Разпореждане по дело №481/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл.274 и сл ГПК. Образувано е въз основа на постъпила частна жалба от „. ..”Е. ЕИК .... против определение № 4128 от 26.07.2011 г. по Г. д. № 1832/2010 г. на РС-Р., в частта с която ищецът жалбоподател е осъден да заплати на ответника сторените разноски. Излагат се съображения за незаконосъобразност на атакуваното определение в частта за присъдените на основание чл.78, ал.4 от ГПК разноски в размер на 1950 лева.

Жалбоподателят прави искане за отмяна на определението в атакуваната част или намаляване размера на присъдените разноски на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. По делото е постъпил отговор от ответника. В него се заема становище, че частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Съдът, като разгледа частната жалба и прецени събраните по делото доказателства, намери следното:Частната жалба е постъпила в срок(плик с клеймо). Тя е допустима, съгласно чл. 129, ал. 3 от ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията на въззивния съд в тази насока са следните: РС-Р. е бил сезиран с ИМ от „. ..”ЕООД подадена на основание чл.40 , ал.1 от ЗУЕС. В хода на процеса ИМ е оставена без движение като нередовна(протокол от 09.06.2011 г. ). В съдебното заседание , когато молбата е оставена без движение ответната страна , чрез пълномощника си е направила искане по чл.78, ал.4 от ГПК. Даден е срок на ищеца да отстрани нередовностите. Поради неотстраняване на нередовностите ИМ е върната. На основание чл.78, ал.4 ГПК , съдът е присъдил на ответника сторените от него разноски . Ищецът атакува постановеният от РС акт в частта досежно разноските.

Видно от приложеният на л.330 от дело договор за правна защита и съдействие ответната страна се е представлявала от адвокат пред първата инстанция. В договора е написано , че платеният хонорар е в размер на 1 950 лева. Тъй като пълномощника на ответника в съдебно заседание на 09.06.2011 г. е направил изрично искане за присъждане на разноски , то при връщане на ИМ, съдът се е произнесъл по това искане.

Определението в частта, с която е върната исковата молба на ищеца е правилно и намира опора в закона - чл. 129, ал. 3 от ГПК. В указания от съда срок ищецът не е отстранил констатираните от съда нередовности на исковата молба.

Определението в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника деловодни разноски от 1950 лева също е правилно и следва да се потвърди. Съдът приема, че представеният договор за правна защита и съдействие е редовен от външна страна и удостоверява изплатено адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Ал. Видно от отразеното в пълномощното този хонорар е за защита по делото до окончателното му свършване във всички инстанции. Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, като законодателят не е посочил конкретен стадий от процеса, т. е възможно е това да стане и на един по-ранен етап, какъвто е връщането на исковата молба.

Неоснователно е искането на жалбоподателя по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Предпоставка за намаляване размера на заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат съгласно цитираната норма е то да се преценява като прекомерно спрямо правната и фактическа сложност по делото. БОС счита, че следва да не се присъжда по-нисък размер от уговорения. Не е налице прекомерност на възнаграждението съобразно действителната фактическа и правна сложност на дело. В този смисъл, съдът намира, че възнаграждението от 1950 лв. е справедливо.Платеният хонорар съответства на фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения съдът следва да остави без уважение частната жалба и да потвърди обжалваното определение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 4128 от 26.07.2011 г. по Г. д. № 1832/2010 г. на РС-Р. в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: