№ 19746
гр. С., 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110131948 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***** срещу „Н.П.К.“ ЕООД, ЕИК
**********, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите от 189,06 лв. - главница за периода от 01.06.2019 г. до 30.09.2019 г.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. С.............., с аб. № 422814, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 22.12.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, 49,33 лв. – мораторна лихва върху главницата за
периода от 01.07.2019 г. до 10.12.2021 г., 3,86 лв. - стойността на услуга „дялово
разпределение“ за периода от 01.01.2020 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
22.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 1,10 лв. – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 10.12.2021 г., с които
суми ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца и за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.03.2022 г. по ч. гр. д. №
73489/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 51 състав.
Ищецът излага твърдения, че ответникът е собственик на процесния имот и като такъв –
потребител на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 33 от ДР на ЗЕ, че
до имота на ответника е била доставена топлинна енергия, която той е потребил, без
страните да са били обвързани от договорна връзка по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ
(писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди), поради което се е
1
обогатил за сметка на ищеца със стойността на доставената топлинна енергия и сумата за
дялово разпределение, както и е изпаднал в забава за заплащане на посочените главници за
топлинна енергия и услуга дялово разпределение на топлинна енергия, извършвана от „Б.“
ООД. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника,
който възразява, че исковете са недопустими и неоснователни, с доводи, че процесните суми
са били изцяло заплатени. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Б.“ ООД не взема становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК от 22.12.2021 г. г. срещу „Н.П.К.“ ЕООД, за сумите, описани в заявлението,
по което е образувано ч. гр. д. № 73489/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 51 състав, като на
02.03.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК срещу ответника, с предмет описаните вземания за посочените от съда периоди и
възникнали на описаните от ищеца основания.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
постъпило възражение, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на ищеца са
дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова
полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които
са процесуално допустими.
Основателността на иска по чл. 59 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) обогатяване на едно лице за чужда сметка, което може да се
изрази в увеличаване на актива на неговото имуществото му, намаляване на пасива или
спестяване на разходи; 2) обедняване на друго лице, свързано със съответното обогатяване,
под формата на намаляване на актива, увеличаване на пасива, извършване на разходи,
неосъществено сигурно увеличение на имуществото; 3) връзка между обогатяването и
обедняването, която не е причинно-следствена, а те следва да произтичат от общ факт/група
факти; 4) липсата на правно основание за обогатяването; 5) ищецът да няма друг иск срещу
ответника, с който да може да се защити, тъй като искът по чл. 59 ЗЗД е субсидирана
защита, като съществуването на право на иск спрямо различно от обогатилия се лице не
обуславя недопустимост на иска по чл. 59 ЗЗД.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
обедняването си - количеството и стойността на доставената през процесния период
топлинна енергия и цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия,
обогатяването на ответника – че същият е консумирал тази енергия и ползвал услуга дялово
2
разпределение на топлинна енергия, и наличието на връзка между обогатяването и
обедняването – че енергията е доставяна до имот на ответника при липса на валидно
основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи
изпадането на длъжника в забава чрез изпращане на покана и размера на обезщетението за
забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
задължението си към ищеца.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на
топлинна енергия за небитови нужди.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, небитов клиент е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Според § 1, т. 43 от
ДР на ЗЕ, „Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или
общинския бюджет.
Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
небитови нужди, е необходимо между страните да се сключи писмен договор. В този смисъл
е и чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди,
който предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители
на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки
купувач.
В разглеждания случай ищцовата претенция обаче се основава на твърденията за липса
на сключен между страните писмен договор и наличието на неоснователно обогатяване от
ответника. Между страните не се спори, а и не се установява между тях да е сключван такъв
договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди до процесния имот по чл. 149,
ал. 1, т. 3 ЗЕ през исковия период. При това положение се налага извод, че страните не са
били обвързани от облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за
небитови/стопански нужди.
Между страните не е спорно, а и се установява от представените и приети по делото
писмени доказателства – нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 163,
том II, рег. № 4142, дело № 229 от 2018 г., от 17.07.2018 г., нотариален акт за покупко-
3
продажба на недвижими имоти № 160, том III, рег. № 7047, дело № 313 от 2015 г., от
25.11.2015 г., нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 111, том I, рег. №
1073, дело № 76 от 2015 г., от 26.08.2015 г., че ответното дружество „Н.П.К.“ ЕООД е
собственик на процесния имот през процесния период, че същият е ползван за стопански
нужди, както и е отделено за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, че до
имота през процесния период е доставяна топлинна енергия на посочените в исковата молба
количество и стойност, не се спори, че за имота е извършвана услуга дялово разпределение
на топлинна енергия през процесния период от третото лице – помагач „Б.“ ООД (а това се
установява и от представените и приети от третото лице – помагач писмени доказателства –
индивидуална справка за използваната топлинна енергия за процесния период за абонатен №
422814 и формуляр за отчет на уредите за дялово разпределение на топлинна енергия) на
претендираната в исковата молба стойност.
По делото не са изложени твърдения, а и липсват доказателства, че през процесния
период имотът е ползван от друго лице, различно от ответника, поради което съдът приема,
че именно последният е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявените
искове в качеството си на потребител на топлинна енергия за стопански нужди. Доколкото
между страните не е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за небитови
нужди съгласно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, то дружеството следва да отговаря по
правилата за неоснователното обогатяване.
Спорен по делото е единствено въпросът дали процесните задължения са погасени чрез
плащане.
В тази връзка от страна на ответното дружество са представени и приети сметки за
платени неустойки за периода от 01.12.2021 г. до 31.12.2021 г. и за периода от 01.11.2021 г.
до 30.11.2021 г., справка от „Т.С.“ ЕАД за неплатени задължения за топлинна енергия и
услуга дялово разпределение за процесния имот – ап. 11, находящ се в гр. С., ул. „С.“ № 28З,
вх. 1, ет. 1, инсталация **********, видно от която към 22.08.2022 г. ответното дружество
няма незаплатени задължения за периода 01.06.2019 г. – 30.09.2019 г., както и хронология на
извършените плащания за периода 2020 г. – 2021 г.
За установяване на това обстоятелство в хода на производството е прието заключение на
съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира. От
същото се установява, че няма данни за извършени плащания на сумите, предмет на
процеса, които да са осчетоводени в счетоводството на ищеца, по съдебна договорна сметка
ID 168221. Услугата дялово разпределение се е извършвала от „Б.“ ООД, общата стойност
на изравнителните сметки за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г. е в размер на -62,87 лв.
и представлява разлика за получаване, която сума е извадена от първоначалното задължение
на абоната за процесния период. От изравнителните сметки за връщане няма погасени
задължения извън процесния период. Стойността на потребената ТЕ от аб. № 422814 за
периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г., с включени изравнителни сметки за същия период
и възстановена сума от корекция цена е в размер на 1690,84 лв. По данни от счетоводството
на ищеца ответното дружество има задължения за процесния период в общ размер на 243,35
4
лв., в т. ч. главница – 192,92 лв. и лихва за забава до 10.12.2021 г. – 50,43 лв. (отговор на
задача 5 от заключението). Вещото лице е проверило и в счетоводството на ответника, като
е констатирало, че са платени суми по фактури: 1671,17 лв., в т. ч. 181,66 лв. – два пъти
платена фактура **********/30.11.2019 г., извършени са прихващания по фактури – 211,70
лв., от които 138,27 лв. – прихванати по изравнителни сметки извън процесния период и
10,56 лв. в повече от процесния период. По процесните суми няма извършени плащания или
прихващания за ТЕ по фактура № ********** за м. 09.2019 г. – 62,15 лв. и дялово
разпределение по фактура № ********** за м. 07.2019 г. – 1,93 лв. В случай, че се
елиминират извършените прихващания извън процесния период и в повече прихванатата
сума от процесния период 148,83 лв. и се приеме два пъти платената сума от 181,66 лв.,
извършените плащания/прихващания са в размер на 1734,04 лв. и абонатът няма неплатени
задължения по главница за процесния период, единствено ще останат неплатени лихви. В
случай, че се елиминират извършените прихващания извън процесния период и в повече
прихванатата сума от процесния период 148,83 лв. и се приеме два пъти платената сума от
181,66 лв., остава сумата от 330,49 лв., която след като се извади от извършените
плащания/прихващания става в размер на 1552,38 лв. и абонатът ще има неплатени
задължения за главница за процесния период в размер на 150,04 лв. и дължими лихви.
С оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че по делото не е безспорно
доказано извършеното от ответника плащане на исковите суми. Не са ангажирани съответни
платежни нареждания, а от ССчЕ се установи, че в счетоводството на ищеца няма отразени
плащания на исковите суми или данни с плащанията да са погасени други задължения,
извън процесния период. Проверката в счетоводството на ответника и отразяването в
същото на заплатените суми не може по несъмнен начин да докаже плащането, при липса на
данни същото да е отразено и в счетоводството на ищеца. На следващо място, вещото лице с
категоричност установи, че няма данни за плащане на вземането за топлинна енергия за м.
09.2019 г. в размер на 62,15 лв. (по отношение на вземането за цена на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за м. 07.2019 г. – същото е извън процесния период,
поради което съдът не дължи отделно произнасяне). Следва да се посочи, че в справката за
неплатени суми към 22.08.2022 г. не са отразени процесните, тъй като са прехвърлени по
съдебна договорна сметка, а не съществуват в текущи задължения. Ето защо съдът приема,
че исковете за главница за топлинна енергия и цена на услуга дялово разпределение, които
не се оспорват по основания и размер, при липса на несъмнени данни за плащане, следва да
бъдат уважени в пълните си предявени размери.
По отношение на исковете за лихва върху главниците съдът приема, че вземането за
обезщетение за мораторна лихва при общия фактически състав на неоснователното
обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника, която при
липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора. Поканата за заплащане на
обезщетение има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в
забава и ще дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва върху
сумата, с която неоснователно се е обогатил.
5
В случая по делото е представена покана за заплащане на процесните задължения за
главница за топлинна енергия и услуга дялово разпределение от 06.11.2020 г., получена
лично от управителя на ответното дружество на 20.11.2020 г., с което ответникът е бил
поставен в забава за заплащане на главниците, съответно дължи и мораторни лихви върху
тях в размер на исковите суми.
С оглед изложеното, предявените искове следва да бъдат уважени, а като законна
последица от уважаване на главниците следва да се присъди и законна лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 22.12.2021 г. до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат единствено на ищеца, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК както следва: 75 лв. за заповедното производство (25 лв. – държавна такса и 50 лв.
– юрисконсултско възнаграждение) и 475 лв. за исковото производство (175 лв. – държавна
такса, 200 лв. – депозит за ССчЕ и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***** срещу
„Н.П.К.“ ЕООД, ЕИК **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че „Н.П.К.“ ЕООД, ЕИК ********** дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***** сумите от 189,06 лв. - главница за периода от 01.06.2019 г. до
30.09.2019 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С.............., с аб. № 422814, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
22.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 49,33 лв. – мораторна лихва върху
главницата за периода от 01.07.2019 г. до 10.12.2021 г., 3,86 лв. - стойност на услуга „дялово
разпределение“ на топлинна енергия за периода от 01.01.2020 г. до 29.02.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК – 22.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 1,10 лв. –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до
10.12.2021 г., с които суми ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца и за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
02.03.2022 г. по ч. гр. д. № 73489/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 51 състав.
ОСЪЖДА „Н.П.К.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
община И., ул. „С.“ № 28З, ет. 1, ап. 11, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление гр. С., ул. „Я.“ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 475 лв. –
разноски в исковото производство и сумата от 75 лв. – разноски в заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
6
„Т.С.“ ЕАД – „Б.“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7