Определение по дело №173/2025 на Районен съд - Нова Загора

Мотиви към Определение № 122 от 15.05.2025 г. по ЧНД № 20252220200173 по описа на
Районен съд - Нова Загора за 2025 г.

Настоящото производство е образувано по искане на РП – Сливен на основание чл.64,
ал.1 от НПК за вземане спрямо обвиняемия П.С.А. на най-тежката мярка за неотклонение
„Задържане под стража“.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от НПК мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ следва да бъде взета при наличие на кумулативните изисквания, визирани в
процесната процесуална разпоредба, а именно да е налице обосновано предположение, че
обвиняемият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, както и че за
същото се предвижда налагане на наказание лишаване от свобода или по-тежко такова, и
същевременно е налице реална опасност от укриване или извършване на престъпление.
В настоящия случай обвиняемият П.С.А. е привлечен за престъпление по чл.196, ал.1,
т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.„а“ от НК вр. чл.18, ал.1 от НК.
На 12.05.2025 г. в качеството на обвиняем е привлечен: П.С.А. с ЕГН ********** – за
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.„а“ вр. чл.18, ал.1 от НК, а
именно за това, че на 12.05.2025 г. в гр.Нова Загора от лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“
с рег.№ СН3291АТ, паркиран на ул.„Патриарх Евтимий“ № 73, при условията на опасен
рецидив, е направил опит да отнеме чужди движими вещи – 1 бр. слънчеви очила и парична
сума в размер на 10 лева, от владението на собственика им Г.Д.Д. от гр.Нова Загора, без
нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало
недовършено във фазата на опита, поради независещи от дееца причини.
С постановления на наблюдаващия прокурор от 12.05.2025 г. обвиняемият А. е
задържан за срок до 72 часа на основание чл.64, ал.2 от НПК.
От доказателствата по делото е видно, че обвиняемият А. е с обременено съдебно
минало. Осъждан е многократно за извършени престъпления против собствеността на
гражданите. Настоящото обвинение срещу него е за престъпление, извършено при условията
на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.„а“ от НК.
От събраните до момента доказателства, а именно: показания на свидетели, в т.ч. и на
пострадалата Г.Д., от приложената докладна записка, както и от приобщения видеозапис от
охранителна камера, може да бъде направено обосновано предположение, че обвиняемият
П.А.. е извършил престъплението, в което е обвинен.
Видно от събраните до момента доказателства, пострадалата Г.Д. ползвала лек
автомобил „Сузуки Гранд Витара“ с рег.№ СН3291АТ, който обичайно паркирала на
обособен паркинг до дома си на ул.„Патриарх Евтимий“ № 73 в гр.Нова Загора. В купето на
автомобила тя държала парична сума на монети в размер на 10 лева и слънчеви очила марка
„Карера“. Вечерта на 11 срещу 12.05.2025 г. лекият автомобил останал незаключен поради
технически причини. Около 03,00 ч. на 12.05.2025 г. обвиняемият П.С.А. пристигнал с
велосипеда си на паркинга, оставил го настрани и започнал да проверява дали паркираните
автомобили са заключени. Тези негови действия били забелязани от свидетеля И.Р., който в
това време пушил цигара на терасата на апартамента си. Той се усъмнил, че обвиняемият А.
опипва дръжките на автомобилите, като вероятно има намерение да извърши кражба,
поради което подал сигнал по телефона в РУ Нова Загора. В това време обвиняемият А.
влязъл в незаключения автомобил на пострадалата и бил заловен на място от пристигналия
полицейски патрул от РУ Нова Загора. Първоначално обвиняемият А. заявил пред
полицейските служители, че бил влязъл в автомобила, за да си почива, но после променил
версията си, като заявил, че влязъл, за да се скрие от полицаите, тъй като велосипедът му
бил без светлини. Обвиняемият А. оказал съпротива при задържането си. Същият не успял
да довърши кражбата по независещи от него причини – бил е разкрит и установен на
1

местопроизшествието от служители на РУ Нова Загора.
Ето защо предвид събраните до момента доказателства, прокурорът счита, че можело
да се направи обосновано предположение, че именно обвиняемия е извършил
престъплението, за което е привлечен в това му качество.
Следва да се има предвид, че разследването било все още в начален етап и предстои
назначаване на експертизи, разпити на свидетели и събиране на други доказателства, които
евентуално ще свържат обвиняемия с местопроизшествието и ще потвърдят категорично
съпричастността му към извършеното престъпление.
Прокурорът считал, че са налице основанията по чл.63, ал.1 от НПК и спрямо
обвиняемия следвало да се иска най-тежката мярка за неотклонение, а именно „Задържане
под стража”. Това се налагало, тъй като А. е привлечен, като обвиняем за тежко умишлено
престъпление по смисъла на Наказателния кодекс.
Обвиняемият бил привлечен за престъпление, извършено от него при условията на
опасен рецидив. Законодателят в разпоредбата на чл.63, ал.2, т.1 от НПК е презумирал, че
щом обвинението е за престъпление, извършено при условията на опасен рецидив, то е
налице реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление, т.е.
налице са законовите основания по отношение на такъв обвиняем да се вземе най-тежката
мярка за неотклонение – „задържане под стража“. Събраните доказателства по делото не
установяват противното, а именно, че обвиняемият няма да се укрие или да извършат друго
престъпление. Обвиняемият не е трудово ангажиран и това обстоятелство мотивира
поведението му към извършване на престъпления.
За престъплението е предвидено наказание „лишаване от свобода” от две до десет
години и доказателствата по делото сочат, че обвиняемият може да се укрие или да извърши
друго престъпление. Следва да се има предвид и обстоятелството, че А. е търпял ефективни
наказания „Лишаване от свобода“, които обаче не са оказали нужното превантивно
въздействие спрямо него и същият е продължил да извършва престъпления против
собствеността. Това сочи на личност с много висока степен на обществена опасност, с
изградени трайни престъпни навици. Оттук следва извод, че действително е налице реална
опасност обвиняемият А. да извърши друго престъпление, ако не бъде задържан.
Освен това обвиняемият П.С.А. е привлечен за престъпление, извършено от него при
условията на опасен рецидив. Законодателят в разпоредбата на чл.63, ал.2, т.1 от НПК е
презумирал, че щом обвинението е за престъпление, извършено при условията на опасен
рецидив, то е налице реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго
престъпление, т.е. налице са законовите основания по отношение на такъв обвиняем да се
вземе най-тежката мярка за неотклонение – „задържане под стража“. Събраните
доказателства по делото не установяват противното, а именно че обвиняемият няма да се
укрие или да извърши друго престъпление. Същият не е трудово ангажиран, наркозависим е
и това обстоятелство мотивира поведението му към извършване на престъпления от този
тип. Освен това, видно от приложената по делото докладна записка, П.С.А. е установен като
извършител на кражби на движими вещи от незаключени автомобили, по които към
настоящия момент има образувани две досъдебни производства и две неприключени
преписки, по които евентуално също предстои да бъдат образувани наказателни
производства.
Следва да се има предвид също обстоятелството, че от 01.01.2025 г. Република
България е пълноправен член на Шенгенското пространство и по границите й със страни
членки на ЕС не се осъществява граничен контрол. Това прави неефективна мярката за
процесуална принуда по чл.68 от НПК – забрана за напускане пределите на Република
България. При тези обстоятелства има вероятност обвиняемият да напусне границите на
страната и да възпрепятства воденото срещу него наказателно производство.
2

Към настоящия момент обвиняемият А. се намира в ОС-ИН „Арести“ при Затвора -
Сливен.
От събраните по делото доказателства може да се направи обосновано
предположение, че именно обвиняемият А. е извършил горепосоченото инкриминирано
деяние.
Обвиняемият А. е многократно осъждан, видно от свидетелството му за съдимост,
поради което, както деянието, така и деецът се явява с висока степен на обществена
опасност.
От гореизложеното може да се направи и извода, че съществува реална опасност
обвиняемият да се укрие, както и да извърши ново престъпление. Отделно от това тази
опасност се предполага по силата на законовата презумпция.
Прокурорът счита, че са налице основанията на чл.64, ал.1 от НПК и спрямо
обвиняемият следва да се определи най-тежката мярка за неотклонение, а именно
„Задържане под стража”. Това се налагало, тъй като обвиняемият А. е привлечен за тежко
умишлено престъпление по смисъла на НК.
Съдът счита, че деиствително са налице основанията на чл.64, ал.1 от НПК и спрямо
обвиняемият следва да се вземе най-тежката мярка за неотклонение, а именно „Задържане
под стража“. Това се налага, тъй като обвиняемият А. е привлечен за тежко умишлено
престъпление по смисъла на НК.
Към момента, от проведеното разследване по досъдебното производство, в т.ч.
разпита на свидетелите и дадените обяснения от обвиняемия А. в присъствието на
защитник, съдът счита, че е налице реална опасност обвиняемият да извърши друго
престъпление или да се укрие.
Съгласно чл.63, ал.1 от НПК мярка за неотклонение „Задържане под стража” се взема,
когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление,
което се наказва с „лишаване от свобода“ или друго по-тежко престъпление и
доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие
или да извърши друго престъпление.
За повдигнатото обвинение на обвиняемият П.С.А., се предвижда наказание
лишаване от свобода от 2 до 10 години. Престъплението е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от
НК.
Като личност обвиняемият е с висока степен на обществена опасност, не работи и е
осъждан.
Отчитайки всичко гореизложено и с оглед личността на обвиняемият А., съдът счита,
че е налице реална опасност същият да извърши друго престъпление.
Съгласно една от хипотезите на разпоредбата на чл.63, ал.2, т.1 и т.2 от НПК, ако от
доказателствата по делото не се установява противното, при първоначалното вземане на
мярка за неотклонение „Задържане под стража” реалната опасност по ал.1 е налице, когато
лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление, какъвто е
конкретният случай.
От тези обстоятелства може да се обоснове и тезата на РП Сливен и която настоящия
съдебен състав приема изцяло, а именно, че са налице изградени вече престъпни навици у
обвиняемото лице. В подкрепа на така изведения от съда извод са и материалите,
представени от прокуратурата, ведно с искането отправено до съда за вземане на постоянна
мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на обвиняемият А., които
представляват достатъчно убедителни доказателства що се отнася до изградените вече
престъпни навици на обвиняемото лице, както и възможността, която настоящия съдебен
състав намира като реална да се укрие или извърши друго престъпление, ако по отношение
3

на него не бъде взета най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража”. В
настоящото производство са представени достатъчно доказателства, от които може да се
направи обосновано предположение, че А. продължава престъпната си дейност. Т.е., налице
е реална възможност той да се укрие или извърши ново престъпление.
Предвид изложеното съдът намира искането на РП Сливен за вземане на постоянна
мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на обвиняемият П.С.А. за
основателно.
На основание гореизложените мотиви, съдът постанови определението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	122
Дата:	15 май 2025 г. (в сила от 20 май 2025 г.)
Съдия:	Росен Кирилов Желязков

Дело:	20252220200173
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	15 май 2025 г.

Определение по дело №173/2025 на Районен съд - Нова Загора

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите