Р
Е Ш Е
Н И Е № 260028
12.07.2022г., гр.Кюстендил
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на двадесет и
седми април, през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Окръжен
съдия:Евгения Стамова
С
участието на секретаря:Мая Стойнева, след като разгледа, докладваното от съдия
Стамова т.д.№12/2021г. по описа на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
Производството
е образувано по искова молба с вх.№261626/26.02.2021г., подадена от С.С.Й., ЕГН
********** *** чрез адвокати Л.Г. АК **** и адв.Р.К.П. САК, съдебен адрес ***“
АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.****, бул.“****“№***.В
исковата молба се съдържа искане за постановяване на решение, за осъждане на
застрахователното дружество да заплати на ищеца сумата ***** лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
свързани с получени при ПТП станало на 22.09.2017г. в гр.Дупница телесни
увреждания – скъсване на сухожилия на длан и пръсти на дясна ръка, нарушаващи
захвата с дясна ръка, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
14.01.2018г. до окончателното изплащане.Изложените са твърдения за следните
факти:На 22.09.2017г. ищецът управлявал велосипед марка Революшън на кръгово
кръстовище в гр.***, когато бил блъснат поради неспазване на дистанция от
водача на лек автомобил марка“****“, модел ****, с рег.№ ****, който навлязъл
от улица *****, без да изчака навлезлия велосипедист.В резултат на сблъсъка
между двете превозни средства ищеца получил разкъсване на сухожилията на длан и
пръсти на дясна ръка, средни увреди по смисъла на чл.129 НК на РБ, в резултат пострадалият
претърпял и продължава да търпи болки и страдания, увредената ръка не може да
ползва пълноценно, нарушен е захвата със същата, което му причинява
дискомфорт.Поради тежестта на уврежданията и загуба на двигателна и хватателна
способност, ищецът бил приет в МБАЛ“***“ ЕООД, за допълнително лечение за
периода от 19.02.2018г. до 22.02.2018г., в отделение по ортопедия и
травматология, в което на 20.02.2018г. му е извършена описаната в приложената
експертиза операция.И към момента пострадалият не се е възстановил от
настъпилите увреждания, като пръстите на дясната ръка продължават видимо да са
изкривени в неестествено положение, вследствие на скъсването на сухожилията в
тази област, като предстои извършването на оперативно лечение, за
възстановяване на скъсаните сухожилия и възстановяване на захвата.Тъй като за
увреждащото МПС – лек автомобил марка ***, модел *** с рег.№ ***, към датата
20.09.2017г. е съществувала задължителна застраховка „гражданска отговорност“,
съгласно полица №BG 02/***, сключена с ЗД „***“ АД на 15.03.2017г. и срок на
валидност 14.03.2018г., прекратена на 30.12.2017г., с покритие към датата на
ПТП от 22.09.2017г., а водачът на увреждащото МПС е санкциониран за описаното
ПТП и извършеното нарушение на ЗДвП с АУАН № 188545/22.09.2017г. ищецът счита,
че ответникът следва да му заплати застрахователно обезщетение във връзка с
инцидента.Сочи писмена застрахователна претенция от 12.01.2018г., адресирана до
ЗД“***“ АД, с която е заявена претенция за заплащане на обезщетение, останала
неудовлетворена, при допусната грешка в изписване фамилното име на пострадалия
вместо Н.- Й..Сумата, която се претендира, като обезщетение е определена, като
справедливо обезщетение за претърпените вреди.
С
допълнителна молба са направени уточнения, относно вида на уврежданията –
малкият и безименен пръст на дясна ръка са счупени, със скъсани сухожилия в
резултат на ПТП, наложили оперативна интервенция за изправяне на пръстите и
сухожилията.
С
писмен отговор на исковата молба и в хода на производството – ЗД“****“ АД, ЕИК ***,
представляван от С. П. и К. К. чрез пълн- к А.И., в качеството на ответник
изразява становище за неоснователност на предявения иск по основание и
размер.Оспорва се механизма на ПТП, в това число относно представения КП за ПТП
, като доказателство лишено от обвързваща материална доказателствена сила в
частта „Обстоятелства и причини за ПТП“, доколкото няма данни длъжностното лице
да е възприело лично настъпването на инцидента, и липса на посочване на
такива.Твърди се, че без да е установен механизмът на ПТП не може да бъде
направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, за да се
приложи презумпцията за вина.Ответникът оспорва травми, намиращи се в пряка
връзка с ПТП.Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца –
поставил се в превишен спрямо нормалния риск, движейки се по пътното платно по
опасен за него начин, като е можел да избегне удара с автомобила, към който е
имал видимост и е представлявал опасност за него, но не е сторил необходимото,
като се качи на тротоар пътен банкет или мине възможно най- дясно.Ответникът
счита, че при проявена елементарна грижа и инстикт за самосъхранение, ищецът е
можел да избегне удара, който му е причинил наранявания, както е било възможно ударът
да бъде избегнат и при движение върху тротоара или пътния банкет.Позовава се на
ППВС №17/53 т.7 според което – обезщетението за вреди от непозволено увреждане
се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхнато настъпване, при
значимост на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, а не от вина.Ответникът сочи и друго нарушение –
пострадалият е нарушил и конкретни правила за движение по пътищата, като не се
е движел възможно най – вдясно на пътната лента или върху тротоара на пътния
банкет.Искът е оспорен и по размер, доколкото претендираното обезщетение не отговаря
на действителната вреда, оспорва се връзка на травмата с настъпилото ПТП.Във
връзка с твърденията относно настъпили телесни увреждания, с оглед на
представената медицинска документация, ответникът анализира представената такава - на 22.09.2017г. С.Й. бил прегледан от екип
на СМП по повод травма на дясна длан, видно от фиш за спешна медицинска помощ,назначена
е рентгенография на дясна длан с пръсти, без да има представен резултат от
направеното изследване, без представени други документи – консултация от
ортопед – травматолог, относно налична травма на сухожилията, след което
няколко месеца по – късно в представената епикриза №438/17 за периода от
19.02.2018г. до 22.02.2018г. е описано възстановяване на разкъсани разгъвани
сухожилия, в областта на захващането им за крайни костички на 4 –ти и 5-ти
пръсти на дясната ръка, т.е около 5
месеца по – късно пострадалият е бил опериран поради скъсване на сухожилията на
тези два пръста.Скъсване на сухожилията според ответника непременно е свързано
с клиника – невъзможност за движения в областта на травмата, разгъване на
крайни костички( нокътна част) на 4- ти и 5-ти пръсти на дясна ръка, в този
смисъл се оспорва връзка между инцидента и скъсани сухожилия.Във връзка с
възраженията по срока за възстановяване за травми от този вид, в това число
увреждания на сухожилия в областта на гривнена става, ръката и пръстите(
воларно и дорзално) се сочи – с оглед
медицинска литература, която е известна на ответника, срокът за
зарастване 21 дни, срок на нетрудоспособност 30-40 дни, без да е ясно как е
протекъл срока на възстановяване след оперативно лечение на сухожилията.Сума
възлизаща на *** лв., ответникът преценява, като подходяща за обезщетяване на претърпените вреди.Прави
възражение за погасяване поради изтекла давност по отношение на претенцията за
лихви, за прекомерност на
адв.възнаграждение на насрещната страна.
Съдът
след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК вр. с
чл.12 ГПК прие за установено следното:
Според констативен протокол
пр.№348р-10423/26.09.2017г. на посочената дата в гр.***, около 19 и 12.00ч. е
настъпило ПТП, с участници – участник 1 ППС с рег.№ ***, марка ***“, модел ***,
рама № ****, св. За рег. ****, собственост на Е. И. А., от с.****, водач Е.Г. К*,
ГНВ **********, адрес с.****и участник №2 велосипед марка –****, с водач С.С.Й.
***.В полето за видими щети на автомобила са посочени охлузвания по странична
броня и рамката.За пострадал се сочи С.Й.,***.Сред обстоятелствата и причини за
ПТП са посочени – У1 не изпълнява задължително предписания на В1 вследствие на
което блъска У2.Сочи се съставен АУАН №188545, сер.Д от 22.09.2017г.Съставена е
схема на инцидента.
Отразеното
в протокола се потвърждава от показанията на свид.К. – Когато той се прибирал
към къщи, в сумрак на 22.09.2019г., видял въпросният С., че се придвижва в
другото платно.На 22.09.2019/7г. се прибирал към къщи, в посока на излизане от
гр.***** към гр.Кюстендил, от складовете към Аркчийски мост, с лек автомобил „****“.Когато
навлязъл в кръстовището, видял колоездача, приближаващ се към него, но
преценил, че може да мине преди него.В този момент дори се разсеял и погледнал към
телефона си, в същото време видял и велосипедиста, пред себе си, ударил го
леко, след което слязъл от колата и извикали линейка.Пострадалият му казал, че има
охлузване на ръката,свидетелят, видял, че изпитва болка.Били извикана полиция, линейка, след
което закаран до Бърза помощ.Свидетелят бил обвинен в отнемане на път с
предимство, при поставен знак, който той видял но преценил, че ще мине
безпрепятствено преди велосипедиста.Когато свидетелят погледнал за да прецени
дали кръстовището е свободно, видял велосипедиста и преценил, че може да
премине преди него, мислел, че има необходимото време за да мине безпрепятствено,
за части от секундата се разсеял, посягайки към телефона.Извикал линейка,
видял, че пострадалия изпитва болка.
На
15.01.2018г. е входирана писмена претенция ОИ-34806 от ищеца до ответното
ЗД,обективираща искане за изплащане на застрахователно обезещетение за
неимуществени вреди в размер на **** лева, във връзка с настъпили телесни
увреждания/ скъсване на сухожиля на длан и пръсти на дясна ръка, нарушаващи
захвата с дясна ръка по приложена банкова сметка.*** – фиш за спешна медицинска
помощ от 22.09.2017г., удостоверение за банкова сметка, ***.
Във
фиш за медицински преглед амб.№15 – е отразено посещение на инцидент на място,
при ПТП с 1 пострадал, назначено рентгенологично изследване на длан и пръсти(
дясна ръка).Посочена е дата 22.09.2017г. , пациент С.Й. ***, Бензиностанция „****“.
Според
отразеното в епикриза, издадена от Отделение по ортопедия и травматология, гр.****
с.*** ул.“***“№*** С.Й. е бил на лечение в посоченото болнично заведение, с
окончателна диагноза : лезио текта апоневрозис дорзалис инветерата дигити – V
манус, декстра, без придружаващи заболявания, постъпил за лечение на
19.02.2018г.и изписан на 22.02.2018г.В локален статус е описано следното
състояние дясна ръка – четвърти пръст – дистална фаланга в умерена флексионна
контрактура с пасивно разгъване и без активно разгъване.Пети пръст – дистална
фаланга в 90 спрямо медиална фаланга фрексионна контрактура.Пасивно разгъване .
възможно, активно – не.Отразени са консултативни прегледи – травматолог,
кардиолог, анестезиолог – извършени клинико – диагностични и клинични прегледи
за оценка на оперативен риск, подписани декларации и информирано съгласие за
прилагане на хирургични и анестесиологични процедури.В статус при изписването е
отразено – липсващ медицински риск от приключване на болничното лечение въз
основа на обективни данни за стабилно общо състояние( клинични/ параклинични) и
добре зарастваща оперативна рана, липса на фебрилитет през последните 24 часа,
липса на значими субективни оплаквания, коректно попълнен фиш клинико –
рентгенолотичен минимум.Посочено е, че пациента е изписан в добро общо
състояние, и с подобрение, с право на два контролни прегледа и превръзки в
рамките на един месец от изписването, контролни прегледи на 01.03.2018г. и
15.03.2018г.
Очевидец
на уврежданията е свид.Й. Й..Когато видяла сина си тя се уплашила, той не можел
да движи ръката си, тя му помагала в ежедневните дейност, свързани със
задоволяване на елементарни потребности.Двата пръста на дясната ръка били
превързани, не можел да хваща с тази ръка, да се облича сам.Тя му помагала
първо с едната ръка, после с другата за да се облече, с лъжица за да се
нахрани.Свидетелката е в известност и за претърпяна операция в ***, на два
пръста – малък и безименен.Засегнато било и емоционалното му състояние – не
можел да се яви на изпити, поради невъзможността да пише.Затова се дипломирал
една година по – късно.
Впечатления
за инцидента има и сви.К., която знае за настъпилото ПТП,през 2017 или 2018г.,
в резултат на което ищецът бил с увреждания на пръсти на дясна ръка.Споменава
за пирони на пръстите, пръстите първоначално били свити след това пиронът
спомогнал да изправянето им.На ръката имало превръзка, обхващаща безименния и
малкия пръст на дясна ръка.След махането на превръзката, разбрала за пирона.Във
връзка с обслужването си пострадалият е бил подпомаган от майка си.Свидетелката
го посещавала в дома му и му помагала да се подготвя за лекции, той не можел да
пише.Тя пишела, обработвала лекциите му и ги вадела на хартия.Заради
невъзможността да се подготви за изпита С. не се бил явил на държавния изпит.В ежедневните дейности той е подпомаган
от майка си, това го депресирало.
Видно
от заключение с вх.№266329/07.12.2021г., изготвено от в.л.Е.З.Л. е, че описаните в епикриза, издадена през 2018г. от
МБАЛ“****“ ЕООД с.***** – увреждания – скъсване на екстензорните сухожилия на
4-ти и 5 – ти пръсти на дясна ръка, нокътните фаланги на 4- ти и 5-ти пръсти на
дясна ръка са в умерена флексионна контрактура с пасивно разгъване и липсващо
активно разгъване.Този вид увреда се получава при директен удар в изправено
положение на същите пръсти, като не се усеща силна болка, а върховете на
пръстите увисват в свито положение без да могат
да се изправят самостоятелно-При пасивното им изправяне с другата ръка
пострадалият не изпитва болка, но при отпускане на дисталните фаланги те отново
се свиват в първоначалното пложение.Последиците при скъсване на екстензорните/
изправящите пръстите сухожилия са свиване на върховете на пръстите във
флексорно положение от около 45-60 градуса спрямо оста на пръста и невъзможност
за тяхното изправяне без да се извърши оперативно лечение, при което тези
сухожилия трябва да бъдат защитени.След извършената оперативна интервенция за
заздравяване на сухожилиягта се налага рехабилитация до възстановяване на обема
на движенията на пръстите.В оперативния протокол №137/20.02.2018г. в
епикризата, издадено от МБАЛ“****“ ЕООД с.**** било отбелзянато, че са
направени кожни разрези по дорзалната/ горната/ поръхвност на 4-ти и 5 –ти
пръсти на дясната ръка в областта на дисталните интерфалангиални стави.При ревизия
на раната било установено скъсяване на дорзалната апоневроза( екстензорно
сухожилие) на двата пръста.Дисталните/ крайните/ фаланги били фиксирани с
Киршнерови игли в дисталните интерфалангиални
стави, след което сухожилията били зашити с последващо зашиване на
кожата.Вещото лице сочи, че тези игли се носят обикновено около 42 дни( седем
седмици) след което се започва рехабилитация на пръстите в крайните фаланги.Рентгенография
на пръстите на дясна ръка, дава сведения дали има счупване, при направената
рентгенография не е установено счупване на костите, на снимката не могат да
бъдат видяни скъсани сухожилия.При този вид разкъсвания крайните фаланги, те
увисват и не могат самостоятелно да бъдат изправени пръстите.Изправяне е
възможно с другата ръка, но в момента в който се пусне, пръста пак увисва.При
разкъсани сухожилия на крайната фаланга пръстите увисват и крайната фаланга не
може да бъде изправена самостоятелно.При пасивно изправяне то става без болка,
но в момента в който се отпусне пръста пак увисва надолу.Вещото лице обяснява,
че за периода от 22.09.2017г. до м.януари 2018г.е можело да има затруднения ,
такова увреждане по често не е обект на внимание на обикновен фелдшер или
лекар.Такова увреждане според вещото лице е възможно да бъде получено и при
опит за слагане на ръката в джоба, може да се скъса самостоятелно,при травма ,
при удар в изправено положение на пръстите.Без операция според експерта върха
на пръста в тези случаи остава в свито положение, с невъзможност за
самостоятелно изправяне.
След
преглед на пострадалия, в допълнително заключение с вх.№260529/14.03.2022г.
вещото лице Л. обобщава, че са налични зараснали оперативни цикатрикси по
дорзалната страна на 4-ти и 5-ти пръсти на дясна ръка, в областта на
дисталните( крайните) интерфалангиални стави.Дисталните( крайните фаланги) на
същите пръсти с флексия от 10-.15 градуса спрямо оста на пръста, като е невъзможна
пълната им самостоятелна екстензия( изправяне|), като флексията( свиването) на
същите фалатнги са възможни в пълен обем.Тези градуси и движения в крайните
интерфалангиални стави според експерта не се очаква да се подобрят, създават
предпоставки за образуване на артрозни промени в дисталните интерфалангиални
стави, които да доведат до ограничаване обема и увеличаване на болките при
двежения в същите стави.
Със
заключение с вх.№260816/18.04.2022г. на в.л. инж.Н.В. въз основа на свид.показания
и данни от констативен протокол е изяснен следния механизъм на ПТП – идващият
по бул.“****“ от към жп прелеза колоездач С.С.Й., управляващ велосипед „****“
навлиза в кръговото кръстовище с ул.“*****“ със съзнанието, че се движи по път
с предимство, сигнализиран със съответните пътни знаци( Б1).В същото време
движещият се към кръстовището от към складовете лек автомобил марка“****“,
модел *** с рег.№ ***, управляван от Е.К. се приближава към кръстовището.Доколкото
ПТП е станало в чертите на гр.***, където разрешената скорост за движение за
МПС от категерия „в“ е 50км/ч., не е изготвян огледен протокол и няма
информация за настъпили регистрирани спирачни следи или други находки, по които
би могла да се определени скоростта на движение на двете ППС, за определянето й
вещото лице използва математическа формула, като въз основа на радиуса на кръстовището
и радиуса на влизане на лекия автомобил от ул.“****“ в кръговото кръстовище,
определя критичната скорост за поднасяне на автомобила , критичната скорост на
завоя по хоризонтална повърхност на пътя определена по формула Vkp- Vф .g.R при
коефициент на сцепление на гумите със суха асфалтова настилка ф- 0.7, g-9-81
м/сек2 и земно ускорение R-15,7 определя критичната скорост на завоя 37,37 км/ч,
а скорост на движение -20 км/ч, ( без данни за поднасяне, спиране веднага след
съприкоснованието с велосипедиста) а тази на велосипеда 12 км/ч.Вещото лице
описва следната хоризонтална и вертикална маркировка.На всички подходи към кръстовището
е наличен пътен знак Б1“пропусни движещите се по пята с предимство“, указващ
предимсво за всички ППС, навлезли в кръговото кръстовище. В района на ПТП( в
кръстовището) липсва хоризнотална маркировка, няма очертани пешеходни пътеки,
осеви или разграничителни линии, стрелки, указващи посоките на движение( М10)
са нанесени в района на бензиностанцията – извън мястото на ПТП.Вещото лице
сочи, че видимостта в деня на инцидента е била дневна, липсват препятствия
ограничаващи видимостта, така, че водачът на лекия автомобил е имал обективна
възможонст да възприеме, навлизящият в кръговото кръстовище и движеща се там
велосипедист поне от 80-100м.Мястото на удара е отразено на схема към
заключението, като пресечна точка на траекториите на движение на двамата
участници в ПТП, колоездачът се е движил по средата на широката 3.5м. пътна
лента.Лекият автомобил се е движел по средата( най вероятно) на дясната пътна
лента на ул.“*****“.Велосипедистът също според вещото лице е имал възможност да
възприеме навлизащият в кръстовището и движещ се велосипедист от 80-100м.,
могъл е да намали скоростта или да спре.Велосипедиста се е движил на 1.50м. от
бордюра, при движение по – близо до бордюра , това не би намалило риска от
сблъсъка с лекия автомобил, напротив – би го увеличило, тъй като водачът му би имал
по – малко време за реакция.В района на ПТП пътното платно граничи с тротоар и
висок 0.20м. бордюр, няма банкет нито е изградена алея за движение на велосипеди и единствената
възможност на колоездача е била да се движи по платното за движение, там където
се движат всички превозни средства.Двете превозни средства са можели да се възприемат
на разстояние 80-100 м.
Предвид
изложеното, предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.477,
ал.1 КЗ и чл.493, ал.1 т.1 и т.5 от КЗ и чл.45 ЗЗД за причинените на ищеца,
като увредено трето лице, неимуществени
вреди вследствие на телесни увреждания, настъпили при ползване на застраховано
моторно превозно средство по време на движение, съдът намира за доказан по
основание и частично по размер.
На
първо място следва да се отбележи, че искът е допустим- С молба вОИ-34806/15.01.2018г.
С. Н. е потърсил от ЗД“****“ АД плащане,
на застрахователно обезщетение, във връзка с разказания в исковата молба
инцидент т.е връзка със скъсване на сухожилия на длян и пръсти на дясна ,ръка,
нарушаващи захвата на ръката -няма данни искането да е било удовлетворено преди
подаване на исковата молба- според чл.432, ал.1 КЗ -увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване
на изискванията на чл. 380.
Ясно е, че изискването в случая е спазено.
Според
чл.429, ал.1 т. КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.Според ал.3
застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и:1. пропуснати ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане;2. лихви
за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на ал. 3. В ал.3 е посочено, че лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.
1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Според
правилото на пар.1 т.5 от КЗ
"Вреда" е неблагоприятна промяна чрез засягане, накърняване или
унищожаване на човешко благо – имущество, права, телесна цялост, здраве и
психическо състояние.
Чл.477,
ал.1 КЗ определя, като обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят
съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата.
Според чл.478, ал.1 КЗ -пострадало е лице, на което е причинена смърт или което е претърпяло телесно
увреждане от моторно превозно средство, а според ал.2 увредено е лицето,
включително пострадалото лице, което има право на обезщетение за вреди,
причинени от моторно превозно средство.
Съгласно
чл.51, ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а
според чл.52 ЗЗД – размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя
по справедливост.
В
Постановление №4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС се съдържат разяснения относно
прилагането на нормата на чл.52 ЗЗД и тълкуване на понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД - неабстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението.Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са
и редица друго обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди. Като нарушение на чл.52 ЗЗД в
Постановлението е посочена практиката на съдилищата, които се
задоволяват в мотивите към присъдите и решенията да посочат, че обезщетението
за неимуществени вреди се определя по справедливост, без да изтъкнат
обстоятелствата, които обосновават присъдения размер. Това нарушение на чл. 52 ЗЗД довежда до разноречива практика
относно размера на неимуществените вреди и до големи различия между присъдените
размери по различни дела за съвсем сходни случаи, които различия не всякога
могат да бъдат коригирани от второинстанционния съд.
Постоянна
съдебна практика на ВКС е формирана във вр. с критериите за определяне на
съотношението между приноса на пострадалия и този на делинквента, като
според ППВС № 17/63 г.и решения на ВКС
по чл. 290 ГПК:
№ 137 от 20.11.2020 г., по т. д. № 1`775/2018 г. на ІІ т. о., № 206, по т. д. №
35/ 2009 г. на ІІ т. о., № 98 от 24.06.2013 г., по т. д. № 596/12 г. на ІІ т.
о., № 151 от 12.11.2010 г., по т. д. № 1140/11 г. на ІІ т. о., № 169 от
02.10.2013 г., по т. д. № 1643/12 г. на ІІ т. о., № 16 от 04.02.2014 г., по т.
д. № 1858 /13 г. на І т. о., № 92 от 24.07.2013 г., по т. д. № 540/12 г. на І
т. о., № 18 от 17.09.2018 г., по гр. д. № 60304/2016 г. на ВКС, IV г. о. и мн.
др., за да бъде редуцирано дължимото на пострадалия от деликт обезщетение за
обезвреда по правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, приносът му следва да бъде надлежно релевиран в процеса чрез
защитно възражение и да бъде доказан при условията на пълно и главно доказване
от страната, която го твърди. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на
категорично доказани конкретни действия или бездействие на пострадалия, с които
той обективно да е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия
или е улеснил неговото настъпване. За да се приеме правнорелевантен принос, не
е достатъчно увреденият да е благоприятствал настъпването на отрицателния
резултат, но е необходимо и каузално да го е обусловил. На следващо място,
основание за намаляване на обезщетението по силата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД би могло да бъде и
противоправно поведение на увредения, при което се нарушава императивна правна
повеля - забраняваща или заповядваща правна норма. Накрая, обезщетението за
вреди би следвало да се намали и когато без да е нарушил правна норма,
пострадалият съпричинява увреждането, като не полага дължимата грижа към себе
си, не проявява нужното внимание, изискуемо или предполагаемо според неписаните
житейски правила ( решение № 312 от 25.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1839/2008
г., II г. о.).
Отговорността
на застрахователя по договор за застраховка „гражданска отговорност“ е обусловена от доказаност на следните
обстоятелства:наличието на противоправно действие/ бездействие свързано с използване на МПС, застраховано
при ответника – застрахователно дружество, по застраховка „гражданска
отговорност“ в резултат на което са причинени вреди на третото лице - ищец,
вида и характера на настъпилите вреди и естествено наличието на договор за
застраховка от този тип.Доказателствената тежест за установяване на посочените
обстоятелства е на ищеца.В тежест на ответника по предявения иск е да докаже
въведените в процеса правоизключващи, правопогасяващи и правоотглагащи
възражения, в случая – причинно – следствена връзка между поведение
пострадалия, изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан и настъпилите
вреди,обстоятелства изключващи посочените в исковата молба срокове за възстановяване,
връзка между инцидента и уврежданията, с които е свързано искането за заплащане
на обезщетение.
Според чл.3,
ал.1 от НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето
им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството
на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд -при ПТП
с пострадали лица се съставя констативен протокол за ПТП - приложение № 1, и се
изготвя подробна план-схема на ПТП от органите на "Пътна полиция" -
МВР.Протоколът по ал. 1 се съставя в едномесечен срок от датата на ПТП – ал.2.При
посещение на ПТП органите на МВР заснемат разположението на пътните превозни
средства (ППС) и причинените щети в електронен формат.
Представен
е протокол, за посетено на място ПТП – в образец в съответствие с Приложение №1
към чл.3, ал.1 от посочената Наредба.В представения протокол е изготвена схема,
отразени са данни относно възприятията на длъжностното лице относно матеорологична
обстановка – ясно, състояние на настилката – суха, осветление – сумрак, начин
на регулиране на движението – със знаци.Посочени са видими щети на превозните
средства, посочен е час на изготвяне 19:30ч. и дата 22.09.2017г.С оглед на
представения протокол – официален документ, съставен от длъжностно лице в кръга
на службата му по установените форма и ред,
на основание чл.179, ал.1 ГПК той съставлява доказателство за
изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия – в
разглеждания казус, местоположение на двете превозни средства, наличие на знак
Б1, въвеждащ определена забрана по отношение водача на лекия автомобил.
Според
чл.49, ал.1 от НАРЕДБА № 18 oт
23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци,пътните знаци относно
предимството група "Б" се оформят по следния начин:пътен знак Б1
"Пропусни движещите се по пътя с предимство" има формата на
равностранен триъгълник, едната страна на който е разположена хоризонтално, а
срещуположният й връх - вертикално под нея; фонът на знака е бял, а граничната
ивица – червена.
Механизмът
на настъпване на ПТП се установява с представения Протокол за ПТП и показанията
на разпитания свидетел Е.К.- свидетелят разказва, че е видял движещия се
велосипедист, , мислел е, че ще може да премине безпрепятствено, в този момент
се навел за да вземе телефона си.Този механизъм
оглед заключението на вещото лице е напълно възможен начин за настъпване
на сблъсъка между двата автомобила.При наличие на официален документ –
неоспорен, относно доказателствената му сила за настъпване на ПТП, свидетелски
показания и липса на доказателства оборващи истинността на посочените
доказателства, следва да се приеме, че е настъпил инцидента, като описания
механизъм на ПТП сочи на нарушения от водача на застрахованото превозно
средство - чл.6 ЗДвП -участниците в движението:1. съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка;2. изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени
да регулират или да контролират,чл.47 ЗДвП -водач на пътно превозно средство,
приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при
необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат
предимство.От материалите по делото е ясно, че не е имало обективни пречки за
водачът на застрахованото превозно средство, свързани с своевременно
възприемане на пострадалия велосипедист
и пропускането му да премине, по начин изключващ каквото и да било
съприкосновение между двете превозни средства.Според чл.104а на водача на
моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на
управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му.След като водачът на
застрахованото превозно средство не е осигурил предимство при изричен пътен
знак вменяващ му такова задължение, ползвал е мобилен телефон( иначе не е ясно защо ще поглежда към
телефона) и е блъснал преминаващия по път с предимство велосипедист ( явно
скоростта с която се е движел не е позволявала своевременно спиране и
пропускане на движещия се с предимство автомобил , макар и в рамките на
законоустановената) - доказано се явява
противоправно поведение, свързано с ползване на МПС, застраховано със
задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“.
Времето
на настъпване на инцидента и датата на събитието -22.09.2017г. -1900ч..са в
съответствие с друго доказано по делото обстоятелство - посетено от
представители на Спешен център, произшествие при обаждане постъпило в
19:15ч., с пострадал С.С.Й. и дадени предписания за графия на дясна ръка – с
данни за контузия.Същата дясна ръка няколко месеца след инцидента е оперирана с
оглед диагноза – лезио текта апоневрозис дорзалис инветерата дигити ІV и V
манус декстра, локален статус – дясна ръка – четвърти пръст – дистална фаланга
в умерена флексионна контрактура с пасивно разгъване и без активно разгъване,
пети пръст – дистална фаланга в 90 спрямо медиална фаланга флексионна
контрактура, пасивно разгъване възможно, активно – не.Наличните увреждания,
изразяващи се в скъсване на екстензорните / изправящите пръстите сухожилия на
4-ти и 5-ти пръст на дясната ръка според
вещото лице е възможно да бъдат получени
при ПТП в резултат на удара.Вещото лице посочва и други възможни причини
за настъпване на уврежданията, но , за осъществили се в периода от настъпване
на ПТП до датата на операцията такива обстоятелства не са представени.Въз
основа на представените доказателства съдът намира, че са налице телесни
увреждания, посочените в исковата молба и те са следствие от ползване на
застрахованото МПС в нарушение на правилата за движение по пътищата.
Според
чл.80 т.1 от ЗДвП -водачът на велосипед е длъжен:1. да ползва светлоотразителна
жилетка при управлението му извън населените места, през тъмната част на
денонощието и при намалена видимост;2. да се движи възможно най-близо до
дясната граница на платното за движение.В разглеждания случай велосипедистът се
е движил в средатаа на пътното платно, но видно от заключението на вещото лице,
това по никакъв начин не е допринесло за настъпване на ПТП – т.е възражението
за съпричиняване на вредоносния резултат е неоснователно.
Като
има предвид, че инцидентът е настъпил в края на септември 2017г. -22.09.2017г.,
вида на увреждането – скъсване на екстензорните сухожилия на 4-ти и 5-ти пръсти
на дясна ръка, което не е свързано със силна болка, но върховете на пръстите
увисват в свито положение без да могат да се изправят самостоятелно, при
пасивното им изправяне с другата ръка пострадалият не изпитва болка, но при
отпускане на дисталните фаланги те отново се свиват в първоначалното положение,
проведена оперативна интервенция свързана с поставяне на киршнерови игли ,
зашиване на сухожилията, необходимост от рехабилитация и обстоятелството, че
към момента са налице зараснали оперативни цикатрикси по дорзанлата страна на
4-ти и 5-ти пръсти на дясна ръка, в областта на дисталните ( крайните)
интерфалангиални стави, с флексия 10-15 градуса, спрямо оста на пръста, като е
невъзможна пълната им самостоятелна екстензияч(изправяне) като флексията (
свиването) на същите фаланги са възможни в пълен обем, без обосновано очакване
тези градуси и движения в крайните интерфалангиални стави да се подобрят, а с
напредване на възрастта се очаква по – рано да се образуват артрозни промени,
водещи до ограничаване обема и увеличаване на болките при движения в същите
стави, като се има предвид възрастта на пострадалия – без каквото и да било
увреждане, преди инцидента, факта, че уврежданията все пак се причинени по
непредпазливост а не умишлено, липса на пълно възстановяване и значението на
засегнатия орган във връзка с ежедневни елементарни битови и не само битови
дейности, сума възлизаща на 25 000 лева, представлява справедливо
обезщетение за причинените вреди.
Анотирана
съдебна практикаСпоред чл.497,
ал.1 КЗ - застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати:1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.
3;2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. (2) Дължимите от застрахователя лихви по ал. 1, както и
присъдените срещу застрахователя лихви за забава и съдебните разноски могат да
надхвърлят застрахователната сума по чл. 429,
ал.3 КЗ - застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и:1. пропуснати
ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено
увреждане;2. лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред увреденото лице при условията на ал. 3. В ал.3 е посочено, че лихвите за
забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото
лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). ) В този случай от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.
1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В
съответствие с действието на посочените правни норми, искането за заплащане на
застрахователно обезщетение, считано от подаване на молбата до застрахователя
т.е от 15.01.2018г. , съдът намира за основателно, респ. за неоснователно
искането за заплащане на лихва в по- ранен момент от 14.01.2018г.
Предвид
уважаването на предявените искове ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на адв.Р.П. разноски за
производството, които съдът определя на сумата *** дължимо
възнаграждение за адвокат при условията на чл.38, ал.2 т.2 във вр. с чл.36,
ал.2 ЗАдв и чл.7, ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за МРАВ без ДДС,при
отчитане на обстоятелството, че по делото е представен договор за правна помощ,
в който се сочи оказана правна помощ при условията на чл.38, ал.1т.2 ЗА и
съдебната практика, изяснено с оглед определение № 515/02.10.2015 г.
по ч. гр. д. № 2340/2015 г. на ВКС и Определение № 163/13.06.2016
г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. на ВКС, че правото за получаване на
адв.възнаграждение е обусловено от осъществена правна помощ без данни за
договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2
ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като
безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават и липса на данни за регистрация на упълномощения адвокат
по ДДС.
Освен
това на основание чл. 78, ал.6 ГПК -
когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от
разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи
се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на посмета на съда сума (175.00 лв.+350.00) - 328.12 лв., съответна на увежаната част от
иска част от възнаграждение за съдебно – психологическа и съдебна –
автотехническа експертиза, платени от бюджета на съда както и държавна такса възлизаща на 1000 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Застрахователно дружество “***“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление
гр.***, бул.“****“№*** да заплати на С.С.Й., ЕГН **********,*** представляван
от адвокати Л.Г. от АК *** и адв.Р. П. от САК, съд.адрес *** сума *** лева, представляващи обезщетение за
претърпени от същите неимуществени вреди(страдания) в резултат на телесни
увреждания, настъпили следствие на ПТП, станало на 22.09.2017г. в гр.**, при
управление на леак автомобил марка „****“, модел „***“, с рег.№***, за който
към момента на инцидента е съществувал валиден договор за застраховка
„гражданска отговорност“ сключен с ответното дружество, съгласно
застрахователна полица „гражданска отговорност“ на автомобилистите №BG/1170007829450,
валидна до 14.03.2018г., прекратена на 301.22017г., представляващи скъсване на
екстензорните / изправящите пръстите сухожилия на 4-ти и 5-ти пръст на дясната
ръка, както и законната лихва върху,
посочената сума, считано от датата на подаване на молба за заплащане на застрахователно
обезщетение – 15.01.2018г. до окончателното изплащане, като за РАЗЛИКАТА над ***
лева до *** лева и за законно лихва, считано от 14.01.2018г. до 15.01.2018г-
ПРЕДЯВЕНИЯ иск отхвърля, като неоснователен.
ОСЪЖДА
Застрахователно дружество “ -***“ АД,
ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.***, бул.“***“№*** на основание
чл.38, ал.2 от ЗАдв вр. с чл.38, ал.1 т.2 и чл.7, ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. на
МРАВ да заплати на адв.Р.П., следващо се за настоящата инстанция във връзка с
осъщественото процесуално представителство и защита възнаграждение за сума 1280.00
лв. без ДДС.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество “ -***“ АД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление гр.***, бул.“***“№*** на основание чл.78,
ал.6 ГПК да заплати по сметка на КнОС държавна такса, възлизаща на сума 1000 лв. върху уважения размер на иска.
Решението
подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд
в 2- седмичен срок от връчването му на същите.
Окръжен
съдия: