Решение по дело №418/2013 на Районен съд - Исперих

Р Е Ш Е Н И Е № 391

Номер                                                 14.11.2014 г.                                       гр.Исперих

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р ОД А

 

Исперихският районен съд                                                                          състав

На седемнадесети октомври                        две хиляди и четиринадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Д.В.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№418 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е с правно основание чл.49 от СК.

                Депозирана е искова молба от С.И.И., с която в условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове срещу И.М.И. за прекратяване на гражданския брак, сключен между двамата по вина на ответника, за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете, за определяне на местоживеенето му при нея, за определяне на режим на лични отношения на детето с ответника и за заплащане на издръжка в размер на 120 лв. месечно, считано от датата на постановяване на съдебното решение. Иска след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име Пенкова и да бъде осъден ответника да й изплати направените по делото разноски. Твърди, че от 2008 г. ответникът поддържа извънбрачна връзка, че се дезинтересирал от ищцата и детето, че за известен период от време напуснал семейното жилище, след което последвала кратковременна фактическа раздяла между двамата съпрузи. След като отново се събрали, ответникът искал от ищцата да напусне семейното жилище, но да остави детето. Според твърденията на ищцата на 02.06.2013 г. тя напуснала ответника заедно с детето. След посещение при ответника детето не се върнало при ищцата. Според ищцата ответникът купува на дъщеря им скъпи вещи, за да я предразположи да остане при него, контролира телефонните й разговори и възпрепятства срещите между двете. В хода на устните състезания процесуалния представител на ищцата счита, че по делото е установена липсата на възпитателски качества на ответника, поради което упражняването на родителските права следва да се предостави на ищцата или детето да бъде настанено в приемно семейство.

            Ответникът по реда на чл.211 от ГПК е предявил обективно съединени искове за прекратяване на брака по вина на двамата съпрузи, за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете и определяне на местоживеенето й при него, за определяне режим на лични отношения на детето с майката. По отношение на издръжката, счита, че същата следва да бъде определена в минимален размер. Твърди, че ищцата не се е грижила за домакинството, не е обгрижвала правилно детето, което е предизвикало спорове и скандали между съпрузите. Последвало отчуждение между ищцата и детето. Основните грижи за детето били поети от родителите на ответника. Признава, че в един период се е изнесъл от семейното жилище, като твърди, че причината за това са били влошените отношения между двамата съпрузи. Твърди, че дъщеря им не се е чувствала добре в дома на родителите на ищцата и не е желаела да живее там. В хода на устните състезания процесуалния представител на ответника счита, че съдът не следва да се съобрази със заключението на съдебно-психологическата експертиза и със социалните доклади, тъй като същите са тенденциозни и се опитват да представят майката в положителна светлина, а бащата – отрицателна.

            След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:

            Страните по делото са сключили граждански брак на 01.04.2002 г. в гр.Исперих, първи по ред и за двамата. При сключването на брака съпругата е заявила, че желае да носи фамилното име на своя съпруг, с което е заменила предбрачната си фамилия Пенкова. От брака си съпрузите имат едно дете – Александра, родена на *** г.

            Във връзка с установяването на твърдяното от страните дълбоко и непоправимо разстройство на брака, причините за това и обстоятелствата, които са решаващи за определяне на най-добрия интерес на детето, са разпитани свидетелите Венета Илиева, Петранка Спирова, Антоанета Рачева и Георги Георгиев. В показанията си свидетелите съобщават, че съпрузите са живели в къщата на родителите на ответника. Според свид.Илиева, майка на ищцата и след раждането на детето ответникът продължил да излиза с приятели, докато ищцата се грижела за детето. Родителите на ответника непрекъснато се месели в живота на младото семейство. През 2008 г. ищцата споделила с майка си за извънбрачна връзка на ответника, за това, че другата жена й се обажда по телефона, както и за това, че не се интересувал от детето. Същевременно родителите на ответника били обсебили Александра. Според тази свидетелка в продължение на шест месеца ищцата и детето живеели в техния дом, Александра посещавала училище и периодично се виждала с баща си и с неговите родители. В това време ответникът заплащал издръжка за детето, Александра свикнала постепенно и се чувствала нормално, като усещала липсата и на другите баба и дядо. На училище я водела ищцата, но по-често дядото по бащина линия я карал с автомобил. След това двамата съпрузи решили отново да направят опит да живеят заедно. Тъй като извънбрачната връзка на ответника продължила, на 06.06.2012 г. двамата отново се разделили, като ищцата и дъщеря й отново заживели при родителите й. След около 20 дни ответникът взел детето и повече не го върнал. От тогава двете почти не поддържали контакти. Ищцата се обаждала по телефона, но ответникът и неговите родители винаги отговаряли, че Александра я няма. При посещение на ищцата и свидетелката в дома на ответника те се видели с детето. С майка си Александра споделила, че баща й и родителите му й купували скъпи подаръци – телефон, лаптоп, скутер. Според свид. Илиева тя може да помага на Александра в подготовката на уроците. Досежно работното време на ищцата свидетелката съобщава, че е на сменен режим на работа, като първа смяна е от 07,00 часа до 13,30 часа, а втората смяна е от 13,30 часа до 19,30 часа. Според показанията на свид.Спирова ответникът и неговата майка помагали в обгрижването на детето. По време на процеса Александра споделила пред тази свидетелка, че желае да живее при баща си, тъй като се чувствала по-спокойна, помагали й за усвояване на учебния материал, както и че не й харесвало в дома на родителите на майка й. Тази свидетелка, която е съсед и близка на родителите на ответника, разбрала от тях, че ответникът си имал приятелка и това била причината за проблемите между съпрузите. И на свид.Георгиев, също съсед на родителите на ответника, му е известно, че ответникът е имал връзка с друга жена и това е предизвикало раздяла между двамата. Според свид.Спирова ищцата не готвела, а семейството се хранело заедно с родителите на ответника, виждала ответника да си пере дънките, както и да готви, а един път посетила стаите, обитавани от младото семейство и там заварила разхвърляни дрехи и мръсни чинии. Два пъти свидетелката видяла как майката на ответника съблича Александра и я вкарва в банята, за да я изкъпе от бълхите след посещение в дома на родителите на ищцата. Според показанията на свид.Рачева, майка на ответника след 2010 г. съпрузите се отделили в отделно домакинство и си готвели сами. До тогава храната я приготвяла свидетелката, рядко молела за помощ ищцата, на което последната се отзовавала. За периода на шестмесечната раздяла между страните по делото свидетелката разказва, че до 18,00 часа детето стояло в техния дом, а след това дядо й по бащина линия я откарвал в дома на родителите на ищцата. В този период свидетелката и нейния съпруг купували дрехи и обувки на Александра, когато преценяли, че това е необходимо. Ищцата не възпрепятствала контактите на детето с ответника, както и тези с баба му и дядо му.  Работното време на ответника според показанията на неговата майка било на три смени – съответно от 05,00 часа до 14,00 часа, от 13,00 до 21,30 часа и от 21,00 часа до 5,00 часа. Стаята на Александра в дома на родителите на ответника била разположена по начин, че да има достъп до двете части – тази обитавана от младото семейство и тази, обитавана от родителите на ответника. Според свид.Рачева и когато родителите живеели заедно, тя изпращала детето на училище. За подготовката на уроците помагал баща й или свидетелката. Според свид.Рачева в момента ответникът получавал по-висока заплата в сравнение с времето, в което живеели заедно и затова купувал повече неща за Александра. Свид.Георгиев виждал ответникът да готви на Александра.

Според представения по делото социален доклад, изготвен от Д”СП” Исперих Александра е ученичка в ОУ”Христо Ботев” в 5 клас през учебната 2013/2014 г. Любимото й занимание е да рисува. Тя е отлична ученичка, умерено притеснителна, след кратък период на адаптация общува лесно с непознати. При социалното проучване е установено, че Александра живее при своя баща. Споделила, че не е посещавала майка си, тъй като не й харесвал дома, в който тя живеела. Не се чувствала добре през краткото време, през което живеела при майка си, тъй като не била в своя дом и не познавала никого в този квартал. Според този доклад жилището, в което живее ищцата е приведено в ред, няма опасни за здравето на детето предмети и други опасности. Домът е описан като чист, подреден и уютен, с обзаведена за Александра стая. Обзаведен много добре с мебели и електроуреди по предназначение, електрифициран и водоснабден, с вътрешни баня и тоалетна. Пред социалния работник ищцата поделила опасения, че ответникът и неговите родители се опитват да купят щастието на детето с материални неща, както и че забраняват на дъщеря й да се вижда с нея и се опитват да я убедят, че майка й не е нужна, както и тревога, че ако контактите им продължават да са толкова редки, детето ще се отчужди от нея. За времето, през което са живели заедно, майката разказвала, че са учили заедно уроците, рисували и играели заедно.  Съответно и ответникът споделил, че насърчава Александра да учи, обяснява й учебния материал, играят и се забавляват заедно, много разговарят. Жилището, в което живее ответника, а в момента и Александра е собственост на неговите родители, обзаведено е с мебели и електроуреди по предназначение. И в този дом момичето има собствена стая, обзаведена и оборудвана с всичко необходимо  за нормалния бит и живот. И тази къща е електрифицирана и водоснабдена, с вътрешна баня. Като обобщение в социалния доклад е посочено, че всеки от родителите разполага с нужния родителски капацитет, за да полага основни грижи за детето и всеки от тях би могъл да задоволи жизнените потребности на Александра. Финансовото състояние, жилищната и подкрепяща среда и н двамата родители са оценени като стабилни. Отбелязано е, че обтегнатите отношения между родителите рефлектират върху нормалното психично и нравствено израстване и развитието на детето, както и че редките контакти между майката и детето са предпоставка за поява на синдром на родителско отчуждение  и за зараждане на чувство за вина у детето, произтичащо от това, че се налага да се прави избор между двама души, които безусловно обича.

            Изслушана по реда на чл.15 от Закона за закрила на детето, Александра споделя, че се чувства добре в къщата на баба си и дядо си по бащина линия, в която живее, познава децата от квартала. Баща й и дядо й я карат с автомобил до училище и обратно. Досежно родителите на ищцата споделя, че същите често се карат, карали се и на нея, пушели и миришело на цигари в къщата, като се върнела от работа, майка й се карала без причина, ограничавала разговорите й с баща й и неговите родители. За времето, през което са живели заедно разказва, че и двамата са се грижели за нея, като за уроците й е помагал предимно баща й. Родителите й и родителите на баща й купували дрехи, а по-скъпите неща получавала при отличен успех. Споделила, че би избрала да живее при баща си, че редовно й се обаждал, когато били разделени, както и че сама е заявила, че не желае да се връща в къщата на баба си по майчина линия. Досежно контактите с майка й разказва, че й напомняли да се обажда на майка си, но тя не желаела да го прави. Детето осъзнава като проблем недостатъчната самостоятелност на своите родители и не може да си представи живот в собствен /на родителите/ дом. Споделя, че майка й и липсва, но общуват трудно поради страха на майка й от друга жена в живота на баща й, както и че е привързана повече към родителите на баща си.

            Във връзка с констатираното от психолога наличие на синдром на родителското отчуждение е назначена съдебно-психологическа експертиза. Според първото заключение на експерта /л.78 и сл./ у Александра се наблюдава синдром на родителско отчуждаване, който е насочен в по-голяма степен към образа на майката. При разговорите детето е било социално желателно, дискретно не навлиза в подробности и конкретика за взаимоотношенията в семейството. Анализът на данните по делото и проведеното психологическо изследване са отчели нехармонични отношения в семейната среда, нарушена комуникация между детето и възрастните, липса на чуваемост и искреност в семейството Установено е, че момичето е раздвоена между двамата си родители и единствено възможно спасение намира в бягство от действителността.   По-нататък вещото лице отбелязва, че у Александра се наблюдава силен егоцентризъм и самоувереност, проява на непризнаване на авторитети, вменяване на конфликтност и мъжественост, провокирани от поведението на значимите за детето възрастни дядо и баба по бащина линия. Детето по природа е с екстравертна насоченост, а към момента на първото изследване е демонстрирало затвореност и сдържаност, характерна за свръхконтрола на личността, най-значими за нея са бащата, последван от майката. Александра е обърнала гръб на майка си, напълно осъзнато, търсейки вниманието на баща си. В семейната йерархия, в детската емоционалност по значимост, авторитет и признание значимите за детето възрастни са подредени по следния начин: бащата и дядото по бащина линия се конкурират за първенството, а бабата и майката – за второто място. Функциите на майката и бащата са емоционално неясни и объркани за детето на подсъзнателно ниво, което изгражда у нея умение за манипулиране и нарушаване на правила и граници както в семейството, така и на по-късен етап в социума. Детето е неуверено в своята семейна среда, показвайки неудовлетворена потребност от обгрижване и защита от страна на родителите си. Според заключението Александра силно желае да привлече вниманието на родителите към себе си. Детето рисува образа на майка си между двете групи фигури – от една страна своя и на баща си, а от друга страна – на баба си и дядо си по бащина линия. Вещото лице счита, че това показва усещането на детето, че майка й е превърната в емоционална жертва, точно както тя се чувства между майка си баща си. Момичето проявява колебливост и двойственост към мама, баба и дядо.

            Според заключението на вещото лице – психолог единадесетгодишната възраст на детето бележи нов етап от растежа, а именно предпубертет. Това е личностова криза на израстване от средна детска възраст към юношеството. Детето внезапно започва да се изразява по начини, дразнещи възрастните, особено родителите. Става опако, бъбриво и досадно любопитно. Цялата биология и психика на детето претърпява промени, като биологичните са по-фундаментални в сравнение с психологическите. На личността на възрастните то противопоставя своята новооткрита личност, като по този начин се опитва да разбере кое е то и кои са те. Това самоопределяне е свързано с конфронтиране с останалите, особено с родителите. Посочено е в заключението, че майката е изразила готовност за самостоятелност и поемане на родителските си функции на майка. Разколебана е от обрата в поведението на детето си. Показала е коректност при допускане на срещи между детето, бащата и родителите му. От своя страна бащата предлага авторитета на своите родители, уюта, на който е свикнала дъщеря им /да има собствена стая/, мнителността и социалната желателност в спазване на правила и граници за преди и сега, както и поведение, подчинено на сексуалния нагон. Според заключението ответникът във висока степен е зависим и разчита преди всичко на родителите си по повод отглеждането на детето и не е склонен да мотивира детето към хармонични взаимоотношения с майката. Александра от своя страна държи на уюта, който си е изградили в собствената стая, както и на манипулирането на значимите възрастни, с цел удоволствени преживявания. Към момента, според психолога, тя няма изграден житейски опит за самостоятелност и носене на отговорност.

Вещото лице сочи, че е необходима социална работа с детето и майката, като им се осигури простор за спокойно общуване и дейности, в които са включени и двете, за придобиване на реални впечатления за образа на майката и личностовите й качества. Детето следва да се запознае с реалната йерархия в семейството. Дадени са препоръки за работа с психолог, за провеждане на консултации от родителите за подобряване на комуникацията, за особеностите на предпубертета и за техните отговорности. Вещото лице е препоръчала бабата и дядоо по бащина линия да се държат в йерархията на семейството с уважение и зачитане личността и функцията на майката, като дадат личен пример пред детето и сина си. Препоръчва специализирана социална помощ и подкрепа за хармонизиране на взаимоотношенията между родителите при комуникация относно въпроси, касаещи хармоничното развитие на детето им, както и подобряване на чуваемостта родител- дете – родител.

С оглед тези препоръки и конкретно за информирането на детето за развода от специалист по подходящ начин е назначена втора съдебно-психологическа експертиза. В заключението на същата, вещото лице е посочила, че вече има данни за наличие на умерено-тежка форма на Синдром на родителското отчуждение със значително родителско програмиране и проблеми при посещения – затруднение на детето при преминаване от къщата, където живее в къщата на отчуждения родител – майката. Връзката с този родител е все още здрава, но той е вече подценен. Детето не съумява да си изработи транзиторно поведение, все още умствено здраво, със засилена акцентуация на емоционалната експензивност при травматични преживявания. Детето живее в травмата с помощта на богатото си въображение и фантазност. Емоционалната атмосфера в семейството е тази, която е отговорна както за сигурността, така и за насърчаване на детската индивидуалност. Родителите създават модела на взаимоотношенията в семейството, който би следвало да се превърне в сигурна основа за бъдещия живот на дъщеря им. В случая на Александра вещото лице е установила, че липсата на хармонични взаимоотношения между родителите е попречила на детето да разгърне собствената си идентичност и да развие потенциала си. Нарушеното общуване в семейството е позволило на детето да си изгради изкривени критерии, възгледи, норми и жизнени стратегии за справяне в социалната сфера. Липсата на уважение към чувството за автономност на детето е спомогнало за формирането на нереалистична Аз-концепция у Александра. Относно психологичното въздействие на настоящата житейска среда на детето, вещото лице сочи,че още несъградена, личността е раздвоена и объркана. В периода на ранното юношество е редно взаимоотношения с връстниците й да промени вродените психологически характеристики у детето и те да вземат връх, т.е. да са над средното ниво. При момичето се наблюдава силно насочване към взаимоотношенията с бащата с цел да му се хареса поведението й, тя да бъде одобрена и възнаградена от бащата. Високите нива на акцентуация на формиращата се личност относно емоционалната експанзивност при травматични преживявания, според вещото лице, я карат да включи механизъм на оцеляване като живее в травмата с помощта на богатото си въображение и фантазност. Така тя вярва, че действията й са правилни и са по неин избор. Има подкрепата на баща си и баба и дядо по бащина линия. Според заключението, ако средата не се промени и родителят отчуждител не промени нагласите и поведението си, има голяма вероятност от разтърсващи събития в живота на девойката в периода на навлизане в непълнолетието – 14-16-тата година.  Препоръките на специалиста са Александра да се изведе в неутрална среда, независимо с кой от родителите. В тази среда родителите следва да положат усилия за подобряване на взаимоотношенията си като личности, а не като двойка и с поведението си да дадат пример на дъщеря си за зачитане на другия. Препоръчва с родителите да работи социален работник с цел повишаване на родителския ресурс за справяне със създалата се житейска ситуация, а с Александра – психолог за формиране на Аз-концепция у детето и създаване на хармонични взаимоотношения в триадата майка-дете-баща за период от една година.  По-конкретно препоръчва в случай, че упражняването на родителските права се предостави на бащата двамата да изградят собствен, реалистичен образ на света, като бъдат заставени да заживеят самостоятелно и отделно от баба и дядо по бащина линия. Двамата като семейство да овладяват, той ролята на баща , а тя – ролята на дете, а родителите по бащина линия да се въздържат от намеси в триадата баща-дете-майка. Да се поддържа и съблюдава активен контакта между детето и майката. В случай, че упражняването на родителските права бъде предоставено на майката, бащата да подсигури собствен дом, който няма връзка с бабата и дядото, където да посреща дъщеря си. Относно срещите на Александра с баба й и дядо й препоръката е същите да се случват регламентирано със съдействието на ОЗД гр.Исперих.          

В отговор на зададените й в с.з. въпроси вещото лице посочи, че в началото всеки от родителите е настройвал детето спрямо другия, детето е емоционална жертва и оценява себе си като такава. Впоследствие обаче надделява очернянето на майката от бащата и от неговите родители. При срещата с вещото лице ответникът е демострирал незачитане към институциите, враждебност към семейството и същата е установила нежелание да се вслуша и приема критични мнения и презрение към другите. Отбелязва, че Александра използва думите и изразите, които използва баща й, че се възприема като център на семейството и е започнала да манипулира хората около нея. Другите баба и дядо не ги приема, тъй като слагат правила и граници и държат на тях, а това поражда дискомфорт у детето и тя не ги приема като част от нейното семейство. Оценката на вещото лице е, че това е във вреда на детето и в социалните му контакти в бъдеще. При приемане на второто от двете експертни заключения вещото лице препоръчва детето да се изведе от тази среда, независимо при кой от родителите и да се започне работа с двамата и с детето, за да се предотврати деформацията, че вярата на детето, че няма друга среда за него води до неспокойствие и тревожност. За личността на ответника пояснява, че обича да прокарва своята линия на поведение и да я налага, като по този начин прикрива своята лична несигурност, че не е искрен в отношенията си с другите, дори и с детето. В момента той манипулира ситуацията относно майката, а бабата е иззела функциите на майката. Детето има вече проблеми със собствената си идентификация в семейството, не може да говори свободно за чувствата и емоциите си. В отговорите на въпросите й вещото лице е установила програмираност. Относно дадените препоръки в заключението, пояснява, че детето следва да има нов дом с по-малко контакти с баба и дядо. Според вещото лице Александра приема за нормално да бъде в стаята си, да бъде тихо и да си играе на компютъра, че общуването е изместено и фантазно и е лишено от комуникация, което е индикация за депресия. Според нея детето има нужда от сигурност и спокойствие в отношенията с родителите, да говори с майка си. Бащата би могъл да се грижи за детето при промяна на средата и с доста промени в своите характеровите особености. Счита, че свърхсамоконтрола, който Александра проявява контролира биологичната й даденост и тя не може да прояви темперамента си, поради което кризата ще настъпи около 14-16 годишната възраст. Установила е, че детето не приема правила и изисквания, които й налага друг човек, че използва едни и същи думи, за да демострира убеденост, че иска да живее при баща си и това е най-добро за нея. Александра е проявявала социална желателност и според вещото лице не може да се вярва напълно на казаното от нея. Констатира, че и двамата родители имат потенциал, но начина, по който общуват не е градивен за детето, че бащата следва да изгражда позитивен образ на майката, а майката да открие начин да общува с детето. Оценката е, че майката излиза от травмата, а бащата тепърва влиза в тази травма. Според вещото лице независимо къде ще живее детето, бащата е този, който следва да насърчи детето да общува с майката, да постави граници в отношенията на детето с неговите родители.

Тези две експертизи са изготвени от специалист, същите са обосновани и защитени в с.з., поради което съдът счита, че няма основание да не приеме изводите в тях.

С определение от 25.02.2014 г., издадено по реда на чл.323, ал.1 от ГПК съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето на бащата като привременна мярка до окончателното произнасяне от съда, определил е режим на лични отношения на майката с детето всеки петък от 17,30 часа след приключване на учебните занятия до неделя н 17,30 часа, с приспиване, както и в сряда в удобен час, определен от социалните работници за провеждане на срещи между майката и детето с участието на психолог и социален работник от отдел «Закрила на детето» при Д»Социално подпомагане» Исперих. Присъдена е и привременна издръжка в размер на 80 лв. месечно.

С уведомление до съда от 20.03.2014 г. ответникът е заявил, че няма да съдейства за осъществяване на режима на лични отношения, който е предвиден с преспиване от петък до неделя. Посочил, че детето е напуснало само дома на родителите на ищцата и се е скитало само по улиците, както и че не желае да ходи повече там.

За срещите, проведени в Д”СП” Исперих за периода 05.03. – 09.07.2014 г. /общо 14/ са съставени протоколи. От тях е видно, че на 05.03.2014 г. на срещата е присъствал и бащата, че разговорът е провеждан между двамата родители на теми, за които Александра заявила, че ги е чувала много пъти. При следващите срещи детето заявявало, че не желае тези срещи, че се притеснява от приятелки, че се чувства като на изпит, както и че не желае да посещава майка си през уикендите. Ищцата е проявила разбиране и не е настоявала за срещите в края на седмицата. Социалният работник е отразил впечатлението си, че срещите между двете не протичат гладко, общуването е трудно. На срещата на 30.04. Александра е станала раздразнителна и заявила, че майка й не й е нужна, че си живеела добре, според отразеното в протокола. Проведените срещи не са повлияли положително на общуването между двете, детето често е било хладно и дистанцирано. За тези срещи е изготвен социален доклад /л.122/, в който социалния работник, работещ по случая е посочил, че у детето е зароден синдром на родителското отчуждение и същото се нуждае от оказване на психологическа подкрепа за преодоляване на тежките последици върху детската психика от разделната ситуация в семейството, че осъщесвяваните до този момент срещи не дават желания резултат предвид отказа на бащата с детето да работи психолог, както и отказа на същия да съдейства за осъществяване на срещите между детето и майката.

На родителите е дадена допълнителна възможност да направят консултации с психолог, но тази възможност не е реализирана.

            Ищцата работи по трудово правоотношение и получава брутно трудово възнаграждение в размер на 282 лв. Ответникът също работи по трудово правоотношение и реализира средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1020 лв. Ответникът учи във висше учебно заведение, задочна форма и когато отсъства от гр.Исперих за детето се грижат родителите му.

 При така установената фактическа обстановка, Съдът счита, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Между съпрузите не съществуват взаимната привързаност, уважението, доверието, готовността за взаимопомощ и разбирателството, общите усилия за осигуряване благополучието на семейството. Фактическата раздяла между съпрузите е продължила прекалено дълго, поради което е невъзможно поправяне на отношенията между съпрузите. Бракът съществува само формално, поради което следва да се прекрати.

            С оглед искането на двамата съпрузи съдът да изследва чия е вината за разстройството на брака, съдът дължи изследване на този въпрос. Всички гласни доказателства сочат извънбрачна връзка на съпруга. Именно тази връзка е довела до влошаване на отношенията между съпрузите, дори до напускане на семейното жилище от ответника. До този момент двамата не са имали проблеми помежду си, а обстоятелството, че родителите на ответника са вършили значителна част от работата в домакинството и в отглеждането на детето не би могло да се вмени във вина на ищцата, защото това е било състояние, което е приемано от всички в този дом. Ето защо съдът приема, че вината за разстройството на брака е на ответника.

            Тъй като след прекратяването на брака родителите не живеят заедно съдът следва да определи кой от тях ще упражнява родителски права и при кого ще живее детето. За тази цел съдът трябва да прецени всички обстоятелства, които са от значение за интересите на детето: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. При вземането на това решение следва да се изхожда от “най-добрия интерес на детето”, който според пар.1, т.5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето включва преценка на желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и други обстоятелства, имащи отношение към детето.

            В случая бащата има по-добри материални възможности, неговите родители са тези, които са полагали премуществено грижи до този момент за детето, но майката също би могла да предостави подходящи битови условия, има и редовни доходи. При преценка на възпитателските качества съдът отчита начина, по който бащата и родителите му се отнасят към детето, успешните им опити да го манипулират, нежеланието да бъде търсена помощ от специалисти, тоталното объркване, до което са довели детето. По време на процеса ответникът не направи нищо за осъществяване на контакти между Александра и нейната майка, въпреки че по време на съдебно заседание демонстрираше съзнание, че това е важно. Това означава, че за него или са по-важни неговите собствени и тези на родителите му желания, отколкото правилното развитие на детето или няма никаква възможност да повлияе върху поведението на Александра, която е на 12 години и тепърва следва да бъде изграждан характера й. Каквато и да е причината за това негово поведение, то поставя детето в опасност. От своя страна майката проявява толерантност към Александра, тя е на разположение, но не желае да я притиска, търпеливо изчаква детето да я потърси тогава, когато му е удобно. За разлика от бащата тя разчита на институциите и на специалистите, за да й помогнат да се справи със ситуацията, без да стига до крайности /не е търсила изпълнение като държавна санкция на определения й от съда режим на лични отношения/. Същевременно желанието на Александра да живее с баща си не е нейно желание, взето при трезва преценка, а програмирано от чутото в семейството на бащата.

            Ето защо съдът счита, че упражняването на родителските права по отношение на Александра следва да бъде предоставено на майката и местоживеенето й да бъде определено при нея. Изпълнението на това решение ще е трудно в началото, но в дългосрочен план детето ще бъде изведено от трудната ситуация, в която се намира, ще бъде освободено от натиска на бабата и дядото и ще формира правилна преценка за ролите в семейството, ще й позволи да бъде самата себе си. Същевременно няма да бъдат спрени контактите с другия родител, които са се поддържали регулярно при първата раздяла между съпрузите, а родителите на бащата ще заемат мястото, характерно за баба и дядо.

            Поведението на ответника по време на делото, изразяващо се в пълна липса на съдействие за осъществяване на контакти между ищцата и детето и изпълняването на всяко желание на Александра,  дава основание на съдебния състав да счита, че предоставянето на упражняването на родителските права по отношение на детето на бащата ще доведе до прекъсване на връзката между майка и дъщеря, до пълно изместване на родителите за сметка на бабата и дядото по бащина линия. Освен това ответникът възпитава детето по вреден за него начин – да не уважава част от близките си, да се отнася с презрение към институциите, да разчита за всичко на родителите му, да се задоволяват всички желания, свързани с придобиване на вещи.

            На ответника следва да се предостави режим на лични отношения всяка първа, трета и четвърта седмица от месеца от 17,30 часа в петък до 17,30 часа в неделя, половината от коледната и от пролетната ваканции и един месец по време на лятната ваканция по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Поведението на майката дава основание на съда да смята, че е възможно срещи да бъдат осъществявани и извън регламентираното време, когато това е в интерес на детето .

            Родителят, който не упражнява родителски права, в случая бащата следва да заплаща ежемесечна парична издръжка. С оглед възрастта на Александра за отглеждането и възпитанието й съдът счита, че е необходима сумата 200 лв., от които 120 лв. следва да заплаща бащата, а останалата част да бъде поета от майката. При това разпределение съдът взе предвид значително по-високите доходи на бащата. Издръжката се дължи от влизане в сила на съдебното решение, тъй като към настоящия момент детето все още живее при баща си.

            На основание чл.53 от СК съдът следва да постанови промяна на фамилното име на ищцата с оглед заявеното от нея желание, като занапред същата носи предбрачното си фамилно име Пенкова.

            С оглед разпоредбата на чл.329 от ГПК ответникът дължи заплащане на направените от ищцата разноски по делото в размер на 655 лв. Той следва да заплати и окончателната държавна такса по чл.6 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК в размер на 50 лв. и държавна такса върху определения размер на издръжката от 172, 80 лв. по сметка на съда.

            Воден от гореизложеното, Исперихският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯ БРАК, сключен между С.И.И., ЕГН ********** *** и И.М.И., ЕГН ********** ***»Цанко Церковски», №25 на 01.04.2002г. в гр.Исперих с акт №8 по вина на съпруга И.М.И., ЕГН **********.

            ПРЕДОСТАВЯ упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на роденото от брака дете Александра Илиянова И., ЕГН ********** на майката С.И.И., ЕГН ********** *** и определя местоживеенето на детето при нея, като на бащата И.М.И., ЕГН ********** ***»Цанко Церковски», №25 определя РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ всяка първа, трета и четвърта седмица от месеца от 17,30 часа в петък до 17,30 часа в неделя, половината от коледната и от пролетната ваканции и един месец по време на лятната ваканция по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

            ОСЪЖДА И.М.И., ЕГН ********** ***»Цанко Церковски», №25 ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете Александра Илиянова И., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител С.И.И., ЕГН ********** *** ежемесечна парична издръжка в размер на 120 лв. /сто и двадесет лева/, считано от влизане на решението в сила.

            ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака С.И.И., ЕГН ********** да носи предбрачното си фамилно име ПЕНКОВА.

            ОСЪЖДА И.М.И., ЕГН ********** ***»Цанко Церковски», №25 ДА ЗАПЛАТИ на С.И.И., ЕГН ********** *** сумата 655 лв. /шестстотин петдесет и пет лева/ разноски по делото.

            ОСЪЖДА И.М.И., ЕГН ********** ***»Цанко Церковски», №25 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Исперих сумата 50 лв. държавна такса за иска за прекратяване на брака и 172,80 лв. /сто седемдесет и два лева и осемдесет стотинки/ държавна такса върху размера на издръжката.

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: