№ 3869
гр. Варна, 10.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20233100101727 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от „ВАРНА АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ” ООД срещу Община Варна, иск с правно осн. чл. 49 ЗЗД за заплащане на
сумата от 60 775, 06 лв., претендирана като имуществени вреди в размер на платените такси
и разноски по ТТР към ЗЧСИ в изпълнително производство по изпълнително дело №
497/2019г. по описа на ЧСИ Станимира Костова – Данова, причинени в резултат на
противоправното поведение на ответника, изразяващо в провеждане на принудително
изпълнение за удовлетворяване на вземането, произтичащо от ревизионен акт № МР-РА-
002/10.10.2016г. по изп. дело № 497/2019г. по описа на ЧСИ Станимира Костова – Данова,
вместо от представената безусловна и неотменима банкова гаранция № 040354/09693 от
„БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, послужила за спиране на изпълнението, ведно със
законната лихва от 05.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
В исковата молба е направено искане за прилагане на писмени доказателства;
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Община Варна, е депозирал писмен отговор, в
който е заявил следните искания: 1./ за прилагане на писмени доказателства; 2./ за изискване
на адм. дело № 140/2017г. по описа на Административен съд – Варна; 3./ за изискване на
изп. дело № 497/2019г. по описа на ЧСИ Станимира Костова – Данова; 4./ за задължаване на
трето неучастващо в спора лице „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД да представи по реда
на чл. 192 ГПК договор за издаване на банкова гаранция и кредит под условие № 059/2015г.
и анексите към него;
По допустимостта на претенцията:
1
Легитимацията на страните съответства на изложените в исковата молба твърдения.
Сезиран е компетентен съд, като претенцията е допустима и уточнена по основание и
размер.
По предварителните въпроси:
Доколкото предявеният иск е за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
производството по делото следва да бъде разгледано по общия ред.
По доказателствата:
СЪДЪТ намира, че представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства са допустими, относими и необходими към предмета на делото,
поради което следва да бъдат допуснати.
СЪДЪТ намира, че исканията за изискване на адм. дело № 140/2017г. по описа на
Административен съд – Варна и изп. дело № 497/2019г. по описа на ЧСИ Станимира
Костова – Данова, са относими и допустими и следва да бъдат удовлетворени.
СЪДЪТ намира, че искането за задължаване на банката да представи договора за
банкова гаранция № 040354/09693 и анексите към него, следва да се удовлетвори, ведно с
посочване на неблагоприятните последици, в случай на неизпълнение.
СЪДЪТ намира, че настоящето определение следва да се съобщи на страните, на осн.
чл.140, ал.2 ГПК.
За събиране на допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито
съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „ВАРНА АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ”
ООД срещу Община Варна, иск с правно осн. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 60 775,
06 лв., претендирана като имуществени вреди в размер на платените такси и разноски по
ТТР към ЗЧСИ в изпълнително производство по изпълнително дело № 497/2019г. по описа
на ЧСИ Станимира Костова – Данова, причинени в резултат на противоправното поведение
на ответника, изразяващо в провеждане на принудително изпълнение за удовлетворяване на
вземането, произтичащо от ревизионен акт № МР-РА-002/10.10.2016г. по изп. дело №
497/2019г. по описа на ЧСИ Станимира Костова – Данова, вместо от представената
безусловна и неотменима банкова гаранция № 040354/09693 от „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ” АД, послужила за спиране на изпълнението, ведно със законната лихва от
05.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
2
ОБЯВЯВА на страните следният проект за устен доклад:
В исковата молба, ищецът „ВАРНА АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ООД твърди, че с
ревизионен акт № МР-РА-002/10.10.2016г. са установени задължения за данък върху
придобито по дарение и по възмезден начин имущество от Община Варна, Дирекция
„Местни данъци”, който е обжалван по реда, установен в ДОПК.
В хода на обжалване, по искане на жалбоподателя, е спряно изпълнението на
обжалвания акт, въз основа на представена безусловна и неотменима банкова гаранция №
040354/09693 от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД до размера на сумата от 2 429 030, 57
лв. за срок от 31.10.2016г. до 31.07.2017г., а по-късно въз основа на анекси към нея за срок
до 31.10.2019г. до сумата от 2 826 461, 63 лв., на осн. чл. 153, ал. 4 ДОПК.
След влизане в сила на ревизионния акт, вместо да предяви за плащане сумата по
банковата гаранция, Община Варна е депозирала молба за образуване на изпълнително
производство за събиране на задължението по РА № МР-РА-002/10.10.2016г. В хода на
образуваното изп. дело № 497/2019г. по описа на ЧСИ Станимира Костова – Данова,
съдебният изпълнител е отправил искане до банката за плащане на дължимите суми, вкл. и
такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ в размер на 60 775, 06 лв., уточнен в молба от
04.11.2019г.
Въз основа на декларация – искане от Община Варна от 20.09.2019г. до банката,
всички дължими суми, посочени в РА, както и таксите и разноските по ТТР към ЗЧСИ, са
погасени, а изпълнително производство е прекратено.
Ищецът твърди, че е претърпял имуществена вреда под формата на претърпяна
загуба от заплащане на такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ в общ размер на 60 775, 06 лв., в
резултат на противоправното поведение на органа, издал акта, изразяващо се в образуване
на изпълнително производство по изп. дело № 497/2019г. по описа на ЧСИ Станимира
Костова – Данова за принудително събиране на задължението по ревизионен акт № МР-РА-
002/10.10.2016г., вместо да се удовлетвори от безусловната и неотменима банковата
гаранция, послужила за спиране изпълнението.
Изложеното е обусловило и интереса от предявяване на осъдителна претенция за
заплащане на обезщетение за вреди.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Община Варна е депозирал писмен отговор, с
който се признават следните факти: издаване на ревизионен акт № МР-РА-002/10.10.2016г.,
с който са установени задължения за данък върху придобито по дарение и по възмезден
начин имущество, чиито размер е обезпечен с издадената банкова гаранция № 040354/09693,
както и, че ответникът е образувал изпълнително производство.
Оспорват се твърденията, че банковата гаранция е можела да послужи за
удовлетворяване вземанията на ответника, произтичащи от ревизионния акт по следните
3
съображения:
Учредената банкова гаранция е можела да обезпечи ефективно последващото
принудително изпълнение по удовлетворяване на публичното вземане в РА само в срок до
31.10.2018г., така, както е посочено в постановеното по адм.д. № 140/2017г. на
Административен съд – Варна определение.
Ден преди изтичане на посочения срок, жалбоподателят е поискал спиране на
изпълнението за срок до 31.10.2019г., което искане е отхвърлено, тъй като размерът на
обезпечението не е могъл да обезпечи принудително изпълнение. Последващо подадената
молба с идентично искане също е отхвърлена.
Следователно след 31.10.2018г. изпълнението не е било спряно и административният
орган е могъл да проведе принудително изпълнение още от преди влизане в сила на
съдебното решение, с което е установен конкретния размер на дължимия данък и лихви за
забава, което ответникът не е сторил.
Едва след влизане в сила на РА на 26.06.2019г., дружеството е било поканено със
съобщение, връчено на 11.07.2019г. да плати в 14 – дневен срок установеното по основание
и размер задължение, ведно с предупреждение, че при отсъствие на доброволно изпълнение,
ще се пристъпи към принудително. В указания срок, задълженията не са погасени.
Едва след образуване на изпълнителното производство по изп. дело № 497/2019г. по
описа на ЧСИ, длъжникът по изпълнението е уведомил взискателя и съдебния изпълнител,
че погасяването на задълженията, вкл. таксите и разноските, следва да се извърши със
сумата по банковата гаранция.
В съответствие с постъпилото искане, Община Варна е предявила за плащане
издадената в нейна полза банкова гаранция, но в предвидения 5-дневен срок, такова не е
постъпило. Задълженията по изпълнителното дело са погасени със сумата по банковата
гаранция едва на 03.10.2019г. след налагане на запори и възбрани.
Въз основа на изложено, ответникът настоява за отхвърляне на осъдителната
претенция, поради отсъствие на противоправни действия от страна на административния
орган, който не е бил длъжен да се удовлетвори от банковата гаранция, пристъпвайки към
принудително изпълнение с допустимите от закона средства, след като длъжникът не е
погасил изискуемите и ликвидни задължения.
ПО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
следните кумулативно дадени предпоставки по иска по чл. 49 ЗЗД: спиране на изпълнението
на издадения ревизионен акт по надлежния ред, въз основа на издадена безусловна и
неотменима банкова гаранция, противоправното поведение на Община Варна, изразяващо се
в провеждане на принудително изпълнение на вземането си по ревизионния акт в
4
изпълнително дело № 497/2019г., в което са начислени такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ в
претендирания размер, вместо да се удовлетвори от предоставената банкова гаранция, в
резултат на което са настъпили вреди, техния вид и размер, намиращи се в причинно –
следствена връзка с противоправното поведение на ответника.
В тежест на ответника е да установи твърденията си, че банковата гаранция е
послужила за спиране на изпълнението в срок до 31.10.2018г., получаването на покана за
доброволно изпълнение от длъжника по изпълнението след влизане в сила на ревизионния
акт, предявяване за плащане на банковата гаранция в 5-дневен срок, удовлетворяване на
вземането в проведеното изпълнително производство.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение, да посочи по отделно таксите и разноските, които формират исковата
претенция в размер на 60 775, 06 лв., както и да наведе твърдения на коя дата е настъпило
увреждането на дружеството – ищец, от който момент се претендира законна лихва.
При неизпълнение в срок и цялост, производството по делото ще бъде оставено без
движение.
УКАЗВА на страните, че делото следва да се разгледа по общия ред.
ДА СЕ ИЗИСКА адм. дело № 140/2017г. по описа на Административен съд – Варна.
ДА СЕ ИЗИСКА заверено копие от изп. дело № 497/2019г. по описа на ЧСИ
Красимира Костова – Данова.
ЗАДЪЛЖАВА „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД да представи в едноседмичен
срок от получаване указанията на съда договора за банкова гаранция № 040354/09693 и
анексите към него по реда на чл. 192 ГПК.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, че ако не основателно не
представи документите, освен отговорността по чл. 87 ГПК, носи отговорност и пред
страната за причинените й вреди, на осн. чл. 192, ал. 3 ГПК.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 03.11.2023г. от 11.00 часа, за която дата и час
да се призоват страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца и препис от
отговора на ответника, ведно със съобщение за насрочено открито заседание,
представляващо Приложение № 1 към Наредба № 6 на МП.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5