Р Е Ш Е Н И Е
№ 47
гр.Разград, 10 юли 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен
съд в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН
МАРИНОВ
при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на
прокурора ВЕСЕЛИН ЯКИМОВ като разгледа докладваното от съдия ИВА
КОВАЛАКОВА-СТОЕВА дело №41 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава
ХІІ от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Банка ДСК“"
ЕАД, гр.София против Решение №33/27.02.2020г., постановено по АНД № 888/2019г. по описа на Разградски
районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № В – 0050503/14.10.2019г.
на Директора на Регионална дирекция при Комисията за защита на потребителите
(КЗП)- Варна, с което на дружеството на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския
кредит (ЗПК) за нарушение на чл.10а, ал.2 от същия закон е наложена имуществена
санкция в размер на 3 000 лв.
Недоволно от така постановения съдебен акт е останало
наказаното лице. В жалбата си твърди, че решението е необосновано и постановено
при неправилно приложение и тълкуване на материалния закон, поради което следва
да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което се отмени оспореното
НП.
Ответникът по касационната жалба е депозирал писмено
становище, в което сочи, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я
отхвърли. Претендира и за заплащане на деловодни разноски.
Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и
предлага на съда да остави в сила атакуваното съдебно решение като правилно и
законосъобразно.
Разградският административен съд, след като прецени
направените оплаквания, които съобрази с доводите и становището на страните и анализира
събраните в хода на производството доказателства, констатира следното:
Жалбата е допустима, като подадена
в срок от лице, което има право на жалба срещу съдебен акт, който подлежи на
инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически
и правни съображения:
В хода на съдебното производство
са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, които установяват фактите
от значение за спора. Те са правилно преценени от районния съд и въз основа на
тях той е достигнал до обосновани фактически изводи, които се споделят и от
настоящата инстанция. Същите сочат, че на 08.08.2019г.
служители на КЗП извършили проверка в клона на „Банка ДСК“ЕАД в гр.Разград. При
нея изискали на случаен принцип действащи договори за потребителски кредити.
Представен е договор от 17.07.2019г. за отпуснат потребителски кредит в размер
на 3 000 лв. със срок на погасяване от 48 месеца, ведно с подписани общи
условия и приложенията към него, както и погасителен план. При
преценка на тези доказателства е установено, че кредитополучателят дължи сума в
размер от 20, 00 лв., наименувана като „Такса за разглеждане на искане и
одобряване на кредита“, която е в зависимост от размера на одобрения кредит,
заплаща се при подписване на договора и отпускане на кредита и е включена в
погасителния план.
При тези данни контролните органи
са приели, че в нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК банката изисква такса за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита и срещу нея е съставен АУАН №К-0050503/10.09.2019г.
Отразените в акта констатации са изцяло възприети от наказващия орган, който с процесното
НП за вмененото административно нарушение на основание чл.45, ал.1 от ЗПК е
наложил на банката имуществена санкция в размер на 3 000 лв. С решението си
Разградски районен съд е потвърдил това НП
като законосъобразно. Развитите от него доводи се споделят напълно и от
настоящата инстанция.
При така установеното от
фактическа страна, от правна страна съдът приема, че АУАН и НП са съставени в
предвидените за това срокове, от компетентни органи и при спазване на
изискванията за форма и съдържание. Описанието на вмененото административно нарушение е достатъчно ясно,
точно и конкретно и съдържа всички необходими индивидуализиращи белези. Въз
основа на него наказаното лице е могло да разбере какво е деянието, за което е
обвинен и в пълен обем да реализира правата си по неговото оспорване. С оглед на
това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Приложени са и съответните законови разпоредби.
От доказателствата по делото е
безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава
на вмененото му във вина административно нарушение. Спорът между страните е
дали въведената такса е допълнителна такса по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК
или такса, свързана с действия по усвояване на кредита по смисъла на чл.10а,
ал.2 от ЗПК. Анализът на събраните доказателства сочи, че тази такса се
определя в зависимост от размера на отпуснатия кредит и се заплаща единствено и
само от лица, които са одобрени и с които е сключен договор за потребителски
кредит, на датата на усвояване и е включена в погасителния план. Въз основа на
тези обстоятелства съдът приема, че процесната такса е свързана с усвояването
на кредита, независимо как е наименувана. За да се приеме, че това е такса по
чл.10а, ал.1 от ЗПК би следвало тя да се дължи от всички лица, подали документи
и то предварително, без значение дали се одобрява или не исканият кредит.
В този смисъл е волята на
законодателя. В мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на ЗПК (обн. ДВ бр. 35/2014г.), с който е въведена новата
разпоредба на чл.10а от ЗПК, се сочи, че идентифициран проблем са редица такси,
свързани с отпускане, обслужване и погасяване на кредита (такса за
кандидатстване, такса за одобрение,
такса за усвояване на кредита, такса за оценка на имота, годишна такса за
управление на кредита, такса за разплащателна сметка, такса за предсрочно
погасяване и др.) Целта на таксите е да се покрият административните разходи на
банката при предоставяне на определена услуга. Със законопроекта се забранява на банките да събират някои
видове такси и комисионни, за които се приема, че са част от дейността на
банката по предоставяне на кредита, а именно - такси и комисионни за действия, по одобрение и усвояване на
кредит, както и за неговото управление. С оглед на това съдът приема, че банката
е нарушила забраната на чл.10а, ал.2 от ЗПК и законосъобразно и обосновано е
ангажирана нейната административната отговорност на основание чл.45, ал.1 от ЗПК. Определената имуществена санкция е в минималния размер, предвиден от закона,
поради което липсва възможност и основание тя да бъде намалена предвид императивната
забрана на чл.27, ал.4 и ал.5 от ЗАНН.
Тъй като настоящата инстанция не
стигна до по-различни изводи от въззивния съд, то постановеното от него решение
като валидно, правилно и обосновано следва да се остави в сила.
Мотивиран така Разградски
административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение №33/27.02.2020г., постановено по АНД № 888/2019г. по описа на
Разградски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/