Р Е Ш Е Н И Е
№ 293
Гр. Перник, 21.09.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК, II състав, в публичното заседание на единадесети
септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИАН
ПЕТРОВ
Мл. съдия: СИМОНА КИРИЛОВА
при секретаря Златка Стоянова
като разгледа докладваното от мл. съдия Кирилова в. гр. д. № 437 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, вр. чл.
294, ал. 1 ГПК.
С Решение № 1107/10.10.2016 г. по гр. д. № 1511/2016
г. на РС П., VII състав „Стомана Индъстри“ АД е
осъден да заплати на Г.И.С. сумата 14000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания от влошаване на здравословното му
състояние (ексцес), от които 8000 лв. за ексцес по повод професионалното
заболяване „глухота, сензорна загуба на слуха, неврит на слуховите нерви“ и
6000 лв. за ексцес по повод професионалното заболяване „хроничен бронхит, обструктивен
тип ВН“, констатирани с ЕР № 0378/072/***г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Иван Рилски“
ЕАД – С., заедно със законната лихва от констатиране на ексцеса – 24.04.2015
г., до окончателното изплащане, като исковете са отхвърлени за разликата до
пълния им предявен размер от общо 20 000 лв. /по 10 000 лв. за всяко едно от
заболяванията/.
Настоящото въззивното производство е образувано по повод
подадената въззивна жалба от ответника „Стомана Индъстри“ АД, след отмяната на
въззивно решение № 79/20.03.2017 г. по в.гр. д. № 25/2017 г. Окръжен съд Перник
и връщането на делото от ВКС с указания за извършване на съдопроизводствени
действия, във връзка с необходимостта от събиране на доказателства. В нея се
навеждат доводи за необоснованост и неправилност на обжалваното решение, поради
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и неправилно
приложение на материалния закон. Твърди се, че липсват доказателства за
връчване на експертното решение на ТЕЛК на работодателя и останалите
заинтересовани лица, поради което същото не е влязло в сила и не е породило
правно действие. Поддържа се, че конкретните заболявания и влошаването на
здравословното състояние на ищеца не се намират в причинна връзка с условията
на труд при ответното дружество. Акцентира се върху обстоятелството, че между
страните са водени други правни спорове с идентичен предмет, при които ищецът е
бил изцяло обезщетен за понесените от него вреди. Изложени са съображения, че
при определяне дължимото обезщетението съдът неправилно е приложил критерия за
справедливост, визиран в чл. 52 ЗЗД, като размерът на присъдените обезщетения е
прекомерен. Изразява становище по приложението на чл. 200, ал. 3 КТ с оглед
релевираното в отговора на исковата молба правопроменящо възражение за
намаляване размера на обезщетението. Моли исковите претенции да бъдат изцяло
отхвърлени, алтернативно – присъждане на обезщетение в размер, съответстващ на
критерия за справедливост, визиран в чл. 52 ЗЗД. Претендира разноски.
В законоустановения срок е
постъпил писмен отговор от насрещната страна Г.И.С. чрез процесуалния му
представител, в която се развиват съображения за неоснователност на доводите,
изложени във въззивната жалба, които се поддържат и в откритото съдебно
заседание. Иска се първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно
в обжалваната част и се претендират разноски.
В проведеното открито съдебно
заседание третото лице помагач – „Еврометал“ ЕООД, изразява становище за
неправилност на обжалваното решение, споделяйки доводите, развити от въззивника.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Окръжен съд Перник, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и указанията на ВКС, приема
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд П., VII състав е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.
Към професионалната болест се
отнасят и нейното усложнение и късните й последици – т.нар. „ексцес“. Усложнения,
резултат от призната професионална болест, са такива допълнителни здравни
състояния, които възникват след и са в причинно-следствена връзка с признатата
професионална болест. След присъждане на обезщетение за вреди от непозволено
увреждане пострадалият има право да търси ново обезщетение за вредите –
претърпени болки и страдания, в резултат на влошеното му здравословно
състояние, след като влошаването се намира в причинно-следствена връзка с
увреждането. Касае се за нови неимуществени вреди, които увреденият търпи и за
които му се дължи новото обезщетение. Това разрешение следва от принципа за
интегрално обезщетяване на вредите, причинени от деликта – чл. 51, ал. 1 ЗЗД, приложима
и към обезщетенията по чл. 200 КТ по силата на препращащата норма на чл. 212 КТ.
Самото признаване на определено
заболяване за професионална болест, настъпилите усложнения и
причинно-следствената връзка с професионалната болест е от изключителна
компетентност на ТЕЛК, чието решение е задължително за всички лица, органи и
организации в страната. При липсата на такова решение, твърдението на ищеца за
наличие на професионално заболяване или влошаване на здравето във връзка с
професионално заболяване е недоказано, което обуславя и отхвърляне на иска с
правно основание чл. 200, ал. 1 КТ (в този смисъл последователно и съдебната
практика, обективирана в Решение № 42/20.02.2012 г. по гр. д. № 267/2011 г. на
ВКС, IV г.о., Решение № 462 от 09.01.2012
г. по гр. д. № 1304/2010 г., на ВКС, IV г. о., Решение № 185 от 27.05.2010 г. по
гр. д. № 5264/2008 г. на ВКС III г. о., Решение № 273 от 19.05.2011 г. по гр.
д. № 652/2010 г. на ВКС, IV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК).
Страните не спорят, а от
представените по делото доказателства се установява, че в периодите от
25.11.1985 г. до 01.04.1989 г. и от 01.03.1994 г. до 08.11.2008 г. в ищецът е
работил последователно на длъжностите „***“ и „***“ в СМК „Ленин“ – гр. П., в
„Стомана“ АД, в „Еврометал“ АД, и в „Стомана Индъстри“ АД (правоприемник на
„Стомана“ АД и „Еврометал“ АД по смисъла на чл. 123 и чл. 123а КТ), с едно и
също място на полагане на труд. Трудовото правоотношение на ищеца с последния
работодател – въззивник в настоящото производство, е било прекратено на
основание чл. 325, т. 9 КТ поради „здравни противопоказания“, считано от *** г.
За пръв път въззиваемият е бил
освидетелстван от ТЕЛК към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД през 2007 г., като с ЕР № 218/054/*** г. са констатирани професионални
заболявания „Хроничен бронхит,
обструктивен тип ВН. Неврит на слуховите нерви. Дискови хернии L4-L5 и L5-S1“ и му е определен процент 21,5% на трайно намалена
работоспособност. В последствие Г.С. е бил периодично преосвидетелстван – общо
3 пъти, като при всяко следващо преосвидетелстване му е бил определян по-висок процент
на трайно намалена работоспособност (31,5% през 2009 г., 72% през 2012 г. и 82%
с процесното ЕР на ТЕЛК от 2015 г.). При първоначалното освидетелстване Г.С. е
инициирал производство срещу „Стомана Индъстри“ АД за заплащане на обезщетение
за неимуществените вреди, претърпени в резултат на признатото професионално
заболяване. В последствие след преосвидетелстването с решения на ТЕЛК през 2009
г. и през 2012 г., между страните отново са били водени производства относно обезщетение
за ексцес на професионалните заболявания бронхит и неврит на слуховите нерви. Предмет
на тези производства обаче е репарирането на други вреди – претърпени в
предходен период, като влошаването на състоянието на въззиваемия и
преосвидетелстването му през 2015 г. са нови юридически факти, които не са
преклудирани от силата на пресъдено нещо, и са самостоятелно, ново основание за
определяне на обезщетение.
С представеното ЕР № 378/072/*** г.
на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, е констатирано, че ищецът има
професионални заболявания „Неврит на
слуховите нерви. Хроничен бронхит. Белодробен емфизем. Смесен тип ВН. ДН 1ст.
Поясна остехондроза L4-L5 и L5-S1, с лумбосакрална радикулопатия“. С
процесното ЕР на ТЕЛК от *** г. органите на медицинската експертиза са
определили по-висок общ среден процент на трайно намалена работоспособност
(ТНР) – 82% (от които 24% причинени от общо заболяване и 74% причинени от
професионално заболяване – 50% ТНР от
които във връзка с хроничния бронхит, 20% ТНР във връзка с поясната
остеохондроза и 60% ТНР във връзка с
неврит на слуховите нерви). Те надвишават процента ТНР, определен с предходното
решение на ТЕЛК от 2012 г. – 72% ТНР
(от които 30% причинени от общо
заболяване и 66% - поради професионално заболяване – 50% ТНР от които във връзка с хроничния бронхит, 20% ТНР във връзка
с поясната остеохондроза и 50% ТНР
във връзка с неврит на слуховите нерви).
Експертното решение на ТЕЛК има
двойствен характер – от една страна то представлява индивидуален административен
акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент, а
от друга е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в
частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт,
който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на
работодателя и от който зависи съществуването на спорното право. Медицинският
орган, компетентен да се произнесе относно влошаване на здравословното
състояние и причинната връзка между влошаването и професионалното заболяване на
лицето е ТЕЛК, чиито констатации не могат да бъдат опровергавани в
производството по иска с правно основание чл. 200 КТ (така и Решение № 226 от
29.03.2010 г. по гр. д. № 4119/2008 г. на ВКС, III г.о., Решение № 185 от 17.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 737/2011 г.).
От събраните от настоящата
инстанция писмени доказателства, служебно изискани, съобразно указанията на
ВКС, е видно, че процесното експертно решение не е било връчвано на „Стомана
Индъстри“ АД, доколкото към тази дата ответното дружество не е било
осигурител на Г.С.. Въпреки това настоящата инстанция намира, че процесното ЕР
на ТЕЛК от *** г. е влязло в сила спрямо ответното дружество и констатациите в
него обвързват въззивника. Независимо,
че решението не е връчвано на „Стомана Индъстри“ АД като предходен осигурител,
при когото е настъпило професионалното заболяване, най-късният момент, в
който въззивникът е узнал за него е този по чл. 131 ГПК, когато същото му е
връчено с исковата молба с възможност за отговор. Единствените въведени от
ответника твърдения са, че експертното решение не му е връчвано. Същевременно не
се въвеждат доводи след като е узнал за решението, ответникът да е инициирал
процедура по неговото обжалване по време на висящото съдебно производство –
преминало до настоящия момент пред три инстанции. След връчване на исковата
молба с приложенията към нея ответникът вече е бил наясно, че такъв
индивидуален административен акт съществува в обективната действителност,
съответно е имал възможност да го оспори, при несъгласие с изводите на органите
на медицинската експертиза. Съгласно писмо, изх. № 936/07.08.2018 г. от
Директора на РЗИ П., в РКМЕ-П. няма постъпили жалби срещу експертното решение.
При тази материална сила на
експертното решение, необорена и обвързваща страните в настоящото производство
– арг. чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето (ЗЗ), съдът е длъжен да възприеме
отразените в него факти.
При гореизложените констатации на
органите на медицинската експертиза настоящият съдебен състав намира за
установено, че е налице ексцес на
констатираното професионално заболяване „Неврит на слуховите нерви“. Компетентните
органи на медицинската експертиза са констатирали, че същото прогресира и
обуславя по-висок процент на намалена работоспособност, в сравнение с
констатирания в предходния период на освидетелстване. За това заболяване в ЕР
на ТЕЛК от *** г. са определени 60% ТНР, за разлика от решението от *** г., в
което за същото заболяване са определени 50% ТНР. В анамнезата към предходните
експертни решения се сочи, че оплакванията на Г.С. са във връзка с намален
слух, несистемен шум в ушите, понякога – световъртеж, докато в процесното ЕР от
2015 г. се посочват нови и по-интензивни оплаквания на ищеца – прогресивно
намаляване на слуха, шум в ушите, световъртеж, главоболие, понякога и гадене. Това
обстоятелство, установено с експертното решение на ТЕЛК, изцяло се подкрепя и
от заключението на вещото лице по компетентно изготвената и приета СМЕ, както и
от показанията на разпитаните пред първостепенния съд свидетели. Изслушано в
съдебно заседание, вещото лице посочва, че професионалното заболяване „неврит
на слуховите нерви“ е преминало в
по-напреднала форма на протичане на заболяването, в сравнение с предходното
преосвидетелстване от ***г. – III степен на слухова загуба
„Практическа глухота“, която не подлежи на лечение. Експертът изяснява, че
заболяването се проявява с прогресивно намаление на слуха в двете уши, силен
променлив шум двустранно, намалена разбираемост на речта, нарушена
комуникативност, без да е свързано с болки. Съдът кредитира изцяло експертното
заключение, като изчерпателно, компетентно и безпристрастно, изготвено след
запознаване с подробна медицинска документация и въз основа на обективни
находки при извършения преглед на въззиваемия.
От показанията на свид. Ц. Д. С.
– съпруга на ищеца-въззиваем, се установява, че Г.С. често постъпва в УМБАЛ
„Св. Иван Рилски“. Свидетелката споделя, че въззиваемият посещава болницата,
тъй като ушите му заглъхват или изобщо не чува, остава хоспитализиран около
седмица, през която се провежда лечение и му се правят вливания, от които
получава облекчение. Свидетелката сочи, че здравословното състояние на съпруга
й се влошило във времето, като в последните 7-8 години посещенията му в
болницата са зачестили, а в последните две-три години той се оплаквал
непрекъснато. Свидетелката споделя, че социалните контакти на съпруга й се
ограничили и той се е затворил в себе си, тъй като не чува. Посочва, че ищецът
вече не използвал телефонен апарат, от 3-4 години не шофирал, макар че имал
шофьорска книжка и по принцип излизал навън единствено когато съпругата му го
придружава. Споделя, че комуникацията между двамата се осъществява, като
съпругът й чете по устните й. По своя инициатива ищецът закупил слухов апарат,
но не го използвал, тъй като самият той, както и лекуващите специалисти,
констатирали, че същият няма ефект.
Предвид брачната връзка между
свидетелката и въззиваемия-ищец, съдът анализира изнесените от нея факти, при
условията на чл. 172 ГПК, съпоставяйки ги с останалите доказателствени
източници и в каква степен същите ги подкрепят или опровергават. Съдът кредитира показанията на
свид. С., тъй като същите са последователни, житейски логични, почиват на
нейните непосредствени ежедневни впечатления, правдиво пресъздават релевантни
за спора обстоятелства и кореспондират на останалите доказателства – заключение
по СМЕ и медицинска документация. Относно посочените ежедневни затруднения на
ищеца от комуникационно и битово естество показанията на свид. Стоилова напълно
кореспондират и с показанията на свид. М. П. – колежка и приятел на ищеца.
Свидетелката сочи, че познанството помежду им датира от дълъг период от време и
двамата посещават санаториум за лечение на дискова херния, поради което съдът
намира, че свидетелката има непосредствени впечатления относно здравословното
състояние на ищеца, както и прогресията на неговите заболявания. Показанията й
подкрепят изнесените от свид. С. факти, а именно – обстоятелството, че същият
избягва да шофира, не разговаря по телефона (като вместо това свид. П. общува
със съпругата му), като при разговор на живо се налага той да чете по устните
й, а тя да говори на по-висок тон. Сочи, че ищецът й е споделял, че не му е
приятно да посещава събирания с други хора, тъй като не чува.
Съдът приема показанията на свид.
П. за обективни, последователни, съответстващи на останалите събрани по делото
доказателства и житейски логични – субективните възприятия на свидетеля относно
главния факт на доказване са формирани непосредствено и не са повлияни от други
обстоятелства.
Правилно първостепенният съд е
определил размера на обезщетението за вредите, претърпени от усложнението на
заболяването „неврит на слуховите нерви“, като е съобразил критерия за
справедливост, визиран в чл. 52 ЗЗД, приложим и в случая поради изричното
препращане на чл. 212 КТ. Този критерий е относим не само до размера на
обезщетението, а и до естеството и характера на страданията, които подлежат на
обезщетяване. Справедливостта като законов критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, включва освен тяхната общовалидна значимост за
всяко човешко същество, така и конкретни факти, свързани със стойността, която
те имат за личността на увредения. В зряла възраст въззиваемият е принуден непрекъснато
да търпи затруднения от битово естество при обикновени ежедневни дейности,
поради силно намаления му слух – при използване на мобилен телефон, при
шофиране и за излизане от дома му без придружител, поради невъзможността да
възприема звуци и шумове. Поради силно намаления слух той непрекъснато изпитва
невъзможност за пълноценна комуникация, налага се да наблюдава събеседника си и
да чете по устните му, за да възприеме казаното от него. Затрудненията при
ежедневното вербално общуване го отчуждават и мотивират да избягва и да се
лишава от социални контакти и мероприятия. Настоящият състав взе предвид и
доказателствата, които установяват, че увреждането на слуховите нерви, макар да
не е свързано с болка, му създава физически дискомфорт и неудобства – силен
променлив шум в ушите, световъртеж, главоболие и гадене. Въззивният съд при
преценка на всички събрани по делото доказателства и посочените релевантни
обстоятелства намира, че заместващото обезщетение в размер на 8000 лв. е определено
от първостепенния съд в справедлив размер.
Правилни са изводите на
първостепенния съд за неоснователност на материалноправното възражение за
намаляване на обезщетението, при приложение на чл. 200, ал. 3 КТ. Тези
съображения, поддържани и във въззивната жалба, са неоснователни, тъй като
разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ е приложима само при репариране на причинени имуществени
вреди под формата на пропусната полза, а именно – при настъпили имуществени
вреди, водещи до невъзможност за сигурно, респ. с голяма степен на вероятност
увеличение на имуществото. При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди е ирелевантно обстоятелството дали ищецът е получавал
социални помощи или обезщетения от общественото осигуряване, тъй като те
обезщетяват загубен доход, но не репарират причинени неимуществени вреди.
Правилна е и констатацията за
неоснователност на възражението за погасяване на вземането по давност,
доколкото изискуемостта му е настъпила на 24.04.2015 г. и към депозиране на
исковата молба – 25.04.2016 г., тригодишната погасителна давност (арг. чл. 358 КТ) все още не е изтекла.
Обезщетението за забава в размер
на законната мораторна лихва върху главницата е дължимо от момента на
установяване влошаване на здравословното състояние – чл. 84, ал. 3 ЗЗД /ППВС №
4/75 г./, констатирано с ЕР от *** г. (необжалвано от ответника), поради което
правилно първостепенният съд е уважил акцесорният иск за лихва, присъждайки я
от тази дата.
Не са налице обаче доказателства,
от които да може да бъде несъмнен извод, че е налице и такова влошаване на
другото професионално заболяване – хроничен
бронхит, което да обоснове заплащане на обезщетение за нов период. За
белодробното заболяване на въззиваемия в последното експертно решение са
определени 50% ТНР – еднакъв с процента ТНР по повод същото заболяване,
определен с ЕР на ТЕЛК от *** г. В процесното ЕР от *** г. е отбелязано, че
хроничният бронхит е със зачестили екзарбатации, довели до изразени
функционални нарушения от страна на дишането, с ХДН I ст. – които изцяло съвпадат с отразеното в експертното решение от *** г. В
този смисъл, ЕР от *** г. на ТЕЛК не констатира влошаване на здравословното
състояние на ищеца поради прогресиране на заболяването „хроничен бронхит“, нито
определя по-висок процент на трайно намалена работоспособност, обусловен от
това заболяване. Както бе посочено, усложнението, обусловено от признатата
професионална болест, се констатира от ТЕЛК като компетентен медицински орган,
като неговите констатации не могат да бъдат опровергавани в настоящото исково
производство. Единствено за пълнота следва да се посочи, че такова влошаване не
се констатира и в настоящия процес. Видно от отразената в ЕР анамнеза, Г.С. се
е оплакал от почти постоянна кашлица, затруднено дишане, свирене в гърдите,
заморяване при физически усилия, болки и скованост в кръста – каквито
оплаквания се сочат от освидетелстваното лице и в анамнезите по предходните ЕР
на ТЕЛК. Съгласно заключението на вещото лице при липса на промяна в процента
на ТНР единствено периодичното хоспитализиране би могло да се тълкува като
влошаване на заболяването. По отношение на това заболяване и двете разпитани
свидетелки сочат единствено, че ищецът страда от такова, че използва помпа, от
която се чувства облекчение, и че периодично посещава лечебно заведение. По
изложените съображения съдът намира, че този релевантен факт не е установен в
необходимата степен на пълно и главно доказване. Поради липса на тази
материална предпоставка, не следва да се присъжда и обезщетение за ексцес на
професионалното заболяване „хроничен бронхит“, поради което в частта, с която
районният съд е уважил този осъдителен иск, решението му следва да бъде
отменено като неправилно.
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 1
и ал. 3 ГПК деловодните разноски се присъждат на страните съразмерно с
уважената и отхвърлената част от иска. Основателността на искането за разноски
се преценява в зависимост от изхода на правния спор, неговата своевременност,
като присъждането им се обуславя и от тяхното действително извършване в хода на
производството – ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС.
Пред РС П. ищецът е извършил
разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 1900 лв. (по 950 лв. за
всеки от исковете, видно от договор за правна защита и съдействие на л. 113 по
гр.д.№1511/2016г. на ПРС), поради което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
пропорционално от тях следва да му бъдат репарирани общо 760 лв., съобразно
изхода на спора. От извършените от ответника разходи пред първостепенния съд
(общо в размер на 1440 лв. – л. 120-121 на ПРС) на основание чл. 78, ал. 3 ГПК пропорционално
следва да му бъдат заплатени 864 лв.
Поради изложеното ищецът следва да заплати на ответника сумата от 104 лв. – разноски в
първоинстанционното производство, по компенсация.
Първоинстанционното решение
следва да бъде и отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати по
сметка на съда сумата над 320 лв. (представляваща 4% от уважената част
от исковете) до първоначално присъдения от районния съд размер от 560 лв.)
Направените от страните при
първоначалното разглеждане на спора от въззивния съд разноски подлежат на
присъждане с настоящото решението при повторното разглеждане от въззивния съд,
съобразно изхода на спора, доколкото това е единствената възможност за
репариране на направените разноски. В производството пред настоящия съдебен
състав не са представени доказателства за извършвани разноски. При предходното
разглеждане на делото от ОС Перник, видно от договора за правна защита и
съдействие (л.33 по в.гр.д№25/17г. на ПОС) въззиваемият-ищец е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., от които 700 лв. за защита по
жалбата срещу решението, с което искът е уважен до сумата от 8000 лв., и 500
лв. за защита срещу решението, с което вторият иск е уважен за сумата от 6000
лв. При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК
въззивникът-ответник следва да му възстанови сумата от 700 лв. разноски. На основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК на
ответното дружество-въззивник следва да бъдат заплатени 737,19 лв. (пропорционално на общо понесените разноски в размер на
1720 лв.). При тези съображения въззиваемият следва да заплати на въззивника
сумата от 37,19 лв. – по
компенсация.
Съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК, при повторното
разглеждане на делото след връщането му от ВКС, въззивният съд следва да се
произнесе и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция. Като
взе предвид изхода на производството въззивният съд намира, че на
ищеца-въззиваем се дължат пропорционално разноски в размер на 514,26 лв., а на
ответника-въззивник – 81,43 лв., поради което „Стомана Индъстри“ АД следва да
заплати на Г.С. сумата от 432,83 лв. – разноски пред
ВКС, по компенсация.
Мотивиран от изложеното, Окръжен
съд Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 1107/10.10.2016 г. по гр. д. № 1511/2016 г. на РС П., VII състав в частта, с която „СТОМАНА ИНДЪСТРИ“
АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на Г.И.С., ЕГН ********** на основание
чл. 200 КТ сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ексцес на професионално заболяване „хроничен бронхит,
обструктивен тип ВН“, констатирано с ЕР № 0378/072/*** г. на ТЕЛК при УМБАЛ
„Св. Иван Рилски“ ЕАД – С., ведно със законната лихва от констатиране на
ексцеса – 24.04.2015 г. до окончателното й изплащане, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Г.И.С., ЕГН ********** срещу „СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД, ЕИК *********
иск с правно основание чл. 200 КТ за
заплащане на сумата от 6000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ексцес на
професионално заболяване „хроничен бронхит, обструктивен тип ВН“, констатирано
с ЕР № 0378/072/*** г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД – С., ведно със
законната лихва от констатиране на ексцеса – 24.04.2015 г. до окончателното й
изплащане, като неоснователен.
ОТМЕНЯ
Решение № 1107/10.10.2016 г. по гр. д. № 1511/2016 г. на РС П., VII състав, в частта, имаща характера на
определение, с която „СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати
на Г.И.С., ЕГН ********** сумата от 1330 лева разноски пред ПРС, както и в частта, с която Г.И.С., ЕГН **********,
е осъден да заплати на „Стомана Индъстри“ АД сумата от 432 лева разноски пред
ПРС.
ОТМЕНЯ Решение
№ 1107/10.10.2016 г. по гр. д. № 1511/2016 г. на РС П., VII състав, в частта, имаща характера на
определение, с която „СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати
по сметка на П. районен съд горницата над 320,00 лева до първоначално
определения размер от 560,00 лева – държавна такса.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1107/10.10.2016 г. по гр. д. № 1511/2016 г. на РС П., VII състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Г.И.С.,
ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК да заплати на „СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД, ЕИК *********, сумата от 104 лева – разноски пред
първоинстанционния съд – по компенсация.
ОСЪЖДА Г.И.С.,
ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК да заплати на „СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД, ЕИК ********* сумата от 37,19 лева – разноски пред въззивната
инстанция – по компенсация.
ОСЪЖДА
„СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 294,
ал. 2 ГПК да заплати на Г.И.С., ЕГН **********,
сумата от 432,83 лева – разноски по
гр.д. № 4012/2017 г. на ВКС – по компенсация.
РЕШЕНИЕТО в
останалата си част като необжалвано е влязло
в сила.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен
срок, от връчването му на страните.
Решението е
постановено при участие на трето лице-помагач „Еврометал“ ООД, ЕИК *********.
ПРЕПИС от
настоящото Решение да се връчи на страните и на третото лице-помагач.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.