№ 2082
гр. София, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова
Ирина Стоева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20211100506135 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 15.01.2021 г., постановено по гр.д.№ 66157/ 2019 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 166 състав, С.О. е осъдена да заплати на КР. Г. СТ. /ЕГН
**********/ на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД сумата 2 500 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания, причинени от
настъпила на 16.04.2019 г. злополука- падане, довело до луксация на първа
карпометакарпална става, настъпила поради виновно противоправно поведение на
служители на ответника по поддържане тротоарните плочки в гр. София на ъгъла на
ул.„Съборна” и ул.„Калоян”, ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня
на депозиране на исковата молба- 15.11.2019 г., до окончателното й изплащане, и
сумата 349.89 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди-
платени суми за лечение на горепосочената телесна повреда, изразяващо се в
извършена хирургическа интервенция и закупуване на медикаменти и протеза, ведно
със законната лихва, считано от деня на депозиране на исковата молба- 15.11.2019 г.,
до окончателното й изплащане, и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1 319 лева-
разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от С.О. /ответник по делото/, в която са изложени
1
оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с
искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне
на предявения срещу общината иск за присъждане на горепосочените обезщетения за
обезвреда, с присъждане на разноски по делото. При условията на евентуалност
въззивникът моли да бъде постановено намаляване на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди.
Въззиваемата страна КР. Г. СТ. /ищца по делото/ оспорва жалбата на ответника
СО и моли постановеното в нейна полза осъдително решение като правилно да бъде
потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.
Предявен е иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за
правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи
окончателен извод за уважаване на предявения от К.С. осъдителен иск по чл.49 ЗЗД за
присъждането на обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди,
като основателен и доказан- чл.272 ГПК.
Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава
извод на въззивния съд, че изискуемите от закона предпоставки /дадени кумулативно/
за ангажиране отговорността на ответната община по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД в случая са
налице: за ищцата са настъпили вреди, причинени от лице или лица, на които
отговорният по чл.49 ЗЗД ответник е възложил работа; вредите са причинени
вследствие противоправно деяние /в случая- бездействие/ при или по повод
изпълнението на възложената работа; причинителят е действал виновно, като вината се
предполага- съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД.
Установява се въз основа на събраните в първоинстанционното производство
гласни доказателства /св. В.С.- таксиметров шофьор, очевидец на инцидента, и св. Д.
Б.- приятелка на ищцата, очевидец на инцидента/, писмени доказателства /амбулаторен
лист за преглед в спешно отделение на 16.04.2019 г., резултат от образно изследване,
2
амбулаторен лист от 22.04.2019 г., епикриза от 10.05.2019 г. и болничен лист от
10.05.2019 г./ и заключение на съдебно- медицинска експертиза, прието като
неоспорено от страните и въприето от въззивния съд като компетентно и обективно
дадено, че на 16.04.2019 г. на тротоара на ъгъла на ул. „Съборна“ и ул.“Калоян“ в гр.
София, ицщата К.С. се препънала в стърчаща /разклатена, подвижна/ тротоарна плочка
и паднала, вследствие на което получила травматични увреждания, изразяващи се в:
изкълчване на първа китково- предкиткова кост на лявата ръка, с навяхване на цялата
киткова става, и пряко усложнение на първичната травма: ганглион в основата на І- ви
лъч на лявата ръка, като преживяла и съпътстващите ги физически болки и страдания,
негативни емоции и битови неудобства, продължили през възстановителния период,
траял не по- малко от 1.5- 2 месеца, както и трайно затруднение в движенията на лявата
ръка, най- вече при захват, без да се е възстановила напълно към датата на извършване
на съдебната експертиза през м.11.2020 г.
Отговорността за поддръжка на тротоарите на територията на гр. София- като
част от пътищата /част от платното за движение, предназначена за движение на
пешеходци/- съгласно § 6, т.6 и т.7 от ДР на ЗДвП вр. § 1, т.1 от ДР на Закона за
пътищата и чл.8, ал.3 ЗП, принадлежи на С.О.. Според нормите на чл.30 и чл.31 ЗП,
независимо от вида на пътя- републикански или общински, ремонтът и поддържането
на тротоарите в границите на урбанизираните територии се организират от съответната
община, а съгласно чл.8, ал.3 ЗП пътищата, включая тротоарите, представляващи
публична общинска собственост, са поверени за управление на неговия собственик, в
случая С.О..
Според чл.31 от Закона за пътищата /ЗП/ изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, а съгласно & 1,
т.14 от ДР на ЗП „поддържане на пътищата“ е дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата
година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на
пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Следователно наличието на
стърчаща /разклатена/ плочка на тротоара на ъгъла на посочените улици в гр. София е
следствие от противоправното бездействие на компетентните служби на ответника за
поддържане на пътя, което е основание за ангажиране на отговорността му- като
възложител на работата, при условията на чл.49 ЗЗД.
Предвид наличието на предвидените в чл.49 ЗЗД предпоставки, ответната
община дължи плащането на обезщетение за обезвреда- за претърпени неимуществени
вреди, което по преценка на настоящия въззивен съд при съблюдаване на прогласения
в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост следва да бъде определено на 7 000 лв., в
какъвто смисъл е и приетият от първоинстанционния съд извод. При определяне
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд взе
3
предвид: характера и тежестта на увреждането на здравето на ищцата /въззиваема
страна/, изхождайки от характера на получените травматични увреждания- изкълчване
на първа китково- предкиткова кост на лявата ръка, с навяхване на цялата киткова
става, и пряко усложнение на първичната травма: ганглион в основата на І- ви лъч на
лявата ръка, установени въз основа на приложената по делото медицинска
документация /цитирана по- горе/ и неоспореното заключение на вещото лице по
изслушаната съдебно- медицинска експертиза; претърпяната на 9.05.2019 г.
хирургична интервенция /операция за отстраняване на ганглион- киста на мястото на
травмата, пълна със желеподобна течност, представляваща усложнение на първичната
травма/ и последвалите болнично и домашно- амбулаторно лечение /с разрешен от
здравните органи отпуск по болест за 33 календарни дни/; наличието на негативни
последици, като трайно затруднение в движенията на лявата ръка, най- вече при захват
/при липса на възникване на усложнения/, без да се е възстановила напълно към датата
на извършване на съдебната експертиза през м.11.2020 г.; продължителността на
понесените във връзка с уврежданията болки и интензивността им /интензивни през
първите дни, с възстановителен период не по- малко от 1.5- 2 месеца/, преживените във
връзка с падането негативни емоции, затрудненията в битовото самообслужване,
начинът на причиняване на телесното увреждане /при падане на тротоар на улица в
централната градска част/ и възрастта на пострадалата /р. 1960 г./. При съобразяване на
горните обстоятелства, за претърпените болки и страдания от физическо и психическо
естество съобразно диспозитивното начало, по преценка на настоящия съд на ищцата
К.С. следва да бъде определено обезщетение в размер на 7 000 лв., каквото е и
определеното от първоинстанционния съд обезщетение.
Предвид намаляването на определеното обезщетение за обезвреда, поради
твърдяното от въззивника /ответник/ и прието за налично от първо-инстанционния съд
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата /30 %/, срещу което
жалба от последната не е подадена, правилно с обжалваното решение, при спазване на
диспозитивното начало в гражданския процес на С. е присъдено обезщетение в
претендирания с исковата молба размер от 2 500 лв. Неоснователен, по преценка на
настоящия въззивен съд, е доводът на въззивника, че процентът на съпричиняване,
определен от съда при съобразяване приноса на увредената, следва да доведе до
намаляване на претендираното от нея обезщетение. Освен, че преценката за размера на
обезщетението за обезвреда е основана на спазване на регламентирания в чл.52 ЗЗД
принцип за справедливост, изискващ в най- пълна степен компенсиране на вредите на
увреденото лице, соченото разрешение не съответства и на установената константна
съдебна практика по приложението на чл.49 вр. чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД.
При тези съображения сумата 2 500 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, е
правилно присъдена на ищцата С., а решението като правилно в тази обжалвана част
следва да бъде потвърдено.
4
Конкретни доводи за неправилност на решението в останалата му част- относно
присъденото на ищцата обезщетение за имуществени вреди, в жалбата на ответника не
са изложени, поради което и въззивният съд не дължи излагането на самостоятелни
мотиви в тази насока. Решението като правилно в тази част също следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът
дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 750 лв.- разноски за въззивното
производство /за платено адв. възнаграждение/.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение от 15.01.2021 г., постановено по гр. дело №
66157/ 2019 г. на Софийски районен съд, І ГО, 166 състав.
ОСЪЖДА С.О. да заплати на КР. Г. СТ. /ЕГН **********/ сумата 750 лв.
/седемстотин и петдесет лева/- разноски за въззивното производство, на основание
чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5