Р Е Ш Е Н И Е

 

      № 78

 

гр.Севлиево 31.07.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в публично заседание

на двадесет и осми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Председател: Станислав Цветков

              

при секретаря РЕФУЗЕ ОСМАНОВА, в присъствието на прокурора                          като разгледа докладваното от съдията Цветков Н.А.Х.дело № 146 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят С.Е.И.   е обжалвал наказателно постановление № 6 от 20.01.2020 г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните / ОДБХ / гр.Габрово, с което за извършено нарушение по чл.132, ал.1, т.19 от Закона за ветеринарномедицинската дейност / ЗВМД / и на основание чл.417, ал.1 от ЗВМД му е наложено наказание глоба в размер от 500.00лв.В жалбата се твърди, че НП е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в подкрепа на което се излагат подробно развити в нея съображения.

ИСКАНЕТО е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.

Ответникът по жалбата – Областна дирекция по безопасност на храните гр.Габрово, редовно призован, се явява представител при разглеждане на делото.Същият оспорва жалбата и отправя молба към съда жалбата срещу НП да бъде отхвърлена, а същото да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и издадено при спазване на материалния и процесуалния закон.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

По делото по несъмнен начин се установява и не се спори от страните, че във връзка с постъпил жалба в БАБХ, със Заповед № РД-217 от 14.08.2019 г. на Директора на ОДБХ – Габрово, било наредено комисия в състав свид.Д-р Д.И.Д. и свид.Д-р К.М.С., главни инспектори при ОДБХ Габрово и свид.Д-р С. С.К. – инспектор в същата дирекция, да извършат проверка по постъпилия сигнал на животновъдните обекти на жалб.И. ***.2019 г. посочената по-горе комисия, извършила проверка в животновъден обект № на обект във ВетИС / стар / 5422-0029, находящ се в с.Идилево, собственост на жалбоподателя С.Е.И. и в негово присъствие.По време на същата, в животновъдният обект, от страна на свид.Д. и свид.С. било констатирано, че се отглеждат 64 броя кози, в това число 2 броя немаркирани пръчове и 3 броя коне.Извършена била справка в ИИС на БАБХ, при което било установено, че в обекта са регистрирани 62 броя кози и 3 броя коне.За резултатите от извършената проверка бил изготвен Доклад от проверка на място на идентификацията и регистрацията на животните / ИРЖ / / Секторно законодателство и кръстосано съответствие /.Протокола бил предявен на жалб.И. на 19.08.2019 г. и подписан от него без възражения.На същата дата - 19.08.2019 г. свид.Д., в присъствието на свид.С., съставил АУАН № 1 против жалбоподателя С.Е.И., за това, че при извършена проверка на 15.08.2019 г. в животновъден обект 5422-0029, с.Идилево, общ.Севлиево, с отговорно лице С.Е.И., в присъствието на С.Е.И. При извършената проверка на място с дата 15.08.2019 г. в цитирания обект  с отговорно лице С.Е.И. се отглеждат 64 броя кози, в това число 2 броя немаркирани пръчове и 3 броя коне.По приложена справка извадка от ИИС на БАБХ, в съответствие с изискванията на чл.51 от ЗВМД в обекта са регистрирани 62 броя кози и 3 броя коне.В АУАН в табличен вид е отразена справка за наличните животни в ОЕЗ към: 15.08.2019 г.От гореизложеното било видно, че С.Е.И.   в качеството на управител и собственик на 5422-0029 е допуснал отглеждането на животни, на които не е извършена официална идентификация – 2 броя пръчове.В акта е отразено също така, че с гореописаното е нарушена разпоредбата на чл.132, ал.1, т.19 от ЗВМД, както и, че нарушението е извършено за първи път.Препис от АУАН е връчен лично на С.Е.И..В АУАН е отразено, че преписа е връчен на 20.08.2019 г.От свидетелските показания, дадени в съдебно заседание се установява, че преписа от акта е бил връчен на жалб.И. на същата дата, на която е бил съставен 19.08.2019 г., но вероятно жалб.И. е вписал дата, различна от тази, на която му е бил връчен.Съдът кредитира с доверието си свидетелските показания досежно датата на връчване на АУАН на жалб.И., тъй като те се подкрепят и от приложения към административно-наказателната преписка Доклад за извършена проверка на място, в който е отразено, че е издаден АУАН № 1 от 19.08.2019 г., а като дата на връчване на Доклада на жалб.И., последният е вписал 19.08.2019 г. Нещо повече в приложеното писмо от Зам.изпълнителния директор на БАБХ до Директора на ОДБХ – Габрово е посочено, че цялата документация от проверката, в това число АУАН следва да се изпрати в Агенцията в срок до 19.08.2019 г., което кореспондира и с показанията на свид.Д., дадени пред съда.При така изложеното, съдът намира, че в случая АУАН е бил връчен лично на жалбоподателя на 19.08.2019 г., но или умишлено, или неволно, или поради техническа грешка от страна на жалб.И. е вписана като дата на връчване на акта – 20.08.2019 г.След запознаване със съдържанието му същият не е направил възражения.Възражения не са направени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление на Директора на ОДБХ гр.Габрово с № 6 от 20.01.2020 г.Същото е издадено срещу жалб.С.Е.И., с  за това, че на 15.08.2019 г. при извършена проверка на място от Д-р Д.И.Д. – гл.инспектор в отдел ЗЖ при ОДБХ Габрово и Д-р К.М.С. – гл.инспектор отдел ЗЖ при ОДБХ Габрово и д-р С.К. – експерт в отдел ЗЖ при ОДБХ Габрово в животновъден обект 5422-0029, с.Идилево, общ.Севлиево, в присъствието на отговорното лице С.Е.И., се констатира, че се отглеждат 64 броя кози, в това число 2 броя немаркирани пръчове и 3 броя коне.По приложена справка извадка от ИИС на БАБХ, в съответствие с изискванията на чл.51 от ЗВМД се установява, че в обекта са регистрирани 62 броя кози и 3 броя коне.В НП в табличен вид е отразена справка за наличните животни в ОЕЗ в животновъдния обект.С оглед гореизложената фактическа обстановка безспорно се установява, че С.Е.И., в качеството си на собственик на животновъден обект 5422-0029, находящ се в с.Идилево, общ.Севлиево е допуснал отглеждането в обекта на животни – 2 броя пръчове, които не са идентифицирани по чл.51 от ЗВМД, с което е нарушен / осъществен е / състава на чл.132, ал.1, т.19 от ЗВМД.

АНО е отчел, че срещу съставения АУАН не е постъпило възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.Посочил е, че за да се определи административното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства.В НП е отразено, че законовите изисквания за идентификация на животните в животновъдните обекти е гаранция за своевременно и достоверно проследяване на процеса на отглеждането им, както и здравето на животните, а и на хората.Поради това случаят не можело да се приеме като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Предвидените в ЗВМД забрани и изисквания били с цел опазване на общественото здраве и тяхното неспазване не можело да се тълкува като маловажен случай.В НП е отразено също така, че нарушението е формално и самото му извършване обосновава административно наказателната санкция.Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път не обосновавало извода за маловажност, а по-скоро за налагане на наказание в минималния, предвиден размер. 

В заключение АНО, на осн. чл.53 във вр. с чл.27 и чл.3, ал.2 от ЗАНН е наложил на жалб.С.Е.И , с адрес *** административна санкция глоба в размер на 500.00 лева на осн. чл.417, ал.1 от ЗВМД.

Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите Д.И.Д., К.М.С., С. С.К. и К.М.Н., съпоставени с писмените доказателства – Писмо, изпратено по електронен път от Зам.изп.директор на БАБХ до Директора на ОДБХ - Габрово; Заповед № РД-217/14.08.2019 г. на Директора на ОДБХ - Габрово; Доклад от проверка на място на идентификацията и регистрацията на животните /ИРЖ/ /Секторно законодателство и кръстосано съответствие/ с дата на проверката 15.08.2019 г.; Справка за наличните животни в ОЕЗ към 15.08.2019 г.; АУАН № 1/19.08.2019 г.; НП № 6/20.01.2020 г.; НП № 14/21.04.2020 г.; известие за доставяне на НП.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 09.04.2020 г.Жалбата е подадена директно в РС - Севлиево на 16.04.2020 г., тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа.

АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени от компетентните за това длъжностни лица.

АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП е за извършено нарушение на разпоредбата на чл.132, ал.1, т.19 от ЗВМД.

Разпоредбата на чл.132, ал.1, т.19 от ЗВМД гласи следното: „Собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни: не допускат в обекта животни, които не са идентифицирани по чл.51, на които не са изпълнени мерките по програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози или които са с различен здравен статус”.

Административно-наказващият орган на осн. чл.417, ал.1 от ЗВМД е наложил на жалбоподателя наказание глоба в размер от 500.00лева.Съгласно посочената разпоредба, в редакцията й към момента на съставяне на АУАН и издаването на НП: „Собственик на селскостопански животни, който не изпълни задължение по чл. 132, ал. 1, т. 1 - 3, 5, 10, 11, 13, 15 - 20 и 24, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 5000 лв.”.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител в съдебно заседание.Последният поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалваното НП.Твърди, че НП е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в подкрепа на което се излагат няколко съображения.

Твърди се на първо място, че с Решение № 150/11.12.2017 г. по АНД № 413/2017 г. РС – Севлиево бил отменил НП, издадено от Директора на ОДБХ Габрово по сходен казус, което решение било влязло в законна сила, а в случая били налице същите пороци.

Съдът не споделя така изложените доводи, тъй като посоченото решение не може да се отнесе към настоящия случай, въпреки, че издателят на НП и в двата случая е един и същ.По отношение на наведените доводи за сходни пороци съдът ще вземе отношение по-надолу в решението си.

На следващо място се излага твърдението, че АНО е посочил като нарушен състава на чл.132, ал.1, т.19 от ЗВМД.Тази квалификация на деянието обаче била неправилна, което нарушавало правото на защита на жалбоподателя, тъй като не му позволявало да разбере в какво е обвинен и за какво е ангажирана административно-наказателната му отговорност.Не било ясно коя от двете алтернативни и взаимопротиворечиви хипотези бил имал предвид АНО – „нарушен е“ или „осъществен е“ съставът на посочената разпоредба.От друга страна нормата на чл.132, ал.1, т.19 ЗВМД била бланкетна, а не санкционна.Налице било неспазване на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като не била посочена конкретна правна норма, която се считало за нарушена от дееца.Нормата на чл.132, ал.1, т.19 не посочвала конкретни задължения за отглеждане на животните, а препращала към други правни норми, които регламентирали изискванията към собствениците на обекти.В текста на чл.132, ал.1, т.19 от ЗВМД имало няколко предложения, като не ставало ясно за кое от тях бил привлечен към административно-наказателна отговорност жалб.И..В самия чл.51 ЗВМД били посочени различни режими за различните видове животни, които препращали към различни наредби.Противоречивото описание на вмененото нарушение и липсата на индивидуализиране на същото по време на извършване водели до невъзможност жалбоподателят да разбере какво нарушение му е вменено, което го лишавало от възможността да организира адекватно защитата си.В НП липсвала дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които то е осъществено, както и доказателствата, които го потвърждават.

Съдът категорично не споделя така изложените доводи по следните съображения.Както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, нарушението е описано ясно, точно и разбираемо.В АУАН и НП се съдържат всички изискуеми от закона реквизити – време и място на извършване, подробно описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и установено, както и нарушените разпоредби на материалния закон.АНО е описал с нужната конкретика всички релевантни факти и обстоятелства, които обуславят съставомерността на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя.Посочено е, че нарушението е извършено на 15.08.2019 г., тъй като на тази дата е била извършена проверката от страна на контролните органи, по време на която е било констатирано и неговото осъществяване.Както в АУАН, така и в НП изрично е посочено, че жалбоподателят е осъществил /нарушил/ състава на чл.132, ал.1, т.19 от ЗВМД.Безспорно е, че нарушението, което е вменено във вина на жалбоподател е за това, че в качеството си на собственик на животновъден обект с посочен идентификационен номер и находящ се в с.Идилево, общ.Севлиево е допуснал отглеждането в обекта на животни – 2 броя пръчове, които не са идентифицирани по чл.51 от ЗВМД, като по този начин е осъществил състава на административното нарушение по чл.132, ал.1, т.19 от ЗВМД, поради което правилно и законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност и му е било наложено административно наказание глоба в съответствие с приложимата санкционна норма на чл.417, ал.1 от ЗВМД.Посочената от АНО като нарушена разпоредба на чл.132, ал.1, т.19 от ЗВМД предписва задължения към собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни, какъвто е и жалб.И. и тяхното неизпълнение е основание за ангажиране на административно-наказателна отговорност, скрепена със санкционната норма на чл.417, ал.1 от ЗВМД.Обстоятелството, че АНО не е посочил кое предложение счита, че е нарушено по никакъв начин не е рефлектирало пряко върху правото на защита на жалб.И., тъй като текстовото описание както вече бе отбелязано по-горе е ясно, точно и разбираемо.Съгласно разпоредбата на чл.51 от ЗВМД: „Животните подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти - на регистрация по реда на чл.137“, а съгласно разпоредбата на чл.51, ал.7 от ЗВМД, какъвто е и настоящият случай: „Условията и редът за идентификация на овце и кози се определят с Регламент (ЕО) № 21/2004 на Съвета от 17 декември 2003 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите и за изменение на Регламент (ЕО) № 1782/2003 и на директиви 92/102/ЕИО и 64/432/ЕИО, наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 21/2004".“.

В съдебно заседание се излага твърдението, че с НП жалбоподателат е санкциониран за извършено нарушение на чл.132, ал1, т.19 от ЗВМД, за това, че е допуснал отглеждането в обекта на животни – 2 броя пръчове, които не са идентифицирани по чл.51 от ЗВМД.За същото административно нарушение обаче бил санкциониран с НП № 14/21.04.2020 г. на Директора на ОДБХ Габрово, с което му било наложено наказание глоба в размер на 500.00 лева, тъй като в качеството си на собственик на животновъден обект е допуснал отглеждането в обета на животни – 29 броя ярета и 2 броя пръчове, които не са идентифицирани по чл.51 от ЗВМД.Посоченото НП не било влязло в сила, тъй като е обжалвано, за което било образувано АНД № 146/2020 г. по описа на РС – Севлиево.Същевременно се излага твърдението, че въпросните два пръча се намирали в животновъдния обект още от месец април 2018 г. поради което били изтекли преклузивните срокове за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалб.И..

Съдът не споделя така изложените съображения и извода за нищожност на обжалваното НП.На първо място съдът държи да отбележи, че НП № 14 от 21.04.2020 г. е последващо, тоест издадено, след НП № 6 от 20.01.2020 г.На следващо място съдът държи да отбележи, че напълно споделя доводите и изводите на процесуалния представител на ответната страна – ОДБХ – Габрово, досежно понятието „продължавано“ престъпление/нарушение, неприложимо в административно-наказателното производство и „продължено“ нарушение, каквото в случая е налице по отношение на отглеждането на 2 броя пръчове, неидентифицирани по чл.51 от ЗВМД.По отношение на тези доводи на жалбоподателя, както и досежно твърдението за настъпила давност по чл.34 от ЗАНН, съдът намира, че те са неоснователни и голословни.Както вече бе отбелязано съдът напълно споделя доводите и изводите на процесуалния представител на ответната страна, изложени по съществото на делото, поради което намира за ненужно да ги преповтаря в решението си.Още повече, че съдебната практика по отношение на тези доводи на жалбоподателя е трайна и непротиворечива.В случая се касае за две отделни нарушения, всяко от които подлежи на самостоятелно санкциониране.Нарушението, за което е издадено обжалваното НП е осъществено чрез бездействие, изразяващо се в отглеждане на неидентифицирани животни и докато трае това бездействие, изразяващо се в неизпълнение предписанието на закона наказателно-отговорното лице е в нарушение.В случая при наличие на задължения за действие, жалбоподателят е бездействал, като не е предприел дължимите действия по идентификация на животните или преустановяване на отглеждането на неидентифицирани такива, както преди съставянето на АУАН № 1 от 15.08.2019 г., така и по време на извършената проверка на 15.08.2019 г.Когато едно административно нарушение се осъществява чрез бездействие, което трае продължително във времето след настъпване на съставомерния момент, в случая момента, в който е следвало да бъдат извършени/предприети дължимите действия, се установява едно трайно фактическо състояние.Последното се квалифицира като продължено административно нарушение осъществявано чрез бездействие, което се явява довършено едва с предприемане на дължимите действия, тъй като същината на това нарушение се изразява в пропускане да се извършат изискуемите от закона действия.Следва да се посочи изрично, че съгласно чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.3 от НК давността за преследване започва да тече от довършване на деянието, а за такива които траят непрекъснато – от прекратяването им.В този смисъл е и трайната съдебна практика.

Съдът намира за голословни и твърденията, изложени в съдебно заседание, досежно факта, че в АУАН липсвала дата и подпис на втория свидетел.Такъв свидетел не е посочен в АУАН, нито като такъв при установяване на нарушението, нито като такъв при съставянето на АУАН.

Твърди се на следващо място, че АНО бил обсъдил общо и формално всички обстоятелства, които имат значение за административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, така както повелявали разпоредбите на чл.27 и чл.28 от ЗАНН.

Съдът не споделя това становище.На първо място следва да се отбележи, че наличието на маловажен случай на административно нарушение, при който АНО може да не наложи наказание, е една възможна хипотеза за развитие на производството.Законът дори не въвежда изискване АНО да се мотивира в случай, че не приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.В случая, наказващият орган е изложил такива и е счел, че не следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.Съдът също счита, че нарушението, за което на жалб.И. е ангажирана административно-наказателната отговорност не може да се квалифицира като маловажно, тъй като е на формално извършване и като елемент от състава не е предвидено настъпването на вредоносен резултат.Нарушението се явява типично за вида си и извършителят му следва да понесе административно наказателна отговорност.Същевременно съдът споделя мотивите на АНО, че в случая със ЗВМД се регулира важни обществени отношения, касаещи опазването на общественото здраве и на това основание също не може да се приеме, че е налице маловажен случай.АНО е отчел, че няма данни за други извършени нарушения.Но липсата на такива предходни не е достатъчна, за да обоснове приложението на чл.28 от ЗАНН, т.к. в противен случай за всяко първо от вида си установено нарушение деецът не би носил отговорност, а очевидно не това е волята на законодателя, нито такова едно решение отговаря на житейската и правна логика.

При така установената фактическа обстановка и въз основа на гореизложеното, съдът намира за доказано по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на посоченото нарушение по чл.132, ал.1, т.19 от ЗВМД, за което е санкциониран с относимата разпоредба по чл.417, ал.1 от ЗВМД.За посоченото нарушение на жалб.И. е наложено наказание глоба в размер от 500.00лв., което е съобразено с разпоредбата на чл.416, ал.1 от ЗВМД и е в размер на минималния, предвиден по този текст.

При определяне вида и размера на административните наказания административнонаказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27, ал.1 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания, като е отчел и тежестта на нарушенията, извършени от жалбоподателя.     

Поради гореизложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

От страна на процесуалния представител на ответната страна към съда се отправя молба в полза на доверителя му да бъдат присъдени направените по делото разноски.По делото е приложен договор за правна защита и съдействие, както и списък на разноските, от които се установява, че е заплатено договорно възнаграждение в размер на 100.00 лева.С оглед изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, така направените разноски следва да бъдат присъдени в полза на ответната страна – ОДБХ - Габрово.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 6 от 20.01.2020 г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Габрово, с което на С.Е.И  за извършено нарушение за извършено нарушение по чл.132, ал.1, т.19 и на основание чл.417, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е наложено наказание глоба в размер на 500.00 / петстотин / лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА С.Е.И. ***, ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Габрово, представлявана от Д-р С.К.С., сумата от 100.00 / сто / лева, съставляваща направени по настоящото дело разноски за адвокатско възнаграждение.  

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: