Решение по дело №151/2016 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№51

гр. Велико Търново, 06.03.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Велико Търново, първи състав, в публично заседание на седми февруари две хиляди и  седемнадесета година, в състав:

Административен съдия : Марияна Микова

при секретаря В.Г.  и представителя на Окръжна прокуратура – Велико Търново – Светлана  Иванова , като разгледа докладваното от съдията Микова адм. дело №151/2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)

  Жалбоподателят „Хранителни стоки – Плевен„АД/ в несъстоятелност/, ЕИК114082268, със седалище и адрес на управление : гр.Плевен,ул.“Кичево“№2, чрез  представляващия го изпълнителен  директор С.В.Х., обжалва Ревизионен акт№Р-04001515001938-091-001/10.11.2015г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение№39/01.02.2016г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – гр.Велико Търново, както следва :

 = в частта, с който с процесния РА е отказано признаване право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 54340,25лв. по сделки на дружеството с „Ромикс“ЕООД, “Н. Трейд“ЕООД,“Мега фуудс“ООД и „М. Марков 2006“ ЕООД, както и е преобразуван финансовия резултат на дружеството за 2012г. със сумата 306743,13лв.,представляващи отчетна стойност на изписаните стоки  по фактури, издадени от същите доставчици, за които  доставки е отказано признаване право на данъчен  кредит;

= в частта, с която  е определен ДДС за довнасяне  в размер на 6767,17лв. по кредитно известие към фактура№1568/25.01.2013г.,издадена от „Алма Трейд“ЕООД;

= в частта по ЗКПО, с която за 2011г. е извършено преобразуване на  финансовия  резултат на  дружеството  в посока увеличение със сумата 79618лв., в резултат, на което е начислен допълнително корпоративен данък в размер на 7961,80лв. и лихви за забава върху главницата в размер на 3469,17лв.;

= в частта по ЗКПО, с която е извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2014г.  като е преобразуван финансовия резултат на дружеството в посока увеличение със сумата 2056130лв., представляваща необоснована документално загуба от продажба на акции от капитала на „Хранителни стоки Пропърти“АД на „Гард – С“ЕООД и в резултат  на извършеното увеличение и след приспадане  на установените при ревизията данъчни загуби за 2012г. и 2013г. общо в размер на 668030,43лв., за 2014г. е установена данъчна печалба в размер на 2575097,36лв. и е определен допълнителен корпоративен данък в размер на  257509,74лв.

Навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на РА в частта му, с която на дружеството е отказано признаване право на данъчен кредит, като твърди , че анализът на събраните в хода на ревизията доказателства обосновават извод за пълна и изрядна счетоводна отчетност при ревизираното лице, своевременно деклариране на доставките по реда на ЗДДС пред органите на НАП. Счита за неоспоримо доказателство за реалността на  спорните доставки като предпоставка  за признаване правото на данъчен кредит фактурите,по които „Хранителни стоки – Плевен „АД е реализирало стоките предмет на непризнатите сделки. Подчертава, че не можеш да реализираш нещо, което не си притежавал при това на трети многобройни лица.

С  жалбата се оспорва  РА и в частта относно допълнително начислен ДДС в размер на 6767,17лв. по кредитно известие№1569/31.05.2013г. по сделка с „Алма трейд“ЕООД за продажба на недвижим имот. Намира, че неправилно и в противоречие с доказателствата органите по приходите са приели, че липсва основание  за извършване на сделката, а такова е Споразумение между страните от  14.05.2013г. Аргументира се, че допуснатата грешка в основния договор е  основание за издаване на процесното кредитно известие и че това обстоятелство не е отчетено от ревизиращите. Моли да се вземе предвид и факта, че по никакъв начин не е ощетен фиска, тъй като данъчното задължение по известието е дължимо от купувача.

„Хранителни стоки – Плевен“АД оспорва РА и в частта му по ЗКПО с доводи за невярност на констатацията за извършена прикрита сделка по отношение извършената продажба на дружествени  дялове от капитала на „Вико Слав“ЕООД, осъществена по непазарни цени, като не е било взето предвид обстоятелството, че активите са били обремени с тежести и поради това стойността на дяловете е по-ниска от тази, направена от вещото лице, както и по отношение приетото от органите по приходите,че не е документално обоснован отчетения разход – загуба от продажба на акции от капитала на „Хранителни стоки Пропърти „АД на купувача „Гард – С“ ЕООД, тъй като според приходната администрация тази стойност е неоснователно занижена спрямо пазарната стойност на продадените акции. Изтъква, че въпросното намаление на  цената, на която са продадени акциите е съобразена с действителната стойност на акциите спрямо пазарната стойност на активите, както и  с обстоятелството,че въпросните активи са били обременени с вещни тежести. Твърди неприложимост на нормата на чл.16 от ЗКПО. Сочи че наличието на ипотека в полза на кредитиращите  банки е определила  продажната цена на акциите в размер по-ниска  от пазарната им стойност.

         Твърди, че  така издадения РА е незаконосъобразен и  относно  извършеното преобразуване на финансовия резултат на дружеството с непризнати  разходи  по сделки,  за които е  отказано признаване правото на приспадане на данъчен кредит  с доводи, че  РА в тази му част е неправилен, необоснован и постановен в противоречие с приложимите материално-правни разпоредби, както и със съдебната практика по аналогични дела на  националните съдилища и на СЕС.

Моли съда, след като се запознае с представените доказателства и обсъди доводите, съдържащи се в жалбата да постанови решение, с което да отмени   процесния РА като незаконосъобразен със законните последици от това, както и да му присъди сторените разноски

В хода на съдебното производство дружеството-жалбоподател, чрез процесуалния си представител  адв. М.  поддържа жалбата  по  първоначално наведените доводи и иска от съда да постанови съдебен акт, с който  да уважи подадената жалба и  да отмени като незаконосъобразен оспорвания РА в съответните  части – предмет на оспорване със законните последици от това .

В допълнително представени писмени бележки жалбоподателят изляга  подробни съображения защо счита процесния РА за незаконосъобразен  и защо същият следва да бъде отменен.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция“Обжалване и данъчно-осигурителна практика“/Дирекция“ОДОП“/ – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител  юк И.Р., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съда  да постанови  съдебен акт, с който да потвърди като  законосъобразен оспорвания РА, както и на  Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново да бъдат присъдени разноски в размер на 7592,62лв., изчислени съобразно материалния  интерес по делото. Моли  при постановяване на своето решение, съдът да се съобрази с подробните мотиви в подкрепа  обосноваността, правилността и законосъобразността на РА, изложени в потвърдителното решение на Директора на  Дирекция“ОДОП“ – гр. Велико Търново. Въпреки  предоставената му  възможност да  представи писмени бележки, в които да  изложи подробно съображенията си  в подкрепа на доводите си  за законосъобразност , обоснованост и  правилност  на РА, такива не са представени.

Окръжна прокуратура – Велико  Търново, представлявана от прокурор Иванова, взема мотивирано становище за неоснователност и недоказаност на  подадената жалба.  Аргументира се , че в хода на  ревизията не са допуснати  процесуални нарушения, водещи до отмяна на оспорвания РА като незаконосъобразен. Намира, че правилно е приложен материалния закон, като отразената от органите по приходите като установена  фактическа обстановка не се е променила в хода на съдебното следствие, въпреки събраните множество доказателства. Счита, че констатациите на приходната администрация са  законосъобразни и обосновани, тъй като  съответстват  на събраните доказателства и че правилно и законосъобразно са определени задълженията на ревизираното лице. Предлага на съда да постанови решение, с което да остави жалбата без уважение и да потвърди оспорвания РА като законосъобразен.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в ревизионната преписка, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

        Предмет на обжалване в настоящето производство е Ревизионен акт№Р-04001515001938-091-001/10.11.2015г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- Велико Търново,потвърден с Решение№39/01.02.2016г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – Велико Търново, в следните части  :

 = с който с процесния РА е отказано признаване право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 54340,25лв. по сделки на дружеството с „Ромикс“ ЕООД,“Н. Трейд“ЕООД,“Мега фуудс“ООД и „М. Марков 2006“ЕООД, както и е преобразуван финансовия резултат на дружеството за 2012г. със сумата 306743,13лв., представляващи отчетна стойност на изписаните стоки по фактури, издадени от същите доставчици, за които  доставки е отказано признаване право на данъчен  кредит;

= с която е определен ДДС за внасяне   в размер на 6767,17лв по кредитно известие към фактура№1568/25.01.2013г.,издадена от „Алма Трейд“ЕООД;

= с която за 2011г.  е извършено преобразуване на  финансовия  резултат на  дружеството в посока увеличение със сумата 79618лв., в резултат,на което е начислен допълнително корпоративен данък в размер на 7961,80лв. и лихви за забава върху главницата в размер на 3469,17лв.;

= с която е извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2014г. като е преобразуван финансовия резултат на дружеството в посока увеличение със сумата 2056130лв.,представляваща необоснована документално загуба от продажба на акции от капитала на „Хранителни стоки Пропърти“АД на „Гард – С“ЕООД и в резултат на извършеното увеличение и след приспадане  на установените при ревизията данъчни загуби за 2012г. и 2013г. общо в размер на 668030,43лв., за 2014г. е установена данъчна печалба  в размер на 2575097,36лв. и е определен допълнителен корпоративен данък в размер на  257509,74лв.

 Производството по издаване на оспорвания РА е започнало с издаване на  заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/№Р-04001515001938-020-001/25.03.2015г., издадена от Б.И.Б. на длъжност Началник сектор в ТД на НАП-Велико Търново и връчена  по електронен път на 27.03.2015г. на  ревизираното   дружество. Изменена със ЗИЗВР№№Р04001515001938-020-002/29.06.2015г./ Всички заповеди  - за възлагане на ревизията и тази за изменение  на първоначално издадената заповед за възлагане на ревизия са надлежно връчени на  ревизираното  дружество.

 За резултатите от ревизията е съставен РД№Р-04001515001938-092-001/ 28.09. 2015г., връчен на дружеството жалбоподател посредством изпращане на електронно съобщение.

В срока по чл.117,ал.5 от ДОПК „Хранителни стоки-Плевен“АД в несъстоятелност е подало възражение срещу констатациите на органите по  приходите. Компетентният орган е обсъдил съдържащите се в подаденото възражение доводи за неправилност и необоснованост на констатациите на органите по приходите и е намерил същите за неоснователни и недоказани, след което  е издал РА предмет на оспорване в това съдебно производство.

 С така издаденият РА предмет на оспорване в настоящето производство са установени задължения на „Хранителни стоки Плевен“АД по ЗДДС като е определено задължение за довнасяне на ДДС в размер на 179329,40лв. и лихви в размер на 37821,51лв., както и задължения по ЗКПО за 2011г.,2012г.,2013г. и 2014г., като в резултат на извършеното преобразуване на финансовия резултат на дружеството за съответните данъчни периоди е установено задължение за корпоративен данък в размер на 265471,54лв и лихви в размер на 23639лв. В останалата част  РА не е обжалван от данъчнозадълженото лице и е влязъл в сила. Недоволен от  установените с този РА  задължения  дружеството е оспорило  същия по административен ред пред Директора на Дирекция“Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр.Велико Търново. Анализирайки доводите, съдържащи се в подадената жалба, Директорът на Дирекция„Обжалване и данъчно- осигурителна  практика“ – гр.Велико Търново е приел, че  жалбата е неоснователна, че оспорваният РА е  издаден  в съответствие с основните  принципи на  данъчното производство,  при спазване на административно-производствените изисквания, като  определянето на задълженията на ревизираното лице е извършено след  изследване на фактическата обстановка и анализ на относимите към дейността на обстоятелства, като така издаденият РА е правилен и законосъобразен       

Недоволен от така издаденото решение  от Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико  Търново  „Хранителни стоки- Плевен“АД е  сезирало съда с жалба, въз основа на която е  образувано настоящето дело.

 В хода на съдебното производство, съобразно указанията дадени от съда с разпореждането за насрочване на делото в първо съдебно заседание досежно разпределението на  доказателствената  тежест, жалбоподателят е  ангажирал гласни доказателства , като  е поискал да бъдат разпитани като свидетели  управителите на  контрагентите Алма Трейд“ЕООД и „Гард-С“ООД, както и представляващи доставчика „Ромикс“ООД за установяване на правно релевантни факти и обстоятелства. Пак във връзка с установяване изпълнението на законовите  изисквания за признаване правото на данъчен кредит по конкретни доставкии документалната обоснованост на разходите,извършени от ревизираното дружество във връзка с тези доставки по искане на жалбоподателя като свидетел е бил допуснат  а впоследствие заличен И.  Д.Н. – представляващ  към този момент  доставчика „Н. Трейд“ЕООД. За да  докаже  реалното извършване на спорните доставки, по които на „Хранителни стоки – Плевен“АД е отказано право на  приспадане на данъчен  кредит и по  конкретно тези  с предмет – доставка на захар от доставчиците  „Мега Фуудс  груп“ООД и „М.  Марков 2006“ЕООД са разпитани в качеството им на свидетели М.Г.А., В.Г., М.М.К., Л.В.К., В.Д.. Разпитан е В.Г., като посредством разпита на този свидетел дружеството жалбоподател се домогва да установи реалното извършване на доставките от страна на доставчика „Ромикс“ ЕООД. Представени са и са приети като доказателство по делото писмени документи, чрез които се  цели установяване собствеността  върху транспортните средства , с които  се твърди, че е извършено транспортирането на стоките, предмет на доставка по спорните  фактури, а именно удостоверение, че през процесния период доставчикът „Ромикс“ЕООД е бил собственик на товарен автомобил с рег. №*** .Все във  връзка с  доказване по безспорен и несъмнен начин изпълнение на всички законови изисквания за признаване на правото на  данъчен кредит  на „Хранителни стоки – Плевен „АД от една страна и  документалната обоснованост  на  въпросните разходи от страна на жалбоподателя са представени писмени доказателства - приемо-предавателни протоколи, ЧМР, нареждания за експедиция,справки-декларации по ЗДДС , ведно с  дневници за покупки и дневници за продажби на жалбоподателя за данъчни периоди  месец  април 2012г. и месец май 2012г. Назначена е съдебно-икономическа експертиза, като заключението на вещото лице ще бъде анализирано заедно с останалите доказателства събрани в хода на съдебното производство. Дадена е възможности на управителя на дружеството-жалбоподател пред процесните  периоди-предмет на ревизията-да даде обяснения относно начина на работа в дружеството и  конкретните  сделки.

От страна на ответника е представена и приобщена като доказателство по делото  преписката по издаване на  оспорвания РА. По искане на ответникът съдът е открил производство по реда на чл.193 от ГПК за оспорване истинността – верността на  съдържанието и автентичността на  подписите,положени в конкретно посочени документи, представени в хода на ревизията от ревизираното дружество. За установяване автентичността на положените подписи в оспорените от приходната  администрация подписи е поискано назначаването на съдебна-графическа експертиза с предмет автентични ли са , положени ли са в оспорените документи подписи от посочените в тях, че са ги положили лица – И.Д.  Н. в качеството  му на представляващ „Н. Трейд“ЕООД и Г.Л.А. , в качеството му на  представляващ „М. Марков 2006“ЕООД. Заключението на експерта е  прието без  възражения и ще бъде анализирано , заедно с останалите доказателства.

Настоящият съдебен състав  въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, анализирайки всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, извършвайки пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал.1 от ДОПК, от ревизираното лице, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА.

Спорът в частта по ЗДДС на РА е относно непризнаване  правото на данъчен кредит в размер общо на 54340,25лв. по сделки на дружеството-жалбоподател с „Ромикс“ ЕООД, “Н. Трейд“ЕООД,“Мега фуудс Груп“ООД и „М.  Марков 2006“ ЕООД, които сделки са осъществени през периода 2012-2013г. Жалбоподателят твърди, че неправилно и необосновано органите по приходите отказват да признаят правото на  данъчен  кредит на „Хранителни стоки Плевен“АД с  доводи, че въпросните сделки са фиктивни, въпреки представените от страна на  жалбоподателя доказателства – фактури, договори, приемо-предавателни протоколи, както и наличието на пълна и изрядна счетоводна отчетност при ревизираното лице и своевременното деклариране по реда на ЗДДС по въпросните доставки пред органите на  НАП. В подкрепа на твърдението си , че неправилно, необосновано и незаконосъобразно органите по приходите са приели, че  въпросните сделки не са реално извършени, като доказателство за реалността на тези доставки представя фактурите, по които „Хранителни стоки –Плевен“АД е реализирало стоките, предмет на спорните фактури на  други купувачи. Категоричен е , че не можеш  да реализираш нещо, което не си притежавал, при това на трети многобройни лица. Намира, че посредством ангажирането на тези доказателства убедително установява реалността на спорните доставки и наличието на законовите предпоставки за признаване правото на данъчен кредит.

С РА предмет на оспорване в тази му част органите по приходите са отказали да признаят правото на данъчен кредит на „Хранителни стоки – Плевен„АД за данъчни периоди месец декември 2011г.,месец февруари, месец март и месец  април  2012г. по 8фактури,издадени от „Ромикс“ЕООД с предмет на доставка различни видове зеленчукови и  плодови консерви, по които е упражнено право на  данъчен кредит общо в размер на 6438,94лв. Органите по приходите са приели, че по отношение на  документираните от този доставчик доставки към жалбоподателя с оглед събраните в хода на ревизията документи се налага извод, че издадените от  „Ромикс“ ЕООД фактури представляват документи , издадени без правно основание, които не могат да бъдат приети като такива издадени от редовно водено счетоводство, както и че същите не могат да докажат реалното извършване  на  въпросните доставки и начисляването на дължимия данък в счетоводството на доставчика.

В хода на ревизионното производство органите по приходите са направили опит да извършат проверка в счетоводството на доставчика, но това  се е оказало  невъзможно поради ненамиране на адреса на лице, което представлява  дружеството. Междувременно от Р.Р., който е бил лице за контакт от страна на „Ромикс“ЕООД с „Хранителни стоки-Плевен“АД през ревизираните периоди са представени заверени копия на издадените фактури, пътни листи и приемо-предавателни протоколи, доказателства за притежавана транспортно средство - товарен автомобил, както и незаверени копия на дневници за продажби за въпросните данъчни  периоди.

В  хода на съдебното производство по делото  е разпитан свидетелят В.Г.. Свидетелят разказва, че е познат с представляващия  „Ромикс“ЕООД и че  тъй като Г. бил безработен бил помолен от Р.Р. да направи  курс и превози стоки от Негован до гр. Плевен. Сочи, че транспортирането на стоките било извършено с камион, собственост на „Ромикс“ЕООД, като   превозваната стока  била консерви  домати и парпикаш. Свидетелят е категоричен, че транспортирането на  въпросните стоки било извършено от склад на „Ромикс“ЕООД в с. Негован до  Плевен, като стоката била  разтоварена  в склад на „Хранителни стоки –Плевен“. Г. разказва пред съда, че  документите, които придружавали стоката предал на човека, който приел стоката в склада в гр. Плевен. Потвърждава автентичността на положения подпис в стокова разписка, с която стоката е получена при  жалбоподателя, като е категоричен, че  подписът  за предал стоката в тази  стокова разписка е негов.

Органите по приходите са приели,че представените в хода на  ревизионното производство документи от страна на  „Ромикс“ЕООД  не доказват изпълнението на законовите предпоставки за признаване правото на данъчен кредит на  жалбоподателя, тъй като издадените  фактури от страна на доставчика представляват такива, издадени без основание и не документират реалното извършване на доставките. Нещо повече, приходната администрация е приела, че стоката по  спорните фактури-консерви – е доставена  при жалбоподателя, но е доставена от трети лице, различно от „Ромикс“ЕООД и че получателят по доставката  „Хранителни стоки-Плевен“АД е знаел или е бил длъжен да знае, че участва в привидна доставка.

 Настоящият съдебен състав намира, че в тази му част обжалваният РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен със законните последици от това. Анализът на събраните доказателства налага извод, различен от този, направен от органите по приходите относно изпълнението на законовите изисквания за признаване на претендираното право на приспадане на данъчен кредит. В рамките на съдебното производство жалбоподателят съумя да докаже изпълнението на всички законови предпоставки за признаване правото на данъчен кредит. Посредством представените писмени доказателства относно притежавания автомобил,чрез който да бъде извършено транспортирането на стоките и предаването им реално във фактическа власт на получателя по доставката, както и другите представени писмени доказателства – пътни листи, стокови разписки, складови разписки, а и от разпита на свидетеля В.Г. по безспорен начин се установи,че въпросните стоки-консерви – действително реално са били предадени на получателя по доставката. Доказано бе, че въпросната стока /специално тази, за която е издадена фактура№**********/ 23.04. 2012г. – папка 2, л. 81 от преписката/ е натоварена от склад на дружеството-доставчик и е транспортирана до склад на  получателя на доставката, като приемането на стоката и фактическото й получаване в склада на „Хранителни стоки- Плевен“АД е удостоверено надлежно в представена стокова разписка. Установена е по безспорен начин автентичността на подписа в стоковата разписка  от 23.04.2012г. на  лицето предало стоката от името на доставчика-В.Г.. Впрочем самата приходна администрация приема, че чрез представените доказателства още в хода на ревизията ревизираното дружество е доказало по безспорен начин реалното, действителното получаване на стоките, предмет на доставката по фактурите , издадени от „Ромикс“ ЕООД, но  е отказала да  признае правото на  данъчен кредит, тъй като стоките са били доставени на ревизираното  дружество от друг доставчик, без обаче да посочва конкретно кой е този  друг доставчик. В тежест на органите по приходите е щом твърдят, че доставката е извършена от друг доставчик - да посочат кой конкретно е  този доставчик, както и да установят, че не е изпълнено някоя от законовите  предпоставки, които трябва да са налице, за да бъде признато правото на данъчен кредит. Голословното и декларативно посочване, че макар доставката да е реално извършена, тя не е извършена от сочения доставчик, а от друг такъв е недостатъчно, за да се приеме, че липсва някоя от предпоставките за признаване правото на данъчен кредит на „Хранителни стоки – Плевен „АД. Липсва каквото и да било доказателство в подкрепа на изложеното от органите по  приходите, че  получателят  по доставката е знаел или би следвало да знае, че участва в привидна доставка. След като приходната администрация сама е установила, че стоките, предмет на конкретните доставки, са получени от сочения получател  на доставката и са получени от този конкретен доставчик, издал конкретната фактура, за съда остава неясно за каква привидна доставка става реч. Доказано е по безспорен начин, че стоките са получени, че са получени точно тези по брой и по вид стоки, приети са от лице, упълномощено да получава такива стоки от страна на получателя по  доставката, както и че са платени на доставчика от получателя по доставката. Изцяло несъстоятелни са доводите на приходната администрация, че не следва да бъде признавано правото на данъчен кредит на жалбоподателя, тъй като от страна на доставчика, в хода на извършената насрещна проверка, не са представени  документи за произхода на стоката, за кадровата и техническа обезпеченост на доставчика, относно редовността наводеното счетоводство на  доставчика, както и че  в тежест на  получателя на доставката е да извърши проверка на контрагента си дали той има данъчни задължения. Както вече нееднократно е посочвал съдът, наличието на материална, кадрова и техническа обезпеченост на доставчика да изпълни конкретната доставка, не представянето от доставчика на документи за произхода на стоката не представляват регламентирани в закона предпоставки за  признаване правото на данъчен кредит на получателя по една доставка. Евентуалните  нередовности в  счетоводството на доставчика или други нередности в  поведението на доставчика досежно изпълнението на  задължението му във връзка с други доставки или представяните документи пред приходната администрация  не могат да бъдат вменявани във вина на получателя по една доставка , още по-малко да бъде наказван за някакво некоректно или противоправно поведение на доставчика си, за  което  получателят на доставката няма правомощия. Не може  да се вменява  на жалбоподателя да изисква от доставчика си да представя документи за установяване на обстоятелства, които са извън предмета на конкретната сделка. Следователно, няма как да бъде наказван жалбоподателя за нещо нередно, което евентуално неговият доставчик е извършил или да се вменява задължение на „Хранителни стоки –Плевен“АД преди всяка сделка да извършва разследване извън обичайно приетото такова дали пък неговият доставчик  не  го въвлича в данъчна измама. Изцяло несъстоятелни са доводите на органите по приходите , че като не направил проверка дали неговият доставчик не е измамник,„Хранителни стоки – Плевен „АД , като  получател  на доставки  само  се е поставило в положението на недобросъвестно данъчнозадължено лице, което съзнателно участва в привидна доставка на стоки. Анализът на събраните в хода на  производството доказателства обоснова като единствено възможен, обоснован и логичен извод, че по конкретните доставки, за които са издадени фактури от „Ромикс“ЕООД, са изпълнени всички изискуеми предпоставки за признаване право на данъчен  кредит на  ревизираното дружество и като е отказало да признае това право приходната администрация е постановила един неправилен и незаконосъобразен в тази му част  РА , който  следва да бъде отменен  със законните последици от това.

 

Хранителни стоки – Плевен „АД обжалва РА и в частта, с която на дружеството е определен допълнително ДДС в размер 6767,98лв. по кредитно известие №1569/ 31.05.2013г. към фактура №1568/25.01.2013г. по сделка с „Алма Трейд“ЕООД за продажба на недвижим имот. Жалбоподателят твърди,че неправилно органите по приходите са приели,че  липсва правно основание за издаване на въпросното  кредитно споразумение,макар  същото да е издадено въз основа на споразумение между страните от 14.05.2013г.

Настоящият съдебен състав  счита,че  в тази му част  РА е незаконосъобразен и  следва да бъде отменен със законните последици от това. Установено е по  безспорен начин още в хода  на ревизията, че  между  „Хранителни стоки – Плевен „АД и  „Алма Трейд“ЕООД е сключено споразумение от 14.05.2013г., съобразно което  споразумение страните по сделката, за която е съставен посочения по-горе нотариален акт и  издадена въпросната фактура се договарят цената на  имота на  бъде намалена от 45800евро на 28500евро без ДДС, като  взаимоотношенията между страните във  връзка с  предоговорената цена на имота следва да бъдат  уредени  до край на месец май с издаване на кредитно известие. Като причина за  въпросното  предоговаря на цената и де факто намаляването й в  т.2  от въпросното споразумение страните  са посочили, че 200кв.м. от придобития имот - УПИ, целият от 730кв.м. е мочурлив и трудно  използваем. В т.4 от споразумението  страните са се договорили „Хранителни стоки-Плевен“АД да възстанови на „Алма трейд“ ЕООД сумата 17300евро. В изпълнение на  така постигнати договорености  между страните  по въпросната покупко-продажба е издадено кредитно известие №1569/31.05.2013г. Сумата, която това споразумение продавачът на имота е трябва да върне на купувача на същия в размер на 40603,03лв е наредена с платежно нареждане от 21.06.2013г. от страна на „Хранителни стоки-Плевен“АД по сметката на „Алма Трейд“ЕООД.В хода на ревизията приходната администрация е извършила проверка в информационната система на НАП, при която е установено, че въпросното  кредитно известие е отразено от двете страни по сделката в данъчен период месец май 2013г.

 При така приетото за установено от фактическа страна, необосновано и в противоречие със събраните   по делото доказателства органите по приходите са приели,че въпросното  кредитно известие  е издадено без основание. Настоящият съдебен състав  приема,че въпросното кредитно известие е издадено на   валидно правно основание – споразумение от 14.05.2013г. , при стриктно спазване на законовите изисквания ,регламентирани в чл.115 от ЗДДС. Настъпилите  след сделката  факти трябва да намерят отражение при нейното облагане. Като е  приела обратното и  на основание  чл.86 от ЗДДС във вр. с чл.115 от ЗДДС приходната администрация  е коригирала данъчната  основа за данъчен период месец май 2013г. и е определила ДДС за внасяне в размер на  6767,17лв. и съответни лихви   ,същата е издала  един незаконосъобразен  в тази му част РА който следва да бъде отменен със законните последици от това.

 

„Хранителни стоки- Плевен „АД оспорва РА и в частта, с която на дружеството е отказано признаване право на приспадане на данъчен кредит по доставки, извършени от „Н. Трейд“ЕООД с доводи, че в хода на ревизията  от страна на данъчнозадълженото лице са представени безспорни доказателства както за  реалното фактическо получаване на фактурираните от  този доставчик  стоки, така й  за последваща им продажба на същите тези стоки на други купувачи. Като допълнителен  довод за изпълнение на всички законови предпоставки  за признаване правото на  данъчен кредит  дружеството-жалбоподател сочи, че  в случая  се касае за транзитна продажба на захар, като посредством представените в хода на ревизията а и в  хода на съдебното производство доказателства е доказал транспортирането на стоката и  получаването й от   крайния получател.

Органите по приходите са приели, че  следва да бъде отказано признаване право на приспадане данъчен кредит на дружеството жалбоподател, тъй като не са представени доказателства за извършения транспорт на фактурираната стока, че липсват доказателства за притежаване на транспортно средство с посочените регистрационни номера, че издадената фактура от доставчика представлява документ, издаден без правно основание, както и че липсват доказателства ,че представените  документи  са част от редовно водено счетоводство на  доставчика.

 Настоящият съдебен състав намира,че  в тази му част обжалваният РА е законосъобразен, обоснован и  правилен и че правилно и законосъобразно органите по приходите са отказали да признаят правото на  приспадане на данъчен кредит на  „Хранителни стоки  - Плевен“ по  въпросната  фактура, издадена от  „Н. Трейд „ЕООД.

Вярно е , че в хода на ревизионното производството от страна на  ревизираното  дружество е представен договор за покупко-продажба от 23.04.2012г., подписан от  И.  Н., в качеството му на  представляващ „Н. трейд“ЕООД и „Хранителни стоки-Плевен“АД, представлявано от С.Х.. От клаузите на така представения  договор е видно, че „Н. Трейд“ЕООД е следвало да  достави на  жалбоподателя  23тона захар, като транспортирането на стоката е следвало да е за сметка на купувача-дружеството-жалбоподател в настоящето производство. За извършване на така договорената доставка доставчикът е издал фактура №**********/24.04.2012г. В хода на ревизията ревизираното дружество за доказване  изпълнението на законовите предпоставки за признаване правото на  данъчен кредит по тази фактура е представил освен самата фактура и Приемо-предавателен протокол, съобразно който собствеността върху  продадената захар е  прехвърлена на купувача и стоката е предадена за транспортиране на  А.А. – шофьор на  автомобил с рег.№***/ ***. Така  представените от страните по  сделката доказателства обаче са недостатъчни да обосноват изпълнението по отношение на „Хранителни стоки – Плевен“АД на всички  законовите изисквания за  признаване на претендираното право на приспадане на данъчен кредит.

За да обоснове правилността  на  направените изводи за липса на всички законови  предпоставки за признаване правото на  приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество, респективно да установи по безспорен начин, че фактурата издадена от „Н. Трейд“ЕООД представлява такава издадена без правно основание, че такава  конкретна доставка не е осъществявана  реално, органите по  приходите поискаха  откриване на производство по реда на  чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК-по оспорване истинността-верността на съдържанието и автентичността на  подписите в Приемо-предавателен протокол от 24.04.2014г.,  посредством представянето, на който ревизираното  дружество се домогва да докаже изпълнението на предпоставките за признаване правото на данъчен кредит и в частност реалността на извършената доставка. От своя страна, жалбоподателят  поиска назначаване на съдебно-графическа експертиза за установяване  автентичността на положения подпис за предал в оспорения  приемо-предавателен протокол, а автентичността на  положения подпис за  приел в същия  протокол бе установена по безспорен начин посредством изричното потвърждаване автентичността на този подпис пред съда от управителя на  „Хранителни стоки – Плевен“ АД-С.Х.. Настоящият съдебен състав изцяло кредитира като обосновано и  компетентно  заключението на вещото лице М., че подписът, положен с Приемо-предавателен протокол от 24.04.2014г. /папка 2,л.70 от преписката по издаване на оспорения РА/  за предал стоката е положен от  И.Д.Н., представляващ „Н. Трейд“ЕООД. Установяването на автентичността на положените подписи в представения  приемо-предавателен  протокол  както от страна на  предал , така и   на приел стоката  не доказва верността на съдържанието на оспорения протокол, нито пък действителното, реално предаване на  стоката от  доставчика на получателя на доставката. На първо място следва да бъде посочено,че свидетелят  И.Н. – представляващ дружеството- доставчик -  „Н. Трейд „ЕООД бе заличен  като свидетел, с оглед безспорните доказателства, че същият се намира  в изключително тежко здравословно състояние . От приложената медицинска документация,представената от  бащата на  И.Н. става ясно,че той страда от тежко заболяване от 2007г. и повечето време се намира в болнични заведения. Съществуват индиции, че само формално е  бил представляващ „Н. Трейд“ЕООД  и е подписвал определени документи ,вероятно несъзнавайки  техните правни последици.  Установено е ,че през процесния период, през който е  „извършена“ спорната доставка  дружеството доставчик не е  разполагало с никакви транспортни средства, нито с лица, работещи по трудов  договор.Следователно липсват каквито и да било доказателства за извършване на реална облагаема доставка от страна на  „Н. Трейд“ЕООД към „Хранителни стоки  Плевен“АД.

На следващо място, съдът намира за необходимо да посочи,че посредством ангажираните доказателства в хода на съдебното производство дружеството – жалбоподател призна,че е знаело, че не това дружество му е доставчик на въпросната стока, че тази стока в нито един момент не е била във фактическа   власт на „Хранителни стоки- Плевен и че  въпросната фактура е издадена  без правно основание. От представените писмени доказателства Фактура№**********/24.04. 2014г.,  издадена  от „ Хранителни стоки-Плевен „АД за продажбата на 23тона захар на „Кардинал БГ“ЕООД, както и Приемо-предавателен протокол към фактура №**********/24.04.2014г. от 24.04.2014г., съобразно който приемо-предавателен  протокол и фактура „Хранителни стоки-Плевен“АД продава на „Кардинал БГ“ ЕООД 23тона захар, като собствеността върху захарта се  прехвърля в „Бургаски  захарен завод“ЕАД, при натоварване на стоката на кола с номер ***,/*** с шофьор А.А., а и от разпита на свидетелят М.А.,  по безспорен начин се установява,че стоката е продадена на „Кардинал БГ“ЕООД и че въпросната  фактура, издадена да доставка на стока към „Хранителни стоки – Плевен“ е издадена без  основание, а с цел привидно да бъдат показани обороти от продажби на стоки по признанието на  управителя на дружеството – жалбоподател. За да бъде направена „услуга“ на  „Хранителни стоки – Плевен“ АД с цел доказване на  стопански оборот от продажба на стоки действителните  страни по въпросната доставка  са издали няколко фактури и са съставили няколко документа  чрез които да „докажат“ продажба на стоки и получаване на доставка, последвана от последваща  продажба на стоки между действителните страни по  сделката.Няма  как  жалбоподателят да  представи документи за транспортирането на стоката,тъй като транспортирането е извършено с транспортно средство, собственост на  действителния получател на стоката-една от фирмите, чрез които работи  свидетелят М.А.. Установи се, че от момента на освобождаването й от  действителния продавач на стоката „Офлайн филм“ЕООД стоката реално ,действително е получена и собствеността  е прехвърлена на  „Кардинал БГ“ЕООД. Анализът на  представените доказателства в тяхната съвкупност налага извод,че „Хранителни стоки –Плевен“АД е знаел,че участва в привидна доставка и че така издадената му фактура  от „Н.  Трейд“ЕООД е издадена  без основание.Налице са и индиции,че  представените  документи  чрез които се цели да обоснове  изпълнението на  законовите предпоставки  за признаване на данъчен кредит са  създадени по късно и с цел да се придаде вид, че тази доставка е реална, действително извършена и  на дружеството трябва да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит. Голословно и недоказано де факто остана твърдението на жалбоподателя,че се касае за транзитна продажба. Установено  бе по безспорен начин,че не са изпълнени изискванията, за да бъде квалифицирана въпросната  сделка като  транзитна продажба , а че  само са съставени документи, които макар и  формално  да  съдържат всички идзискуеми  реквизити, не отразяват реално извършена облагаема доставка  на стока.

При така приетото за установено от  фактическа страна, съдът намира , че правилно и обосновано органите по приходите са приели,че с оглед констатираните  факти и обстоятелства и на основание чл.68,ал.1 и ал.2 от ЗДДС,чл.69,ал.1,т.1 от ЗДДС и чл.70 , ал.5 от ЗДДС във вр. с чл.6 от ЗДДС за „Хранителни   стоки – Плевен „ АД не възниква право на приспадане на данъчен кредит и  е отказал да признае  това право на  жалбоподателя.

 

Предмет на обжалване в настоящето производство е  РА и в частта му, с която  органите по приходите са отказали да признаят на „Хранителни стоки – Плевен“АД правото на  приспадане на данъчен кредит в размер на 6960лв за данъчен период   месец април 2012г. по фактура№2/20.04.2012г., издадена от „Мега Фуудс груп“ ООД с предмет „Захар, бяла кристална“.

 За да откаже да признае правото на данъчен кредит приходната администрация е приела, че така издадената фактура от соченото като доставчик „Мега Фуудс груп“ООД фактура представлява документ, издаден без правно основание, че тази фактура, не представлява документ от редовно водено счетоводство от страна на  доставчика и  че сама по себе си  въпросната фактура е негодно доказателство да установи реалното извършване на доставките и  начисляване на  дължимия данък. Според  приходната администрация събраните доказателства дават основание да бъде направен извод,че въпросната стока е доставена от  трето  лице – различно от „Мега фуудс Груп“ООД и че  получателят по доставката „Хранителни стоки – Плевен „АД е знаел или е бил длъжен да знае,че участва в привидна  доставка.

В хода на съдебното производство с цел обосноваване правилността, обосноваността и законосъобразността на  РА в тази част, включително и  доводите си, че  реалният фактически доставчик на процесната стока е друг и че  ревизираното дружество знае или е било  длъжно да знае, че участва в данъчна измама, ответникът е оспорил истинността – автентичността на положените подписи и верността на  съдържанието на Приемо-предавателен протокол от 20.04.2012г. към фактура №2/ 20.04. 2012г., издадена от  „Мега фуудс груп“ООД.

От своя страна, за да докаже незаконосъобразността на  РА в тази му част дружеството жалбоподател  ангажира доказателства, посредством които  се домогва да установи  верността на  съдържанието и автентичността на положените подписи в  оспорения приемо-предавателен протокол, както и да установи по безспорен и категоричен начин изпълнението на  всички законови предпоставки  за признаване  правото на данъчен кредит. В хода на съдебното производство  безспорно бе установена автентичността на положения в оспорения приемо-предавателен протокол подпис  от името на  приелия стоката  - „Хранителни стоки – Плевен „АД – С.Х.. Това обстоятелство обаче е недостатъчно да се установи  автентичността на  положения подпис от  името на  продавача „Мега Фуудс  груп“ ЕООД. Странно е процесуалното поведение на жалбоподателя, тъй като липсва искане за установяване автентичността на положения подпис в същия приемо- предавателен протокол за предал стока от „Мега  Фуудс Груп“ЕООД  посредством изследване на подписа на това лице от вещото лице, на което бе възложено  установяване  автентичността на подписите от страна на продавачите  по другите  оспорени приемо-предавателни протоколи. Това процесуално поведение на жалбоподателя – неангажиране на доказателства за установяване  автентичността на подписа на лицето, подписало приемо-предавателния  протокол,удостоверяващ предаването на стоката  на получателя на доставката, за предал – дава основание на съда да счита, че не налице  мълчаливо признание от страна на  „Хранителни стоки- Плевен“АД, че  този документ е съставен за целите на ревизионното  производство и че положения в него подпис за  предал не е автентичен, а и е неверен по съдържание. Липсата на годни и убедителни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство, чрез които да бъде установена по безспорен начин истинността - верността на съдържанието и автентичността на положения подпис за предал стоката в приемо-предавателния протокол – обосновава и подкрепя извода  на съда, че истинността на оспорения протокол не бе доказана и  същият следва да бъде  изключен от доказателствения материал по делото. Очевидно подписът в този приемо-предавателен протокол за предал  стоката  не е положен от управителя и собственика на транспортната фирма „Лорекс 5“ЕООД, чиято собственост по време на  осъществяване на транспорта е бил автомобилът, посочен като такъв, с който е извършено транспортирането на стоката , продадена от „Мега Фуудс Груп „ООД на „Хранителни стоки-Плевен„АД. Свидетелят В.Р. - собственик и представляващ „Лорекс 5“ ЕООД - е категоричен, че името на посочената фирма „Мега Фуудс Груп„ООД не му говори нищо като такава възложила транспортиране на стоки  за „Хранителни стоки  - Плевен“АД. При липса на документи, които да са му изисквани и които да е представил в  хода на  насрещна проверка, свидетелят не може да даде  повече  информация дали е извършвал някакъв транспорт, нито кой му го е заплатил. След като въпреки ангажираните доказателства от страна на  жалбоподателя не бе доказана по безспорен начин истинността на оспорения приемо-предавателен протокол, чрез които се цели  доказване  реалното фактическо предаване на стоката от продавача „Мега Фуудс Груп“ ЕООД на ревизираното дружество е безпредметно да бъдат обсъждани другите доказателства, представени от жалбоподателя с  твърдения , че  чрез тях се доказва последваща продажба на въпросната стока. Не са представени доказателства, които да установяват по безспорен начин изпълнението на най- важната предпоставка реалното фактическо извършване на облагаема доставка и получаването на стоката във фактическа  власт на „Хранителни стоки - Плевен „АД. Неуспешен е опитът на жалбоподателя, чрез допълнително представените доказателства - приемо-предавателен протокол и фактура №30000003587/ 20.04. 2012г. за последваща продажба на  същото  количество захар от „Хранителни стоки-Плевен“АД на  „Касиопея „ООД да докаже реалност на доставката, извършена от „Мега Фуудс Груп“ООД към дружеството-жалбоподател. На първо място, от така събраните доказателства не може да бъде проследено  получаването  на точно тази стока  при  жалбоподателя и последващата й продажба. По делото се съдържат данни че за един кратък период от време  жалбоподателят е извършил серия от продажби на приблизително едни и същи количества от един и същ вид стока - захар, което прави невъзможно да бъде установено дали изобщо и с какво количество захар  през този период е разполагало „Хранителни стоки-Плевен„АД, за да извърши евентуално и тази продажба. На следващо място от дадените обяснения от управителя на  ревизираното дружество – С.Х. – става ясно, че  всички тези сделки ,включително и  тази са  направени,без  стоката изобщо да влиза в складове на „Хранителни стоки – Плевен „АД с цел да  дружеството  да  направи оборот за пред банката, като всички сделки били извършени с посредничеството на Т.Т., който е познат на данъчните като собственик  на „ТАБС „. Видно от  представената фактура№**********/20.04.2012г /т.2, л.463 от делото/, чрез представянето на която жалбоподателят иска да установи извършването на последваща продажба на стока, предмет на доставка по фактурата, издадена от неговия доставчик „“Мега Фуудс Груп“ЕООД, фактически действителен получател на стоката е дружество,представлявано от Т.К.. Всичко това мотивира съда да счита,че „Хранителни стоки- Плевен“АД  не е получател на реална облагаема доставка на  стока по фактура, издадена от доставчика му „Мега Фуудс Груп“ЕООД . Както вече бе посочено по-горе, сама по себе си липсата на годни и безспорни доказателства за получаване на  стоката от „Хранителни стоки-Плевен „АД – след изключване от доказателствения материал по делото на въпросния приемо-предавателен протокол води до извод, че от страна на  ревизираното дружество не е доказано наличието на най-важната предпоставка за признаване на претендираното право на приспадане на данъчен  кредит - наличието на реална извършена облагаема доставка.

При липсата на тази предпоставка – наличие на реално осъществена облагаема доставка - правилно,обосновано и законосъобразно органите по приходите са отказали да признаят на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 6960лв. за данъчен период месец април 2012г. по фактура, издадена от „Мега Фуудс Груп“ЕООД, поради  което в тази му част обжалваният РА се явява правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден, а подадената жалба - да бъде оставена без уважение-като неоснователна и недоказана.

 

„Хранителни стоки-Плевен „АД обжалва РА и в частта, с която на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 34416.98лв  за данъчен период месец април и месец май  2012г. по 5броя фактури, издадени от „М. Марков 2006“ЕООД с предмет на доставка – захар с доводи  , че  РА   в тази му част е   незаконосъобразен и необоснован.

За да откаже да признае правото на данъчен кредит на ревизираното дружество приходната администрация е намерила, че не са налице предвидените за това предпоставки, тъй като е установено, че представляващия дружеството, сочено като доставчик – „М.  Марков 2006“ЕООД - Г.Л.А. е починал на 27.07.2012г. Органите по приходите са се аргументирали  и с факта, че наследниците на А. са се отказали от наследството на покойния наследодател и изрично са декларирали, че не са запознати с дейността на фирмата му и не притежават каквито и да било счетоводни документи,  свързани  с тази дейност.

В хода на ревизията е извършена проверка в информационната система на НАП, при която е установено,че за отчетния период 01.01.2012г. – 31.12.2012г. „М. Марков“ЕООД не е подавало декларация по чл.92 от ЗКПО, а от  данните съдържащи се в Търговския регистър е установено,че последният финансов отчет на дружеството е от 2009г., като в него не се съдържат данни дружеството да притежава дълготрайни материални активи. Установено е също така, че липсват данни през 2012г. при този доставчик да е имало лица , назначени по  трудов договор на  длъжност „шофьор“. От страна на доставчика, въпреки изрично отправеното искане за представяне на документи във връзка с доставките, извършени  към  „Хранителни стоки – Плевен „АД по процесните фактури от дружеството доставчик не са представени никакви  доказателства за притежаваната от дружеството  материално-техническа база и кадрови ресурс за извършване на търговска дейност. Анализирайки събраните доказателства, органите по приходите са направили заключение, че през 2012г. това дружество не е развивало никаква дейност, поради което и не е извършило спорните  5 доставки по  въпросните  фактури, издадени  към „Хранителни стоки – Плевен „АД.

 В хода на  съдебното производство от страна на  жалбоподателя са ангажирани многобройни доказателства посредством ,които  ревизираното дружество се стреми да докаже неоснователността и незаконосъобразността на РА в тази му част, тъй като са изпълнени всички законови изисквания за признаване  правото на признаване на  данъчен кредит по  въпросните  доставки. Във връзка с откритото производство по чл.193 от ГПК по оспорване на истинността - верността на  съдържанието е  автентичността на подписите за приел и предал - в 5-те приемо-предавателни протоколи, представени в хода на ревизията за установяване по безспорен начин реалното фактическо предаване на  стоките и реалността на доставките, дружеството  жалбоподател е осигурило явяването в съдебно заседание на представляващия   „Хранителни стоки – Плевен „АД – С.Х. в  съдебно заседание, за да потвърди непосредствено пред съда  автентичността на положените от него  подписи в тези протоколи. Установено е  по безспорен начин, посредством заключението на съдебно-графическата експертиза, което заключение съдът кредитира като обосновано и компетентно, че подписите и в петте приемо-предавателни протокола за предал стоката/продавач/- са положени от  представляващия към този момент „М. Марков 2006“ЕООД – Г.Л.А.. Следователно безспорно е установена автентичността на положените подписи в тези протоколи – както за продавач, така и за купувач на стоката.

В рамките на съдебното производство обаче представляващият дружеството – жалбоподател - С.Х.  де  факто признава, че въпросните  сделки за покупка на захар не представляват реално извършени сделки, че стоката изобщо не е приемана фактически от представител на „Хранителни стоки-Плевен „АД, не е влизала в склада на дружеството, нито в обект , който е собственост или се ползва  от  ревизираното  дружество. Управителят на дружеството признава, че документите във връзка с тези сделки са изработени изключително прецизно, както и че тези сделки са само по документи, че стоката  изобщо не е влизала в дружеството и са правени съзнателно само и единствено по документи, за да се направи оборот пред банката, тъй като  банките постоянно следели „Хранителни стоки – Плевен“АД да не спаднат нетните приходи от  продажби на стоки. Х. разказва още, че  продавачът на захарта казвал от къде да се натовари захарта и къде да се разтовари и че единствената цел да се правят тези сделки, за да се вдигне оборота от продажби на стоки .Интересен детайл в дадените обяснения  на  С.Х. е ,че той е подписал всички приемо-предавателни  протоколи,договори, фактури по  сделките със  захар, включително и тези с „М. Марков 2006“ЕООД  по настояване на главния счетоводител на  фирмата и че всички документи са изключително прецизно изготвени. Това обяснения  дава основание на съда  да счита,че всички документи във връзка със  сделките  за доставка на захар са изготвяни едновременно т.е на дати различни от тези посочени в самите тях като дати на съставянето им, че са изготвени  по- късно за целите на  ревизионното производство и че са изготвяни изключително прецизно  т.е да отговарят максимално на  формалните законови изисквания, макар и да  не обективират  реално извършени облагаеми  доставки.

За установяване верността на съдържанието на тези протоколи и  доказване изпълнението на  най-важната  и определяща предпоставка за признаване правото на данъчен кредит от страна на жалбоподателя са представени гласни и писмени доказателства. Чрез разпита на свидетеля М.А. жалбоподателят се домогва да докаже, че в случая се касае за транзитна продажба, като фирмите, представлявани от  А. и от неговите близки като  купувач на захар, продавана от „Хранителни стоки – Плевен“АД са  пренасочвали камионите транспортиращи тази захар до крайния й получател - трети  дружества, различни от  предходния доставчик на жалбоподателя и от  фирмите,представлявани от  свидетеля А.. Свидетелят разказва пред съда,че като човек, който от години се занимава с  продажбата на захар, разполага със собствени транспортни средства или наема такива, за да извършат  транспортирането стоката, като  транспортните  разходи за захарта, закупена от „Хранителни стоки-Плевен“АД от дружествата, представлявани от А. е за сметка на дружествата, получатели по сделката за покупко-продажба, сключена между „Хранителни стоки-Плевен“АД като продавач на захарта и фирмите, представлявани  от  А. – като купувач на  захарта. Съдът  намира,че  показанията на този свидетел посочват начина на работа на  фирмите,чрез които  оперира в пазара на  захар в страната, включително и за осъществяваните от него  транзитни продажби на  захар, но не представляват доказателство за  реално извършени облагаеми доставки на захар, извършени от „М. Марков 2006“ЕООД към „Хранителни стоки – Плевен „АД.  Този свидетел описва в детайли  начинът си на работа като един от големите  търговци в страната със захар,но същевременно посочва,че всички  сделки,  които извършвал  през процесния период с „Хранителни стоки – Плевен“АД се осъществявали  чрез Т. С., който  е собственик на  „ТАБС“. Категоричен е , че не се е договарял с никой от „Хранителни стоки – Плевен „АД и че всички сделки  , които е извършил са договаряни с Т. С.. С оглед  категоричността в показанията на свидетеля А., че не е договарял с никого от „Хранителни стоки-Плевен“АД съдът счита, че не следва да кредитира представените от жалбоподателя документи-фактури и приемо-предавателни протоколи – чрез които  ревизираното дружество се опитва да докаже извършването на  последващи доставки  на захар  именно със захарта,получена по  фактурираните му доставки на същата стока от  „М. Марков 2006“ЕООД.След като не са провеждани  преговори, не е договаряна   доставка  на захар от  „Хранителни стоки – Плевен“АД  за  „Призма –МТА“ООД/  приемо-предавателен протокол към фактура №**********/ 26.04.2012г. , то представените документи не документират реално извършена  облагаема последваща доставка и на практика се опровергават доводите на  жалбоподателя, че няма как да  извърши последваща доставка на  нещо  което не е получил. Анализът на събраните доказателства мотивира настоящия съдебен състав да счита, че не е доказано извършването  на последващи продажби на стоките,предмет на доставка от „М. Марков 2006“ЕООД към „Хранителни стоки – Плевен“ АД към следващи получатели на доставка и в този смисъл не е доказано реалността на  получените  облагаеми  доставки, за които са издадени спорните фактури от „М. Марков 2006“ЕООД.От показанията на  свидетеля А., от обясненията на  С.Х. ,а и от останалите писмени доказателства по делото се налага извод,че  са извършвани сделки  между други контрагенти- действителни доставчици и получатели на  доставка, като са съставени документи,че уж във  веригата  от доставки е  участвало и „Хранителни  стоки – Плевен“АД,без фактически  дружеството жалбоподател да е извършвало реални облагаеми доставки, нито пък да е участник в транзитна продажба. Показанията на свидетеля Л.  К. - собственик на „К. БГ 07“ЕООД относно  доставка на  захар, за която  е издадена  фактура№**********/26.04.2012г. от  „М. Марков 2006“ЕООД не променят приетото за установено от фактическа страна, че  не е налице реално облагаема доставка извършена към „Хранителни стоки – Плевен „АД. Свидетелят не може да  даде  никакви подробности нито за  доставчика „М. Марков 2006“ЕООД, нито  за сочения като получател на доставката – „Хранителни стоки- Плевен  „АД, нито пък за крайния и действително получил стоката – „Наслада – 92“ – гр. Павликени. Свидетелят не  може  да посочи и  кой му е  платил за извършения транспорт,нито  да уточни кой е пренасочил  товара, който първоначално е следвало да бъде  разтоварен в  гр. София за разтоварване в гр. Павликени.Прави  впечатление обаче, че в клетка 24 на ЧМР-то  е посочено, че крайният получател на стоката - ЕТ„Наслада- 92- З.Й.“ – гр.Павликени е получил стоката на 25.04.2012г. т.е преди  тя да бъде продадена  от  „М. Марков 2006“ЕООД на „Хранителни стоки – Плевен „АД т.е установява се  по безспорен  начин,че въпросната фактура не  отразява реално извършена облагаема доставка по отношение на сочения като получател на доставка и претендиращ признаване право на данъчен кредит – „Хранителни стоки-Плевен „АД.

В рамките на съдебното производство не са ангажирани доказателства  установяващи транспортирането на стоката, за която  „ М. Марков  2006“ЕООД е издал фактура№*********/03.05.2012г., която стока би следвало да бъде транспортирана с автомобил с рег.№******. Свидетелят М.А. е категоричен, че въпросният товарен автомобил не му е известен и не знае с него да е извършван транспорт на захар. А. е  категоричен,че няма склад в гр. Варна и не посочва  друг контрагент, на който да е доставил въпросното  количество  захар. С оглед на това съдът намира  за опровергано твърдението на  жалбоподателя, че  е извършил последваща продажба на  24тона захар предмет  на доставка , съобразно издадената от „М. Марков 2006“ЕООД  фактура№**********/03.05.2012г., продавайки  тази захар на  „Призма МТА“ООД, за  което  дружеството  жалбоподател е  издало фактура №**********/ 03.05.2012г.

Липсват доказателства за реално извършена облагаема доставка и по  отношение на стоката, за която е издадена  фактура №**********/06.04.2012г., съобразно която „М. Марков 2006“ЕООД е доставило на „Хранителни стоки  - Плевен„АД 24тона захар. Свидетелката В.Д., собственик и представляващ „Славхрис“ООД разказва пред съда , че действително е извършен транспорт на захар от Гърция до Благоевград, с товарен автомобил рег. № *** като захарта била на …“Захарна индустрия или не  знам как се казваше дружеството, за което ще ме питате“ . Свидетелката е  категорична, че транспортната услуга е заплатена от ЕТ“Теди – Т. Г.“. В представеното ЧМР/ т.2,л.634 от делото/ е  видно, че стоката е получена на 06.04.2012г. в гр.Благоевград от „Ивел“ЕООД. Настоящият съдебен състав изцяло кредитира показанията на свидетелката Д. , тъй като същите са логични и безпристрастни и се допълват от останалите доказателства, събрани  в хода на производството. Липсват  каквито и да били  данни, които да дават основание на съда да приеме, че е налице продажба на въпросното количество захар от „М. Марков 2006“ЕООД на „Хранителни стоки – Плевен „АД,а още по-малко такива, които да сочат,че с получената стока по тази доставка дружеството - жалбоподател е извършило последваща доставка на захар  на „ Призма – МТА“ООД.

Аналогична е от фактическа страна ситуацията и по отношение на  доставката на 24 тона захар, за която „М. Марков 2006“ЕООД е издало на „Хранителни стоки – Плевен“АД фактура № **********/06.04.2012г. Нито в хода на ревизията, нито в хода на съдебното следствие са представени доказателства за транспортирането на стоката. Не са представени доказателства чия собственост е автомобилът, с който е извършено  транспортирането на стоката. Макар да се представят фактура№**********/ 06.04.2012г. и приемо-предавателен протокол към същата фактура, в които е удостоверено, че въпросната захар, която следва да е получена от „Хранителни стоки-Плевен „АД е била  продадена на „Томи -2П 2005“ЕООД от страна на жалбоподателя не се представиха убедителни и годни доказателства, посредством които да бъде доказано реалното, действително получаване на стоката от „Хранителни стоки- Плевен“АД от сочения като негов доставчик „М. Марков 2006“ЕООД, нито пък такива за твърдяната да е извършена последваща продажба на същата стока на  трети контрагент. Липсата на такива доказателства обосновава извод на съда, че правилно, обосновано и  законосъобразно въз основа на  представените доказателства  органите по приходите са приели, че на ревизираното дружество не следва да  бъде признавано право на приспадане на  данъчен кредит, тъй като не са изпълнени законовите изисквания, за да бъде признато това претендирано право.

Настоящият  съдебен състав  счита, че липсват безспорни и годни доказателства които да мотивират съда да приема, че са изпълнени  законовите изисквания за признаване правото на данъчен кредит на жалбоподателя по фактура№165/ 25.04. 2012г., издадена от „М. Марков 2006“ЕООД за доставка на 23,9тона  захар, като транспортирането на стоката е извършено с автомобил ***/ ***. И по отношение на тази доставка от страна на жалбоподателя не бяха представени доказателства, които да сочат извършването на реална облагаема доставка от сочения доставчик към жалбоподателя. Представеното ЧМР/ т. 2, л.468 от делото/ е изключително нечетливо и от него е невъзможно да бъде разбрано нито  кой е  изпращача, нито кой е получателя на стоката, нито пък дали е извършено пренасочване на товара. Ясно е само че стоката е натоварена в Гърция, транспортирана е от  превозвач „Евротранс 33“ЕООД и е разтоварена  в Ябланица  на неизвестен адрес, като  липсва посочване  името на получателя на стоката.Дори и въз основа на така представеното ЧМР да се приеме  за доказано,че въпросната стока е  била собственост на „М. Марков 2006“/ което съдът счита   за недоказано по безспорен начин/, то по никакъв начин не може да се приеме, че въпросната  захар е била доставена  на „Хранителни стоки – Плевен „АД , както и че точно тази захар е била предмет на последваща продажба, както се опитва да убеди съда жалбоподателя чрез представянето на фактура№**********/25.04.2012г.,ведно с приемно-предавателен протокол от същата дата, в която се твърди, че  въпросната стока е  продадена от Хранителни стоки –Плевен“АД на „Призма МТА“ООД. Що се отнася до показанията на свидетеля М. А. ,представляващ  „Призма МТА“ООД, че въпросната стока е била продадена на това дружество от  „Хранителни стоки-Плевен“АД като извършването на продажбата е било удостоверено в издадената фактура №*********/25.04.2012г. и приложения към нея приемно-предавателен протокол / т.2 , л.466,467 от делото/, като подписите в тези протоколи за  приел стоката са положени от А. настоящият съдебен състав  счита, че те по никакъв начин не доказват извършването на реална облагаема доставка, извършена от „М. Марков 2006“ ЕООД към „Хранителни стоки – Плевен „АД. Няма каквито и да било информационна следа позволяваща на съда да обвърже движението на въпросната стока захар от Гърция , чрез доставчика „М. Марков 2006“ЕООД до сочения като получател на тази доставка – „Хранителни стоки – Плевен“АД

По изложените  съображения   съдът приема, че в тази му част обжалвания РА е правилен, обоснован и законосъобразен и  че правилно и законосъобразно органите по приходите са отказали да признаят правото на данъчен кредит на  „Хранителни стоки – Плевен“АД, тъй като не са налице изискуемите законови предпоставки за признаване на това право.

 

  Предмет на обжалване  в настоящето производство е РА и в частта му по ЗКПО, с която за  отчетния период 2012г. е преобразуван финансовия резултат на   дружеството в посока увеличение със сумата 306743,13лв., представляваща отчетна стойност на изписаните стоки по фактури, издадени от „М. Марков 2006“ ЕООД /със сумата 206084,92лв./,  по фактури , издадени от „Мега Фуудс груп“ООД със  сумата  34800лв./,  по фактури , издадени от „Н. Трейд“ЕООД със сумата  32621,67лв.  и по фактури , издадени  от „Ромикс „ЕООД – 33236,54лв.

 За да извърши посоченото преобразуване на финансовия резултат на дружеството органите по приходите са приели, че липсват реално осъществени доставки – покупки на стоки, а за  целите на ЗКПО доказването на  реалността на  тези сделки е от съществено значение, тъй като само при действително  осъществени такива могат да се признаят разходи за дейността на получателя на фактурите. Изложил е мотиви,че притежаваните от ревизираното дружество фактури само по себе си не доказват наличието на реално извършена облагаема доставка , респективно  не установяват документална  обоснованост на така направения разход. Подчертал е , че в конкретния случай следва да намери приложение  нормата на  чл.26,т.2 от ЗКПО, съгласно която не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон и че доколкото процесните фактури не отразяват вярно посочените в тях стопански операции – отчетените по  тези  фактури  разходи не следва да бъдат  признавани за  данъчни цели.

От своя страна дружеството-жалбоподател в първоначално депозираната  жалба  моли съда да постанови  решение, с което да отмени  РА в частта  относно неоснователно начисления корпоративен  данък, без да сочи конкретни доводи. В представената писмена защита жалбоподателят вече излага доводи за незаконосъобразност на РА в тази му част, сочейки, че в хода на съдебното производство да събрани доказателства установяващи реалността на  доставките  по спорните  фактури, а от там , и че е доказана документалната обоснованост на  така извършени разходи и липсата на законови предпоставки за извършеното по приходната администрация  преобразуване на  финансовия резултат на „Хранителни стоки  - Плевен „АД.

 Анализът на събраните доказателства дава основание на съда да приеме, че органите по приходите неправилно са преобразували финансовия резултат на ревизираното  дружество  за 2012г. със сумата 33236,54лв.,  представляваща отчетен разход по фактури за доставки, извършени от доставчика  „Ромикс“ЕООД. В хода на съдебното производство, посредством ангажираните доказателства дружеството- жалбоподател съумя да установи по безспорен начин, че издадените 8фактури от „Ромикс“ЕООД за доставки на стоки – консерви -  вярно отразяват  извършените стопански операции , както и че направеният  във връзка с  тези  стопански операции разходи са документално обосновани . Според чл. 26, т. 2 от ЗКПО, на която правна норма се е позовала приходната администрация, за да извърши преобразуване на финансовия резултат на данъчнозадълженото лице с посочения разход - не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Това означава предприятията да осъществяват счетоводството на основата на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство. Всяка стопанска операция трябва да бъде обезпечена документално, като доказателство, че тя е извършена и условията, при които е извършена. В счетоводството операциите задължително се документират. По силата на чл. 10 от ЗКПО счетоводен разход се признава, когато е документално обоснован с първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводният документ в настоящия случай-фактури, съответстват на изискванията на ЗКПО и на Закона за счетоводството и с оглед събраните доказателства отразяват вярно всяка една от  стопанските операции. Доколкото в настоящото производство се доказа наличието на фактури, които обективират реално извършени доставки на стоки, осчетоводяването, на които несъмнено рефлектира върху определянето на финансовия резултат за съответния данъчен период, то безспорно не е налице  твърдяното от  приходната администрация и отклонение от данъчното облагане. Несъмнено налице е съответствие между документалната обоснованост на разходите по  осемте фактури и действителните стопански операции. При това положение, неправилно счетоводният финансов резултат на жалбоподателя за процесния период е преобразуван в посока увеличение с посочената сума  33236,54лв., представляващи разход  по 8фактури, издадени на „Хранителни стоки – Плевен„АД  от „Ромикс“ ЕООД. По изложените съображения в тази му част РА следва да бъде отменен като незаконосъобразен със законните  последици от това.

 

  Съдът намира за  обоснован, правилен и законосъобразен РА в частта, с която е извършено преобразуване на финансовия резултат на „Хранителни стоки – Плевен“АД  със сумата 32621,67лв. ,представляваща отчетна стойност на изписаните стоки  по фактура, издадени от   „Н. Трейд „ЕООД. Съдът споделя  изводите на  приходната администрация, направени след пълен и задълбочен анализ на събраните доказателства, за липса на реално осъществени покупки на стоки. За целите на ЗКПО  доказването на реалността на  сделките е от съществено  значение, тъй като само при действително осъществени такива могат да бъдат признавани за данъчни цели разходи за дейността на получателя на фактурите. Както многократно е имал възможност да посочи съдът , издаването на първични счетоводни документи – фактури - не е достатъчно, за да се приеме наличието на реално извършена облагаема доставка и изпълнението на  изискванията за признаване на  правото на данъчен кредит от една страна,а от друга така направеният разход във връзка с такава доставка да бъде признат за документално  обоснован по смисъла на  ЗКПО. Установено е по безспорен начин,че по отношение  на документираната с фактура 00000000014824.04.2012г.,,издадена от „Н. Трейд“ ЕООД с данъчна основа 3262167лв. за доставка на захар на „Хранителни стоки – Плевен“АД са налице  документи, издадени без правно основание  с цел отклонение от данъчно облагане по реда на ЗКПО.Допълнителен аргумент в подкрепа на това е  нормата на чл.4,ал.1,т.5 от Закона за счетоводството за предимство на съдържанието пред формата, съобразно която сделките и събитията се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание,същност и финансова реалност,а не формално  0 според правната им форма.Само по себе си наличието на фактура  необходимо ,но не достатъчно условие, за да бъде признат за данъчни цели документирания с нея разход. Ето защо настоящият съдебен състав  счита,че правилно и законосъобразно  на основание чл.26,т.2 от ЗКПО органите по приходите са преобразували  в посока  увеличение  финансовия резултат на  „Хранителни стоки – Плевен „АД за 2012г. със сумата 32621,67лв., представляваща необоснован документално разход по фактура №**********/24.04.2012г., издаден от  „Н.  Трейд“ЕООД.

 

Настоящият съдебен състав, анализирайки събраните в хода на производството доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,  приема,  че оспорваният РА е правилен и законосъобразен в частта му, с която е извършено преобразуване на  финансовия резултат на „Хранителни стоки - Плевен „АД със сумата 34800лв., представляваща непризнат  разход за данъчни цели по фактура, издадени от  „Мега Фуудс Груп“ООД. Въпреки събраните доказателства недоказана остана  документалната обоснованост на този разход на ревизираното лице, както и  реалността на  документираната с въпросната фактура стопанска операция.

       ЗКПО анализира разходите и приходите, но и този закон държи сметка за наличието на реални стопански операции, за които се признават съответните разходи и приходи. Симулативното фактуриране на разходи за стоки, които реално не са получени от издателя на фактурите, или за които липсва документална обоснованост, представлява сключване на сделки с цел отклонение от данъчното облагане - хипотезата на  чл. 16, ал. 1 от ЗКПО.  В конкретния случай липсват доказателства за реалното фактическо предаване на фактурираните стоки от доставчика на получателя на доставката. Налице е признание,че тази стока  не е получавана действително от дружеството – жалбоподател . Липсата на  реална  стопанска операция е основание за увеличение на финансовия резултат с размера на отчетените разходи. По този начин е отстранено влиянието на тези разходи, както установява и нормата на  чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, върху финансовия резултат на жалбоподателя. Това е така, защото съдът намира, че посочените действия - приспадане на разходи по фактури за сделки, по които липсват реални доставки, правилно са квалифицирани като сключване на сделки при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчното облагане, защото не могат да се признават разходи към определени доставчици, срещу които липсва насрещна престация от тях. Обратното би означавало всеки ревизиран да извършва плащания без каквото и да е основание, срещу което да получава фактури, които да отчита в пасивната част на счетоводството си без да се държи сметка за естеството и предназначението на същите и кореспондиращите им пряко насрещни счетоводни записвания. Така се стига до намаляване на разходите, което е напълно произволно, защото срещу него не стои никаква корелативна операция. Това, освен че не отразява вярно претендираната стопанската операция, е и недопустимо. Стопанската операция в счетоводството е всяко конкретно изменение на обектите на отчитане - имуществото на предприятието и източниците за придобиването му. т.е. между тези двата компонента съществува неразривна връзка.

     На следващо място, според чл.26,т.2 от ЗКПО не се признават за данъчни  цели  разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон т.е предприятията следва да водят  счетоводството си на основата на стопанските операции и  факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно  действащото законодателство. Всяко стопанска операция трябва да   бъде обезпечена документално като  доказателство, че е извършена при условията, при които е извършена. Отчетените от ревизираното дружество разходи по  тази фактура не са документално обосновани, тъй като липсват доказателства,че фактурите, с които са отчетени отразяват  реално извършени стопански операции.По  мотивите , изложени  по- горе , за липсата за годни  и убедителни доказателства за реалното извършване на  фактурираните доставки  и че не е доказано получаването на стоките от  жалбоподателя  настоящият съдебен състав намира,че въпросната фактура не отговаря на нормативното изискване - да отразява вярно стопанската операция. Съобразно направените от съда констатации  за недоказано получаване на стоките , които следва да е доставило „Мега Фуудс Груп“ООД на  „Хранителни стоки- Плевен АД“  както  от фактическа, така и от правна страна, се налага извод че няма съответствие  между  документалната обоснованост на разходите и  действителните стопански операции. Иначе казано, извършените разходи от ревизираното дружество за придобиване на стоки не са документално  обосновани съобразно изискванията на ЗКПО, което предопределя и  непризнаването на този разход за данъчни цели и съответно преобразуване на финансовия резултат на данъчнозадълженото лице, както това е сторила приходната администрация посредством издаването на   процесния РА.

      Ето защо съдът счита, че за конкретния  разход, извършен от „Хранителни стоки-Плевен“АД е налице отклонение от данъчно облагане, а и липсва съответствие  между документална обоснованост на разходите и действителните стопански операции, поради което в тази му част  РА  е законосъобразен и следва да  бъде потвърден. 

        „Хранителни стоки – Плевен“АД  обжалва РА в частта по ЗКПО, с която е преобразуван финансовия резултат на дружеството за 2012г. със сумата 206084,92лв., представляваща  документално необоснован  разход по  5 фактури, издадени от  „М. Марков 2006“ЕООД.

         Настоящият  съдебен състав намира,че направените изводи от  приходната администрация, че въпросните разходи не следва да бъдат признавани за данъчни цели  по ЗКПО са  правилни и обосновани и  се подкрепят и  обосновават от събраните в хода на съдебното производство  доказателства. Съобразно  нормата на чл.26,т.2 от ЗКПО  не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани. Иначе казано при осъществяване на своята дейност стопанските  субекти  трябва да осъществяват счетоводството си на основата на стопанските операции и и факти, спазвайки изисквания за съставянето на документите съгласно действащото законодателство, като всяка стопанска операция трябва да бъде документално обезпечена – да са налице доказателства за това ,че конкретната стопанска операция действително е извършена, както и условията ,при  които тя е извършена. Легалната  дефиниция на понятието „документална  обоснованост „ се съдържа в текста на чл.10 от ЗКПО.Според посочената правна норма  разходът е документално обоснован чрез първичен  счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската  операция. Вярно е , че ЗКПО  не анализира доставките, които са предмет на облагане по ЗДДС , а разходите и приходите, но и ЗКПО държи сметка за наличието на реални стопански операции, за които се признават съответните разходи и приходи. С оглед естеството на данъчните задължения, преди всичко следва да се изследва въпросът дали е налице реална доставка на стока, а от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че процесните доставки са реално извършени. Фактурирането на разходи за стоки, които реално не са получени представлява сключване на сделки с цел в отклонение от данъчното облагане. Следователно, за да бъде признат за данъчни цели по ЗКПО един разход е необходимо по категоричен начин да се установи, че обективираният във фактурата разход е по доставка на стока и услуга, които са реално осъществени. В този смисъл следва  ясно да бъде посочено, че за да бъде признат като документално обоснован един разход не е достатъчно да се установи правилното,съобразно изискванията на Закона за счетоводството, счетоводното отчитане на съответния документ, а той да отразява действително осъществена стопанска операция. Несъмнено издадените от  доставчика „М. Марков 2006“ЕООД към „Хранителни стоки-Плевен“АД  фактури съответстват на изискванията на ЗКПО и на тези на Закона за  счетоводството, но не отговарят на второто нормативно изискване – да отразяват вярно стопанската операция. Доколкото в настоящото производство се доказа наличие на фактури, които не обективират реално извършени доставки на стоки, осчетоводяването на които несъмнено рефлектира върху определянето на финансовия резултат за съответния данъчен период, то безспорно е налице и отклонение от данъчното облагане и същевременно не е налице съответствие между документалната обоснованост на разходите по фактурата и действителната стопанска операция.  След като  не бе доказана реалност на обективираната във фактурите, издадени от този доставчик на  жалбоподателя, доставка на стока,  то за данъчно задълженото лице възникнат задължения за внасяне не само на косвения, но и на преките данъци, при условие, че бъде увеличен финансовия резултат поради недоказани реално осъществени доставки. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че правилно счетоводният финансов резултат на жалбоподателя за процесните периоди е преобразуван в посока увеличение със суми,представляващи  необоснован разход по  фактури, издадени от „М.  Марков 2006“ЕООД. При липсата на доказателства, че „Хранителни стоки – Плевен“АД  реално , действително е получило стоки по процесните  фактури, то е налице основание за увеличаване на финансовия резултат по  чл.16,ал.1 от ЗКПО с размера на отчетените по тези разходи  фактури. Представените  първични счетоводни документи – фактури не отразяват достоверено реализирана стопанска операция,  с което не е изпълнено изискването на  чл.10,ал.1 от ЗКПО и се налага да бъде коригиран  финансовия резултат на  данъчнозадълженото лице в посока увеличение.

По изложените съображения,настоящият съдебен състав счита, че правилно органът по приходите е преценил, че в случая по отношение на отчетените разходи по фактурите, издадени от „М. Марков 2006” ЕООД, е налице хипотезата на чл.26,т.2, вр. чл.10, ал. 1 от ЗКПО и е преобразувал в увеличение финансовия резултат на ревизираното дружество за 2012г. със сумата 206084,92лв., представляваща  документално необоснован  разход по  5-те фактури, издадени от   този доставчик.

 

„ Хранителни стоки - Плевен „АД обжалва РА и в частта по ЗКПО, относно преобразуването на финансовия резултат на дружеството, като е начислен допълнителен  корпоративен  данък в размер на 7961,80лв и лихви за забава в размер на 3469,17лв. във връзка с извършена продажба на дружествени дялове от „Хранителни стоки – Плевен „АД на „Вико Слав“ЕООД. Дружеството жалбоподател твърди,че продажбата е извършена по пазарни цени, поради което е невярна констатацията на органите по  приходите, че сделката е прикрита и е осъществена по непазарни цени. Навежда доводи,че при регистрацията на  капитала на дружеството е отчетено обстоятелството, че основните активи на „Вико- Слав“ЕООД- Хлебозавод в гр. Червен бряг – са обременени с тежести и точно поради това стойността на дяловете при която е извършена продажбата е по-ниска от оценката, дадена от вещите лица.  Подчертава факта, е с  част от постъпленията от тази сделка е погасена част от кредитната задлъжнялост на жалбоподателя, което  оправдава  намаляването на стойността на дяловете предмет на процесната сделка и извършване на продажбата на цена на един дял по- ниска от тази посочена в заключенията на  вещите  лица. Намира, че е неприложима нормата на чл.16 от ЗКПО и че в този му част РА се явява незаконосъобразен и  следва да бъде отменен.

Не  е спорно между страните,  че с Договор  за продажба на дялове от 14.12.2011г. „Хранителни стоки – Плевен“АД, в качеството му на продавач, прехвърля собствеността си  върху  165000 дяла, всеки един с номинал от 1лв. , на  „Вико-Слав“ЕООД на „Вико Слав-Инвест“ ЕООД на цена  от 165000лв., от които  40000лв. са платени от  купувача на  30.11.2011г.  по банков път,а разликата от 125000лв. се изплака  по  банков път в деня на подписването на  договора. Няма спор досежно  факта, че  така подписаният договор влиза в сила  при наличието на  два правно релевантни факта-нотариална заверка на  подписите на  страните по сделката и наличието на банков превод,извършен съобразно  клаузите на  сключения между страните  договор.

Дружеството, чийто дялове са предмет на  продажба по договора от 14.12.2011г. – „Вико Слав“ЕООД е учредено на 30.11.2011г., с внесен капитал 165000лв., като едноличен собственик на капитала е „Хранителни стоки – Плевен“АД, чрез внасяне непарична вноса,представляваща поземлен имот, в гр. Червен бряг, ведно с построените  в него  сгради,представляващ  бивш хлебозавод. Общата оценка на  апортната вноса е 244618лв.,определена  от тройна експертиза въз основа на извършено от Агенцията по вписванията, заявление с вх. №2011099021141703. Така направената от дружеството  жалбоподател непарична вноска в капитала на „Вико-Слав“ЕООД е осчетоводена като дългосрочна инвестиция  по дебита  на  сметка 221.3“ Дългосрочна инвестиция Вико Слав“ЕООД в размер на 164398,11лв., срещу кредитиране на счетоводни сметки : с/ка 201.1 Земи: 10778лв, сметка 203.1 „Сгради и конструкции“ – 153090,88лв., с/ка 204.1 „Машини и оборудване – 529,23лв.

Прави  впечатление, че в деня  на  учредителния  акт на „Вико Слав“ ЕООД е извършен  превод от страна на „Вико Слав Инвест“ в полза на „Хранителни стоки – Плевен „АД на сумата 40000лв, като основание за  това плащане е посочено задатък по предварителен договор за продажба на дружествен дял. В последствие с още два превода от страна на „Вико Слав Инвест“ на 15.12.2011г. е изплатена сумата 165000лв.

 Разликата  между оценката на непаричната вноска, направена от „Хранителни стоки  - Плевен „АД  в капитала на „Вико Слав“ЕООД и остатъчната стойност на описаните активи е в размер на  80219,89лв.  е осчетоводена от ревизираното дружество по дебита на сметка 221.3“Дългосрочна инвестиция „Вико Слав“ЕООД и съответно по кредита сметка 709.9 – „Други приходи“. Отчетената отрицателна разлика в размер на 79618лв.-между пазарната стойност на дългосрочната инвестиция в капитала на „Вико Слав“ЕООД в размер на 244618лв. и получената сума  при продажбата на дружествените  дялове, съобразно  сключения договор  от 14.12.2011г. – 165000лв. е осчетоводена по дебита на сметка  623 „Разходи  по операции с инвестиции“ и е намерила отражение при определяне на данъчната основа  за  определяне  на корпоративен данък , дължим от „Хранителни стоки – Плевен „АД за 2011г.

 Настоящият съдебен състав, като прецени събраните в хода на ревизията , и тези в хода на съдебното производство в тяхната съвкупност намира, че правилно, обосновано и законосъобразно  органите по приходите са преобразували финансовия резултат на ревизираното  дружество за 2011г. в посока  увеличение със сумата 79618лв.,представляваща разход по сделка, сключена с цел отклонение от  данъчно облагане по  смисъла на  чл.16,ал.1 във вр. с чл.16,ал.3 от ЗКПО.

Съобразно нормата на  чл.16,ал.1 от ЗКПО-когато една сделка, включително  и между несвързани лица, е сключена при условия, чието изпълнение води до отклонение от  данъчно облагане, данъчната основа се определя,без да се взема под внимание  тази сделка, нейните условия или правна форма, като се определя данъчна основан, която би си получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат,без да води до отклонение от данъчно облагане. Нормата на чл.16,ал.3 от ЗКПО е категорична, че когато с привидна сделка - продажба на дружествени дялове – прикрива друга сделка-продажба на недвижим имот, земя и сгради и други дълготрайни материални актови- данъчното задължение се определя  при условията на прикритата сделка.

Безспорно е, справедливата пазарна стойност на активите, собственост на „Хранителни стоки-Плевен“АД,предмет на непарична вноска в капитала на  новоучреденото търговско дружество „Вико Слав“ЕООД, определена посредством  заключението на възложената трайна експертиза и извършено вписване на  заявление с вх.№2011099021141703 в Агенция по вписванията, е в размер на  244618лв. Установено е по безспорен начин и обстоятелството , че записаният размер на направената непарична вноска на едноличния собственик на капитала „Хранителни стоки-Плевен“АД в капитала на новоучреденото дружество е 165000дяла от капитала на „Вико Слав“ЕООД, всеки с номинал 1 лв. Така записаната дългосрочна инвестиция в  капитала на „Вико Слав“ЕООД е в размер  значително по-малък от  определената справедлива  пазарна стойност на активите, собственост на дружеството-жалбоподател, предмет на апортната вноска. Наличието на превод в размер на 40000лв. на 30.11.2011г. с основание задатък по предварителен договор за прехвърляне на дружествен дял дава основание на съда да направи извода, който е направила и приходната администрация, че чрез продажбата на  дружествени дялове  се прикрива друга сделка – продажба на недвижим имот – земя и сгради, и други дълготрайни материални активи . Чрез вписването на  непарична вноска в капитала на новоучреденото дружество „Вико Слав“ ЕООД едноличният собственик на капитала на „Хранителни стоки – Плевен“АД се е възползвал от по благоприятния данъчен режим, в качеството си на апортиращо дружество по смисъла на чл.10,ал.1,т.3 от ЗДДС, съобразно която правна норма – извършването на  непарична вноска в търговско дружество  не е облагаема доставка. Иначе казано дружеството – жалбоподател е избягнал начисляването на ДДС върху справедливата  пазарна стойност на продадените  активи.

Голословен и опроверган от събраните доказателства по делото е доводът на   жалбоподателя за невярност на констатацията на органите по приходите, че въпросната сделка по продажба на дружествени дялове е прикрита , че с нея се прикрива  друга сделка, както и че продажбата е осъществена по непазарни цени. Сам по себе си  факта, че в деня, в която се учредява  новото дружество – 30.11.2011г. т.е се извършва апортната вноска от страна на „Хранителни стоки – Плевен“ вече е подписан предварителен договор за продажба на дружествени дялове и е платен задатък ясно разкрива намеренията на жалбоподателя-да се разпореди със съответните активи, да бъде прехвърлена собствеността върху тях на новоучреденото дружество „Вико Слав“ЕООД. В разрез с  нормалната житейска логика е, ако действително искаш да  извършваш съвместна дейност  чрез това  ново дружество в деня на неговото  учредяване  да продадеш своя  дял от  това  дружество и то на цена по-ниска от  справедливата пазарна такава.

Опровергано от доказателствата по  делото е и твърдението на  жалбоподателя, че  дяловете от дружеството  „Вико Слав“ЕООД, собственост на „Хранителни стоки – Плевен „АД , са продадени на  тази по-ниска цена от справедливата пазарна такава, определена от вещите лица, тъй като основните активи ,съставляващи апортната  вноска, били обременени с тежести.Видно от  приложената по делото справка, издадена от Служба по  вписвания – гр.Червен бряг – папка 2,л.292 от преписката по издаване на  обжалвания  ревизионен акт -  договорната ипотека върху имота в полза на „Банка Пиреос България“АД е била заличена на 13.12.2011г. т.е преди  подписване на  договора за  прехвърляне на  дружествени  дялове  т.е към датата на  сключване  на  договора  за прехвърляне на  дружествени  дялове  активите,предмет на апортна вноска от 30.11.2011г. не са били обременени в вещни  тежести.

Изцяло несъстоятелни  и неотносими са доводите на  жалбоподателя, че с част от постъпленията от продажбата на дружествени дялове е погасена част от кредитната задлъжнялост на „Хранителни стоки-Плевен„ АД. Ако   жалбоподателят бе  продал  дяловете си от въпросното дружество на  пазарна цена, той би разполагал с по-голяма сума, чрез която да изплати други свои задължения и да намали задлъжнялостта си. В този смисъл, не може да бъде прието за обосновано твърдението на  жалбоподателя,че той използвал  част от получените от продажбата на дружествените дялове сума за погасяване на други свои задължения. Това не прави така извършените действия  законосъобразни, нито пък  въпросната  продажба   сделка, сключена в съответствие  с изискванията за  данъчно облагане.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че правилно, обосновано и законосъобразно органите по приходите са приели, че се касае за сделка, чието изпълнение води  до отклонение от данъчно облагане, поради което и  следва да бъде преобразуван финансовия резултат на „Хранителни стоки- Плевен“ АД за 2011г. в посока увеличение със сумата 79618лв., представляващ отчетен разход по операции с инвестиции в резултат на сделка, сключена в отклонение от данъчно облагане, като в резултат на така определената законосъобразно данъчна основа, правилно и законосъобразно е определен  допълнителен корпоративен данък в размер на 7961,80лв. и съответни  лихви. Ето защо в тази му част РА е  правилен и законосъобразен и следва да бъде оставен в сила, а подадената жалба – без  уважение – като неоснователна.

Органите по приходите  на  коригирали финансовия резултат на ревизираното дружество за  2013г. в посока увеличение, като на основание  чл.77,ал.1 от ЗКПО е увеличен финансовия резултат на „Хранителни стоки - Плевен„АД със сумата 33835,86лв., като в резултат на извършеното преобразуване декларираната от данъчнозадълженото лице данъчна загуба за 2013г. е намалена на 422198,31лв. Страните не спорят относно факта, че  с Нотариален акт за продажба на недвижим имот№7,т.І,рег.№314,н.д.№7 от 25.01.2013г. „Хранителни стоки-Плевен“АД продава на „Алма трейд“ЕООД недвижим имот-УПИ, находящ се в гр.София,район „Витоша“, ул.“Албинос“ за сумата 45800евро. Във връзка с така извършената продажба на недвижим имот дружеството-жалбоподател е издало фактура №1568/ 25.01.2013г. към „Алма Трейд“ с  данъчна основа 91906,02лв. и ДДС 18381,20лв.

Още в хода на ревизионното производство от Споразумение от 14.05.2013г., съобразно което  споразумение страните по сделката, за която е съставен посочения по-горе нотариален акт и  издадена въпросната фактура се договарят цената на  имота на  бъде намалена от 45800евро на 28500евро без ДДС, като  взаимоотношенията  между страните във  връзка с  предоговорената цена на имота следва да бъдат  уредени  до край на месец май с издаване на кредитно известие. Като причина за  въпросното  предоговаря на цената и де факто намаляването й в  т.2  от въпросното споразумение страните  са посочили, че 200кв.м. от придобития имот - УПИ, целият от 730кв.м. е мочурлив и трудно  използваем. В т.4 от споразумението  страните са се договорили страна на ревизираното дружество е представено „Хранителни стоки-Плевен“АД да възстанови на „Алма трейд“ ЕООД сумата 17300евро. В изпълнение на  така постигнати договорености  между страните  по въпросната покупко-продажба е издадено кредитно известие №1569/31.05.2013г. Сумата, която това споразумение продавачът на имота е трябва да върне на купувача на същия в размер на 40603,03лв е наредена с платежно нареждане от 21.06.2013г. от страна на „Хранителни стоки-Плевен“АД по сметката на „Алма Трейд“ЕООД.В хода на ревизията приходната администрация е извършила проверка в информационната система на НАП, при която е установено, че въпросното  кредитно известие е отразено от двете страни по сделката в данъчен период месец май 2013г.

В хода на съдебното производство е разпитан като свидетел В.Ц. – пълномощник на  „Алма Трейд“. Свидетелят е категоричен,че от страна на  управителя на „Хранителни  стоки-Плевен“АД било предложено на  „Алма Трейд“ ЕООД да закупи процесния  имот и тъй като цената му се видяла добра , а и имотът  му се сторил като такъв с добър потенциал, сключили сделка,за която  бил съставен  въпросния нотариален акт. Цветанов  разказва още,че  тъй като  сделката  била сключена   през зимата,  през пролетта установил, че имотът  е мочурлив, че на повърхността му избива вода и че  платената цена е много  висока,поради  което  предложил на дружеството-жалбоподател сделката да бъде развалена като  купувачът  върне  имота, а продавачът върне на „Алма Трейд“ЕООД платената  цена. В хода на водените преговори за разваляне на сделката, представляващия „Хранителни стоки- Плевен“АД предложил да върне част от  платената за имота цена, но да не се разваля  сделката, на което предложение  купувачът се съгласил. Споразумението за намаляване на цената страните оформили писмено и го подписали, но  няма  нотариална заверка на подписите на страните по договора, нито пък е съставян нов нотариален акт. След подписване на споразумението в уговорения в същото срок „Хранителни стоки-Плевен“АД върнало частта от получената по-рано цена за продадения имот. Съдът кредитира показанията на  свидетеля Цветанов, тъй като същите се подкрепят и допълват от събраните по делото писмени доказателства.

Органите по приходите твърдят, че така издаденото кредитно известие представлява такова издадено без основание, поради което  извършеният разход  следва се вземе предвид при определяне на  финансовия резултат на   ревизираното дружество за 2013г., като  с данъчната основа по процесното кредитно известие се преобразува  финансовия резултат на дружеството в посока увеличение.

От своя страна, жалбоподателят твърди,че няма основание за така извършеното преобразуване на финансовия резултат на „Хранителни стоки – Плевен АД в посока  увеличение, тъй като  фискът  не е ощетен по никакъв начин, тъй като данъчното задължение по кредитното известие е дължимо от купувача. Навежда доводи,че противно на приетото от приходната администрация, това кредитно известие е издадено на основание сключеното споразумение от 14.05.2013г., като в споразумението изрично е посочено като правно основание чл.28,ал.2 от ЗЗД, съобразно която грешка , която се отнася  само до пресмятането, не е основание за  унищожение на договора, подлежи на поправяне. Счита, че е налице основание  издаването на  въпросното кредитно  известие, доколкото то е издадено въз основа на споразумение между страните и във връзка с констатираната от тях грешка относно цената на  имота.

Настоящият съдебен състав намира, че в тази му част обжалваният РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен със законните последици от това. Съобразно нормата на чл.77,ал.1 от ЗКПО – Разходите, отчетени в нарушение на  счетоводното законодателство, не се признават за  данъчни цели в годината на  счетоводното им отчитане. В конкретния случай още в хода на ревизията е  установено, че така издаденото кредитно известие правилно е било отчетено в съответния данъчен период от двете страни  по  сделката. Очевидно двете страни по  сделката се предоговорили цената, която следва да бъде платена за продадения  имот т.е направен е отбив от цената , тъй като са констатирани недостатъци на  имота, които не са били видими при изповядане на сделката. Страните са постигнали договореност относно отбива, който следва да бъде направен и са оформили тази своя договореност в писмено споразумение подписано и от двете страни по  сделката. Въпросът дали при постигната договореност относно частично връщане на първоначално договорената цена страните са съставили акт в съответствие със законовите изисквания за форма на акта е ирелевантен за това налице ли е  правно основание  за извършеното плащане  на  договорената  сума , съобразно  писменото споразумение от „Хранителни стоки-Плевен„АД на „Алма Трейд“ЕООД.  Необходимо е да бъде отбелязано,че по принцип нотариалните удостоверявания  са строго формални и изрично  уредени в ГПК, като в чл.569 ГПК изчерпателно е уреден предметният обхват на  нотариалните  удостоверявания.Отбивът от цената поради недостатъци на имота не попада в обхвата на  правнорелегламентираните  случай за  извършване на поправки, добавки или  съкращения в акта, съобразно  чл.579,ал.3 от ГПК. На не последно място няма спор  относно това, че както  продажната цена, вписана в  съставения нотариален акт за продажба на имота, така и сумата, представляващ отбив от първоначално договорената цена са платени по  банков път. По реда на прякото доказване е установено, че действителната продажна цена на  имота е  тази,  която се установява от движенията по  сметките на  страните по сделката, съответно по  първоначално издадената - при продажбата – фактура и   от кредитното известие – при  връщане на  отбива от  цената.

 Следователно  така извършеният разход по въпросното кредитно известие е документално обоснован, поради което съдът счита, че липсват законовите основания за извършване на преобразуване на финансовия резултат на данъчно задълженото лице на основание чл.77,ал.1 от ЗКПО със спорната сума по  кредитното известие. Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай дружеството-жалбоподател стриктно е съблюдавало задълженията си, регламентирани в  чл.115, ал.1 от ЗДДС,  а именно - да издаде кредитно известие тъй като е налице  изменение на  данъчната основа на доставка. В  тази връзка  основателни са доводите на  жалбоподателя,че дружеството е  изпълнило изисквания на чл.115,ал.3 от ЗДДС по силата ,на която при намаление на данъчната основа на доставката се издава  кредитно известие

След като страните по въпросната доставка са договорили отбив от цената поради недостатъци на вещта, което по своята правна същност представлява  изменение на данъчната основа на доставката, за която е издадена фактура при оформянето на сделката при подписването на нотариалния акт, то правилно, обосновано и законосъобразно  „Хранителни стоки- Плевен“АД е издало  кредитно известие, съответно е извършило разхода, връщайки на купувача част от   първоначално  договорената и платена  цена за имота. Следва изрично да се посочи, че този разход е документално  обоснован, отчетен е своевременно пред приходната администрация и липсва каквато и  да било  щета за фиска.

Ето  защо  в тази му част  РА се явява  необоснован , издаден в противоречие с приложимия материален  закон, поради  което  следва да бъде отменен със законните последици от това.

 

 Дружеството жалбоподател обжалва РА и в частта по ЗКПО, с която  органите по приходите за преобразували финансовия  резултат на „Хранителни стоки- Плевен „АД за 2014г. в посока увеличение със суми,представляващи разлика между пазарната стойност  на  апортираните от дружеството-жалбоподател на „Гард- С“ ЕООД активи в размер на 9056130.00лв и продажната  цена на акциите с доводи, че така извършеното преобразуване на финансовия резултат е незаконосъобразно. Според жалбоподателя, неоснователно приходната администрация  счита, че е била занижена  пазарната стойност на продадените  акции, тъй  като основните  активи на „Хранителни  стоки Пропърти“АД   са апортираните в него недвижими имоти, които имоти обаче са били обременени с ипотеки за 6000000лв. Твърди, че при  определяне на намалената цена на акциите е отчетена съпоставимостта на действителната стойност на акциите спрямо пазарната стойност на активите. Категоричен е , че обременяването на активите  с ипотеки е определило по-ниската  пазарна стойност на продадените акции. Намира,че неоснователно  приходната администрация не е взела предвид стойността на ипотеките върху въпросните имоти, тъй като тези вещни тежести предопределят и по-ниската пазарна стойност на продадените  акции.

 В хода на  ревизията е установено, че по силата на  Договор за продажба на акции от 30.12.2014г. „Хранителни стоки – Плевен“АД, н качеството си на продавач, прехвърля на купувача „Гард-С“ЕООД чрез джиросване собствеността върху 9056130броя акции от капитала на „Хранителни стоки  Пропърти „АД за сумата 7000000лв.,платими по банков път до 24.04.2015г. Дружеството жалбоподател не   спори, че  възникналото по силата на този договор вземане в размер на 7000000лв. е осчетоводено по дебита на сметка 411 „Клиенти“ срещу кредит на сметка 221.3 „Дългосрочна инвестиция“. Анализирайки събраните в хода на ревизията  документи  органите по приходите са  установили ,че е налице разлика в размер на 2056130лв. между пазарната стойност на апортираните от ревизирания субект активи на стойност 9056130лв. и продажната цена на акциите в размер на 7000000лв., като  тази разлика е отразена в счетоводството на данъчнозадълженото лице по  дебита на сметка 623 „Разходи за операции с инвестиции „ срещу кредитиране на сметка 221.3. Със същата сума – 2056130лв. е кредитирана сметка 623 срещу дебитиране на сметка 123“Печалби и  загуби  от  текущата година т.е намален е  финансовия резултат на  „Хранителни стоки – Плевен“АД с тази сума за 2014г.

Безспорно е  установено, че  купувачът по  въпросната сделка „Гард – С“ЕООД  е извършил частично плащане на дължимата сума - платена е сумата  550000лв. с 6 броя платежни нареждания , всичките от  месец март 2015г. Независимо, че е  не е платило цената на придобитите акции, „Гард – С“ЕООД, съобразно представената  оборотна ведомост за месец декември 2014г. е осчетоводило придобитите акции от капитала на „Хранителни стоки Пропърти „АД като дългосрочна инвестиция в размер на 7000000 по дебита на сметка 221 „Дългосрочни инвестиция“ срещу  кредита на сметка 401 „Доставчици“. От друга страна обаче, в публикувания   годишен финансов отчет на „Гард-С“ за 2014г. и по конкретно в счетоводния баланс, липсват данни за осчетоводени акции или други дългосрочни инвестиции. От показанията на свидетеля Г.Ч. – представляващ и управител на „Гард – С“ ЕООД – става  ясно, че  купувачът  бил привлечен  от  възможността да  придобие  активи – недвижими имоти, собственост на  жалбоподателя, но че исканата  цена  за тези акции в размер на 9000000лв.  била  нереална , тъй като въпросните активи били обременени с тежести. Ч. е категоричен, че още при сключване на  въпросната сделка  се договорили с продавача  80% от сумите, които  купувачът  ще заплати за акциите ще бъдат използвани за погасяване на задължения към  банките, така че имотите да бъдат освобождавани от ипотеките, но тъй като това не се случило сделката била развалена. Анализът на събраните доказателства дава основание на съда да счита, че е налице неизпълнение на договора от страна на  купувача – „Гард – с“ЕООД, тъй като въпреки  случения договор и определения срок за заплащане на акциите, това не било сторено. Вместо това  страните  по договора започнали действия за промяна на първоначалните условия по сделката. След извършените плащания в размер на 550000лв. през месец март 2015г. „Гард – С“ ЕООД уведомило продавача, че доколкото последният не изпълнява задълженията си относно заличаване на договорни  ипотеки и възбрани върху недвижимите имоти, внесени в капитала на  „Хранителни стоки Пропърти“АД, с което не било изпълнено задължението продавачът да използва най- малко 80%  от получените от купувача „Гард – С“ЕООД суми за погасяване на  задължения към банките-кредитори и към НАП-отказва да  плаща цената по договора. Представен е анекс от 17.07.2015г. към договора за продажба от 30.12.2014г., съобразно който анекс срокът  за изпълнение на задълженията то страна на продавача  за вдигане на  възбраните и  заличаване на ипотеките се удължава до 08.05.2015г., а  ако в този срок  това не бъде сторено спира да тече срокът за плащане на остатъка от цената от страна на купувача до изпълнение на това задължение, като купувачът има право да развали договора едностранно. Договорено е удължаване на  срока за заплащане на крайната цена-до 30.12.2015г. последващите действия от страна на купувача е разваляне на  сключения  договор, считано от 22.05.2015г. -поради неизпълнение на  задълженията по договора от страна на продавача и на още едно самостоятелно основание - образуването и  воденето на производство по  несъстоятелност против „Хранителни стоки-Плевен „АД. С писмо от 22.05.2015г. „Гард – С“ връща на „Хранителни стоки – Плевен „АД закупените 9056130 броя поименни акции от капитала на „Хранителни стоки Пропърти“АД, за което връща в оригинал Поименно удостоверение №3/20.05. 2015г., ведно с отразено на гърба му надлежно джиро Отправена е и покана за връщане на  платената до  момента  цена на акциите в размер на 550000лв, както и за заплащане на неустойка в размер на 1100000лв за неизпълнение на договора за продажба на акции от 30.12.2014г. На практика  развилите се отношения  между страните по договора и последвалото му разваляне са ирелевантни за установеното с оспорвания РА задължение на „Хранителни стоки Плевен„АД за корпоративен данък за 2014г. в резултат на извършеното преобразуване на финансовия резултат на дружеството в посока увеличение със сумата 2056130лв., представляваща отчетен разход по операции с инвестиции, в резултат на сделка,сключена с цел отклонение от данъчно облагане.

 Дружеството  „Хранителни стоки  Пропърти“ е вписано в Търговския регистър на 29.12.2014г. със седалище: гр.Кюстендил,ул. „Гороцветна“№35.  Новосъздаденото търговско дружество е с внесен капитал 9148720лв. чрез внесена непарична вноска, подробно описана като недвижими имоти,  земя,  съоръжения, транспорти  средства, подробно описани като апортна вноска. Общата оценка на апортната вноска е  9148720лв.,определена от тройна експертиза въз основа на извършено от Агенция по вписванията заявление вх.№20141016142304-3/08.12.2014г. Според така представеното заключение на експертизата за пазарната стойност на активите предмет на апортната вноска , включваща недвижими имоти /сгради и земя / на  стойност 87999720лв., в това число активи на ЕТ„Н.П. – Хранкомерс“ – гр. Плевен на стойност 92500лв. и активи на „Хранителни стоки –Плевен“АД на стойност  8707130лв., както и движимо имущество – стопански инвентар, машини съоръжения,оборудване, и МПС на стойност 349000лв., активи собственост на „Хранителни стоки-Плевен „АД. В хода на ревизионното производство е установено следното осчетоводяване-учредяване на дружество с непарична вноска: Кредитиране на  сметка 101 „Основен капитал в размер на 9148720лв. срещу  кредитиране на  сметка 426.1 „Вземания по записани  дялови вноски „ – Н.П. – Хранкомерс с 92500лв. и  кредитиране на сметка 426.2  „Вземания по записани дялове „Хранителни стоки – Плевен „АД със  сумата 9056130.00лв. Видното  представената справка за актуална пазарна оценка в лева на собствените недвижими имоти на „Хранителни стоки-Пропърти“АД,предоставени като обезпечение на НАП и търговски банки във връзка с предоставяне на банкови кредити, общата пазарна стойност на тези имоти възлиза на 14293055лв., а данъчната оценка на същите имоти е 10040343,80лв.

 Безспорно е  установено,че съобразно сключения договор между „Хранителни стоки-Плевен„АД - като продавач, и „Гард-С“ЕООД - като купувач, дружеството жалбоподател прехвърля собствеността чрез джиросване върху 9056130 акции от капитала на „Хранителни стоки Пропърти“АД , всяка една с номинал 1.00лв. за сумата 7000000лв., платима  по банков път до 24.04.2015г.Акциите са джиросани на 30.12.2014г., като  е спазено изискването за форма за действителност на  сделката – нотариална заверка на договора.

В резултат на  така сключената сделка към 31.12.2014г. „Хранителни стоки – Плевен„АД е осчетоводило задължението за плащане по сделката-продажба на  притежаваните акции от капитала на „Хранителни стоки  Пропърти“АД в размер на 7000000 по кредита на сметка221.3 „Дългосрочна инвестиция „Хранителни стоки  Пропърти“ срещу дебитиране на счетоводна сметка  411 „Клиенти“.Разликата между оценката на непаричната вноска и остатъчната стойност на отписаните активи в размер на 3488084,82лв. е осчетоводена по дебита на сметка 221.3“Дългосрочна инвестиция „Хранителни стоки Пропърти“АД и съответно по кредита с/ка 709.9 “Други приходи“. Отчетената отрицателна разлика в размер на 2056130лв.- между пазарната стойност на дългосрочната инвестиция в капитала на „Хранителни стоки Пропърти“АД в размер на 9056130лв. и очакваното вземане в размер на  7000000лв. от продажбата на акциите е осчетоводено по дебита на сметка 623“Разходи по операции с инвестиции“ и съответно е намерила отражение при определяне на данъчната основа за определяне на корпоративния данък на данъчнозадълженото лице за 2014г.

При така приетото за установено от фактическа страна настоящият съдебен състав намира, че правилно, обосновано и законосъобразно  органите по приходите са извършили преобразуването на финансовия  резултат на ревизираното дружество за 2014г. в посока увеличение със сумата 2056130лв., която сума представлява отчетен  разход от сделка сключена с цел отклонение от данъчно облагане. Налице е признание от страна на представляващия  „Гард – С“ООД , че  сключването на  тази сделка е продиктувано от желанието на  купувачът да придобие на изгодни за дружеството-купувач имотите, с които „ Хранителни стоки – Плевен „АД разполага. Последващите действия на купувача „Гард – С“ЕООД относно претендираната неустойка , учредяване на  залог на търговско предприятие  де факто  са все действия   насочени в постигане на първоначално посочения резултат-придобиване на  максимално изгодна за купувача цена на имоти, които са собственост на  жалбоподателя. Факт е ,че неизпълнението от страна на „Хранителни стоки – Плевен „АД на задължението  да предприеме  действия за  вдигане на  вещните тежести върху апортираните имоти, така че да бъдат предприети последващи разпоредителни действия по отношение на  същите е  причина купувачът  да поиска  разваляне на договора. В показанията си пред съда свидетелят Ч. Г. признава,че  предприетите  действия от страна на  банките  за обявяване на „Хранителни стоки –Плевен“АД в несъстоятелност на практика  осуетили  действията по придобиване на  тези имоти от „Гард – С“ООД.Настоящият съдебен състав намира,че  продаването на акциите, собственост на жалбоподателя, на цена под номинала представляват сделка сключена с цел  отклонение от данъчно облагане и поради   това,че продажбата на акциите е извършена  по цена по-ниска от  пазарната такава и поради това,че  чрез тази сделка се цели  прикриване на  продажба на активи – недвижими имоти на  цена по- ниска  от тази, която би била при  извършване директно продажба на  имотите, тъй като  апортирането на активите представлява  необлагаема сделка по ЗДДС  и по този  начин цената на всеки един от имотите би била  по-ниска, ако  същият този имот е продаден от дружеството-жалбоподател. От събраните в хода на производството доказателства, ценени в тяхната съвкупност, безспорно се установява, че определената  справедлива пазарна стойност на активите, собственост на „Хранителни стоки – Плевен „АД по реда на чл.72 и чл.73 от ТЗ,със заключение  на  вещите лица по възложената тройна експертиза по заявление  с вх.№ 20141016142304-3/08.12.2014г., които активи са предмет на непарична вноска  в капитала на новоучреденото търговско дружество „Хранителни стоки  Пропърти „АД е  9056130лв., като за тази  същата стойност  са записани  акции от капитала на  новоучреденото дружество , а именно 9056130 акции, всяка с номинал 1.00лв.Иначе казано, стойността по която ревизираното дружество е оценило инвестицията си в капитала на „Хранителни стоки  Пропърти „АД е оценката на  апортираното  имущество , дадена  от вещите лица  по назначената  тройна   експертиза в размер на  9056130лв.Един ден  след като  „Хранителни стоки  Плевен“АД е придобил инвестицията си/придобиване на акции/ на стойност 9056130лв. чрез непарична вноска в капитала на  „Хранителни  стоки Пропърти“АД, жалбоподателят е  продал акциите си за сумата 7000000лв. Безспорно между датата на  апортната вноска  -29.12.2014г./, чрез която са придобити акциите от жалбоподателя и датата на  продажбата на така придобитите акции-30.12.2014г. не е налице съществено изменение в имущественото и финансово състояние на дружеството и не  са налице предпоставки, които да водят до промяна на пазарната цена на един брой акция, както и основания,водещи до промяна на пазарната капитализация на „Хранителни стоки  Пропърти „АД за  изследвания период.

 Съзнателно   дружеството- жалбоподател е продало акциите  си от капитала на  „Хранителни стоки Пропърти“АД на значително по-ниска цена, като чрез  продажбата на акции с договор от  30.12.2014г., на дружество, което е  учредено на 29.12.2014г. и в което са внесени като апорт притежаваните от „Хранителни  стоки – Плевен“АД недвижими имоти, ДМА, машини и  съоръжения на стойност 9056130лв.  като посредством оформената  сделка  продажба на акции се  прикрива друга  сделка – продажба на имущество,включено в направената на 29.12.2014г. непарична  вноска в капитала на „Хранителни стоки  Пропърти“АД.

На следващо място, като се вземат предвид датите на учредяване на  „Хранителни стоки – Пропърти“ АД – 29.12.2014г. -от една страна и на която е  извършена непаричната  вноска от „Хранителни стоки – Плевен“АД в капитала на  новосъздаденото дружество, а от друга дата, на която е сключен договорът за продажба на акции от жалбоподателя на „Гард-С“ЕООД – 30.12.2014г. т. е. в два последователни дни, става ясно, че самата апортна вноска е направена с цел продажба на  внесените  като апорт имоти на  купувача на акции и то  на цени по – ниски, от които ако тези имоти биха били  директно продадени на „Гард – с“ЕООД. Чрез  вписаната непарична  вноска в капитала на „Хранителни стоки Пропърти „АД едноличният собственик на капитала „Хранителни стоки-Плевен“АД се е възползвал от по-благоприятния данъчен режим, в качеството  си на  апортиращо дружество по  смисъла на  чл.10,ал.1,т.3 от ЗДДС, съобразно която правна норма – извършването на непарична вноска в  търговско дружество не е облагаема доставка, с което  ревизираното дружество е избягнало начисляването на ДДС върху справедливата пазарна стойност на продадените активи.

Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, че цената, на която са продадени придобитите акции е по-ниска от техния номинал поради това,че апортираните  недвижими имоти са обременени с ипотеки за значителна сума, както и че намалението на пазарната цена се дължи на отчетената съпоставимост на действителната стойност на акциите спрямо пазарната стойност на активите. На първо място, както  вече бе посочено  периодът от време между  извършването на  апортна непарична вноска в капитала на „Хранителни стоки  Пропърти“АД от дружеството-жалбоподател до датата, на която е извършена продажбата на акциите е само един ден.В хода на ревизионното производство, а и в хода на съдебното  такова не  бяха представени  каквито и да било доказателства за  настъпили необичайни икономическо промени или събития, които да налагат такава  драстична промяна  в цената на  акциите.Несъмнено  реализацията на пазара на  дългосрочна инвестиция,  каквато представлява апорта, се извършва по правилата на пазара-търсене и предлагане, но при  извършване на продажба  на акциите на  следващия ден  след  извършване на апорта не може да се приеме подобен срив в цената на акциите. Като се има предвид целта на оценката по чл.72,ал.2 от ТЗ, начинът ,  по който се дава тази  оценка, методите, които се използват от  вещите лица, съдът счита,че дадената от експертите оценка на  непаричната вноска на активите, собственост на „Хранителни сток - Плевен „АД  представлява пазарна оценка на  трансформираната в  акции непарична вноска, като тази пазарна оценка предопределя и  цената на акциите, които дружеството притежава и на която цена би следвало да бъде извършена продажбата им на  „Гард – С“ЕООД.

 На следващо място при даване на своята пазарна оценка експертите, на които е  възложено да сторят това, несъмнено са се съобразили със състоянието на имотите, с  данните за наличие на вещни тежести върху тях, като са  формирали цените на всеки един от активите, прилагайки методите на  възстановителната стойност и методът на  сравнителната стойност за недвижимите имоти. В този смисъл дадената от вещите лица оценка е справедлива такава, отчела всички факти и обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид.  Сам по себе си  фактът ,че оценката на активите  - предмет на апорт е към дата  29.12.2014гг., а продажбата на акции е направена на следващата дата-30.12.2014г. също обосновава извода на съда, че така определената стойност на активите е пазарната стойност на  апортираните активи. Не на последно място алогично е в рамките на два последователни дни притежаващото от ревизираното дружество, предмет на  апортната вноска, да  бъде обезценено с почти  25процента. В подкрепа на извода на съда, че  пазарната стойност на апортираните имоти е  тази посочена в заключението на трите вещи лица е и обстоятелството , че самото дружество „Хранителни стоки Пропърти“АД е представяло справки за актуалната пазарна оценка  на  недвижимите си имоти , съобразно които справки пазарната стойност на тези имоти е 14293055лв., а данъчната оценка на същите имоти е 10040343,80лв. Изводът на съда относно невъзможността за такъв драстичен спад в цената на акциите, собственост  на  ревизираното дружество само за 1 ден  се обосновава и от заключението на вещото лице на назначената съдебно икономическа експертиза, което заключение съдът изцяло кредитира като компетентно. Съдът намира за необходимо изрично да отбележи, че процедурата по чл.72,ал.2 от Търговския закон е създадена като гаранция за обективността в оценката на апорта посредством изискването непаричната вноска задължително да се оценява от три независими вещи лица, назначени с нарочен акт, като самотно заключение трябва да съдържа пълно описание на непаричната вноска, метода на оценка, получената оценка  и нейното съответствие с  дела от капитала или  с броя , номиналната и  емисионната стойност на акциите,записани от вносителя. Следователно така изготвената оценка  по чл.72, ал.2 от ТЗ е обективна, изготвена с  цел да бъде определена  реалната  стойност на съответния акт, които е включен в апорта,за да  може да бъде гарантирано на  кредиторите,че е налице  годно обезпечение и  да се гарантира  ликвидност.

С оглед на изложените съображения съдът счита, че правилно и обосновано  органите по приходите са приели за пазарна цена на  продадените на жалбоподателя на „Гард – С“ЕООД акции тази,определена от тройната  експертиза пазарна стойност на апортираните активи, тъй като е налице пълна идентичност между стойността на непаричната вноска в капитала на „Хранителни стоки Пропърти“АД и стойността на  продадените акции и резултатът от двете сделки. Този извод се подкрепя от постигнатата между страните  договореност в допълнителното споразумение, че договорът се сключва за продажба на акции с цел възмездно предоставяне на упражняването на правото на  собственост на апортираните активи, което също доказва наличието на съпоставимост между продажбата на акции от една страна и апортираните активи – от  друга.

По отношение на доводите, навеждани от жалбоподателя за  начина, по който следва да се отчитат  печалбите и  загубите  от инвестиция,а именно  съобразно  СС 28 и избрания от ревизираното лице метод за отчитане на  инвестицията на инвестицията, същите  би следвало да бъдат обсъждани ако „Хранителни стоки –Плевен“АД не  бе се разпоредило на  следващия  ден след извършването й.

Що се отнася до това дали в резултат на извършената продажба на акциите от „Хранителни стоки Пропърти“АД е реализирана икономическа изгода за ревизираното дружество като  краен резултат и тя е стойност, която не бива да се подценява, съдът намира, че жалбоподателят некоректно интерпретира заключението  на  вещото лице. Експертът е  категоричен,че  както и  приходите, така и разходите, извършени в резултат на тези сделки - апорт и последваща продажба на придобитите акции – трябва да  намерят отражение при  формиране на  финансовия резултат на „Хранителни стоки Плевен“ АД.

Съдът намира за безспорно установено,че сделката от 30.12.2014г. между „Хранителни стоки  Плевен“АД и  „Гард-С“ЕООД за продажба на акции е сключена единствено с цел отклонение от данъчно облагане,изразяващо се в отчитане на значителен по размер отрицателен финансов резултат от тази сделка с инвестиция, съответно намаляване на финансовия резултат  за  годината. Както вече посочено, а и както това бе изрично и недвусмислено потвърдено пред съда от свидетеля  Ч. Г.  още при сключване на договора за продажба на  акции от 30.12.2014г. този договор е сключен с цел продажба на активите – недвижими имоти и движими нещи, собственост на „Хранителни стоки  Плевен“АД на „Гард – С“ЕООД,, които активи са внесени като непарична вноска в капитала на „Хранителни стоки  Пропърти“АД посредством законовия способ на продажбата на мажоритарния  пакет от акциите от капитала на търговското дружество-собственик на активите, при което се постига оптизимиране на разходите за държавни и  местни данъци и такси и фактическо намаляване на  цената, на която се придобива правото на собственост върху недвижимите имоти. Иначе казано, посредством една позволена от закона сделка се цели постигането на резултата, който би се получил от друга сделка, но при продажбата на активите на дружеството-жалбоподател на една значително по- ниска цена.

Съдът намира за необходимо изрично да посочи, че ако дружеството- жалбоподател след отписване на ДМА, предмет на апорта бе продало придобития актив - инвестиция в асоциирано или дъщерно предприятие – записаните акции  на цена на една акция съобразно пазарната оценка на активите,представляващи непаричната вноска то би отчело  печалба в много по-висок  размер,представляващ разликата между пазарната стойност на апортираните активи и сумата от продажбата на  придобитите предходния ден, преди продажбата им акции.

В заключение, настоящият съдебен състав намира, че правилно,обосновано и законосъобразно приходната администрация е приела, че при сключване на  сделката за продажба на акциите си от капитала на „Хранителни стоки  Пропърти“АД,  дружеството-жалбоподател е действало с цел отклонение от данъчно облагане, изразяващо се в отчитане на значителен по размер  отрицателен финансов резултат от тази сделка с инвестиция,  съответно намаляване на финансовия резултат на  „Хранителни стоки – Плевен“АД за  съответната година. Ето защо съдът счита, че правилно, обосновано и законосъобразно органите по приходите са  преобразували  финансовия резултат на  ревизираното  дружество за 2014г. със сумата 2056130лв . , като  в тази му част обжалваният РА е законосъобразен и следва да бъде потвърден, а жалбата на „Хранителни стоки – Плевен“АД – да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана.

 

При този изход на делото разноски се следват и на двете страни, съразмерно уважената и отхвърлената част от жалбата. Жалбоподателят е направил разноски, както следва: 50 лв., представляващи заплатената държавна такса за образуване на административно дело, 700лева – депозит за вещи лица, депозит за свидетел – 430лв. и 1000лева – платеното адвокатско възнаграждение за две инстанции, или общо 2180лева. Основателна е претенцията за присъждане на такива в полза на   „Хранителни стоки – Плевен“АД в  несъстоятелност в размер на  215,60лв., поради което следва да бъде осъдена Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново да заплати на жалбоподателя сторените  разноски в този размер.

Съразмерно на отхвърлената част от жалбата и съответно – потвърдената част на РА, за настоящото производство „Хранителни стоки-Плевен„АД в  несъстоятелност трябва да заплати на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново сумата 6841,72лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Хранителни стоки - Плевен„АД/ в несъстоятелност/, ЕИК114082268, със седалище и адрес на управление : гр.Плевен, ул.“Кичево“№2, Ревизионен акт№Р-04001515001938-091-001/10.11.2015г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение№39/01.02.2016г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – гр.Велико Търново,  както  следва :

= в частта, с който с процесния РА е отказано признаване право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 6438,94лв. по 8 броя фактури,издадени от „Ромикс“ ЕООД с предмет доставка на различни видове зеленчукови и  плодови  консерви;

= в частта, с която  е определен ДДС за довнасяне  в размер на 6767,17лв. по кредитно известие към фактура№1568/25.01.2013г.,издадена от „Алма Трейд“ЕООД;

 = в частта по  ЗКПО,  с която е  преобразуван финансовия резултат на данъчно задълженото лице  със сумата  33236,54лв.,представляваща непризнати за данъчни цели разходи по  фактури, издадени от „Ромикс“ЕООД, както и в частта, с която е преобразуван финансовия резултат на дружеството за 2013г. със сумата  33835,86лв., представляваща отчетен разход по кредитно известие №**********/ 31.05.2013г. към фактура №**********/21.01.2013г.,  издадена  към „Алма Трейд „ЕООД ;

 

Отхвърля жалбата на „Хранителни стоки-Плевен„АД/в несъстоятелност/ против Ревизионен акт№Р-04001515001938-091-001/10.11. 2015г. в останалата й част като неоснователна и недоказана.

 

 ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП да заплати на Хранителни стоки – Плевен„АД/ в несъстоятелност/, ЕИК114082268, със седалище и адрес на управление : гр.Плевен, ул.“Кичево“№2, сумата  215,60лв. Двеста и петнадесет лева и шестдесет стотинки/, представляваща  сторените  от жалбоподателя разноски, съразмерно на уважената част от  жалбата.

 

ОСЪЖДА „Хранителни стоки-Плевен„АД/в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.Плевен, ул.“Кичево“№2,  да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП сумата 6841,72лв. /Шест хиляди  осемстотин четиридесет и един лева, седемдесет и две стотинки/ - разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на  потвърдената  част от  оспорвания  РА.

 

 Решението подлежи на обжалване с касационна жалба и протест пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Решението да се съобщи на страните посредством изпращане препис от същото, съобразно  чл.138 от  АПК.

 

                                            Административен  съдия :