Решение по дело №29/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 215
Дата: 9 април 2020 г.
Съдия: Красимир Димитров Лесенски
Дело: 20207150700029
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

215/9.4.2020г.

 

гр. Пазарджик

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XII състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. Красимир Лесенски

                                                                           2. Светомир Бабаков

 

при секретаря Антоанета Метанова и с участието на прокурора Станка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно дело № 29 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с гл. дванадесета от АПК и е образувано по касационна жалба на „Евро Билдинг-2016“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Алеко Константинов“ № 11, ет.4 против  Решение № 681/26.11.2019 г., постановено по АНД № 1167/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик.

С атакуваното решение Районен съд Пазарджик е потвърдил Наказателно постановление № 398568-0081867 от 16.01.2019 г. издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП София, с което на „Евро Билдинг-2016“ ЕООД с ЕИК: ********* на основание чл.185 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на решението, постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че деянието не е доказано по категоричен начин. Излагат се и доводи за нищожност на решението, тъй като волята на съда не била ясна. Моли се за обезсилване на обжалваното решение и обявяването му за нищожно, евентуално да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа подадената жалба. Излага допълнителни доводи за отмяната на решението.

Процесуалният представител на ответника по касационната жалба застъпва становище, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Моли да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че решението на Районен съд Пазарджик е правилно, обосновано и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила.

 

Административен съд Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в същите касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество съгласно чл. 218 от АПК, е неоснователна.

За да потвърди наказателното постановление, Районен съд Пазарджик е приел в мотивите си следната фактическа обстановка:

         При извършена на 16.11.2018 г. в 09,00 часа проверка от контролни органи при ЦУ на НАП, в кафе „Дел Map“, находящо се в гр. Пазарджик, площад Съединение, стопанисвано от „Евро Билдинг-2016“ ЕООД е констатирано, че извън случаите на продажби за деня, всяка промяна на касовата наличност (въвеждане на пари в касата) не е регистрирана във фискалното устройство (ФУ) в обекта с инв. № DT350704 и фискална памет (ФП) 02649427, чрез операцията служебно въведени суми. В момента на извършване на проверката било установено, че ФУ притежавало конструктивно възможността да се извърши операцията служебно въведени суми. Изведен бил дневен отчет без нулиране № 0026862/16.11.2018 г. от ФУ в обекта, от който било видно, че отчетеният оборот в обекта към момента на проверката е 20,40 лв. Установена била фактическа наличност на паричните средства 55,60 лева, която била описана в два описа. Общо служебно въведените суми били 0,00 лв. Служебно изведените суми също 0,00 лв. Установена била положителна разлика от 35,20 лв. Това било отразено в Протокол за извършена проверка Сер. АА № 0378290/16.11.2018 г. В същия салонният управител на обекта Иванова записала, че констатираната положителна разлика била от начални оборотни пари, които не били въведени във ФУ поради незнание.

         При така установеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен състава на административното нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, като нарушението е доказано от АНО, върху когото лежи доказателствената тежест. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено наказателното постановление и счита, че няма смисъл да ги повтаря. Първоинстанционният съд правилно е приел, че от събраните доказателства по делото, които е обсъдил задълбочено, се установява, че в деня на проверката в обекта, стопанисван от дружеството-жалбоподател, е имало ФУ, както и че в същото не са били регистрирани всички промени в касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата), извън случаите на продажби, чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени суми”. Няма спор по обстоятелството, че процесното ФУ е разполагало с конструктивната възможност да извършва посочените две операции. Безспорно се е установило, че в обекта е констатирана фактическа наличност от 55,60 лева, която е изведена от извършените парични описи на служителите на дружеството-жалбоподател – сервитьори и по техни данни. Разчетената касова наличност към момента на проверката от ФУ е била 20,40 лв., като се формирала положителна разлика от 35,20 лв. Установило се е също така, че сумата от 35,20 лв. представлявала начална сума, т.е. начална касова наличност за деня, като служителят в дружеството - свидетелката Иванова (салонен управител в заведението) не е въвела в процесното ФУ, не я е и отразила в книгата за дневния финансов отчет.

Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, че административнонаказващият орган не е изследвал дали тази сума въобще е част от търговския оборот или дали тези средства не са  бакшиши на сервитьорите, тъй като се намирали в тях, а не в обособена за целта каса. В случая доказателствената тежест е обърната – контролните органи са установили наличието на сумата от 55,60 лв. в проверявания обект, като е без значение дали тя е била поставена в чекмедже, в джоб или обособена каса, тъй като самите служители на дружеството-жалбоподател - сервитьори - са изброили парите и са предоставили информация за размера на сумата на контролните органи, поради което е в тежест на данъчния субект да ангажира годни доказателства, ако счита че деянието не е осъществено в противоречие с изискванията на материалния закон. В тази насока е налице и съдебна практика – например Решение № 751 от 7.12.2018 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 896/2018 г. В случая не само не са ангажирани подобни доказателства за тези твърдения от страна на дружеството-жалбоподател, но и нещо повече – самият салонен управител е заявил на какво конкретно се дължи разликата - начални оборотни пари, които не били въведени във ФУ от незнание. Незнанието само по себе си обаче е ирелевантно за правния спор. До същите изводи е достигнал и Районен съд Пазарджик.

При разглеждане  на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Основният довод в тази насока касае посочването в диспозитива на решението, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено като незаконосъобразно. Настоящият състав на съда е категоричен, че това не води до нищожност на атакувания съдебен акт. Това е така, защото всеки съдебен акт е единство от мотиви и диспозитив. Нищожност би била налице, ако волята на съда не може да бъде изведена недвусмислено. В конкретния случай първоинстанционният съд е изложил безпротиворечиви мотиви, от които е видно, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение. В нито едно изречение на мотивите на съдебния акт не се открива ни най-малък намек за незаконосъобразност на процесното НП. В съответствие с мотивите си, Районен съд Пазарджик е постановил диспозитив, в който ясно и категорично е потвърдил атакуваното НП. Посочването в края на диспозитива, че НП следва да бъде потвърдено като незаконосъобразно не води до неяснота на волята на първоинстанционния съд за потвърждаване изцяло на атакуваното НП. Само за допълнение следва да се посочи, че цитираната съдебна практика на ВКС в жалбата касае случай на нищожност на решение поради незаконен съдебен състав и няма никаква връзка с неяснота на волята на съда и настоящия казус. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че решението на Районен съд Пазарджик не страда от сочените в жалбата пороци. 

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд Пазарджик

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 681/26.11.2019 г., постановено по АНД № 1167/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

  

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/

 

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

 

 

 

 

                                                                                      2./П/