Решение по дело №12924/2020 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№262160/5.7.2021г.

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Варненският районен съд, гражданско отделение, 43-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на четвърти юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: Т.Л.

Секретар: Д.Д.

        

разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 12924 по описа на ВРС за 2020 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на Етажна собственост на собствениците на обекти в сграда с аминистративен адрес: ***, чрез управителя на етажната собственост „Акорд 1“ ООД, ЕИК *********, с която против М.Я.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл.422 вр. чл. 415 ГПК е предявен иск за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№9191 по описа на ВРС за 2020 г., а именно: 240,00 лв., представляваща сбор от дължими такси към Етажната собственост на собствениците на обекти в сграда с адрес: ***, за апартамент №*, за период от 16 месеца, а именно от м.април 2019 г. до м.юли 2020 г. вкл., съгласно прието решение на Общо събрание на ЕС, проведено на 16.10.2018 г. Претендират се сторените разноски.

Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права.

Ответникът е собственик на недвижим имот – апартамент № * в жилищна сграда с административен адрес: ***. На 16.10.2018 г. е проведено общо събрание на етажната собственост /ЕС/ и е взето решение, с което е определен еднакъв размер на таксите към ЕС, за всички апартаменти – 11 лева/месец. Определена е такса за управление и поддръжка в размер на 4 лева/месец за апартамент. Претендира се установяване на задължение в размер на 240 лева, представляващо сбор от дължими суми за такси към ЕС, за период от 16 месеца, при месечна такса в размер на 15 лева, за обект с адрес: ***Б, ап.39.   Необитаемите апартаменти дължали заплащане на таксите като обитаемите. На проведеното общо събрание било взето решение срещу длъжниците със задължение над 150 лева, да бъдат образувани съдебни производства. Протоколът от проведеното ОС на ЕС не било обжалвано в срока по чл.40 ЗУЕС, поради което взетите решения били задължителни за всички собственици и ползватели на самостоятелни обекти в сградата. Ответникът не е заплатил дължимите суми към ЕС, не е изпълнил решенията на ОС.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността на предявения иск. Оспорва активната легитимация на ищеца, при твърдения, че няма доказателства „Акорд 1“ ООД да е сключило договор с ЕС. Не било представено доказателство кой е управител на търговското дружество. Сочи, че е придобил имота на 15.05.2018 г., като от придобиването му до настоящия момент, същият е необитаем. Ответникът участвал в ОС проведено на 16.10.2018 г. като възразил по отношение на определените такси, с оглед обстоятелството, че не обитава жилището, но възражението не било отразено в протокола. Сочи, че в протокола от общото събрание не било посочено какви ид. ч. притежава всеки от участниците в същото. Сочи, че определените суми за управление и поддръжка не били конкретизирани, като не ставало ясно за какви разходи ще се събират. Въвежда възражение за недължимост на претендираните от ищеца суми, с твърдение, че имотът е необитаем, не пребивава в същия повече от 30 календарни дни, поради което и на основание чл.51, ал.2 ЗУЕС не следва да заплаща каквито и да е разходи за поддържане на общите части на ЕС. Намира, че доколкото взетото решение на ОС е нищожно, като противоречащо на закона, то не е необходимо предварителното му оспорване.

 

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Предявеният иск намира правно основание в разпоредбите на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.38 ЗУЕС вр. чл.51 ЗУЕС. Исковата молба е подадена от лице, легитимирано, съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗУЕС - управителя на етажната собственост, поради което искът е допустим.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл. 154 ГПК, по предявения положителен установителен иск, в тежест на ищеца е възложено да установи следните правнорелевантни факти: ответникът е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост за процесния период; взето решение на Общото събрание на етажната собственост относно размера на дължимите такси към ЕС - за стопанисване и управление на общите части на сградата; изискуемост на вземането. С оглед въведените възражения от страна на ответника, на последния е указано, че в негова тежест е да установи и докаже възраженията си против вземането, в т.ч., че е извършил цялостно или частично плащане на претендираните суми или че са налице обстоятелства, които го освобождават от задължението за плащането им, или погасяват същите.

С приетия доклад по делото, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: ответникът е собственик на обект с адрес: ***Б, ап.39; на 16.08.2018 г. е проведено ОС на ЕС на сграда с аминистративен адрес: ***, на което е взето решение за определяне такси към ЕС.

Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК, като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9191/2020 г. по описа на РС – Варна, за заплащане на сумата от 240,00 лв., представляваща сбор от дължими такси към Етажната собственост за апартамент №*, находящ се на адрес ***, за периода от от м.април 2019 г. до м.юли 2020 г. вкл., съгласно прието решение на Общо събрание на ЕС, проведено на 16.10.2018 г. при дължима месечна сума в размер на 15 лева, представляваща сбор от такса към ЕС в размер на 11 лв. и от такса за управление и поддръжка в размер на 4 лв., както и сторените разноски в заповедното произоводство.

Заповедта е връчена на ответника, който в законоустановения срок от съобщаването депозира възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл.414 ГПК. На заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК, който в изпълнение разпореждането на заповедния съд, представя искова молба за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение.

Видно от протокол от общо събрание на собствениците на жилища и обекти в жилищната сградата, с адрес: ***, проведено на 16.10.2018 г., собствениците на 67% идеални части от общите части на етажната собственост, приемат следните решения: решение №1 - за управител на ЕС е избрано дружеството „Акорд 1“ ООД, за срок от две години; решение № 2 – образуват се съдебни производства срещу длъжниците на ЕС, с размер на задължението над 150 лева и решение № 3 – определя се месечна такса в размер на  15 лева, включваща такса към ЕС е размер на 11 лева и 4 лева/апартамент - за управление и поддръжка. Отбелязано е, че необитаемите апартаменти заплащат такси като обитаеми. Решение №1 допълнено със следния текст - „11 лева месечно“.

Разпоредбата на чл. 48, ал.8 ЗУЕС определя, че за поддържане на общите части на етажната собственост, собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или с решение на общото събрание, поради което с оглед установеното право на собственост на ответниците върху обект от жилищната сграда, същите дължат средства за заплащане текущото поддържане на общите части на сградата. На основание чл. 6, т.1, т.9 и т.10 ЗУЕС, собствениците, ползвателите и обитателите са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, основен ремонт, както и разходите за управление и поддържане на общите части на сградата.

По делото не се представят доказателства, а и не се твърди, решенията от ОС на ЕС, проведено на 16.10.2018 г. да са били оспорени от ответника в срока предвиден с чл.40 ЗУЕС. Доколкото решенията от проведеното на ОС  на ЕС не са били обжалвани по установения за това ред, то независимо дали ответникът намират същите за незаконосъобразни или не, те са влезли в сила и обвързват всички членове на етажната собственост, като инцидентен контрол за тяхната незаконосъобразност в настоящото производство не може да бъде извършен.

Съдът намира възражението на ответника за недължимост на претендираните суми за поддръжка и управление на общите части, на основание чл.51, ал.2 ЗУЕС, за основателно.

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че имотът бил необитаем, като от придобиването му същият не се ползвал. В показанията си воденият от ответницата свидетел - А.Х.Г.заявява, че ѝ е известно, че през 2018 г. приятелката ѝ била закупила жилище на ул. „Дубровник“, с цел да бъде ползвано от дъщеря ѝ, след завръщане на последната в страната. Апартаментът бил закупен на ниво БДС – стените били на мазилка, а подът - с поставена настилка. Известно ѝ е, че от ответницата били изискани такси за ползване на асаннсьор, за осветление и почистване, както и такси за домоуправител. След като придобила имота, ответницата не била извършвала никакви дейности в него и същият бил необитаем. В обекта не били ползвани нито ел. енергия, нито В и К услуги.

Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗУЕС, собственик, ползвател или обитател, който пребивава в ЕС не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, не заплаща разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост. Обстоятелството, че в решението от ОС на ЕС от дата 16.10.2018 г. е предвидена събираемост на таксите и от собствениците на необитаемите обекти в сградата, е ирелевантно за спора, доколкото решението не може да дерогира правната норма. Отделно, не е налице необходимост от писмено уведомяване на председателя на управителния съвет/управителя, доколкото това задължение е предвидено в хипотезата на чл.51, ал.3 ЗУЕС, когато собственик, ползвател или обитател отсъства от адреса за срок по-дълг от 30 дни в рамките на календарна година, а не при условията на чл.51, ал.2 ЗУЕС – когато пребивава на адреса по-малко от 30 дни.

В решението на ОС е посочено, че месечната такса от 15 лева е посочено, че се формира от два компонента – 4 лв. – такса за поддръжка и управление на ЕС и 11 лева към ЕС, като по отношение на последната не е посочено основание за плащане. От вписване на сума в този размер към решение № 1, може да се направи предположение, че е възможно същата да е предназначена за заплащане на възнаграждение на управителя. В решение № 3, обаче, е записано, че е за заплащане такси към ЕС. Тук е възможно да се включват консумативни разходи, почистване и др., но в такъв случай остава въпроса за дължимостта на сумата от 4 лева, предназначена за  заплащане поддръжка и управление. Присъждане на претендираните суми не може да се реализира само въз основа на предположение. По делото не се твърди, а и не се представят доказателства с таксата от 11 лева/месец да са били заплатени разходи за ЕС, които да подлежат на възстановяване от страна на собствениците или ползвателите на обекти в сградата.

Таксата за управление и поддръжка на ЕС, в размер на 4 лева/месец е недължима, доколкото е налице хипотезата на чл.51, ал.2 ЗУЕС. Таксата от 11 лева/месец е недължима, тъй като в хода на производството по делото ищецът не проведе успешно доказване нито на основанието за начисляването ѝ и размера ѝ, нито настъпил падеж на задължението.

При горните доводи съдът намира предявения иск за неоснователен, поради което следва да отхвърли същия изцяло.

На основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът има право на разноски, като в тежест на ищеца бъде възложено заплащането на сумата от 400 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК, иск на Етажна собственост на собствениците на обекти в сграда с аминистративен адрес: *** чрез управителя на етажната собственост „Акорд 1“ ООД, ЕИК *********, действащ чрез пълномощник, против М.Я.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл.422 вр. чл. 415 ГПК, за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№9191 по описа на ВРС за 2020 г., а именно: 240,00 лв., представляваща сбор от дължими такси към Етажната собственост на собствениците на обекти в сграда с адрес: ***, за апартамент №39, за период от 16 месеца, а именно от м.април 2019 г. до м.юли 2020 г. вкл., съгласно прието решение на Общо събрание на ЕС, проведено на 16.10.2018 г.

 

ОСЪЖДА Етажна собственост на собствениците на обекти в сграда с аминистративен адрес: *** чрез управителя на етажната собственост „Акорд 1“ ООД, ЕИК *********, действащ чрез пълномощник, да заплати на М.Я.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл.422 вр. чл. 415 ГПК, сторените разноски в настоящото производство, в размер на 400 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба, пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                                                        

                                                                              

                                                                                       

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: