Р Е
Ш Е
Н И Е
№… Разград
3.
ХІІ.2019г. Разградски
окръжен
година Град
2019
съд
21.ХІ.
На Година
публично РАЯ ЙОНЧЕВА
В заседание
в следния състав:
Секретар:Н.Р. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА АТАНАС ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА
В. гражданско 2019 №
319
дело по описа за година
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано
е по жалба на И.П.Х., подадена чрез процесуално представляващият го по
пълномощие адв. Мангъров против
Решение №129/5.VІІ.2019г. по грд №128/2019 по опис на КРС, с което съдът
е уважил предявеният срещу него иск като
по реда на чл.422 ГПК и на осн.чл.124 ГПК е приел за установено, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-Разград“ЕАД,ЕИК*********,
вземане за доставена му и неплатена в периода 31.Х.2016-28.VІ.2018г. .
топлинна енергия в размер
на 249,90лв. и за 26,87лв., дължими в обезщетение за забава
на плащането по главницата в периода от 1.ХІІ.2016-1.ХІ.2018г., за които
вземания в производство по чл.410 ГПК срещу него е била издадена заповед за изпълнение
№347/9.ХІ.2018 по чгрд №628/2018 на КРС .
Позовано на неправилност, необоснованост
и незаконосъобразност, жалбоподателят моли за отмяна на решението и за отхвърляне на
предявените срещу него искове. Развива съображения за нищожност на договора за
доставка на топлинна енергия поради противоречието му със ЗЗП.
При редовност в призоваването,
въззивникът и упълномощеният от нето процесуален представител, не се явяват в
насроченото по същество на жалбата с.з.
В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата
страна е депозирала отговор, с който оспорва основателността й.
В с.з., чрез процесуално
представляващата го - юриск. Юмерова, въззиваемият поддържа становище за потвърждаване на решението като правилно, обосновано и законосъобразно
постановен съдебен акт.
Настоящият състав намира въззивната жалба за
редовна от външна страна, и процесуално допустима. Подадена е в преклузивния
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в процеса, имаща право и интерес от
обжалване, и против акт на съда, подлежащ на обжалване по смисъла на чл. 258,
ал. 1 ГПК. Разгледана
по същество жалбата е основателна, но по различни от изложените в нея
съображения.
Съответно на дължимото по реда на чл.269 ГПК
съдът констатира, че атакуваното решение е валидно. С жабата се поставя във
висящност предявения по реда на чл.422 ГПК спор за съществуване на вземането,
за което въззиваемият се е снабдил срещу въззивника със Заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК. Съответно на служебно вмененото му с разпоредбата на чл.269 ГПК
и съобразявайки се с императивната норма на чл.411, ал.2, т.4 ГПК, въззивният съд намира решението в обжалваните
му части за недопустимо постановено.
При самостоятелно проведения анализ
на доказателствата, РОС установи следното: По заявление на "Топлофикация-
Разград“ЕАД,ЕИК******** и на осн. чл.410 ГПК срещу въззивника И.П.Х. е образувано чгрд №628/2018 по опис на КРС и издадена Заповед №347/9.ХІ.2018г. за
изпълнение на парични вземания, както следва: за 249,90лв., дължима в изпълнение на договор за доставка на
топлинна енергия главница за периода 31.Х.2016-28.VІ.2018г., ведно със законна
лихва; за 26,87лв., дължими в
обезщетение за забава на главницата за
периода от 1.ХІІ.2016-1.ХІ.2018г. и за сумата от 25,00 лв. за сторени от
заявителя разноски за държавна такса. От приложената като доказателство
преписка по чгрд №628/2018 на КРС се установява, че по отношение на длъжника в
заповедното производство, връчването на издадената в същото Заповед за изпълнение
е сторено по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Също така, от справка в НБД,
служебно извършена от първоначално
сезирания с производство РРС се установява,, че от 10.ІV.2012г. И.Х. е с
настоящ адрес в Норвегия и че е „освободен“ от българско гражданство. Отчитайки наличие на визираните в чл.415, ал.1, т.2 ГПК
предпоставки, заповедният съд указва на ищеца, че заявените по реда на чл.410 ГПК вземания подлежат на установяване с предявен по реда на чл.422 ГПК иск.
Грд №128/2019 е образувано на
производство пред КРС по предявения в
срока на чл.415 ГПК иск на Топлофикация- Разград“ЕАД,ЕИК******** срещу И.П.Х.. Поддържа се в исковата молба, че страните се
намирали в облигационни отношения, договорно установени с общите условия на въззиваемото дружество за доставка на топлинна енергия към жилище в
етажна собственост срещу дължима от потребителя цена за консумирана такава. По
отношение на въззивника се твърди
неизправност, тъй като останал задължен за стойността на доставената от
въззиваемото дружество топлинна енергия.
В срока по чл. 131 ГПК въззивникът е подал писмен отговор, с който е противопоставила
възражения, че искът е неоснователен, тъй като вменяваните му в отговорност
вземания са позовани на нищожно правно основание.
Със постановеното по реда на чл.14 ГПК
Определение №235/29.V.2019 и по подробно
изложените в него съображения, първоинстанционният съд е приел, че искът е
допустим, а с постановяване на обжалваното решение е прието, че същият е и основателен.
Въззивната инстанция не
възприема крайните фактически и правни изводи на първата, и намира, че
решението й е постановено при неправилно приложение на материалния и
процесуален закон. От приложеното ч. гр. д. № 628/2018 г. на РС Кубрат се
установява, че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена на 9.ХІ.2018г.
Преди издаването й, първоначално
сезираният със заповедното производсво РРС е
направил служебна справка/на 5.ХІ.2018./ за постоянния и настоящ адрес на въззивника-длъжник,
от която е видно, че същият от 2012г. е с установено местоживеене и гражданство
в Норвегия. Т. е. от 2012-та
година и към момента на издаване на заповедта за изпълнение същия няма обичайно
местопребиваване в РБългария. Въпреки тези доказателства и данни, съдържащи се
в служебната справка, съдът издал заповед за изпълнение - № 347/9.ХІ.2018 г., нарушавайки
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК. При връчване на заповедта, тъй като длъжникът не е намерен на посочения постоянен адрес, издадената
заповед за изпълнение му е връчена чрез
залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК, и на заявителя са дадени указания за предявяване на установителния
иск при хипотеза на чл.415, ал.1, т.2 във вр. с чл.47, ал.5 ГПК. Такъв е
предявен, и това е искът, предмет на настоящето производство.
Настоящата инстанция намира
така предявения иск обаче за
процесуално недопустим. Издадената заповед за изпълнение е незаконосъобразна,
тъй като длъжникът няма обичайно местопребиваване в РБългария от 2012-та
година, и връчването й по какъвто и да е начин не е в състояние да я
стабилизира.
Легална дефиниция на понятието
"постоянно местопребиваване" се съдържа в чл. 48, ал. 7 от КМЧП,
съгласно който това е мястото, където лицето се е установило преимуществено да
живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за
пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат
специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които
произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да
създаде такива връзки. Въз основа на
доказателствата по делото, съдът приема, че посочените по-горе доказателства обосновават
фактически, правно значимия за изхода на делото извод, че към дата на връчване
на ЗИ, като неин адресат И.П.Х. д е бил с обичайно по смисъла на
чл. 48, ал.7 от КМЧП и Регламент /ЕО/ № 44/2001 г. на Съвета обичайно местопребиваване в Норвегия, където
е установил легално местоживеенето си от
2012г.
При така представените доказателства,
съдът приема, че длъжникът е установил изгодния за него факт, а именно - че към
датата на връчване на ЗИ е имал обичайно
местопребиваване извън страната, което по императив на предвиденото в чл.411,
ал.2, т.4 ГПК не допуска реализирането на облигационната му отговорност по извънредните способи на
заповедното производство. При така
установените факти е било недопустимо издаването на заповед за изълнение. Обсъдена
като предпоставка за водене на исковото производство, недопустимостта на
издадената срещу длъжника заповед за изпълнение обуславя извод и за недопустимост на
образуваното срещу него исково производство по чл.422 ГПК.
Заповедта за изпълнение, по
аналогия от чл. 423, ал. 3 изр. последно от ГПК, следва да се обезсили от
настоящата инстанция. При обезсилена заповед за изпълнение, равносилно на липса
на заповед за изпълнение, предявеният установителен иск за установяване
дължимостта на вземането по нея е процесуално недопустим. Процесуално
недопустимо е и издаденото решение по недопустимия иск, какъвто е конкретния
случай. Обжалваното решение следва да се обезсили и производството по делото –
да се прекрати.
Водим от горното, Разградският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение
№347/9.ХІ.2018г., издадена по ч.гр.д. №628/2018 г. на РС- Кубрат против
длъжника И.П.Х., ЕГН**********
ОБЕЗСИЛВА Решение №129/5.VІІ.2019г. по грд №128/2019 по
опис на КРС като постановено по
недопустимо предявен на осн.чл.422 ГПК иск.
На осн.чл.78аГПК Осъжда „ТОПЛОФИКАЦИЯ-Разград“ЕАД,ЕИК******** да заплати на И.П.Х., ЕГН**********
доказано сторени по делото разноски в размер на 850,00лв.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/
НР