№ 11
гр. Плевен, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
***:Венелин Д. Николаев
като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно
наказателно дело № 20244430202053 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от „*** ***“ ***, ЕИК*** гр. София,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.„***“№ *** против
наказателно постановление №Р-006048 от 16.10.2024г., издадено от *** на
Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на дружеството -
жалбоподател на ос***ние чл.45, ал.1 от ЗПК е наложена имуществена
санкция в размер на 3 000 (три хиляда) лева за нарушение по чл.11, ал.1, т.10
от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
В жалбата се навеждат доводи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалния и
материалния закон като се счита, че не е извършено твърдяното в него
нарушение. Твърди се, че АУАН е съставен без присъствието на нарушителя
и без отправена покана за съставяне на акта На следващо място се твърди, че
актът е съставен в присъствието само на едни свидетел по съставянето му,
което се явява в грубо нарушение на изискванията на чл. 40, ал.3 от ЗАНН.
Счита се, че е налице съществено противоречие между описаната фактическа
обстановка и правната квалификация на деянието, с което е ограничено
правото на защита на наказаното лице да разбере за какво точно нарушение е
наказано и да може да организира защитата си. Претендират се разноски.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, не се явява и не се
представлява.
1
Представител на органа издал НП, не се явява в съдебно заседание.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е неос***телна.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Акт за установяване на административно нарушение №006048 е
съставен на 05.06.2024г. от С. Н. Н. на длъжност *** в Област Плевен -
Комисията за защита на потребителите срещу „*** ***“ ***, ЕИК*** гр.
София, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“№ ***, за
това, че при извършена на 21.05.2024г в обект офис на КЗП с адрес гр.
Плевен, област Плевен, адрес:ул. *** със становище с вх. №Р-03-
289/21.05.2024г. са установени следните обстоятелства при извършване
на нарушението:
Проверката е извършена на 20.03.24г. с КП К-2739063 в офис за
кредити в гр. Плевен, на ул. *** стопанисван от „*** ***” ***. В обекта се
предоставят потребителски кредити по смисъла на ЗПК в размер от 100,00 лв.
до 5 000,00 лв. При направено запитване за отпускане на потребителски
кредит в размер на 3 000,00 лв. със срок за погасяване 12 месеца е
предоставена информация в писмена форма чрез Стандартен европейски
формуляр /СЕФ/, както следва: общ размер на кредита 3 000,00 лв.; срок 12
месеца; размер на вноската 307,23 лв.;обща дължима сума – 3 686,76 лв. ГПР -
48,32%; фиксиран лихвен процент – 41%. Предложени са допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“. На стр. 6 и стр. 7 от СЕФ е посочена информация
за допълнителна услуга „Фаст“, която гарантира приоритетно разглеждане и
становище на искането за отпускане на потребителски кредит в рамките на 1
час…“ и допълнителна услуга „Флекси“, която предоставя правото на
едностранна промяна на погасителния план от страна на
кредитополучателя..“. На стр. 7 от СЕФ е посочено, че дължимото на
кредитора възнаграждение при поискана и закупена допълнителна услуга
„Фаст“ е в размер на 1 350,00 лв., а за допълнителна услуга „Флекси“ е
1 290,00 лв. Размерът на вноската е 220,00 лв. и е дължима заедно с месечната
погасителна вноска по кредита. В случай, че поискате да погасите изцяло или
частично своя кредит преди уговорения срок и сте закупили, съответно
2
използвали допълнителна услуга „Фаст“, дължите възнаграждението за
същата в пълен размер. Общи параметри по кредита и при закупуване на
допълнителна услуга: 1. Общ размер на вноската – 527,23 лв.; 2. Обща сума,
която следва да заплатите – 6 326,76 лв. Изискани са 3 бр. договори за
потребителски кредит /произволно избрани от кредитора/ ведно с ОУ,
погасителен план и СЕФ. Свидетелят заявява, че договорите ежеседмично се
изпращат в централен офис в гр. София и не се съхраняват в офиса в гр.
Плевен.
Поради което, с КП № К-2739063 от 20.03.2024 г., във връзка с
установяване спазване изискванията на ЗПК, е изискано кредитната
институция да представи в офиса на КЗП в гр. Плевен 3 броя договори за
потребителски кредит, сключени с потребители в гр. Плевен /без
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в периода от м.09.2023г. до момента
ведно с Общи условия, погасителен план, СЕФ; 3 броя договори за
потребителски кредит с допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ за същия
период; бланка на типов договор; 1 бр. договор за потребителски кредит,
който е предсрочно погасен; информация за общ брой сключени договори в
офиса в гр. Плевен за същия период с разбивка без допълнителни услуги и с
допълнителни услуги.
На 28.03.24г. чрез куриерска фирма са предоставени становище и
изисканите с КП К-2739063 документи. Същите са заведени с Вх.№ Р-03-
***7/28.03.24г. В Становището се сочи, че за периода м.09.23г. до момента в
офиса са сключени 280 бр. договори, като от тях няма договори „Стандарт“
без допълнителни услуги.
След преглед на предоставените документи е установено следното:
1. В предоставените ДПК № 40020804173; ДПК № 40021137659 и ДПК
№ 40020077158 ведно с ОУ, ПП и СЕФ към тях са заличени датите на
сключване на договорите и на предоставяне на информацията.
На 29.03.24г. е изпратена покана до кредитора с Изх.№ Р-03-
500/29.03.24г. да предостави допълнително документи и информация: 1. ДПК
№ 40020804173; ДПК № 40021137659 и ДПК № 40020077158 ведно с ОУ, ПП
и СЕФ към тях без заличени дати на сключване на договорите и на
предоставяне на информацията; 2. Договор за потребителски кредит, сключен
в офиса в гр. Плевен, *** през м.12.23г. ведно с ОУ, ПП и СЕФ – произволно
3
избран от Вас; 3. Договори за потребителски кредит, които са сключени и
предсрочно погасени в периода м.07.23г. до момента – 2 бр. произволно
избрани, които да попадат в обхвата на ЗПК, а именно: с размер на кредита
над 500 лв. и със срок за погасяване над 4 месеца ведно с ОУ, ПП, СЕФ и
документ, от който да е видна датата и сумата, която е внесена за предсрочно
погасяване; 4. Договор за потребителски кредит – 1 бр., по който е упражнено
право на отказ от договора в периода м.07.23г. до момента ведно с
уведомлението на кредитополучателя за отказ от договора и документ за
внесената сума, от който да е видна датата и сумата, която е върната.
На 12.04.24г. чрез куриерска фирма са предоставени становище и
изисканите документи. Същите са заведени с Вх.№ Р-03-576/12.04.24г.
На 16.04.24г. е изпратена покана с Изх.№ Р-03-588 дружеството да
предостави на ел. поща ******@***.** становище, в което да бъде изяснено,
включен ли е размерът на възнаграждението за предоставяне на
допълнителната услуга „Фаст“ в размера на годишния процент на разходите
/ГПР/ към съответните договори /ДПК/ № 40020804173/18.10.2023 г., ДПК №
40021137659/02.11.2023 г.; ДПК № 40020077158/18.09.2023 г., ДПК №
40022091945/12.12.2023 г.
На 26.04.24г. е представено становище с Вх.№ Р-03-660, от което не
става ясно дали размерът на възнаграждението за допълнителни услуги е
включен в размера на ГПР.
На 07.05.24г. е изпратена *** покана с Изх.№ Р-03-689 до 20.05.24г. да
предостави на ел. поща ******@***.** или в КЗП-Плевен, ул. *** офис 413
ясна и категорична информация включен ли е размерът на възнаграждението
за предоставяне на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ в размера на
годишния процент на разходите /ГПР/ към съответните договори /ДПК/ №
40020804173/18.10.2023 г., ДПК № 40021137659/02.11.2023 г.; ДПК №
40020077158/18.09.2023 г., ДПК № 40022091945/12.12.2023 г.; ДПК №
40018333777/28.06.2023 г.; ДПК № ***/21.11.2023 г.; ДПК №
40020468068/03.10.2023 г.
На 21.05.24г. е получено становище с Вх.№ Р-03-689, в което е описано,
че потребителите са поискали допълнителни и незадължителни услуги,
възнаграждението за които не следва да бъде включвано в изчисляване на ГПР
с оглед на нормативната уредба и по-конкретно поради това, че сключването
4
на договора за услуга не е задължително условие за получаване на кредита или
за сключването му при предлаганите условия.
Съгласно представения договор за потребителски кредит „***
Стандарт“ №***/21.11.23г. на потребителя е предоставена сума в размер на
600,00 лв. за 11 месеца, с погасителна месечна вноска 66.25 лв.; ГПР 48,13%;
ГЛП 40,90% и обща сума за погасяване 728.73 лв. В договора е записано, че
потребителят е поискал и закупил допълнителна услуга: „Фаст“ за сума в
размер на 360.00 лв. Поради което заедно с месечната погасителна вноска по
кредита, кредитополучателят дължи вноска за допълнителната услуга в
размер на 32.73 лв. т.е. общо задължение – 1 088,73 лв. и общ размер на
вноската – 98,98 лв. Съгласно договора допълнителната услуга „Фаст“ -
„предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит. Съгласно т.15.1. от Общите условия към договора
допълнителната услуга „Фаст“ „предоставя правото на „приоритетно
разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит
преди кредитоискателите, без закупена допълнителна услуга „Фаст” и в
рамките на 1 /един/ час, считано от постъпването на искането за отпускане на
потребителски кредит в системата на *** ***”, от което се разбира, че това
действие трябва да се извърши преди сключването на договора за кредит и
съответно да се заплати тогава, а в случая заплащането се изисква с договора
за кредит. От това се установява, че сумата за допълнителната услуга „Фаст“
се изисква само от потребителите, които сключват договор за кредит.В
договора за потребителски кредит е посочено в т.VІ. “По поискана и закупена
допълнителна услуга”, че: „.... В случай че КЛ/СД поиска да погаси изцяло
или частично своя кредит преди уговорения срок, възнаграждението за
закупената допълнителна услуга „Флекси“ за периода между настъпилата и
следващата падежна дата е изискуемо в пълен размер,а ако КЛ е закупил
допълнителна услуга „Фаст“ – дължи пълния размер на възнаграждението за
същата“, т.е. възнаграждението за услугите е винаги дължимо, дори при
предсрочно погасяване на кредита /В Общите условия по договора е пояснено,
че КЛ е клиент, а СД – солидарен длъжник/.Безспорно се установява, че в
Договор за потребителски кредит „*** стандарт“ № ***/21.11.23г. дължимата
сума за допълнителната услуга „Фаст“ представлява 60% от размера на
предоставения кредит. В приложения СЕФ към договора е посочено, че
„Възнаграждението се разсрочва за срок от 11 месеца. Размерът на вноската е
5
32,73 лв. и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. В
случай, че поискате да погасите изцяло или частично своя кредит преди
уговорения срок и сте закупили, съответно използвали допълнителна услуга
„Фаст“, дължите възнаграждението за същата в пълен размер. В погасителния
план към договора в колона „6“ е вписан размер на вноска по закупена
допълнителна/и услуга/и – 32,73 лв.
В конкретния случай сключеният договор за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, според който договорът
за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. В него не е посочено как е
образуван ГПР- при какви допускания и от какви компоненти. В договора е
посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна
процентна стойност- 48.13 %. Липсва посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Посоченият ГПР е и неверен. В конкретния случай в договора за кредит,
сключен с потребителя фигурира клауза „Фаст“, която се изразява в
приоритетно разглеждане. За предоставянето на тази допълнителна услуга
кредитополучателят дължи заплащане в размер на 360.00 лева, която сума
представлява 60% от размера на предоставения кредит, и чието заплащане е
разсрочено за срока на договора. На практика това възнаграждение
представлява втора, скрита възнаградителна лихва, която в нарушение на чл.
19, ал. 1 от ЗПК не е включена в годишния процент на разходите, нито в
годишния лихвен процент. Ако тази сума беше включена в годишния процент
на разходите, то заедно с фиксираната лихва, общият размер на ГПР би
надхвърлил размера по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за кредит следва да
съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
6
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи,
които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение
да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай е посочено, че ГПР е 48, 13 %, без обаче нито в договора,
нито в ОУ към него да се посочи по какъв начин е формиран ГПР. Това
поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора и на
практика няма информация от кои пера е оскъпяването му по кредита. Това се
явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13
ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на
практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти,
от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1
ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обос***н избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за
да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора да е
посочено не само цифрово, какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР.
С цел пълнота на изложението, следва да се отбележи, че съгласно §1,
т.1 от ДР на ЗПК, „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит. В случая е установено, че в ГПР не са
включени допълнителните разходи по кредита – цената на допълнителната
услуга „Фаст“, при което се е достигнало до допълнително възнаграждение,
извън уговорената възнаградителна лихва 40,90% и на скрити проценти от
ГПР. С посочените договорки кредиторът е постигнал заобикаляне на
императивни правни норми.
7
Невключването на размера на възнаграждението за закупена
допълнителна услуга „Фаст“ в ГПР по кредита, при условие, че е дължимо на
кредитора и е включено в погасителния план по договора, води до това, че има
разлика между формално посочения и действително прилагания размер.
Поради което, посоченият в договора ГПР - 48.13 % е неточен и
заблуждава потребителя, тъй като размерът на възнаграждението за
предоставяне на допълнителна услуга – 360.00 лв., следва да се включи в ГПР,
съобразно нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК. Съгласно тази разпоредба, ГПР по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими от посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Именно затова в посочената величина – ГПР, следва по ясен и
разбираем за потребителя/кредитополучателя начин да са посочени всички
разходи, които той ще направи и които са пряко свързани с кредитното му
правоотношение. Предвиденият в договора ГПР - 48.13 % не отговаря на
разходите, които ще направи потребителят, тъй като не включва
възнаграждението за предоставяне на допълнителна услуга.
От събраните по преписката доказателства е видно, че договор №
***/21.11.23г. за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, т.к. не съдържа посочване по ясен и разбираем начин,
годишният процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.
На 21.11.23г. в гр. Плевен кредиторът *** *** е сключил договор №
***/21.11.23г., който не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
С това деяние кредиторът е нарушил разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10
от Закона за потребителския кредит.АУАН е съставен в отсъствие на
нарушителя след отправена Покана за съставяне на АУАН на 04.06.24г. с Изх.
№ Р-03-786/23.05.24г., която е получена на 27.05.24г.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства: Заверено копие копие на
Жалба срещу Наказателно постановление № Р - 006048 от 16.10.2024г. и
приложенията към нея; Заверено копие от Придружително писмо с вх. № Р-
03-1578 от 21.10.2024 г. и Обратна разписка, удостоверяваща получаването
му; Наказателно постановление № Р - 006048 от 16.10.2024 г. ( в
8
оригинал);Заверено копие от Доклад на инспектор; Заверено копие от АУАН
№ 006048/05.06.2024 г.;Заверено копие от Пълномощно; Заверено копие от
Пълномощно; Заверено копие от Покана с изх.№ Р - 03-500/28.03.2024г. и
Обратна разписка; Заверено копие от Становище с Вх.№ Р-03-
576/12.04.2024г.; Заверено копие от Становище с Вх.№ Р-03-
660/26.04.2024г.;Заверено копие от Писмо с Изх.№ Р-02-176/07.05.2024г;
Заверено копие от Покана с Изх.№ Р-03-689/07.05.2024г.; Заверено копие от
Писмо с Изх.№р -02-176/14.05.2024г.; Заверено копие от Писмо с Изх.№Р- 03-
588/15.04.2024г. и Обратна разписка; Заверено копие от Становище вх. № Р-
03-689/21.05.2024 г. и Обратна разписка; Заверено копие от Покана с Изх.№ Р-
02- 176/21.05.2024г.; Заверено копие от Писмо с Изх.№ Р - 02-176/29.05.2024г.;
Заверено копие от Покана изх. № Р-02-193/06.06.2024 г.; Заверено копие от
Покана изх. № Р-02-193/12.06.2024 г.; Покана за съставяне на АУАН с изх. №
Р-03-786/23.05.2024 г. и Обратна разписка, удостоверяваща получаването му;
Заверено копие от Договор за потребителски кредит №***/21.11.2023г.,
погасителен план, предцоговорна информация, искане за кредит и
приложения; Заверено копие от Констативен протокол № К-
2739063/20.03.2024 г.; Заверено копие от Становище с Вх.№ Р-03-
***7/28.03.2024г; Заверено копие от Пълномощно; Заверено копие от Общи
условия по договор за потребителски кредит; Заверено колие от Заповед №
358ЛС/22.04.2015 г., както и от показанията свидетелките С. Н. Н. и Р. И. К.,
чиито показания съдът кредитира изцяло като обективни, верни и
безпристрастни. Същите кореспондират както помежду си така също и с
останалия, събран по делото доказателствен материал и с установената и
описана от съда фактическа обстановка.
Съдът като анализира събраните по делото писмени и гласни
доказателства счита, че жалбата се явява неос***телна.
Административно-наказателното производство се образува със
съставянето на акт за установяване на извършеното административно
нарушение. При съставянето на акта актосъставителят трябва да следи, а
административно-наказващият орган да провери дали той съдържа
императивно определените реквизити, подробно описани в по аргумент от
чл.42 от ЗАНН. Съдът като съобрази съставения АУАН и издаденото въз ос***
на него НП от *** на Регионална дирекция (РД) за областите Габрово, Велико
9
Търново, Русе, Ловеч и Плевен към главна дирекция „Контрол на пазара“ при
Комисията за защита на потребителите (КЗП, намира, че същите са съставени
от оправомощени длъжностни лица, в кръга на компетенциите им. АУАН №
005938 от 21.05.2024г. е издаден от лице, имащо компетентността по чл. 55, ал.
1 от ЗПК – "... от длъжностни лица, оправомощени от ***я на Комисията за
защита на потребителите". Това произтича от представената по делото
Заповед № 358ЛС/22.04.2015 г. на ***я на КЗП, с която на С. Н. – главен
инспектор при Регионална дирекция за област Плевен на КЗП е предоставена
компетентност за съставяне на АУАН за нарушения на законите и
подзаконовите нормативни актове, контрола по приложението, на които е
възложен на КЗП или на ***я на КЗП. Дружеството е реализирало правата си
като е подало възражение в писмена форма срещу съставения му АУАН. НП №
Р - 006048/116.10.2024г., от своя страна, също отговаря на изискванията за
редовност по закона. Издадено е от компетентно по смисъла на чл.55, ал.2
ЗПК лице- ***я на КЗП.
Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един
свидетел, не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43 ал. 1 от ЗАНН е
необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в
него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост
или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази
хипотеза. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави
отстъпление относно свидетелите на нарушението, тъй като съобразно чл. 40
ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя в
присъствието на други двама свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели на
съставянето на акта, а не на нарушението и не са очевидци на самото
нарушение. Нещо повече в чл. 40 ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил
възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В
този смисъл ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или
отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно
не води и до съществен порок на акта. Неос***телно е възражението, че
АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя без отправена покана за
съставянето на акта. От доказателствата по делото се установява обратното, че
до дружеството жалбоподател е отправена покана за съставянето на АУАН
10
на 04.06.2024г., но на посочената в нея дата 04.06.2024г. представител на
дружеството не се е явил за съставянето на АУАН.
НП е издадено и в съответствие с чл. 57 ЗАНН.
Отразеното в акта и НП е обстоятелствено и пълно, съобразено с
изискванията на процесуалните и материално-правни норми. Налице е
словесно описание на всяко едно от двете административни нарушения, което
описание съответства на посочената в акта и НП като правна квалификация за
всяко от тях. Налице са задължителните реквизити относно време и място на
извършване на нарушението, както и словесно е описано в какво се състои
всяко едно от административните нарушения по достъпен и разбираем начин.
Жалбоподателят „*** ***“ ***, ЕИК*** гр. София „има качеството на
"кредитор" по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК и е санкционирано за нарушение
на чл.5, ал.2, във вр. с чл. 5 ал.1 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК Договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: годишния
процент на разходите /ГПР/ по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин.
Целта на цитираната разпоредбата от ЗПК е на потребителят да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
извърши във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обос***н избор, дали да го сключи. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора
и да преценява, дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК. Правилна е преценката на административнонаказващият
орган, че дружеството с действията си, е нарушило разпоредбата на чл.11,
ал.1, т. 10 от Закона за потребителския кредит. Съгласно дефиницията на чл.
19, ал. 1 от ЗПК Годишният процент на разходите (ГПР) изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, която е
11
израз на всичко дължимо по кредита, следва да са включени всички разходи,
които ще възникнат и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Стойността на ГПР, като глобален израз на всичко дължимо по кредита е
важна информация за потребителите. На практика благодарение на ГПР става
ясно реалното оскъпяване на всеки кредит, тъй като към лихвения процент по
кредита се добавят всички разходи, които са свързани с кредита. Посочвайки в
договора за кредит размер на ГПР, без да се посочва кои разходи са включени
в него потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт или трябва
да предполага кои точно разходи по кредита са включени в посочената
стойност на ГПР. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 47,92%, без обаче
нито в договора, нито в ОУ към него да се посочи по какъв начин е формиран
ГПР. Това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора
и на практика няма информация от кои пера е оскъпяването му по кредита.
Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, nap. 1 и чл. 4 от Директива
93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на
практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти,
от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1
ЗГЖ. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обос***н избор дали да го сключи
Неспазването на горепосочените нормативни изисквания на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗКП е инкриминирано като административно нарушение в чл. 45,
ал. 1 ЗПК, който в конкретния случай е и правното ос***ние за ангажиране
отговорността на дружеството жалбоподател, съгласно обжалваното НП.
По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана
отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност
на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или
общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е
извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на
вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на
имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на
12
юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се
търси виновно поведение на конкретно физическо лице.
Наложената за нарушението по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК имуществена
санкция, предвидена в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗПК е в минимален
размер и поради това отпада необходимостта да се обсъжда въпроса за
индивидуализация на наказанието, чийто наложен от наказващия орган
минимален размер от три хиляди лева съдът приема за справедлив, съобразен
с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, съответен на извършеното нарушение и от
естеството да съдейства за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12
от ЗАНН.
С оглед гореизложеното, съдът счита посочените възражения в жалба
за изцяло неос***телни, тъй като извършването от обективна страна на
административното нарушение по ЗПК от дружеството-жалбоподател се
доказа безспорно и категорично, като при издаването на НП са спазени
изискванията на материалния и процесуалния закон, от което следва НП да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В случая не се констатират ос***ния за приложение на разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като установеното нарушение, както и обстоятелствата
по същото не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от
обичайната. По дефиниция нарушението е формално и макар закона да не
изисква настъпване на вредни последици като негов съставомерен резултат,
такива фактически са налице – засягане правата на неограничен брой
потребители, в частност правото им на информация за предлагания продукт. В
случая, задължително следва да се отчете, че се касае до субект,
осъществяващ кредитна дейност по занятие, което изисква не само стриктно
изпълнение на задълженията по установения държавен ред, но и полагане на
дължимата грижа по отношение на лоялните отношения с клиентите. При тези
съображения не може да се приеме, че нарушението е "маловажно" по
смисъла на чл. 28 ЗАНН.
При този изход на делото е ос***телна и претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на КЗП, като първостепенен разпоредител с
бюджетни средства, за изготвеното по жалбата писмено становище от юрк.
М.*** съгласно изричното право на такова, регламентирано в разпоредбата
13
на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН. Същата следва да бъде уважена в минималния размер,
определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.37, ал. 1 от Закона за правната
помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в
размер на 80 /осемдесет/ лв.
По изложените съображения и на ос***ние чл.63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВАВА наказателно постановление №Р-006048 от
16.10.2024г., издадено от *** на Комисия за защита на потребителите
(КЗП), с което на „*** ***“ ***, ЕИК*** гр. София, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, бул.„***“№ *** на ос***ние чл.45, ал.1 от ЗПК е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляда) лева за
нарушение по чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
ОСЪЖДА „*** ***“ ***, ЕИК*** гр. София, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, бул.„***“№ *** да заплати в полза на Комисията за
защита на потребителите сумата от 80/осемдесет/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски
регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
14