Р Е Ш Е Н И Е
№ 507
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно отделение – девети състав, на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, след публично съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на секретар ПЕНКА ГЕОРГИЕВА, след като разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 291 по описа за 2019 година, за да се произнесе, намира следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
от ищеца в първоинстанционното
производство П.М.Д., чрез адв. Х., като
се обжалва изцяло Решение № 4441/18.12.2018г. на Районен съд Пловдив,
гражданско отделение, V гр. състав, постановено по гр.дело № 3827/2018г., с
което са отхвърлени предявените искове, с правно основание чл. 26, ал.2, предл.
4-то от ЗЗД, за постановяване на решение, с което да бъде
признато за нищожно поради липса на основание – полагане на грижи за ответника за в бъдеще- дарение
на 1/100 идеална част от ½ идеална част от поземлен имот с
идентификатор № 56784.524.509 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Пловдив с адрес: гр. П., ул. ***, с площ по документ за собственост 280
кв.м. и по скица с площ от 275 кв.м., ведно с находящите се в имота сграда с
идентификатор № 56784.524.509.1 с площ
от 52 кв.м. по акт за собственост и 46 кв.м. по скица, обективирано
в Нотариален акт за дарение на недвижим имот, дв.вх. рег. №
21190 и вх. рег. № 21595 от 09.08.2013
г., акт № 143, т. 59, дело № 10503/2013 г. по описа на Служба по вписванията –
гр. Пловдив към Агенция по вписванията за прехвърляне на собствеността върху
и за обявяване за нищожен поради липса
на основание – неплащане на уговорената сума - договор за покупко-продажба на 99/100 идеални части от ½ идеална част
от гореописания поземлен имот и сграда, обективирано в Нотариален акт за
покупко – продажба на недвижим имот с вх.рег. *** г., акт № 145, т. 59, дело № ***
г. и предявени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 17 ЗЗД и чл. 87 ЗЗД за признаване на
извършената покупко – продажба и договор
за дарение за нищожни, прикриваща договор за прехвърляне на собственост срещу
задължение за издръжка и гледане и разваляне на договорите поради липса на
грижи – минали и бъдещи, като е осъден ищецът П.М.Д. да заплати и съответно разноски от 750 лв,
заплатен адвокатски хонорар, с оглед изхода на спора.
В жалбата се излагат доводи във връзка с това, че ищецът счита, че постановеното решение е порочно, постановено при превратно тълкуване на материалния закон – Закон за задълженията и договорите, както и при допуснато грубо процесуално нарушение - отказ от прилагане на нормата на чл. 161 от ГПК, относно непредставяне от страна на поискани от същия доказателства. Изредени са по пунктове от 1 до 4 във въззивната жалба, нарушенията на съдопроизводствени правила, така както се считат да са налице от страна на жалбоподателя, в това число и: допускане на свидетелски показания от страна на свидетели на ответника, касаещи погасяване на установени с писмен акт парични задължения; немотивиран достатъчно ясно, отказ за разпит на поискан от ищеца, свидетел, в открито съдебно заседание по делото, провело се на 28 септември 2018 г., по-точно относно свидетеля З. М.; неправилна преценка за недопустимост на частен свидетелстващ документ, от страна на ищеца, и същевременно приемане за достоверен частен свидетелстващ документ, в полза на ответника.
Изказват се и конкретни разсъждения във връзка с отхвърлянето на главния иск за прогласяване на нищожност, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4-то от ЗЗД, поради липса на основание – полагане на грижи за в бъдеще на процесните дарения и за обявяване за нищожен на договор за покупко-продажба, на 99/100 от ½ ид. ч. като разсъжденията, изложени във въззивната жалба са по съществото на спора.
Изразява се становище, че в друга насока липсват мотиви на съда, в смисъл защо съдът приема, че договора за покупко-продажба не е привиден, въпреки че в този договор е записана цената на сделката, и е установено, че тя не е платена. Сочи се в жалбата, от жалбоподателя, че е установено, че мотивът на ответника да участва като страна в сделката, конкретно посочен на стр. 8 и началото на стр. 9 от решението – „да се бутне старата къща, и да се направи ново строителство, в което ищецът да бъде обезщетен“. Счита се, че съдът допуска и следното нарушение - не е посочено от съда материалното основание за прилагане разпоредбата на чл. 17 от ЗЗД, а само съдът се позовава на същата като жалбоподателят счита, че съдът в конкретния случай е бил длъжен да се произнесе на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, а именно, да посочи, доказателства въз основа на които приема, че договорът за дарение и договорът за покупко-продажба са привидни и ако приема, че са такива да приеме, че същите прикриват договор за гледане и издръжка за в бъдеще време. Счита се, че е налице допуснато смесване на доказателства от страна на съда, черпени от предварителния договор и договора за покупко- продажба.
Твърди се, че съдът избирателно ползва признанието на ищеца Д. от предварителния договор, като признание за неизгодни за ищеца факти, след като е приел, че договорът за продажба е инкорпорирал в себе си цена, състояща се от две съставки – полагани грижи в минало време и плащане на допълнителна сума, защо не е установил тяхното съотношение и в този смисъл е трябвало да се отговори и на следното – доколко е незначително неизпълнението от страна на купувача ответник.
Твърди се, че съдът не се е съобразил с правилата на тълкуване на договорите по чл. 9, във вр. с чл. 20 от ЗЗД и в тази насока отказва да съобрази и да разтълкува волята на продавача – ищец, описана в същия договор. Основните доводи във въззивната жалба са свързани с твърдението, че съдът избирателно тълкува събраните доказателства по делото и в тази насока са дадени примери, цитирани от съдебното решение, както и от протоколи от съдебно заседание, на първоинстанционното производство. Липсвало от страна на съда и анализиране на конкретни факти, а именно – неправомерното задържане на лични и медицински документи от страна на ответника, в продължение на дълъг период от време, без достъп до същите на ищеца, като според жалбоподателя тези факти, наред с всички други доказателства, обосновават правния интерес на П.Д. да желае собствеността му да бъде възстановена. От жалбоподателя не са ангажирани нови допустими доказателства по въззивното производство, с оглед разпоредбата на чл. 260 т. 6 от ГПК, както и на чл. 266 от ГПК.
В тази насока се моли да бъде отменено атакуваното решение, и да бъде постановено друго решение, с което да бъде признато на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, че договорът за дарение и договорът за покупко-продажба са привидни, прикриващи договор за гледане и издръжка за бъдеще време и съдът да обяви този договор за развален. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.
С писмен отговор от страна на ответника в първоинстанционното производство и настоящ въззиваем И.Н.К., чрез пълномощника му адв. Н.А., се взема подробни доводи и становища, във връзка с изложените оплаквания във въззивната жалба, като същата се счита за неоснователна изцяло. Моли се да бъде оставено в сила обжалваното решение на Районен съд Пловдив, като се присъдят и направените разноски.
В с.з. от страна на адв. Х. се поддържа въззивната жалба, както и се оспорва писмения отговор на въззиваемата страна. Допълнително е постъпила от адв. Х., пълномощник на жалбоподателя, писмена защита по делото.
В с.з. от страна на адв. А., пълномощник на въззиваемия, се оспорва изцяло въззивната жалба, като се поддържа депозирания писмен отговор; претендират се разноски по въззивното дело.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна по делото, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, с което отхвърля предявените обективно съединени искове по чл. 26 ал. 2 пр. 4-то от ЗЗД, както и предявени при условия на евентуалност искове по чл. 17 от ЗЗД и чл. 87 от ЗЗД, районният съд излага следните съображения: Тъй като, при договора за дарение, мотивът за дарението съвпада с основанието на договора, и при липса на твърдение от страна на ищеца, че дарението е извършено без мотив, тоест без основание, и при твърдения от негова страна, че не са осъществени действията, които се сочи да обуславят мотива за извършеното дарение, т.е. че не са били полагани грижи за него от страна на надарения, то последно посоченото твърдение не съдържа обстоятелство, което да представлява основание за нищожност на договора за дарение на основание чл. 26, ал.2, пр. 4-то ЗЗД, /каквито твърдения се излагат от ищеца в уточнителна молба от 20.03.2018г./. С оглед на така изложеното съдът приема, че предявеният иск за прогласяване на договора за дарение за нищожен поради липса на основанието, за което е извършен дарственият акт, следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Тъй като, по отношение на
договора за покупко-продажба е постигната между страните договореност за заплащане на цена срещу прехвърляне на
собственост, съдът приема, че винаги е налице основанието на сделка за
покупко-продажба, а основанието е прехвърлянето право на собственост върху
недвижимия имот, срещу определен паричен еквивалент, посочен в договора. Посочено
е, че неплащането на цената не рефлектира върху действителността на договорите,
а би имало значение при спор за развалянето им поради неизпълнение. Предвид
така изложеното, съдът счита предявеният иск за прогласяване на договора за
покупко – продажба за нищожен поради липса на основание, изразяващо се в липса
на насрещна престация за плащане на цената, за неоснователен, поради което и го
отхвърля.
Съдът намира и че от събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съответно тълкуване на отделните разпоредби на предварителния договор при
спазване на критериите на чл. 20 ЗЗД не може да се направи категоричен и
безпротиворечив извод, че договорите за покупко – продажба и дарение от
08.08.2018 г. прикриват алеаторен договор за прехвърляне на собственост върху
недвижим имот срещу издръжка и гледане за бъдещ период. Прието е от съда и, че
в случая е ирелевантно обстоятелството дали, освен, срещу престираните за минал
период грижи и издръжка, ответникът е следвало да плати и определена стойност,
както се твърди от ищеца в исковата молба.
Посочено е от съда и относно твърдението, че договорите за дарение и
покупко - продажба прикриват договор за прехвърляне на собственост срещу
издръжка и гледане за минал период, че доколкото такъв договор вече не бил имал
алеаторен характер, а би могло отношенията да се уредят чрез договор за
покупко-продажба или дарение, то процесните договори няма как да се прикриват,
именно, така развилите се отношения между страните по делото.
Въззивният състав на ПдОС приема за правилен извода на районния съд за
неоснователност на предявените искове, както и изложените от него съображения.
От своя страна, въззивният съд след като взе предвид оплакванията във
въззивната жалба съгласно чл. 269 изр. второ от ГПК, становището на
въззиваемата страна относно тези оплаквания, както и след преценка съгласно чл.
235 ал. 2 и чл. 12 от ГПК на приложените по делото и относими към предмета на
спора доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните не спорят относно установени в първоинстанционното производство
с допустими доказателства, обстоятелства:
Не се спори относно наличието на сключен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 05.07.2013 г., Пълномощно от 03.06.2010 г., Пълномощно от 07.02.2013 г., нотариален акт за дарение от 08.08.2013 г. и нотариален акт за продажба от 08.08.2013г.
Страните, в т.ч. ищецът не оспорват автентичността им,
както и изложеното в тях съдържание.
Не е спорно и че ищецът е придобил по покупко-продажба процесния недвижим имот през 1994г., съгласно Нотариален акт № 198, т. 30, дело № 8925/1994 г., на 20.06.1994 г., с който М. П. А.е продала на сина си П.М.Д. следния свой собствен недвижим имот, а именно: дворно място, цялото застроено и незастроена от 280 кв.м., съставляващо парцел VІІ имот № 509 от кв. 32 – нов и 31 по стария план на гр. Пловдив в кв. „Университетски“, ведно с построената в него 50 кв.м. жилищна сграда. Продавачката си е запазила правото на реално и безвъзмездно ползване върху имота, предмет на сделката до края на живота си.
Съгласно Пълномощно от 03.06.2010 г. ищецът в качеството на упълномощител е упълномощил ответника да го представлява пред всички административни органи в качеството му на съсобственик на ½ идеална част от поземлен имот, представляващ дворно място, цялото с площ от 280 кв.м. и построената в същото едноетажна жилищна сграда с площ от 52 кв.м. , съставляващи парцел VІІ имот № 509 от кв. 32 – нов и 31 по стария план на гр. Пловдив в кв. „Университетски“. Ответникът е упълномощен да представлява ищеца пред Община Пловдив, Данъчни служби, НАП, АГКК- СГКК- гр. Пловдив, Енергоснабдяване, ВиК, КАТ, Пожарна, както и всички държавни и общински органи във връзка с изготвяне на проекти за бъдещо строителство, ПУП, Ел.схема, ВиК схема, издаване на становища и други и всякакви действия от името на упълномощителя и за негова сметка, като го подписва навсякъде, където е необходимо, изготвя всякакви книжа и документи, свързани с гореописания имот. Отразено е, че упълномощителят има право да преупълномощава трети лица с част или с пълния обем права, дадени с пълномощното.
Прието е като доказателство пълномощно от 07.02.2013 г., по силата на което П.Д. е упълномощил И.К. да го представлява пред пощенските клонове в страна, като получава от негово име полагащата му се месечна пенсия и всички добавки, индексации и компенсации към нея, както и да го представлява пред Социално подпомагане, като получава полагащите му се социални помощи, както и пред ЕВН, ВиК, ТЕЛК, НОИ, НАП, данъчна служба и пред всички органи на държавната и общинска администрация, НЗОК, лечебни и болнични заведения, личния лекар и навсякъде другаде, където е необходимо, с право да подава, получава и подписва всякакви книжа и документи. Ответникът е упълномощен да извършва всякакви плащания от името и за сметка на ищеца. В т.н., приети са като доказателства приходни квитанции за платени данъци и такси за имота, находящ се на ул. ***, предмет на процесните сделки, както и платени такси към АГКК.
Приети са като доказателство епикризи от МБАЛ Пловдив АД от януари 2013 г., от УМБАЛ Св. Георги – клиника по нервни болести от май 2013 г., от УМБАЛ СВЕТИ ГЕОРГИ – клиника Ранна рехабилитация и физикална медицина от юни 2013 г. – отразено е, че в ежедневието е зависим от чужда помощ, както и епикриза от 14.06.2013 г. от МБАЛ Свети Мина Пловдив с диагноза б. т. На 22.07.2013 г. ищецът е постъпил в МБАЛ ПЛОВИВ, като е изписан на 26.07.2013 г. с диагноза ц. х. д. През май 2013 г. е диагностициран за синдром на Г. – Б. През ноември 2013 г. ищецът отново е приет в болнично заведение – МБАЛ СВЕТИ ПАНТЕЛЕЙМОН ПЛОВДИВ ЕООД, като е изписан с препоръки да спазва препоръчания диетично – двигателен режим и да продължи лечението в домашни условия усвоената ЛФК. На 07.06.2015 г. ищецът е приет в Отделението по кардиология на МБАЛ – ПЛОВДИВ, като е изписан на 15.06.2015 г. На 04.02.2016 г. ищецът е постъпил в отделението по Гастроентерология на МБАЛ Пловдив и е изписан на 09.02.2016 г., като му е предписано медикаментозно лечение. С Протокол от МЗ от 10.05.2013 г. са отпуснати помощни средства на обща стойност 1302 лв. , като видно от положения подпис, протоколът за отпускането им и издадената фактура са подписани от И.К., като пълномощник. Приета е като доказателство молба от 18.06.2013 г. от ищеца до ТЕЛК – гр. Пловдив за освидетелстване, поради трудното придвижване . Поискано е за него да се грижи, като го обслужва денонощно И.Н.К. ***. В молбата ищецът е заявил, че И.К. е негов пълномощник и лицето, което е придружител по болничните заведения и го обгрижва. Поискано е за адрес за кореспонденция да се ползва гр. П., ул. *** – И.К..
От Предварителен договор за покупко –продажба на недвижим имот се установява, че на 05.07.2013 г. продавачът П. М. Д. и купувачът И.Н.К. в присъствието на свидетелите К. А. З. и П. В. Д., страните по делото, са се съгласили, че ищецът в качеството му на продавач ще прехвърли на ответника в качеството му на купувач дворно място с площ от 280 кв.м. и построената в него едноетажна къща с разгърната застроена площ от 52 кв.м., съставляващи парцел VІІ имот № 509 от кв. 32 – нов и 31 по стария план на гр. Пловдив в кв. „Университетски“. В чл.1 от договора е отразено, че описаният недвижим имот, съгласно Нотариален акт № **, т. **, н.д. № *** г. се продава за сумата (празно място – не е отразена сума), както и от благодарност за това, че купувачът е полагал денонощно изключителни грижи за него през последните 14 години, поради болестите му и слепотата му. Също така, купувачът И.К. е организирал и финансирал очните операции на двете очи, които са възстановили в голяма степен зрението на Продавача П.М.Д.. Същите грижи продавачът признава, че е получавал и е уверен, че ще получава от купувача И.К. за бъдеще до живот. Продавачът П.М.Д. в дух на добросъвестност и искреност признава, че купувачът И.К. е полагал денонощно изключителни грижи за здравето му, като освен труд и емоции е изхабил и лични средства в размер многократно надвишаващ продажната цена на процесния имот, предмет на договора, включително и като ежемесечна парична издръжка в натура – грижи и пари. За всичко това продавачът П.М. като достоен човек, уважаващ себе си и нежелаещ да бъде длъжник продава процесния имот за тук посочената стойност, тъй като реално И.К. е полагал човешки грижи и е разходвал собствени средства, чийто паричен еквивалент значително надвишава стойността на този имот. Продавачът П.Д. като достоен човек, уважаващ себе си и нежелаещ да бъде длъжник признава, че през целия този 14 годишен период на боледуване е получавал не от другиго, а само от купувача И.К. безплатно дърва и въглища всяка зима и е живял и ще живее до края на дните си в наследствения имот на купувача И.К., находящ се в с. К., ул. ***, без да е заплащал и да заплаща, какъвто и да е наем. Поради горното продавачът П.Д. продава процесния имот на цена, която да компенсира част от загубите на Купувача И.К.. В чл. 2 от договора е предвидено, че собствеността и владението са предадени на дата 30.07.2010 г. В чл. 3 изрично е посочено, че купувачът И.К. заявява, че е съгласен и купува гореописания недвижим имот от продавача П.Д. и потвърждава, че е полагал 14 г. грижи за продавача П.Д. и ще полага грижи за продавача в дългите дни на боледуване и че също така е организирал и финансирал очните операции на продавача П.Д., при което му се е възстановило частично зрението. Продавачът е поел задължението до 30.07.2013 г. да осигури на купувача И.К. всичко необходимо да се снабди за негова сметка /на купувача/ с Нотариален акт – окончателен договор за покупко – продажба на процесния имот.
Съгласно Нотариален акт № **, т. І, рег. № **, дело № ***г. е установено, че на 08.08.2013 г. П.Д. е дарил на И.К. 1/100 идеална част от следния свой собствен недвижим имот, а именно: ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор № 56784.524.509 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив с адрес: гр. П., ул. *** с площ по документ за собственост 280 кв.м. и по скица с площ от 275 кв.м., ведно с находящите се в имота сграда с идентификатор № 56784.524.509.1 с площ от 52 кв.м. по акт за собственост и 46 кв.м. по скица. Данъчната оценка на прехвърлената идеална част е отразено, че е в размер от 138,78 лв.
Съгласно Нотариален акт № ***, т. І, рег. № ***, дело № *** г. е установено, че на 08.08.2013 г. П.Д. е продал на И.К. – съсобственик, следния свой собствен недвижим имот, а именно: 99/100 от ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор № 56784.524.509 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив с адрес: гр. П., ул. *** с площ по документ за собственост 280 кв.м. и по скица с площ от 275 кв.м., ведно с находящите се в имота сграда с идентификатор № 56784.524.509.1 с площ от 52 кв.м. по акт за собственост и 46 кв.м. по скица, брой етажи – един, с предназначение – жилищна сграда, еднофамилна, ведно с всички подобрения и приращения в дворното място за сумата от 9000 лв., която продавачът е заявил, че е получил от купувач изцяло, днес преди подписване на договора.
По делото е приет като доказателство нотариално заверен отговор от страна на ответника от 08.04.2016 г. по повод дадени му от П.Д. *** декларация и разписка от 02.04.2016 г. Посочва, че отказва да разпише разписка, тъй като не става въпрос посочените в разписката в брой пари девет хиляди лева, а за еквивалент на положени грижи, медицински и битови към П.М.. Посочва, че от 29.09.2001 г. П.Д. е започнал да живее в наследствения имот на И. и Н. К. в с. К., ул. ***, като не е възможно от първия ден да има пълномощно за управител. Посочва, че както е отразено в предварителния договор за покупко – продажба на имот относно полаганите грижи, като изброява няколко престоя на ищеца в болнично заведение, сочи грижи, закупувани лекарства, продукти, дърва. Изброени са строително – монтажни работи и всякакви разходи, свързани с местопребиваването на ищеца в с. К., като сочи, че приблизителната стойност на всичко е 19 000 лв. Посочва се, че парите 9000 лв. не са дадени в брой, а под формата на разходи, лична ангажираност и подобрения.
Съгласно Експертно решение № 2985 от 183 / 30.10.2013 г. ищецът П.Д. е със 100 % степен на увреждане с чужда помощ, като е отразено, че е преболедувал от п. Г. – Б. – м. май 2013 г. със засягане на 4-те крайника с невъзможност да се движи. Проведена е рехабилитация. Може да седи, походка невъзможна. През м.07.2013 г. по повод постъпване в болница е установена д. Ч. ц.
С Разпореждане от 25.08.2016 г. от ТП на НОИ – гр. Пловдив е спряна личната пенсия за инвалидност, както и социалната пенсия в размер на 339,78 лв., като считано от 01.07.2016 г. е предоставена пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 339,78лв. и добавка за чужда помощ в размер от 88,61 лв.
Видно от приложените актуални скици на процесния имот, то същият към настоящия момент е отразен с площ от 275 кв.м. на поземления имот с идентификатор № 56784.524.509, като в него са отразени четири сгради – 1 жилищна и 3 селскостопански постройки, като собственици са вписани Б. Г.Д., З. И. М. и М. Г. М.– собственици на по 1/6 идеална част от имота съгласно Нотариален акт от 1997, г., и ответника, собственик на ½ идеална част от имота, съгласно гореописаните сделки.
От протокол за осъществена проверка от ТД на НАП – Пловдив по отношение на ответника се установява, че последният е получавал парични плащания през периода от 2011-2016 г. от О. С. и от Н. К. по банков път и плащания в брой. Отразено е, че за периоди 2013 г., 2014 г. и 2015 г. И.К. не е упражнявал трудова дейност, поради ангажираност със здравословното състояние на лицето П.Д., като е полагал ежедневни грижи до пълното възстановяване чрез болнично лечение като придружител, домашно лечение и рехабилитация. Предложено е да не се предприемат последващи действия във връзка с установяване на задълженията на проверяваното лице И.К..
Приети са като доказателства писмо от РП – Пловдив, ведно с дадени от ответника обяснения. В обясненията ответникът сочи, че за периода от 2013 г.-2016 г. времето, през което е полагал грижи за П.Д., той му е бил предоставил лична карта, телково решение, нотариален акт за имота, находящ се в гр. П., ул. ***, здравна книжка и други здравни документи. Отразено е, че са му предоставени от П.Д. и пълномощни, като всички документи са върнати на 19.02.2016 г., за което е изготвена разписка. Отразено е, че тъй като е полагал денонощни грижи за ищеца, то не е могъл да започне работа по трудов договор през този период.
Прието е като доказателство Удостоверение от ТП на НОИ гр. Пловдив, в което са отразени размерите на получаваните от ищеца през периода 01.2013 г. до 12.2015 г. пенсии и добавки за чужда помощ.
От приетите по делото писмо изх. № 93-00-70/23.08.2018 г. от МЗ, ведно с Приложение № 11 към националния рамков договор между НЗОК и БЛС се установява, че ЗОЛ, страдащи от заболявания с над 71 % намалена работоспособност са освободени от заплащане на суми, определение с Постановление на МС за посещение при лекар или за болнично лечение.
Приета е като доказателство и разписка от 19.02.2016 г., в която е отразено, че ответникът е върнал на ищеца всички лични документи, които касаят ищеца, съхранявани от ответника поради здравословното му състояние. Предадени са и епикризите от болничните заведения, като ответникът е посочил, че няма други документи на съхранение.
Видно от приетото, като доказателство пълномощно от 27.09.2004 г. ответникът е упълномощил ищеца да го представлява в кметството на с. К. и да управлява имота в с. К. – наследствен със съседи: М. Г. и И. Г.
В обясненията на ответника, дадени по реда на чл. 176 ГПК, се твърди, че той се е грижил за ищеца 33 месеца, като парите 9000 лв. не са дадени в брой, а под формата на разходи и лична ангажираност и подобрение на къщата, в която живее. Посочва, че гореописаната нотариално заверена декларация, касаеща сумата от 9000 лв. и други обстоятелства, е подписана от него, за да даде обяснения на П., че го е гледал и е хвърлял пари за него. Твърди, че неговият син го е гледал него, за да се грижи за ищеца, който получавал 235 лв. – пенсия. Посочва, че е взимал личната карта на ищеца, тъй като му е трябвала, ведно с всички епикризи, когато ищецът постъпвал в болнични заведения, като във всички болници ответникът бил записан в присъствената книга. Относно пълномощното от 07.02.2013 г. ответникът сочи, че същото било издадено, тъй като му било необходимо, за да получава пенсията от пощата. Временното пълномощно, което ползвал важало само за един месец. Ответникът твърди, че е давал пенсията на ищеца, както и му осигурявал всичко необходимо. Относно пълномощното от 03.06.2010 г. посочва, че същото е изготвено с намерението да се бутне старата къща и да се направи ново строителство, в което ищецът да бъде обезщетен, да живее в ново жилище и да се полагат грижи за него. Именно затова на базата на това пълномощно е направен предварителния договор за покупко – продажба, тъй като не може цялата кооперация да е на негово име, а ответникът да тегли кредити и да строи кооперация. Ответникът твърди, че се срещал лично със зетя на ищеца – З. М., като му е представил пълномощното. Посочва, че ищецът бил дал съгласие, защото с жена му са съсобственици на другата част на имота, но строителството не се осъществило.
Относно обстоятелствата отнасящи се до грижите, които ищецът е полагал за къщата и дворното място в с. К., /къщата на И./, както и относно посещенията на И. при ищеца, както и относно здравословното състояние на ищеца П. преди сключване на сделките /2013г./, и кой се е грижил за ищеца от м. октомври 2013г. насетне, са допуснати, съответно, разпитани двама свидетели, доведени от ищеца.
От разпита на св. Н. Д. се установява, че същият се познава с И.К. от 2005 г., а с ищеца се запознал първо задочно, поради споменаването на името му от К. през 2010-2011г. Свидетелят идвал 2-3 пъти месечно в Пловдив и ползвал да преспи апартаментите на И.К. ***. Една вечер, ответникът споделил, че му се отваря хубава работа, тъй като гледал един човек, който ще му препише имот, като му казал, че може да купи на зелено 2 апартамента. И. казал пред св. Д. „Аз ще го гледам човека и той ще ми припише имота“, като говорил в бъдеще време. И. не искал съвет от св. Д. и той решил, че си има правен съветник, като му казал, че ще направи издръжка и гледане. Преди 4-5 години се видели в Тримонциум с ответника, като той го питал за някакви пълномощни и много бързал, защото П.Д. бил в болница. Св. Д. чувал от ответника, че бил осигурил на ищеца операция на очите при някакъв американец, на който приятелката му се обадила, като отстъпил на ищеца собствения си ред. Преди около 3-4 години ответникът казал на свидетеля, че нещата са тръгнали на зле, защото П. е в К. и му е ядосан, защото никой не искал да го гледа. Св. Д. и ответникът отишли в с. К. при П., който казал, че ответникът и брат му го ползвали, като слуга, като имал такова чувство. Св. Д.му обяснил, че И. е до него и го е гледал и в най – тежките години, заради което трябва да се разберат и те се разбрали, стиснали си ръцете. Посочва, че П. ***, като имотът му е срещу кооперацията на И.. Св. Д.се скарал на ответника, като разбрал, че е купил имота на цена по – ниска от данъчната оценка, защото знаел, че това е предпоставка за оспорване на договора. Разбрал, че се купува 50 % от имота, като останалите съсобственици са роднини на П.Д., като не знае подробности. Посочва, че е разбрал, че строителството не се е реализирало.
От разпита на св. П. Ч. се установява, че същата работи в УМБАЛ Св. Георги в нервната клиника. На 09.05.2013 г. посочва, че е била на смяна и приела П. и от тогава като санитар се грижила за него. П. бил на носилка, когато го приели, като г-н К. – ответникът го довел. Посочва, че лежал в болницата 22 дни. Преди да го изпишат си разменили телефоните, като св. Ч. почнала да му се обажда ди го пита за здравословното му състояние. От месец ноември 2013 г. започнала да ходи при ищеца и да се грижи за него – да му пали печката, да му сготви, да му изпере, като всичко било на доброволни начала. Знае, че е лежал във Втора градска на физиотерапия, като св. Ч. ходила да го гледа. Лятото на 2013 г. сочи, че ищецът е бил с проходилка. Св. Ч. сочи, че от ищеца знае, че има къща в гр. Пловдив, но не знае защо живее в с. К.. Сочи, че през месец май 2016 г. ищецът се преместил в Пловдив. Свидетелката посочва, че П. и И. заедно са живели в къщата в с. К., като не винаги И. е бил там, но го е виждала. Доколкото е разбрала, И. го е гледал, като не знае те двамата какви са точно. Св. Ч. посочва, че ходила да се грижи за ищеца, защото имал нужда от грижи, като сама решавала да отиде и да го гледа и сама е преценила, че има нужда от грижи. Посочва, че е ходила до аптеката да му купува лекарства и до магазина, като П. й давал пари, като лекарствата не били с рецепта. Посочва, че сега ищецът ходи при д-р Т., като тя му изписва лекарства и св. Ч. ходи да му ги купува. Св. Ч. изрично посочва при разпита й, че ищецът не е споделял с нея, че няма кой да се грижи за него.
Относно обстоятелствата за фактическите отношения между страните и тези във връзка със сключването и оформянето на договорите са допуснати, съответно, разпитани двама свидетели на ответника.
Свидетелят К. А. З., приятел и на двете страни, посочва, че е участвал в изготвянето на предварителния договор, /приложен на лист 13-14 от делото/, като същият се сключил в с. К. в къщата на И.К.. На обсъжданията по повод предварителния договор присъствал и П. Д., който е починал. Въз основа на този договор впоследствие се изготвили всички документи за покупко – продажба на идеална част от недвижимия имот в Пловдив. Св. З. посочва, че предварителният договор е подписан няколко месеца преди сключване на окончателния пред нотариус, като при оформяне на тези сделки отношенията между ищеца и ответника били отлични, но впоследствие възникнал конфликт, като св. З. не сочи конкретна причина. Посочва, че в един период, в който отношенията са били изострени имало оплакване и от двете страни, като П. казвал, че И. не се грижи достатъчно за него, а И., че П. не го слушал. Св. З. посочва, че многократно И. е водил П. по болници и лекари, като свидетелят е бил с тях, като помощник. Около 13-15 години П. живял в къщата на И.К. в с. К., като през този период И. полагал грижи за П. и двамата живеели като братя, като П. неколкократно заявявал пред свидетеля, че изпитва благодарност към И. за грижите. Свидетелят З. е присъствал при подписване на окончателния договор, като потвърждава, че няколко пъти се налагало да се подписват документи, като след сделката се почерпили. При подписване на нотариалните актове е нямало предаване на пари. Свидетелят З. посочва, че грижите за ищеца се разделяли на два етапа, като първият етап е бил този, в който ищецът е бил в състояние да се обслужва сам, като това продължило много години и И. се грижил за снабдяване с продукти и дърва за огрев, а вторият етап бил, когато започнали болничните лечения на Д., както и престой в болницата. И. е бил единственият придружител, като това се случило преди няколко години. Св. З. посочва, че се занимава със строителство, като най – вероятно са говорили за бъдещо строителство, но не дава конкретни показания в тази насока.
От разпита на свидетеля Т. Ж. Р., който познава страните от доста време, се потвърждават полаганите грижи от страна на ищеца по отношение на ответника, като дори той лично е карал ищеца на болница по искане на И., ходили са до болницата на свиждане. Посочва, че имало период, в който И. ***, а П. ***, като причината да живее там е, че И. се е грижил за П., като от дълго време датирали отношенията им от 13-14 г. Свидетелят разбрал, че П. е прехвърлил на И. ½ идеална част от къщата чрез покупко – продажба, но не знае подробности. Св. Р. сочи, че преди 10 години за първи път ходил в къщата в с. К. и там се запознал с П., като твърди, че в негово присъствие И. не е давал пари от пенсията на П., но заедно пазарували неща за П.. Св. Р. посочва, че през 2013 г., когато ходил в с. К., имало и една жена, като посочва, че това е жената, която е разпитвана по делото и стои отвън. Сочи, че тя е санитарка. Относно къщата в с. К. сочи, че същата е била обикновена, като след това И. направил подобрения. Не знае кой се е грижил за П., когато са били с И. на море в къщата на брат му през 2014 г.
Спорни по делото са въпросите, въведени и в оплакванията във въззивната жалба, дали процесният договор за дарение е сключен между страните при липса на основание, /чл. 26 ал. 2 пр.4-то от ЗЗД/, при въведено от ищеца като основание - полагане на грижи за ответника в бъдеще, които ищецът смятал,че ще получава за в бъдеще към момента на сключване на договора за дарение; както и дали процесният договор за покупко-продажба е сключен между страните при липса на основание, /чл. 26 ал. 2 пр. 4-то от ЗЗД/, при въведено от ищеца като основание – плащане на уговорената сума като продажна цена по договора.
В тази насока, следва да се посочи, че така както е съдържанието на договора за дарение, предмет на Нотариален акт № ***г. на нотариус Росица Вулева, с район на д-е-района на ПдРС, същият притежава основните реквизити на договор за дарение, при който дарителят дарява, а надареният заявява, че е съгласен и приема с благодарност дарението на процесния имот, подробно описан в нотариалния акт-1/2 ид. част от ПИ с идентификатор 56784.524.509 по КККР на гр. Пловдив, с адрес гр. П. ул.***,/лист 16/. Страните, в т.ч. ищецът не оспорва, автентичността на положените от страните подписи, респ. че, сам, е подписал лично договора за дарение в качеството си на „дарител“; не се оспорва и съдържанието на същия договор. В случая, обаче, самият ищец твърди, че при сключването му е смятал, че ще получава грижи за в бъдеще с оглед здравословното си състояние, както и че след като такива грижи не бил получил, то и договорът за дарение се явявал сключен без основание, /в т.н. уточняваща молба от 20.03.2018г.-лист 44-46 от делото/. В тази насока, въззивният съд намира, че самият ищец неправилно счита, че „неговите мотиви“ за сключване на договора, са и основание на договора. При договора за дарение като безвъзмездна сделка, обичайно е, чувството на благодарност да е довело дарителя до сключване на договор за дарение; като в т.н. за налична благодарност за вече полагани грижи от ответника, е налице и писмено доказателство – сключеният между страните на 05.07.2013г. предварителен договор, който също не се оспорва от страните относно автентичност и съдържание. Но доколкото от ищеца се твърди, че това основание на договора за дарение, всъщност, не се е осъществило- тъй като към момента на сключване на договора за дарение ищецът смятал, че ще прехвърли своята ид. част от спорния имот срещу задължение за гледане и издръжка от страна на ответника за в бъдеще, с оглед на здравословното си състояние, но такъв договор, впоследствие, след договора за дарение не бил сключен, нито е получавал грижи от страна на ответника, то и въззивният съд намира, че в случая се визират обстоятелства, които биха могли да се отнесат към хипотеза за отмяна на договора за дарение, /чл. 227ал.1б.“в“от ЗЗД/, но не са обстоятелства, касаещи основанието на договор за дарение. Предвид което и въззивният съд намира, че така предявеният иск за нищожност на договора за дарение поради липса на основание, /или сключен при неосъществено основание/, се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен от съда.
В т.н., несъстоятелни са оплакванията на жалбоподателя, че „не е верен изводът на съда, че няма основание за разваляне на договора за дарение“, тъй като въззивният съд констатира, че по делото съдът не е сезиран с иск за разваляне на договор за дарение, респективно, съдът не е сезиран с иск за отмяна на дарението в хипотеза на чл. 227 ал. 1 б.“в“ от ЗЗД. Поради което и не следва да се обсъждат обстоятелства дали и как дареният подпомага дарителя, и дали е бил длъжен да го подпомага.
В тази насока, следва да се посочи, че така както е съдържанието на договора за продажба на недвижим имот, предмет на Нотариален акт № 126 от 08.08.2013г. на нотариус Росица Вулева, с район на д-е района на ПдРС, същият притежава основните реквизити на договор за покупко-продажба, при който продавачът П.М.Д. продава 99/100 ид. части от ПИ с идентификатор 56784.524.509 по КККР на гр. Пловдив, с адрес гр. П. ул.***, за сумата от 9 000 /девет хиляди/ лева, а купувачът И.Н.К. заявява, че е съгласен и купува описания в нотариалния акт недвижим имот и при условията и цената на същия нотариален акт,/лист 18 от делото/. Страните, в т.ч. ищецът не оспорва, автентичността на положените от страните подписи, респ., че сам, е подписал лично договора за покупко-продажба на недвижим имот в качеството си на „продавач“. Като при оспорено от ищеца получаване на сумата от 9000 лева от купувача „изцяло, преди подписване на договора“, и с оглед събрани по делото доказателства, в т.ч. и признание от ответника, че такава сума от 9000 лева не е получил, а така е било записано в договора, с оглед давани до този момент грижи от ответника спрямо ищеца, то следва да се приеме за безспорно установено обстоятелството, че сумата от 9 000 лева, посочена в нотариален акт за продажба на недвижим имот № *** г., не е била получена от купувача И.Н.К.. Независимо от факта на неполучаване на посочената сума от 9 000 лева, нейното договаряне като насрещна престация за получаване на собствеността върху процесния недвижим имот, сочи на налично основание, на което е сключен договорът за продажба на недвижим имот; за ответника К., това е да придобие правото на собственост, а за ищеца П.Д. – да получи насрещна престация, като продажна цена – сумата от 9 000 лева. Предвид изложеното и въззивният съд намира, че така сключеният между страните договор за продажба на недвижим имот се явява договор с правно основание, поради което и предявеният иск за обявяване нищожност на договора поради липса на основание -/неплащане на посочена в договора сума/, с правно основание чл. 26 ал. 2 пр. 4-то от ЗЗД се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен от съда.
В т.н., несъстоятелни са оплакванията на жалбоподателя, че съдът „превратно тълкувал и по отношение на договора за покупко-продажба на останалите ид. части от процесния имот“, тъй като какъв друг бил искът за признаване на договора за покупко-продажба за нищожен, като сключен без основание – липса на плащане, ако не – иск за разваляне на договора. В случая, се констатира от въззивния съд, че съдът, изобщо, не е бил сезиран със самостоятелен иск за разваляне на договора, /чл. 87 ал. 3 от ЗЗД/, поради което и разсъждения в такава насока не следва да са налице. След като договорът за продажба на недвижим имот се явява валидно сключен, при налично правно основание, същият, безспорно, се явява действителен договор; като неоснователно е определянето му като „относително недействителен“, независимо, че ответникът признава неплащане на цената, /в т.н.б.А/ааа/от оплаквания във въззивната жалба/. В случая, отново, без правно значение са съображенията, мотивите на страните, с оглед на които са сключили процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот, тъй като те не се отразяват върху наличието или не на основанието на сключения договор.
Необосновано, при което и неоснователно се явява и оплакването на жалбоподателя,че съдът не бил посочил дали приема, че договорите за дарение и поктупко-продажба са симулативни с цел да се прикрие договор за гледане и издръжка или не приема това.
С оглед на горе посочено вече, и при доказателствена тежест за ищеца съгласно чл. 154 ал. 1 от ГПК въззивният съд констатира, че по делото не са налице доказателства, от които да се направи несъмнен положителен извод, че договорите за дарение и покупко-продажба са симулативни /привидни/ договори, при което - и нищожни /арг.чл.26ал.2от ЗЗД/. В т.н. представеният предварителен договор съдържа, само, очаквания на ищеца ответникът да се грижи за него, както до сключването на този договор; но не е изразена воля на ответника за полагане на грижа и издръжка на ищеца за в бъдеще време, съответно, не е налице постигнато между страните съгласие за поемане на издръжка и гледане от ответника спрямо ищеца за в бъдеще време. Както по-горе е изложено, сключените между страните договори за дарение и покупко-продажба на недвижим имот се явяват валидни, действителни договори, поради което и не следва да се приеме, че същите прикриват друга сделка между страните, в т.ч. и договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, по см. на чл. 17 ал. 1 от ЗЗД. Извод в тази насока е направен и от първоинстанционния съд. При което и при приемане от съда, че не е установена симулативност на сключените между страните сделки- договорите за дарение и покупко-продажба, то не следва да се разглежда и предявеният евентуален иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане; в т.н. не следва да се разглежда въпросът какви са договорните задължения на ответника за полагане на грижи и даване на издръжка на ищеца, в т.ч. и събираните в тази насока доказателства по делото.
Предвид изложените съображения въззивният съд намира за обосновано и правилно обжалваното решение на районния съд, при което същото следва изцяло да бъде потвърдено, ведно със законните последици, в т.ч. присъдени разноски, съобразно изхода на спора.
Поради неоснователност на въззивната жалба и по арг. от чл. 78 ал. 3 от ГПК, въззиваемата страна има право на направени по въззивното дело разноски, в размер на 550 лева, заплатено адв. възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, платимо от жалбоподателя.
Въззивното решение може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба, в едномесечен срок от връчването му на страните по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановеното на 18.12.2018г. Решение № 4441 на Пловдивски районен съд, V граждански състав по гражданско дело № 3827 по описа на съда за 2018 година, с което ОТХВЪРЛЯ предявените от П.М.Д., ЕГН **********,*** против И.Н.К., ЕГН **********,*** искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 – то ЗЗД за постановяване на решение, с което да бъде признато за нищожно поради липса на основание – полагане на грижи за ответника за ответника за в бъдеще- дарение на 1/100 идеална част от ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор № 56784.524.509 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив с адрес: гр. П., ул. *** с площ по документ за собственост 280 кв.м. и по скица с площ от 275 кв.м., ведно с находящите се в имота сграда с идентификатор № 56784.524.509.1 с площ от 52 кв.м. по акт за собственост и 46 кв.м. по скица, обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот, дв.вх. рег. № *** и вх. рег. № *** г., акт № ***, дело № *** г. по описа на Служба по вписванията – гр. Пловдив към Агенция по вписванията за прехвърляне на собствеността върху и за обявяване за нищожен поради липса на основание – неплащане на уговорената сума - договор за покупко-продажба на 99/100 идеални части от ½ идеална част от гореописания поземлен имот и сграда, обективирано в Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот с вх.рег. *** г., акт № ***, т. **, дело № *** г. и предявени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 17 ЗЗД и чл. 87 ЗЗД за признаване на извършената покупко – продажба и договор за дарение за нищожни, прикриваща договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане и разваляне на договорите поради липса на грижи – минали и бъдещи; и с което ОСЪЖДА П.М.Д., ЕГН **********,*** да заплати на И.Н.К., ЕГН **********,*** сумата от 750 лв.- разноски по делото, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА П.М.Д., ЕГН **********,*** да заплати на И.Н.К., ЕГН **********,*** сумата от 550 /петстотин и петдесет/, направени по въззивното дело разноски, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/