РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Белоградчик, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Антон Ел. Антов
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело №
20251310100029 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове : - по реда на чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415
ал.1 ГПК - за установяване на вземането на заявител в р-р на 620.50 лв. – главница с пр. осн.
чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД, договорно възнаграждение в р-р 122.46 лв., мораторна
лихва в р-р на 112.34 лв. с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД и осъдителен иск за сумите 200.02 лв. и
250.07 лв. – възнаграждение за закупена услуга съответно „Фаст“ и „Флекси“
В исковата молба, предявена от „Профи Кредит България” ЕООД София се излага :
Между ищеца и ответника – М. Г. П. е сключен договор за потребителски кредит №
40014400912/23.12.2022 г., по силата на който ищеца е предоставил на ответника кредит в
размер на 1 000.00 лв. с пакет от допълнителни услуги съответно – „“Фаст“ – 200.02 лв. и
„Флекси“ – 250.07 лв.
Кредита и възнаграждението по пакета от допълнителни услуги е следвало да бъдат
издължени на 18 месечни вноски
Ответника не е платил изцяло задължението си като неиздължената сума е в общ размер на
855.30лв. без тези за доп. услуги
Падежа на договора е настъпил на 15.06.2024 г., длъжника не е изпълнил точно
задълженията си и е изпаднал в забава, поради което дължи и мораторна лихва в р-р на
112.34 лв. за периода 16.01.2021 г.- 15.06.2024 г.
Проведено производство по чл. 410 ГПК/ в т.ч. подадено в срок от длъжника възражение по
1
чл. 414 ал.1 ГПК/
Моли се да бъде прието за установено, че ответника дължи изпълнение на парично
задължение в размер на 620.50 лв. – главница с пр. осн. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240
ЗЗД, договорно възнаграждение в р-р 122.46 лв., мораторна лихва в р-р на 112.34 лв. с пр.
осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД и разноските по ч.гр.д. № 561/2024 г.
Представя писмени доказателства, претендира разноски.
Ответника е оспорил предявените искове.
По предявения установителен иск : - излага правоизключващо възражение - посоченият ГПР
формално не надвишава петкратния размер на законната лихва /50%/, но с включването на
възнаграждението за пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ допълнително се
оскъпява кредита и по този начин се заобикаля разпоредбата на 19 ал.4 ЗПК и води до
недействителност на договора за кредит; - Брани се с правни доводи – поради
недействителност на договора за кредит и признание в иск. молба на върнатата сума - 1
144.82 лв., то ответника е надплатил
По предявения осъдителен иск : - излага правоизключващо възражение - с допълнителните
услуги „Фаст“ и „Флекси“ се заобикаля разпоредбата на 19 ал.4 ЗПК; - Брани се с правни
доводи - допълнителната услуга „Флекси“ се съдържа в ОУ и не поражда пр. действие съгл.
чл. 146 ЗЗП
Вещото лице по допуснатата ССЕ е представило заключение по поставената задача.
Заключението не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото
Съдът след като обсъди събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в
тяхната пълнота, във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа и правна страна :
Не се спори по делото, че между ищеца и ответника е сключен договор за
потребителски кредит № 40014400912/23.12.2022 г., по силата на който ищеца е предоставил
на ответника кредит в размер на 1 000.00 лв., с пакет от допълнителни услуги съответно –
„“Фаст“ – 200.02 лв. и „Флекси“ – 250.07 лв.
Заетата сума е преведена по сметка на ответника.
Ищеца признава, че ответника е платил част от задължението си в р-р 1 144.82 лв.
Съдът приема предявеното от страна на ответника правоизключващо възражение за
основателно.
В разпоредбата на чл. 11 ЗПК са изброени реквизитите на договора за потребителски
кредит.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т. 7-12 и
20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Видно е,
че липсата само на някои от реквизитите, изброени в чл. 11 ЗПК, води до недействителност
на целия договор за кредит, а именно - на тези, посочени в ал. 1, т.7-т.12, както и в т. 20,
както и в ал. 2.
Съгл. чл. 11, ал.1, т.9 и чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК задължителни елементи от сключения договор
за потребителски кредит са лихвеният процент, както и годишният процент на разходите по
кредита/ГПР/ и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
2
сключване на договора за кредит.
Съгл. чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгл.
чл. 19, ал.4 ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на МС на РБ. Съг.
чл. 19, ал.5 ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, се считат за
нищожни. В практиката на ВКС- определение № 527/09.06.2022 г. по гр. д. № 151/2022 г., ІІІ
г. о. на ВКС е прието, че " разпоредбите, визирани в чл. 19, ал.4 и ал.5 ЗПК, не представляват
законов регламент с пряко значение за преценката на съда в кои случаи и в каква степен
договорени възнаградителни вземания за лихви при кратно надвишаване на определеният от
МС процент на законна лихва, противоречат на добрите нрави и не изключват тази преценка
за случаи, при които оскъпяването е под посочения в закона праг на годишния процент на
разходите. Това положение не изключва съдебната проверка за съответствие на всеки
договор с добрите нрави, включително след влизане в сила на императивна норма, посочила
законодателно максималния праг на търпимост за някои уговорки, в този смисъл и крайна
граница за годишния процент разходи по потребителски кредит, чието прекрачване пряко
влече нищожност съгласно чл. 22 ЗПК".
Съдът намира, че в процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
48,94 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 ГПК. Този размер не
надвишава максималния допустим по чл. 19, ал.4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно - таксите
/възнагражденията/ за услугите "Фаст" и "Флекси", които се включват в общите разходи по
кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т.1 от ДР на ЗПК. С оглед
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза при
включване на пакета от допълнителни услуги/ от 900.00 лв. / в ГПР, същият възлиза на
224.3729 %. Процесните два броя такси за услугите "Фаст" и "Флекси", следва да бъдат
включени в общия разход по кредита, което в случая не е сторено.
Процесният договор представлява договор за потребителски кредит, по аргумент от чл. 9,
ал.1 ЗПК, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК
сочи, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и, ал. 2 и
чл. 12, ал.1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. В процесния
договор размерът на посочения ГПР /49, 11 %/ не включва договореното възнаграждение за
допълнителна услуга "Фаст" и "Флекси" в общ размер на 900.00 лв. В тази връзка неясни са
както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното
оскъпяване на заема, което създава възможност за недопустимо завишаване на цената на
предоставения финансов ресурс. Тази част от договора е от съществено значение за
интересите на потребителите, тъй като целта на законовите изисквания за ГПР е да се даде
възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, а за
целта е необходимо те да получават адекватна информация относно условията и стойността
3
на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит.
Поради тази причина неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото
оповестяване на това изискуемо с императивна норма съдържание, законодателят урежда
като порок от толкова висока степен, че води до недействителност на договора на основание
чл. 22 ЗПК. В този смисъл са и дадените отговори на отправено от български съд
преюдициално запитване в Решение на съда на ЕС от 21.03.2024 г. по дело C?714/22, С. Р. Г.
срещу "Профи Кредит България" ЕООД. Съгласно цитираното решение, предвид
съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит с цел
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед
на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3,
буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не
отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи
обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент.
Нарушаване на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК води до последиците на чл. 22 ЗПК, т. е.
договорът за кредит е недействителен и се дължи от потребителя само чистата стойност на
кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. При недействителност на
договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Съдът следва да установи
дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит и да я
присъди на ищеца, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната
разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане само на
чистата сума по кредита - в този смисъл решение № 50086/21.12.2023 г. по т. д. № 1027/2022
г. на I т.о. на ВКС, решение № 50084/09.01.2024 г. по т. д. № 875/2022 г. на I т.о. на ВКС,
решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г., IV г.о. на ВКС, решение №
60186/28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г., I т.о. на ВКС, решение № 50259/12.01.2023 г. по
гр. д. № 3620/2021 г.,III г.о. на ВКС, определение № 50161/29.03.2023 г. по т. д. № 1070/2022
г., II т.о. на ВКС, решение № 50056/29.05.2023 г. по т. дело № 2024/2022 г., I т.о. на ВКС и др.
Клаузата на чл. V, вр. чл. VI от договора е нищожна и на основание чл. 21 ЗПК, тъй като е
сключена с цел заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на МС на РБ. С
непосочването на действителния ГПР ищцовото дружество е заобиколило императивната
разпоредба на чл. 19, ал.1 и ал. 4 ЗПК. В случая е установено от заключението на ССЕ, че
ищеца е платил, както и признава ищеца в иск. молба - 1 144.82 лв. при чистата стойност на
кредита - 1 000.00 лв.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск за установяване на вземане в
р-р на 620.50 лв. – главница с пр. осн. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД, договорно
възнаграждение в р-р 122.46 лв., мораторна лихва в р-р на 112.34 лв. с пр. осн. чл. 86 ал.1
ЗЗД е неоснователен и като такъв го отхвърля.
Поради същото неоснователен е и осъдителния иск за сумите 200.02 лв. и 250.07 лв. -
възнаграждение за закупена услуга съответно „Фаст“ и „Флекси“, поради което съдът го
4
отхвърля.
С оглед изхода на спора на ищеца не се следват разноски по ч.гр.д. № 561/2024 г. в
размер на 25.00 лв. – държавна такса и 180.00 лв. – юрисконслутско възнаграждение и
разноски по настоящото дело в размер на 25.00 лв. – държавна такса и 300.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
На осн.чл. 38, ал.2 ЗА на адв. А. А. М., ЕГН ********** се дължи адв. възнаграждение в
размер на 400.00 лв. – по ч.гр.д. № 56182024 г. на БРС и 1 200.00 лв. – по настоящото дело
Ищеца следва да плати на ответника разноски по настоящото дело в размер на 160.00 лв. –
възнаграждение за в. лице
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявения от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. “България” № 49, бл. 53Е, вх. В против М. Г.
П. с ЕГН ********** от с. С, обл. В., ул.”.“ № .. иск за признаване за установено по
отношение на ответника, че М. Г. П. с ЕГН **********, дължи на ищеца сумите 620.50 лв. –
главница с пр. осн. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД, договорно възнаграждение в р-р
122.46 лв., мораторна лихва в р-р на 112.34 лв. с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД по договор за
потребителски кредит № 40014400912/23.12.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата 205.00 лв. - разноски по ч.гр.д. № 561/2024 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение № 321/27.09.2024 г. по ч. гр. дело № 561/2024 г. по описа на БРС.
Отхвърля предявения от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. “България” № 49, бл. 53Е, вх. В против М. Г.
П. с ЕГН ********** от с. С, обл. Видин, ул.”...“ № .... иск за заплащане на сумите 200.02 лв.
- възнаграждение за закупена услуга съответно „Фаст“ и 250.07 лв. - възнаграждение за
закупена услуга и „Флекси“ по договор за потребителски кредит № 40014400912/23.12.2022
г.
Оставя без уважение искането на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********
за присъждане на разноски по настоящото дело в размер на 75.00 лв. – държавна такса и
300.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Осъжда „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адв. А. А.
М., ЕГН **********, л. № ********** с адрес гр. С.ул. „....“ № ...., ет..., ап.. сумите 400.00
лв. – адв. възнаграждение по ч.гр.д. № 56182024 г. на БРС и 1 200.00 лв. – адв.
възнаграждение по настоящото дело
Осъжда „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на М. Г. П.
ЕГН ********** от с. С., обл. В., ул. „.....“ № разноски по настоящото дело в размер 160.00
лв. - възнаграждение за в. лице
Решението може да се обжалва пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
5
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6