Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 28.06.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на тридесет и първи май, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Биляна Миткова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 08051 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно
основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД от “Топлофикация Перник”
АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк.
„Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу В.И.Ш., с ЕГН: **********, с адрес: ***, с които се иска да бъде
признато за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 1161,13 лева,
представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в гр. Перник, ул. „“, бл., вх., ап., от
които: главница в размер на 1016,94 лева за периода от 01.05.2016г. до
30.04.2017г. включително, сумата от 144,19 лева, представляваща законна лихва
за забава за периода от 10.07.2016г. до 20.06.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл.
410 ГПК – 10.07.2018г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр.
дело № 04846/2018г. по описа на Районен съд – Перник е издадена Заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че между
страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата
на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по
установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие.
Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в
топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил
задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът В.И.Ш. е депозирал писмен отговор, в който
оспорва по основание и размер предявените искови претенции, като оспорва
наличието на облигационна връзка между него и ищеца.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител, пледира за уважаване на предявените искове.
Ответникът, чрез пълномощника си, оттегля възражението, депозирано в срока по
чл. 414 ГПК по ч. гр. д. № 4846/2018г. по описа на ПРС за сумата от 677,96
лева, представляваща 4/6 от претендираната в настоящото производство главница
за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., както и за сумата от 93,13 лева,
представляваща законната лихва за забава в размер на 4/6, за периода от
10.07.2016г. до 20.06.2018г. За останалта част от установителните искове,
пледира за отхвърлянето им, като неоснователни.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
процесните суми, за които е издадена Заповед № 3702/11.07.2018г. по ч. г. д. № 04846/2018г.
на ПРС. Последната е била връчена на ответника (в хода на заповедното
производство – длъжник), като в срока по
чл. 414 ГПК длъжника (ответник по настоящото дело) е оспорил вземанията,
депозирайки писмено възражение. Последното, от своя страна, е било обосноваващо
за предявените понастоящем установителни искове.
В съдебно заседание, проведено на
тридесет и първи май, обаче, ответникът, чрез пълномощника си, оттегля
възражението, депозирано в срока по чл. 414 ГПК по ч. гр. д. № 4846/2018г. по
описа на ПРС за сумата от 677,96 лева, представляваща 4/6 от претендираната в
настоящото производство главница за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г.,
както и за сумата от 93,13 лева, представляваща законната лихва за забава в
размер на 4/6, за периода от 10.07.2016г. до 20.06.2018г. Разпоредбата на чл. 416 ГПК предвижда, че
когато депозираното в срока по чл. 414 ГПК възражение бъде оттеглено, заповедта
за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и
отбелязва това върху заповедта. С оттеглянето на възражението по чл. 414 ГПК
отпада правния интерес от предприетата от заявителя (в настоящия случай –
ищеца) защита по чл. 422, тъй като с този иск кредиторът цели последицата по
чл. 416 ГПК, а именно: въз основа на влязло в сила съдебно решение, с което се
уважава този положителен установителен иск, да се снабди с изпълнителен лист, с
оглед удовлетворяване на свое субективно материално право. Предвид оттеглянето
на възражението, в частта, досежно сумата от 677,96 лева, представляваща 4/6 от
претендираната в настоящото производство главница за периода от 01.05.2016г. до
30.04.2017г., както и за сумата от 96,12 лева, представляваща законната лихва
за забава в размер на 4/6, за периода от 10.07.2016г. до 20.06.2018г., съдът
намира, че у ищеца липсва правен интерес за водене на производството в тази му
част, поради и което последното следва да бъде прекратено в обсъжданата му
част.
С
оглед горното, за съда остава задължението да се произнесе по останалата част
от предявените установителни искове, по отношение на които у ищеца е налице
правен интерес.
По
основателността:
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege,
по силата на закона, от момента, в който
за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби
е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
В
настоящия случай, от анализа на приетите по делото писмени доказателства –
заверено копие на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 177,
том. ІІІ, дело №1014/95г., заверено копие на удостоверение за граждански брак,
относимо към лицата В.И.Ш. и О. Е. Ш., заверено копие на препис-извлечение на О.
Е. Ш. и удостоверение за наследници, удостоверяващо наличието, респ. лицата,
явяващи се наследници по закон на О. Е. Ш., се установява, че ответника
притежава 4/6 идеални части от процесния недвижим имот.
Доколкото
за тази част възражението на ответника по чл. 414, ал. 1 ГПК е оттеглено,
заповедта за изпълнение е влязла в сила, а настоящото производство прекратено,
то за разликата до пълния размер или за сумите, предмет на разглеждане по
същество, представляващи останалите 2/6 части от задълженията за процесните
периоди, исковите претенции се явяват допустими, но неоснователни, с оглед
липсата на права на ответника върху
целия процесен имот.
По отговорността за разноските:
При
този изход на спора право на разноски имат и двете страни – ищцовото дружество
според прекратената част, а ответницата според отхвърлената част от исковите
претенции, както за разноските, сторени в исковото производство, така и за
тези, направени в хода на ч. гр. дело №
04846/2018 г. по описа на Районен съд – Перник – арг. т. 12 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
По
отношение на разноските, следващи се на ищеца, съдът съобрази, че основанието
за постановеното частично прекратяване е оттеглянето
на възражението от ответницата, с което последниата е дала повод за завеждане на исковото дело, като продължение на заповедното. Същевременно оттеглянето на възражението има за последица
влизане в сила на заповедта за изпълнение – арг. чл. 416 ГПК, което е действие, сходно по характера
си с уважаването на иска. Ето защо и по арг. от чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се следват разноски според прекратената част. На основание
чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата
за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското
възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес,
както и фактическата и правна сложност
на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200,00лв. общо за заповедното и исковото производства (150.00 лв. –
за исковото и 50.00 лв. – за заповедното производства).
Предвид
гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски в общ размер на
260.00 лева, от които: 150,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, 25.00 лв. – държавна такса в исковото производство, 10.00 лева –
за издаване на съдебни удостоверения, 50.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство и 25.00лв. – държавна такса в
заповедното производство. В съответствие с прекратената част от исковете му, на
ищеца следва да бъде присъдена сумата от
173,33 лв. за направените по делото разноски.
Предвид изхода на делото, разноски се
дължат и на ответната страна, съобразно отхвърлената част. Ответникът е доказал
разноски в исковото производство в размер на 300.00 лева, от които, съобразно
отхвърлената част, следва да му бъдат присъдени 100.00 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по делото по предявените от
„Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: ********* срещу В.И.Ш. с адрес: *** обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно
основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
ЧАСТТА, в която се иска да бъде
признато за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 677,96 лв., представляваща 4/6 от
стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до
30.04.2017г г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се
в гр. Перник, ул. „“, бл., вх.,
ап., законната лихва за забава върху тази
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.07.2018
г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 96,12 лв., представляваща 4/6 от законната лихва за забава на
месечните плащания за периода от 10.07.2016г. до 20.06.2018г., за които суми по ч.
гр. дело № 04846/2018г. по описа на Районен съд – Перник е издадена Заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК, поради оттегляне на възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК в тази му
част.
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от „Топлофикация
– Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ж. к. Мошино срещу В.И.Ш. с адрес: ***
обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1
ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че В.И.Ш. *** АД сумата
от 387,04 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до
30.04.2017г г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се
в гр. Перник, ул. „“, бл., вх. ,
ап., законната лихва за забава върху тази
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.07.2018
г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 48,03 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 10.07.2016г.
до 20.06.2018г., за които суми по ч. гр. дело № 04846/2018г. по
описа на Районен съд – Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА В.И.Ш., с ЕГН: **********
и с адрес: *** да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. Мошино сумата от 173,33
лв., представляваща сторени разноски в исковото и заповедно производства.
ОСЪЖДА „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж.к. Мошино, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати
на В.И.Ш., с ЕГН: ********** и с адрес: *** сумата от 100 лв.,
представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, освен в прекратителната му част, в която част има характера на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба, пред Окръжен съд – Перник, в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
При
влизане в сила на
решението, ч. гр. дело № 04846/2018 г. по описа на съда, да се върне на
съответния съдебен състав, с приложен към същото заверен препис от настоящото
решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С
.