Р Е
Ш Е Н
И Е
N 233
гр.Р., 18.05.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Р.НСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в
публичното заседание
на двадесет и шести април през две хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
при секретаря Д.С. и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията ВЕЛКОВА гр.
дело N939 по описа за 2015 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
В производството са обективно
и субективно съединени преки искове за заплащане на застрахователно обезщетение
за причинени неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл.226 от КЗ
/отм./.
Ищцата П.С.Н. лично и
като пълномощник на Д.Р.Д. чрез процесуалния си представител адв.Г.С. *** твърди,
че пострадала от ПТП на 26.08.2014 г. около 19.00 ч. в гр.Р., на кръстовището,
образувано от бул.“Л.“ и ул.“Б.“, регулирано със светофарна уредба. Управлявала
лек автомобил „ О.А.“ с рег.№ Р **** РР- собственост на Д.Р.Д.. Била спряла на
кръстовището, за да изчака да светне зелена светлина и да направи ляв завой.
След светването на зеления сигнал потеглила, но била ударена от лек автомобил
марка „БМВ 318“ с рег.№ Р **** ВВ, управляван от С.Р.М. ***, който преминал
през кръстовището на червен сигнал на светофара- без да спази предимството,
което й давала светещия за нея зелен сигнал на светофарната уредба.
Автопроизшествието било допуснато виновно от С.Р.М.. От протокол за химическо
изследване №400/ 27.08.2014 г. се установявало, че същият не е управлявал МПС
след употреба на алкохол. Спомняла си, че започнала да завива на ляво и след
това била в замаяно състояние, като събуждане, била в нейния автомобил,
изпитвала силни болки в главата, в лявата горна част на тялото и в тазовата
област. Смътно си спомняла, че наоколо имало много хора, някаква жена й
задавала въпроси. Следващият по- ясен спомен бил в болницата, където била
откарана след ПТП. Първоначално била приета в отделение Неврохирургия на МБАЛ Р.
с диагноза: Контузио капитис
с комоцио церебри и констузио колумне вертебралис. В това отделение била за времето от 26.08.2014
г. до 28.08.2014 г. След 5изписването й веднага била приета в Отделение по
ортопедия, от което я изписали на 09.09.2014 г. По
време на престоя й била извършена гипсова имобилизация
на лява гривнена става, с поставени метални импланти и консервативно лечение на фрактура на таза, с
данни за контузия на шиен гръбначен стълб. Била временно нетрудоспособна общо
за 43 дни, като провеждала и домашно лечение с гипс на ляв горен крайник и леглови режим, заради фактурата на таза. От деня на ПТП за
нея започнала голямо мъчение, което не се изразявала само в изпитваните от нея
болки и страдание, па било свързано с много ограничения, физически и битови
трудности. При постъпването й в болницата изпитвала болки и тежест в главата,
замайване и необясним страх. Вследствие на приема на медикаменти състоянието й
се подобрило, доколкото да бъде прехвърлена в друго отделение. Поради
получените телесни повреди, не можела сама да се обслужва. Ръката й била
неподвижна, травмите в таза и в гръбначния стълб не й позволявали да се движи,
налагало се да лежи и имала нужда от помощта на друг човек, който да се грижи
за нея. Грижите за обслужването й били осигурявани предимно от съпруга й, който
също изпитвал затруднения. След изписването й от болницата, трябвало да спазва
щадящ режим на лявата ръка, която била гипсирана, да лежи зарида фрактурата в
таз. При провеждането на домашното лечение получавала грижи от съпруга си и от
децата. Това й причинявало големи неудобства и мъка, тъй като вместо тя да ги
посрещне и да върши домакинската работа, месеци наред те полагали грижи за нея
и за домакинската работа. Щадели я, но страдала от това, че стреса се отразявал
на всички от семейството. Дълго време не можела сама да се облича, самостоятелно
да си прави тоалет, а се нуждаела за тези елементарни дейности от помощта на
близките си. Отделно от това се налагало купуването на медикаменти и медицински
услуги, които завишили разходите им и това й причинявало допълнителни
притеснения. Всички тези обстоятелства я довели до невроза, трудно заспивала и
сънувала кошмари, често преживявала насън катастрофата. И до момента изпитвала
страх, както когато пътува с автомобил, така и като пешеходец. След махането на
гипса ръката й била подута, изпитвала болки при всяко движение и не можела да
използва ръката си пълноценно. Посетила лекар ортопед, който констатирал
наличието на оток на лявата длан и пръсти, с болка при движение и я насочил за
продължаване на лечението чрез рехабилитация. Провела два курса физиотерапия,
но подобрението било минимално и се налагало често да посещава лекуващия я
лекар, била насочена и за санаториално лечение. Същевременно продължавали
болките в главата,имала световъртежи, което наложило допълнителни прегледи и
изследвания. Било констатирано, че имала леко тръпнене на пръстите на лявата
ръка, снижен стилорад рефлекс, смутени координационни
проби и й било препоръчано балнеолечение При последващите
прегледи и изследвания било установено и наличието на усложнение- алгоневродистрофия, което и до момента не било излекувано
въпреки проведеното лечение. За периода от 27.04.2015 г. до 06.05.2015 г.
провела и балнеолечение в гр.Павел баня, след което подобрението било
незначително. Продължителен период от време се нуждаела от лекарства.
Продължителното лечение наложило отсъствието й от работа за 330 дни. Вече
ходела на работа, но лечението й продължавало и до момента, тъй като лявата й
китка продължавала да е подута, трудно подвижна и с болки при движение. Производителността
на труда й се снижила, което намалявало възможността да повиши заплата си.
Освен здравето си, от ПТП загубила и част от трудовото си възнаграждение, тъй
като обезщетението за временна неработоспособност било в значително по- нисък
размер.
В резултат на ПТП й били
причинени следните телесни увреждания: счупване на костите на лява предмишница, наложило метална остеосинтеза.
Счупване на дясна пубиста кост, довели да трайно
затрудняване на движението на ляв горен крайник и десен долен крайник за повече
от тридесет дни. Сътресение на мозъка, без наличие на обективна неврологична
симптоматика. Получените увреждания били причината за посочените по- горе
болки, страдания и неудобства, за които справедливия размер на обезщетяването
им възлизал на 62 000 лв. За проведеното лечение на получените травми,
направила значителни разходи. Отделно от това пропуснала възможността да
получава трудовото си възнаграждение като разликата между него и полученото
обезщетение възлизала на 783.69 лв. Общият размер на причинените й имуществени
вреди възлизал на 3485.27 лв. и също подлежали на обезщетяване.
При ПТП били причинени и
значителни щети по управлявания от нея лек автомобил- собственост на Д.Р.Д., на
която била пълномощник. За тяхното отстраняване били необходими 1098 лв., които
също подлежали на обезщетяване.
Вината и противоправността на деянието на С. Р.М. били признати с одобрено от съда споразумение по НОХД №
1035/2015 г. на Р.нския районен съд. Това
споразумение имало характер на влязла в сила присъда и било задължително за
гражданския съд. Към момента на ПТП за управлявания от виновния водач автомобил
имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.
До момента причинените й
вреди не били обезщетени. Претендира съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника да й заплати сумата в размер на 62 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, сумата в размер на 3485.27
лв., причинени имуществени вреди за проведеното лечение и пропуснати ползи от
невъзможността да получава трудовото си възнаграждение, както и да заплати в
качеството й на пълномощник на Д.Р.Д. обезщетение за причинени имуществени
вреди върху автомобила в размер на 1098 лв., ведно със законната лихва, считано
от 26.08.2014 г. до окончателното плащане. Претендира и направените разноски за
производството, както и определяне на адв.
възнаграждение за процесуалния й представител по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* със седалище гр.С. е оспорва
предявените искове по основание и размер по съображенията, изложени в отговора
на исковата молба по чл.131 от ГПК. Твърди, че е налице съпричиняване,
тъй като ищцата се поставила в превишен риск, пътувайки без поставен предпазен
колан, и независимо от зеления сигнал, е можела да пропусне управлявания от
другия водач автомобил да премине, с които действия същата е допринесла за
настъпване на ПТП и за получения вредоносен резултат.
В производството е приет
за разглеждане и обратен регресен иск срещу С.Р.М. с
правно основание чл.274 от КЗ/отм./, тъй като към момента на ПТП същият е
управлявал МПС без да има необходимата правоспособност за това за възстановяване
на заплатените суми, в случай, че бъдат осъдени да заплатят претендираните
обезщетения.
Третото лице- помагач на
страна на ответника и ответник по обратния иск С.Р.М. не е подал отговор по
чл.131 от ГПК. Същият счита исковете за
неоснователни.
След преценка на събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното НОХД
№1035/2015 г. по описа на Р.нския районен съд е
видно, че е одобрено споразумение, с което С.Р.М., ЕГН ********** е признат за
виновен в това, че на 26.08.2014 г. в гр.Р., при управление на МПС- лек
автомобил марка „БМВ 318“, с рег.№ Р **** ВВ, нарушил правилата за движение-
чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП и като
водач на ППС, при червен светлинен сигнал на светофарната уредба, означаващ „Преминаването
забранено“, не спрял преди „стоп- линията“ и навлязъл в кръстовището, в
резултат на което по непредпазливост причинил на П.С.Н. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на костите на лявата предмишница
и счупване на дясната пубисна кост, което довело до
трайно затруднява на движенията на ляв горен крайник и десен долен крайник за
срок повече от тридесет дни и деецът управлявал без необходимата
правоспособност- престъпление по чл.343, ал.3, пр.7, б.“а“, пр.2 във вр.ал.1, б.“б“, пр.2 във вр.чл.342,
ал.1, пр.3 от НК.
Към момента на ПТП за
лекият автомобил, управляван от С.М. е имало валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена със застрахователна полица № 02113002248329 със
застраховател „ „Бул инс“ АД-гр.С. и срок на действие 18.12.2013 г.- 24.11.2014
г.
От приетата по делото
медицинска документация и съдебно- медицинска експертиза, която съдът кредитира
като неоспорена и предвид специалните знания на вещото лице, се установява, че
в резултат на ПТП П. С.Н. е получила следните увреждания: „Счупване на
костите на лява предмишница, наложило метална остеосинтеза. Счупване на дясна пубисна
кост. Сътресение на мозъка с наличие на ЕЕГ- промени. Контрактура
на лява гривнена става. Алгоневродистрофия,
в областта на лява ръка като на същата е причинено трайно затрудняване на
движенията на ляв горен крайник и десен долен крайник за срок повече от
тридесет дни. При телесните уврежданията от вида на получените от Н., болките
са най- силни непосредствено след получаването им, след което по отношение на счупванията са със значителен интензитет при всяко движение
на увредената зона, до имобилизацията на левия горен
крайник и легловия режим, като постепенно болките
намаляват, че по отношение на левия горен крайник болки със значителен интензитет се усещат и в
следоперативния период и след премахване на имобилизацията,
в процеса на раздвижване, а по отношение на счупването на пубисната
кост болки със значителен интензитет се усещат при движения в леглото, както и
при опити за ставане и ходене. Със заключението се установява още, че по
отношение на травмите на главата може да има главоболие за различен период от
време, в рамките на седмици и месеци като в конкретния случай от представената
медицинска документация е видно, че
такива оплаквания датират до 19.12.2014 г. Вещото лице сочи също, че
прилагането на инжекционно лечение, за каквото са налице данни в медицинските
документи, е свързано с болки от убожданията. Вещото лице сочи също, че по
отношение на счупванията са налице болки за
продължителен период от време, което е индивидуален, в рамките на месеци и
години, главно при физически натоварвания и при промяна на атмосферните условия,
както и че настъпилото при ищцата усложнение Алгоневродистрофия
се проява с кожни промени, оток, повишена чувствителност и силни, непрекъсната,
изгарящи болки в областта на увредената зона- в конкретния случай лява ръка.
Усложнението е диагностицирано на 05.11.2014 г., но
симптомите са били налични към преглед на 15.10.2014 г. и последно са
констатирани при преглед на 13.05.2015 г.. С експертизата се установява също,
че установеното сътресение на мозъка е с обичаен възстановителен период от
няколко седмици като в конкретния случай същото е около 16 седмици, че
обичайния възстановителен период на установеното счупване на дясна пубисна кост е около 2-3 месеца, а възстановителния период на счупването на костите
на лява предмишница е около 2-.5- 3 месеца като при
ищцата е установено усложнение, което е било налично в периода м. 10.2014 г.-
м.05.2015 г., а контрактурата на лява гривнена става е налична и към момента на изготвяне на
експертизата. С експертизата се установява, че при ищцата са налице усложнения-
алгоневродистрофия и Контрактура
на лява гривнена става, както и че към момента не е налице пълно функционално възстановяване
по отношение на счупването на костите на лява предмишница.
Вещото лице сочи също, че описаните телесни увреждания и настъпилите усложнения
са в пряка причинно- следствена връзка с
ПТП, както и че представените рецептурни бланки и
финансови документи с отразени медикаменти са свързани с лечението на Н..
Поради получените
телесни увреждания Н. е била във временна неработоспособност общо 330 дни като
същата е получила обезщетение за временна неработоспособност в общ размер на
3127.13 лв. Съгласно представено удостоверение от работодателя й за същият
период Н. би получила трудово възнаграждение в общ размер на 3910.82 лв., ако е
била на работа. Разликата между полученото обезщетение и трудовото и
възнаграждение възлиза на 783.69 лв.
От представените рецепти,
фактури и фискални бонове се установява, че за получените медицински услуги и
медикаменти ищцата е заплатила сума в общ размер на 2044.88 лв.
С показанията на св.м.Х.
и св.М.Н.- съпруг на ищцата, които съдът кредитира през призмата на чл.172 от ГПК и им дава вяра, тъй като кореспондират с останалите доказателства и сочат
непосредствено възприети факти, се установява, че при непосредствено след ПТП
ищцата е била в неадекватно състояние, изпитвала е силни болки, крещяла е. Това
състояние е продължило и след приемането й в болницата, където освен силните
болки, същата изпитвала значителни неудобства от невъзможността да се обслужва,
плачела. Първоначално ищцата била подута, насинена и обезобразена, нбила неподвижна и се нуждаела от чужда помощ. Това
състояние продължило и след операцията- за целия престой в болницата, както и
две седмици в домашни условия. Същата се нуждаела от чужда помощ в продължение
на месец, тъй като трябвало да лежи, изпитвала неудобство и имала нервни кризи,
че за нея се грижат съпругът й и децата й, че е инвалид, както и от болките при
провежданите множество изследвания и манипулации. Това състояние продължило с месеци, тъй като
и след свалянето на гипса същата не можела сама да се обслужва, не може да спи
и имала кошмари, което наложило прием на медикаменти. Свидетелите установяват,
че ищцата и всички членове на семейството им имали притеснения и за
допълнителните разходи, необходими за лечението, както и за невъзможността да
пътува за известен период от време. Св. Х. сочи, че след завръщане на работа
ищцата не била ефективна, както преди, а св.Н. установява, че променила начина
си на живот, дълго време не контактувала с никого, изпитвала страх при
пътуване, шофирала рядко и само, когато има и друг човек.
И двамата свидетели
сочат, че Н. е била изряден шофьор и винаги е поставяла предпазен колан, както
и че част от получените болки в областта на гърдите били в резултат колана.
По делото са приети две
АТЕ относно механизма на ПТП, както и за стойността на разходите, необходими за
отстраняване на щетите по автомобила. Представена е и фактура за платен наем за
паркинг в размер на 600 лв. за съхранение на МПС.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
І.По отношение на
главния иск:
Предявен е пряк иск за
заплащане на застрахователно обезщетение с правно основание чл.226 от КЗ /
отм./.
Съгласно разпоредбата на
чл.226 от КЗ / отм/, на която ищцовата
страна е основала исковата си претенция, при наличие на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между застраховател и водач на МПС, увреденото
трето лице има право да
предяви иск срещу застрахователя, който по силата
на договорната отговорност следва да го обезщети
за всички претърпени вреди.
Цитираната разпоредба
сочи, че отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение е функционално обусловена от деликтната
отговорност на застрахованото лице. При настъпване на застрахователното събитие
в полза на увреденото лице възниква субективното право на деликтно
обезщетение, както и прякото право на застрахователно обезщетение.
За да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя на това основание, в доказателствена тежест
на ищеца е да установи наличието на претърпени вреди от виновно поведение
на водач на МПС, който е застраховано лице по смисъла на чл.257 от КЗ при застраховател по задължителната застраховка "Гражданска отговорност".
В процеса следва да се
установяват и елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане,
основаващо се на нарушението на правната норма, изискваща да не се увреждат
субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически лица. Регламентираното в чл.45 от ЗЗД задължение за
поправяне на вредите има обезщетителен характер. На
обезщетение подлежат всички вреди- както имуществените, така и неимуществените,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като последните се
определят от съда по справедливост / чл.51 и чл.52 от ЗЗД/.
Непозволеното увреждане,
регламентирано в чл.45 и сл. от ЗЗД е сложен юридически факт, елементите на
който са: деяние, вреда, противоправност на деянието,
причинна връзка и вината, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага.
Основният елемент на
непозволеното увреждане е вредата.
Тя се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата
на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве,
душевност и психическо състояние. Наличието на вреда следва да се докаже в
процеса като тежестта на доказване лежи върху ищцата.
Деянието, което трябва
да е противоправно, е конкретна човешка постъпка, а
причинната връзка е обединяващият елемент на фактическия състав.
За да бъде ангажирана обезщетителната отговорност за неимуществени и имуществени
вреди, в процеса следва да се установят горепосочените елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане, както и да не е осъществено обратното
доказване- т.е. оборването на законоустановената
презумпция за виновност.
С приложеното НОХД
№1035/2015 г. по описа на Р.нския районен съд се
установи по безспорен и категоричен начин, че е одобрено споразумение, с което С.Р.М.,
ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 26.08.2014 г. в гр.Р., при
управление на МПС- лек автомобил марка „БМВ 318“, с рег.№ Р **** ВВ, нарушил
правилата за движение- чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП и като водач на ППС, при червен светлинен сигнал на
светофарната уредба, означаващ „Преминаването забранено“, не спрял преди „стоп-
линията“ и навлязъл в кръстовището, в резултат на което по непредпазливост
причинил на П.С.Н. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите
на лявата предмишница и счупване на дясната пубисна кост, което довело до трайно затруднява на
движенията на ляв горен крайник и десен долен крайник за срок повече от
тридесет дни и деецът управлявал без необходимата правоспособност- престъпление
по чл.343, ал.3, пр.7, б.“а“, пр.2 във вр.ал.1,
б.“б“, пр.2 във вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Съгласно чл.300 от ГПК споразумението,
имащо характер на влязла в сила присъда, е задължително за съда, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно това дали деянието е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца. В
случая същото установява наличието на елементите от фактическия състав на чл.45
от ЗЗД, които факти не се оспорват от ответника и от третото лице- помагач.
В резултат на ПТП П. С.Н.
е получила следните увреждания: „Счупване на костите на
лява предмишница, наложило метална остеосинтеза. Счупване на дясна пубисна
кост. Сътресение на мозъка с наличие на ЕЕГ- промени. Контрактура
на лява гривнена става. Алгоневродистрофия,
в областта на лява ръка като на същата е причинено трайно затрудняване на
движенията на ляв горен крайник и десен долен крайник за срок повече от
тридесет дни.
При телесните
уврежданията от вида на получените от Н., болките са най- силни непосредствено
след получаването им, след което по отношение на счупванията
са със значителен интензитет при всяко движение на увредената зона, до имобилизацията на левия горен крайник и легловия
режим, като постепенно болките намаляват, по отношение на левия горен
крайник болки със значителен интензитет
се усещат и в следоперативния период и след премахване на имобилизацията,
в процеса на раздвижване, а по отношение на счупването на пубисната
кост болки със значителен интензитет се усещат при движения в леглото, както и
при опити за ставане и ходене. От травмите на главата същата е имала главоболие
за различен период от време, в рамките на седмици и месеци като в конкретния
случай от представената медицинска документация
е видно, че такива оплаквания датират до 19.12.2014 г. На ищцата е
проведено и инжекционно лечение,
свързано с болки от убожданията.
В резултат от счупванията са били налице болки за продължителен период от
време, което е индивидуален, в рамките на месеци и години, главно при физически
натоварвания и при промяна на атмосферните условия. Налице е и настъпило усложнение
Алгоневродистрофия, проявяващо се с кожни промени,
оток, повишена чувствителност и силни, непрекъсната, изгарящи болки в областта
на увредената зона- в конкретния случай лява ръка. Усложнението е диагностицирано на 05.11.2014 г., но симптомите са били
налични към преглед на 15.10.2014 г. и последно са констатирани при преглед на
13.05.2015 г. Установеното сътресение на мозъка е с обичаен възстановителен
период от няколко седмици като в конкретния случай същото е около 16 седмици,
възстановителния период на установеното счупване на дясна пубисна
кост е около 2-3 месеца, а
възстановителния период на счупването на костите на лява предмишница е около 2-.5- 3 месеца като при ищцата е
установено усложнение, което е било налично в периода м. 10.2014 г.- м.05.2015
г., а контрактурата на лява гривнена
става е налична и към момента. Установено е по делото, че при ищцата са
настъпили и усложнения- Алгоневродистрофия и Контрактура на лява гривнена
става, както и че към момента не е
налице пълно функционално възстановяване по отношение на счупването на костите
на лява предмишница. Причинените телесни увреждания и
настъпилите усложнения са в пряка
причинно- следствена връзка с ПТП.
Съвкупната преценка на
доказателствата сочат, че уврежданията
на ищцата са довели до болки и страдания като
болките били най- силни непосредствено след счупването, продължили до имобилизация на крайника, след което постепенно са намалели,
че същата е имала болки със значителен интензитет и в следоперативния период,
както и в периода на раздвижване на крайника, след премахване на имобилизацията, че и до момента същата изпитва болки. Установи се по делото, че въпреки проведеното
лечение и до момента е налице трайно силно ограничение на ставата, което нарушава функцията й, което от своя има за
последици неефективност от страна на ищцата.
Установи се по делото с
показанията на разпитаните свидетели, че за периода на проведеното лечение, както
и до момента ищцата се нуждаела от чужда помощ, че в продължение на два месеца
болките й били интензивни и приемала обезболяващи, че в този период предимно
лежала и не можела да извършва самостоятелни елементарни дейности, свързани с
обслужването й, както и в домакинската работа, че след настъпилата травма на
ръката се променил начина й на живот, тъй като преди била самостоятелна,
активна, а понастоящем се нуждаела от помощта на своите близки, че изпадала в
нервни състояния, както от интензитета на болките, от безсънието и кошмарите,
свързани с преживяното, така и от факта, че се приемала за инвалид.
При тези доказателства
съдът приема, че в резултат на виновното поведение на водач на МПС, на ищцата
се причинени вреди от неимуществен характер, които следва да бъдат обезщетени.
Към момента на ПТП за
лекият автомобил, управляван от С.М. е имало валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена със застрахователна полица № 02113002248329 със
застраховател „ „Бул инс“ АД-гр.С. и срок на действие 18.12.2013 г.- 24.11.2014
г. този факт дава основание да се приеме, че към момента на деликта
виновният водач е имал качеството на застраховано лице по смисъла на чл.257,
ал.2 от КЗ, поради което следва да се приеме, че е настъпил застрахователния
риск по сключената с ответника застраховка „Гражданска отговорност”. С оглед на
това съдът приема, че за ищцовата страна е възникнало
субективното право на застрахователно обезщетение, регламентирано в чл.226 от КЗ.
Съгласно чл.52 от ЗЗД
размерът на дължимото обезщетение за неимуществените вреди следва да се
определи от съда по справедливост. Понятието справедливост няма абстрактен
характер. То е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при определяне на размера. При
ангажиране на отговорността на застрахователя следва да се съобразят и
конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за размера на
дължимите обезщетения следва да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент.
В този см. Решение №83/06.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 795/2008 г., ІІ т.о, ТК,
постановено по реда на чл.290 от ГПК и представляващо задължителна съдебна
практика.
Съдът като съобразява
начина на извършване на увреждането, възрастта на пострадалата, вида и
характера на телесните увреждания, интензитета на причинените болки и страдание, липсата на пълно
възстановяване лявата й ръка, настъпилите усложнения, промяната в начина й на
живот, както и икономическата конюнктура, приема, че справедливия размер на
дължимото обезщетение е в размер на 35 000 лв. Предявеният иск е
основателен и следва да се уважи до горепосочения размер, а в останалата част
над тази сума следва да се отхвърли.
Ищцата е направила
разходи за лечение на телесните си увреждания, настъпили като непосредствена
последица от ПТП, като заплатила стойността на имплант,
медикаменти и проведено болнеолечение. Тези разходи възлизат
на стойност 2044.88 лв. Същите съставляват имуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, поради което подлежат на обезщетяване.
Поради получените
телесни увреждания Н. е била във временна неработоспособност общо 330 дни като
същата е получила обезщетение за временна неработоспособност в общ размер на
3127.13 лв. Съгласно представено удостоверение от работодателя й за същият
период Н. би получила трудово възнаграждение в общ размер на 3910.82 лв., ако е
била на работа. Разликата между полученото обезщетение и трудовото и
възнаграждение възлиза на 783.69 лв. и същото има характер на пропусната полза,
която следва да бъде обезщетена.
Общият размер на
дължимото обезщетение за причинените имуществени вреди 2828.57 лв., до който
размер искът е основателен и следва да бъде уважен, а в останалата част следва
да се отхвърли.
Ответното дружество е
направило възражение за съпричиняване по смисъла на
чл.51, ал.2 от ЗЗД. Съдът намира, че това възражението е неоснователно.
В процеса в доказателствена тежест на ответника е да установи
твърдяното съпричиняване от страна на ищцата, за
което не се релевираха доказателства. Напротив, с
приетите по делото експертизи се установи, че при настъпване на ПТП ищцата не е
имала възможност да спре, защото към момента, когато управлявания от третото
лице- помагач автомобил е пресякъл „стоп“ линията, управлявания от нея
автомобил се е намирал от мястото на удара на разстояние, по- малко от опасната
зона за съответната скорост. Отделно от това с показанията на свидетелите се
установи, че ищцата винаги е ползвала предпазен колан, както и че част от
травмите са били причинени от колана. С оглед на тези данни и липсата на
доказателства за противното, съдът намира възражението за недоказано и като
такова за неоснователно, поради което същото следва да се остави без уважение.
По делото се установи,
че П.С.Н. е управлявала МПС- лек автомобил О.А. с рег.№ Р **** РР въз основа на
пълномощно от собственика Д.Р.Д.. С пълномощно с нотариална заверка на подписа-
рег.№2970/10.09.2015 г. собственикът на автомобила е упълномощил Н. и с права
за предявяване на претенции за обезщетение за причинените щети на автомобила. В
качеството си на пълномощник на Д.Д.П.Н. е предявила
претенция за заплащане на обезщетение за причинените в резултат на ПТП щети
върху лекия автомобил.
От доказателствата по
делото се установи, че в резултат на ПТП са били причинени и щети по автомобил О.А.
с рег.№ Р **** РР.
За установяване на вида
материалните щети по автомобила и необхидимите
средства за отстраняването им е назначена АТОЕ, приетакато
неоспорена от страните.
С експертиза, както и
обясненията на вещото лице О.Д. се установява, че стойността на разходите за
възстановяване на видимите щети по автомобила възлиза на 1098.33 лв., а пазарната стойност на автомобила 1190 лв.
С оглед на тези факти,
съдът приема, че в случая е налице пълно унищожаване на процесния
автомобил, тъй като е икономически неизгодно и технически необосновано
ремонтирането му. За собственика на автомобила е възникнало право на
обезщетение в размер на пазарната стойност на същия към момента на деликта, която е в размер на 1900 лв. Искът е предявен в
размер на 1098 лв., същият е основателен и следва да бъде уважен.
Законната
лихва върху обезщетениято се дължи от датата на увреждането- чл.84,ал.2 от ЗЗД.
Върху обезщетенията се дължи законната
лихва от деня на деликта- 26.08.2014 г. до
окончателното плащане.
Разноските по делото
следва да бъдат определени по правилата на чл.78 от ГПК. Ищцата по силата на
закона е била освободена от заплащането на държавна такса и съдебни разноски по
делото. Същата е направила разноски по делото в качеството си на пълномощник на
Д.Р.Д. в размер на 229.80 лв. за
назначената експертиза и същите следва да се присъдят в пълен размер.
Дължимата държавна такса
съобразно уважения размер на иска следва да бъде възложена на ответника. В
негова тежест е и изплатеното възнаграждение в размер на 255 лв. за назначената
СМЕ и съответно 80 лв. за АТЕ, платени от БС.
Ищцата П.Н. е
представлявана от адвокат безплатно, поради което на адвоката следва да бъде
определено адв. възнаграждение на основание чл.38,
ал.2 от ЗА в размерите, посочени в чл.7 от Наредба №1/2004 г., а именно сума от
1697.78 лв.
ІІ. По отношение на
обратния иска:
ЗД „Бул инс“ е предявил против С.Р.М. регресен
иск с правно основание чл.274 от КЗ /отм./
В чл.274 от КЗ са
регламентирани предпоставките, при наличието на които за застрахователя
възниква субективното право на регрес.
Съгласно разпоредбата на
чл.274, ал.2 от КЗ застрахователят
има право да получи платеното
обезщетение от лицето, управлявало МПС без свидетелство за
управление.
В процеса в доказателствена тежест на застрахователя е да установи
наличието на визираните в горепосочените правни норми предпоставки.
В настоящият случай са налице основанията, регламентирани в
закона, за ангажиране на регресната отговорност на
ответника М..
От приложеното НОХД
№1035/2015 г. по описа на Р.нския районен съд се
установи по безспорен и категоричен начин, че е одобрено споразумение, с което С.Р.М.,
ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 26.08.2014 г. в гр.Р., при
управление на МПС- лек автомобил марка „БМВ 318“, с рег.№ Р **** ВВ, нарушил
правилата за движение- чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП и като водач на ППС, при червен светлинен сигнал на
светофарната уредба, означаващ „Преминаването забранено“, не спрял преди „стоп-
линията“ и навлязъл в кръстовището, в резултат на което по непредпазливост
причинил на П.С.Н. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите
на лявата предмишница и счупване на дясната пубисна кост, което довело до трайно затруднява на
движенията на ляв горен крайник и десен долен крайник за срок повече от
тридесет дни и деецът управлявал без необходимата правоспособност- престъпление
по чл.343, ал.3, пр.7, б.“а“, пр.2 във вр.ал.1,
б.“б“, пр.2 във вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Одобреното от съда
споразумение има характер на влязла в сила присъда и съгласно чл.300 от ГПК е
задължително за граждански съд. С оглед на това съдът приема, че е установено
по категоричен начин, че към ответника е управлявал МПС без свидетелство за
управление, което е основание за ангажиране на регресната
му отговорност.
Срещу застрахователното
дружество е предявен пряк иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ от
пострадалите лица, който иск е уважен и застрахователя е осъден да заплати
застрахователно обезщетение за причинените вреди от имуществен и неимуществен
характер, както на пострадала, така и на собственика на увредената вещ.
С оглед на това съдът
приема, че искът е основателен и следва да бъде уважен в размерите, посочени
по- горе в решението.
Съгласно чл.78 от ГПК
разноските по делото, направени във връзка с обратния иск са в тежест на
ответника. На основание чл.78, ал.8 от ГПК същият дължи и сумата в размер на
150 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
По изложените
съображения Р.нският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК“БУЛ ИНС“, ЕИК
********* със седалище гр.С. да заплати на П.С.Н., ЕГН ********** *** сумата в
размер на 35 000 лв., представляващи обезщетение за причинени
неимуществени вреди и сумата в размер на 2828.57 лв., представляващи
обезщетение за причинени имуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва от
деня на деликта-26.08.2014 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете в
останалата им част.
ОСЪЖДА ЗК“БУЛ ИНС“, ЕИК
********* със седалище гр.С. да заплати на Д.Р.Д., ЕГН ********** *** чрез
пълномощника й П.С.Н. *** сумата в размер на 1098 лв., представляваща причинени
имуществени вреди от ПТП върху МПС- лек автомобил „О.А.“ с рег.№Р****РР, ведно
със законната лихва, считано от 26.08.2014 г. до окончателното плащане, както и
сумата в размер на 229.86 лв. разноски за производството.
ОСЪЖДА ЗК“БУЛ ИНС“, ЕИК
********* със седалище гр.С. да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адв. Г.С. *** сумата в размер на 1697.78 лв.
възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗК“БУЛ ИНС“, ЕИК
********* със седалище гр.С. да заплати по сметка на Р.нския
окръжен съд държавна такса в размер на 1557.06 лв., както и сумата в размер на
335 лв.- разноски, направени от БС.
ОСЪЖДА С.Р.М., ЕГН **********
*** да заплати на ЗК“БУЛ ИНС“, ЕИК ********* със седалище гр.С. сумите в размер
на 35 000 лв.- присъдено обезщетение за неимуществени вреди, 2828.57 лв.-
присъдено обезщетение за имуществени вреди на постадарала
от ПТП П.С.Н., ведно със законната лихва, считано от 26.08.2014 г. до
окончателното плащане, сумата в размер на 1098 лв.- присъдено обезщетение за
увреденото МПС, ведно със законната лихва, считано от 26.04.2014 г. до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 1210 лв. разноски за
производството.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: