№ 18
гр. Шумен, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20243600500547 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №748/10.10.2024г. по гр.д.№681/2024г. по описа на ШРС,
съдът е отхвърлил исковата претенция, с която се иска да се приеме за
установено между страните, че С. Н. Р. с ЕГН **********, с адрес с. ...., общ.
Шумен, обл. Шумен, ул. "...." № 8, не дължи поради погасено по давност
право на принудително изпълнение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.“....“, ул.
... № 4-6 представлявано от управителите Р.И.М.-Т. и Т.И.В., заедно и
поотделно, сумите от 3509,22 лв. главница, 694,62 лв. лихва за просрочие,
включително такси за закъснение от 30.11.2011 г. и законна лихва от
20.07.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата от 84,08 лв. държавна
такса и 266,12 лв. юрисконсултско възнаграждение, съгласно ИЛ от
23.07.2012г. по ЧГД 2381 /2012г. по описа на РСШ, в качеството му на
длъжник по изпълнително дело № 20237740400341 на ЧСИ Я.Д., рег. ... район
на действие ОС Шумен, на основание чл. 439, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
както и претенцията за направените по настоящото дело разноски.
Решението е обжалвано от ищеца С. Н. Р., действащ ,чрез пълномощника
1
си адв.В. П. от ШАК като незаконосъобразно и неправилно по изложените в
жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и
вместо това съдът да постанови ново с което да уважи предявения иск.
Въззиваемото дружество „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, действащо ,чрез
пълномощника си юрисконсулт М.М. оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди обжалваното
решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК , от надлежна
страна и при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по
същество същата е основателна.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и
събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Ищецът Б.П.Б. е предявил срещу ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД
гр.София, иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено ,
че ищецът не дължи на ответника сумите от 3509,22 лв. главница, 694,62 лв.
лихва за просрочие, включително такси за закъснение от 30.11.2011 г. и
законна лихва от 20.07.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата от
84,08 лв. държавна такса и 266,12 лв. юрисконсултско възнаграждение,
съгласно ИЛ от 23.07.2012г. по ЧГД 2381 /2012г. по описа на ШРС, в
качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20237740400341 на ЧСИ
Я.Д., рег. ... район на действие ОС - Шумен,
На 23.07.2012г. година, в рамките на производството по Частно гражданско
дело ч.гр.д №2381/2012 г. по описа на Районен съд-гр.Шумен е издаден
изпълнителен лист за сумата от 3509,22 лв. главница, 694,62 лв. лихва за
просрочие, включително такси за закъснение от 30.11.2011 г. и законна лихва
от 20.07.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата от 84,08 лв.
държавна такса и 266,12 лв. юрисконсултско възнаграждение по силата на
който изпълнителен лист ищецът е осъден да заплати на кредитора „Банка
ДСК“ ЕАД гр.София горепосочените суми. На основание издадения
изпълнителен лист било образувано ИД № 455/2016 г. по описа на ЧСИ Я.Д., с
взискател „ОТП Факторинг“ ЕАД. Делото било прекратено на 03.07.2023 г. с
постановление на ЧСИ по молба на ответното дружество на осн.чл.433 ал.1 т.8
от ГПК. Банката била цедирала вземането си срещу длъжника по силата на
2
договор за цесия с ОТП Факторинг ЕАД. По време на висящността на това
ИД, ОТП Факторинг ЕАД от своя страна цедирал вземането си към „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия 30.10.2017г., след което като взискател
по делото е конституирано дружеството „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. По това
изпълнително дело на дата 20.03.2017 г. бил наложен запор върху банкова
сметка на длъжника в банка „ДСК“ ЕАД. На основание същия изпълнителен
лист е образувано ново изп. дело с № 341/2023г. по описа на ЧСИ Я.Д., рег.....
при КЧСИ, с район на действие ОС Шумен. От материалите на
изпълнителното дело е видно, че молбата за образуване е с изходящ от
взискателя № МА3 00100967/28.10.2021 г. В заключителната част на молбата е
посочено, че са приложени ИЛ оригинал и платежен документ – вносна
бележка. Отправена е молба от взискателя, след осчетоводяване на сумите,
платени с приложените вносни бележки да бъде издадена фактура.
Приложени са платежни нареждания. От страна на ЧСИ Я.Д., рег..... при
КЧСИ, с район на действие ОС Шумен са издадени 6 на брой фактури и
сметки с получател и задължено лице „ЕОС Матрикс“ ЕООД за: образуване
на дело; извършване на справки; изготвяне и връчване на книжа; налагане на
запор и др. Всички посочени документи са с дата 29.10.2021г. Изп. дело с №
341/2023г. по описа на ЧСИ Я.Д., рег..... при КЧСИ, с район на действие ОС
Шумен е образувано на 09.08.2023г., на основание молбата от 29.10.2021г. В
периода от 14.08. до 29.08.2023г. са направени съответните справки по
отношение на длъжника. На 29.08.2023г. е изпратена поканата за доброволно
изпълнение. Също на 29.08.2023г. са изпратени запорни съобщения до
работодателя на длъжника и до „ПИБ“ АД, с които са наложени запори на
трудовото възнаграждение и на банковите му сметки. Запорното съобщение е
получено в „ПИБ“ АД на 31.08.2023г. С молба от 2.11.2021г. по изп.д.
№455/2016г. по описа на ЧСИ Я.Д. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД изрично е
поискало от ЧСИ Я.Д. да бъде прекратено изпълнителното дело срещу ищеца
на осн.чл.433 ал.1 т.2 от ГПК и да му бъде върнат изпълнителния лист на
посочен адрес . Тази молба е депозирана след твърдяната и сочена дата от
взискателя , според когото образувано срещу длъжника изп.д№341/2023г.
било станало на 9.08.2021г. Също след тази дата самия взискател е депозирал
и молба от 15.05.2023г. с която е поискал от ЧСИ Я.Д. да му бъдат върнати и
възстановени по банкова сметка внесените от него суми по сметката на ЧСИ-
то за заплатени такси с оглед на това ,че изпълнителните дела сред които и
3
№455/2016г. не са били преобразувани. Видно от протокол от 25.07.2023г.
приложен по изп.д.№455 2016г. дружеството взискател „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД е получило от ЧСИ Я.Д. оригинала на изп.лист издаден на 23.07.2012г.
по ч.гр.д.№2181/2012г. на ШРС по който е осъден ищеца .
При така установената фактическа обстановка , съдът достигна до
следните правни изводи :
Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание чл.439 от
ГПК , като твърди , че сумите по издадения срещу него изпълнителен лист не
се дължат ,тъй като вземането на ответника срещу него било погасена по
давност на осн.чл.110 от ЗЗД. В случая влязлата в сила заповед за
изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, затова
и давността е 5 годишна, по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД . Съгласно т.10 от ТР
№2/26.06.2015 г. на ВКС в изпълнителния процес, но след постановяване на
тълкувателното решение на 26.05.2015г. за в бъдеще прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ/. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител
е длъжен да го приложи. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучване имущественото съС.ие на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза, и др. При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ.
Не е спорно по делото ,че последното валидно изпълнително действие с
което е прекъсната давността по изп.д.№455/2016г. на ЧСИ Я.Д. е налагането
на запор върху банковата сметка на ищеца на 20.03.2017 г. в банка „ДСК“
ЕАД.
Съдът приема за доказано по делото видно и от входящия номер на ЧСИ
Я.Д. ,че изп.д.№341/2023г. е образувано на 9.08.2023г. , като посочените от
самия взискател върху молбата му за образуване на изпълнително дело срещу
4
ищеца изх.№ и дата не води до извода ,че това изпълнително дело е
образувано на 28.10.2021г. Тази дата не е достоверна , тя е в полза на
взискателя ответник и не обвързва съда . В подкрепа на този извод са и
депозираните от самия ответник молби по изп.д.№455/2016г. обосновяващи
извода ,че към дата 28.10.2021г. не е имало депозирана молба за образуване на
изпълнително дело пред ЧСИ Я.Д. и тя е била депозирана пред съдията
именно на 9.08.2023г. ,когато е и била входирана. Самия взискател е
депозирал молба от 15.05.2023г. с която е поискал от ЧСИ Я.Д. да му бъдат
върнати и възстановени по банкова сметка внесените от него суми по сметката
на ЧСИ-то за заплатени такси с оглед на това ,че изпълнителните дела сред
които и №455/2016г. не са били преобразувани. С молба от 2.11.2021г. по
изп.д.№455/2016г. по описа на ЧСИ Я.Д. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД изрично е
поискало от ЧСИ Я.Д. да бъде прекратено изпълнителното дело срещу ищеца
на осн.чл.433 ал.1 т.2 от ГПК и да му бъде върнат изпълнителния лист на
посочен адрес . Тези две молби са били депозирани след твърдяната и сочена
дата от взискателя, според когото образуваното срещу длъжника изп.д.
№341/2023г. било станало на 9.08.2021г. Следователно изложеното в
горепосочените две молби е признание от самия взискател ,че на към
15.05.2023г. и 2.11.2023г. ново изпълнително дело срещу ищеца не е било
образувано и старото изпълнително дело №455/2016г. не е било
преобразувано в ново такова, което отново оборва категорично твърдението за
наличие на образувано дело срещу длъжника още през 2021г. на 9.08.2021г.
Видно от протокол от 25.07.2023г. приложен по изп.д.№455 2016г.
дружеството взискател „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е получило от ЧСИ Я.Д.
оригинала на изп.лист издаден на 23.07.2012г. по ч.гр.д.№2181/2012г. на ШРС
по който е осъден и ищеца .Следователно към 28.10.2021г. взискателят не е
разполагал с оригинала на изпълнителния лист и твърдението му в молбата ,че
прилага такъв не е вярно.
Действително взискателят е внесъл такси в полза на ЧСИ Я.Д. на
28.10.2021г. и на 29.10.2021г има и фактури издадени от ЧСИ Я.Д. за
внесените такси от ответника по нейната сметка . Но плащането на такси не
означава ,че е било налице възлагане от взискателя на извършването на
изпълнителни действия от съдебният изпълнител ,тъй като липсват
доказателства ,че молбата за образуване на изп.д.№341/2023г. е била
депозирана пред ЧСИ Я.Д. именно на 28.10.2021г. Само по себе си плащането
5
на такси в полза на ЧСИ не е изпълнително действие и не води до прекъсване
на давността. Действително всяко ново искане за предприемане на
изпълнтелни действия срещу длъжника с определен изпълнителен способ на
свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител е
образувал ново дело или не го е сторил, но в случая липсват безспорни
доказателства по делото ,че молбата на взискателя е била депозирана на
28.10.2021г. , а не както е входирана от ЧСИ на 9.08.2023г.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че съществува период от пет
години през, който кредиторът е бездействал и той е изтекъл от 20.03.2017г.
до образуване на 9.08.2023г. на изп.д.№341/2023г. и следователно вземането
му по издадения в негова полза процесен изпълнителен лист е погасено по
давност и предявеният иск се явява изцяло основателен и следва да се уважи,
като се признае за установено ,че исковите суми не се дължат от ищеца на
ответника.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната
инстанция е достигнала, не съответства на правните съждения на
първоинстанционния съд, то обжалваното решение следва да бъде отменено и
вместо това съдът да уважи предявения установителен иск.
Съобразно изхода от спора следва на ищеца да се присъдят и
направените по делото разноски за първата инстанция в размер на 15лв.
държавна такса за частна жалба.
Досежно адвокатското възнаграждение, следва да се посочи, че ищецът е
представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил
хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА – оказване на безплатна правна
помощ на материално затруднени лица. Ответникът е направил възражение по
чл.78 ал.5 от ГПК , но в случая нямаме заплатен от самия ищец адвокатски
хонорар на неговия адвокат. Изрично в подобни хипотези законодателят е
предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското
възнаграждение. По въпроса как следва да се определи това възнаграждение
съдът намира следното: с решение от 25.01.2024 г. по C‑438/22 на Съда на
Европейския съд е прието, че Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения противоречи на член 101, параграф
1 от ДФЕС за неограничаване на свободата на конкуренцията и на основание
чл. 101, параграф. 2 от ДФЕС подобни споразумения са нищожни. На
6
основание чл. 4, параграф 3 от ДЕС съдилищата не следва да прилагат
подобни норми. Доколкото това означава, че съдът няма как да определи
възнаграждението по чл. 36, ал. 2 от ЗА, тъй като тази норма препраща към
нищожен според европейското законодателство акт. Предвид това и доколкото
няма друг ред за определяне на това възнаграждение, то това следва да става
изцяло по преценка на съда. В конкретния случай съдът счита, че според
правната сложност, материалния интерес на делото, броя на съдебните
заседания/едно - пред всяка инстанция/ и други фактори, следва да определи
възнаграждение в размер на 500 лв. за първата инстанция и също 500лв. за
въззивната инстанция . Доколкото текста на нормите на чл. 38, ал. 1, т. 2 и чл.
38, ал. 2 от ЗА предвижда, че адвокатът има право на възнаграждение
определено от съда, то сумата следва да се присъди не в полза на страната, а
директно на нейния представител.
По делото ищецът е бил освободен от заплащане на разноски на основание
чл. 83, ал. 2 от ГПК. Предвид това и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът
следва да осъди ответника да заплати и дължимата държавна такса по делото ,
която възлиза на сумата от 182.16лв. за първата инстанция и на сумата от
91.08лв. за въззивната инстанция.
Водим от горното ,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №748/10.10.2024г. по гр.д.№681/2024г. по описа на
ШРС, като вместо това постановява :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на осн.чл.439 от ГПК че С. Н. Р. с ЕГН
**********, с адрес с. ...., общ. Шумен, обл. Шумен, ул. "...." № 8, не дължи
на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к.“....“, ул. ... № 4-6 представлявано от управителите
Р.И.М.-Т. и Т.И.В., следните суми : 3509,22 лв. главница, 694,62 лв. лихва за
просрочие, включително такси за закъснение от 30.11.2011 г. и законна лихва
от 20.07.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата от 84,08 лв.
държавна такса и 266,12 лв. юрисконсултско възнаграждение за които има
издаден изпълнителен лист от 23.07.2012г. по ЧГД 2381 /2012г. по описа на
ШРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20237740400341 на ЧСИ Я.Д., рег. ... район на действие ОС Шумен, като
7
погасени по давност.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к.“....“, ул. ... № 4-6 представлявано от
управителите Р.И.М.-Т. и Т.И.В., да заплати на С. Н. Р. с ЕГН **********
разноски по делото за първата инстанция в размер на 15лв. държавна такса.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к.“....“, ул. ... № 4-6 представлявано от
управителите Р.И.М.-Т. и Т.И.В. да заплати на адв.В. В. П. от ШАК , адрес
гр.Шумен ул..... №17 ет.1 офис 3 на основание чл.38 ал.2 от ЗА вр. с чл.38
ал.1 т.2 от ЗАдв. сумата от 500 лева , представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна помощ за първата инстанция и сумата от
500лв. представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
помощ за настоящото въззивно производство.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к.“....“, ул. ... № 4-6 представлявано от
управителите Р.И.М.-Т. и Т.И.В., да заплати по сметка на Районен съд –
Шумен, сумата от 182.16лв. – държавна такса по делото за първата
инстанция и сумата от 91.08лв. държавна такса за въззивната инстанция,
която да заплати по сметка на Окръжен съд-Шумен.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.280 ал.3 т.1 от
ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8