Р Е Ш
Е Н И Е
№ 298/16.5.2023г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК,
ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание от 24 април 2023год.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ПЕЛОВА
При
секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 1039/2022год., по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 292,
вр. чл. 285 от Административнопроцесуалния кодекс / АПК /.
Образувано е по искова
молба на Г.В.М., чрез пълномощника адв. Ч., срещу Началник РДНСК – гр.
Пазарджик към ГД „Строителен контрол“ при ДНСК, с искане да се приеме за
установено, на основание чл. 292,
вр. чл.285, ал.1 от АПК, по отношение на ответника, че задължението за
изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЦР-57/08.02.2012 г. на началника на РДНСК – ЮЦР
е погасено по давност и не съществува по отношение на ищеца.
В
исковата молба се твърди, че Заповед № ДК-02-ЮЦР-57/08.02.2012 г. на началника
на РДНСК – ЮЦР / понастоящем поради структурни промени - Началник РДНСК – гр.
Пазарджик към ГД „Строителен контрол“ при ДНСК/, е потвърдена от съда от
момента на влизане в сила на постановеното по адм.дело № 224/2012г., по описа
на Административен съд – гр. Пазарджик Решение № 327/28.06.2012г., с което
същата е била отменена единствено в частта, в която като неин адресат е
посочена П.И.. Настоява се, че същевременно при оспорване на същата Заповед
от страна на ищеца, е постановено съдебно Решение № 253/23.04.2018г., по адм.
дело № 744/2016г., по описа на съда, влязло в законна сила на 13.08.2019г., с
което жалбата е отхвърлена, като от момента на постановяване на първоначалното
решение, започва да тече и е изтекъл 5-годишния давностен срок за привеждането
й в изпълнение. Навеждат се твърдения, че понастоящем от момента на издаване на
процесната Заповед, е изминал повече от
10-годишен срок, за която следва да намерят приложение разпоредбите на чл.171
от ДОПК и чл.112 от ЗЗД. Твърди се, че с привеждането в изпълнение на Заповедта, се нарушава
принципа на съразмерност, прокламиран в чл.6 от АПК и се дерогират принципите
на чл.8 от КЗПЧОС. Моли съда да установи по отношение на ответника, че
задължението по влязлата в сила Заповед е отпаднало, поради изтекла погасителна
давност. Претендира присъждане на разноски,
съгласно представен списък.
Ответникът
– Началник РДНСК – гр. Пазарджик към ГД „Строителен контрол“ при ДНСК, редовно
призован, чрез процесуалния си представител оспорва изцяло исковата молба,
счита същата за неоснователна по съображенията, изложени в отговора по нея.
Претендира присъждането на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Представителя
на Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик счита исковата молба за неоснователна и
недоказана, моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото
писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Със
Заповед № ДК-02-ЮЦР-57/08.02.2012 г. на началника на РДНСК – ЮЦР било наредено, на основание чл. 225, ал. 1, вр. чл. 222, ал. 1, т.
10 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/,
да бъде премахнат незаконен строеж „Двуетажна жилищна сграда“, находяща се в УПИ
ХХІІ-9492, кв. 246, по плана на гр. Пазарджик, с административен адрес ул. „
Петко д. Петков№ 13.
С
влязло в сила на 31.07.2012г. Решение № 327/28.06.2012г. по адм.дело №
224/2012г., по описа на съда, по жалба на П.И. Заповед № ДК-02-ЮЦР-57/08.02.2012
г. на началника на РДНСК – ЮЦР е била отменена в частта й, в която като неин
адресат е посочена оспорващата, а в
останалата част е отхвърлена, като неоснователна.
На
01.03.2016г. работна група от РО“ДНСК“ - Пазарджик констатирала в протокол №
218, че при извършената проверка по изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЦР-57/08.02.2012
г. на началника на РДНСК – ЮЦР /
Заповедта / за премахване на строеж „Двуетажна жилищна сграда“, находящ се в
УПИ ХХІІ-9492, кв. 246, по плана на гр. Пазарджик, не е премахнат.
С
писмо изх. № ПЗ-2224-03-940/30.08.2016г. Началник ДНСК възложил на „Алекса-69“
ЕООД принудителното изпълнение на Заповед
№ ДК-02-ЮЦР-57/08.02.2012 г. на началника на РДНСК – ЮЦР за премахване на
посочения в същата незаконен строеж, с посочването, че същият ще се извърши в
периода от 09,00 часа на 07.09.2016г. до 17,30 часа на 20.09.2016г.
На
31.08.2016г. било изпратено съобщение № ДК-02-ЮЦР-57 до ищецът, с което го
уведомявали, че с писмо изх. № ПЗ-2224-03-940/30.08.2016г. на Началник ДНСК е
определено принудителното премахване на незаконния строеж, предмет на Заповед №
ДК-02-ЮЦР-57/08.02.2012 г. на началника на РДНСК – ЮЦР /Заповедта/. На същата
дата от длъжностни лица при РО „НСК“-Пазарджик при РДНСК-ЮЦР било изготвен
констативен протокол, в който отразили, че Г.М. не е открит на известния адрес, за връчване на
горепосоченото писмо.
На
31.08.2016г. длъжностни лица при РО „НСК“-Пазарджик при РДНСК-ЮЦР съставили
служебна бележка, в която удостоверили, че чрез залепване на адреса, по реда на
пар.4 от ЗУТ са съобщили на ищецът на адрес – гр. Пазарджик, ул. „***“ № * и на
местостроежа съобщение 0 ДК-02-ЮЦР-57/31.08.2016г., относно издаденото
възлагателно писмо изх. № ПЗ-2224-03-940/30.08.2016г. на Началника на ДНСК.
На
07.09.2016г. длъжностни лица при РДНСК-Пазарджик, ведно с представители на
общинската администрация и управителя на „Алекса-69“ ЕООД съставили констативен
протокол, в който удостоверили, че в 09,15 часа е пристъпено към принудителното
изпълнен на Заповедта.
На
07.09.2016г. длъжностни лица при РДНСК-Пазарджик, ведно с представители на
общинската администрация и управителя на „Алекса-69“ ЕООД констатирали, че към
15 часа на същата дата, в изпълнение на Заповедта е премахнато изцяло покритието от керемиди и дъсчената обшивка от
източната част на процесния незаконен строеж.
С
влязло в сила на 13.08.2019г. по адм. дело № 744/2016г., по описа на съда
Решение № 253/23.04.2018г., е отхвърлено оспорването на ищецът срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-57/08.02.2012 г. на
началника на РДНСК – ЮЦР.
На
21.03.2022г. ответника издал покана за
доброволно изпълнение по чл.277, ал.1 от АПК до Г.М. с изх. № Пз-189-00-110, с
която бил поканен в 14-дневен срок да изпълни доброволно разпореденото в Заповедта
и във връзка с влязлото в сила Решение № 253/23.04.2018г. на Административен
съд – гр. Пазарджик. С писмо изх. № Пз-189-00-111/21.03.2022г. до ищецът била изпратена покана изх. №
ПЗ-189-0-108/21.03.2022г. за доброволното изпълнение на Заповедта за премахване
на незаконния строеж, което било върнато като непотърсено от „Български пощи“,
с вписването, че адресата е в чужбина.
На
23.06.2022г. до Г.М. било изготвено съобщение № ДК-02-ЮЦР-57, с което ответника
го уведомявал, че е издадена покана изх. № Пз-189-00-110/21.03.2022г. на
РДНСК-Пазарджик, за доброволно изпълнение по чл.277, ал.1 от АПК на влязлата в
сила Заповед.
При
така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Искът
е процесуално допустим - подаден е от лице с активна процесуална легитимация,
длъжник по изпълнението, съгласно влязла в сила Заповед № ДК-02-ЮЦР-57/08.02.2012
г. на началника на РДНСК – ЮЦР.
Съдът
приема, че отрицателният установителен иск по чл. 292 от АПК може
да се подаде без ограничение във времето, преди, по време или след
осъществяване на изпълнението.
Разгледан
по същество искът е неоснователен по следните съображения:
Предмет
на установяване в настоящото производство е обстоятелството, че макар и
възникнало, изпълняемото задължение е престанало да съществува или е станало
неизискуемо. Съгласно приложимата норма на чл. 292 от АПК вече
възникналото задължение може да се оспори само въз основа на факти, настъпили
след издаване на изпълнителното основание. В тази връзка в тежест на ищеца е да
установи, при условията на пълно, главно доказване, че след влизане в сила на Заповед
№ ДК-02-ЮЦР-57/08.02.2012 г. на началника на РДНСК – ЮЦР – изпълнително
основание по смисъла на чл. 268, т. 1 от АПК,
са настъпили нови факти, които изключват, погасяват или отлагат изпълнението на
задължението за премахване на процесния незаконен строеж „Двуетажна жилищна
сграда“, находяща се в УПИ ХХІІ-9492, кв. 246, по плана на гр. Пазарджик, с
административен адрес ул. „Петко Д. Петков“ № 13.
В
разглеждания случай ищецът не основава твърденията си, които да представляват
нови факти по смисъла на чл. 292 АПК.
Предмет на иска с правно основание чл. 292 от АПК е
установяването, че въпреки наличието на възникнало изпълняемо право, то е
престанало да съществува или е станало неизискуемо, като в случая с исковата
молба е направено изявление за изтекла погасителна давност.
Настоящият
съдебен състав намира, че от приетите по делото писмени доказателства безспорно
се установява, че Заповедта е влязла в законна сила на 31.07.2012 г. - датата,
на която Решение № 327/28.06.2016г. е влязло в законна сила. Ирелевантен е за
настоящият казус въпроса, че по същият индивидуален административен акт, е
постановено друго решение по адм. дело № 601/2017г., доколкото с влязлото в сила
Решение № 327/28.06.2016г. е
постановено, че Заповедта се отменя
единствено в частта й, в която като неин адресат е посочено лицето П.И., като
жалбата в останалата й част по същество
на обжалвания административен акт е отхвърлена, поради което настоящия съдебен
състав приема, че основанието за
изпълнение на Заповедта е възникнало на 31.07.2012г., от която дата е започнал
да тече 5-годишният давностен срок по чл.285, ал.1 от АПК. Съгласно цитираната
разпоредба, ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание
не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила,
като давността не се прилага служебно /ал. 2/. Погасителната давност е
юридически факт - определен от закона период от време, с изтичането на който
настъпват определени правни последици – погасяване на правото на иск за
принудително изпълнение на притезанието. Тя може да се претендира чрез
възражение /чл.
282, ал. 1, т. 9 от АПК/ или чрез иск /чл. 292 от АПК/.
В конкретния случай, за да се установи дали ищецът дължи изпълнение на
притезанието, удостоверено с влязлото в сила изпълнително основание, е необходимо
да се изследва въпросът дали погасителната давност е изтекла, респективно дали
е била прекъсвана и съответно в кой момент изтича. Спирането и прекъсването на
погасителната давност не са уредени в АПК и тази празнота следва да бъде
преодоляна чрез правоприлагане по аналогия на закона съгласно нормата на чл. 46, ал. 2 от
Закона за нормативните актове. Това правно средство
за преодоляване на празнината в законодателството е приложимо в процесния
случай доколкото съответства на целта на АПК /конкретно на нормата на чл. 285,
ал. 1/, не е свързано с обосноваване на наказателна, административна или
дисциплинарна отговорност и не се касае за приложение на норми, които уреждат само
изчерпателно изброени случаи.
Погасителната
давност е правен институт, уреден в чл. 110 – чл. 120 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 115 от ЗЗД регламентира
случаите, в които давност не тече, а нормата на чл. 116 от ЗЗД изчерпателно
урежда и юридическите факти, прекъсващи давността. От прекъсването на давността
започва да тече нова давност /чл. 117, ал. 1 от ЗЗД/. Съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение.
От
събраните по делото доказателства се установява, че след влизане в сила на процесното
изпълнително основание, първото изпълнително действие е отправяне до ищеца на
31.08.2016г. съобщение № ДК-02-ЮЦР-57, с което е уведомен, че с писмо изх. №
ПЗ-2224-03-940/30.08.2016г. на Началник ДНСК е определено принудителното
премахване на незаконния строеж, предмет на Заповедта, връчено на същата дата
по реда на пар.4 от ЗУТ, което от своя страна е довело до прекъсване на
започналата да тече от 31.07.2012 г. 5-годишна погасителна давност. Този
давност срок, преди изтичането си, е бил прекъснат с предприемане на действия
по изпращане на нова покана за доброволно изпълнение на 21.03.2022г. с изх. №
Пз-189-00-110, с която Г. М. е бил поканен в 14-дневен срок да изпълни
доброволно разпореденото в Заповедта и във връзка с влязлото в сила Решение №
253/23.04.2018г. на Административен съд – гр. Пазарджик. Следва да се подчертае,
че не е необходимо действията на органа по изпълнението да са станали известни /да
са връчени/ на адресатите на изпълнителното основание /длъжници по
изпълнението/. Не е необходимо да има данни, че надлежно са им връчени покана
за доброволно изпълнение и други актове на органа по изпълнението. За преценка
на изтеклата давност е необходимо само да са налице извършени действия от
органа по изпълнението, независимо дали са станали достояние на длъжниците.
Отделно
от това при извършените на 07.09.2016 г. действия по изпълнение на
Заповедта, а именно проверка на нейното изпълнение, е съставен протокол за
степента на изпълнението, както и начина
на принудително изпълнение поради липсата на доброволно такова, чрез което отново
се прекъсва давността, поради което започва да тече нов давностен петодишен
срок, прекъснат с поредната покана за доброволно изпълнение. Поради тези
съображения към датата на предявяване на исковата претенция по чл. 292 от АПК давността
е прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД и е започнал да тече нов давностен петгодишен срок.
На
следващо място дори и да се приеме, че основанието за възникване правото на
изпълнение на Заповедта е влизането в законна сила на Решение №
253/23.04.2018г., няма основание за ревизиране на горепосочените съображения.
Чл. 6 от АПК гарантира спазването на принципа на
съразмерност, според който административните органи упражняват правомощията си
по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Издаването на
определен административен акт трябва винаги да бъде използван в рамките на
закона и в изпълнение на неговата цел. Отклонението от това правило води до
превратно упражняване на власт, каквото в процесния случай не е налице,
доколкото ищецът не може да черпи благоприятни за себе си последици от
собственото си неправомерно поведение.
Според чл.8,
пар.1 от КЗПЧОС всеки има право на зачитане на личен и семеен живот, на
неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция. В разпоредбата на чл. 8, пар. 2 от Конвенцията
са очертани рамките за спазване принципа на
съразмерност, в които е допустимо нарушаване на правото на личен и семеен живот
при най-малко засягане на правата и законните интереси на лицата. В конкретната хипотеза
по делото не са представени доказателства, че основното
предназначение на строежа е за жилищни нужди, дали неговите обитатели са
заплащали дължимите данъци и т.н. Ищецът не доказа с процесуално предвидените
за това способи, че той и неговото семейство не разполагат с друга алтернатива
на жилище, че нямат финансова възможност да си осигурят друго жилище за
живеене, като се отчете и обстоятелството, че видно от данните по делото, същият се намира
извън пределите на Република България. Ищецът не представи доказателства, които
да сочат, че е подавал молба за картотекиране, за да се приеме, че чрез предприемане на
принудителното изпълнение на Заповедта му се отнема правото на жилище,
въздигнато в чл.8, пар.2 от Конвенцията като основно защитимо право на всеки
индивид. Ищецът не ангажира и доказателства за това кои лица обитават това
жилище, включително малолетни лица; времето на ползване; възраст; здравословно
и имотно състояние на оспорващия, включително липса на друго жилище за
задоволяване на жилищните нужди.
Предвид
гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че искът се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК основателно се явява
своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ,
вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер на 100 лв., с оглед фактическата и правна сложност
на делото, които следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.
Водим
от гореизложеното, Административен съд
– гр. Пазарджик, ХIII-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковата молба на Г.В.М., чрез пълномощника - адв. Ч., срещу Началник РДНСК – гр.
Пазарджик към ГД „Строителен контрол“ при ДНСК, с искане да се приеме за
установено, на основание чл. 292,
вр. чл.285, ал.1 от АПК, по отношение на ответника, че задължението за
изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЦР-57/08.02.2012 г. на началника на РДНСК – ЮЦР
е погасено по давност и не съществува по отношение на ищеца, като
неоснователна.
ОСЪЖДА Г.В.М. да заплати на РДНСК – гр. Пазарджик
към ГД „Строителен контрол“ при ДНСК сумата от 100
лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му пред
Върховния административен съд на Република България.
ПРЕПИСИ да се връчат на страните.
СЪДИЯ:/п/