Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260164/20.11. Година 2020 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки районен съд Втори наказателен състав
На единадесети ноември Година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела Благоева
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01596 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 3274447 на ОД на МВР Перник, с който на Б.Г.Г., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „Автолидер” ООД, ЕИК *******е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон.
По изложени в жалбата доводи жалбоподателят моли ЕФ да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Лично не участва в хода на съдебното производство, в което се представлява от своя процесуален представител адв. Я. С.от ПАК, която прави оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с описанието на нарушението, като твърди, че е допуснато несъответствие между мястото на неговото извършване с приложената санкционна норма на чл. 182, ал.2 от ЗДвП. Иска присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна ОД на МВР Перник – редовно призована, не изпраща представител за участие в съдебното производство. С придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок и от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.
От фактическа страна:
На 27.12.2019 г. в 13:53 часа на път І-6, км 84+000 кръстовище с ул. Владайско въстание преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело движещият се в посока към гр. София лек автомобил „Ауди А 5” с рег. № *******със скорост от 84 км/ч при разрешена такава от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26.
След преустановяване на извършвания в периода от 13:30 часа до 15:30 часа видеоконтрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място полицейският служител И.И.изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, който бил регистриран на 07.01.2020 г. с рег. № 1158р-126.
При направена справка по регистрацията
на моторни превозни средства се установило, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е
собственост на „Автолидер” ООД, ЕИК *******, чийто законен представител
е именно жалбоподателя. В отсъствие на последния, съгласно разпоредбата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ, с който отчетената
скорост била редуцирана на 81 км/ч,
предвид приспадане на допустимата техническа грешка при измерването на
скоростта, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение
било с 21 км/ч, поради което и за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1
от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.3 от
същия закон административно наказание глоба в размер на 100 лв. Жалбоподателят
не се възползвал от правото си по чл.189, ал.6 от ЗДвП да предостави в ОД на
МВР Перник писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие
на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, а обжалвал ЕФ
с процесната жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Справката по регистрацията на моторни превозни средства доказва, че лек автомобил „Ауди А 5” с рег. № *******е собственост на „Автолидер” ООД, ЕИК *******, чийто законен представител е именно жалбоподателя, което не се и оспорва от последния.
Разпечатката от показанията на автоматизираното техническо средство-снимка № 11743D0/0182107 установява, че на 27.12.2019 г. в 13:53 часа автомобил с рег. № *******е засечен със скорост, която съвпада с обективираната в ЕФ, след като е бил приспаднат толеранс от минус 3 км/ч, който е релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скоростта, посочен както в приложението към удостоверението за одобрен тип на преносимата система за контрол на скоростта, така и в протокол № 52-С-ИСИ от 30.09.2019 г. за последващата й проверка.
Към доказателствения материал са приобщени протокола за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, удостоверяващо, че е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под № 5126, приложение, издадено от производителя за техническите и метрологични характеристика на процесната система, писмо изх. № 11-00-304 от 22.10.2020 г. на Областно пътно управление Перник, че км 84+000 попада в рамките на населеното място гр. Перник, като ограничението на скоростта, в участъка на посочения км в посока на движение към гр. София, е въведено с пътен знак В26 и е с цифрово означение 60 км/ч, който е монтиран 140 метра преди конкретния км 84+000.
От правна страна:
Не е спорно, че лек автомобил „Ауди А 5” с рег. № *******е собственост на „Автолидер” ООД, ЕИК *******, чийто законен представител е именно жалбоподателя Б.Г.Г., поради което и правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 2 от ЗДвП е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. От страна на жалбоподателя не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са налице доказателства за евентуално упражняване, в законовия 14-дневен срок от получаване на фиша, на правото по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ.
По делото се установи, че процесното нарушението е фиксирано с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с автоматизирано техническо средство № 11743d0, като същото е посочено както в издадения ЕФ, така и в изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Същата е одобрен на 07.09.2017 г. тип средство за измерване съгласно приетото като писмено доказателство удостоверение № 17.09.5126, издадено от Българския институт по метрология, като същевременно е отговаряла на съответните технически изисквания. Процесната преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса на служител, който само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на моторното превозно средство. В приложението, което е неразделна част към удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от човешки фактор.
На снетия от паметта на системата снимков материал № 11743D0/0182107, който е веществено доказателствено средство се наблюдава именно автомобила, посочен в ЕФ, тъй като превозното средство и регистрационният му номер са видими по ясен и категоричен начин, поради което и няма спор, че измерената скорост е именно на заснетия автомобил.
Настоящият състав намира,
обаче, че са основателни наведените от процесуалния представител на
жалбоподателя доводи за допуснати съществени процесуални нарушения свързани с
описанието на нарушението и съответната нарушена правна норма, което от своя
страна е довело до невъзможност да се формира по несъмнен начин извод досежно
правилността на дадената квалификация на нарушението и да се направи извод
законосъобразно ли е посочена приложимата санкционна норма, като съображенията
са следните:
На първо място направеното описание на нарушението в ЕФ е както
непълно, така и неточно, с което е допуснато съществено процесуално нарушение
при издаването на обжалвания документ, свързано с императивните реквизити,
предвидени в разпоредбата на чл. 189,
ал.4 от ЗДвП във връзка с посочване мястото на извършване на нарушението, което
е ограничило правото на защита на наказаното лице и е основание за отмяна на
ЕФ.
В ЕФ като фактическо описание на мястото на което е било извършено нарушението е записано следното: Общ. Перник път І-6 в района на км 84+000, при ограничение от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26 за извън населено място. Съдът не може да приеме за установен факта, който е визиран в обжалвания фиш, че скоростта е била измерена в извън населено място, което е обективен елемент на нарушението, тъй като от приобщеното по делото като писмено доказателство писмо изх. № 11-00-304 от 22.10.2020 г. на Областно пътно управление Перник, ведно с приложената към него схема за организация на движението в процесния участък, се установява, че посочения км 84+000 попада в рамките на населеното място гр. Перник. Това противоречие още по-силно е задълбочено и с непосочването в процесния ЕФ на съответния задължителен обективен елемент от състава на нарушението, което се вменява на жалбоподателят, т.е. дали същото е извършено в населено или в извън населено място.
На второ място категоричното посочване на мястото на нарушението е от съществено значение за прилагане на съответната релевантна хипотеза на чл. 21 от ЗДвП, т.е. дали моторното превозно средство е управлявано в населено или извън населено място, което е и задължителен обективен елемент при санкционирането му по чл. 182 от ЗДвП. В процесния случай при квалификацията на нарушението е допуснато смесване на двете алинеи на чл. 21 от ЗДвП, което при констатираната липса на точно описание във фиша на мястото на извършване на нарушението, води до невъзможност жалбоподателя да разбере какво нарушение е извършил, за да организира ефективно защитата си.
На следващо място съдът констатира, че нарушителят е бил неправилно санкциониран на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП, което не кореспондира с доказателствата по делото, че нарушението е било извършено в населено място, което обосновава незаконосъобразността на ЕФ и в санкционната му част. Настоящият състав счита за необходимо да отбележи, че действително в процесния случай е приложен закон за по-леко наказуемо нарушение, но същият противоречи на установеното в хода на съдебното производство място на извършване на нарушението, намиращо се в населеното място гр. Перник, т.е. налице е промяна на фактическите обстоятелства на обвинението предявено на нарушителя, срещу които същият се е бранил и които следва по категоричен начин да сочат какво нарушение се вменява на лицето, чийто автомобил е заснет да бъде управляван с превишена скорост. Така констатираната промяна на фактическите обстоятелства не дава възможност на съда да измени административнонаказателното обвинение доколкото същата противоречи на отразените обстоятелства в обжалвания ЕФ и безспорно ограничава правото на защита на нарушителя. Още повече, че ЕФ се издава в негово отсъствие и същият не може да се запознае със съдържанието му и да прави възражения, както би било при съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалвания ЕФ следва да бъде отменен като издаден в нарушение на процесуалния и материален закон.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалвания ЕФ, и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на л.33 договор за правна защита и съдействие от 10.09.2020 г. се установява, че жалбоподателят Б.Г.Г., като законен представител на „Автолидер” ООД е възложил на адвокат Я. *** оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд Перник по обжалване на процесния ЕФ. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева (минимално предвиденото в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения), което изключва необходимостта от неговото коригиране, поради което и възражението на въззиваемата страна на прекомерност, съдът намери за неоснователно. Същото е заплатено в брой при подписване на договора, т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, поради което и Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1 следва да заплати процесната сума на Б.Г.Г., в качеството му на законен представител на „Автолидер” ООД, ЕИК *******.
Мотивира от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 3274447 на ОД на МВР Перник, с който на Б.Г.Г., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „Автолидер” ООД, ЕИК *******е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник,
с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на Б.Г.Г., ЕГН **********, в
качеството му на законен представител на „Автолидер” ООД, ЕИК *******сума в
размер на 300 лв (триста лева), представляваща направени от лицето в настоящото
производство разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ