О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№___________
гр. Варна, ____.09.2018г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на дванадесети септември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
т.д.№1183 по описа за 2018г. на ВОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.389 ГПК.
Образувано е по искова молба
/уточнена с молба вх.№24828/27.08.2018г./ от Д.Г.Я. срещу К.Д.Я. за
приемане за установено, че не дължи сумата от 30 000лв., представляваща
вземане придобито по силата на договор за цесия от 10.11.2017г., сключен между
„Елинор” ЕООД, гр.Варна и К.Д.Я., чието принудително събиране представлява част
от предмета на изп.д.№2373/2016г. на ЧСИ Илиана
Станчева Николова, с рег.№712 и район на действие района на ВОС.
В исковата молба се твърди, че
ищцата е длъжник по изп.д.№2373/2016г. на ЧСИ Илиана Станчева Николова, с рег.№712 и район на действие района на
ВОС, което е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден въз основа на
влязло в сила решение по т.д.№1708/2014г. на ВОС, за сумите, както следва:
120 000лв., дължима главница по договор за кредит от 06.12.2006г., сключен
между Кирилл Д.Я. и «ОББ» АД, гр.София и договор за
цесия от 11.04.2014г., ведно със законната лихва от 29.09.2014г. до
окончателното плащане на сумата; 69 000лв., част от дължима главница в
размер на 71 828,04лв. по договор за кредит от 11.12.2007г., сключен
между К.Д.Я. и «ОББ» АД, гр.София и
договор за цесия от 11.04.2014г., ведно със законната лихва от 29.09.2014г. до
окончателното плащане на сумата, както и на сумата от 14 890,37лв.
разноски в производството по т.д.№1708/2014г. на ВОС. Твърди се, че процесните договори за кредит са сключени по време на брака
на страните по делото, прекратен с влязло в сила на 19.03.2009г. съдебно
решение. Сумите по договорите за кредит са усвоени за семейни нужди, като този
спор е разрешен с влязлото в сила решение по т.д.№1708/2014г. на ВОС и не може
да бъде преразглеждан в настоящото производство. Още повече, че между страните
по делото са водени и други дела – г.д.№12565/2010г. на ВРС, 18-ти състав и
г.д.№2746/2012г. на ВОС, по които са били предявени искове с правно основание
чл.127 от ЗЗД за присъждане на част от вноските дължими от ищцата, но платени
от ответника като солидарен длъжник.
С
договор за прехвърляне на вземания от 10.11.2017г., сключен между К.Я. ***
ответникът е придобил част от вземанията, за които е образувано изп.д.№2373/2016г. в размер на 30 000лв. и е направил
искане за присъединяването му като взискател в
изпълнителното производство.
Твърди
се, че К.Я. е солидарно задължен за удовлетворяване на вземанията по изп.д.№2373/2016г., тъй като взискателят
„Елинор” ООД черпи права от сключения с „ОББ” АД договор за цесия, с който
банката е прехвърлила всички вземания срещу солидарните длъжници по договорите
за кредит, страни в настоящото производство. Именно с предвид качеството
длъжник на ответника К.Я., с факта на придобиване на вземането на „Елинор” ООД
в размер на 30 000лв. е настъпило сливане на качеството му на кредитор и
длъжник, поради което е налице погасяване на вземанията до цедирания
към него размер, на основание чл.124, ал.3 от ЗЗД и ответникът не се легитимира
като титуляр на изпълняемо право.
Предвид
изложеното е налице интерес от предявяване на иска за приемане за установено,
че ищцата не дължи на ответника сумата от 30000лв.
В исковата молба е направено искане
за допускане
на обезпечение на предявените искове чрез спиране на принудителното изпълнение
по изп.д. №2373/2016г. на ЧСИ Илиана
Станчева Николова, с рег.№712 и район на действие района на ВОС до размера на
вземанията на присъединения взискател К.Д.Я. в размер
на 30 000лв., на основание чл.389 от ГПК.
Съдът, като взе предвид
твърденията на молителя и приложените по делото доказателства, по вътрешно
убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
За да
бъде допуснато обезпечение е необходимо да е налице обезпечителна нужда, т.е.
интерес от обезпечението на предявените искове, същите да са допустими и
вероятно основателни и исканата обезпечителна мярка да е подходяща и оправдана,
с оглед обезпечителната нужда. Целта на обезпечението е да се предотвратят
действия на длъжника, които да осуетят осъществяването на правните последици на
решението, а обезпечителната нужда е налице, когато без обезпечението
осъществяването на правата по решението ще бъде невъзможно за ищеца или
значително ще се затрудни.
В
настоящия случай съдът счита, че предявеният иск е допустим и е налице и
обезпечителна нужда, при съществуващата възможност да бъде затруднено
осъществяването на правата на ищеца при уважаване на същя.
Исканата от молителя обезпечителна мярка – спиране на изпълнението е адекватна
и подходяща.
По тези
съображения, съдът намира, че молбата за допускане на обезпечение на предявените
искове, чрез СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО по посоченото изпълнително дело до размера на оспорените в настоящото
производство вземания на ответника, на основание чл.389 от ГПК е
основателна и счита, че като такава същата следва да бъде уважена на осн. чл.389 от ГПК и при условията на чл.390, ал.3 от ГПК,
след представяне на доказателства за внесена гаранция в размер на 3000лева. За
внасяне на гаранцията на молителката следва да се определи едноседмичен срок.
С оглед
на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА обезпечение на
предявените по т.д.№1183/2018г. по описа на ВОС искове от Д.Г.Я., ЕГН **********
***, срещу К.Д.Я., ЕГН ********** ***, за приемане за установено, че ищцата не
дължи сумата от 30 000лв., представляваща вземане придобито по силата на
договор за цесия от 10.11.2017г., сключен между „Елинор” ЕООД, ЕИК *********
гр.Варна и К.Д.Я., ЕГН ********** чието
принудително събиране представлява част от предмета на изп.д.№2373/2016г.
на ЧСИ Илиана Станчева Николова, с рег.№712 и район на действие района на ВОС, ЧРЕЗ СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО по изп.д.№2373/2016г. на ЧСИ Илиана
Станчева Николова, с рег.№712 до размера
на вземанията на присъединения взискател К.Д.Я., ЕГН ********** в размер на 30 000лв., на основание
чл.389 от ГПК, след представяне на доказателства за ВНЕСЕНА ГАРАНЦИЯ в размер
на 3 000лева.
ДАВА на
молителката едноседмичен срок от уведомяването за внасяне на гаранцията.
Да се
издаде обезпечителна заповед, след представяне на доказателства за внесена в
срок гаранция.
ОПРЕДЕЛEНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд гр.Варна в едноседмичен
срок от връчването му за молителката, и от връчване на съобщението за спиране
от съдебния изпълнител, за ответника.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: