№ 343
гр. гр. Добрич, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500480 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№1521/21.09.2021г., подадена от И. Д. П. с ЕГН - **********, с
постоянен адрес в гр.Д., ул. „Д.***, чрез адв. В .К. от АК - Д., срещу решение
№22/19.08.2021г. по гр.д.№90/2021г.на РС-Тен.Т., с което е ОТХВЪРЛЕН
предявения от нея срещу И. Х. П. с ЕГН - ********** c постоянен адрес вгр.Г.
Т., ул. „В.А.***, иск за неизплатената рента за стопанската 2019-2020 година,
равняваща се на 30,00лева на декар или общо за годината на стойност 3000,06
лева в едно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба да окончателното плащане.
Оплакванията са за незаконосъобразност на решението и
противоречието му със събраните по делото доказателства, обосновани с
доводи по същество на спора относно източника на правата на
жалбоподателката върху земеделска земя, предмет на договор за аренда от
2006г., сключен с предишния собственик, за авансово плащане на
договорената рентна цена на предишния собственик, уведомяване на
арендатора за промяната в собствеността,отказ на арендодателя да и плати
рента за стопанската 2019/2020г. по причина на авансовото и плащане на
1
предишния собственик.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е
подаден от насрещната страна с доводи за нейната бланкетност поради липса
на указание в какво се състои порочността на съдебния акт, а механично
пренасяне на текста на исковата молба.Излага доводи и по същество на спора.
Съединена за общо разглеждане е и подадена в срока по чл.248, ал.3 от
ГПК от въззивника И. Д. П. частна жалба вх.№1391/31.05.2022г.срещу
определение №81/03.05.2022г. по гр.д.№90/2021г.на РС-Тен.Т., с което е
оставена без уважение молбата и за изменение на решението в частта на
разноските, отговор по която жалба в срок е подаден от насрещната страна.
По повод жалбите Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
тях оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства провери обжалваните съдебни актове и
основателността на иска, респ.на молбата за изменение на решението в частта
на разноските, като приема за установено следното:
Подадената въззивна жалба подлежи на разглеждане по същество в
съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата
инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по
допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на
посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни
оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с
императивните правни норми. В случая решението е постановено от
надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на
правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на
съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.
С искова молба вх.№72/09.03.2021г. ищцата претендира парично
вземане от 3000,06 лева , арендна цена за ползването от ответника по договор
за аренда от 08.03.2006г. с Н.Б.В., вписан под №193, т. ІІІ, вх.р.
№1335/10.03.2006 г. на нива с площ от 100.019дка, ПИ с идентификатор
14711.52.8 по КККР на гр.Ген.Т. за стопанската 2019/2020г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба.
Обосноваващите исковите претенции обстоятелства се свеждат до
твърдения ищцата да е придобила правото на собственост върху земеделския
имот по силата на Постановление за възлагане от 30.05.2019г., вписано в
2
СлВп.-гр.Ген.Т. на 26.02.2020г.; да е встъпила в правата на предишния
собственик Н. Б. В. по договора за аренда от 08.03.2006г., със срок от
петнадесети години. Излага се и, че между страните по договора за аренда е
постигнато съгласие за арндно възнаграждение от 10 000лева за целия срок на
договора и, за авансовото му плащане в момента на сключване на договора.
След като ищцата станала собственик, уведомила за това арендатора, който и
предложил да сключат нов договор за аренда, като при подписването на такъв
щял да и изпати рента за 201982020г- на добра воля, защото изплатил рентата
на предишния собстгвеник авансово. Тя не се съгласила да сключат договор
за аренда, той от своя страна не и заплатил никаква сума, като твърдял, че
платил полагащата се рента на прпедишния собственик. Счита ответникът да
и рента в размер на 30лева на декар за стопанската 2019-2020г, или общо в
размер на 3000,06лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е оспорил исковете с
доводи , свеждащи се до липсата на основание за плащане на арендно
възнаграждение, тъй като договореното с предишния собственик арендно
възнаграждение за целия срок на договора изплатил авансово.
Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбите на чл.
79 от ЗЗД вр. 8 от ЗА.
Не е спорно, установява се от събраните по делото доказателства , че
на 08.03.2006г. между Н. Б. В. като арендодател и И. Х. П. като арендатор е
сключен договор за аренда на нива от 100.002дка, имот №052008 по КВС,
находяща се в землището на гр.Ген.Т., за срок от 15 стопански години или
както изрично е уговорено –с действие до края на стопанската
2019/2020г..Договорът е сключен в изискуемата писмена форма с нотариална
заверка на подписите /чл. 3, ал.1 изр.1 от ЗАЗ/, вписан е в СлВп-Ген Т. под
№193, т. ІІІ, вх.р. №1335/10.03.2006 г./3, ал.2 от ЗАЗ/. Действителен е и е
породил целените правни проследици за уговорения срок, т.е. в обхвата на
действието му попада и стопанската 2019/2020г.
В срока на действие на договора за аренда от 08.03.2006г., след
проведена публична продан по изп.д.№2016***0400295 по описа на ЧСИ
Сл.С. с рег.№*** и с район на действие ДОС, за събиране задължения на
арендодателя Н. Б. В., с Постановление за възлагане от 30.05.2019 г. на ЧСИ
3
Сл.С. процесната нива е възложена на купувача И. Д. П.. Съобразно
разпоредбата на чл. 496, ал.2 от ГПК от деня на постановлението за възлагане
купувачът придобива всички права,които длъжникът е имал върху имота.Така
от датата 30.05.2019 г. ищцата по делото се легитимира като собственик на
процесната нива и по силата на чл. 17, ал.2 от ЗАЗ замества арендодателя като
страна по договора за аренда за целия оставащ период, тъй като договорът е
вписан. Според чл. 17, ал.3 от ЗАЗ приобретателят е длъжен да уведоми
незабавно арендатора за настъпилото заместване. Липсват доказателства, но
няма и спор между страните за уведомяване на арендатора, което е било
възможно най-рано от датата на постановлението за възлагане. Датата на
уведомяване в случая е и без правно значение. Уведомяването по чл. 17, ал.3
предл.1 от ЗАЗ има значение за възникване на право на новия арендодател-
правоприемник да иска от арендатора да изпълни към него задължението за
заплащане на рента. Липсата на своевременно надлежно уведомяване на
арендатора за правоприемството влече като санкция лишаване на
правоприемника от правото да иска изпълнение на задължение,което
арендаторът е изпълнил към предишния арендодател преди получаване на
съобщението за заместването / чл. 17, ал.3 предл.2 от ЗАЗ/. В случая
арендаторът е изпълнил задължението си по договора за плащане на арендна
цена преди заместването, което ще рече и преди уведомлението за
заместване, в който и момент от придобИ.е на собствеността от новия
собственик да е осъществено.
По волята на страните, сключили арендния договор, ответникът се е
задължил за ползването на имота да заплати арендно възнаграждение в
размер на 10 000лева, като е постигнато съгласие за авансовото му плащане в
момента на сключване договора/чл.4 от договора/. Не е спорно, че
договорената арендна цена от 10 00лева е платена при сключване на дговора,
сам с характер на разписка в тази част. Плащането е удостоверено и с
представения от ответника и неоспорен от ищцата двустранно подписан
протокол от него и предишния собственик-арендодателя Н. Б. В. за плащане
на сумата от 10 000лева –рента за целия период на действие на договора, вкл.
стопанската 2019/2020г.
Плащането, извършено в полза на предишния собственик-арендодател е
довело до погасяване на задължението на арандатора по договора за аренда.
Встъпилият нов арендодател не може иска повторно изпълнение на авансово
4
изпълненото вече задължение, тъй като договорът за аренда запазва
действието си при промяна на собствеността, но извършеното преди този
момент авансово арендно плащане, равняващо се на пълното арендно
плащане за целия период на договора, също.
Следователно претенцията му за присъждане на рента за периода
стопанската 2019/2020 г., е неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Следва да бъде отменено обжалваното от ищеца определение по чл.248
от ГПК. При разпределяне отговорността за разноски районния съд е приел за
неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на платеното от
ответника за първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение
от 1200лева и с определение №81/03.05.2022г. е отказал да измени решението
в частта на разноските като намали същото до минимума по чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г./в редакцията преди изм.ДВ бр.88/2022г/ за
минималните размери на адвокатските възнаграждения - 440лева, която
разпоредба е приложима с оглед цената на иска от 3000.06лева. Социалната
справедливост като цел на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК изисква
адвокатското възнаграждение да е справедливо и обосновано. В
правомощието на съда е да прецени съобразно данните по делото дали
платеното адвокатско възнаграждение е съответно на усилията на защитата
при упражняване на процесуалните права на страната. Настоящата инстанция,
като съобази не високата степен на фактическа и правна сложност, преценена
съобразно изследваните факти и събраните за установяването им
доказателства, липсата на релевирани искания и възражения, обосноваващи
усилия на защитата над обичайните, провеждането на едно открито съдебно
заседание, намира размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение да не
е адекватен на естеството на извършените процесуални действия. Тъй като в
случая ищецът не е постигнал целения с иска резултат, за него несъмнено е
възникнало задължението на основание чл.78 ал.3 от ГПК да заплати
сторените от ответника разноски, но не в пълния им размер , а в намаления
такъв от 440лева/без ДДС/. При начисляване на ДДС 20% върху сумата от
440лева, , равняващ се на сумата от 88лева, на ответника за
първоинстанционното производство се следват 528лева с ДДС адвокатско
възнаграждение.
5
В този смисъл молбата на ищцата по чл.248 от ГПК се явява
основателна, респ. обжалваното определение, с което е отказано уважаването
и -неправилно. Същото следва да бъде отменено, а молбата по чл.248, ал.1 от
ГПК уважена, като въззивният съд постанови изменение на решението в
частта на разноските с присъждане в полза на ответника на съдебно-
деловодни разноски в размер на 528лева /с ДДС / адвокатско възнаграждение.
Ответникът, заел качеството на въззиваема страна има право на
развоски и за въззивната инстанция с оглед постигнатия за него
резултат/отхвърляне на въззивната жалба/. Удостоверил с представения
договор за правна защита и съдействие от 21.02.2021г. извършването на
разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 1200лева. Своевременно е
противопоставено от въззивника възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност, което се явява основателно при съобразяване на фактическата
и правна сложност на спора , липсата на извършени от защитата процесуални
действия , изискващи усилия над обичайните и от естество да обосноват
възстановяване в пълен размер на платеното адвокатско възнаграждение.
Според редакцията на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
минималният размер на адвокатското възнаграждение към датата на
договаряне и плащане на възнаграждението/преди изменението ДВ бр.88 от
2022г./за една инстанция при интерес от 1 000 лева до 5 000 лева е в размер на
300 лева +7% за горницата над 1 000 лева, т. е. в случая при интерес от
3000.06лева/цената на предявения иск/ минималния размер на адвокатското
възнаграждение е 440 лева, а ДДС е 88лева. В този смисъл в полза на
въззиваемия И. Х. П. следва да се присъдят съдебни разноски под формата на
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на минимума
от 528лева с ДДС .
В полза на ответника разноски не се следват.
Водим от горното ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №22/19.08.2021г. по гр.д.№90/2021г.на РС-
Тен.Т., с което е отхвърлен предявения от И. Д. П. с ЕГН - **********, с
постоянен адрес в гр.Д., ул. „Д.***, срещу И. Х. П. с ЕГН - ********** c
6
постоянен адрес гр.Г. Т., ул. „В.А.***, иск за неизплатената рента за
стопанската 2019-2020 година, равняваща се на 30,00лева на декар или общо
за годината на стойност 3000,06 лева в едно със законна лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба да окончателното плащане..
ОТМЕНЯ определение №81/03.05.2022г. по гр.д.№90/2021г.на РС-
Тен.Т., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение №22/19.08.2021г. по гр.д.№90/2021г.на РС-Тен.Т. в
частта на разноските, присъдени в полза на И. Х. П. с ЕГН – **********, като
намалява на основание чл.78, ал.5 от ГПК размера на присъденото в полза на
И. Х. П. с ЕГН – ********** адвокатско възнаграждение от 1200лева на
528лева /с ДДС/.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, И. Д. П. с ЕГН -
**********, с постоянен адрес в гр.Д., ул. „Д.***, ДА ЗАПЛАТИ НА И. Х. П.
с ЕГН – ********** c постоянен адрес в гр.Г. Т., ул. „В.А.***, съдебно-
деловодни разноски за въззивното производство в размер на 528лева /с ДДС/
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно на основание чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7