Р Е Ш Е Н И Е
Номер 59 21. 09.
2023 година град
Търговище
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд
Търговище
на деветнадесети
септември 2023 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
СТОЯН КОЛЕВ
Секретар: СТОЯНКА ИВАНОВА
Прокурор: МАРТИН АЛЕКСАНДРОВ
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
КНАХД № 85 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от „ЕВРО – ДМ“
ЕООД с ЕИК:*********, представлявано от М.П.Г. от гр.Севлиево, против
Решение № 112 от 21.06.2023 г. постановено по АНД № 226/2023 г. по описа на
РС - Търговище, с което е потвърден Електронен
фиш за налагане на имуществена санкция Серия Г № 0049911 издаден от ОДМВР гр.
Търговище, с който на „ЕВРО-ДМ“ ЕООД ЕИК ********* гр.Габрово, ул…. № …, ет..,
ап…. представлявано от М.П.Г. , за нарушение
на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ и на основание чл.638, ал.4 от КЗ е наложена
“имуществена санкция” в размер на 2000 лева. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно
поради противоречието му с материалния закон, съставляващо касационно
основаниепо чл.348, ал.1, т.1 НПК
приложим на осн. чл.63в ЗАНН. Моли за отмяна на атакувания акт.Претендира
разноски. В с.з. не взема становище, представя писмено такова.
Ответната
страна не взема становище.
Представителят на
Окръжна прокуратура гр. Търговище дава заключение за неоснователност
на касационната жалба, предвид законосъобразността на
въззивното решение.
Съдът, намира
касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в
преклузивния 14-дневен срок, от страна с правен интерес, за която решението е
неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по
същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК, касационната жалба е
неоснователна.
При извършване
преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени
от въззивната инстанция в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК,
касационният състав приема следното:
Предмет на съдебен
контрол пред въззивната инстанция е бил Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция Серия Г № 0049911 издаден от ОДМВР гр. Търговище, с който на „ЕВРО-ДМ“
ЕООД ЕИК ********* гр.Габрово, ул…. № …, ет… , ап… представлявано от М.П.Г. , за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ и
на основание чл.638, ал.4 от КЗ е наложена “имуществена санкция” в размер на
2000 лева,
След анализ на
съвкупния доказателствен материал е прието, че на 09.12.2022
година в 09.33 часа в общ.Търговище, ПП- I-4, км.215+484 на кръстовището към
с.Пролаз е заснет т.а. ИВЕКО 35 Ц 11 с рег. № ......., собственост на ЕВРО-ДМ
ЕООД гр.Габрово, със законен представител М.П.Г..
Установено с АТСС ARH CAM S1 № 11743 c4 е, че
ЮЛ, чието притежание е процесното МПС, което е регистрирано на територията на Р.България
и не е спряно от движение, не е сключило договор за задължителна застраховка ГО
за автомобилистите към момента на установяване и заснимане движението на
автомобила на посочената дата. За констатираното нарушение бил съставен ЕФ
Серия Г № 0049911 на ОДМВР Търговище. Фиша е съставен на 15.12.22 г. и връчен
на дата 03.02.23 г. ЕФ е издаден на основание снимков материал за заснето
нарушение по Кодекса за застраховането /КЗ/, а именно неизпълнение на
задължение, в случая на ЮЛ за сключване на задължителна застраховка ГО.
Нарушението е установено с техническо средство с фабр. № 11743с4, след проверка
на направените записи от системата. С ЕФ е ангажирана
административнонаказателната отговорност на „ЕВРО-ДМ“ ЕООД гр.Габрово,
представлявано от М.П.Г. – законен представител на фирмата, за това,
че на 09.12.22 г. в общ. Търговище, ПП-I-4, км.215+484, ЮЛ притежаващо т.а.
ИВЕКО 35 Ц 11 с рег. № ......., което е
регистрирано на територията на Р.България и не е спряно от движение, не е
сключило договор за задължителна застраховка ГО за автомобилистите, като
нарушението е установено с АТТС. Видно от представените по преписката писмени
доказателства – удостоверение № 17.09.5126 от 07.09.2017 г., преносимата
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 е одобрен тип средство за измерване, вписан под
номер 5126 в регистъра за одобрените за използване типове средства за измерване
и срок на валидност до 07.09.2027 г. Установява се от протокола за проверка №
62-СГИСИС/17.05.2022 г. на БИМ, че на 16-17.05.22 г. е извършена такава и е
установено съответствие с одобрения тип. Към съставеният електронен фиш е
приложен и съответният снимков материал. Представен е и съответният протокол за
използване на процесното автоматизирано техническо средство на дата 09.12.2022
г. Протоколът е проверен и подписан от съответното длъжностно лице – на
13.12.2022 г. Към протоколът е приложен и снимков материал. Приложен е и
протокол, съгласно който полицейският служител е преминал обучение за работа
със стационарно преносим уред модел ARH CAM S1. Съгласно чл. 647, ал. 3 от КЗ, когато с
АТТС или система е установено и заснето управлението на МПС, за което няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка ГО, се издава ЕФ в
отсъствие на контролен орган и на нарушител при условия и ред, предвидени в
ЗДвП. ЕФ се изпраща на собственика на МПС-то, чието движение е установено и
заснето, с препоръчано писмо и обратна разписка. Такава разписка е приложена по
делото. Когато собственик е ЮЛ се налага имуществена санкция, а ЕФ се връчва на
законния му представител. В случая е налице неизпълнение на задължение за
сключване на задължителна застраховка ГО по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което е
собственост на ЮЛ. От приложената справка за регистрация на МПС е видно, че
процесният товарен автомобил е регистриран като собственост на касатора. Към
делото е приложена и разпечатка от ГФ, от която е видно, че към дата 09.12.22
г. за процесното МПС не е имало активна застраховка ГО. Изложената
фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен
материал.
Въззивната
инстанция е приела, че ЕФ е издаден от компетентен орган, без да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Материалният закон е приложен
правилно.
Съдът е приел, че оспореният електронен фиш съдържа изискуемите
реквизити по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като същата разпоредба не го
приравнява на АУАН и НП по форма, съдържание, реквизити и ред за издаване.
Съгласно посочената нормативна разпоредба не съществува изискване за детайлно и
подробно описание на нарушението, включително посочване на дата на издаване,
тъй като наличието на електронен запис, видеоклип със снимков материал,
калибрована система за засичане, за която е приложено удостоверение за проверка
за годност, както и елиминиране на човешки фактор - отсъствие на контролен
орган и нарушител при издаването му, е гаранция за законност, естествено ако е
скрепен с доказателства във връзка с изложеното, а това в случая е така. По
отношение приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, съдът е приел, че в процесния случай не са налице
предпоставки за приложението му. Установеното и доказано административно
нарушение засяга обществените отношения, осигуряващи спазването на забраната по
пътищата, отворени за обществено ползване, да се движат МПС във връзка с чието
притежание и ползване няма сключен договор за задължителна застраховка ГО за
автомобилистите. Не случайно е предвидена от законодателя значителна по размер
санкция за това неправомерно поведение, като това е свързано с преценката за
високата степен на засягане на защитени обществени отношения. Обстоятелството,
че нарушителят е сключил застраховка гражданска отговорност непосредствено след
установяване на нарушението, за което е представено доказателство, не обуславя
автоматично приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. При изпълнение на
вменено по закон задължение, веднага след установяването, касаторът е избягнал
неблагоприятните последици , а именно- временно спиране от движение на МПС до
сключване на задължителната застраховка ГО.
Касационният
състав приема, че атакуваният съдебен акт е правилен.
Не е допуснато
нарушение на процесуалните правила.
Основните доводи
в жалбата са свързани с обстоятелството, че в ЕФ е допуснато смесването на два
състава чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ и чл.638, ал.4 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1
от КЗ, посочена като нарушена в процесния
електронен фиш, договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на РБългария и не е спряно от
движение, като това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от
собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.
Неизпълнението на тази императивна законова норма е прогласено за
административно противоправно деяние в нормата на чл. 638 от КЗ,
като съобразно ал. 1, т. 2, на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, т. е. на
собственик на МПС, който не изпълни задължението си да сключи задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага
2000 лева имуществена санкция за юридическите лица. Прилагането на цитираната
административна санкция чрез издаване на електронен фиш, т. е. посредством
установяване на нарушението с АТСС, е нормативно уредено в чл.638, ал.4 от КЗ.
Съгласно посочената разпоредба, когато с автоматизирано техническо средство или
система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на МПС се
налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. Съдът в настоящия състав
намира, че в процесния случай горните разпоредби са спазени, като правото на
защита на санкционираното търговско дружество не е накърнено.
Видно от нормата на чл. 483, ал. 1, т. 1
от КЗ, посочена като нарушена и съставляваща
правна квалификация на административното противоправно деяние, че тя е
императивна, т. е. съдържа правила за поведение, които са задължителни.
Неизпълнението на вмененото с тази разпоредба задължение е скрепено със
следващата се санкция, регламентирана като вид и съответно като размер в чл. 638 от КЗ.
В настоящия случай, редът за
ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя е
нормативно установен в разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ,
според която, когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите/а тя е задължително с
оглед нормата на чл. 461, т. 1 от КЗ/,
се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при
условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Разпоредбата
е достатъчно ясна и не се нуждае от тълкуване и според нейните изчерпателни
обем и смисъл, а препратката към Закона за движението
по пътищата касае единствено
условията и реда за издаване на електронния фиш като вид санкционен акт с
указаното съдържание и реквизити, но не и вида или размера на наказанието. В
тази норма е пределно ясно изразена волята на законодателя, нарушения от
категорията на процесното – бездействие на собственик на превозно средство по изпълнение
на задължението за сключване на задължителната застраховка "Гражданска
отговорност", да се установяват с техническо средство и съответно – да се
санкционират с електронен фиш. Следователно, препращането към ЗДвП
недвусмислено е обвързано само и единствено с реда за ангажиране на
административнонаказателната отговорност и външната форма на акта, т. е. на
електронния фиш.
Нарушението по чл. 638, ал. 1 от КЗ е
именно за неизпълнение на задължението на собственика на МПС да сключи
задължителна застраховка "Гражданска отговорност", предвидено в
разпоредбата на чл. 483, ал. 1 от КЗ и
същото се изразява в бездействие, като от систематичното тълкуване на нормите
на чл.638, ал.4 КЗ и чл. 638, ал. 1 от КЗ следва,
че за да бъде реализирана отговорността на дееца с електронен фиш по вменения
административен състав, следва да са налице кумулативно следните елементи от
фактическия състав: наказаният субект да е собственик на МПС; за конкретното
МПС да няма сключен валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност"; да е установено управление на процесното МПС по пътната
мрежа в страната, независимо кой е бил неговият водач; това МПС да е
регистрирано на територията на РБългария и да не е спряно от движение;
управлението да е установено с АТСС, по реда предвиден в ЗДвП. По делото е
безспорно установено, че дружеството-касатор в настоящото производство е
собственик на описаното в електронния фиш МПС, за което няма сключена
застраховка "Гражданска отговорност" към конкретната датата и че същото е било управлявано по пътната
мрежа в страната. Всички тези кумулативно изискуеми се елементи на фактическия
състав в случая са налице, а тяхното наличие между впрочем, не се и оспорва от
дружеството – касатор.
При издаване на електронен фиш
за ангажиране отговорността на дружеството за извършеното административно
нарушение чрез бездействие, наказващият орган не е допуснал процесуални
нарушения, т. е. правилно и в съответствие с приложимите разпоредби, е
санкционирал дружеството-нарушител с издаването на електронен фиш за налагане
на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с АТСС.
Така описаното деяние правилно
е квалифицирано като нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1
от КЗ, т. е. съдът намира, че между описаното
нарушение и неговата правна квалификация няма противоречие, описанието на
обстоятелствата в обжалвания електронен фиш в пълна степен съответства на
фактическия състав на нарушението и на неговата правна квалификация. Следва да
се добави, че за това нарушение, законосъобразно и правилно, на основание
чл.638, ал.4, във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2
от КЗ, на юридическото лице е наложено наказанието
имуществена санкция, в единствено възможния предвиден, т. е. фиксиран размер от
2000 лева. Касационната инстанция
счита, че решаващият съдебен състав на районния съд е анализирал в достатъчна
степен всички относими доказателства и приложими правни норми, като е обсъдил и
наведените от жалбоподателя доводи. Въз основа на същите е формирал правни
изводи, които напълно се споделят от настоящия състав на касационната
инстанция. От доказателствата по делото безспорно се установява, че процесното
нарушение е установено и санкционирано при спазване на всички съществени
правила, регламентирани в Закона за движението
по пътищата и Кодекса за
застраховането.
При горните изводи
касационната инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при
неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, каквото твърдение е
въведено с касационната жалба и съответно се явява правилно, законосъобразно и
обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от
жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Наведените
в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав,
поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може
да се направи обоснован извод за това, че от обективна страна,
дружеството-касатор е осъществило състава на административното нарушение, за
което е привлечен към административнонаказателна отговорност, поради което и
постановеното решение е законосъобразно,
постановено при правилно приложение на материалния закон. Доводите в
касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са
налице, като по изложените съображения, обжалваното решение като
законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Оспореното съдебно
решение е правилно, валидно и допустимо.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Търговище,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 112 от 21.06.2023 г. постановено
по АНД № 226/2023 г. по описа на РС -
Търговище.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.