самоохрана“. Желанието за придобиване на разрешението е мотивирано лаконично със
същият аргумент – „сомоохрана“. Не се
сочат данни лицето да е подавало жалби във връзка с отправени към нея или към
семейството ѝ заплахи.
От представеното
удостоверение от Окръжна прокуратура
Варна е видно, че срещу П. С. К. няма обвинения по неприключили наказателни
производства.
Представеното на л. 24 от
делото психиатрично освидетелстване №231/10.04.2018г. сочи, че за лицето няма данни за психично
заболяване към момента на провеждане на изследването – през последните 3 години
няма данни да е лекувана за психични заболявания по реда на Закона за здравето
в лечебно заведение, както и данни за употреба на психоактивни вещества.
От свидетелството за
съдимост рег. № ***** се установява, че лицето не е осъждано.
От изложеното в жалбата и
от доказателствата по делото се установява, че през 2001 г. на П.С.К. е
издадено Разрешение № 0363/19.09.2001г., с което ѝ е разрешено да закупи
един брой огнестрелно оръжие (късоцевно) и боеприпаси за него. Въз основа на
разрешението жалбоподателката е закупила боен пистолет марка ************ и 50 броя патрони за него, видно от
представената на л. 6 от делото фактура № 0…1624 от 13.11.2001г. Не се спори,
че К. е преминала курс на обучение и успешно е положила изпит за безопасно
боравене с огнестрелно оръжие, което обстоятелство се доказва от представеното
Удостоверение № 1686 (л.9).
Към административната преписка е приложен Констативен протокол от
16.04.2018 г. (л.18) за извършена проверка на основание чл.153, т.1 и т.2 и чл.154,
ал.1 и ал.2 от ЗОБВВПИ за условията, при които заявителката П. К. съхранява
оръжието си и боеприпасите за него. Протоколът е съставен от полицейски
инспектор при ІІІ ПУ на ОД на МВРР - Варна П. М.. От съдържанието му е видно,
че оръжието и боеприпасите се съхраняват в дома на заявителката в специална
каса, здраво закрепена на стената и със секретна ключалка. С констативния
протокол на К. не са дадени задължителни предписания във връзка със съхраняване
на оръжието и боеприпасите. Данните от констативния протокол са мултиплицирани
и в докладна записка от 16.04.2018г. на полицейски инспектор П. М.. В нея се сочи
допълнително, че за П. К. не са установени данни за злоупотреба с алкохол,
употреба на наркотични вещества, склонност към хазарт и нарушения на
обществения ред. Аналогично е съдържанието и на друга докладна записка,
приложена на л.17 от делото, съгласно която К. се ползва с авторитет сред съседите
си. Не е позната на органите на полицията по местоживеене и няма регистрирани
криминални прояви и криминалистически регистрации.
За образуваното административно производство Началникът на ІІІ РУ
при ОД на МВР –Варна е уведомен с докладна записка УРИ (не се чете) -8554 от 23.04.2018г.
от мл. полицейски инспектор по „КОС“. В документа е посочено, че производството
е по реда на чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ.
След като се запознал с цялата административна преписка Началникът
на ІІІ РУ към ОД на МВР – Варна е издал административен акт рег. № 439р-9416/03.05.2018г.,
в който е обективиран отказ за издаване на разрешение за съхранение и носене на
късо нарезнó оръжие за самоохрана. Отказът е мотивиран с отсъствието на
аргументирано доказателство за необходимост от съхранение и носене на ООБ и констатацията,
че заявителката П. К. не е посочила в заявлението си основателна причина по
смисъла на чл.58,ал.1,т.10 вр. с чл.76,ал.3,т.3 от ЗОБВВПИ. Според изложените от ответника мотиви, самоохрана
може да се осъществява и с други достатъчно ефективни и не толкова опасни за
обществото технически средства, които се продават свободно и подлежат само на
регистрационен режим. Отказът е връчен на П. К. на 14.05.2018г., видно от
саморъчно поставения подпис,а подадената до съда жалба е приета на 17.05.2018
г.
П.К. е уведомена за издадения отказ с уведомление УРИ 439р – 9417/
03.05.2018г. (л. 13), с което ѝ е указано в тридневен срок от връчване на
уведомлението да се яви за получаването на отказа, за предаване на предходното
разрешение за носене на късо нарезнó огнестрелно оръжие, както и за
предаване на самото огнестрелно оръжие и боеприпасите за него. Оръжието и
боеприпасите са предадени доброволно от К. на 14.05.2018г., за което е съставен
приемо-предавателен протокол от същата дата (л.8).
Във връзка с наведените в жалбата твърдения, че оръжието ѝ е
необходимо за лична самоохрана, както и за охрана на недвижимо имущество от неправомерни
посегателства, оспорващата К. е представила Нотариален акт *********на нотариус
с район на действие РС – гр. Варна (л.10). Видно от него жалбоподателката е
придобила в режим на СИО недвижим имот, представляващо място с площ от 600
кв.м., находящо се в местност *******, Община Аксаково, Област Варненска, ведно
с построената в него сграда със застроена площ от 49 кв.м., състояща се от
полуподземен и надземен етаж, както и намиращите се двора тоалет и баня.
При разпределение на доказателствената тежест съдът е указал на
оспорващата П. К., че в нейна тежест е да докаже наличието на посочените от нея
основания за издаване на разрешение по ЗОБВВПИ, налагащи самозащита.
Съдът е издал съдебно удостоверение, въз основа на което
жалбоподателката да се снабди с информация от РУ – Аксаково за наличието на депозирани
от нея жалби и сигнали за посегателства срещу имота ѝ, находящ се в ********,
Община Аксаково, Област Варна. Такава информация е изискана и служебно от съда.
В отговор е постъпило писмо рег. № ***********. (л.61), видно от което
жалбоподателката П. С. К. не е депозирала в РУ – Аксаково жалби и сигнали от
какъвто и да било характер. Налични са данни за постъпила жалба от съпруга на
жалбоподателката – С.Т.К., за извършена кражба от имот, находящ се във вилната
зона на ********. Видно от справката, от имота са откраднати ъглошлайф, ел.
помпа, кабел и други като по случая е образуван заявителски материал /ЗМ/ №
269/2005 г., изпратен на Районна прокуратура – Варна на 25.08.2005г. Като
доказателство към писмото са приложени разпечатки от интегрираната регионална
полицейска система (л.63 и 64).
За изясняване на същите обстоятелства – причинен стрес от
извършените срещу имота на жалбоподателката посегателства и притесненията
ѝ за опазването му от други такива, съдът е допуснал до разпит двама
свидетели – Н.Н.Т. и А.Д.А., близки на оспорващата и на семейството ѝ. При
разпита им двамата свидетели заявяват,
че познават жалбоподателката П. К. от дълги години – със свидетелката Н. Т.
дори са съседи. Свидетелите потвърждават, че П. К. и семейството ѝ
притежават вилен имот в ********, в който има построена сграда, и който имот са
посещавали лично. И двамата заявяват, че К. често остава да пренощува в този
имот със съпруга си или сама, след нощна смяна на летището. Свидетелстват и за
извършените многобройни посегателства върху този имот, като в някои от
случаите, в различно време, са имали възможност лично да видят последствията от
тези посегателства – разбити прозорци, разбита стена между гаража и едно от
жилищните помещения. Свидетелят А. заявява, че от миналата година, след като на
П. К. е иззето притежаваното огнестрелно оръжие, тя и семейството ѝ
по-рядко остават да преспиват във вилния си имот, което си обяснява със страх от
нови посегателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Екземпляр от оспорения административен акт е връчен на
жалбоподателката П. С. К. на 14.05.2018г., видно от приложеното на лист 11 и 12
от делото заверено копие на обжалвания административен акт. Жалбата е
депозирана чрез органа на 17.05.2018г. От изложеното се налага извода, че
жалбата е подадена от лице, което като адресат на акта, разполага с правен
интерес от оспорването му, в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, пред родово и
местно компетентен съд. Не се установиха отрицателни предпоставки за
допустимостта на жалбата. Изложеното по-горе налага извод, че жалбата е
процесуално допустима и следва да се разгледа от съда по същество.
При извършената служебна проверка на валидността и
законосъобразността на оспорения отказ съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на
основанията посочени в чл. 146 от АПК,
съдът установи, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен
орган по чл. 76, ал. 1, предл. първо и чл. 83, ал. 5, предл. трето от ЗОБВВПИ, а именно началникът на ІІІ РУ при
ОД на МВР – гр. Варна, в кръга на предоставените му от закона правомощия.
С жалбата не са релевирани доводи за допуснати в хода на
административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените
правила,като възраженията на жалбоподателката са концентирани по приложението
на материалния закон .
Разрешението за придобиване на огнестрелно оръжие по своята правна
същност е позитивен административен акт, който органът издава при кумулативното
наличие на всички, установени в закона предпоставки. В чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ
законодателят е регламентирал материалноправните изисквания, при наличието на
които органът по чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ е длъжен да откаже издаване на
разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Изискванията са два вида -
свързани с личността на заявителя (т. 1 - 9 на чл. 58, ал. 1) и свързани с
целта, за която се иска разрешението (т. 10). Освен материалноправните
изисквания, при наличието на които органът издава разрешение, законодателят с оглед на правния субект, който иска издаване
на разрешение и с оглед на целта, за която се иска издаване на разрешението, е
регламентирал изрично и съдържанието на заявлението, което лицата следва да
подадат, както и необходимите документи, които следва да бъдат приложени към
него, - чл. 76, ал. 3, 4, 5, 6 и 7, чл. 77, чл. 78, ал. 1 и 2, чл. 78а ЗОБВВПИ.
В този смисъл, в закона изчерпателно са
разписани както материалните предпоставки, необходими за издаване на разрешение
за съхранение и носене на огнестрелно оръжие, така и документите, които
заявителят трябва да представи, за да може органът да прецени наличието или
липсата на материалноправните пречки. В настоящия случай като причина за
постановяване на отказа не се сочи отсъствието на някой от задължителните
документи – прието е,че заявлението на К. е придружено с изискуемите по чл.76
от ЗОБВВПИ документи.
Както се посочи и по-горе, не се спори между страните, че П. С. К.
е получила за първи път разрешение за
носене и съхранение на късо оръжие и боеприпаси за него през 2001г. Безспорно е
също, че периодично, преди изтичане срока на съответното разрешение,
оспорващата П. К. своевременно е сезирала компетентните органи за подновяване на
разрешението. В този смисъл подаденото на 12.04.2018г. заявление вх. № 412 е инициирало
поредно производство по реда на чл.87 от ЗОБВВПИ – за подновяване на
разрешението. Изложените от процесуалния
представител на ответника доводи в обратен смисъл са неоснователни. Настоящият
казус попада именно в тази хипотеза.
Съгласно чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ в едномесечен срок преди изтичането на срока
по чл. 84, ал. 2 лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл. 81а,
подава заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП
на МВР или до съответния началник на РУ на МВР, придружено от изчерпателно
посочени документи.
Съобразявайки, че притежаването и възможността за употреба на
огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена опасност
за обществото, законодателят е поставил възможността за упражняването ѝ в
зависимост от посочените по-горе предпоставки, наличието на които следва да
бъде установявано периодично - на пет години, съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Във връзка с изложеното по-горе, издаването на разрешения по реда на
този закон за предходните 17 години не обвързва органа и не е достатъчно
основание за подновяване на разрешението, а при всяко сезиране на органа с
искане за продължаване на срока на разрешителното същият е длъжен да извърши
проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки,
определени в закона за притежаване и носене на оръжие.
В настоящия казус не се твърди, а и в оспорения административен
акт липсват мотиви досежно отсъствието на която и да е от предвидените в закона
материални предпоставки, свързани с личността на заявителя. Изложените от
ответника мотиви в акта най-общо се свеждат до липсата на основателна причина,
която по несъмнен начин да налага подновяване на разрешението за съхранение и
носене на оръжие. Волеизявлението на адм.орган в това отношение е вътрешно
противоречиво и неясно. В началото на мотивите е записано,че в заявлението К. е
посочила като мотиви „самоохрана”,а в анкетния лист е отбелязала „за
самоохрана”. В следващата част от мотивите е налице изложение в обратен смисъл,а именно : „От данните събрани в Заявлението и
Анкетния лист е видно,че П.К. не е посочила като основателна причина за
съхранението и носенето на огнестрелно оръжие с необходимост от самоохрана”. Същевременно ,в края на мотивите си органът
твърди,че отсъства аргументирано доказателство за необходимост от съхранение и
носене на ОББ и,че заявителят не бил посочил основателна причина по смисъла на
чл.58,ал.1,т.10 във вр. с чл.76,ал.3,т.3 от ЗОБВВПИ в заявлението си,което не
предпоставяло издаване на положителен за
лицето индивидуален административен акт. Така изразената от адм.орган воля
относно причината и основанието за отказа
е неясна,поради което съдът намира формата на адм.акт за
нарушена – недоказаната необходимост от самоохрана означава установено отсъствие
на основателна причина по смисъла на чл.58,ал.1,т.10 от Закона,на което обаче
противоречи следващият мотив на органа за отказ,а именно непосочване от
заявителя на основателна причина по смисъла на чл.76,ал.3,т.3 от Закона. От друга страна,цитираната от органа
разпоредба на чл.76,ал.3,т.3 от Закона не е пряко относима към производството по чл.87 за подновяване на
разрешението,тъй като тя лимитативно визира случаите на първоначално
придобиване на оръжие чрез дарение ,закупуване и замяна.
Установява се ,че в заявлението
К. е посочила като мотив изтичането на срока на разрешителното за носене и
съхранение,а в анкетния лист е обосновала необходимостта от оръжие изписвайки
самоохрана. За разлика от установяването на липса на основателна причина по смисъла на
чл.58,ал.1,т.10, непосочването от заявителя на такава причина не представлява
материално-законосъобразно правно основание за отказ,а единствено обуславя изпълнение
от органа на задълженията му по чл.87,ал.3 във вр. с чл.83,ал.1 и ал.2 от
закона,данни за което не са налице по делото – органът не е констатирал непълноти или несъответствия
,не е уведомявал писмено заявителя за такива, не е давал указания и не е предоставял
30-дневния срок по чл.83,ал.3 за отстраняването им. С оглед последното,съдът
намира, че органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, пряко рефлектиращо върху правилното приложение на материалния закон.
Вярна е тезата на процесуалния представител на ответника,че органа
разполага с оперативна самостоятелност,но при преценката на представените от заявителя
документи,същият следва да се ръководи от регламентирания в чл.13 от АПК принцип на последователност и
предвидимост . В тази връзка,съдът е дал указания на ответника за представяне
на доказателства с цел установяване на критериите ,вътрешните правила и
установената практика ,но такива не са представени,поради което остава неясно
защо в продължение 17 г. компетентният административен орган при наличие на
същите обективни данни е подновявал
разрешението,а в конкретният казус представените документи са квалифицирани като отсъстващи и неаргументирани
доказателства. Съгласно нормата на чл.83,ал.3 от Закона, обстоятелствата по
чл.58,ал.1,т.10 не подлежат на служебна проверка от органа,т.е.
доказателствената тежест за тяхното установяване е на заявителя. В случай на
непълнота на документите относно същите обстоятелства,органът е следвало,но не
е процедирал по реда на чл.83,ал.2 от Закона. Независимо от това поредно
нарушение на административно-производствените правила,след дадените на
жалбоподателката указания по доказателствената тежест ,от страна на същата са
представени доказателства,обуславящи необходимостта от самоотбрана. Такива
обстоятелства за необходимост от самоотбрана представляват установените чрез
справката на РУ-Аксаково и събраните гласни доказателства престъпни
посегателства върху притежаван от нея имот,пряко поставящи под опасност живота
и здравето на неговите обитатели. При преценката на тези доказателства в
условията на недоказани от ответника критерии по чл.13 от АПК,то не съществуват
основания за тяхното квалифициране по начин различен от този,по който органът ги
е възприемал подновявайки предходните
разрешения. По тези съображения,съдът намира правния извод на органа за липсата
на основателна причина по чл.58,ал.1,т.10 от З-на за
материално-незаконосъобразен – установена и налична е релевантната за същата
норма причина, а именно самоотбрана.
При тези обстоятелства,независимо от наличието на гореспоменатите
основания за оспорване по чл.146,т.2 и т.3 от АПК , установеното основание за
оспорване по чл.146,т.4 от АПК налага отмяна на отказа и връщане на преписката
съгласно чл.173,ал.2 от АПК /естеството на въпроса не позволява решаването му
от страна на съда/ за издаване на адм.акт
в съответствие с установената по гореизложените съображения основателна причина
по чл.58,ал.1,т.10 от ЗОБВВПИ.
При този изход на съдебния спор
,разноски на ответника не се дължат, а жалбоподателката не е претендирала
присъждане на такива в нейна полза,
поради което сторените не следва да се
присъждат.
По изложените съображения, както и на основание чл. 172, ал.2,
предл. ІІ-ро и чл.173, ал.2 от АПК, ХVІ състав на Административен съд – Варна
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на П.С.К. с ЕГН **********,*** отказ на Началника
на ІІІ Районно управление при ОД на МВР – Варна с рег*********. и ВРЪЩА
преписката на същият адм.орган за ново произнасяне в съответствие с
дадените в мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния Административен съд на Република
България.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: