Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                         07.04.2017г.                                       Гр. Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                       Граждански състав

На 03.04.2017г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Б.К., като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №281 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.97, ал.1, във връзка с чл.95 от ЗЗД за трансформиране на задължението за издръжка и гледане.

Искът е предявен от М.И.В. *** срещу Н.Д.К. ***. С исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 28.02.2011г., с който ответницата е прехвърлила на ищцата собствения си апартамент №*, находящ се в гр.Ч., ул.”Д.П.Г.” №*, вх.*, ет.*, срещу задължението на ищцата да поеме гледането и издръжката на ответницата, включително плащането на ток, вода и лекарства, като й осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водила до момента на сключване на договора. Страните били съседки, като ответницата не била добре здравословно и нямало кой да се грижи за нея. До началото на май 2016г. отношенията им били добри, като ищцата стриктно изпълнявала поетите задължения, заплащала всички разходи за жилището и за лекарства на ответницата. Ищцата предоставяла на ответницата хранителни продукти и ежедневно топла храна. Ответницата разполагала с пенсията си, като ищцата не й искала пари за нищо. Ответницата била включена в програма на Домашен социален патронаж гр.Ч., от където получавала ежедневно топла храна, както и в програма „Подкрепа за независим живот”, която осигурявала ежедневно почистване и пазаруване. От началото на 2016г. ответницата се променила, станала изнервена и студена. Ответницата имала здравословни проблеми и понякога оставала на легло. В тези моменти ищцата била постоянно с нея, извършвала разтривки, масажи, компреси докато ответницата се подобри. Ответницата често забравяла, говорела несвързано, измисляла си и вършела неадекватни неща. Ищцата имала ключ от жилището, за да може да откликне на всяко повикване. На 01.01.2015г. ответницата вместо да се обади на ищцата, позвънила на телефон 112, защото паднала от леглото. Същевременно оставила ключа си от вътрешната страна на входната врата и ищцата не можела да отключи. Наложило се вратата да бъде разбита, което се случвало вече три пъти поради същата причина. В началото на месец май 2016г. племенницата на ответницата се свързала с ищцата и заплашила с разваляне на договора. Такива заплахи ищцата получила и от друга съседка на ответницата. Ищцата забелязала, че ответницата забравя да приема лекарствата си. На 06.05.2016г. ответницата отново паднала от леглото и се обадила на телефон 112. На 16.05.2016г. ответницата наговорила неистини на служителките от Община Ч., които отговарят за почистването. От този ден ответницата вече не допускала ищцата до жилището, като сложила от вътрешната страна на входната врата райбер. Ищцата не можела да контролира дали ответницата си пие лекарствата, нито можела да и доставя лекарства, тъй като рецептурната книжка на ответницата била при нея. Това породило за ищцата правен интерес да предяви настоящия иск.

Моли съда да постанови решение, с което да трансформира задължението за гледане и издръжка в натура на ищцата по Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 28.02.2011г. с Нотариален акт №53, том І, рег.№140, дело №48/2011г. по описа на нотариус Т.И., в задължение за заплащане на 150,00 лева месечно на ответницата Н.Д.К., с падеж всяко първо число на месеца за съответния месец, считано от влизане в сила на решението до отпадане на пречките за изпълнение на задължението в натура. Претендира направените разноски по делото.  

Ответникът подал писмен отговор в законоустановения срок, с който заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че след получен исхиМ.н мозъчен инсулт, е инвалидизирана с 52% неработоспособност. Трудно подвижна е и се налага някой да се грижи за нея. Първоначално грижи за нея е полагала майка й – В.П.Д., която е починала на 15.03.2010г. След това грижите за ответницата е поела сестра й А.Д.Т.. Не оспорва сключения между страните договор, по силата на който ищцата е приела да поеме грижите по гледането и издръжката на ответницата. Ищцата плащала на ответницата издръжка, което е престанала да прави още преди смъртта на сестрата на ответницата – 08.08.2013г. Последното плащане на издръжката било от 01.04.2013г. в размер на 300,00лв. От тогава ищцата не изпълнявала поетите от нея ангажименти. Ответницата не била нито гледана, нито издържана. Ответницата оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, че е налице кредиторова забава по чл.95 от ЗЗД, тъй като била налице забава на длъжника. От самото начало ищцата не изпълнявала точно задължението си, видно и от платежните нареждания, по които плащането е извършено от трето лице. Освен това нямало доказателство за какво са използвани парите, които са превеждани на ответницата, тъй като дебитната й карта се държала от ищцата. Ответницата получавала пенсия в размер на 238,11лв., от които след 01.05.2013г. били заплащани консумативите за апартамента. За целия период от 28.02.2011г. до сега храната на ответницата била доставяна от Домашния социален патронаж. Лекарствата на ответницата се поемали от здравната каса. Ответницата оспорва твърдението на ищцата, че до месец май 2016г. последната изпълнявала стриктно задълженията си, тъй като плащането на консумативите с пенсията на ответницата не може да се счита за изпълнение на задължение за издръжка и гледане. Тъй като самата ищца била в забава, нямало как ответницата да изпадне в забава по отношение на приемането на дължимите грижи. Само изправният длъжник имал право да трансформира задължението си от натура в паричен еквивалент. Поради тази причина ответницата счита иска за неоснователен и моли да бъде отхвърлен. В случай, че съдът приеме иска за основателен, моли да бъде осъдена ищцата да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 321,00лв., считано от датата на спиране заплащането на издръжката – 01.05.2013г. до смъртта на ответницата, с падеж всяко първо число на месеца, ведно със законната лихва за забава за всяка вноска до окончателното й изплащане.

Предявява насрещна искова молба срещу М.И.В.. Твърди, че страните са сключили договор за прехвърляне на собствеността на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, като с договора Н.Д.К. е запазила правото на  ползване и обитаване на прехвърления недвижим имот. М.И.В. не изпълнявала задължението си по договора, не полагала каквито и да било грижи за прехвърлителката, не осигурявала финансови средства за потребностите й. Н.Д.К. била и психически тормозена от М.И.В., от сина й и внука й, като била наричана с обидни думи, клетви и псувни. Личната карта, здравната книжка и дебитната карта на Н.Д.К. били взети от М.И.В.. До определен момент – 01.04.2013г. били превеждани суми на Н.Д.К., но от този момент преводите били преустановени. Преводите били правени от трето лице – М.Х.Д., което означавало, че задължението за издръжка не било изпълнявано точно. Не било ясно за какво са разходвани средствата, превеждани на Н.Д.К., тъй като дебитната й карта се държала от М.И.В.. По същата дебитна карта се превеждала пенсията на Н.Д.К., които обаче не са се натрупали, а са били разходвани, което Н.Д.К. е установила след като е получила обратно картата си през месец май 2016г. През целия период на действие на договора храната на Н.Д.К. е била доставяна от Домашен социален патронаж при Община Ч., а лекарствата й били заплащани от Здравната каса. Налице било пълно неизпълнение на задълженията за издръжка и гледане на М.И.В.. Това породило правен интерес за предявяване на настоящия иск.

Н.Д.К. моли съда да постанови решение, с което да развали Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт №53, том І, рег.№140, дело №48/2011г. по описа на нотариус Т.И. с предмет следния недвижим имот: апартамент №* на четвъртия етаж в жилищната сграда блок №*, вход*, находяща се в гр.Ч., ул.”Д.П.Г.” №*, със застроена площ от 46,64 кв.м. заедно с припадащото се избено помещение №37 с полезна площ от 3,23 кв.м., таванско помещение №45, с полезна площ от 7,18 кв.м., както и 1,1562% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж, поради виновно неизпълнение от страна на М.И.В. на задълженията й да полага грижи и да дава издръжка на Н.Д.К.. Претендира направените разноски по делото.

В законоустановения срок М.И.В. е подала писмен отговор, с който заявява, че предявеният насрещен иск е допустим, но неоснователен. Няма спор, че между страните е налице договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, като Н.Д.К. е запазила правото си на ползване и обитаване на същия недвижим имот. Оспорва изложените в насрещната искова молба обстоятелства, че М.И.В. не е изпълнявала задължението си. Същата винаги е заплащала лекарствата, сметките за жилището, данъците и храната на Н.Д.К. и е полагала грижи за нея. Дори и към настоящия момент й осигурява финансови средства. Прехвърлителката винаги е разполагала както с пенсията си, така и с допълнително предоставените средства, тъй като банковата й карта е била в нея през по-голямата част от времето. Н.Д.К. доброволно е предоставила банковата си карта на М.И.В., за да и тегли пенсията в брой и да й я дава, тъй като прехвърлителката искала да си пазарува цигари, дрехи, обувки и дори давала заеми на съседи. Не било вярно твърдението, че Н.Д.К. била обиждана и тормозена, както и че документите й са били взети от М.И.В.. Документите били предоставени на М.И.В., за да може тя да изпълнява задълженията си и да обслужва всички прищевки на Н.Д.К.. Не било вярно твърдението, че сестрата на Н.Д.К. е живяла в дома й и се е грижила за нея. М.И.В. изпълнявала съвестно задълженията си по договора. Фактът, че паричните преводи са били правени от трето лице не означава, че Н.Д.К. не е получавала издръжка. Издръжка е заплащана и след 01.04.2013г., като М.И.В. често плащала и заеми на Н.Д.К.. Не било вярно твърдението, че Н.Д.К. е ползвала единствено храната от Домашен социален патронаж гр.Ч., както и че пенсията й била достатъчна за да задоволява нуждите й от по две кутии цигари на ден, лекарства, храна, разходи по изплащане на заеми, разходи по жилището и данъци. Не било вярно твърдението, че М.И.В. използвала пенсията на Н.Д.К., тъй като всички получавани от последната суми били разходвани само с нейно знание и за нейни нужди. Поради тази причина М.И.В. моли съда да отхвърли предявения насрещен иск и да й присъди направените разноски по делото.

В съдебно заседание Н.Д.К. оттегля предявения насрещен иск и съдът е прекратил производството по отношение на иска с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка.

В съдебно заседание ответницата Н.Д.К. признава предявения иск за трансформиране на задължението за издръжка и гледане в парично задължение за сумата от 150,00лв. месечно, не прави никакви възражения по него и по представените доказателства.

Настоящият състав счита, че са на лице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК: ответникът е признал иска, а ищецът моли съдебното дирене да бъде прекратено, като съдът постанови решение съобразно признанието на иска. Спазени са и изискванията, установени в ал.3 на чл.237 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед изложеното искът на М.И.В. срещу Н.Д.К. за трансформиране задължението за гледане и издръжка в натура на ищцата по Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 28.02.2011г. с Нотариален акт №53, том І, рег.№140, дело №48/2011г. по описа на нотариус Т.И., в задължение за заплащане на 150,00 лева месечно на ответницата Н.Д.К., с падеж всяко първо число на месеца за съответния месец, считано от влизане в сила на решението до отпадане на пречките за изпълнение на задължението в натура, следва да бъде уважен, като на основание чл.237, ал.2 ГПК, не е необходимо съдът да излага мотиви за това.

Предвид определения размер на паричния еквивалент на натуралните грижи следва да се довнесе държавна такса за настоящото производство за този иск в размер до пълния дължим от 216.00лв. или 166.00лв., която сума следва да се заплати от ответника. При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото съдебни разноски в размер на 50,00лв. за платена държавна такса, 1000,00лв. за адвокатско възнаграждение и 150,00лв. за възнаграждение за вещо лице.

Воден от гореизложеното и на основание чл.237 ГПК, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ТРАНСФОРМИРА задължението за гледане и издръжка в натура на М.И.В., ЕГН **********,*** по Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 28.02.2011г. с Нотариален акт №53, том І, рег.№140, дело №48/2011г. по описа на нотариус Т.И., в задължение за заплащане на 150,00лв. /сто и петдесет лева/ месечно на ответницата Н.Д.К., с ЕГН **********,***, с падеж всяко първо число на месеца за съответния месец, считано от влизане в сила на решението до отпадане на пречките за изпълнение на задължението в натура.

ОСЪЖДА Н.Д.К., с ЕГН **********,*** да заплати по сметка на РС-Гълъбово държавна такса в размер на 166,00лв. /сто шестдесет и шест лева/.

ОСЪЖДА Н.Д.К., с ЕГН **********,*** да заплати на М.И.В., ЕГН **********,*** направените разноски по делото в размер на общо 1200,00лв. /хиляда и двеста лева/ за държавна такса, за възнаграждение за вещо лице и за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.С.З. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: