Определение по дело №1190/2023 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.248 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК.

Постъпила е молба от адвокат Г. с искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските относно определеното възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.

Ответната страна оспорва искането и моли да се остави без уважение.

Съдът, като разгледа искането, намери, че същото следва да се остави без уважение.

Спорът е следва ли да се определи допълнително възнаграждение за процесуалния представител на жалбоподателя в хипотезата на чл.7,ал.9 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на фактическа и правна сложност на делото.

С постановеното от съда решение вече са изложени мотиви относно това какъв следва да е размерът на адвокатското възнаграждение.

Следва да се отбележи, че в случая все пак се касае до адвокатското възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./,което се определя по преценка на съда и в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като в случая това е спазено. Предвид Решението на СЕС от 25 януари 2024 година по дело C-438/22, може да се разсъждава и по въпроса доколко това възнаграждение може да е под вече определения минимум, но това излиза извън предмета на настоящия спор. Следва обаче да е има предвид като аргумент за правилността на определения от съда размер на възнаграждението.

Изложените в искането аргументи не водят до различен от вече направения извод. Възнаграждението по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните възнаграждения на адвокатските възнаграждения в действаща редакция е в минимален размер от 1000 лв. и това е възнаграждение за една инстанция независимо от броя на проведените съдебни заседания, доколкото претендираните разноски се претендират за оказана безплатна помощ. Нормата на чл. 7, ал. 9 при систематично и историческо тълкуване не намира приложение за административните производства, защото нито сега, нито в предишните редакции на разпоредбите на чл.7 и чл.8 съществува препращане към правилото на ал.9.

По отношение на искането за присъждане на разноски поради фактическата и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав също е изложил мотиви в решението по делото. Касае се за традицонен по своята сложност спор относно прекратяване на служебно правоотношение, като развилият се процес не е по-различен от обичайния за този вид спорове и степента на неговата сложност се вмества в обема на минималния размер на възнаграждението, предвидено с наредбата.

Ето защо молбата ще се остави без уважение.

Водим от горното, Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат К.Д.Г., направено с молба вх. № 1248 от 22.01.2024 г. по адм. д. № 1190/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив за изменение на решението в частта за разноските.

Определението е обжалваемо с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

Съдия: