№ 281
гр. Благоевград, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Гюлфие Яхова
Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20241200500342 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
жалбоподателя Ф.Б. ЕООД, чрез юрисконсулт Г.Г., против Решение №
259/16.11.2023г., постановено по гр.д. № 416/2023г. по описа на Районен съд
Гоце Делчев.
В жалбата се сочи, че обжалваният акт е неправилен. Твърди се, че са
неправилни изводите на съда за това, че процесният договор за потребителски
кредит е нищожен. Неправилни са и изводите за включването на таксата
гарант в ГПР. Сключването на договора за гаранция не е задължително
условие. На следващо място се прави възражение относно присъденото в
полза на адвоката възнаграждение, доколкото липсвали доказателства за това
ищцата да е материално затруднено лице.
Прави се искане за отмяна на решението на първата инстанция, като
вместо това бъде отхвърлен искът на въззиваемата. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран подробен писмен отговор от
въззиваемата С. А. Б., чрез адв. А. Д.. С отговора се оспорват наведените от
жалбоподателя твърдения, като се сочи, че решението на районния съд е
1
правилно и законосъобразно, постановено при обсъждане на всички
доказателства по делото. Сочи се, че договорът е недействителен, за което се
излагат подробни доводи.
Прави се искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а
решението на първата инстанция да бъде потвърдено. Претендират се
разноски.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.
269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, следното:
Районен съд Гоце Делчев е сезиран с иск за обявяване
недействителността на договор за кредит, в условията на евентуалност се
предявява иск за недействителност на отделни негови клаузи, предявени от
ищцата С. А. Б. срещу ответника Ф.Б. ЕООД. В срока по чл. 131 ГПК е
предявен насрещен осъдителен иск от Ф.Б. ЕООД срещу С. А. Б.. По
насрещния иск обаче липсва произнасяне в диспозитива на съдебния акт, като
в срокове по чл. 250 ГПК не е направено искане за допълването му.
С обжалваното решение съдът е прогласил за нищожен Договор за
потребителски кредит № 1232914/22.01.2023 г. между Ф.Б. ЕООД и С. А. Б.,
също така Ф.Б. ЕООД, е осъдено да заплати на С. А. Б., сумата от 315 лева,
представляваща сторените разноски в производството, а в полза на адв. А. З.
Д. е присъдена сумата от 1711,20 лева, представляваща адвокатски хонорар
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Пред районната съдебна инстанция като писмено доказателство е
представен договор за предоставяне на потребителски кредит №
1232914/22.01.2023г., сключен между Ф.Б. ЕООД, като кредитор и С. А. Б.,
като кредитополучател. Видно от договора общият размер на отпуснатия
кредит е 3500 лв., а общата сума, която следва да върне кредитополучателят е
4725 лв., представляваща сбор от: сумата на отпуснатия кредит в размер на
3500 лв. и лихва в размер на 1225 лв., при лихвен процент от 35 %.
Договорено е плащанията по кредита да се извършват на 18 вноски съгласно
погасителен план, неразделна част от договора, с първа падежна дата на
21.02.2023 г. Съгласно чл. 4 от договора общият разход по кредита е 1225 лв.
и включва лихва по кредита. Годишният процент на разходите по кредита е
49,66, изчислен по реда на чл. 8.4 от Общите условия и включва разходите,
включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от
2
общия размер на предоставения кредит. В чл. 5 е предвидено, че заемът се
обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на
дружеството. С одобряването на дружеството на предоставеното в негова
полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се
отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило
обезпечението. Със сключването на договора кредитополучателят
потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е
посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както
физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който
да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит.
Кредитополучателят декларира, че е запознат, че всеки одобрен от кредитора
поръчител дава еднаква възможност на кредитополучателя да получи кредит
при едни и същи търговски условия.
Видно от Предоговорната информация, при положение, че
кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант,
предложен от кредитора очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в
размер на 3535 лв. Посочено е, че тази сума не се включва в ГПР.
Като доказателство по делото е представено удостоверение за наличие
на задължения от дата 02.05.2023г. /съставено преди подаване на исковата
молба/, издадено от ответното дружество, в което е посочено, че по договора
ищцата дължи сума в размер на общо 7791,10 лв., включваща 3462,30 лв.
главница, 1097,05 лв. лихва и 3231,75 лв. такса за банкова гаранция.
Настоящата съдебна инстанция споделя извода на районния съд за това,
че процесният договор за кредит е недействителен, като сключен в нарушение
на императивни правила на ЗПК.
Няма спор, че договорът е потребителски, доколкото страни по него са
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП и небанкова финансова институция –
търговец по смисъла на § 13, т.2 ЗЗП. При това положение съглашението се
подчинява на правилата на ЗПК и чл. 143-147б ЗЗП.
Сключеният между страните договор за потребителски кредит е
недействителен на осн. чл. 22 ЗПК, поради неспазване на императивното
изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба
договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
3
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в Приложение № 1 начин. В случая ГПР е посочен в размер
на 49,66 %. В същия обаче не е включено дължимото от кредитополучателя
възнаграждение по договора за поръчителство. Това, че кредитополучателят
не е посочил свой гарант, а се е съгласи с този посочен от кредитора не
освобождава последният от задължението да отрази възнаграждението на
гаранта в ГПР по договора за кредит още повече, че по смисъла на закона
ГПР не е бланкетен, а индивидуален за всеки договор и изчисляването му се
извършва в зависимост от конкретните условия и обстоятелства, при които се
сключва договорът за кредит. В т. 4.3 от представената по делото
преддоговорна информация изрично е посочено дължимото възнаграждение
на предложения от кредитора гарант /3535 лв./, която сума надвишава дори
размера на отпусната сума под формата на кредит. При това положение още
при сключването на договора за кредит кредиторът е знаел размер на
договореното възнаграждение за поръчителство. Поради това е следвало
същото да бъде включено при посочване на ГПР, който видно от данните по
делото ще надскочи законовия максимум от 50 %.
Напълно неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за това,
че след като ищцата е имала право на избор на вид обезпечение – чрез ФЛ
поръчител или ЮЛ, дължимото възнаграждение по договора за
поръчителство с ЮЛ не е задължителна услуга по см. § 1 ДР на ЗПК и не е
следвало да се включва в ГПР. В случая единствената цел на гаранцията
/поръчителството/ е да бъде отпуснат кредита. Обстоятелството, че
кредитополучателят не е посочил поръчител ФЛ, а се е съгласил на
поръчителство от предложения от поръчителя гарант не освобождава
кредитора от задължението да включи възнаграждението на гаранта в ГПР по
договора за кредит.
Ето защо и доколкото при сключването на договора за кредит не са
били спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, то на осн. чл. 22 ЗПК
договорът се явява изцяло недействителен. Достигайки също до извод за
недействителност на договора за кредит и за основателност на предявения от
ищцата главен иск районният съд е постановил правилно решение, което ще
следва да бъде потвърдено.
4
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за това, че
адвокатско възнаграждение в полза на адвоката на ищцовата страна не следва
да се присъжда, доколкото липсвали доказателства за това насрещната страна
по жалбата да е материално затруднено лице. В практиката на ВКС е прието,
че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 32, ал. 2 ЗА
пред съответната инстанция е достатъчно по делото да е представен договор
за правна зашита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният
адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т.1-3 на
чл. 38, ал. 1 ЗА, като не е необходимо страната да установява и да доказва
съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ.
С оглед изхода на спора ще следва жалбоподателят да заплати на
адвоката на въззиваемата адвокатско възнаграждение в размер на 772,50 лв.
Мотивиран от изложеното по-горе, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 259/16.11.2023г., постановено по гр.д. №
416/2023г. по описа на Районен съд Гоце Делчев.
ОСЪЖДА Ф.Б. ЕООД, ЕИК *********, гр.София да заплати на адвокат
А. З. Д. от САК, с адрес гр. С.ул.Х.О.*** сумата от 772,50 лв.,
представляваща адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА за
въззивната съдебна инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5