№ 3628
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Божана Желязкова
при участието на секретаря Ива Ат. И.ова
като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело №
20231100109217 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.
ИЩЦАТА –К. Д. Х., ЕГН **********, представлявана от адв. Я. Д. - САК; твърди, че на
07.04.2023г., около 05.15ч., в гр. София автобус марка „Мерцедес“, модел „Конекто“, с per.
№ ****, управляван от К. Н. С., ЕГН **********, се е движил в кв. „Суходол“ по ул.
„Перла“ с посока на движение от ул. „Овчо поле“ към ул. „Траян Танев", като в района на
последната при маневра десен завой спира рязко, при което тя като пътничка в салона на
автобуса, пострадала. Местопроизшествието е посетено от мл. инсп. И.Х., дежурен ТПТП-
0"ПП"-СДВР, който е съставил констативен протокол за ПТП № К-196, в който са описани
обстоятелствата и причините за настъпването на инцидента. По случая е образувано
досъдебно производство. Счита, че вина за настъпилото произшествие има водачът на
автобус марка „Мерцедес“, модел „Конекто“ с per. № ****, който не е съобразил
поведението си на пътя и по този начин грубо е нарушил конкретни разпоредби в ЗДвП.
Сочи, че е откарана в УМБАЛСМ ,.Н. И. Пирогов“ АД с оплаквания от силни болки и
невъзможна функция на лява гривнена става. След извършени прегледи и консултации със
съответните специалисти е поставена диагноза: фрактура радии син ин. парт. дисталис —
счупване на долния край на лъчевата кост, закрито. Проведено е консервативно лечение,
като крайникът е репозиран, поставена е гипсова имобилизация. След извършените
интервенции е освободена за продължаващо домашно лечение с дадени указания за режим
на покой и прием на лекарствени средства. Твърди, че получените от ПТП травматични
увреди са й причинили болки и страдания, които са със значителен интензитет и към днешна
дата. С оглед характера на травмата и поставената гипсова имобилизация, е следвало да
спазва щадящ режим на покой без натоварване на крайника. На практика е изправена пред
1
затруднение при посрещане обикновени битови потребности, за задоволяване на които
получава помощ. Твърди, че е изпитвала непрестанни силни болки, трудно повлияващи се от
обезболяващи. Изтъква, че е водила активен начин на живот за годините си, а последиците
от ПТП са довели до промяна в нормалното протичане ежедневието й. Възвръщането към
обичайните делнични занимания ще коства време, търпение, болки и провеждане на активна
рехабилитация в съответния оздравителен период. ПТП се е отразило силно негативно и на
емоционалното й състояние - станала е тревожна, неспокойна и напрегната. Що се касае до
психологическите последици от инцидента - изживян стрес и душевни страдания ще я
съпътстват до края на живота й. Твърди,че по отношение на автобус марка „Мерцедес“,
модел „Конекто", с per. № ****, е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност“
при ЗАД „ОЗК-З.“ със застрахователна полица със срок от 20.03.2023г. до 19.03.2024г. На
основание чл. 429 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума,
отговорността на застрахования за причинени на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. Ето защо сезирала ответния застраховател с писмена претенция с вх. № 99-
2947/03.05.2023г., съобразно изискванията на чл. 380 КЗ, с искане за определяне и
изплащане на обезщетение съобразно представените доказателства. С писмо изх. № 99-
5132/03.08.2023г. застрахователят я уведомил, че отказва изплащане на обезщетение по
предявената претенция. Ето защо при така създалата се ситуация за нея възникнал правен
интерес от предявяване на правата си пред съда, доколкото същата се явява процесуално
легитимирана от нормата на чл. 498, ал. 3 от КЗ, според която увреденото лице може да
предяви претенцията си пред съда, ако застрахователят откаже да изплати обезщетение.
Моли съда да осъди ответника ЗАД „ОЗК - З.“, ЕИК ****, да й заплати застрахователно
обезщетение на основание чл. 432, ал.1 КЗ, както следва: 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ -
за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания,
вследствие на ПТП от 07.04.2023г., причинено при управление на застрахован при
ответника автобус марка „Мерцедес“, модел „Конекто“ с рег. № ****, ведно със законната
лихва върху тази сума считано от 03.05.2023г. (датата на сезиране на Застрахователя на
основание чл. 493, ач. 1, т. 5 от КЗ) до окончателно изплащане на сумата. Претендират
разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ – Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК - З.” АД, ЕИК ****, чрез
процесуалния си представител адв. И. Т. — САК, не оспорва наличието на валидно
застрахователно отношение досежно процесния автомобил към момента на настъпване на
процесното ПТП, но оспорва исковете по основание и размер. Счита иска за напълно
недоказан по основание и размер.Твърди, че за настъпилото произшествие вина има
ищецът, поради факта, че съгласно чл. 24 от ЗДвП при спиране, скоростта може да бъде
намалена рязко, ако това е необходимо за предотвратяване на ПТП. Това правило е
изключение на предвиденото в чл. 132, т. 2 от ЗДвП. С оглед на факта, че улиците в района
на настъпване на ПТП са тесни, може да се направи извода, че спирането при предприетата
маневра е било с цел да се избегне настъпване на произшествие. Изтъква, че не може да се
направи и извод за наличие на причинна връзка между настъпилото ПТП и причинените
2
травматични увреждания на К. Х.-с оглед на посоченото получените наранявания изтъква,
че не биха могли да се свържат с поведението на водача и поради тази причина счита
исковата претенция за неоснователна, поради което моли съдът да я отхвърли.Оспорва и
размера на предявения иск. Счита, че е налице съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Ищцата с
поведението си е станала причина за настъпване на вредите, като е нарушила разпоредби на
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) - липсват доказателства пострадалата да е била
седнала към момента на извършване на маневрата или да е използвала системите за
обезопасяване, които МПС е имало. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и претендира разноски.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.
От представената претенция за изплащане на обезщетение се установява, че ищецът е
сезирал ответника за изплащане на обезщетение от процесното ПТП преди завеждане на
исковата молба.
Представена е медицинска документация, която е от значение за изготвянето на СМЕ и
съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.
От заключенията на СМЕ и допълнителната такава, изготвено от вещо лице ортопед-
травматолог, ценени от съда изцяло като компетентни и обосновани, се установява, че в
резултат на процесното ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: закрито
счупване на долния край на лявата лъчева кост. Травматичното увреждане на ищцата е
довело до трайно затруднение на движенията на левия й горен крайник за около 3-4 месеца.
Проведено е консервативно домашно - амбулаторно лечение както следва - на 07 04 2023 г
К. Х. е прегледана в болница „Пирогов”. Направена е рентгенова снимка и е установено
счупване на долния край на лъчевата кост на левия горен крайник. Направено е без кръвно
наместване на счупването и обездвижване на крайника с гипс. След 35 дни гипсът е свален и
започнала раздвижване на ръката. От 29 05 2023 г до 05 06 2023 г е лекувана в Санаториума
в Овча купел, където е провеждала рехабилитация и физиотерапия. Описаната травматична
увреда вещото лице сочи, че би могла да се получи по твърдения в ИМ механизъм. Ищцата
е претърпяла болки с голям интензитет непосредствено след счупването за 7 - 8 дни, а също
така и след свалянето на имабилизацията и започване раздвижване на ръката за около 13-14
дни, болки с умерен интензитет за около 2 месеца, след което интензитетът на болките е
намалявал постепенно. Ищцата би могла да изпитва болки и понастоящем, при влажно и
студено време, при по-голямо и по-продължително натоварване на ръката до около 1 г след
датата на получаване на увредата. Налице са следните остатъчни явления - лявата гривнена
става е по-дебела 2 см, видимо изкривяване на оста на левия горен крайник с отклоняване на
лявата ръка навън с 10 градуса. Лявата гривнена става извършва движения в обем по - малък
от нормата с 18 %. На мален силов захват на лява ръка. От направената на 31 01 2024 г
рентгенова снимка се вижда, че счупването на лявата лъчева кост е зарастнало в неправилно
3
положение. С оглед характера, степента и местоположението на травматичната увреда на
ищцата, давността на получаването й, вида на проведеното лечение, сегашното й състояние
и възрастта на пострадалата не се очаква съществена промяна. Ищцата може да се
самообслужва с лявата ръка.
В заключението на допълнителната вещото лице посочва, че при този вид счупване се
извършва обездвижване за 30 - 35 дни. По-дългото обездвижване на гривнената става и
пръстите на ръката води до по - трудно и по - продължително раздвижване и възможност за
невъзстановяване на нормалните движения на крайника поради образуване на сраствания на
меките тъкани. Вето лице изтъква, че няма приложена в делото медицинска документация, в
която да има данни за придружаващи заболявания, които са оказали влияние в деня на
настъпване на увреждането и върху оздравителния процес. При този тип травматично
увреждане, обичаният срок за възстановяване е около 3 -4 месеца.
От приетото и неоспорено заключение на АТЕ се установява следния механизъм на
процесното ПТП: Процесното ПТП е настъпило в гр. София, на ул. „Перла". Процесният
автобус „Мерцедес“ се е движил по ул. „Перла" с посока към ул. „Траян Танев“, със скорост
на движение от порядъка на 20 км/ч. Приближавайки към мястото на настъпилия инцидент -
кръстовището с ул. „Траян Танев“, преди да предприеме завой на дясно, водачът на автобуса
задейства спирачната система на автобуса с авариен режим, при което автобусът се
установява върху платното за движение. В следствие на задействаната спирачна система на
пътниците в автобуса е въздействала инерционна сила, която е била в посоката на движение
на автобуса. Пострадалата пътничка К. Х. е била застанала срещу средната врата на
автобуса, държейки се с дясната ръка за метална тръба, служеща за държане на пътниците,
подготвила се за слизане на спирка на МГТ. В следствие на възникналата инерционна сила
тялото на пътничката е политнало напред по посока на движението на автобуса и се
завъртяло около металната тръба, за която се е държала с дясната си ръка. Пътничката не е
успяла да се противопостави на възникналата инерционна сила, при което се е изпуснала от
захвата за металната тръба и е паднала върху пода на салона на автобуса на лявата си
страна. Вещото лице сочи, че от техническа гледна точка, причините за настъпилото ПТП са
субективните действия на водача на автобуса със системите за управление, като е задействал
спирачната система в авариен режим, при което е възникнала инерционна сила,
въздействаща на тялото на пътничката, при което е загубила равновесие и е паднала на пода
на превозната средство. Конфигурацията на процесното кръстовище е такава, че процесният
автобус в случая се е движил по път без предимство и за да извърши безопасно маневрата
завой на дясно предвид габаритите му е било необходимо да навлезе частично и в лентата за
насрещно движение на ул. „Траян Танев“, което от своя страна води до извода, че водачът
първо трябва да спре плавно и след като се убеди, че няма движение на ППС в двете посоки
по ул. „Траян Танев“ да предприеме завой на дясно.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Свидетелят К. Н. С., деликвент-шофьор на градска автобусна линия 56 на Столичен
автотранспорт, сочи, че това се случило преди спирка „Читалището“ в посока метростанция
4
„Вардар“. Линията тогава имала изменение на маршрута поради извършване на ремонт в
Суходол. Движел се по павирана тясна улица с неравности, не й знае името на тази улица,
преди да направи десен завой, за да излези на главния път, намалил и след като спрял чул
шум от пътниците. Тогава разбрал, че ищцата е паднала в автобуса. Преди да направи завоя
спрял, защото пресичал път с предимство, и точно в този момент от дясната му страна идвал
бял бус. Чул шум отзад, но в първия момент не разбрал, че жената е паднала. Отворил крило
на неговата врата и средната врата. Видял жената, попитал я как е, тя каза, че е паднала. Не
му обяснила как е паднала, мисли, че се е приготвила явно да слиза, защото слезнала на
другата спирка. Попитал я дали я боли нещо, дали иска да извика линейка или полиция, тя
отказала и казала, че й няма нищо. Когато тя слезла той отново слязал да я попита как е,
защото, ако тя има някакви претенции, той трябвало да уведоми Център за градска
мобилност и гараж „Земляне“, служба ВДП. Тя казала, че съвсем леко я боли ръката, и че на
тази спирка ще я вземат за работа с кола. Още първия път, когато разговарял с нея, тя му
казала, че на следващата спирка слизала и затова била станала от седалката в автобуса.
Казала да не се притеснява, че ще дойдат да я вземат с транспорт и че отива на работа, че
няма претенции и не иска да вика полиция и линейка. Твърди, че два пъти я питал. Тогава
затворил вратите на автобуса и тръгнал. Твърди, че не е спрял рязко, въпросът е, че можел да
мине без да спра, но понеже идвал бус, трябвало да спре, за да му даде предимство. Не е
спрял рязко, пък и карал много леко. В автобуса имало пет-шест човека. Мисли, че преди
това жената била седнала в автобуса. Това се случило сутринта към 5:30 часа.
Доказателства за други факти не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Искът е основателен.
Разпоредбата на чл.432от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвентът има застраховка “Гражданска отговорност”. По този
иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на
МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача,
причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка “Гражданска отговорност” между водача и застраховател.
По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав
приема, че е проведено пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква.
Извършването на противоправното деяние от деликвента е установено по несъмнен начин от
заключението на АТЕ.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата е
неоснователно- в тази насока не се събраха доказателства.
Безспорно са установени неимуществените вреди, търпяни от ищцата в резултат на ПТП,
реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и страдания. Причинната връзка между
5
вредоносното действие и вредите е извън съмнение с оглед заключението на СМЕ.
Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер
на това обезщетение. Като се има предвид телесните увреждания, непълното
възстановяването на ищцата, както и икономическите условия в страната и установения
застрахователния лимит, настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на 5
000 лв., поради което искът следва да се уважи до този размер, а за разликата да се отхвърли.
По изискванията на КЗ (чл.497) застрахователят е в забава от изтичане на срока по реда на
чл.496 КЗ, т. е. от 03.08.2023г.( с писмо изх. № 99-5132/03.08.2023г. застрахователят
уведомил ищцата, че отказва изплащане на обезщетение по предявената претенция).
Претенцията на ищцата за изплащане на зак.лихва от датата на сезиране на застрахователа-
03.05.2023г., е неоснователна.
При това решение на съда и ищцата, и ответникът имат право на разноски –– съразмерно на
уважената, съответно на отхвърлената част от исковете. Съобразно уважената част от иска
на ищеца се дължат 125лв. от реализирани 750лв. Видно от данните по делото размерът на
адвокатското възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като
се съобрази с чл.7, ал.2, т.2 от Н №1 за размера на адв. възнаграждение и уважената част от
иска приема, че адв. възнаграждение е в размер на 900лв. Съразмерно с отхвърлената част
от иска ответникът има право на 3975лв. от4770лв.) съгласно представения списък по чл.80
от ГПК. След компенсация ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на
3850лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна
такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 200лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК - З.” АД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, ул. **** - представлявано от А.П.Л. -
Главен Изпълнителен директор и Р.К. Д. - изпълнителен директор, чрез процесуалния си
представител адв. И. Т. — САК, да заплати на К. Д. Х., ЕГН **********, адрес: гр. София,
ж. к. „Младост" 3, представлявана от адв. Я. Д. - САК; служебен адрес гр. София, ул. ****,
6
по иск с правно основание чл.432 от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер 5000 лв. (пет хиляди лева), заедно със законната лихва върху тези суми от
03.08.2023г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
5000лв. до пълния предявен размер от 30 00лв., както и претенцията за присъждане на
законна лихва за периода от 03.05.2023г. до 03.08.2023г.
ОСЪЖДА Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК - З.” АД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, ул. **** - представлявано от А.П.Л. -
Главен Изпълнителен директор и Р.К. Д. - изпълнителен директор, чрез процесуалния си
представител адв. И. Т. — САК, да заплати на адв. Я. Д. - САК; служебен адрес гр. София,
ул. ****,, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в
размер на 900 лв.
ОСЪЖДА К. Д. Х., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж. к. „Младост" 3, представлявана
от адв. Я. Д. - САК; служебен адрес гр. София, ул. ****, да заплати на Застрахователно
Акционерно Дружество „ОЗК - З.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Възраждане“, ул. **** - представлявано от А.П.Л. - Главен Изпълнителен
директор и Р.К. Д. - изпълнителен директор, чрез процесуалния си представител адв. И. Т.
— САК, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото след компенсация
в размер на 3850лв.
ОСЪЖДА „ Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК - З.” АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, ул. **** - представлявано от
А.П.Л. - Главен Изпълнителен директор и Р.К. Д. - изпълнителен директор, чрез
процесуалния си представител адв. И. Т. — САК, да заплати по сметка на СГС държавна
такса в размер на 200лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на
страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7