РЕШЕНИЕ
гр. Ихтиман, 27.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на тринадесети
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 261/2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван
е Електронен фиш серия К №2297287 на ОДМВР София, с който на Р. Н. Н., ЕГН **********,
в качеството му на законен представител на „Нанев Доставки“ ЕООД, ЕИК 20293675,
на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП за нарушение на
чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 650 лв.
Твърди
се, че фишът е незаконосъобразен, тъй като са нарушени разпоредбите на ЗАНН и
правото му на защита. Поддържа, че ЕФ е издаден от некомпетентен орган, както и
че не е управлявал автомобила.
Жалбоподателят
не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.
Въззиваемата
страна не изпраща представител, не взема становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт.
Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по
реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от
получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от
съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай ЕФ е връчен на
18.11.2019г. (л. 15 от делото на СРС), а жалбата е подадена на 22.11.2019г.,
поради което съдът приема, че същата е подадена в срок.
На
26.09.2018 г. в 23,16 часа на автомагистрала Тракия, в района на км 51+900 с
посока гр. София, чрез преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH
CAM S1" с автоматизирано техническо средство № 11743с1 е заснето МПС
"Рено Меган" с рег. № СВ1247МВ със скорост от 149 км/ч при разрешена
скорост от 90 км/ч, въведена с пътен знак В26.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място е изготвен протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение.
От
направена справка се установява, че цитираният автомобил е предоставен за
ползване на дружеството жалбоподател.
В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ, с който за нарушаване на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 650 лв. В обжалвания фиш след приспадане на допустимата грешка отчетената скорост била редуцирана на 149 км/ч, т. е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 59 км/ч.
От
разпечатка от показанията на радарното устройство – кадър от снимка №
0054607/26.09.2018 г., се установява, че на 26.09.2018 г. в 23,16 часа лек
автомобил с рег. № СВ1247МВ е засечен със скорост от 154 км/ч.
От
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява,
че срокът на валидност е до 07.09.2027г.
От
протокол №54-С-ИСИ/11.12.2017г. от проверка на преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип "ARH CAM S1" се установява, че средство за измерване
№11743с1 е проверено в периода от 02.11.2017г. до 08.12.2017г.
Представена
е и Заповед на ръководителя на АПИ относно временна организация и безопасност
на движението (ВОБД) чрез ограничение на скоростта в участък от 45км до 53км и
в двете платна на АМ „Тракия“.
Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП, тъй като ОДМВР София е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.
Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане. В случая разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. В подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш, съдържащо се в т. 63 от ДР на ЗДвП, а именно, че като електронен документ, той има безспорно авторство, което не следва да бъде изрично посочвано. За същият, макар и съобразно нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог на наказателно постановление, то това е единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо и след като в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е предвидено като задължително условие посочването на датата на издаване на електронния фиш, то липсата на такава не представлява съществено процесуално нарушение на изискванията към формата и съдържанието на ЕФ.
Разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, се
издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това е специална
норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на
административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН.
По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо средство № 11743с1. В ЕФ присъстват, както видът и наименованието на типа на автоматизираната система, а именно "ARH CAM S1", така и номерът на автоматираното техническо средство, като използваната система е посочена и в изготвения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където е индивидуализиран и номерът на автоматизираното средство.
Разпоредбата
на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015 г. на МВР въвежда в задължение на контролните органи към всеки
протокол за използване на мобилно АТС, временно разположено на участък от пътя
да се изготвя с снимка на разположението на уреда. В случая такава снимка не
се съдържа в преписката. Това е нарушение, но то по характера си е такова,
че не препятства установяването на местоположението на АТС, което е посочено
достатъчно точно в протокола за използване на техническото средства, имащ
характера на официален документ със съответната доказателствена сила. Отделно,
местоположението на АТС е установимо и от снимковия материал на нарушението,
доколкото мястото на извършване на същото в случая съвпада с това на
установяването му. Местоположението на пътен знак В26, въвеждащ ограничение в
скоростта е отразено в представената схема за организация на движението на л.
18 и 19 от делото на
СРС. Следователно мястото на временното разполагане на мобилното АТС е
индивидуализирано в достатъчна степен и по несъмнен начин, за да е налице
спазване на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. С оглед изложеното дори да
е налице нарушение на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015 г. на МВР, то не е съществено и не нарушава правото на защита,
поради което не е основание за отмяна на електронния фиш.
В
случая в съответствие с техническите и метрологични характеристики от така
измерената скорост 154 км/ч административно-наказващият орган е приспаднал
най-голямата възможна грешка /отклонение/ и спрямо водача е наложено наказание
за установена скорост от 149 км/ч при разрешена 90 км/ч и превишение от 59
км/ч, което е точно изписано. В атакувания електронен фиш е посочена
разрешената скорост на движение, скоростта на движение на автомобила, както и
стойността на превишението - намалени с 3% толеранс, поради което не е налице
неяснота относно конкретните параметри на нарушението, още повече, че
намалението е и в полза на нарушителя.
От
събраните доказателства по делото се установи, че не са допуснати нарушения при
издирване на материалния закон, както и при прилагане на особените правила по
чл. 189 от ЗДвП за заснемане на нарушението и издаване на електронен фиш.
Съгласно
чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно
превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от
него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.
Затова няма необходимост административнонаказващият орган да издирва водача на
МПС, след като законът е презюмирал извършителя, макар и с оборима презумпция.
Следователно законодателят е предвидил възможността да се ангажира
имуществената отговорност на представляващия дружеството собственик на МПС (чл.
188, ал. 2 от ЗДвП), поради което субект на посоченото от правна страна в
процесния ел. фиш нарушение може да бъде единствено физическо лице. Последното
означава, че в случаите, когато МПС е собственост на юридическо лице, в
издадения електронен фиш следва по ясен
начин да е посочено, че се ангажира отговорността на представляващото го лице
(респективно на посочено от последното лице, на което е предоставено
управлението на МПС), а не на юридическото лице. Именно физическото лице –
законен представител на собственика/ползвателя на средството на нарушението е
санкционирано чрез процесният фиш, като едновременно с това е спазено
изискването на чл. 189, ал.4 от закона да се посочи собственика/ползвателя на
МПС, който е юридическо лице. В електронния фиш наказаното лице е
индивидуализирано чрез трите си имена и ЕГН, като последното е посочено отляво,
като съобразно изискванията на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП органът е заявил, че това
лице се наказва в качеството му на законен представител на юридическо лице.
Неоснователно
е възражението в жалбата, че МПС е било предоставено за ползване на трето лице-
Найден Тотев Найденов. На първо място не са представени доказателства, като
дори и не се и твърди, че писмена декларация с данни за лице, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство са били представени в 14- дневния срок по чл. 189, ал. 5 от ЗдвП. На
второ място чл. 189, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП установява оборимата презумпция при
липсата на данни относно лицето на което е предоставено превозното средство и
което в момента на нарушението е управлявало същото, да се приеме, че
извършител на деянието е собственикът на превозното средство и съответно на
него да бъде наложено съответното административно наказание. Това е така,
защото към момента на извършване на нарушението, известните данни са тези,
които се съдържат в информационната система на МВР за регистрация на пътни
превозни средства. С подаването на
декларация собственикът/ползвателят може да обори презумпцията, като
посочи друго лице, на което автомобилът е бил предоставен за управление и
представи неговите данни, включително и свидетелството му за управление, в
който случай издаденият електронен фиш се анулира и се издава нов на името на
посочения от собственика водач. При тази законодателна уредба няма необходимост
административнонаказващият орган да издирва водача на МПС. Законът е въвел
облекчен режим за оборване на презумпцията, като следва да се подаде единствено
декларация, в която да се декларират изгодни за декларатора факти, а именно, че
друго лице е управлявало собствения му автомобил, придружена от свидетелството
на управление на това лице, като дори не е необходимо този факт да бъде
безспорно доказан. В конкретния случай обаче презумпцията не е оборена от
жалбоподателя, тъй като нито е подадена декларация до АНО, нито е представено
свидетелството за управление на лицето. При това положение с оглед разпоредбата
на чл. 189, ал. 5 ЗДвП единствената възможност на АНО е да санкционира
законният представител на юридическото лице- собственик/ползвател на МПС.
По
отношение на обстоятелството, че дружеството жалбоподател е ползвател на МПС, а
не негов собственик, съдът намира, че това не води до опорочаване на ЕФ.
Нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП следва да се тълкува във връзка с тази на чл.
188, ал. 1, изр. 1 ЗДвП, която урежда алтернативност в субекта на
отговорността (собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство). Това тълкуване е съобразено и с целта на регламентираната в закона
процедура по установяване на действителния извършител на конкретното нарушение
посредством подписване на декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП - да бъде наложено
наказание и да бъде санкциониран този, който е извършил конкретно
административно нарушение, а не да се санкционира собственикът, респективно
ползвателят на автомобила, без същият да е извършил административното
нарушение. Именно с цел да бъде избегнато ангажиране отговорността на
лизингодателя за нарушения, които за извършени от лизингополучателя или от физическо
лице, на което юридическото лице-лизингополучател е предоставило фактическото
управление на автомобила, лизингодателят се е възползвал от предоставената
правна възможност в свидетелството за регистрация на МПС изрично да бъде
посочен лизингополучателят – ползвател на автомобила. Противно на нормалната
житейска логика е лизингодателят да разполага с информация и да може да посочи
към конкретен момент кой е управлявал превозно средство – негова собственост,
но ползващо се трайно и постоянно от трето лице – лизингополучател. Единствено
у ползвателя на автомобила е възможно да съществува, респективно – за де търси
знание кое е лицето, управлявало към конкретен момент процесния автомобил.
Именно с оглед избягване на една продължителна и тромава процедура, при която
първоначално издаденият електронен фиш се връчва на лизингодателя, който от
своя страна прави възражение, че автомобилът е лизингов и се ползва от
конкретен лизингополучател, който обективно може да предостави информация за
действителния извършител на административното нарушение, лизингодателят се е
възползвал от предоставената правна възможност да посочи лизингополучателя в
свидетелството за регистрация на МПС и процедурата по установяване на
действителния нарушител, чиято отговорност трябва да бъде ангажирана да бъде
съкратена, като издаденият електронен фиш се издава на ползвателя на
автомобила. В горния смисъл Решение № 1899 от 22.03.2018 г. на Административен
съд - София по адм. д. № 885/2018 г..
Санкцията е определена в съответствие с чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП, предвиждащ за превишаване над 50 км/ч глоба 600 лв., като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50лв.. Установено е, че наказуемата скорост на движение на автомобила е била 149 км/ч, т. е. превишението над въведеното ограничение е с 59 км/ч, и. размерът на глобата е 650 лева, като наказващият орган няма възможност да допълнителна преценка на обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН.
Ето
защо съдът приема, че атакуваният електронен фиш е правилен и законосъобразен,
поради което следва да бъде потвърден.
Воден
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №2297287 на
ОДМВР София, с който на Р. Н. Н., ЕГН **********, в качеството му на законен
представител на „Нанев Доставки“ ЕООД, ЕИК ….., на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено
наказание „глоба“ в размер на 650 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София
област.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: