№ 6960
гр. София, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110159371 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 12 и сл. от ЗЗДН.
Образувано е по молба, подадена на основание чл. 8, т. 2 от ЗЗДН, от В.
Н. В. с ЕГН ********** в качеството на процесуален субституент на
малолетното му дете Е. В. В., ЕГН **********, за която тъси защита от
домашно насилие от нейната майка М. П. Петрова, ЕГН **********.
Твърди се, че родителите живели съпружески, от което съжителство
имат две деца Е. В. В. с ЕГН ********** и Никол В. В. с ЕГН **********.
Бащата и децата имат силна емоционална връзка. Винаги, когато Е. В.
ходи на училище, молителят В. В. отива сутрин да я прегърне. Тя не влиза в
училище, ако баща й не е там и не я прегърне.
На 04.10.23 г. около 7.30 часа сутринта молителят отишъл да прегърне
пострадалата Е. В. пред 112 училище „Стоян Заимов“, находящо се в гр.
София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 60. Когато се насочил към
детето, майка му - отв. М. А., го хванала за яката на връхната дреха и го
разтърсила, крещейки „Докога ще се лигавиш така всяка сутрин, да се
прегръщаш с баща си“. Детето се уплашило и разплакало. Молителят го
прегърнал и започнал да го успокоява, след което го изпратил до входа на
училището.
Ответникът оспорва основателността на молбата.
По допустимостта на молбата:
Молбата е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Твърди се, че
ответницата е майка на пострадалото лице, поради което съдът приЕ., че е
подадена от лице, което има право да търси защита по реда на ЗЗДН, съгласно
чл. 3, т. 4 ЗЗДН, срещу лице, което има право да отговаря по молбата.
Налична е активна и пасивна легитимация на страните, с оглед на което е
1
допустима.
По основателността:
На първо място, нужно е изрично да се посочи, че доколкото молбата е
постъпила в съда преди влизане в сила на изменението на ЗЗДН с ДВ бр. 66
от 1.08.2023 г., то на основание § 30. от ПЗР към ЗЗДН приложим е редът
преди изменението на закона.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира молбата за неоснователна.
ПриЕ. за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно и от приложеното удостоверение за раждане се установява,
че молителят е баща на детето Е. В., а нейна майка е ответницата.
След справка в ЕИСС на съда е служебно известно, че на 29.06.2023 г.
по искова молба на М. А. против В. В. с предявен иск по чл. 127, ал. 2 СК, е
образувано по гр.д. № 35918/2023 г. на СРС, което производство е висящо.
След образуване на настоящото производство по молба за защита от
домашно насилие с вх. № 321583/13.11.2023 г. депозирана от В. Велески
против М. П. Петрова за защита на Никол В., е образувано гр.д. №
61826/2023 г. на СРС. В молбата се твърди почти идентично деяние, с
описаното в настоящото производство, спрямо малкото дете на В. В. и М. А.,
като е изложено, че детето Никол държи, когато си тръгва от детска градина,
да види баща си и да се погушка в него. Всеки ден, когато си тръгва от детска
градина, откакто родителите не живеят заедно, бащата ходи да я прегърне и
да я погушка. На 17.10.2023 г. около 17.15 часа В. В. отишъл пред детската
градина, когато се насочил към детето Никол, М. А. го хванала за връхната
дреха и го разтърсила, крещейки му: „Докога ще се лигавиш така всеки ден,
да прегръщаш баща си и да се гушкаш, лигло“. Детето се уплашило,
разплакало и започнало да трепери. На настоящият състав е служебно
известно още, че в хода на производството по гр.д. № 61826/2023 г. на СРС
на 15.02.2024 г. в качеството на свидетел очевидец е разпитан Иван Антонов
Михайлов, който е свидетел и по настоящото дело и е дал показания, които в
голямата си част са идентични, с дадените в хода на настоящото
производство.
Отношенията между молителя и ответницата са влошени. След
раздялата на родителите молителят В. В. ходи сутрин пред училището на
дъщеря си Е. В., за да я види.
На 04.10.23 г. сутринта молителят В. В. се намирал пред пред 112
училище „Стоян Заимов“, находящо се на адрес: гр. София, бул. „Княз
Александър Дондуков“ № 60, където учи дъщеря му Е. В.. На мястото бил и
кръстникът на детето – свид. Иван Михайлов. По същото време ответницата
паркирала автомобила си пред училището, от който слязло детето Е. В..
Детето тръгнало към баща си, майка му го дръпнала и казала „Пак ли се
лигавиш с баща си?“. Детето се разстроило и очите му се насълзили.
От заключението на съдебно-психологичната експертиза се установява,
че при изследването на детето не се наблюдават данни характерни за деца
претърпели или живеещи в условията на насилие.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свид.
2
Иван Михайлов. Те са логични, непротиворечиви, като от изложеното от
изследваните лица при изготвяне на СПЕ, също е възможен извод, че сивд.
Михайлов е присъствал на 04.10.2023 г. Обстоятелството, че дава
относително идентични показания в друго съдебно производство, касаещо
почти идентичен акт на насилие спрямо по-малкото дете на страните, не може
да обоснове недостоверност на показанията му, тъй като в настоящото
производство не са оборени от други доказателствени източници.
Показанията на свид. А. не спомагат за правилно решаване на делото,
защото тя няма качеството на очевидец на процесните събития, не излага и да
е разговаряла с пострадалата или с ответницата за случая, следователно
показанията дори нямат характер на производни доказателства не могат да
служат за верификация на тези на свид. Михайлов.
Съдът кредитира заключението на СПЕ. Вещото лице подробно е
описало изложеното от подекспертните лица, провело и посочило резултатите
от проведените психологически изследвания. За по-пълно изясняване на
отношенията между родителите и децата е провело изследване и на по-
малкото дете, проявявайки експертна инициатива. Провело е срещи с детето
Е. самостоятелно, поотделно с родителите и заедно с тях. Подробно е
мотивирало изводите си, които са обосновани, логични и няма причина да не
бъдат споделени.
Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не е годно доказателствено средство,
тъй като молбата е по чл. 8, т. 2 ЗЗДН и предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 3
(ред. ДВ, бр. 102 от 2009 г.) молителят не разполага с право да декларира
обстоятелства от чуждо име. При това положение следва да бъде изключена
от доказателствената съвкупност.
Други доказателства, относими към предмета на доказване, не са
събрани.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка.
В случая установеното деяние не представлява акт на физическо и
емоционално насилие. Това е така, защото е малозначително и само формално
осъществява признаците на такъв акт. То е инцидентен акт с много нисък
интензитет в контекста на влошени междуличностни отношения между
двамата родители, от който не са последвали никакви вредоносни последици
за пострадалото лице. Извод за последното следва от заключението на СПЕ,
от което се установява, че детето не разкрива признаци на жертва на насилие,
не се констатира травмиращ момент в миналото му, свързан с процесния
инцидент. Наличието на притеснение е обусловено от добрата връзка с
двамата родители и разбирането, поради незрялата му детска възраст, че
трябва да избере страна, т.е. поставено е в условия на конфликт на лоялност,
като избира бащата, тъй като приЕ. майката за даденост. Следва ясно да се
подчертае, че включването на детето в настоящото съдебно производство му е
причинило значително повече вреди, като стрес и душевни страдания от
3
процесната мимолетна случка, развила се за много кратко време преди
училище.
Ето защо следва молбата за защита от домашно насилие да бъде
оставена без уважение, като бъде постановен отказ за издаване на заповед за
защита от домашно насилие.
По разноските:
На основание чл. 11, ал. 3 (ред. ДВ, бр. 102 от 2009 г.) от ЗЗДН
дължимата държавна такса по делото следва да се възложи в тежест на
молителя, която съгласно чл. 3 от Тарифата е в размер на 25 лева.
На същото основание молителят следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС и сумата от 297 лв. за изготвяне на СПЕ, тъй като към
настоящия момент разликата между внесения депозит и дължимия за
изготвяне на експертизата не е заплатена.
На основание чл. 11, ал. 3 (ред. ДВ, бр. 27 от 2005 г.) ЗЗДН молителят
следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски в размер
на 720 лв. адвокатско възнаграждение.
Възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
Заплатеното е съответно на фактическата и правна сложност на делото. При
преценката за това следва да се отчита спецификата на производството,
свързана с пострадало малолетно лице, дете на двете страни, изискващ
специални умения от процесуалния представител, фактическите особености
на делото, при които ответницата следва да проведе насрещно доказване без
да има свидетели на процесното деяние.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена от В. Н. В., ЕГН
********** на основание чл. 8, т. 2 ЗЗДН в качеството на процесуален
субституент на малолетното дете Е. В. В., ЕГН **********, за защита от
домашно насилие на Е. В. В. от М. П. ПЕТРОВА, ЕГН ********** и
ОТКАЗВА да издаде заповед за защита.
ОСЪЖДА В. Н. В., ЕГН ********** по сметка на Софийския районен
съд 322 лв. – разноски в производството на основание чл. 11, ал. 3 (ред. ДВ,
бр. 102 от 2009 г.) ЗЗДН.
ОСЪЖДА В. Н. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М. П.
ПЕТРОВА, ЕГН ********** сумата от 720 лв. – разноски в производството
на основание чл. 11, ал. 3 (ред. ДВ, бр. 27 от 2005 г.) ЗЗДН
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4