РЕШЕНИЕ
№ 13548
гр. София, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110172977 по описа за 2021 година
Ищецът „Т.С.” ЕАД е предявил срещу П. Х. И., А. Д. А. и Х. Д. А. осъдителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумите както
следва:
2336,12 лева за главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот представляващ
АПАРТАМЕНТ № 13, находящ се в ..., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 21.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 357,60
лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 15.11.2021 г., 19,40
лева – цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м. 10.2018 г. до м.
02.2020 г. и 4,52 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.12.2018 г. до 15.11.2021 г., претендирани от П. Х. И.;
584,03 лева за главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот представляващ
АПАРТАМЕНТ № 13, находящ се в ..., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 21.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 89,40
лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 15.11.2021 г., 4,85
лева – цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м. 10.2018 г. до м.
02.2020 г. и 1,13 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.12.2018 г. до 15.11.2021 г., претендирани от А. Д. А.; и
584,03 лева за главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., представляваща
1
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот представляващ
АПАРТАМЕНТ № 13, находящ се в ..., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 21.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 89,40
лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 15.11.2021 г., 4,85
лева – цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м. 10.2018 г. до м.
02.2020 г. и 1,13 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.12.2018 г. до 15.11.2021 г., претендирани от Х. Д. А..
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане, защото ответниците имат качеството на потребител на ТЕ, тъй като са
собственици на топлоснабден имот, който са придобили по наследство от Д. А. И..
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците
топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена съответно в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят или в 45-дневен
срок от публикуването на сметките в интернет, като по ОУ от 2014 г. и ОУ от 2016 г., за
които твърди да са приложими към процесния период, изпада в забава след публикуван на
сметките на интернет страницата на продавача и изтичане на срока за плащане. Сочи, че
потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на
която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответниците, които признават задължението и твърдят, че са извършили плащане на сумите.
Правят искане за спогодба. Не претендират разноски и молят присъдените в тяхна
тежест разноски да са в минимален размер.
С определение на съда от 18.04.2022 г., производството по делото е спряно на
основание чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК, по съгласие на страните, с оглед постигната спогодба и
извършено частично плащане на исковата сума. Производството по делото е възобновено по
молба на ищеца, който заявява, че цялата сума е била платена преди това, но претендира
единствено разноските за юрисконсулт.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени за разглеждане са обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
докаже, че всеки ответник е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът
му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото
разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено
2
законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване
на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава. При доказване на сочените предпоставки, в тежест на
ответниците е да докажат, че са погасили задължението си чрез плащане.
В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, както безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени всички обстоятелства, включени във фактическия
състав на спорното право, както и обстоятелството, че претендираните вземания са платени
от ответниците в хода на процеса, поради което фактът на погасяване на възникналите в
тяхна тежест задължения е установен без съмнение.
Ето защо исковете, които се поддържат от ищеца, следва да бъдат отхвърлени като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, по аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, ищецът има право на разноски в производството. Това е така, защото независимо, че
исковете са отхвърлени, с поведението си – незаплащане на дължимата сума в срок,
ответниците са дали повод за завеждане на делото, а исковете на ищеца се отхвърлят не
защото са неоснователни, а защото са погасени чрез плащане от ответниците, извършено
след депозиране на исковата молба и връчване на препис от нея на страните (в този смисъл и
разрешенията в определение № 270 от 05.10.2016 г. по ч.гр. дело № 3846/2016 г. на I ГО
на ВКС и цитираните в него актове на ВКС в сходни хипотези).
Ищецът в производството е сторил разноски за държавна такса в размер на 208,61 лв.
от делото. Страната е заявила с исковата молба и претенция за присъждане на
юрисконсулстско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя
в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
В настоящия случай, както се установява представените по делото писмени
доказателства – касов бон и спогодба, ответниците са погасили вземанията предмет на
исковата молба ведно с дължимата държавна такса, но на основание чл. 1, ал. 1 от
спогодбата дължат заплащането и на възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер
от 100 лева, тъй като макар да са признали иска, с поведението си са дали повод за
завеждане на делото.
Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в исковото производство за юрисконсулт в размер на 100 лева, за които
3
ответниците отговарят разделно – всеки за 1/3.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление в ..., срещу П. Х. И., ЕГН **********, със съдебен адрес в ..., искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 2336,12 лева за главница за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот представляващ АПАРТАМЕНТ № 13, находящ се в ...., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.12.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, 357,60 лева – мораторна лихва върху главницата за
периода от 15.09.2019 г. до 15.11.2021 г., 19,40 лева – цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от м. 10.2018 г. до м. 02.2020 г. и 4,52 лева – мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 15.11.2021 г.,
както погасени чрез плащане, извършено в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление в ..., срещу А. Д. А., ЕГН **********, със съдебен адрес в ..., искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 584,03 лева за главница за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот представляващ АПАРТАМЕНТ № 13, находящ се в ...., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.12.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, 89,40 лева – мораторна лихва върху главницата за
периода от 15.09.2019 г. до 15.11.2021 г., 4,85 лева – цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от м. 10.2018 г. до м. 02.2020 г. и 1,13 лева – мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 15.11.2021 г.,
както погасени чрез плащане, извършено в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление в ..., срещу Х. Д. А., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. София, кв.
Младост 1, бл. 18, вх. 5, ап. 13, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 584,03 лева за
главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот представляващ АПАРТАМЕНТ № 13,
находящ се в ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 21.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 89,40 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 15.11.2021 г., 4,85 лева – цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от м. 10.2018 г. до м. 02.2020 г. и 1,13
лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018
4
г. до 15.11.2021 г., както погасени чрез плащане, извършено в хода на процеса.
ОСЪЖДА П. Х. И., ЕГН **********, А. Д. А., ЕГН **********, и Х. Д. А., ЕГН
**********, всички със съдебен адрес в ..., да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление в ..., на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК, сумата
общо от 100 лева (по 33,33 лева за всеки ответник) – разноски за юрисконсулт.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5